angelmr

Да, за германците това е решението. Именно за това писах че армията им е перфектна за блицкриг, но когато/ако блицкрига бъде спрян и се стигне до продължитлена война с жертви, се оказва че необучените войници използващи лесно за усвояване нискотехнологично оръжие са по-ефективни от висококвалифицираните специалисти, загубата на всеки един от които боли и се възстановява за месеци или години. Самия тигър (първия тигър имам предвид) до колкото знам е добре изпипан и издържлив, нищо че има лошо проектирана броня правена по предвоени спецификации. Ако си спомням правилно една статия, тигъра има 60% боеготовност. За сравнение кралския тигър има около 50%, но не може да се сравнява по чупливост с пантерата с нейните 40%. Също така до колкото знам е имал хубави широки гъсеници с ниско натоварване и двигател осигуряващ висока специфична мощност, която е компенсирала ниската максимална скорост, особено по пресечен терен. Бронята му след 43-та не е нищо особено но все пак екипажа му е бил много по-добре брониран от почти всички останали танкисти (масовите средни танкове са хартиени в сравнение с него). Но е бил много скъп и сложен за производство, сравняват го с 4 или 5 панцер 4.

Точно какъв процент от въоръжението е музейно не знам, както не знам и колко е голям ефекта от него, след като свърши войната анализаторите ще имат по-свободен достъп до кадри и спомени на участващи и ще могат да кажат. Това което за момента е ясно е наличието на много кадри на опълченци въоръжени с музейно оръжие като СКС, ППШ, ППС, Мг42 и въпросните противотанкови пушки, чието име забравих (с тях палят бронетранспортьори). Дори се намира и култовата картечница "максим", но тя вече според наличните данни е единичен образец. Ако искаш ще ти изнамеря снимки по въпроса. Да, няма как да преброиш, понеже не знаем колко и какво е общото оръжие. Но редовното появяване на музейно оръжие по снимковия материал говори че то се използва рутинно в големи количества. Така че спокойно можем да кажем, че процента е голям, а не става дума за единични бройки. А по въпроса за дефинициите, воените подразделения на донецк и луганск са си именно опълчение. Доброволци от местното население воюващи във война се наричат опълчение нали? Западния термин е "милиция" до колкото знам, но тук той има по-различно значение. Но ако искаш терминологията можем да я обсъдим на лични, че не и е мястото в тема за ВСВ.

Това също е интересен аспект на въпроса. Показва явно технологично превъзходство, но също така това технологично превъзходство има нужда от десетилетие докато конкретните образци покажат някаква реална бойна ефективност. балистичните ракети от периода стават само за оръжие на терора, да плашат цивилно население. Защото цел по-малка от квартал не могат да улучат. Реактивните самолети пък страдат от липсата на адекватни прицели, системи за измерване на растоянието и н аизчислителна техника. Като резултат ефективността им срещу изтребители е малка в началото, когато все още възможностите им са изненада и клоняща към нулата в последствие. Първото поколение реактивни изтребители са неспособни да водят маневрен бой срещу маневрени витлови изтребители на малка височина. Способни са основно д аатакуват неманеврени бомбардировачи на голяма височина.

Ами как да ти кажа, дори и в момента в новорусия опълчението дава сериозен отпор на украинската армия, като един голям процент от въоръжението му се състои от музейни експонати от ВСВ. Вярно идентифицирал съм предимно СКС, които са самозарядни, а не болтови карабини. Използват доста успешно 14.5мм противотанкови пушки. Но това е днес. По време на втората световна война основното оръжие на пехотата е била болтовата карабина. Мосин наган за руснаците и маузер К95 за германците. На един взвод един или двама са били автоматчици, но по това време автоматите не са съвременните щурмови пушки, а са автоматичните пистолети днес използвани от полицейските части. По въпроса, коя армия разчита на коне, отговора е: Германската... До края на войната механизирани са само една малка част от подразделенията, останалите са на конска тяга. По принцип германците имат известно технологично превъзходство, но руснаците са достатъчно изобретателни да си направят образци на оръжията с основни параметри равни на германските с използване на по-прости и достъпни материали. Пример са дървените лавочкини използващи 86 октанов бензин, превъзхождащи по всички параметри германските месершмити използващи 90 и дори 105 октанов бензин на височина до 3000 метра (където се водят 90% от въздушните битки на източния фронт). Друг интересен пример е прословутия Т-34. Произвеждан полуавтоматизирано на конвейери, сглобяван набързо макар и с посредствени характеристики е несравним за началото на войната и адекватен за края и. Германците отговарят с трудния за производство тигър, който никога не е произвеждан в големи количества и с ужасната пантера, която е един малък но свръх усложнен механичен ад (трансмисия с по-кратък живот от колкото е запаса гориво на танка, комбинирана с непрекъснати проблеми далеч надхвърлящи другите масови танкове). Боеготовността на пантерите е около 40% което мисля че е един своеобразен антирекорд. До края на войната най-масовия танк си остава панцер 4, който още в началото е морално остарял и отстъпва на Т-34 по повечето показатели. Така че и тук руснаците с прости и нискотехнологични оръжия получават достатъчно висока ефективност.

Е така де, аз какво съм написал? Настъплението след 44-та е в огромна степен захранено от ресурсите дошли по лендлиза. Без лендлиз нямаше да има и настъпление, а продължаваща касапница до изчерпване на германския човешки потенциал. Защото, нека потретя, германския блицкриг е спрян под Москва без решаващата помощ по лендлиза. Известно количество полубезполезни английски танкове равняващи се по ефективност на 30-40 Т-34-ки, плюс 12 хърикейна по летателни качества и въоръжение сравними с И-16, за цялата зимна операция, нали това беше? След това германците са разбити под сталинград с добре оценената, но отново почти символична помощ. Още след москва войната се превръща от тактическо надиграване в тотална война между два народа. След спирането на блицкрига, германското технологично превъзходство не може да обърне войната, може само да забави неизбежния край. Просто защото войната се е свела не до маневри между две армии а до два народа избиващи се един друг. А при това положение германците е невъзможно да победят, и Москва да беше паднала (случвало се е вече) пак месомелачката от нискотехнологично руско оръжие щеше да ги смели.

Всъщност играта е по-лека от WOT. Но пеоблема е че докато WOT товари предимно процесор и рам, WT използва предимно видеокартата. Така че конфигурация оптимизирана за WOT няма да се справи по-добре с WT, но с една добра видеокарта имаш и по-добра графика и повече кадри. Но в интерес на истината, аз с не чак толкова лоша но евтина конфигурация (пентиум G3220, 8 Gb RAM и видеокарта 9800GT) вадя на почти най-ниските настройки някъде към 30-40 fpc.

Вече има още една игра с танкове в периода. War thunder Ground forces мина на етап отворена бета и всеки може да пробва танковете в съвместни битки със самолетите. В момента има играеми само две нации руснаци и германци. Разликата с WOT е чувствителна, но не е концептуална и двете са игри с танкове все пак. Но тук при WT картите и дистанциите за стрелба са реални има и реална балистика на изстрелите. Няма общи видими за всички хит поинтс, а има модули, които могат да бъдат поразявани и ако бъде унищожен критичен модул, танак също е унищожен. Хубава игра е но още е малко сурова. Но я препоръчвам да я тествате.

Гледайте сериала: Almost human. Много е добър и се отнася именно за взаимоотношенията между истинските и синтетичните полицаи, които между другото могат да бъдат описани като ходещи смартфони с изкуствен интелект. За съжаление го спряха след първия недовършен сезон. Но е една добра екстраполация на съществуващите технологии към близкото бъдеще.

Това изречение съм го изпуснал. Добре де, какво пречи вместо оттренираните до сантиметър въздушни строеве да бяха минали в такава формация и с такива маневри, каквито биха го използвали на бойна мисия? Избягването на райони с опасни МТО условия е рутина при пилотите. Е да, нямаше да са оттренираните строеве, на бойни мисии не ходят тройки разнотипни самолети, а двойки еднотипни, но при всички случаи щеше да стане повече парад, от колкото минаването на самотен хеликоптер носещ флага.

Тук в интерес на истината изпитвам трудности да намеря точните статии в момента. Не мога да открия статията която четох преди време с конкретните тонажи (за съжаление пропуснах да я запазя). В момента търсенето в гугъла изкарва само няколко десетки цитирания на една и съща сентенция (с вариации, но си личи че източника е един и същи) според които директните доставки са около 30% (317 хиляди тона) а собственото производство е около 70% (600 000 тона) от тоталното количество използвано от руснаците. Но дори и така количеството не е половината а по-малко от една трета. Но предполагам си чувал, че за провеждане на настъпление се изисква поне трикратно превъзходство над защитника? 10 или 30% по-малко количество от определен ресурс очевидно не би могъл автоматично да осигури трикранто превъзходство на германците, но лесно ще забави натрупването на въпросното превъзходство при руснаците. Та в крайна сметка отново опираме до първоначалната ми хипотеза, че доставките по лендлиза са именно излишъците нужни за масирано настъпление срещу добре окопан но все още не унищожен противник.

Коя цялата? Цялата храна изядена от целия съветски съюз по време на втората световна война е внесена по лендлиз? Ето това ако го докажеш и получаваш нобелова награда за история.

Ще се опитам да намеря статиите където съм чел за проблемите с пантерите, но беше преди поне половин година, така че ще отнеме време. Това което помня е впечатляващо ниската боеготовност (към 40%) и също толкова впечатляващо краткия живот на трансмисията. А за веригите май е моя грешка с превода. Какво означава "final drive"? Ето това нещо се е чупило много често при пантерите, дори и при завъртане на място. Термина си ги спомних по памет. Тук малко излизаме в страни от темата, но до края на войната основния германски танк си остава панцер 4 в различни негови модификации. А трудно можем да кажем че четворката има някакво забележимо предимство в оръдие и броня сравнен с Т-34-ките, напротив, дори късните образци все още носят 75мм оръдие, което отстъпва на 85мм руско. А ако ще коментираме редките германски тежки танкове тигър и пантера (да, въпреки всички опити да я изкарат среден танк, пантерата е тежък и като тегло и като динамика), то тогава е по-коректно да ги сравняваме с руските ИС-ове. Та и там превъзходството на германската техника не е кой-знае колко фрапиращо, макар че определено го има до определен момент.

Нещо май се бъркаш. Подкалибрения и кумулативния са два напълно различни типа боеприпаси. Подкапибрения снаряд е кинетичен тип боеприпас, който поразява единствено за сметка на своята скорост. Поразяващия елемент проедставлява на практика стрела направена от плътна сплав. Няма никакви пръстени, просто стрелата е поставена или в сабо, което се разпада след излизане от дулото, или в аеродинамичен обтекател. Кумулативния снаряд е нещо напълно различно, той разчита на формиране на кумулативна струя в следствие експлозия на оформен заряд, така че той спада към експлозивните боеприпаси. На оформянето на кумулативна струя силно негативно влияе скоростта и въртеливото движение на снаряда. По тази причина по правило кумулативните снаряди се изстрелват с намален заряд и с по-ниска начална скорост. Освен това те са една от причините съвременните танкови оръдия да са гладкоцевни, така че да отсъства въртеливото движение на снаряда. По правило подкалибрените снаряди поради високата си начална скорост изключително бързо губят енергия и съответно бронебойността им спада. По тази причина по правило се използват (са използвани) на малки дистанции, а на големи се използват кумулативни. По въпроса за Т-34 до колкото знам през войната такива муниции не са ползвани. Нямам време в момента да проверя конкретно Т-34 какви снаряди е ползвал, но общо взето са ползвани или обикновени отливки от закалена стомана, или отливки съдържащи малко количество експлозив, което да увеличи задброневия ефект. Други варианти са със специално оформени пенетратори (примерно със закален заострен връх или други подобни за които не съм и чел дори). Добре е човек да попрочете повече за типовете бронебойни снаряди, но просто не ми е останало време. А имаше някои много интересни варианти, за които само съм попадал на намеци. Като например мек незакален връх и поставена зад него подкалибрена твърда стрела, но нямам идея това къде съм го чел.

Въпроса няма нищо общо с политиката. Чиста физика си е. Принципно се получава обледяване по някои повръхности и е възможно парчета лед да попречат на управляващите плоскости да се движат, или да попаднат в двигателите, което да доведе до тяхното спиране. Друг проблем идва от авиационната метеорология, а по въпроса имам само една глава от книга прочетена. Проблема идва от някои конкретни типове облаци в които има непредсказуеми въздушни течения съпроводени с възможността от образуване на мълнии. А освен всичко това, предполагам (без да съм чел нещо конкретно по темата) че сравнително едрите дъждовни капки, или ледени кристали могат чисто физически да повредят части от самолета и дори ако такъв риск е оправдан при военни действия, едва ли си струва да се износва или поврежда самолета само за един парад, при положение че има алтернативи. ПС. И според мен все са можели да заобиколят от някъде. Освен ако не е имало плътен обръч около София де. Но пък тогава какво е пречило да използват системите на летище София за да пробият облачността от горе? След като пътнически самолети са летели, значи е можело да бъде направено. Не вярвам облаците да са били пропускливи само от едната посока. Върти ми се в главата следния въпрос. Принципно ако искаш да направиш нещо, намираш начин, ако не искаш търсиш оправдания. Та ако са искали да направят показното преминаване, като военни трябва да мислят гъвкаво и да намерят начин да заобиколят проблема. Примерно защо да летят във формация, а не един по един да минат над площада? Не са няколкостотин самолета все пак само три са. Това че не са го направили, означава единствено че им липсва гъвкавост на мисленето. Поне от моите взаимоотношения с родната акзарма преди десетина години, само този извод мога да си направя. И тогава бяха всичко друго, но не и гъвкави, сега вероятно са същите.

Е да, така се прави манипулация, а не реален исторически анализ. Взимаш една доставка сравняваш я не с пълното потребление от държавата, а само с тази част която изследваш и ето манипулирания исторически анализ е готов. В действителност внесената по лендлиза храна е не повече от 10% от общата консумация в СССР по време на войната. И е не повече от половин или един процент от консумацията на храни по време на критичния период до 42-ра (ако въобще храна е внасяна тогава). Алуминия е 60%. И какво от това? Не видях довод според който намаляването на доставките ще остави на същото ниво спомагателните производства на алуминиеви войнишки канчета, а ще намали именно производството на самолети и танкови двигатели. Знаеш думата "приоритизиране" не се и съмнявам. Тогава за какво спориш? 25 000 тона алуминий годишно са достатъчни за всички самолети и танкови двигатели от които руснаците имат нужда. Но щяха да орежат други полезни, но второстепенни от военно значение производства. Като олекотени войнишки канчета например. Но хайде стига съм иронизирал тия канчета, по-скоро щяха да намалят или направо да спрат производството на изцяло металните якове за сметка на дървените лавочкини, както и на тежките двумоторни бомбардировачи (отново изцяло метални) за сметка на дървено стоманените Ил2, които и без това са унищожили най-много германска техника от въздуха. Отново отклоняваш логическата линия към трета алтернативна история. Честно казано не смея да се изказвам категорично какво щеше да стане, ако ги нямаше американските бомбардировки над европейската индустрия. Това е напълно различна тема, от темата за лендлиза. Това което е от значение за тази тема е че руснаците са имали сериозни алтернативи с доказана бойна ефективност, които не са толкова силно зависими от доставките на вносен алуминий и авиационен бензин и за които родното производство е било напълно достатъчно. Внос под 10% от общата консумация на храни не е критичен фактор, който да обрече страната на гладна смърт, ако отсъства - факт. Производство на алуминий далеч от фронта, което е достатъчно за покриване на критичните нужди на авиацията и танкостроенето - факт. Под 10% внос на взривни материали и материали за производство на муниции (който процент отново не е достатъчен за катастрофален колапс при отсъствието му) - факт. Достатъчен производствен капацитет за производство на стомана (8 милиарда тона май беше) за покриване на военните нужди - факт. Достатъчен капацитет за производство на олово за производство на нужните за войната муниции - факт. Колко още факти искаш да обсъдим?

От една казармена изцепка какъв проблем направихте. Но като сте започнали, знаете ли че пантерата е единствения танк в света (поне за който ми е известно), който може да носи повече гориво, от колкото е средния живот на трансмисията му? Това германско недоразумение върви по упътване 140 километра, преди трансмисията да се разглоби за ремонт и е неспособно да прави завой при пълна мощност без да скъса верига (малко ми куца превода, но имаше проблем с късане не от препятствие а при обикновен завой поради конструктивен недостатък, може би имат предвид завъртане на място), или да върти купола при малко по-сериозен наклон. Пък вие ще ни занимавате с някакви си пънове.

Да но един реактивен самолет от онзи период е доста по-прост от витловия. Проблема е в липсата на познания за динамиката на високи скорости (за това претопяват произведената от тях серия ракетни изтребители) и в доработването на прохождащия турбореактивен двигател, какъвто на този етап са имали само като прототип. Би-1 е летял още в началото на 42-ра. Но развиването на лендлиза осигурява далеч по-лесни алтернативи. АКо обаче лендлиза го нямаше, според мен е логично този проект да стане приоритетен. Без тази приоритетност обаче проекйта постепенно замира, серията произведени изтребители е претопена, а варианта с правопоточни двигатели идва едва през 44-та и никога не стига до използваем етап. За военното отношение е ясно. Но не разбирам, не четеш ли какво ти се отговаря? Обясних ти вече няколко пъти. Руснаците имат собствено производство алуминий достатъчен за всичките им самолети и танкове произведени през войната. Следователно е повече от очевидно че лендлизовските количества са дефакто използвани за по-ниско приоритетни цели. Храната не е цялата, изключително глупав довод е това. Храната я сметнахте като точно 10% от употребената през войната като калорийност. А 10% са помощ, но не са изходоопределящ параметър. Високооктановите фракции вече ти обясних че е проблем, но не е нерешим проблем. Не съм имал време да смятам тонажи, но вероятно собственото производство щеше да стигне за бойните мисии на изтребителите, а останалата авиация и небойните мисии на изтребителите може да върви и с обикновения бензин. Можеше и да продължат с производството на ишаците (И-16), които не ползват високооктанов бензин. На малки височини, където се прикриват илюшините и наземните войски, тези самолети не са толкова беззъби, достойни съперници са на месершмитите. Така че алтернативи имат, стига някой да си поиграе да ги търси.

В това мнение виждам само общи приказки от теб по темата. Така че ще те затрудни ли ако ни обясниш с факти и може би с прости сметки как точно без лендлиз руснаците щяха да загубят контрол във въздуха? Като започнеш от това да прочетеш кога всъщност руснаците започват да доминират във въздушните битки. По въпроса за суровините хич и не мълчим. Но като се изключат алуминия и медта, делът на лендлизовските суровини е броени проценти. Извинявай за личния въпрос, но да не би образованието ти да е хуманитарно? Не че нещо, но все си мислех че съм обяснил проблема с храната, но виждам че не си разбрал обяснението, което ме кара да мисля че подбора на доводи който съм използвал може да включва презумпцията че подсъзнателно разбираш някои неща, които обаче не са били част от образованието ти. Така че сега няма да се опитвам да ти обяснявам с презумпции а директно ще ти кажа. Ако намалиш с 10% калорийния прием на даден човек, то той няма нито да умре, нито да стане небоеспособен. Доставените по лендлиза храни са точно 10% от използваните в целия СССР по време на войната. Следователно те не са определящия фактор, който да е способен да промени хода на войната. Факт е че до края на 42-ра руснаците не са получавали забележими като тонаж хранителни доставки (ако въобще са получавали нещо толкова неприоритетно). През същия период те са спрели напредването на германските войски. Извода който можем да си направим е че дори и с намалена боеспособност, те са били достатъчно ефективни. Тук, за разлика от други колеги, съм съгласен с теб, че без лендлиза едно такова мащабно настъпление като онова от 44-та би било невъзможно. Но войната щеше да бъде загубена от германците и просто ако достатъчен брой от тях бяха умрели на източния фронт. При асиметрични войни дори световни сили са губели от слабо развити народи, които обаче са имали мотивацията да избиват нашествениците. Защото дори днес мосинката е достатъчно ефективно оръжие за партизанска война, а по онова време е била достатъчно ефективна за да бъде основното оръжие в армиите от двете страни. Русбаците не са имали особено проблеми с производството на нужните за войната боеприпаси. А танкове и изтребители руснаците щяха да си произведат пак толкова и без лендлиза, просто танковете и бомбардировачите щяха да с няколко процента по-ниско ефективни, а изтребителите щяха да летят с високооктанов бензин само в бойни мисии. Дори в една такава алтернативка щяхме да видим реактивни изтребители във въздуха на изток преди да се появят германските, просто заради липсата на високооктанов бензин. И друг път съм чел за това, имаш ли повече подробности?

Дървени самолети СА правили в сериозни бройки. На мен ми е интересно обаче до какви алтернативни решения биха стигнали. Например според мен недостига на авиационен бензин би довел според мен до развитие на реактивната техника преди германците (имат разработки, които обаче не стигат до серийно производство).

Всъщност това за опасността от запалване на бензиновите двигатели е малко преувеличен мит. Вярно по-пожароопасни са, но не са най-пожароопасното нещо в танка. Ако се запали двигателя, екипажа вероятно ще се спаси, там пожара е относително малък и бавно развиващ се, знаеш по какви причини, просто около двигателя нама много кислород. Буйните пламъци, които виждаме по клиповете да излизат на височина 10 метра над танка, се получават при попадение в мунициите. Там вече ако не детонира, експлозивите горят много интензивно. Американците например си ползват бензинови двигатели и при патъните от 50-те и 60-те. Не че са по-доброто танково решение от дизела, но не е фатално че са ползвани такива.

Както вече сигурно десетина пъти съм писал, имат си собствено производство на алуминий. Четири големи завода, три от които се евакуират на изток. Само завода в урал има годишен капацитет от 25 000 тона, който капацитет е напълно достатъчен за да покрие най-приоритетните военни направления като авиацията и танкостроенето. А без 350-те хиляди студабейкъра просто нямаше да направят това настъпление от 44-та и щеше да се наложи да изчакат година или две, че да останат срещу тях само пионерчета, а тогава да тръгнат пеш към берлин при символичната съпротива от деца и старци. Може, но на проектанта ще му се наложи да поработи малко и да препроектира някои детайли от двигателя. Което не е било приоритетен проблем предвид наличие на алтернативи, а е изисквало малко време за да се приеме в серийно производство. Поради подобни проблеми свалят от производство може би най-добрия изтребител от първите години на войната. Но производството на двигателите нужни за МиГ 3 не е било достатъчно за да покрие нуждите (двигателя се ползва и от по-приоритетния Ил2) поради което се отказват от този самолет и прехвърлят производството към по-неефективните Як и ЛаГГ. Така че в условията на суровина и индустриална криза се правят кмпромиси, на всеки е известно това.

Извинявай, това не е аргумент, който очаквах от теб. В една война се приоретизира. Като ти намалее една суровина ти режеш продуктите които са по-малко приоритетни, но оставяш жизненоважните. Ето за това ти обяснявам как при отрязване на лендлиза, разточителните пълнометални изтребители нямаше да бъдат произведени в близо 20 000 бройки, а по-слабо произвеждания лавочкин щеше да заеме мястото му. Ако искаш да ти изровя сравнителни графики относно ТТХ на различните якове и лавочкини, да видиш дали дървения е по-слаб. Да. Нали написах преди няколко мнения че щяха да се тътрят пеш до берлин без лендлиза? Което не променя кой-знае колко нещата, при положение че и германците разчитат основно на конна тяга до самия край. Не твърдя че познавам всички танкове. Не бих се учудил, ако някой лек танк използва и алуминиеви компоненти в бронята си. Но алуминия е мек метал. Да, включително и авиационния дуралуминий. С големи проблеми можеш да получиш противокуршумна броня, но като се изключи онова английско леко танкче за което друг път сме коментирали, не помня да има друг образец ползващ подобен подход. Дори летщите танкове Ил2, за които алуминия е с няколко порядъка по-приоритетен от колкото в наземната техника, ползват стоманена броня и руската изобретателност в случая е именно по отношение на използването на толкова голям единичен детайл от закалена броня, който в последствие се обработва трудно. Ако имаше как да заменят стоманата с алуминий по това време щяха със сигурност да го направят в Ил-а. Ами да каже че чак са нямали барут, при положение че статистическите източници сочат към десетина процента вносен, си е чисто преувеличение за мен.

От двата цитата първия се отнася за технологии навлезли доста след края на войната. Много е кратък за да хвана ключова дума, но логически погледнато посочените технологии се разработват като противодействие на масово навлязлите след края на войната hesh снаряди. Втория цитат не е в синхрон с източниците според които само малък процент от използвания експлозив е вносен. Процента е значително по-нисък от този на алуминия и медта. Така че най-вероятно в частта си за експлозивите цитата е най-елементарно преувличение.

Не разбирам защо продължаваш да повтаряш същите неща, дори и след като са оборени няколкократно? Кажи ми колко тежи трансмисията на една 34-ка? Всъщност няма значение колко тежи,мога да ти гарантирам че силов влемент от нея няма направен от алуминий. С този метал са правели корпусите на елементите. От 840 килограма двигател не повече от 100 или 200 се падат на алуминия. Трансмисията на една такава машина е малко по-голяма от двигателя. Но и там корпуса и едва ли ще тежи повече от 300 килограма. Така че грубо можем да оценим количеството на алуминия в една 34-ка на около половин тон. Алуминия има плътност от 2.7, желязото е с 8. Така че същия обем стомана ще тежи грубо около тон и половина. Но поради значително по-голямата здравина на сроманата, използвания обем е по-малък. Но дори и да игнорираме тази подробност, пак теглото на 34-ката скача само с около тон. Та като местен експерт по танковете ще ни сметнеш ли с колко процента ще спаднат бойните качества на 34-ката ако теглото и скочи с тон тон и половина? По въпроса за авиацията си много далеч от действителността. Дори и днес в леката авиация алуминия има предимство пред дървото най-вече в живота на конструкцията и трудоемкостта на подръжката. А по време на всв има дори реактивни изтребители от дърво. При едно критично изслеьдване дървения лавочкин модификация срещу модификация е по-ефективен изтребител от изцяло алуминиевия як. Легендарния съяветски основен удърен самолет ил2 също е брониран стоманен нос сложен на дървени крила и опашка. Изцяло метални са средните им бомбардировачи. Но най- произвежданите изтребители и щурмовици използват максимум по 100-200 максимум половин тон алуминий на самолет основнатачаст от теглото им се пада на стоманата и дървото. С изключение на разточителния як. Така че само едногодишното производатво само на завода в урал е можел да произведе алуминия нужен за всички изтребители и щурмовици произведени по врееме на войната, а вероятно и на още толкова, стига да се заменят яковете с лавочкини. По въпроса за процента отвнесения алуминий, не е 80, а е 60. Питаш кои са разточителните и непрактични нужди? Ами например всички якове. Плюс няколкото типа средни бомбардировачи, които са били ненужни, нужен е бил само един тип за унификация. При недостиг на алуминиий и бомбардировача са щели да направят дървен.

Провери за какви тонажи става дума и за какви доставки говорим. Доставките по лендлиза до края на 42-ра се равняват грубо на максимум 10% от годишното производство на стомана в СССР за 42-ра (ако не съм забравил няколко мнения по-нагоре трябва да съм пуснал линк към източник с индустриалното производство на СССР от началото на войната). На всичките доставки, включително готова военна техника и спомагателни материали. За каква работа с вносни суровини говорим? Основната суровина за индустрията по онова време е добрата стара стомана. Вярно е че индустрията на СССР е значително по-слаба от обединената европейска индустрия под контрола на Германия. Но съветска индустрия си има и една голяма част от нея работи на изток, въпреки че да кажем 2/3 от нея се евакуира. А тази 1/3 произвежда не малко суровини и материали превишаващи може би поне с два порядъка тонажите от началото на войната. Да за алуминия и медта не спорим, доста са помогнали. Не знам за медта, но пак да напомня че преобладаващото количество от алуминия се е изразходвал за некритични, или невоенни нужди. За сметка на това обаче другите важни за войната материали са произвеждани изключително на съветска територия. Най-вече олово и стомана, които са и най-важните за воденето на бойни действия.