angelmr

Имат предвид темп на стрелба. Темпа на стрелба и скорострелността са две различни понятия. 100-120 изстрела в минута е безумно ниска скорострелност, ППШ има скорострелност 900 изстрела в минута и това е едно от предимствата му. Способен е да осигури голяма плътност на огъня. Тук не коментираме вечната конспиративна тема кой от кого е копирал. А и е без значение. Въпроса е че това принципно ново (въпреки че разработките датират от времето на първата световна война) оръжие се появява в значими количества за първи път при германците. Иначе и руснаците имат своя автомат фьодоров, но са произведени толкова малко бройки, че употребата му има значение най-вече за историците. А и фьодоров няма селектор за единична стрелба, така че е част от първопроходците, а не от пълноценните съвременни автомати/щурмови пушки.

Имах предвид не ефективността му като противотанково оръдие (където е с една идея по-добро), а ефективността му в ситуации изискващи поддръжка на пехотата (основната работа на тежък танк). Там е важна ефективността на експлозивния снаряд. А разликата между 88 и 85мм е прекалено малка за да я коментираме, малка е и разликата в скорострелноста (12 изстрела в минута за тигъра срещу 8-10 за 34-ката). Несравнима е с разликата в цената и ресурсите вложени за производство и поддръжка на тигъра. Тук пантерата е в още по-лошо положение. До края на войната използва 75мм оръдие, което е още по-ниско ефективно при поддръжка на пехотата.

Конкретно Мп40 срещу ППШ имаме паритет. Принципно всички обемни пълнители имат този недостатък да са бавни за презареждане и за това макар да съществуват като опция са относително екзотични (виждал съм АК с дисков пълнител). За това и се появяват банановидни пълнители за ППШ. Мп40 има по-ниска скорострелност, което означава по-малка плътност на огъня, но по-продължителна стрелба с един пълнител, което понякога е важно. Също така и двата автомата нямат селектор на огъня, но немския поради ниската си скорострелност може да стреля на единична, просто чрез по-кратко натискане на спусъка. Друга важна разлика е в ефективната далекобойност. Със стандартни пистолетни боеприпаси Мп40 едва ли ще е ефективен на дистанции над 50 метра, докато с използване на подсилени със стоманена риза на куршума (доста по-износващи цевта) практическата далекобойност нараства до около 100 метра. ППШ има практическа далекобойност около 150 метра. Германския автомат има и по-голяма поразяваща сила заради калибъра, но това не винаги е критичен параметър при война. 7.65мм си е повече от достатъчно за армейско оръжие. Тук американците с техния .45 с крива траектория и ефективен обсег максимум 50 метра комбиниран с 20 патронен пълнител са в най-неизгодно положение, въпреки по-голямата убойна сила. Пропускаш Мп43/стг44, който е един от идеологическите предшественици на АК. След 43-та е дал нелошо предимство на частите въоръжени с него.

Ако не те затруднява, би ли споделил във финансово отношение колко излиза практикуването на подобно хоби.

Тази идея сме я коментирали преди 5 години. Проблема идва от непостоянната слънчева светлина и нуждата от акумулатори с голям капацитет. По онова време стирлинговия двигател беше най-скъпото средство за производство на електроенергия. Съмнявам се междувременно цената му да е паднала 10 пъти. А междувременно, докато Европа е тръгнала по пътя да открива и използва все по-скъпи източници на електроенергия, вижте какво мислят някои анализатори: http://30dumi.eu/archives/78653

Хайде да оставим политиката настрана, тя не е съотносима към този проблем според мен. Въпроса с кого ще воюваме не е най-важния. Оръжия се купуват за да не се воюва с тях. За съжаление проблемите при нас са толкова дълбоки, че очевидните решения не винаги са най-добрите. Освен всичко това тайфуните са и доста скъпи за обслужване. И според мен най-важното в момента е поддържането на максимален брой пилоти с максимална подготовка. А това не се прави със скъп тежък изтребител. Колкото и да е добър от гледна точка на летателните си характеристики. Лекия и евтин грипен според мен би бил по-ефикасен от гледна точка на обучението на бойни пилоти, нищо че е със много по-скромни летателни характеристики.

Тук съм съгласен, една продължила още с няколко години война би доразсипала Европа. Има един роман по темата, казва се "Бойно поле Европа" забравих автора му. Но описва едни доста мрачни насторения.

Това е важен въпрос, но за кой точно тил става дума? Защото до колкото ми е известно от глад са умирали основно в обкръжения Ленинград. Не че другаде са имали всичко необходимо, пак са си гладували. Но като човек който се занимава с храни, мога да ви кажа, че има огромна разлика между дискомфорта от недостига на храна и опасни за здравето състояния свързани с гладуването. За повечето незапознати с проблема е много учудващо колко малко всъщност му е необходимо на човек, за да живее. По-опасно е еднообразието в диетата, когато има криза с хранителните запаси. Тя може да предизвика хронични заболявания и дори смъртност, която да не бъде идентифицирана като свързана с недостига на храна.

Виж тези две статии, ако те интересува. Там има числа, можеш и да сметнеш какъв процент точно са доставките по лендлиза. Не казвам че руснаците са нямали проблеми. Но си остава факт че: Първо доставките на храни не са огромен процент от консумацията по време на войната. Второ, двете основни настъпления на германците са спрени преди идването на основните количества от тези доставки. След 42-ра германците нямат човешкия ресурс да проведат настъпление. Опита им при курск доказва че нямат вече и технически ресурс, всичките им нови танкове вече са пригодени не за бързи пробиви, а за отбранителни операции. Имат одбри противотанкови съзможности, но малка мобилност и смешно ниски възможности за поддръжка на пехотата (страшния тигър има същата огнева мощ, при настъпателни операции, както и масовия сериен Т-34 85). А блицкриг трудно се прави с танкове, които са започнали да остаряват още през 41-ва като панцер 3 и 4. economy.pdf Grain Production in the USSR Present Situation, Perspectives for Development and Methods for Prediction.pdf

Ами как да ти кажа, за мен поне МП40 е много по-хубав автомат от ППС. Но естетическия критерий е силно субективен. Ако не разглеждаме оръжията от естетическа гледна точка обаче, трябва да измислим някакви обективни параметри. Те не може да са един или два. А когато разглеждаме по-голям набор от параметри за сравнение, то въпроса става безумно сложен. Сещам се за оръжия, където германците имат тотално превъзходство и за такива където руснаците са безусловни победители. Сещам се и за оръжейни системи, където най-важен е контекста на ситуацията, при едни ситуации германците имат превъзходство при други руснаците. А сравняваме едни и същи оръжия. Така че въпроса дали германците или руснаците са имали по-добри оръжия е безсмислен. За мен е по-интересно да сравняваме конкретни оръжия, а не да си говорим ей така генерално.

Питаш какво прави съветската армия до 42-ра? Ами разбива германската. Къде отстъпва? Отстъплението е основно през 41-ва, когато спират германците под Москва. През 42-ра германското настъпление е настъпление е слабо и завършва с краха под сталинград, след който германците не могат да се възстановят. Никой не оспорва че руснаците са имали проблеми. Още преди няколко мнения стигнахме до съгласие че настъплението и мобилната червена армия се дължат на лендлиза. Това с бронелистовете го зарежи, факт е че руснаците имат 4.8 милиона тона производство на стомана годишно. Ако не си наясно, стоманата се произвежда под формата на листове, от които в последствие се изтеглят другите нужни форми. Така че руснаците са имали всичките бронелистове, нужни за да направят не 100 000, а половин милион танка. Защо мислиш че на руснаците не им е трябвало много? След края на 41-ва голямото настъпление е спряно. Армията им се възстановява от голямото поражение в началото, командирите им се учат да се бият. Най-тежкия период е 41-ва. След като той е минал, няма какво да ги спре. Германската армия губи обучени войници с по-големи темпове от колкото може да ги възстанови. При това две от трите фатални поражения на германската армия са от периода преди основния лендлиз. Всъщност точно след 42-ра започва и постепенното възстановяване на производството от евакуираните заводи. Та каквото и да си говорим, след като руснаците оцеляват през 41-ва, войната вече е решена. Вярата на сляпо си има своите граници. Какво е това примитивно повтаряне за глад без лендлиза, когато лендлиза в целия си тонаж е една мизерна част от собственото производство на храни в СССР. Според уикипедията (нямам време за по-сериозни източници в момента) сумарния тонаж на доставките по лендлиза за цялата война е малко над 16 милиона тона. Само производството на жито в СССР е 56 милиона тона годишно (без да броим другите култури и животновъдството). Според една от публикациите, които ползвам собственото производство на зърнени култури в източните региони е 1800 милиона пуда (през 1940-та), което е 29 милиарда тона... Не знам какви зърнени култури са отглеждани там (може би тонажа се смята заедно с фуражните части от растенията), но числото е впечатляващо на фона на тонажа доставян по лендлиза. За да окаже съществено влияние, тонажа доставян по лендлиза трябва да е само от храни и нищо друго и пак идва около 10% от собственото производство на жито. А дори и тогава, разпределен по години, отново се оказва че най-тежките победи руснаците ги правят гладни. Така че хайде по-полека с тези генерализации, как глада щял да бъде сигурен. Като се позадълбаеш малко, изведнъж лъсват сериозни дупки в твърденията за жизненоважните хранителни доставки по лендлиза. Да, те са важни, по лендлиза са доставяни леки сушени храни нужни за провеждане на маневрена настъпателна операция. Така че пак стигаме до извода за лендлиз нужен за настъплението. Но не и за фатални за отбраната пропуски, които са запълнени от лендлиза. Всъщност за периода на войната, германците използват малко по-хубави оръжия, с някои изключения където има паритет. Проблема е че ти не схващаш че тоталната война е война на два народа, които се избиват с омраза. А при такава тотална война оръжията и тактиката имат по-малко значение. Значение има човешкия потенциал, който е значително по-голям при руснаците. Интересното е че между двете войни тече процес на засилване на земеделието в източните региони, точно за да не се получат проблеми свързани със завладяване на зърнодобивнбите европейски региони. Нямам време за пълен превод, а статията е доста подробна, ако искаш ще я пусна на ПДФ, оказа се че информацията е само за източните региони, но не корелира с друг източник показващ следовенното производство на жито. Разликата е с три порядъка. Подозирам, че в тази цифра са включени всички фуражни култури, включително и производството на зелена маса, а може би и оценки на ливадното производство. Ами германците си влачат артилерията с конска тяга до края. Така че явно и без механизирани съединения става, само където става по-бавно. Нали това и аз повтарям, без лендлиз нямаше да има настъпление, а руснаците щеше да се наложи да изчакат човешкия колапс на Германия, преди да отидат пеш до Берлин.

Преди края на 42-ра са доставени известно количество хърикейни (12 преди битката за москва, не съм сигурен за сумарните доставки), а по-късно и П40 около 40-60 бройки. Не знам колко пъти да повтаряме, че основните доставки започват след края на 42-ра (което при вземане предвид сроковете за обучение на пилоти праща ефекта от доставките на изтребители някъде към пролетта на 43-та). Примерно Покришкин не споменава и дума за американски изтребители преди изтегляне на частта му от фронта в края на 42-ра, но не пропуска да спомене нееднократно наличието на различни типове, след връщането му на фронта в средата на 43-та. 34-ките са имали радио. Просто го инсталират не на всички бройки в началото. Не е лошо да се дефинира какво се разбира под най-доброто. Основното пехотно оръжие за периода е винтовката мосин-наган. Нелошо пехотно оръжие, което в този момент е достигнало практически максимума на възможностите. И до днес като ловни и снайперски пушки се използват оръжия почти идентични като механизъм и възможности. Германския им аналог е маузер К98. От приложна гледна точка разликата между двете пушки е в предпазителя, маузера има по-удобен предпазител. Иначе като практическа скорострелност далекобойност и точност са общо взето идентични. Преди началото на войната и в двете армии започва превъоръжаване на полуавтоматични пушки. При германците обаче полуавтоматичните пушки са в много малки бройки, практически нямат ефект. Руснаците успяват да произведат мисля няколко десетки хиляди СВТ, но бройките отново не са достатъчно за да я наречем основно пехотно оръжие. Като спомагателно пехотно оръжие и двете армии използват автоматични пистолети, ако не бъркам по два на взвод (освен ако не е специално въоръжен за градски бой). Тук германците имат няколко вида автоматични пистолети, некоректно познати на обществеността с общото име шмайзери (макар само един или два да имат каквото и да е общо с Хуго Шмайзер). Руснаците имат ППШ и ППС. Германските видове имат спецификата да могат да стрелят на единична стрелба не благодарение на селектор а заради ниската си скорострелност и имат по-голяма поразяваща сила, докато руските са по-скорострелни. Германските имат практическа далекобойност 100 метра (със специални подсилени муниции, със стандартните пистолетни по-малко), докато руските са използваеми до около 150 метра. Така че и тук има паритет, войници и от двете страни са избирали да използват трофейни оръжия на противника. От тук нататък много може да се пише, но отново крайния извод показва паритет на възможностите на руските и германските оръжия, но и някои разлики изискващи специфика в използването им за постигане на максимален резултат.

Ако не бъркам, пускал съм някои линкове за северния и атлантическия маршрут. За съжаление сега нямам време да ги обединя в едно мнение. Но информацията не е пълна, особено за северния маршрут, по който оръжия и военна техника не се прекарват. Важния факт обаче е че сумарния тонаж на транспортите до края на 42-ра е бил едва няколко стотин хиляди тона. Който тонаж включва както суровини, така и храни, готова техника и други материали. На фона на собственото производство на СССР, което се измерва в милиарди тонове (4.8 милиона тона желязо през тежката 42-ра и 29 милиарда тона зърно 40-та), виждаме че помощта в този период е силно надценена от някои колеги. Ето и една интересна статия по въпроса: http://historum.com/blogs/guaporense/994-economics-world-war-two.html Интересен е и въпроса с храните, който до сега беше изтъкван като основна заслуга на сащ. Всъщност се оказва че руснаците са си научили урока още през първата световна война и са започнали да развиват земеделие на изток. А след избухване на войната и загуба на сериозни зърнодобивни региони, те започват редукция на животновъдството, с което ефективно решават проблема с редукция на храните на лукса, за сметка на основните храни. Така по-голяма част от растителните храни вместо да отиват като фураж за животните, се пренасочват за консумация от населението. Та честно казано не се сещам колко кораба са нужни за да превозят от сащ еквивалента на 10% от 29-те милиарда тона зърно. Та явно важността на хранителните доставки от сащ спада към темите с огромно преувеличение.

За камионите е ясно какво им е приложението. Ама с тях не воюват на фронта нали? Комуникационната техника е полезна, но и без нея се воюва, особено отбранително. Суровините е един интересен въпрос, но като стигнем до въпроса какво точно незаменимо са доставили САЩ на руснаците, без което не са можели и забиваш в глуха отбрана. Всички доставени суровини служат точно за производство на излишъка материали нужни за настъплението. Но нали не мислиш че руснаците щяха да спрат да убиват германци, дори и без настъплението от 44-та? Нека пак да припомня, че грманската армия се основава основно на технологии и въоръжение от времето на първата световна война (конска тяга за артилерията и болтови карабини като основно пехотно оръжие), така че руската армия дори с ограничени доставки на съвременно оръжие, има какво да противопостави на германците. С което накрая стигаме до чисто човешкия фактор, чийто ефект е добре предсказуем. Независимо от тактическия гений на някои германски военачалници.

Това първото са данните за Т-34 76. С въвеждане на командирската позиция, купола доста натежава а като следствие както специфичното натоварване, така и специфичната мощност вече не се различават толкова много от германските.

Пропагандно средство за какво? Макар че да, прав си, аз лично искам да пропагандирам колко добре са били направени оръжията от онова време (а и по принцип), така че и днес да могат да се използват. Виж ако търсиш политическа пропаганда, ще тръгнеш да коментираш как гвардееца има маузер. Но пък другия носи дегтярев нали? Та хайде да не търсим под вола теле. Мен лично ме интересува темата за употреба на исторически оръжия в един по-късен етап, десетилетия след свалянето им от въоръжение. Така се получи че в момента имаме достъп до подобна ситуация и кадри в огромни количества. Но интереесна е не само войната в Украйна, тези в миналото също не трябва да ги пренебрегваме. Друг един интересен казус, който ме интересува, но не мога да намеря читава информация, е употребата на престволените мартини в турската армия през първата световна война. Чел съм малко по темата, но не съм се задълбавал, а би било интересно колко точно е била използвана тази пушка, датираща от зората на унитарните патрони и еднозарядните пушки с огромни по днешните стандарти калибри, която с модернизиране и замяна на цевта с модерен калибър преминава в епохата на магазинните пушки и картечниците. Та ако някой разполага със снимка на турска част от ПСВ въоръжена с мартини, също би ми било интересно да я видя.

Преди да започна темата, бих искал малко уточнения по въпроса. Първо покрай връзката със съвременни събития темата не трябва да е дискусионна, а наистина само галерия. Снимка или клип от съвременен военен конфликт, на който може да бъде идентифицирано историческо оръжие и толкова. Най-много да коментираме кое точно оръжие е хванато в кадър. С уговорката, без кървави сцени. За начало започвам с един клип на който се вижда противотанкова пушка симонов използвана от донбаското опълчение: http://www.youtube.com/watch?v=ffBeB58GxSo До пушката се вижда голямокалибрена картечница с монтиран оптичен прицел. Някой може ли да идентифицира каква е картечницата и дали също не датира от втората световна война? А ето и една картечница дегтярев, този път в ръцете на боец от националната гвардия на Украйна: А тук пък още един с учудващо запазен маузер К98: ППС носено вероятно от опълченец: ППШ носено вероятно от опълченец Въпроса ми към ръководството на форума е: Имате ли нещо против една такава тема? Според мен като галерия ще е интересна и информативна, но ако сметнете че риска от политически коментари е прекалено голям, махайте я. ПС. А ако някой случайно намери снимка на Т-34 в употреба, бих бил много благодарен ако я пусне. Аз намирам само за два танка вкарани в движение, но не съм попадал на информация за употребата им.

Чак ме хваща яд, че за да се ровя в нови факти се налага да забравям старите. Бях чел сравнителна таблица за специфичното натоварване на гъсениците и при германците имаше и двете крайности, но вече забравих кои танкове бяха проблемни. Но имаше такива. Може би кралския тигър и пантерата, но не съм сигурен. По въпроса за статистиките има и един друг аспект, който не трябва да се пренебрегва. Руснаците и германците използват различни критерии за загубен танк. Когато един танк е тежко повреден и не може да се възстанови в полеви условия, той се връща в завод за ремонт. Тези тежко повредени танкове, германците броят като изтеглени за ремонт, но активни, докато руснаците ги броят като бойни загуби, а отремонтирания танк като новопроизведен. По този начин е възможно един руски танк да бъде загубен няколко пъти. Същото макар и в по-малка степен важи и за самолетите.

Ставаше дума за сравнението му с ИС. Както и по съвместителство издържливостта срещу голямокалибрените самоходни оръдия като Су122 и СУ 152. Челната му броня е добра срещу руските танкове от началото на войната. Но в последствие руснаците въвеждат 85мм оръдие като танково, което вече е в състояние да пробие челната броня на тигъра от малки растояния, както и започват да използват голямокалибрени оръдия в техните самоходни установки. А от есента на 43-та се появяват и първите ИС-ове, 100-200 бройки с 85мм оръдие и останалите със 122мм Д25Т. Су122 и Су 152 се появяват на фронта малко след германския тигър (су 122 в края на 42-ра). И макар да са предназначени за поддръжка на пехотата, експлозивните им снаряди се оказват изключително ефективни срещу германките танкове. Предполагам че именно здравата челна броня на тигъра е един от основните фактори каращ руснаците да се обръщат към големите калибри, докато в същото време германците почти изключитлено ползват 88мм и 75мм оръдия. Конкретно А-19 и танковата му версия Д25Т имат достатъчна бронебойност за да игнорират бронята на тигър 1. Бронебойния снаряд на това оръдие може да пробие дори бронята на кралския тигър в челна проекция (при късметлийски удар близо до заварките, виждал съм такава снимка), но и да не пробие, самата кинетична енергия на удара оформя шрапнели във вътрешността на танка, които могат да убият екипажа или да поразят танка. Проблема с шрапнелите е бил по-малък при тигър 1, понеже на този етап все още германците разполагат с лигиращи суровини. След 43-44 обаче лигиращите елементи свършват и бронята на танковете се прави от закалена въглеродна стомана, която има по-голяма склонност да образува шрапнели. А по това време все още не са използвали многослойна броня с кевларена облицовка, която да спира шрапнелите. По въпроса за производствения капацитет на Германия, парадоксално е но въпреки бомбардировките, производството на военна продукция расте почти до края. Вярно качеството на продукцията пада драстично. На практика германците започват да прилагат руския модел, с масови оръжия с понижено качество, но им липсва човешкия потенциал да приложат тази стратегия, докато руснаците го имат. Интересното е че дори преминаването на реактивна авиация е част от работата по създаване на опростени оръжейни системи. Реактивния двигател е с пъти по-прост от буталния. Просто трябва да е по-прецизно изработен и от по-скъпи материали. Германците имат разработка за реактивен изтребител направен в голяма степен от дърво (някаква асоциация с лавочкина?) който като брой компоненти и сложност за изработка се равнява на една лека кола. Планирано е с такъв изтребител да се въоръжат пионерчетата от хитлерюгенд. За нещастие се е оказал че аеродинамичната схема е лошо подбрана и самолета е неустойчив и труден за пилотиране, така че идеята за народен изтребител (Volksjäger) отпада. Но все пак от този самолет се произвеждат много бройки и вижда малко бойни действия в края на войната.

Зависи какво имаш предвид под "нямали проблеми да се пробият". На теория това е така, но ИС има по-малък провил и доста сложна форма. Да, до 1000 метра ако 88мм снаряд удари плоска част на бронята му, ще го пробие. Но има значителна вероятност да удари наклонена част на бронята. Обратно, почти цялата налична броня на тигъра е плоска, което значи че пробиването/рикушета са по-предсказуеми явления. Освен това самия тигър е голяма мишена. Но не трябва да се забравя че ИС е танк от 43-та, а тигъра е от 42-ра.

Защо? Русия не е в конфликт с България. Нито пък с ЕС. Има си там някакви дипломатически маневри и караници, но до там. Та ако се ограничим до техническата страна на въпроса, не виждам какъв е проблема. По въпроса за боеспособността наскоро четох че разполагат с големи остатъци от съветско време, които не са особено съвременни и боеспособни (статията се отнасяше за флота), но в момента тече мащабна програма за модернизация. Русия поддържа сериозно и дългогодишно сътрудничество със западна Европа във военната сфера. Немалка част от модернизацията на руската армия е произведена от западни фирми, просто заради липса на производствени мощности при руснаците да наваксат десетилетното изоставане. В момента във франция се произвеждат два вертолетоносача Мистрал, първия ще бъде доставен в края на тази година, втория след две години. Та ще пошумят малко, но ще се размине, а Европа и Русия ще продължат да се сближават във икономическо и военно отношение.

За самолетите са имали идеята, при това едва едва загатната. Корольов е натискал към ракети, не към турбореактивни двигатели. От тук до сериен изтребител приет на въоръжение има много път. МиГ 13 например отстъпва доста от конкурентните си реактивни изтребители по това време. За нужда не знам, не са ги бомбардирали армади 4-моторни бомбардировачи, а с атаки на наземни цели ще мине много време докато реактивните започнат да се конкурират с витловите. Но не е като да не са търсили различни методи за подобрение. Ракетни двигатели в опашките на основните им витлови изтребители, проекта Би6, който е дефакто Би1 с монтирани правопоточни двигатели в краищата на крилата, накрая и мотокомпресорния И250. То не че и Ме262 е върха на сладоледа, но поне има оперативни двигатели каквото руснаците нямат и им се налага да импровизират. Не знам каква би била картинката при една хипотетична въздушна война от 46-та. Любима тема на алтернативните авиоисторици е, но си е чиста спекулация. Да това е вярно. Проблема е че и тук имаме разминаване в класовете. Тигъра е по-скоро противотанкова платформа, докато ИС е тежък щурмови танк. ИС-а е много по-мощно въоръжен (само малка серия в началото носи 85мм оръдие, останалите са със 122мм), особено при атака на укрепени позиции. 88мм оръдие на тигъра няма толкова ефективен експлозивен снаряд и значително отстъпва при поддръжка на пехотата, но пък компенсира с по-добра скорострелност. Над 10 изстрела в минута, докато ИС от 43-та прави едва два, а след това го доработват и докарва до почти 4 изстрела в минута. ИС има малко по-надеждна броня срещу тигровото оръдие, докато бронята на тигъра е прозрачна за Д25Т. Но пък лошата балистика поставя ИС-а в неизгодна позиция при стрелба от голяма дистанция. Та не толкова еднозначно и това сравнение.

Е на вътрешни резервоари не знам да има много танкове които да могат да изминат повече. А пък прословутата пантера може да има гориво, но за сметка на това пък междуремонтния ресурс на трансмисията е 140 километра... Всъщност проблема е в самата концепция за тежък танк. Втората световна война е изнесена от средните танкове, но тежките обират лаврите за най-добри машини. След края на войната по инерция големите държави продължават да произвеждат и проектират тежки танкове, но много скоро се оказва че бившия среден танк еволюирал в ОБТ има защитеност сравнима с новите тежки и огнева мощ, която не им отстъпва с много. Американците например имат много малко тежки танкове. М26 пършинг е тяхната алтернатива на тигъра по време на войната, макар че по някои параметри е по-скоро среден танк и след войната е преименуван като среден. След края и произвеждат малко тежки танкове, но бързо се оказва че тези тежки чудовища не се изплащат с повишена бойна ефективност.

Тежките танкове не се произвеждат в чак такива броики. Първия тигър не е произвеждан към края на войната, а и никога не е бил в чак такива бройки. Отделните единици оцелели до края или са били взривявани от екипажите си, или унищожавани от съюзниците, или използвани за тестове на противотанково оръжие. Кралския тигър е произвеждан по-късно, но отново малко бройки са оцелели (май към 1000 произведени общо), а оцелелите са използвани за тестове. Пък и точно кралския тигър се е оказал много непрактичен на фона на рязкото подобряване в качествата на средните танкове по това време. Като имаш Т-54 от едната страна и М46/М47 патън от другата, на кой ще му трябват тромавите и жадни за бензин тигри? Просто поколенията на оръжията се сменят много бързо след края на войната. Е точно тигъра има специфично натоварване на гъсениците сравнимо или дори малко по-добро от Т-34. Също така има мощен двигател и добра трансмисия, така че е един от танковете който се е чувствал добре на изток. Но като бройки тигрите са били малко, произведени са били всичко на всичко 1300 бройки от този танк. Основните танкове на германците са панцер 3 (15 000) и панцер 4 (13 000). Нещо се бъркаш, Би-тата са били с ракетен двигател, който макар и да изстрелва космическата програма на Корольов, има малка употреба във военната авиация. И250 е с мотокомпресорен двигател, който си е палеативна мярка с много повече недостатъци от колкото предимства. Не случайно И250 (МиГ13) е единствения такъв хибрид летял във въздуха и е стоял на въоръжение за много кратко време. По това време наличен е само прототипа на Люлка, но конструктора му се евакуира и погребва прототипа си за времето на войната. Така че към края на войната руснаците разполагат само с подобрени копия на трофейни немски турбореактивни двигатели. След това пък ползват английските дервент и нин, но към края на 40-те вече наваксват изоставането си.

Под музейни нямах предвид извадени от музея. Имат си там едни големи хранилища в едни солни мини, където се съхраняват резрви от ВСВ.