angelmr

Това е вярно. Обаче има дисциплина и дисциплина. Много е важен начина по който се налага. Методите използвани от нашата казарма включват психическо пречупване на волята на индивида с цел той да стане част от механизъм. Но вместо да подтикват към израстване по-слабите от групата и да търсят позициите където най-способните да са най-полезни, въпросните по-способни се подлагаха на стимули целящи тяхното унижение и приравняване към най-некадърните. Целта на военното обучение беше всеки да може колкото един полуграмотен циганин и нито милиметър повече. Индивидуалните качества на войника са без значение, той трябва да бъде пречупен и способностите му превишаващи минималната норма-изтрити. От такава казарма нямаме нужда, повярвай ми. Имаме нужда от коренно противоположен принцип стимулиращ индивидуалните способности на войника и търсещ мястото където специфичните му псособности да са най-полезни, а не малоумните напъни някой да кажем инженер да бъде натискан да марширува с кашиците, когато примерно е готов полуобучен оператор на радар. Или някой състезател по спортна стрелба да бъде засилен в ремонтна рота и единственото с което да се занимава е да мете. Именно това дебилско пренебрежение на личните качества ме отвращава в модела, който беше използван навремето.

Точно това имам и аз предвид. Натиска (обаче точно примерен) е основен елемент от тренировката. Обаче не безсмисления натиск и самоцелните извращения. Чрез тях основната функция на казармата се отдалечи на светлинни години от военното обучене по мое време.

Пробвай да сметнеш всичко това в цифри. Въпросните големи части от двигателя са блока и цилинддровата глава. Целия двигател тежи под тон. Опитай да направиш оценка колко точно алумиий е бил нужен за тези танкове. Накрая ще излезе че нужния алуминий за всички произведени за войната танкове и самолети не е много над произведения от уралския завод за 42-ра. Максимум да е равен да двугодишното производство. Така че алуминий за танкове и самолети е имало. А и в танковете и в самолетите нуждата от алуминий може сериозно да се редуцира. Тези 4-500 килограма алуминий в танка ще ги замениш с един един и половина тона стомана. При 30 тона танк един тон отгоре няма да го направи небоеспособен нали? А за авиацията вече писах че за пропелерните и ранните реактивни изтребители повечето алуминий може да бъде заменен с дърво, без забелецима загуба на бойните характеристики. Недостатъка е затруднена поддръжка и съкратен живот. На за бойни действия това не са съществени недостатъци. Та накрая ще видиш че ссср няма как да загуби 80% от капацитета си без лендлиза. По-скоро 5-10% максимум.

Ами и аз това казвам де, там щяха да си останат и да избиват германци в позиционна война, докато няколко години по-късно германската армия не достигне до пионерчета и пенсионери и тогава просто щяха да тръгнат пеш към берлин. ", а както видяхме, 60% от танковете край москва са от доставките." Е това къде го видяхме? Край москва има няколко десетки от полубезполезните валентинки и матилди(добре де няколко срорин но също ролкова неефикасни на фона на съветските модели), на фона на общо над 3000 съветски танка основно модерни т-34.

Например чрез екструдиране на фибриларен протеин през разтвор с определена киселинност се получава нишковидна структура подобна на месото. Предполагам при комбинацията на подобни техники с различни видове желета могат да се получат добри приближения на различни видове храни. Вярно е че най-доброто е това което е отгледано на полето. Дори дехидратирано за дълготрайно съхранение. Но в перспектива не навсякъде има полета, където да се отглеждат директно продуктите. А както е взело да нараства населението, дори няма да се налага да гледаме към космоса, като коментираме липсата на традиционните отглеждани на поле храни. Повечето селскостопански продукти имат изключително ниска ефективност, ядливи са само малка част от растенията. Та ако задълбаем малко във темите за затворени екосистеми, накрая ще опрем до нуждата от дълбоко оползотворяване на получената биомаса. Един от способите е чрез отглеждането на дрожди за получаване на микробен протеин. Който пък по гореописания способ може да се преработи до заместител на месото. Това е една технология която ми е известна от доста време. Може да се използват и микроводорасли, които също са диектен източник на микробен протеин. Но да ядеш само каши няма да е много вкусно. Така че ми е интересно (за момента само на теоретично ниво) да науча различни начини по които от получените базисни микробиологични суровини може да се направят разнообразни приближения до традиционните ни храни. 3Д принтирането комбинирано с така наречената молекулярна кухня ми изглежда интересен подход. Едва ли ще се стигне до нещо сериозно. Но имам колега, който се занимава със желета и не може да надскочи етапа на пълнене на желета в буркани, но мога да използвам неговите желета за основа на някои радикално нови мои идеи. Пък никой не е казал че не трябва да се разработи някоя съвсем нова храна.

Малоумната дисциплина не е дисциплина, а обучение в малоумие. Съжалявам но не можеш да ме убедиш, че заяждания за изпънати легла и гладко бръснене имат каквото и да е общо с военни действия. Неслучайно дадох примери със спорта, където именно отборните действия печелят победите. И не съм чул за дори един единствен случай в отборен спорт да се коментира трениране на дисциплина посредством дребнави битовизми. Дисциплина се тренира чрез обиграване на отбора в изпълнение на присъщите му задачи. Дали ще е рота тренираща атака на укрепен пункт, или батарея тренираща стрелба е все едно, важното е че тренировката на присъщите за военна част задачи мотивират, а битовизмите и дребнавите заяждания демотивират войниците. А мотивацията е най-важния елемент от ефективната работа на даден човек. Защо да стане сбирщина от талибани? В смисъл, ако гледаме само бойната им ефективност, не виждам нищо лошо. Ако изключим религиозната индоктринация естествено. В противен случай получаваме армия като настоящата ни сбирщина от манекени специалисти по художествена гимнастика с оръжие вместо бухалки или обръчи. Всичко е въпрос на приоритети. А според мен визията трябва да е с най-нисък приоритет, ако коментираме подготовката за една критична за живота ситуация като военните действия. Друго нещо с което съм много съгласен. По възможност армията трябва да е доброволна. Човек трябва да има вътрешна мотивация че служи на родината си, за да е истински боеспособен. А не всеки има такава мотивация, нито има потенциала да е ефективен войник.

Мерси за отговора. И аз достигам до такива данни, макар че не са се погрижили да изяснят добре тези подробности в информационните сайтове на производителите. Това което всъщност ми трябва на мен е устройство работещо на принципа на мастиленоструйния принтер, но изграждащо слой след слой триизмерен обект. А те вероятно са доста скъпи. Всъщност онзи ден сутринта попаднах на някакво заглавие за храни принтирани с 3D принтер. Накрая обаче се оказа че просто правят тестени изделия с различни форми на принцип подобен на този който описа, просто екструдера използва тесто вместо пластмаса. Това което на мен ми се иска да се развие е нещо което все още се намира само във фантастичните филми. Не знам дали си гледал Star Trek. Там са описани устройства, които по желание ти приготвят произволен вид храни. Естествено точно това описано там не е възможно на този етап. Но имам някои идеи как някои от по-основните храни да могат да бъдат приготвяни от едно устройство от типа на 3Д принтера. Не за ежедневна употреба естествено, имаме си достатъчно традиционни храни тук, за да се нуждаем от подобни алтернативи. Но за една експедиция независимо дали ще е а антарктика или на луната/марс, би било добре да има устройство, което да може да приготвя разнообразни менюта от унифицирани прахообразни суровини, част от които могат да бъдат и местно производство. За момента мисля че все още сме далеч от такива идеи. Да не говорим че колегите не споделят моя ентусиазъм по темата. Но като страничен проект мисля да се пробвам заедно с нашия системен администратор да конвертираме един мастиленоструен принтер, поне да изгражда слоести обекти. Пък ако стане нещо може и да кандидатстваме за европейско финансиране за истински изследователски 3Д принтер.

Интересното в случая е че казармата и военния опит са две взаимоизключващи се понятия. Иначе аз бих бил на 100% съгласен, ако ги нямаше именно казармените глупости. Взимат новобранците и няколко месеца само на полеви условия без тия простотии със строева подготовка. Само директно военно обучение в условия максимално близки до военните, без дори веднъж да влязат в казармени помещения, само на палатки. Тия глупости с легла бельо и заяждания кой как си е изпънал одеялата са абсолютно ненужни във едно военно обучение. Както и останалите тъпи битовизми запълващи 99.99% от времето прекарано в казармата. Аз лично съм голям привърженик на военното обучение и точно това е причината да съм голям противник на казармата. Сигурно за 5-ти път ще трябва да пиша че по време на моята казарма военното обучение беше сведено до буквално дни, ако не и часове. Ако един футболен отбор се занимава в 99% от времето си със караници кой си е изгладил по-добре екипа, а само един процент от времето се занимава със реални тренировки, не само няма да достигне до до шампионска лига, а от селските групи няма да излезне. Та същото важи и за родната армия. Дано скоро не и се налага да участва в реални бойни действия. Имам сериозното подозрение, че ентусиастите, които се ровим във нета по военни теми и се занимаваме с някакъв вид стрелково хоби, бихме били по-подготвени от една такава армия.

Кой подценява храната и икономиката? Нали писах че тоталната война е война именно на хората. А германците са били спрени именно по време на гладните години, без значима американска помощ. Кога идва американската храна? Нали не твърдиш че 20-тината конвоя през северния атлантик и още толкова през тихия океан не само че са доставили оръжията за спирането на германия, но и са изхранили съветския съюз? Хайде стига и ти си писал че количественото натрупване се получава едва през 43-та. Както и значимите проценти на доставените суровини, материали и храни. Преди края на 42-ра обаче сумарния процент на доставките е пренебрежимо малък на фона на съветските нужди. Така че са се оправяли практически със собствени усилия. Елементарния извод, който следва е че ресурсите на СССР са били достатъчни за да спрат блицкрига, дори и с гладуващ народ. Имали са достатъчно храна за да не измрат от глад, десетината процента повече калории дошли по лендлиза са били просто в помощ за по-бързите последващи победи и започването на настъпление, но не и решаващ фактор за спирането на германския блицкриг. Същото важи и за икономиката. Основните оръжейни системи нужни на червената армия са били местно производство и са произвеждани или е можело да се произвеждат с изцяло местни суровини. Доставените по лендлиза системи и суровини за производството им, са просто бонуса отгоре нужен за ранното настъпление, когато германците все още имат някаква боеспособна войска, която да им се опре. Но германците са били спрени без значимата помощ на американските храни и суровини, в условията на изнасящи се на изток заводи. А след като веднъж блицкрига е спрян, съдбата на германия е предрешена. Просто защото при спрян блицкриг, в условията на една тотална война, всичко опира до това кой народ има по-голям потенциал да избива другия. А германците имат по-малък потенциал да избиват руснаци, от колкото руснаците-германци.

Въпрос към запознатите: Има ли достъпни на пазара принтери, които не само да оформят триизмерни обекти, но и работните им глави да работят като смесители на компонентите на конструктивния материал? Имам няколко идеи за разработки, но преди да потърся финансиране, трябва да разполагам с технологичен демонстратор, така че събирам информация. Алтернативата за която се сещам е конверсията на мастиленоструен принтер печатащ върху твърди плоскости. Не съм работил с нищо подобно, но ако мога да заменя мастилата с определени реагенти, мога да получа много интересни резултати. Но не знам има ли такива принтери. Та ако някой се сеща за подобен модел (по-стар, че да мога да си намеря втора употреба, но и нов става) бих бил много благодарен ако ме насочи към него.

Едва ли някой пренебрегва ролята на авиационния бензин и храната. Но храната както вече разбрахме не е значим параметър, понеже е съставяла под 10% от нуждите. А авиационния бензин ти май надценяваш важността му. Руснаците си имат собствени производства. Имат и готови мерки за действия в условия на недостиг от такъв бензин. Например ударните самолети и бомбардировачите не губят значителна част от ефективността си при употреба на нискооктанов бензин. Малко боен товар и малко обсег губят, но толкова. Изтребителите също имат нужда от такъв бензин далеч не за всички полети. Всички транспортни и тренировъчни полети, както и част от мисиите за поддръжка на фронта могат да се изпълняват с нискооктанов бензин. Освен това мисля, че ти подценяваш значението на термина, който самия ти припомняш с горния пост. ВСВ е била тотална война. Но тотална война не означава тактическа война в която победата се осъществява от по-добре обучената и въоръжена армия, блицкрига е такава война, а блицкрига е загубен още в края на 41-ва от германците. Тоталната война също така не е и икономическа война. Тоталната война е война на народи и народа, който е способен да понесе повече загуби и да продължи да се бие побеждава. Технологиите и суровините са само един от маловажните аспекти на тази тотална война. Защото винаги има алтернативи, които макар и по-ниско технологични, са способни да убиват много ефективно. А накрая тоталната война се свежда до това кой убива повече. Просто е, руснаците имат алтернативата да отидат на по-ниско технологично ниво и пак да убиват германци, макар и с мосинки, стоманени танкове и дървени лавочкини, летящи само на бойните си мисии с високооктанов бензин. Алуминий има в бронята на няколко съвременни извращения минаващи за леки танкове. Ти самия си казвал че алуминий в Т-34 има само в трансмисията. Не съм търсил потвърждение на думите ти, взимам ги на доверие. Но предвид качествата на алуминия, предполагам че става дума за алуминиеви корпуси. Които да спестят няколкостотин килограма, от 30 тонен танк, но да го направят много по-тежък се съмнявам. По въпроса за самолетите, отново задължително алуминиеви са цилиндровите блокове, радиатори и евентуално бутала. Така че вероятно 70% от теглото на двигателя е отново добрата стара стомана. Та говорим за едни 300 килограма алуминий максимум на самолет. Вярно 60% (не 80, тук имаш грешка) от използвания алуминий е дошъл по лендлиза. И сигурно е имал много полезни приложения, като леки войнишки канчета, вилици, лъжици и тнт. Но при 25 000 тона годишно собствено производство, руснаците са имали повече от достатъчно алуминий за собствената авиация. Още повече, че както вече споменах, са имали алтернативни конструкции почти изключващи алуминия, като дървения ЛА 5 и най-масовия ударен самолет в историята Ил 2.

По въпроса за авиацията, мисля че и преди съм писал. През войната руснаците произвеждат над 10 000 як-а. Изцяло метални с корпуси, а на късните модели и крила от алуминий. Минават на лавочкини и спестяват няколко хиляди тона алуминий достатъчни за 20 000 лавочкина. Като бонус получават и по-ефективни ВВС, поради по-високите летателни характеристики на лавочкина и значително улеснена логистика поради унификацията. Многобройните лендлизовски образци създават един малък логистичен кошмар и като правило тези модели не се използват с максимална ефективност именно поради логистични проблеми. Принципно руснаците имат и собствени производства на този метал. Не е като да кажеш че всичко е внос. В допълнение можем да кажем че нуждата ражда изобретателност. А точно руснаците са изключително изобретателни когато трябва да се направи от нищо нещо. На много места алуминиевите сплави ефективно се заместват със различни налични в момента материали. Специално във витловата, а и в ранната реактивна авиация, дървото може да замести алуминия в повечето от случаите. Освен в двигателя естествено, но там пък имат други алтернативи. Така че руснаците може да не разполагат с големи количества алуминий, но имат ефективни негови алтернативи, които да го заменят може би на 90%. А си произвеждат сами около 40% от алуминия. Само уралския завод произвежда 25 000 тона алуминий годишно. не е евакуиран. Ако го оставиш да работи ексклузивно за авиацията, това значи поне 50 000 самолета годишно, ако приемем че за един самолет отива половин тон. Макар че се съмнявам онези изтребители да са ползвали повече от 200-300 килограма алуминий на самолет. Не разбирам защо намесваш керосина в случая? Имали са сериозен проблем с газените лампи за осветление на летищата ли? Извън шегата, на руснаците керосин им трябва едва в края на войната, но едва след 46-та получават нещо повече от тестови образци реактивни самолети. Авиооборудването сигурно е от помощ, но не е като да са нямали собствено производство на всичко нужно. Тук съм съгласен с теб, липсата на суровини би понижила производствените мощности. Но като защитаваща се страна, това понижение има с поне един порядък по-слаб ефект, от колкото понижението в производствените мощности на атакуващата страна. А това че до лятото на 42-ра са работили основно на американски доставки, бих искал да го докажеш по някакъв начин. Не виждам как мизерните конвои през северния атлантик да имат такъв ефект. А през Азия друго освен материали местно производство не виждам как ще се транспортира. Нито имат транспортна инфраструктура, нито могат да прекарват големи тонажи през тихия океан. Коридора през тихия океан според предните ми проучвания заработва по-късно, но от прочетеното днес разбирам, че е имало и по-ранни доставки, за които обаче нямам достатъчно данни. Така че до края на 42-ра просто липсва капацитет за тонажа нужен на съветската индустрия да работи основно с американски суровини. Пак да напомня през 41-ва става дума за седем конвоя с по 7-8 кораба, а през 42-ра за 14 конвоя с по 12-18 кораба. Всеки транспортен кораб носи между 3 и 5000 тона (някои повече, някои и по-малко). Сумарния тонаж носен от корабите за тези две години грубо към 800 000-1000000 тона. Общо оръжия, суровини и храна. Не мога да намеря график по години за персийския коридор. За цялата война превозват общо 8 милиона тона, без да броим самите самолети, които летят от там. Но до 42-ра вероятно ще с апрекарали на повече от 5-10% от този тонаж, ако съдим по атлантическия маршрут. По тихоокеанския маршрут също са доставени общо около 8 милиона тона. Отново не знам колко от тях са доставени до края на 42-ра. Но да сумираме грубо от трите маршрута към 2.5 милиона тона доставени до края на 42-ра. Вътрешното производство на стомана за 42-ра в СССР е 8 милиона тона... Какъв ефект мислиш би имала доставката на малко готови броневи плочи? Сумарното производство на алуминий за войната в СССР е 260 хиляди тона, доставени са малко над 300. Сумарно 40% от медта е доставена по лендлиза. Така че съм съгласен, доставките са изключително важни. Но много малък процент от тях идват в първите най-критични години на войната. Въпроса за радиотехническото обезпечаване е също много важен. Но е по-важен за нападаща армия, защитаващата си може да нанася загуби и без свръх модерна за времето си техника. И какво от това че са загубили половината си обработваеми земи? По лендлиза получават не повече от 5-10% от консумираната по време на войната храна. Една държава може да намали и с 50% консумацията от храна и пак да не настъпи гладомор и да запази боеспособна армия. Да, имало е глад, умирали са хора от недохранване. И пак успяват да спрат и стопят силите на германската армия, въпреки този глад. Какво та убеждавам когото и да било? То историята си го говори. Гладната окъсана армия с недостиг на въоръжение спира германците и ги разбива на няколко пъти. Не разбираш че колкото и да ги храни цяла Европа, самите германци са ограничен ресурс, който им стига едва до 43-та, след което започват да прибягват до отчаяни мерки, стигащи до пращане на деца и старци на фронта през 45-та. Руснаците просто няма как да изгубят позиционната война. Те се защитават. Защитаващия се не е необходимо да има числено и качествено превъзходство за да нанася човешки загуби. А руснаците имат почти неограничен запас от човешка сила. И до края на войната палят немските танкове със запалителни бутилки, свалят немските самолети с дървени изтребители и ги бомбардират с дървени летящи танкове. Произвеждат собствените си танкове на автоматизирани конвейери (не е проблем при 8 милиона тона годишно производство на стомана в най-тежката година), а основното пехотно оръжие е дялана на две на три мосинка, която се произвежда от почти самоделни материали. Технологичното превъзходство на германците изчезва, когато се стигне до близък бой в градски условия. Така че без лендлиз германците може да са били способни на по-големи успехи, но темпа на загубите в човешка сила нямаше да се промени много. С което стигаме пак до края на 44-та в човешката ситуация, дори и без лендлиз.

Ето това имах предвид, с думите че повторението не прави изведнъж думите истина. Ето че дори ти пресмяташ че калорийността на храните по лендлиза е под 70% от нужните за армията. Но какъв е процента в сравнение с нужните за държавата? населението на СССР през 41-ва е 196 милиона. Грубо сметнато числеността на армията не е повече от 6-7%. Не мислиш ли че е малко пресилено да твърдиш че намаляването на хранителните доставки с десетина процента е равно на нов гладомор? Занимавам се с храни между другото и да ти кажа, човешкия организъм има учудващо големи способности да издържа на глад. Вярно смъртността би се повишила, особено сред цивилното население. Но и храната не е фактор, който да е с толкова незаменима роля. 1. Авиацията хич нямаше да е по-слаба. По това време основните изтребители на руснаците са два, цялометалния Як1 и неговите деривати и дървения ЛаГГ и неговите деривати. Варианта на дървения ЛаГГ със звездообразен двигател с въздушно охлаждане е работен кон с по-високи летателни характеристики от пълнометалния Як. Основната част от бомбардировъчната авиация се състои от щурмовика Ил2, който представлява стоманен нос и дървена опашка. Алуминий се ползва само в двигателите. Така че авиация много по-слаба от немската го забрави, дори щеше да е по-силна. Як-а е наложен главно по политически причини не заради невероятните му качества. 2. Да, тук съм напълно съгласен. Но и Германската армия разчита основно на конска тяга до края на войната. 3. Това няма нищо общо с реалността. Доставените танкове са нищожна бройка сравнени със собственото производство и още по-нищожни като бойна ефективност. Но танковете щяха да са по-тромави, тук съм съгласен с довода на КГ. Но като бройка отново щяха да са в напоителни количества, поради автоматизираните линии за производство и нуждата основно от стомана, която се добива на изток. 4. По-горе вече мисля че доказах че това е далеч от реалността. Е да, но точно позиционната война руснаците виняги биха я спечелили. Не знам за кой път трябва да напомням, че през 44-та единствените резервни части с които германците разполагат са хитлерюгенд и мобилизирани пенсионери. Така че позиционната война най-много да отложи края с 1-3 години.

Не естествено, Москва не е единствената битка. Но там немската армия е спряна. До битката за Москва помощта се изчерпва с няколко атлантически конвоя, включващи символично количество оръжия и припаси. Без да омаловажаваме помоща в този етап, то безусловно не тя е спряла германското настъпление. Следващия критичен момент е битката за Сталинград. До нейното развитие помоща по атлантическия маршрут е наброявала приблизително същата бройка конвои, колкото и до битката за Москва, но с тази разлика че бройката е поне удвоена. Сега съм изгубил линковете, но през 42-ра има конвои по 16-18 кораба, докато през 41-ва са по 7-8, дори има един от три кораба. Помоща за тази битка е значително по-въздействаща. Но отново като тонаж не мисля че е критична. Дали липсата и е щяла да обърне войната? Надявам се си гледал документални кадри от въпросната битка. Германците втора зима не успяват да се екипират адекватно. Дори да бяха спечелили битката (което е съмнително, понеже специално в Сталинград въпроса не е бил на технологично или числено превъзходство, а на груб близък бой с партизански елементи), това нищо нямаше да промени, настъплението спира до този момент, жертвите отново са стотици хиляди, армията им е неспособна да се бие в зимните условия. А след тези две зими, човешкия потенциал на Германия вече е намалял прекалено много. ДОставките по лендлиза достигат наистина значими темпове едва след 42-ра. Открива се трети маршрут през аляска, конвоите стават доста по-многобройни и тнт. Но дори без тези доставки като фактор, които да доведат до превъзходство на Германците, Дори пълен обрат на тяхната кампания от 43-та вече нищо не може да промени. В този момент въпроса не е бил на ресурсно и технологично превъзходство, а чисто на човешко такова. Германците просто нямат с какво да попълват загубите си. Една руска загуба при Курск не би струвала много по-малко германски жертви. И дори навлезли навътре в съветската територия, германците пак стигат до 44-та, когато единствените резерви са пенсионери и пионерчета. Колкото и добре да са въоръжени те пак не могат да победят натрупалата опит и техника съветска армия. Въпреки че тази армия би била въоръжена с по-тежки танкове,без алуминий в трансмисията, (нали ти на това наблегна) от което идва и по-слаба броня. Нямаше да ги има към 2000 шърмани и малко чърчили, но на фона на десетките хиляди Т-34 това трудно би се забелязало като проблем. Вместо якове, в небето щяха да летят повече лавочкини, които имат дори по-високи летателни характеристики, но са по-трудни за усвояване. Нямаше да ги има отличните кобри (общо над 2000 ако не ме лъже паметта), но липсата на хърикейни и П-40 нямаше да заболи чак толкова. Въпреки че калориите биха били с десетина процента по-малко, въпреки че тази армия би се предвижвала в много по-голяма степен на крака и с конска тяга, в крайна сметка срещу нея остават деца и тя ги премазва. Без лендлиза това вероятно щеше да стане поне една, а може би и 2-3 години по-късно. Но е неизбежно. Просто защото фундаментално блицкрига разчита на бъза победа, а във една война на изтощение, СССР има значително по-големи човешки ресурси. Така че спирането на блицкрига, финално води до загуба. Е ако извадим изцяло участието на САЩ, задачата става съвсем друга. А защо не зададем активна помощ на Великобритания и САЩ не към СССР, а към Германия? В първия случай, при липса на активна намеса на САЩ, би означавало и някакъв хипотетичен неутралитет и на Великобритания. Във втория това би означавало директна подялба на света от друга голяма тройка. И в двата случая не бих заложил прекалено много на руската страна.

Едно си знае баба едно си бае. Ти наистина ли смяташ че десетина остарели хърикейна са променили нещо при битката за москва? Защото това е била помоща в най-критичния за руснаците момент. Плюс още толкова от смехотворните английски танкове. Аргументите ти се изчерпват единствено с големите тонажи. Но забравяш че ако ще и милиони тонове суровини да са получили тотално, то това е било по времето когато Германия вече е била победена, просто не го е била узнала още. И без лендлиз храна са имали от къде да намерят. Намалялото военно производство би означавало само че численото превъзходство е щяло да жъде акумулирано на по-късен етап. Но запомни най-накрая че Германия е спряна пред москва и разбита при сталинград без решаващата помощ на лендлиза. При сталинград помагат малко повече, но отново говорим за практически символични количества. 12 конвоя с численост между 3 и 12-13 кораба всеки. Това получават руснаците до края на 42-ра. Като оръжието във всички случаи отстъпва значително на образците родно производство, а количествата суровини и храни не е чак толкова значимо за да кажеш че безнего са били свършени. Не забравяй също че тогава корабите не са били съвременните гиганти, носели са скромни тонажи.

Ами че то и през 42-ра лендлиза не е в кой-знае какъв тонаж. Няколко конвоя с по 7-8 кораба всичко на всичко. Не знам как е било свършено без тези доставки.

И коклко точно е обемът на въпросния лендлиз през 41-ва?

Не знам за майтапи ли е или за тук (по-скоро за майтапи), но вижте каква е разликата между Европа и САЩ от гледна точка на политическата координатна система:

В началото Германците са без опит, но това е 39-та и 40-та. Периода когато липсата на боен опит се компенсира с тотално тактическо преимущество над западноевропейските армии. Срещу СССР се прилагат не само новите методи за водене на война, които разбиват западна Европа, но и натрупания немалък боен опит. Червената армия е разбита не толкова заради разположението си. Разбира е заради мирновременното си позициониране. Нищо от техниката не е било маскирано, подредени са си в равни редици по плацовете. Авиобазите например губят голяма част от горивото си през първия ден просто защото то е в големи ясно видими цистерни. Така че изненадата е била тотална, но само изненада не е достатъчна след първите седмици. Просто Германците са се усъвършенствали в това как да водят динамична война и да маневрират на бойното поле. Нещо на което руснаците се научават доста по-късно. Така с десетократно по-малка армия Германците постигат локално числено превъзходство на местата където е нужно такова. Но едно такова чисто умствено превъзходство изчезва в момента в който противника се научи да използва същите прийоми.

В авиацията има едно емпирично правило. Последните5% от летателните характерисики поглъщат 90% от себестойността.

Да, с това съм съгласен. Имам предвид селективното подтискане на въвеждане на нови технологии, а не за консуматорската психика. Не съм сигурен че достатъчно добре схващам процесите, за да ги обясня. Но винаги при стартирането на някакъв индустриален проект има натиск той да не стартира, защото щял да увреди природата. Което между другото си е вярно. И често въпросните проекти не стартират. Това е интересно. Дори и днес се наблюдава развитие на такава група хора. В много случаи мотивите им клонят към религията (мисля че имаше някаква подобна полурелигиозна полусектантска група, която заема доста крайни позиции, виж в интернет за "родовите имения" имат последователи и в България). Не се наемам да твърдя със сигурност, но подозирам че с времето разделението между типа виждане за живота ще нарасне. Че са малко за сега е ясно. Но за момента не се наемам да правя предсказания. Предполагам че е възможно и да се намери компромисно решение. Опитвам се да екстраполирам съществуващите в момента тенденции в един по-дълъг исторически период. Да кажем че съществуват технологии за евтин орбитален транспорт. По екологични съображения развитието на технологиите е силно ограничено на повръхността на планетата и почти неограничено в космоса. Също така и жизненото пространство е силно ограничено тук и почти неограничено горе. От тук нататък с течение на поколенията тенденцията е ясна, тук ще останат само екофанатиците. Но си много прав че не коментираме нещо което да се случи в обозримо бъдеще. Просто я няма технологичната база, а и да я имаше, такива масови миграции не стават само за няколко поколения. Всичко това ако предположим че цивилизацията ни оцелее де. Но нека сме оптимисти.

Понеже навлязохте в дебрите на философията, се сетих за едно мое разсъждение от преди година. Технологическото развитие е несъвместимо с крайния екологичен консерватизъм. Едното рано или късно отменя другото. От което следва че човечеството в обозримо бъдеще ще се раздели на две части. Технократи населили космоса и еколози населили земята. Просто защото запазването на природата изисква ограничаване практически на всички технологии около нас. И това ограничаване има много силни гласове, които го поддържат именно от последните няколко десетилетия (може би от 70-те насам). И нарастването в силата на еколозите е една от причините за подтискане на технологичния растеж.

За съжаление, въпреки всичките ни усилия, това че ние не засягаме политиката, не пречи на политиката да засяга нас... Ако това наистина стане, ще ги купят и максимум до края на десетилетието ще се окаже че поне половината стоят на земята заради дефекти и проблеми с поддръжката. Не че това е нещо ново за нашите ВВС, но в случая проблема се мултиплицира от факта че не говорим за нови изтребители, а ремонтирани от ето такива гробища: http://www.google.bg/imgres?imgurl=http%3A%2F%2Fupload.wikimedia.org%2Fwikipedia%2Fcommons%2F0%2F0c%2FAMARC_at_Davis-Monthan_Air_Force_Base.jpg&imgrefurl=http%3A%2F%2Fen.wikipedia.org%2Fwiki%2FDavis%25E2%2580%2593Monthan_Air_Force_Base&h=2337&w=2973&tbnid=sBWEFWZQnzPMYM%3A&zoom=1&docid=5pkXlnY7KWevUM&itg=1&ei=nU5OU4qtMYqrtAbZ34H4Bg&tbm=isch&client=firefox-a&ved=0CFkQMygFMAU&iact=rc&uact=3&dur=862&page=1&start=0&ndsp=15 Като добавим факта за печално известния проблем с умората на материала на ранните Ф-16, искрено се надявам да нямаме инциденти с този изживял живота си самолет. Не че нещо, но един от пилотите ми е личен приятел и не ми се иска да му чета името в новините точно по такъв повод...

http://www.esa.int/Our_Activities/Space_Engineering/Ten_ways_3D_printing_could_change_space Интересна статия. Не знаех че метал може да се принтира с такава резолюция. На крачка сме от репликаторите в "Star Trek", които пък правят дългосрочните космически мисии напълно реализируеми. Само да измислят евтин доорбитален транспорт и започваме да колонизираме космоса. От години си мечтая за астероидни колонии. Индустрията произвеждаща суровите материали е известна и не е сложна. А 3D принтирането осигурява достъпен способ за произвеждане на потребителските стоки на място. Така че колонизацията на космоса вече не е фантастиката от нашето детство.

Всъщност е израелска разработка, която е купена и доразвита от китайците. Ракетите за близък бой са израелските питон, но тяхното китайско копие. Не знам как са в сравнение с последните генерации сайдуиндъри и Р73, но когато четох повече по темата в края на 90-те бяха една от двете ракети съвместими напълно с нашлемна система за целеуказване и с въведени интелигентни системи за изчисляване на траекторията, на мястото на обикновеното проследяване на топлинния източник. Вероятно са вкарали възможността и да ползват руските Р60 и Р73, би било глупаво да не го направят. Ракетата за средни дистанции е модифицирано копие на руската Р77, но за разлика от нея е с двурежимен двигател, вероятно с по-високи характеристики. Двигателя е "люлка" AL-31, варианта носен от Су-тата, или тяхна си китайска разработка с малко по-високи характеристики. За останалите параметри не знам много. Този изтребител ми беше интересен още преди да стане китайски.