angelmr

Най-ми хареса кадъра с ордена за многодетни майки...

Когато намериш официално обявено ОРЪЖИЕ използващо такъв принцип, тогава ела да кажеш че това е реално. Както написах по-горе, за момента единствено американците изпитват вариант на релсово оръдие, което обаче е с такива енергийни нужди че най-малката машина на която могат да го монтират е разрушител. А иначе знам че руснаците още от 70-те работят върху разработки на перспективни оръжия, примерно с директно насочване на енергията. Въпроса е че до сега те си остават прототипи без реално военно приложение. Сигурен съм че работят и по релсово оръдие, а може би и по гаусово. Обаче между разработката и показаните стендови прототипи и серийно произвеждано оръжие в най-добрия случай има десетилетия. В някои случаи минава повече от век.

Системата работи срещу ракети и кумулативни снаряди, не съм казал че работи срещу кинетични проектили. Макар че се коментират нови поколения на тази система действаща И срещу кинетични снаряди. За момента срещу стрелите на подкалибрените снаряди (чупи ги, предполагам с насочена експлозия). За електромагнитно оръдие няма противодействие, просто защото няма електромагнитно/релсово оръдие на което да се противодейства, когато се появи, ще се мисли и за противодействие срещу него. Релсовото оръдие е интересно и там има бъдеще, с това съм съгласен. В момента обаче технологичното ниво е такова, че текат изпитания за монтиране на такова оръдие на разрушител. Към средата на века можем да видим и прототип на танк с такова оръдие. Въпроса е че и развитието на броните върви успоредно. Бях чел някъде да се коментира енергийно подсилена броня. Та подозирам че по времето когато има танкови оръдия на този принцип, ще има и танкова броня която да им издържа. ПС. Нещо не си разбрал за скоростите, не съм попадал на идеи проектил да бъде изстрелян в атмосферата с повече от около 3 километра в секунда.

Не е точно така, всеки съвременен танк, както и почти всеки съвременен бронетрансортьор вече е снабден с кръгова или почти кръгова композитна броня специално срещу кумулативни боеприпаси. Така че РПГ7 е по-опасен само ако изстрелва тандемна бойна глава. Но дори и тогава не може да пробие бронята на съвременен танк в челна полусфера. За тази броня биха се озорили дори и последните модели ПТУР. В допълнение съвременните танкове дори и днес ги снабдяват с активна защита, която практически неутрализира ракетната заплаха в бойна обстановка. При облъчване се хвърлят димки и смутители на радиовълните (автоматично), а срещу летящите ракети се изстрелват в най-лошия случай снопове съчми, а в по-съвременните модели други типове активни средства които не са декласифицирани (вероятно насочени заряди от някакъв тип), които ги разрушават физически преди да стигнат до бронята на танка. Така че асиметричния отговор от скрити (независимо дали са автономни или управлявани от човек) ПТУР или РПГ има своето място, но примерно в тила при стрелба от задна полусфера, при обстрел на нощуващи машини и тнт. Показаното в клипа са просто мокри сънища на геймдизайнер, но не и нещо планирано за реално въоръжение. Няма как дори последен модел ПТУР да унищожава танкове от същото технологично ниво в предна полусфера дори с десет пъти по-малка успеваемост от показаната.

Честно казано днес е трудно да разделиш химия от физика. За мен винаги процесите свързани с електронната обвивка са химия. Но според някои по-разширени представи и част от ядрените процеси се водят на границата, имах в университета предмет наречен ядрена химия. Но като цяло това е семантичен въпрос. В конкретната тема, имаме два основни процеса свързани с химичните превръщания. Поглъщане на ниско честотно рентгеново лъчение от вътрешните електронни слоеве (или ултравиолетово от валентен електрон) при което се осъществява класическото възбуждане на атомите/простите молекули и последващо излъчване или фотохимичен процес с участие на възбудения атом/молекула, или избиване на електрон, ако атома погълне квант енергия над неговия йонизационен потенциал (алтернативно електрона се избие от алфа или бета частица), при което получения йон (може и да е молекулен) отново е високореактивоспособен и в последствие влиза в екзотермична химична реакция. Третата разпространена реакция ще включва неутроните, които при термоядрен взрив ще са особено изобилни. Тук обаче нямам достатъчно познания за да опиша механизма по който неутроните се освобождават от енергията си, знам само че го правят на дистанция до няколко стотин метра от взрива, което е и причината неутронните бомби до една да са в порядъка от около 5 килотона (иначе си е обикновена термоядрена бомба, при която енергията се преобразува в друг вид и целите се разрушават от ударна вълна или електромагнитно излъчване а не от неутронна радиация). Останалите процеси според мен ще са по-скоро екзотика.

Ами във клипа казват че конкретно по този механизъм 50% от енергията на ядрената реакция се преобразува във удърна вълна, а 40% се отделя като радиационна енергия по-голямата част от която се трансформира по описания механизъм във нисковълнова радиация от видимата и инфрачервената област, за които въздуха е значително по-прозрачен, а 10% се отделя под формата на радиоактивно замърсяване (клипа не е много информативен, не разбрах какво имат предвид с тези 10%, може би неутроните и превръщането на стабилни изотопи в радиоактивни което също изисква енергия). Казано с други думи, почти цялата енергия на ядрената реакция се акумулира по фотохимически механизъм и се освобождава постепенно в период от няколко секунди, а само един малък процент от нея се излъчват под формата на проникваща радиация в момента на взрива.

Реакцията ми е просто отговор на твоята лична нападка към мен, нито повече нито по-малко. И се надявам с това да се приключи. Може да съм бил малко по-остър, така че извини ме и чети думите ми като молба в бъдеще да не коментираш личността на опонента, а конкретната теза. Когато греша нещо си го признавам. Наистина бях останал с впечатлението, че самата ядрена реакция се развива бавно в образувалия се плазмен облак. Но благодарение на насочването към проблема се замислих малко и се насочих към по-задълбочено обяснение на наблюдаваните по архивните кадри ефекти. Всъщност всичко идва от това, че практически цялата енергия на ядрения и термоядрения взрив се отделя под формата на гама лъчи и високо енергийни частици. А това е проникваща радиация и за всеки който не се замисли по въпроса тази радиация наистина прониква особено през въздуха. А това не е така, една огромна част от енергията на взрива се поглъща от околния въздух или други материали, ако взрива е наземен. Механизма на поглъщането е много разнообразен, ускорените частици могат просто да рикушират от други ядра и да отделят енергия по топлинен механизъм, гама лъчите могат да се абсорбират от ядра като ги възбуждат. Но най-често срещания механизъм е йонизирането на атоми от облъчваната среда. За това и тази радиация се нарича йонизираща. В последствие тези йони и йонни радикали рекомбинират, като излъчват излишната си енергия като нисковълново лъчение, а образувалите се свободни радикали и атоми реагират с околните компоненти и отново отделят енергия с ниска дължина на вълната. Всички тези процеси, особено химичните, са бавни. И водят до преобразуване на един значим процент (ако не бъркам между 50 и 80%) от енергията на ядрения взрив до лъчение във видимата и инфрачервената област, което се освобождава с няколко секунди (до към 10) закъснение след самата ядрена реакция. Та макар да грешах за причините за бавното развитие на ядрения взрив, не греша за самия факт, че процесите образуващи цялостния характер на ядрения и термоядрения взрив се развиват за време от порядъка на секунди. А ето и един клип с обяснение на същото но на английски:

Ами ако искаш и ти отговори. Аз наистина се заинтересувах от проблема едва наскоро, преди да бъде повдигнат въпроса го приемах за даденост. Така че ще ми е интересно да прочета и друга гледна точка. Макар че вече намерих потвърждение на тезата ми в едно по-популярно обяснение на термоядрените взривове. Малко по-късно ще пусна клипа и ще преведа на български за какво става дума.

Не знам дали си от тези поколения за да помниш, но едно време ние имахме предмет "гражданска защита" и там ни обучаваха какво да правим в случай на ядрена бомбардировка. Та основното което ни обясняваха е че когато видиш рязък проблясък подобен на светкавица, трябва да се хвърлиш зад укритие, или поне с глава или крака в посока към въпросната светкавица. Та по време на тези обучения споделяха, че основното количество облъчване което може да те изгори идва СЛЕД това, първо като радиационна енергия причиняваща ослепяване и изгаряния, а след това като ударна вълна. И на мен ми стана интересно на какво се дължи този ефект. Но ако обърнеш внимание на кадрите от атмосферни ядрени тестове, те също показват развитие на светещ облак с интензитет на излъчването във видимата област с пъти по-голям от този на първоначалния проблясък на детонацията. Та хайде заври личните нападки там където слънцето не свети и коментирай по същество на какво според теб се дължи този ефект. Аз имам идея, обаче ще те изчакам първо ти да се изкажеш.

Мерси за статията. Признавам, че нямах повече от 20-тина минути да ровя по въпроса и не успях да попадана на нищо подобно.

Да още от началото и аз това казах. Предположения са, но няма обосновани данни които да оборват хипотезата за ядрен взрив, докато има такива за термоядрен. В същото време, за първи път чувам от теб хипотезата за имитация с използване на химически експлозиви. Тази хипотеза въобще не е експлоатирана, следователно още по време на първия опит е разгледана и отхвърлена според мен.

Не със спектрометрия. Коментирам от гледна точка на разчитане на спектри. Отношението на ширината и височината на някои пикове би трябвало да говори за плътността на енергията на взрива, както и времето за развиване на реакцията. Сигурно има и други особености, това което си дал по-горе е кривата на затихване на амплитудата. Обаче има и други характеристики които не се виждат. Дължината на вълната например. Но наистина не знам подробности. Та за да не изпадаме в синдрома на Дънинг-Крюгер, най-добре е да не твърдим гръмогласно кое е доказано и кое не е. А до момента по корейския въпрос съм чел да се изказват само медии. Ако някой разполага със задълбочен научен доклад, бих бил благодарен ако го сподели. Но до тогава самата липса на такъв доклад е показателна че няма съмнения. По въпроса за изотопния анализ, мисля че ще е трудно да бъде направен, ако корейците не допуснат изследователи около полигона. Това не е гръмнал във въздуха реактор съдържащ десетки тонове радиокативни материли облъчвани десетилетия наред с неутрони, както и още няколко десетки тона отработено ядрено гориво, това са няколко килограма плутоний и леките изотопи получени от деленето и неутронното облъчване. Може би точно леките изотопи могат да послужат за доказателство дали е детонирана малка термоядрена бомба, или устройство базирано на делене. Но предвид че коментираме дълбок подземен ядрен опит, изпълнен така че да ПОГРЕБЕ радиоактивните остатъци, не съм голям оптимист. В случая предполагам че отделения радон би бил сравним с този отделен при разместване на естествени земни пластове богати на уран (малко е известно но дори някои минерали използвани в строителството съдържат този елемент, а следователно и отделят радон). Евентуално специализиран самолет със специализирано оборудване летящ над полигона може да докаже нещо. Но от дистанция 4-500 километра...

Понеже се занимавам с нещо подобно, си позволявам да споделя, че въпроса не е толкова прост, колкото изглежда на половин страничка и две диаграмки. Умалителните не са случайни. Признавам в нета не откривам статии по въпроса. Но определено има забележима разлика в профилите на двата типа реакции, както от гледна точка на времето, така и от гледна точка на максималното налягане в зоната на реакцията. При химическите експлозиви например, процеса на детонация протича за части от секундата, дори и за бавни експлозиви като амониевата селитра. Реакцията в атомната бомба се разделя на няколко фази, последната от които например (тази която отделя най-много енергия) се развива за 4-5 секунди. Извинявай, обаче няма как това на не окаже влияние върху сеизмичния профил.

По темата, за това как не можело да има малка термоядрена бомба и как тя за нищо не би послужила: https://en.wikipedia.org/wiki/Neutron_bomb Най-ГОЛЯМАТА неутронна бомба е 10 килотона или два пъти по-малка от бомбите над Хирошима и Нагасаки. Не съм се ровил, но ако помня правилно стандартно бяха около 3 килотона.

Съжалявам, наистина нямам време да правя задълбочени проучвания по въпроса. Но обикновено в такива случаи първата ми оценка на око се оказва от същия порядък като данните от действителността. Та вероятно такова количество химически експлозиви ще е сравнимо с годишното производство на една малка държава. Другото нещо за което се сетих, е че не мисля че химическите експлозиви сумират мощността си линейно от една страна, а от друга те отделят значително по-неконцентрирана енергия, която се разпределя на по-голям реакционен обем. Енергията на струпани на една камара химически експлозиви ще има по-различен сеизмичен спектър от ядрен или термоядрен взрив. Между другото спекулирам, че по сеизмичния спектър може да бъдат разгрграничени и различните типове ядрени експлозии. Които между другото са поне няколко, не само два, една от които наистина е термоядрена експлозия с малък тонаж (3-4 килотона). Ако експертите се съмняват за термоядрения заряд, това го приемем, понеже смятам че има как да изследват взрива. Но след като световните експерти не се съмняват в наличието на заряд базиран на делене, смятам че хипотезата за имитация с химически експлозиви е наивна.

Ако беше така, ядрените сили нямаше да правят непрекъснато ядрени опити до момента в който беше разрешено.

Хипотезата е нелепа. Първо магнитуд от 6-9 килотона би изисквал сигурно към 20 000 тона амониева селитра и над 1000 тона фосилни горива, събрани в една подземна кухина. Не ми се проверява дали това количество не е сравнимо с употребяваното от цяла с. Корея за една година.

В смисъл колко големи бели? При гъстотата на населението в азиатските градове една малка ядрена бомба (от порядъка на тези хвърлени над Хирошима и Нагасаки) може да причини между десетки и стотици хиляди жертви. Въпреки че съм химик ми е трудно да спекулирам колко жертви би причинило химическо оръжие, но при тази гъстота, вероятно отново ще са от порядъка на десетки хиляди, но подозирам, че за разлика от ядреното оръжие, тук повечко носители трябва да се промъкнат. Термоядреното оръжие сигурно може да причини много повече жертви, може би дори милион. Въпроса е че при тези порядъци 100-200 хиляди повече стават чиста статистика. Световната общественост реагира остро на атаки с няколко десетки жертви. От там нататък, колко по-остро да реагира? Още при химическото оръжие броя на жертвите стига до прага на допустимост, над който няма да бъде забелязана разлика в реакцията. Дори най-малката химическа бомбардировка, би предизвикала в световната общественост желание за отговор, който да изтрие това политическо ръководство от лицето на земята, независимо от цената. Това е концепцията на сдържането, която е проработила в ограничени мащаби по време на втората световна война, само по отношение на химическото оръжие, а след това заработва в пълна сила по време на студената война. След като заработи концепцията на сдържането, надпреварата във въоръжаването има смисъл само за да успокои собствените политици. Защото няма голямо значение дали можеш да унищожиш противника 5 или 10 пъти.

Хайде пак... Стига с коментарите колко независима/изостанала е с. Корея. Не е по тематиката на форума, а и точно в момента интересна е друга тема. Какво означава наличието/отсъствието на термоядрено оръжие в тази държава? Дайте си мнението. Ето и моите два цента по въпроса (за трети път го пиша и никой не отговаря по същество): През последните десетилетия с. Корея води изолационистка политика. Винаги е имала налични оръжия за масово поразяване. Системи за тяхната доставка до противника също не липсват. Добавянето на още една система в арсенала не променя съществено баланса на силата. Някой има ли друго мнение по въпроса?

Каква политика видя в моя пост? Обяснявам пак, нищо съществено няма да се промени, защото и сега с. Корея притежава ядрено оръжие и средства за доставката му до гъстонаселени територии. Въпроса е военен и свързан с дипломацията. Коментирай военния и дипломатическия му аспект.

Нали нямаше да има политика в този форум?

Не разбирам защо е тази паника по медиите. И до сега си имаха ядрено въоръжение, термоядреното не променя с много нещата. По света има много ядрени държави, включително и такива които агресивно пращат войски в чужди държави с цел налагане на политическата си идеология. Една повече или по-малко няма да промени забележимо ситуацията. Най-много да се заздрави още повече концепцията за ядрено сдържане.

Ако не бъркам медната облицовка е сравнително ново усъвършенстване на концепцията, от края на 20-ти век. Стандартните гранати за РПГ-7 са вече доволно стара технология.

Проблемите с водорода са много, но до колкото знам почти всички имат някакво технологично решение, на дневен ред е увеличаването на ефективността му до използваеми нива. Първо проблем е съхранението и транспортирането, понеже водорода е един от газовете, които не могат да бъдат втечнявани при стайна температура. Освен това самия водород поради изключително малката си молекулна маса и размери на молекулата има способността да се просмуква през кристалната решетка на сплавите. Че е възпламеним възпламеним е, при това до колкото ми е известно в много по-широки концентрационни диапазони от останалите горива. Но и това не е новост, същото важи и за практически всички горива и за много негорива (например обикновеното брашно), макар и в по-тесни концентрационни диапазони. Та и тук нищо ново под слънцето. Проблема с водорода е че екофанатиците очакват той да бъде произведен от възобновяеми източници, при което цената му скача с поне два порядъка, понеже искат възобновяема енергия навсякъде и винаги. Но така от общи разсъждения ми се струва че ако бъде създадена съответната инфраструктура и сериозни мощности от подходящите ВЕИ на подходящите места (вълнови централи по крайбрежията четох че е интересна идея ако има какво да се прави енергията, също така соларни ТЕЦ в пустините близо до екватора ми е любима идея от години), вероятно би снижило себестойността на енергията, а също така и на произведения водород, до приемливи нива, но пак повтарям, това са само общи разсъждения.

Самия диалуминиев триоксид не е токсичен. Но неизбежните наночастици със сигурност ще имат някакъв ефект върху белите дробове, а може би и върху финия баланс на екологията. За зародишообразуването се сещам на първо четене. Сигурно има ефекти за които не мога да се сетя в момента. А фините прахови частици няма как да бъдат избегнати или да бъдат очистени при сегашното технологично ниво. Не и за малки инсталации към двигателите на автомобили примерно. Въпреки голямата привлекателност на идеята за рециклируемо гориво, все пак конкретно този вариант ми изглежда по-непревлекателен от идеята за алуминий-въздушните батерии. Но все пак да не отхвърляме веднага идеята. Има някои варианти за електростатично очистване на отпадни газове, което може и да проработи с наночастиците алуминиеви оксиди. В случая съм скептик и в двете посоки.