angelmr

Преди време проверявах за следващото поколение танкове, патъните. Наистина при бензиновите имат добро съотношение на тегло към мощност, но когато американците минават от бензин на дизел при патъните, дизеловия двигател монтиран на късните М-60 пада до 0.6 конски сили на килограм, което е на нивото на В-2 монтирани на т-34-ките от началото на войната, но при значително по-голям специфичен обем на двигателя което увеличава нуждите от бронирано пространство. А говорим за двигател произвеждан през 60-те. Въпроса за надеждността го споменах, понеже подозирам че дизела с въздушно охлаждане би трябвало да изисква по-малко поддръжка от този с течно. Двигателите с въздушно охлаждане имат други недостатъци естествено, в момента почти напълно са отпаднали от експлоатация. Но мисля че в сравнение със съвременниците си с водно са по-надеждни.

И при бензиновите имат проблем, не само при дизелите. Може би проблемът идва от решението да използват двигатели с въздушно охлаждане. Което при големи наземни двигатели създава известни трудности с теглото и най-вече с обема. Може пък да се изплаща с надеждност, но това може да го каже само човек реално служил и на двата типа машини. По форумни данни е безсмислено да правим изводи за такива неща.

Точно проблема с теглото е съществения при танковете. Преди известно време си правих труда да смятам разни неща. Оказа се че въпреки огромния опит на американците в автомобилостроенето, производството на трактори, локомотиви и други наземни машини, по незнайна причина двигателите на танковете им идват възтежички. Проблема им си остава до М60 и едва с въвеждането на газотурбинните двигатели е решен. Това е причината да ползват бензинови двигатели (дизелите им са по-тежки). Докато руснаците още при Т-34 имат отличен дизел с много добро отношение на тегло към мощност, каквъто американците нямат и през 70-те на техните М60. Имам предвид на танковете нямат, сигурен съм, че имат двигатели които далеч превъзхождат съветските танкови двигатели в това отношение. Обаче нямам и най-малка идея защо точно при танковете се наблюдава този дисбаланс.

Ако не бъркам, идеята на следващото поколение танкови оръдия е този плазмен разряд да се използва за да пали химически заряд. https://en.wikipedia.org/wiki/Electrothermal-chemical_technology http://www.dtic.mil/dtic/tr/fulltext/u2/p012452.pdf Не знам дали това може да се брои за официално обявено оръжие. Дори конвенционалните оръдия с електроплазмено запалване са все още прототипи. Все още не ми е известно да има прототип на танк използващ такова оръдие (или ако има прототип, това е само прототип който все още не е планиран за серийно производство). При руснаците положението е аналогично. Армата използва класическо оръдие. Електротермалното оръдие за нея е на етап прототип. Можем да спекулираме че втората масова серия, след тестовите машини, които се произвеждат в момента, ще е с подобно оръдие. Това е технологичното ниво в момента. Танкови оръдия използващи само енергийни системи за ускорение на проектила (без химически заряд) едва ли ще видим преди втората половина на века (който доживее).

Питаш какъв е критерия ли? Примерно като демонстрират на полигон прототип на армата 2.0 (или може би танка ВП-1 ) с някакъв вид електромагнитно оръдие, това вече ще е официално обявено оръжие. Хайде да не е на танк, на кораб да го качат пак става. До тогава са си просто перспективни разработки на десетилетия от употребата им в реални военни машини. Това мисля отговаря на въпроса ти. Хайде да не забиваме в тема секретни оръжия, защото всички знаем че те са само плашило за читателите информиращи се само от жълти интернет блогове. Едно оръжие за да бъде използвано, трябва да бъде масово разпространено в армията (освен ако не е тежко ядрено оръжие, но ние не коментираме такова). А тогава дори конкретните му възможности да бъдат засекретени, наличието му в серийно производство и в ръцете на трениращите с него войници, не може да бъде скрито. А иначе конспиративни теории за някакви супермегачудо оръжия, които унищожават хиляди противници наведнъж, има колкото си искаш в нета. И от двете страни. Че и тази тема започва с поредния рекламен клип на американско чудо оръжие. Това си е част от пропагандната война и се използва от десетилетия. В реалността обаче нещата са много по-консервативни. Новите модели оръжия изискват поне 10 години за да преминат етапите от екзотичен прототип току що влязал в СЕРИЙНО производство, до масова машина усвоена от армията. Независимо дали коментираме танк, самолет,или автомат (хайде за автомата мисля че е нужно по-малко време). И това в момента в който въпросния прототип е годен за бойни действия. За момента няма индикации, каквато и да било форма на електромагнитно оръдие, да е достатъчно компактна и с достатъчно малки енергийни нужди, за да бъде използвана в армиите.

Най-ми хареса кадъра с ордена за многодетни майки...

Когато намериш официално обявено ОРЪЖИЕ използващо такъв принцип, тогава ела да кажеш че това е реално. Както написах по-горе, за момента единствено американците изпитват вариант на релсово оръдие, което обаче е с такива енергийни нужди че най-малката машина на която могат да го монтират е разрушител. А иначе знам че руснаците още от 70-те работят върху разработки на перспективни оръжия, примерно с директно насочване на енергията. Въпроса е че до сега те си остават прототипи без реално военно приложение. Сигурен съм че работят и по релсово оръдие, а може би и по гаусово. Обаче между разработката и показаните стендови прототипи и серийно произвеждано оръжие в най-добрия случай има десетилетия. В някои случаи минава повече от век.

Системата работи срещу ракети и кумулативни снаряди, не съм казал че работи срещу кинетични проектили. Макар че се коментират нови поколения на тази система действаща И срещу кинетични снаряди. За момента срещу стрелите на подкалибрените снаряди (чупи ги, предполагам с насочена експлозия). За електромагнитно оръдие няма противодействие, просто защото няма електромагнитно/релсово оръдие на което да се противодейства, когато се появи, ще се мисли и за противодействие срещу него. Релсовото оръдие е интересно и там има бъдеще, с това съм съгласен. В момента обаче технологичното ниво е такова, че текат изпитания за монтиране на такова оръдие на разрушител. Към средата на века можем да видим и прототип на танк с такова оръдие. Въпроса е че и развитието на броните върви успоредно. Бях чел някъде да се коментира енергийно подсилена броня. Та подозирам че по времето когато има танкови оръдия на този принцип, ще има и танкова броня която да им издържа. ПС. Нещо не си разбрал за скоростите, не съм попадал на идеи проектил да бъде изстрелян в атмосферата с повече от около 3 километра в секунда.

Не е точно така, всеки съвременен танк, както и почти всеки съвременен бронетрансортьор вече е снабден с кръгова или почти кръгова композитна броня специално срещу кумулативни боеприпаси. Така че РПГ7 е по-опасен само ако изстрелва тандемна бойна глава. Но дори и тогава не може да пробие бронята на съвременен танк в челна полусфера. За тази броня биха се озорили дори и последните модели ПТУР. В допълнение съвременните танкове дори и днес ги снабдяват с активна защита, която практически неутрализира ракетната заплаха в бойна обстановка. При облъчване се хвърлят димки и смутители на радиовълните (автоматично), а срещу летящите ракети се изстрелват в най-лошия случай снопове съчми, а в по-съвременните модели други типове активни средства които не са декласифицирани (вероятно насочени заряди от някакъв тип), които ги разрушават физически преди да стигнат до бронята на танка. Така че асиметричния отговор от скрити (независимо дали са автономни или управлявани от човек) ПТУР или РПГ има своето място, но примерно в тила при стрелба от задна полусфера, при обстрел на нощуващи машини и тнт. Показаното в клипа са просто мокри сънища на геймдизайнер, но не и нещо планирано за реално въоръжение. Няма как дори последен модел ПТУР да унищожава танкове от същото технологично ниво в предна полусфера дори с десет пъти по-малка успеваемост от показаната.

Честно казано днес е трудно да разделиш химия от физика. За мен винаги процесите свързани с електронната обвивка са химия. Но според някои по-разширени представи и част от ядрените процеси се водят на границата, имах в университета предмет наречен ядрена химия. Но като цяло това е семантичен въпрос. В конкретната тема, имаме два основни процеса свързани с химичните превръщания. Поглъщане на ниско честотно рентгеново лъчение от вътрешните електронни слоеве (или ултравиолетово от валентен електрон) при което се осъществява класическото възбуждане на атомите/простите молекули и последващо излъчване или фотохимичен процес с участие на възбудения атом/молекула, или избиване на електрон, ако атома погълне квант енергия над неговия йонизационен потенциал (алтернативно електрона се избие от алфа или бета частица), при което получения йон (може и да е молекулен) отново е високореактивоспособен и в последствие влиза в екзотермична химична реакция. Третата разпространена реакция ще включва неутроните, които при термоядрен взрив ще са особено изобилни. Тук обаче нямам достатъчно познания за да опиша механизма по който неутроните се освобождават от енергията си, знам само че го правят на дистанция до няколко стотин метра от взрива, което е и причината неутронните бомби до една да са в порядъка от около 5 килотона (иначе си е обикновена термоядрена бомба, при която енергията се преобразува в друг вид и целите се разрушават от ударна вълна или електромагнитно излъчване а не от неутронна радиация). Останалите процеси според мен ще са по-скоро екзотика.

Ами във клипа казват че конкретно по този механизъм 50% от енергията на ядрената реакция се преобразува във удърна вълна, а 40% се отделя като радиационна енергия по-голямата част от която се трансформира по описания механизъм във нисковълнова радиация от видимата и инфрачервената област, за които въздуха е значително по-прозрачен, а 10% се отделя под формата на радиоактивно замърсяване (клипа не е много информативен, не разбрах какво имат предвид с тези 10%, може би неутроните и превръщането на стабилни изотопи в радиоактивни което също изисква енергия). Казано с други думи, почти цялата енергия на ядрената реакция се акумулира по фотохимически механизъм и се освобождава постепенно в период от няколко секунди, а само един малък процент от нея се излъчват под формата на проникваща радиация в момента на взрива.

Реакцията ми е просто отговор на твоята лична нападка към мен, нито повече нито по-малко. И се надявам с това да се приключи. Може да съм бил малко по-остър, така че извини ме и чети думите ми като молба в бъдеще да не коментираш личността на опонента, а конкретната теза. Когато греша нещо си го признавам. Наистина бях останал с впечатлението, че самата ядрена реакция се развива бавно в образувалия се плазмен облак. Но благодарение на насочването към проблема се замислих малко и се насочих към по-задълбочено обяснение на наблюдаваните по архивните кадри ефекти. Всъщност всичко идва от това, че практически цялата енергия на ядрения и термоядрения взрив се отделя под формата на гама лъчи и високо енергийни частици. А това е проникваща радиация и за всеки който не се замисли по въпроса тази радиация наистина прониква особено през въздуха. А това не е така, една огромна част от енергията на взрива се поглъща от околния въздух или други материали, ако взрива е наземен. Механизма на поглъщането е много разнообразен, ускорените частици могат просто да рикушират от други ядра и да отделят енергия по топлинен механизъм, гама лъчите могат да се абсорбират от ядра като ги възбуждат. Но най-често срещания механизъм е йонизирането на атоми от облъчваната среда. За това и тази радиация се нарича йонизираща. В последствие тези йони и йонни радикали рекомбинират, като излъчват излишната си енергия като нисковълново лъчение, а образувалите се свободни радикали и атоми реагират с околните компоненти и отново отделят енергия с ниска дължина на вълната. Всички тези процеси, особено химичните, са бавни. И водят до преобразуване на един значим процент (ако не бъркам между 50 и 80%) от енергията на ядрения взрив до лъчение във видимата и инфрачервената област, което се освобождава с няколко секунди (до към 10) закъснение след самата ядрена реакция. Та макар да грешах за причините за бавното развитие на ядрения взрив, не греша за самия факт, че процесите образуващи цялостния характер на ядрения и термоядрения взрив се развиват за време от порядъка на секунди. А ето и един клип с обяснение на същото но на английски:

Ами ако искаш и ти отговори. Аз наистина се заинтересувах от проблема едва наскоро, преди да бъде повдигнат въпроса го приемах за даденост. Така че ще ми е интересно да прочета и друга гледна точка. Макар че вече намерих потвърждение на тезата ми в едно по-популярно обяснение на термоядрените взривове. Малко по-късно ще пусна клипа и ще преведа на български за какво става дума.

Не знам дали си от тези поколения за да помниш, но едно време ние имахме предмет "гражданска защита" и там ни обучаваха какво да правим в случай на ядрена бомбардировка. Та основното което ни обясняваха е че когато видиш рязък проблясък подобен на светкавица, трябва да се хвърлиш зад укритие, или поне с глава или крака в посока към въпросната светкавица. Та по време на тези обучения споделяха, че основното количество облъчване което може да те изгори идва СЛЕД това, първо като радиационна енергия причиняваща ослепяване и изгаряния, а след това като ударна вълна. И на мен ми стана интересно на какво се дължи този ефект. Но ако обърнеш внимание на кадрите от атмосферни ядрени тестове, те също показват развитие на светещ облак с интензитет на излъчването във видимата област с пъти по-голям от този на първоначалния проблясък на детонацията. Та хайде заври личните нападки там където слънцето не свети и коментирай по същество на какво според теб се дължи този ефект. Аз имам идея, обаче ще те изчакам първо ти да се изкажеш.

Мерси за статията. Признавам, че нямах повече от 20-тина минути да ровя по въпроса и не успях да попадана на нищо подобно.

Да още от началото и аз това казах. Предположения са, но няма обосновани данни които да оборват хипотезата за ядрен взрив, докато има такива за термоядрен. В същото време, за първи път чувам от теб хипотезата за имитация с използване на химически експлозиви. Тази хипотеза въобще не е експлоатирана, следователно още по време на първия опит е разгледана и отхвърлена според мен.

Не със спектрометрия. Коментирам от гледна точка на разчитане на спектри. Отношението на ширината и височината на някои пикове би трябвало да говори за плътността на енергията на взрива, както и времето за развиване на реакцията. Сигурно има и други особености, това което си дал по-горе е кривата на затихване на амплитудата. Обаче има и други характеристики които не се виждат. Дължината на вълната например. Но наистина не знам подробности. Та за да не изпадаме в синдрома на Дънинг-Крюгер, най-добре е да не твърдим гръмогласно кое е доказано и кое не е. А до момента по корейския въпрос съм чел да се изказват само медии. Ако някой разполага със задълбочен научен доклад, бих бил благодарен ако го сподели. Но до тогава самата липса на такъв доклад е показателна че няма съмнения. По въпроса за изотопния анализ, мисля че ще е трудно да бъде направен, ако корейците не допуснат изследователи около полигона. Това не е гръмнал във въздуха реактор съдържащ десетки тонове радиокативни материли облъчвани десетилетия наред с неутрони, както и още няколко десетки тона отработено ядрено гориво, това са няколко килограма плутоний и леките изотопи получени от деленето и неутронното облъчване. Може би точно леките изотопи могат да послужат за доказателство дали е детонирана малка термоядрена бомба, или устройство базирано на делене. Но предвид че коментираме дълбок подземен ядрен опит, изпълнен така че да ПОГРЕБЕ радиоактивните остатъци, не съм голям оптимист. В случая предполагам че отделения радон би бил сравним с този отделен при разместване на естествени земни пластове богати на уран (малко е известно но дори някои минерали използвани в строителството съдържат този елемент, а следователно и отделят радон). Евентуално специализиран самолет със специализирано оборудване летящ над полигона може да докаже нещо. Но от дистанция 4-500 километра...

Понеже се занимавам с нещо подобно, си позволявам да споделя, че въпроса не е толкова прост, колкото изглежда на половин страничка и две диаграмки. Умалителните не са случайни. Признавам в нета не откривам статии по въпроса. Но определено има забележима разлика в профилите на двата типа реакции, както от гледна точка на времето, така и от гледна точка на максималното налягане в зоната на реакцията. При химическите експлозиви например, процеса на детонация протича за части от секундата, дори и за бавни експлозиви като амониевата селитра. Реакцията в атомната бомба се разделя на няколко фази, последната от които например (тази която отделя най-много енергия) се развива за 4-5 секунди. Извинявай, обаче няма как това на не окаже влияние върху сеизмичния профил.

По темата, за това как не можело да има малка термоядрена бомба и как тя за нищо не би послужила: https://en.wikipedia.org/wiki/Neutron_bomb Най-ГОЛЯМАТА неутронна бомба е 10 килотона или два пъти по-малка от бомбите над Хирошима и Нагасаки. Не съм се ровил, но ако помня правилно стандартно бяха около 3 килотона.

Съжалявам, наистина нямам време да правя задълбочени проучвания по въпроса. Но обикновено в такива случаи първата ми оценка на око се оказва от същия порядък като данните от действителността. Та вероятно такова количество химически експлозиви ще е сравнимо с годишното производство на една малка държава. Другото нещо за което се сетих, е че не мисля че химическите експлозиви сумират мощността си линейно от една страна, а от друга те отделят значително по-неконцентрирана енергия, която се разпределя на по-голям реакционен обем. Енергията на струпани на една камара химически експлозиви ще има по-различен сеизмичен спектър от ядрен или термоядрен взрив. Между другото спекулирам, че по сеизмичния спектър може да бъдат разгрграничени и различните типове ядрени експлозии. Които между другото са поне няколко, не само два, една от които наистина е термоядрена експлозия с малък тонаж (3-4 килотона). Ако експертите се съмняват за термоядрения заряд, това го приемем, понеже смятам че има как да изследват взрива. Но след като световните експерти не се съмняват в наличието на заряд базиран на делене, смятам че хипотезата за имитация с химически експлозиви е наивна.

Ако беше така, ядрените сили нямаше да правят непрекъснато ядрени опити до момента в който беше разрешено.

Хипотезата е нелепа. Първо магнитуд от 6-9 килотона би изисквал сигурно към 20 000 тона амониева селитра и над 1000 тона фосилни горива, събрани в една подземна кухина. Не ми се проверява дали това количество не е сравнимо с употребяваното от цяла с. Корея за една година.

В смисъл колко големи бели? При гъстотата на населението в азиатските градове една малка ядрена бомба (от порядъка на тези хвърлени над Хирошима и Нагасаки) може да причини между десетки и стотици хиляди жертви. Въпреки че съм химик ми е трудно да спекулирам колко жертви би причинило химическо оръжие, но при тази гъстота, вероятно отново ще са от порядъка на десетки хиляди, но подозирам, че за разлика от ядреното оръжие, тук повечко носители трябва да се промъкнат. Термоядреното оръжие сигурно може да причини много повече жертви, може би дори милион. Въпроса е че при тези порядъци 100-200 хиляди повече стават чиста статистика. Световната общественост реагира остро на атаки с няколко десетки жертви. От там нататък, колко по-остро да реагира? Още при химическото оръжие броя на жертвите стига до прага на допустимост, над който няма да бъде забелязана разлика в реакцията. Дори най-малката химическа бомбардировка, би предизвикала в световната общественост желание за отговор, който да изтрие това политическо ръководство от лицето на земята, независимо от цената. Това е концепцията на сдържането, която е проработила в ограничени мащаби по време на втората световна война, само по отношение на химическото оръжие, а след това заработва в пълна сила по време на студената война. След като заработи концепцията на сдържането, надпреварата във въоръжаването има смисъл само за да успокои собствените политици. Защото няма голямо значение дали можеш да унищожиш противника 5 или 10 пъти.

Хайде пак... Стига с коментарите колко независима/изостанала е с. Корея. Не е по тематиката на форума, а и точно в момента интересна е друга тема. Какво означава наличието/отсъствието на термоядрено оръжие в тази държава? Дайте си мнението. Ето и моите два цента по въпроса (за трети път го пиша и никой не отговаря по същество): През последните десетилетия с. Корея води изолационистка политика. Винаги е имала налични оръжия за масово поразяване. Системи за тяхната доставка до противника също не липсват. Добавянето на още една система в арсенала не променя съществено баланса на силата. Някой има ли друго мнение по въпроса?

Каква политика видя в моя пост? Обяснявам пак, нищо съществено няма да се промени, защото и сега с. Корея притежава ядрено оръжие и средства за доставката му до гъстонаселени територии. Въпроса е военен и свързан с дипломацията. Коментирай военния и дипломатическия му аспект.