angelmr

От изброените до колкото ми е известно само алуминия използва рутинно въведена технология за производство използваща само електроенергия. Ако рециклиращите заводи бъдат разположени около АЕЦ, а самите АЕЦ бъдат построени малко по-масово от сега, мисля че има някакъв смисъл идеята. Подобно на идеята за алуминий-въздушните батерии за която писахме преди 1-2 години. Алуминия е един от най-разпространените елементи на планетата и е идеален за подобен затворен цикъл. Желязото също е интересно, но неговото производство е базирано на редукция с елементарен въглерод, не знам какви инвестиции би изисквало масовото му рециклиране само с помоща на електроенергия. ДОкато при алуминия става въпрос за основната технология за неговото производство, на която се знаят и кътните зъби. ПС. Не ми харесва възможността за замърсяване с аерозолни метални оксиди. Но алуминиевия оксид и железния оксид са матрични материали от заобикалящата ни среда така или иначе.

Предвид случилото се със стария ми лаптоп май ще трябва да си стъкмя нещо подобно.

Че не е нова, не е нова. Дори е най-старата използвана технология. Но в цитата е написана една глупост. Всъщност единствената причина е че слънчевата светлина носи малко енергия и за да бъде оползотворена трябва да бъде концентрирана, а самото концентриране на слънчева енергия е скъп и ресурсоемък процес. В него се влагат много суровини, заема големи площи а енергийния добив е неконтролируем, или слабоконтролируем. Това прави слънчевата енергия почти неприложима в съвременните технологични процеси. Възможно е с помощта на големи и скъпи инсталации заемащи значителни площи потенциално използваеми за други полезни цели, тази енергия да бъде концентрирана акумулирана и контролирана така че да бъде използвана. Но защо да го правим ако имаме алтернативи, които да освободят терени и ресурси за други полезни дейности? Като цяло за мен най-ефективния начин за оползотворяване на слънчевата енергия е и най-стария. Това са биотехнологиите. Различни микро и макроорганизми достатъчно ефективно оползотворяват слънчевата енергия като ни снабдяват с безбройни продукти и суровини без които не можем да живеем. Защо трябва да се правим на безмозъчни технократи (защото мислещите технократи не правят такива глупости) и да превръщаме естествените зелени производства снабдяващи ни с неща без които не можем, в изкуствени соларни ферми? Кое е по-полезно, остъклени конструкции качени на грозен бетон, или зелената поляна?

Наистина ще ми е интересно да гледам клипа. Така като чета написаното от теб оставам с впечатлението че има няколко различни типа кумулативни заряди, като не ми е известно нищо за типа който описваш.

Не го гледах със включен звук че съм на работа, но до колкото схващам това са автономни огневи точки, които се активират дистанционно, а след това сами търсят и атакуват цели. Проблема е че самите автономни ПТУР-ове струват майка си и баща си, имат пбсег от няколко километра или до хоризонта, а платформата не видях да е мобилна. Като дори дори да коментираме цената на хипотетичната невидима платформа, която ще ги изстрелва. Само мунициите струваха някъде към 100 000 долара на ракета, но може да бъркам и това да е цената на предното поколение управлявано от пусковата установка по радиолъч или лазер. Та като наблъскаш един милион долара в муниции и сигурно още толкова в свръхвисокотехнологична платформа, ми се струва леко малоумно да я пуснеш ей така някъде из полето в тила на противника, да не би случайно някой ден противника да прати танкова колона от там. Такова скъпо оръжие трябва да е мобилно и да се разполага там където е нужно, а не да се хвърля като мина и да лежи в засада. Най малкото това не е всевиждащо и всепоразяващо оръжие чудо, дори и да успее засадата, след първия изстрел, който добрия танков екипаж може да успее да избегне, контрамерките (димки които се пускат за по-малко от секунда допълнени с дефанзивно маневриране, ще го превърнат в безполезно парче метал, което или се заобикаля от безопасно растояние или собствените части идват да го заглушат и приберат за собствена употреба (ако знаят как, но днес хакери под път и над път, та презумпцията е че все някой ще знае как). Така че спокойно може да се окаже, че скъпото оръжие струващо колкото танк се превръща за кратко време в безценно допълнение към противниковия запас от ПТУР.

Процеса като принципи ми е известен. Интересно ми беше дали има време да се задейства и вторичен химически процес като окислението на термита, или след детонацията всичко е въпрос на физика и оформяне на струята течен метал. Имаше даже разработки за ударно ядро при което въпросната струя се оформя на около два метра над танка, като по този начин ефективно се справя с идеята за решетките смачкващи главата на гранатата, така че да не може да се оформи струя, или дори отчасти с реактивната броня.

Според мен това са рекламни дивотии на нещо което никой здравомислещ държваник не би купил, ако не бъде натиснат от избирателите. Показаното на клипа може да бъде постигнато само ако на среща атакува вълна от Т-34. Нито един друг по-нов танк не може да бъде поразяван с такава успеваемост от толкова малогабаритен боеприпас. Да не говорим че една такава мина би струвала колкото танк, а веднъж хвърлена може, да се брои за загубена, без да е изстреляла и един изстрел. Само идиот ще си поръча подобни неща.

Общо взето пълни глупости е това написаното от китайците. Как му определиха маневрените характеристики, качествата на оптиката и системата за управление на огъня като цяло, по един поход на парада? И как му изчислиха каква е цената на серийно производство? А това че му се строшила трансмисията пък си е направо нелепо. Танка си запали и тръгна сам. Нещо е станало, но това е нормално за всички прототипи, дори и за серийни машини. От време на време се повреждат. На скоро гледах един резил на германците по време на публична демонстрация на новия им леопард (май тук беше във форума) на който елементарно късане на верига наложи викане на влекач и поне половинчасова подготовка на танка за дърпането му от влекача. А наличието на модернизирана версия на Т-90 в никакъв случай не зачерква армата. Това са танкове от различни поколения. И макар че ще се произвеждат нови Т-90, принципно модернизираните версии се целят в модернизиране на наличните бройки. Танковете са много трайни машини и е стандартна практика да се съхраняват десетилетия в резерв и да се модернизират до отказ.

Точно това винаги ми е било много интересно, но няма достатъчно достъпна информация. До колкото знам по начало кумулативния ефект си се постига с обикновен експлозив. За повишаване на ефекта вътрешната страна на конуса се облицова с мед. Но защо точно с мед не знам. Обаче от доста време се питам дали няма някакви бинарни разработки основани на класически експлозив създаващ основната кумулативна струя и някакъв бърз термит който допълнително да усилва енергията на струята течен метал, който всъщност пробива бронята(или реже стоманата в комерсиалните кумулативни заряди). В статията за термитите бях чел че точно медните термити са толкова бързи че реакцията е със скорост от порядъка на тази в барутите.

РПГ-то не е класическо реактивно оръжие, то е активно-реактивно. Използва принципите на безоткатното оръдие за начално задвижване на гранатата и реактивен двигател за втория етап на полета. Не съм проверявал дали има други подобни образци. Например американската базука е чисто реактивно оръжие, докато германските панцерфаусти и съветския РПГ 2 са активни (безоткатни оръдия с движение на гранатата по инерция).

Хм, проблема е че точно генетичните изследвания подкрепят местния произход. В генома на съвременните българи тюркските гени са пренебрежими, 2-3% промъкали се някак през търговските връзки и 5-те века османска империя. За сметка на това генома ни е най-близък с този на гърци и италианци и на второ място със славянските народи. Така че от генетиката можем да си правим изводите че вероятно наследството на траките, елините и римляните, е доминиращо. Добре де, азиатски гени. Аз лично не съм много на ти с генетиката, но се гледат специфични дефекти в ДНК разпространени в определени популации. Статиите по въпроса ги четох преди месеци и съм позабравил, обаче общите алели с азиатските народи и по-специално с турците, са пренебрежимо малки, това беше добре установено. Та ако и да са говорели тюркски език, прабългарите генетично идват от различно място.

А аз си мислех, че в нашия регион водата е твърда...

За домашни дейности става с оцет или разтвор на "лимонтузу". Не много добре, но предвид "драскащия калций" ефективността ще е достатъчна.

Един съвет, превеждай малки фрагменти максимум от едно изречение. Конкретните термини в 90-95% от случаите гугъл ги превежда коректно и аз го ползвам понякога за специфични термини, които не съм сигурен дали са преведени или просто транскрибирани в българския. Така че първо осмисли грубия превод, а след това си превеждай само термините, които искаш да включиш. ПС. Бившия ми ръководител, който наскоро се пенсионира като доцент в УХТ, до края ползваше този подход, дори и за да пише статии на английски...

Тук никой няма да седне да ти пише курсовата работа, но като подсказка, бих ти препоръчал да гугълнеш TBARS. Това е един от методите който аз използвам за количествено определяне на полиалдехиди. Има го много подробно описан в интернет на английски. Има всичко, включително и регресионното уравнение с калибрационната графика. Можеш да питаш чичо гугъл и за реакцията на сребърното огледало, която е основния качествен метод за доказване на алдехиди. Също така като подсказка мога да те насоча към методите за определяне на редуциращи захари, които всъщност определят количествено алдехидните групи. На български няма много литература, ще трябва да цитираш стандарт, а в електронна форма са платени. Но можеш също да гугълнеш за фелингов реактив, мисля че ще намериш достатъчно. На анлийски също ще са описани достатъчно подробно. Но това е за алдехидите, за кетоните реакциите са други, не съм се занимавал. Но ако се поровиш със сигурност ще намериш десетки статии описващи методи за тяхното определяне в свободния нет. В съвременните инструментални техники за количествено определяне, основната приложима е газовата хроматография, но също така може да бъде използвана и течна хроматография. Изследването на структурата е отделен въпрос. Най-масово се използва инфрачервената спектроскопия, която може да бъде допълнена от ЯМР. Гугъл може да помогне и тук, но вече едва ли ще се влиза в големи подробности, дори и на английски. Но сигурно ще можеш да си свалиш някои готови спектри, които да визуализиарат метода. Бих препоръчал да изровиш в гугъл ИЧ линиите на карбонилните групи, там имаше интересни моменти с отместването на линията, ако веществото е алдехид. Така че потърси ИЧ спектъра на един алдехид и един кетон. С ЯМР няма голям смисъл да се задълбочаваш, ИЧ е най-масовия и приложим. Като цяло основно е да подбереш подходящите ключови думи и да четеш внимателно това което излезе.

Да, идва не от думата антиматерия. А от предназначението на оръжието. Едно от разграниченията е на антиперсонални и антиматериални оръжия. Поне по западната класификация. https://en.wikipedia.org/wiki/Anti-materiel_rifle Голямокалибрена пушка, предназначена да поразява слабобронирана техника на противника от дистанции надхвърлящи обсега на лекото стрелково оръжие. Използва се също така и срещу противник зад леки укрития. Е да предвид теглото на мунициите не са индивидуални. Но картечници като корд https://en.wikipedia.org/wiki/Kord_machine_gun или утс: https://en.wikipedia.org/wiki/NSV_machine_gun С тяхното тегло от 25 килограма, могат да бъдат носени и използвани от един войник по подобие на леките картечници от ВСВ, като останалите войници само носят мунициите. А предвид оптическия мерник и възможността за стрелба от двунога, оръжието е почти толкова прикрито, колкото един снайпер, стреля на дистанции от 1-2 километра и поразява цели намиращи се зад леки укрития като тухлени стени. Според мен при дистанциите за право мерене би трябвало да запълни почти същата роля, както и артилерията с право мерене, с изключение на антитанковата, която роля в съвременните части се изпълнява от РПГ и ПТУР. Между другото и РПГ и ПТУР разполагат с антиперсонални муниции, така че също са в състояние да запълнят нуждата от артилерия с право мерене.

Да но артилерийски системи с право мерене не притежават нужната мобилност и прикритост. Ако ще коментираме тежко оръжие с право мерене, същата работа ще свърши и далеч по-масовата голямокалибрена картечница. За антиматериален снайпер да не говорим. И двете ще са способни да поразят цели намиращи се зад леки укрития от типа на тухлена или тънка бетонна стена. А повече от това СПГ-то едва ли ще може да бутне. И двете можем да ги броим за индивидуални оръжия, докато оръдията се обслужват от екип минимум от трима (ако не бъркам). А неуправляем дозвуков снаряд ще има много хляб да яде, докато достигне точността на 12.7мм куршум на дистанции над километър. Така че при правото мерене винаги частта въоръжена с нещо от типа на корд ще надстреля частта въоръжена със СПГ. За това смятам (лаишки де), че по-големите оръжия обслужвани от екип трябва или да са прикрити зад броня, или да стреля иззад укритие/линията на хоризонта.

Не съм съгласен с някои от цифрите. Целулозните опаковки няма как да се разграждат за толкова дълги срокове. Самата целулоза не е напълно неразтворима във вода и има микроорганизми които се хранят с нея. Така че тоалетната хартия ще стои 5 месеца само в много сух период. Дефакто ще бъде разградена механично при първия дъжд и ще се превърне в част от хумуса. Остатъците от есенния листопад са много по-трайни. Приблизително същото важи и за картона. Може да не е много лицеприятно, но тези материали се включват в естествения кръговрат и не причиняват самостоятелно никакви проблеми.

Тенденцията с тези "добавки" е световна. За мен проблема е че това е бизнес направен с цел да се печелят пари, а не е общественополезна дейност извършвана с цел подобряване здравето на хората. За това се получават подобни изкривявания. И съществуват още от 19-ти век и неговите пътуващи търговци на панацеи, просто имената са сменени а бизнеса им е легализиран.

Както обикновено и тук най-важна е дозата. Предозирането на антиоксидантите обръща въздействието им върху равновесните процеси и ги превръща в прооксиданти, така че и здрав човек може да си навреди с прекомерната им консумация. Това от общи съображения. А конкретно за статията, бих казал че антиоксидантите е добре известно че служат като средство за превенция на рака, не за неговото лечение. Приемането им в нужните дози е свързано с понижение на заболеваемостта от рак. Макар че при различните антоксиданти зависимостта е различна. Но веднъж активирал се рака, механизмите за лечението му нямат общо с антиоксидантната активност, напротив, някои противотуморни препарати действат като реактивните форми на кислорода, азота или хлора и по този начин антиоксидантите директно подтискат въздействието им върху туморните клетки. Така че въпроса е мнооого по-сложен от колкото си мислят хората. Да не говорим че вещества известни като антиоксиданти всъщност не са и въздействат по косвени механизми, зависещи от формата под която се приемат а не от тоталното им количество, което допълнително внася объркване. Селенът например всичко го знаят като антиоксидант. Да но той не е и всъщност е слаб прооксидант. Обаче негови съединения са част от ключови ензими създаващи антиоксидантната защита на организма. А някои негови форми имат изразена противотуморна активност, докато други нямат. И накрая получаваме една малка каша която едва сега започва да се разнищва. Това което знаем е че най-вероятно противотуморните свойства на някои селенови съединения, нямат общо с антиоксидантната защита, а с други функции на селенопротеините.

На земята е пълно с вода. Ако ще е за ползването и тук на земята, далеч по-рентабилно е да бъде пречиствана морска вода, от колкото да бъде пречиствана кометна, която да бъде транспортирана в последствие до земята. Съвсем друг е въпроса за поддържане на автономни космически хабитати. Ако по астероидите има достатъчно вода, те се превръщат в идеалната цел на една космическа колонизация. Няма гравитационна яма, от което следва евтин транспорт и огромно изобилие от суровини, за каквото не можем и да си мечтаем на земята, допълнено с възможността за добиването и преработването им в мащаби непостижими тук. Само слънчевата светлина е леко в недостиг, но и тук има решения.

Гледах ги по клипове от войните напоследък. Ползват ги срещу укрепени пунктове на противника. Стрелбата с неуправляем дозвуков боеприпас на дистанции над километър по подвижна мишена (че и по неподвижна с размерите на танк), на мен малко ми звучи като фантастика. Вярно че го водят противотанково, но е противотанково горе долу на малко по-големи дистанции от тривиалното РПГ-7. Точно това имах предвид. Независимо колко по-точно и далекобойно е било натовското, пак си има същите ограничения. А на мен нещо ми се губи смисъла от оръдие с право мерене в съвременните конфликти. Освен ако не е качено на мобилна платформа, за предпочитане бронирана. Минохвъргачките не покриват ли същата роля, но с бонуса да стрелят зад укрития? В противотанкова роля пехотата разполага с ПТУР и РПГ. Първото наистина поразява танкове на дистанции 2-4, че и 10 километра, а второто се носи на ръка от един войник. А ако целта е да се тормози пехота прикрита зад леки укрития от типа на зидария от дистанции над обсега лекото стрелково оръжие и една голямокалибрена картечница ще върши работа.

Ами тя войната бушува с пълна сила само защото се позволява на определени сили да поддържат военизирани групировки с външни средства. Ако се разберат всички да спрат с поддръжката и групировките започнат да разчитат само на черния пазар, интензивността на бойните действия силно ще бъде редуцирана. А че Сирия ще е хаос още поне 10 години е ясно.

Не съм пипвал такова нещо, но дистанции от 1.3 или 4 километра за неуправляем снаряд ми се струват чиста фантастика. Това са си дистанции за ПТУР. Предполагам на над километър СПГ-то се е ползвало срещу бункери или други стационарни големи цели, а не срещу танкове. Същото важи и за западния му аналог. Вероятно това което са ви го давали с далекобойност 4 километра е ПТУР, а не противотанков гранатомет.

Това нещо ми прилича на тенденциозна статия без сериозна обосновка. Първо това за танковите сражения е пожелателно мислене в най-добрия случай. Но не това е темата, коментираме стрелковото оръжие. Правих си труда да ровя във форумите и блоговете на американските трипроцентъри. Повечето от тях с военен опит избират АК, но не заради предимства на оръжието, а заради надеждността. Обаче всеки от тях с реален боен опит специално подчертава, че АР платформите не са по-лоши от АК за една добре снабдена армия. В реални бойни обстановки не им се е случвал отказ на оръжието, дължащ се на прекомерно замърсяване (основния недостатък на принципа на действие на М-16 и дериватите и). А при неограничен запас от резервни части, малко по-ниската надеждност се компенсира без проблеми. Друг е въпроса за нуждите на едно опълчение без въпросния неограничен достъп до запасни части. А за прегряване никой не споменава и дума. Основния проблем на дериватите на М-16 е използването на газова тръбичка, която вкарва част от барутните газове вътре в механиката на оръжието, което изисква често и трудоемко почистване на оръжието. Докато АК може да стреля без въобще да бъде почистван, американските автомати не го могат. По въпроса за основния натовски калибър, там въпроса е по-сложен. Ако беше толкова слаб, колкото го описват, отдавна да е изхвърлен. Всъщност патрона има по-дълъг прав изстрел от този на 7.62*39. А военните куршуми фрагментират при попадение от дистанции под около 200 метра и причиняват по-големи поражения,от колкото 7.62мм куршум. Проблем са попаденията от по-големи дистанции. Но като цяло американските щурмови пушки имат с около стотина метра по-дълъг прав изстрел от калашниците в 7.62мм, за което плащат с по-ниска пробивна сила. Така че думите как оръжието отстъпвало по далекобойност ми се струват доста тенденциозни. АК с неговата тежка механика е пословично неточен. Покрива критериите за щурмова пушка (поражение на гръдна мишена на 400 метра) но само толкова. Докато дериватите на М-16 могат да бъдат и СА използвани в качеството на снайпери. Така че оръжието макар и с някои компромиси, може да покрие и ролята изпълнявана от АК и ролята изпълнявана от СВД. Руснаците също вървят в посока слабоимпулсен патрон. Но техния 5.45*39 е различен от американския като философия, вместо куршума му да се фрагментира, с цел повишено поражение, той е със кух връх и стоманен сърдечник, така че след попадение се дестабилизира и прави раневи канал не с диаметъра си, а с дължината си (куршума се върти). Дори последните образци на АК12 и последните АР-ки подозрително си приличат. Руския автомат също вече е накичен с шини за аксесоари има анатомични ръкохватки, малоумпулсен патрон, двустранен предпазител който се оперира с един пръст и тнт., а американския автомат пък изаползва вече не газова тръбичка като М-16, М-4, а газово бутало като АК.