angelmr

Влизат си във Сирия без проблеми, дори и сега. Но точно в момента, хем ги сърби, хем ги боли. Има ги кюрдите, създаващи постепенно кюрдска държава във Сирия и Ирак. но ако направят нещо срещу тях ще излезе, че помагат на ИД и стават доста удобна мишена във външнополитически план. За това повече си траят и се надяват кюрдите и ИД да се избият взаимно, което прекрасно ги устройва.

Ами за това трябва да се погрижим да станем толкова труден за строшаване орех, че да решат, че не си струват усилията. А че могат могат, това е ясно. Но ако имаме стотина хиляди въоръжени граждани, организирани в доброволни опълчения по примера на американските трипроцентъри, по-скоро биха решили че не си струват главоболията. Погледни тука: http://www.everycitizenasoldier.org/ и тук: http://www.anamericanwarning.com/2014/04/three-percenter/

Ами колкото и да ти се струва странно, наистина свалянето на противниковите самолети е вторична задача в авиацията, най-важното е да се предотврати бомбардирането на собствените войски и да се бомбардират противниковите. Много често изтребителите си свършват работата просто като накарат бомбардировачите да избягат от бойното поле, днес тази задача се изпълнява чрез пуск на ракета от голяма дистанция, която е малко вероятно да порази целта, но ще я накара да изхвърли бомбите и допълнителните резервоари за да маневрира и да се спаси. И задачата на прехващача е изпълнена. В действителност през войната вманиачени по победите са само германците, съюзниците са използвали близка концепция която не е фокусирана върху трупането на победи. Което не означава, че свалянето на противникови самолети не е важно, напротив. Обаче има доста по-важни задачи от свалянето на противникови самолети. И ако не си способен да осъзнаеш този факт, нямаш място във дискусия за воената авиация. Това за ледобетона наистина е интересна концепция. Американците са планирали построяването на цял самолетоносач от този материал. Но си признавам, че за руската зима и доброниране на танкове е по-подходящ.

Аз все си мисля, че ако трябва да се учим от някого, то това са швейцарците. Не просто имат наборна армия, а всеки мъж на активна възраст дефакто е член на активен резерв, държи си вкъщи оръжието и е готов в много кратки срокове да се мобилизира, ако страната му е атакувана. Американците имат близки по своята същност, но доброволни организации, които не са под контрола на правителството. Също е добра идея според мен. Ефективния войник е добре мотивиран, а това означава доброволец. Много се спекулира за безполезността на лековъоръжената пехота в съвременна война. Но напоследък се оказва че подобна лековъоръжена пехота може да се опре сериозно на свръхмодерната американска армия. Така че достатъчно голям процент от населението участващо в подобни доброволни опълчения могат да спасят България. Имаме подобен пример и в нашата история, спомнете си за петричкия инцидент, когато отрядите на вмро спасяват положението до идването на редовната армия.

м Изчетох статията чак сега. Можеш да бъдеш спокоен, автора е толкова пристрастен, клиширан и до такава крайност е напълнил статията с предрасъдъци, че нямам думи. Не бих се опасявал от описаните в нея събития. Просро човека се опитваше да докара от девет дерета вода, само и само да докаже, че русия е агресор, който вече товари влакови композиции със зелени човечета за България и че единствения начин да бъдат спрени е мащабна военна офанзива на нато срещу русия... Та аз на толкова неадекватен анализатор не бих се доверил.

Кавалерията не е била използвана за директна атака, а за бърз пренос на войските. Преди битка кавалеристите са се спешавали и са се били като пехота. Но в този етап, когато механизираните корпуси са били рядкост, кавалерийските подразделения са можели да правят бързи и ефективни флангови атаки. А повечето германски дивизии в началото, а и дори до края на войната не са механизирани и разчитат на конска тяга.

Не съм ги броил, но и тук показваш липса на познания в областта. Броя победи е вторичен фактор в авиацията, с изключение на вманиачените по въпроса германци. Осигурява ордени за пилотите, но успешната мисия а не сваления против ик е фактора осигуряващ победа във войната. Покришкин изкарва поне половин година летейки единствено на разузнавателни мисии, където не се атакуват противници. Също така в началната фаза частите където лети се използват изключително в подкрепа на пехотата за щурмови мисии, където се унищожава наземна техника. В ранния етап на часовете си на кобрата (битката за кубан) лети предимно на мисии за прикриване на бойното поле от бомбардировачи и малко на свободен лов. По-късно като командир на дивизия почти не лети на бойни мисии, независимо дали са въоръжени с кобра или Ла. Така че като цяло броя победи е функция на преобладаващия тип мисии в периода, а не толкова на самолета на който лети. Най-недоволен е от яка, но и с него прави доста победи, въпреки тежката обстановка.

Обикновено танковете изглеждат така или дори по-зле, след като са били използвани на полигон в качеството на мишена. Или ти си помисли че всичко което липсва от танка не е демонтирано предварително, а се е получило единствено след попадението, което е рикуширало?

Но въоръжението му е адекватно за противоизтребителен самолет, с бомбардировачите се затруднява, особено предвид отсъствието на челно брониране. Единствено нуждата от щурмовици и наличието на алтернатива на МиГ-а го обричат. Но самия самолет като качества е най-високотехнологичния съветски изтребител. По параметри не отстъпва особено на германския фридрих който започва да постъпва в частите по време на атаката над СССР. Но е по-труден за пилотиране от як-а.

По-скоро става дума за театралнечене и демонстриране на позиция. Едва ли някой днес се готви сериозно за война. Но представленията как видите ли се готвим за тотална война са важна част от световната политика.

На останалите ти глупости нямам намерение да отговарям за десети път. Не ми се спори с човек нежелаещ да си размърда мозъка. Това обаче което си написал е фрапираща глупост показваща единствено липсата на малко от малко адекватни познания за периода. Чул човека че Покришкин бил летял на кобра и сега го изтъква като някакъв страшен аргумент. А Покришкин лети първо и най-много на МиГ 3. За този самолет може би дори не си чувал. Но той го оформя като ас. След това лети като разузнавач на месершмит, този самолет го учи да оцелява сам. След това лети на як. Този самолет не знам дали на нещо го учи. Но най-трудните си времена ги изкарва на тези самолети. На кобрата се проявява не толкова като успешен пилот свалящ много противникови самолети, а като гениален тактик и инструктор. Да, кобрата му е харесвала. Също както МиГ-а кобрата му пасва като стил на пилотиране. Войната обаче я завършва на Ла, а не на кобра. Реално на кобра лети по-малко от половината си битки, макар че в мемоарите си не отбелязва кога преминава на лавочкин и не мога да сметна точния брой мисии. Но важното е че най-важния период и най-важния самолет който го е формирал като ас е малко известния и пренебрегван МиГ3...

Ако ще спекулираме не просто се готви за война, а за тотална война. В една обикновена интензивна война, професионалната армия далеч превъзхожда наборната. Предимството на наборната армия идва от наличието на голям мобилизационен резерв. Естествено винаги може да имат предвид спорните възпитателни ползи.

Дори липсата на дизелов двигател не е чак толква голям проблем колкото някои други, проблема с пантерата е прекомерното утежняване. Танка до края остава с нерешен проблем с окачването, средния пробег до повреда е едва 160 километра, а трансмисията се чупи при завъртане на място. Купола не може въобще да се върти от определен наклон на танка нататък (подобно на КВ2), оръдието има експлозивен снаряд само малко по-силен от този на съветското 57мм и далеч дори и от по-старите 75мм оръдия. Въобще пантерата е неоправдано хвален танк, чието единствено качество е че е по-евтин дори и от панцер 4 и че има челна броня осигуряваща добра защита и в края на войната, комбинирана с оръдие с добра пробивност, но слаб задброневи ефект.

Значи искаш да кажеш, че при офанзивни операции артилерия не се използва и мобилността и е без значение, така ли да те разбирам? А защо не сметнеш за колко ще се нанесе на позиция? Или както разбирам по-горе, за теб мобилността е без значение, понеже оръдията така или иначе са трудно подвижни. Освен това я сравни профила на флак-а и на някое противотанково оръдие, след това се замисли какво ще стане при близко попадение на снаряд и кое от двете оръдия е по-вероятно да оцелее за да може да се изнесе в последствие. Или пак ще продължиш с мантрата, че и така и така е изгубено, така че няма защо да се грижиш за оцелеваемостта му... Edit: Току що си направих труда да прегледам малко снимков материал. Това: http://40.media.tumblr.com/0102a4d94afedab746fdf42eb83a2d9f/tumblr_n6enzhUcFq1r0ntwbo1_500.jpg и това http://qph.is.quoracdn.net/main-qimg-bc6f417b4f44df01e93fc6147589bead?convert_to_webp=true малко трудно биха се изнесли за две минути. А както всеки можещ да използва очите си вижда е че са в конфигурация за наземни операции а не за ПВО. Използват противокуршумен щит и са заели позиция прострелваща терена. С дивата надежда, че противника няма да разполага наблизо с гаубици, че това нещо ще им е нужен поне половин час за да го вдигнат на камиона, дори и да имат на разположение кран наблизо. Да правя ли пак коментари за интелектуален капацитет? Каква секретна система, след идването на тигрите и фердинантите на фронта, загубите от 88мм оръдия скачат от пренебрежимите 3.5% на средно 40-50% от общия брой загубени танкове. От тук за всеки с повече от два неврона е ясно коя точно платформа и кое оръдие оръдие нанася основните поражения. Вижда се от два километра както и да го боядисаш, освен ако не го окопаеш и маскираш. Ако се движи по път се вижда и от 10 километра без да е нужен далекоглед, стига геометрията на терена да го позволява (правил съм си експерименти за наблюдение на обекти с подобни размери). А окопаването и маскирането някакси е по-лесно с високо един метър оръдие на едноосен лафет, в сравнение на над два метра високото оръдие качено на ремарке от камион. Не че нещо, но 2-3 пъти по-малко пръст трябва да изгребат инженерните части за да го окопаят. Което си иска време. Ето защо ти пиша за ограничената мобилност на 88мм флак, но кой да чете, от среща като мантра се повтарят едни и същи думи без връзка с реалността. А това за нетъркалянето на оръдия е невероятна глупост, след която се съмнявам дали ти въобще имаш и най-бегла представа за реалностите през втората световна война. За твое сведение, германците до края на войната разчитат в голяма степен (а в някои периоди и основно) на конска тяга, в началото на войната механизирани са само малка част от дивизиите, съотношението не се променя много до края. Кадрите в които германски войници бутат оръдия на ръка не са нещо невиждано, бутането на оръдията на ръка е основния начин за тяхното предвижване на позиция. Горното написано след като самия ти даде пример за Т-34 получил попадение от 88мм бронебоен снаряд и запазил своята боеспособност, говори за сериозни проблеми, но не е учтиво да ги коментирам. През оная работа, как ще застане танка, е само в главите на неграмотни хора, които не са в състояние да сметнат ефективната дебелина на бронята при определен ъгъл, както и да прочетат малко за шанса за рикушет и от какво зависи той. А това за противотанковите пушки използвани само до 1943-та го кажи на украинците, щото те не знаят и изгърмяха доста БТР-и (ефективна защита на челната броня еквивалентна или дори по-голяма от страничната на шърмъна) именно с добрите стари ПТРД и ПТРС... Много неща разбират руснаците и американците, но явно различни от тези, които си "разбрал" ти. Разбират например че има голям смисъл от увеличаване на страничната защита. Да руснаците разбират че на тази конструкция смисъл от допълнителна броня няма, просто защото този танк е относително най-добре защитения среден танк във войната. Така че те могат да развиват преимуществено огневата мощ. Но въпреки това прилагат и различни видове олекотена защита срещу увеличаващите популярността си панцерфаусти. Американците пък директно жертват всякаква мобилност за да добронират шърмъна. Или май си забравил, че освен импровизираните добронирания изключително масови през периода, има и фабрични такива, например джъмбо. Което отсъства в руската армия, просто защото 34-ката няма чак толкова остри проблеми със слаба броня, колкото шърмъна. Но за нещо съм до известна степен съгласен с теб. Хубавата броня сама по себеси не прави Т-34 по-добър танк от другите (има и по-добре бронирани танкове все пак). Комбинацията от по-добра броня, значително по-голяма огнева мощ и значително по-добра мобилност, прави Т-34 по-добър танк от другите си конкуренти. Да, след десетилетия доработки инжинери от няколко различни държави най-накрая успяват да постигнат това, което руснаците са направили през войната... След триста зора му слагат 90мм оръдие и дизелов двигател. Но пак американския двигател не постига толкова добро съотношение тегло/мощност, колкото съветския и модернизирания шърмън има по-малка специфична мощност и прилага по-голямо налягане с веригите си. Но пък има с една идея по-добро оръдие и най-вече достъп до по-голямо разнообразие от модерни муниции. От всичко успях да науча само, че не си размърдваш мозъка, за да мислиш, а четеш избирателно единствено информацията, която ти е изгодна. Но дори и нея не си в състояние да осмислиш. Четеш праволинейно без да вникваш в смисъла на написаното. Приемаш цитатите буквално отново без да осмислиш какво означават. И ако два цитата се различават в изводите си, вместо да се замислиш защо те се различават и какво означава тази разлика, ти просто игнорираш неудобния цитат все едно го няма. Избирателното ти мислене достига до такива крайности, че игнорираш дори докладите на любимите ти американци, в които те самите признават за изключителните качества на Т-34. А сравненията за качеството правиш само на база докладите направени въз основа на бройки произведени в самото начало на войната и тествани след като порядъчно са повоювали... Ако американците бяха направили Т-34, той нямаше да е този танк който е. Американците са били изключитлено слаби в тнакостроенето и най-доброто което са успели да измислят на този етап е бил шърмъна. За който вече разбрахме че се изравнява до Т-34 след няколко десетилетия доработки...

Ах че напираш да се излагаш. Ами след като качените на четириколесна платформа оръдия са толкова мобилни, защо нито едно, ако не си запомнил повтарям, нито едно противотанково оръдие не е разположено на такава платформа. Така са разположени само тежките противовъздушни оръдия. И като се замислиш има защо противотанковите да са ниски и да са монтирани на двуколесен лафет, а ПВО системите да са на четириколесна платформа. Германците използват 88мм флак не защото е страхотно противотанково оръдие, а защото нямат друго което да порази сигурно Т-34 и КВ-1. Ако забелязваш късното им 88мм противотанково оръдие също използва едноосен лафет с подпори, които да се закачат за влекача. И е доста (поне два пъти) по-ниско от 88мм флак. Още по-интересно е че не си направил труда , или не си разбрал иронията с която съм писал. Много добре ми е ясно, че оръдията на неподвижна стойка не са ползвани на фронта, а за защита на стационарни цели от въздушни нападения. На фронта са били само тези качени на мобилна платформа. Но самото споменаване на флак в атака гонещ танкове си плаче за иронизиране. 1. Да, но и него го виждат много по-отдалече и е много по-трудно да бъде маскирано. А това оръдие няма никаква броня (не винаги са били снабдени дори с противокуршумен щит) и е изключително уязвимо за противников огън. Не за танковете, които би могло да порази с директна стрелба ако ги види, а за индиректния огън на противниковата артилерия, която може да го обстрелва от 20-30 километра дистанция и да го унищожи. Така че като обсег няма как да го сравняваме, такива стационарни цели са лесна плячка дори за някои пехотни оръжия като тежки миномети стрелящи иззад близък хълм. За авиация да не говорим, самото оръдие не е в състояние да стреля ефективно по нисколетящи маневрени цели, а е уязвимо дори и срещу слабовъоръжен изтребител. 2. Да, това е негово предимство, ако бъде оставено да стреля. Което вече отива в областта на тактическото превъзходство, а ние тук коментираме техническата страна на въпроса. Ако отсрещната страна е оставена малко от малко да се съвземе и да отговори с къдърни тактически маневри, това оръдие няма как да утилизира скорострелността си, заради отвратителния си профил неадекватен за противотанково оръдие. 3. Също така се предполага че е защитно оръдие поради слабата си мобилност и големия си профил, който го прави труден за маскиране (основен елемент от мобилността на противотанково оръдие, оръдие което се вижда от два километра не е противотанково, а беззащитна мишена). И това е една от причините за многото унищожени от тях руски танкове в края на войната. Но също така е и трудно използваемо в офанзивни операции. Ами точно това се опитвам да ти обясня от няколко страници. 75мм системи са много по-разпространени от 88мм, това е факт. 88мм системи причиняват повече щети и това е факт. Следователно танковете имат по-добра защита срещу 75мм системи, от колкото срещу 88мм, а следователно за всеки с повече от две мозъчни клетки е ясно, че танковете имат някаква защита от тези системи и не всеки изстрел е водил до унищожен танк. Следователно за човека с гореописаните интелектуални способности е ясно, че дори бронята на средните танкове от този период има значение. От тук нататък няма защо да се повтарям с предходните си обяснения, които достигат до извода, че Т-34 е малко по-добре защитен от шърмън, като разликата е най-голяма по отношение на фланговата защита. Стигнахме ли до единомислие по отношение на защитеността на двата танка?

Няма чисто и нечисто ПВО. 88мм флак се използва изключително за ПВО, при това основно срещу многомоторни бомбардировачи и са разположени изключително на запад да отбиват атаките на съюзническата стратегическа авиация. Което не пречи да има бройки и на изток и в северна Африка. По изключение го използват срещу танкове, когато няма какво друго да ползват (в началото на войната страдат от хроничен недостиг на адекватни противотанкови средства). Ако беше виждал някога снимка на този тип оръдия (височина над 2 метра, изключително малко пригодно за бърза смяна на позицията, качено вместо на двуколесен лафет на четириколесна платформа, или дори без никаква колесна платформа, а на стационарна стойка, където е нужен голям кран за да го премести на камиона, а обикновено и без никакъв противокуршумен щит), щеше да се сетиш че не ще е да е причинило особено голям процент от пораженията по танковете, просто защото се позиционира в тила, или на неподвижни защитни позиции, а не на фронта и в офанзива! Така като ти чета писанията ми в главата ми изниква веселата картинка как германците бутат огромните 88мм чудовища в атака. Строили са няколко взвода пехотинци, които хващат оръдието, вдигат го във въздуха или като египетски роби го търкалят по отсечени дънери и преследват отстъпващите руснаци... Но да, в отчаянието си накрая използват всичко което им е останало, с това съм съгласен. Тук е логично че са свалили оръдия от ПВО и са ги прехвърлили към отбраната от сухопътни атаки, вероятно като въоръжение на бункери. Но добре да кажем че моите 10% са преувеличени. В реалността за момента ми е трудно да намеря данни колко точно от ПВО системите са използвани системно като противотанковеи, процента на око би трябвало да се движи между тези 5-10 и цитираните от теб 30% за финалната защита на Берлин, където вече се свалят и ПВО части за да подсилят сухопътната защита. Да кажем че са 30%. Та тези 30% според таблицата която си дал причиняват на един участък 71% от пораженията, на друг 64, на трети 52%, на четвърти 38, два се въртят около цитираната от теб цифра (29 и 26%) а само един е значително под нея (17%). За контраст, операциите преди появата на разни животни въоръжени с 88мм оръдия на фронта и когато пораженията от този калибър се дължат само на употребата на флак срещу танкове показват едва 3.4% загуби от този калибър. В преходния етап, когато тигри вече е имало, но са били нова екзотика, 7.8% от загубите за сталинградската операция, се дължат на 88мм оръдия, което е една добра илюстрация за междинни стойности. От числовите даннни лесно се стига до два извода. Първо пораженията които причиняват 88мм оръдия са непропорционално големи за броя им във войската (достигат до над 70% в някои участъци). И второ, монтирането им на мобилни бронирани шасита драстично повишава ефективността им в сравнение със използването им от четириколесните открити платформи (флак).

Да в перспектива проектила ще е опростен и по-евтин от сегашните снаряди. За сега обаче самите релси до колкото разбирам имат малък ресурс. Но това в перспектива е отстранимо. Въпроса е че за целите които би трябвало да изпълнява, би трябвало калибъра да е доста по-малък, за да е голям боекомплекта и още по-евтин изстрела. За мен поне се оформя идеята за нещо като противобалистична защита унищожаваща идващите към кораба ракети и снаряди. Но големите оръдия би трябвало да стрелят зад линията на хоризонта, където не може да се ползват кинетични муниции, а трябва да хвърлят добрите стари ОФ снаряди. Голям калибър с кинетични муниции има смисъл само при танковите оръдия според мен. Така че това тук е прототип, нито риба нито рак. Може би с изместване центъра на тежестта е възможно аеродинамично управление в траекторията на полета. Така управляват балистичните бойни глави. Въпроса който ми идва в главата е как ще става целеуказването на един снаряд? Е далеч съм от мисълта че това е задънена улица. Просто е суров прототип за който е рано да се коментира че ще доведе до сериозни промени във военното дело. Бях чел че ще монтират един или два подобни прототипа на бойни кораби. Но поне личното ми мнение е че това се прави не заради високата им бойна ефективност, а за да трупат опит. Както направиха и с лазерния противобалистичен самолет, за който никой не чу повече нищо. В някакъв бъдещ момент технологиите ще се усъвършенстват и миниатюризират достатъчно. До тогава ще хвърлят усилия в дейности които нямат бърз и забележим резултат. Те поне, разбират че от един прототип не се очаква да революционизира бойното поле. Лошото е че след това трябва да се обясняват на разни вестникари, къде са изхарчили десетина милиарда, след като продукта им все още няма качествата нужни за да се монтира на "звездата на смъртта".

На мен ми е интересно какво приложение ще има такова оръжие? Кинетично оръжие по дефиниция може да се ползва само на малки дистанции в границите на пряката видимост към целта. Просто защото по балистична траектория зад линията на хоризонта скоростта на проектила се доближава до терминалната и всички предимства на такова оръжие изчезват. А за стрелба по гумени лодки и пирати това ми се струва голям оверкил. 30мм вулкан ще свърши същата работа, ако и то не е прекалено голямо за целта. Като танково оръдие съм съгласен че ще е голям скок, но за вкарването му във танкове е доста рано, а и това е флотски проект.

Мислех да ти отговарям точка по точка, но този аргумент ме хвърли в тъча. Ако някой е толкова неадекватен, за да смята че в който и да е участък на фронта 88мм оръдия са били повече от 5-10% от наличните артилерийски системи (включително танкове и самоходни оръдия), то този човек трябва да бъде игнориран като трол.

Добре де извинявай, но наистина ли така разсъждава, без елементарни познания по физика? Поне закона за запазване на импулса чел ли си? За какви разбити мерници говориш? Или си от хората които вярват на холивудските филми в които като уцелиш някого, той хвръква 10 метра назад. Сумарния импулс, който получава танка в следствие на попадението е пренебрежимо малък. Ако беше толкова голям, че да се трошат мерници, мерници щяха да се трошат и на изстрелващия танк! За какъв надупчен от шрапнели екипаж пишеш? Ти въобще прочетели за какво поражение става дума? Цифром 17cm, словом седемнадесет сантиметра цепнатина. От тази цепнатина могат да се образуват 2-3 шрапнела достатъчно големи за да поразят член на екипажа или критичен компонент в танка. Дали ЩЕ поразят член на екипажа е малко като руска рулетка. Но предвид обема в танка, много по-вероятно е екипажа да се размине или без драскотина, или с малки повръхностни рани в следствие на някой евентуален дребен фрагмент, или вторичен-третичен рикушет. А какво ще стане с танка ако и дали танка ще получи второ попадение е друг въпрос. Но докато или ако въобще получи второ попадение, танка не губи боеспособност. Отделен е въпроса, че след такова попадение вероятно екипажа ще го напусне за всеки случай. Но вечерта ще се върне и ще си го прибере, а след минимални поправки ще го ползва пак (освен ако руснаците не са в сериозно отстъпление като през 41-ва, тогава ще го приберат германците ще го поправят и ще го ползват те). Като междувременно руснаците ще регистрират загуба, а германците победа. Така се постигат фантастичните статистики на бойното използване, просто руските танкове са унищожавани по няколко пъти всеки. Да, така е. Статистически малко вероятно е да се получи ситуация в която Т-34 да се спаси от 88мм снаряд. Но статистически 88мм оръдия са много много малка част от противотанковите средства на германците. Не просто преобладаващата, доминиращата част от оръдията с труд пробиват на 1000 метра при идеален ъгъл (по твоята статистика пределната дистанция е 1200 метра). При ъгъл идеален за танка (стандартния случай при атака) германците ще трявба да чакат Т-34 да се приближи на примерно 500 метра за да пробият с подкалибрен, или просто да обстрелват сватбарската и да се надяват случайно да поразят капана за снаряди или някое друго миниатюрно слабо място. В контраст с шърмъна където площа уязвима за този калибър и тази дистанция е поне с един порядък по-голяма. . И двата. Това не ти е 16 грамовия фишек в 75мм оръдия, или изцяло кинетичните американски снаряди. Макар че ако ползва подкалибрен и поражението е в резервоарите на Т-34, шансовете на руския екипаж са по-големи заради абсорбирането на вторичните шрапнели от бронята. Или ако е кумулативен заради добрата геометрия на руската броня е много вероятно кумулативната струя въобще да не задейства, а да се плъзне по бронята, което при шърмъна ще се получи само ако попадението е в челната броня, борда си остава хартиен. Ами предвид че танка е малко по-малко уязвим при стрелба на големи дистанции от М4 (включително и от появяващите се масово в този етап пехотни противотанкови средства с кумулативни снаряди), предвид че има почти двойно по-голяма огнева мощ и предвид сериозното предимство в мобилността и автономността, определено Т-34 е много по-танк от М4. Но челната площ на купола е много малка. А по време на цялата война на всички фронтове има всичко на всичко 1350 88Л56 и малко над 6000 75Л70. Всичко останало са деривати на КВК40, за които дистанциите на поражение са съвсем други и много по-малки. Като също така пропускаш че шанса за рикушет съществува и при малки дистанции, това си е просто късмет дължащ се на големия ъгъл на падане на снаряда. Което в борда на Т-34 е възможно, но в борда не М4 си е ненаучна фантастика. Ти това сериозно ли???? Сподели колко имаш по физика? Да не би на стрелящия танк да му се троши оптиката, екипажа да става на желе, или да се разбиват механични компоненти? Запомни много добре, ако трябва прочети го няколко пъти. Стрелящия танк получава точно такъв импулс, колкото има снаряда на изхода от цевта. Което е поне с 10 или 20% повече от импулса който получава поразения танк. И поне 5 пъти повече от импулса който получава поразения танк при рикошет! Само още една идея за мисъл. Помисли малко какъв процент от механичната енергия се преобразува в топлинна, какъв се дава като импулс на целта при преминаването през бронята (един жокер вземи предвид инерцията на 30-50 тонния танк, преди да смяташ ускорението което ще придобие в следствие на попадението) и какъв процент се разпределя по вътрешността на танка в следствие на пластична деформация. Сравнението ти с автомобилна катастрофа показва само непознаване на основни физични принципи. В реалността нещата са "малко" по-сложни. Разликите в тестовете са пренебрежими. Предвид методиката (не са имали по десетина танка за всяка дистанция, които да обстрелват), числата следва да се приемат като ориентировъчни. Разлика впъти ще е съществена. Разлика от 100 метра на километър е в рамките на грешката на експеримента. Проблема е че за да можеш да анализираш експериментални данни, трябва да си го правил някога. Което явно ти не си правил и за това бъркаш фундаментално. Има някои особености,но мисля че сега няма време да ти обяснявам всичко с подробности. Може би друг път. 5% в сравнение с какво? Погледни пак горния параграф. Оценката на числови данни не е като да броиш дини. За да сравняваш трябва да имаш повтаряемост и равна база за сравнение. Да разбирам ти си си внушил маниакално, че всичко над 75мм включително пробива бронята на двата танка на всякакви дистанции и всякакви ъгли, но елементарната физика показва че това е пълна глупост. Ако вкараш геометрията се вижда значима разлика именно при най-разпространения тип противотанково оръдие при германците, спрямо което М4 предоставя значително по-голяма уязвима площ при дистанции над средните. Което гарантирам ти щеше да видиш в статистиката, ако по едно и също време в едни и същи условия воюваха еднакъв брой шърмъни и Т-34-ки. Но понеже такова нещо не е ставало, статистиката е само удобен инструмент за илюстриране, докато тестовете и математическите изчисления са нещото, което показва реалността. Самия факт че едно от най-малко разпространените оръдия (88мм) в някои графи от твоята таблица води до поражения сравними с най-разпространеното (75мм kwk40), говори че Т-34 има добра защитеност спрямо масовите KWK40, и е трябвало да го обстрелват с редките 88мм зверове, за да го унищожават. Но човек трябва малко да мисли като чете данни...

Детонация на изпарения е възможна само при много точно съотношение между парите на горивото и кислорода в резервоара. Тия приказки че след като веднъж напълнен на 10% резервоар с дизел е гръмнал, не означават че всеки път пълния с 10% дизел резервоар ще гърми. Тук ситуацията зависи от много широк кръг параметри като температура, въздушно налягане а дори и влажност на въздуха. А проблема се решава с едно елементарно продухване с негорящ газ, като дори не е нужно продухването да е качествено, просто парите и кислорода трябва да бъдат разредени, а съотношението изведено от оптималното. Същото естествено важи и за бензиновите пари, при него проблема не е толкова с парите в резервоара, колкото с течовете и пулверизацията на горивото, което вече е с пъти по-лесно в сравнение с дизела. А да не забравяме и вискозитета на течността, бензина е течлив, докато дизела е вискозен и самото гориво абсорбира кинетичната енергия на преминаващите шрапнели, което и ти потвърждаваш че се използва за допълнителна защита.

Много си написал, но за съжаление много малко си осмислил от това което другите са написали. Никой не е обяснявал че Т-34 е неуязвим. Нито за някаква чудо маневра, която го прави такъв. Говорим за елементарна геометрия, ако не разбираш какво ти пишем, върни се в училище да си доучиш. Пак да ти дообясня, че май от първия път не четеш. Тази геометрия означава, че германците могат да стрелят по шърмъна под екстремни ъгли, докато руснаците ще трябва да изчакат да се приближат и да отворят борда си под по-благоприятен ъгъл. В примера който ти самия си пуснал е показана ситуация в която има 17 сантиметра цепнатина в бронята, но нищо повече. (или може би имаш проблем с очите и не си забелязал думите: Снаряд рикошетировал.) 10 килограмовия снаряд с 60-те си грама експлозив експлодира някъде в страни от танка, а не зад бронята. Запомни, това не ти е някаква си компютърна игра в която като има дупка в бронята танка автоматично е унищожен. За да бъде унищожен танка трябва не просто да се сцепи бронята, но и вътре в танка да навлязат високоенергийни шрапнели. А как да ти кажа, не е нужно да си гений за да схванеш че има разлика в експлодирането на 10 килограмов снаряд фрагментиран от 60 грама експлозив, от отделянето на 2-3 парчета от бронята по време на нейното сцепване. Така че примера който си дал е очеваден пример за сценарий при който Т-34 може да понесе пряко попадение от германски 88мм бронебоен снаряд и да не загуби боеспособност. И второ, също така не се изисква особена гениалност за да схванеш че ако този сценарий е възможен за 45мм наклонена броня, той е невъзможен за 39мм права броня. Така че при същите условия зад бронята на шърмъна влиза 10 килограма закалена стомана, която се превръща във високоенергийни шрапнели под действието на 60 грама бризантен експлозив. При този сценарий не съм сигурен дали някой от екипажа въобще би оцелял. А танка още веднъж получава заслужено прякора си ронсън. Ти нещо май се шегуваш с нас? При сценарий свързан с проникване на 88мм снаряд зад бронята ще ни говориш за разположение на мунициите??? Ако щеш вярвай, но където и да са разположени мунициите и резервоарите, в този сценарий се палят и гърмят. Пак да повторя 60 грама експлозив по-мощен от тротила и няколко хиляди джаула кинетична енергия под формата на високоенергийни шрапнели и удърна вълна в следствие на преминаването им през въздуха. Може би се повтарям, но не е нужно човек да е гений за да схване че не обясняваме как Т-34 е неуязвим. Обясняваме ти просто че е по-малко уязвим от шърмъна, ама не увира тази глава... Хайде пак да повторя това за уроците по геометрия и четенето поне на примерите които самия ти даваш. Не 75мм, ти лично си дал пример как Т-34 оцелява след попадения не 88мм снаряд!!! Какво искаш да докажеш с този довод? Освен че танкистите не са разчитали на вероятността за рикушет естествено. Нямаше да преживеят войната, ако разчитаха само на такива фактори. Ще ми се изприщят пръстите да пиша едно и също. Да, това е така, при оптимални ъгли на попадение. Потретвам съвета ми за училището и геометрията. Не знам за зазубрени клишета, но от твоя страна не забелязах дори наченки за мислене, само повторение на цитати за някакви неуязвими разположения на снарядите и тоталната неспособност да схванеш че за едно танково оръдие съществуват и други параметри освен бронебойността. Извини ме за критиката, но ти липсва способността за критична оценка на информацията. Забелязваш само нещата които ти се струва че потвърждават твоята теза, но дори и тях не си в състояние да осмислиш, защото често именно те потвърждават обратната теза. Поредното потвърждение че сам не четеш какви доводи даваш. Ти сам пускаш данни че шърмъна се пробива от забележимо по-малка дистанция (в един от случаите разликата е 4 пъти) от Т-34-85 (въпреки че има един или два случая за обратното)... 1. не, не е!!! От къде ти хрумна тази глупост не разбирам. 2. Да, това е най-голямото предимство на шърмъна. Забравил си едно много голямо предимство на Т-34. Борда му е почти толкова защитен, колкото и челната проекция. Докато шърмъна се пробива от къде каквото го види, включително неспециализирани полеви оръдия с малък калибър и противотанкови пушки при добро попадение. Отново четеш избирателно. Потърси мнения на екипажите воювали на бензиновите шърмъни. Прякора ронсън пак да повторя че не идва от нищото. Извода за паритета няма нищо общо с релаността, не знам дали използваш същия ник в бойна слава, но там мисля че са ти отговорили доста добре на статията която си пуснал относно тестовете на Т-34-85 в Корея. Там американците оценяват много високо качеството на изработката на танка и особено огневата мощ, която е безпрецедентна за толкова лек танк. .

Не съм влизал от извеснто време и едва сега отговарям, извинете за закъснението. Много си написал, но не знам до колко си го осмислил. Защото ти потвърждаваш пряко моята теза: Позволи ми да ти преведа на не математически език. При стрелба сещу танк позиционирал се на "ромб" сумарния ъгъл на танка и наклона на бронята е именно споменатите 70 градуса, може би и повече. Просто защото бронята е наклонена, а самия танк е поставен под ъгъл към стрелящия. Та така, ти тук си пуснал пример при който бронята на Т-34 защитава ефективно дори и от най-страховитото германско оръдие. Да след попадението се получават шрапнели, но снаряда рикушира и не детонира зад бронята. Има голяма вероятност екипажа да се размине без драскотина и танка да остане боеспособен, само с компрометиран лист от бронята. Както предполагам знаеш, челната броня на Т-34 е със практически същите дебелина и наклон като страничната. Така че при подходящото позициониране от където и да улучи снаряда ефекта ще е същия, а танка вероятно ще оцелее без да загуби боеспособност. При същия сценарий шърмъна пламва като запалка ронсън. Просто защото неговата странична броня е на практика хартиена а шърмъна предоставя за стрелба огромен и най-вече висок борд. Като описаната в цитата ситуация е при среща с почти най-силното германско оръдие, което е общо взето екзотика. При среща с масовите 75мм оръдия на 4-ките и разни разрушители като щуг и хетцер, Т-34 би получил само повръхностни поражения, които не компрометират бойната му ефективност, докато шърмъна пак би се подпалил след първото попадение, което ще се последва и от пробив. А за да не започнеш да коментираш за изчакване от засада, нека ти напомня, че този факт ще означава че срещу шърмъните германците могат да открият огън и от над километър, докато срещу руснаците германците трябва да изчакат до толкова, че атакуващите танкове да си открият борда под ъгъл близък до перпендикулярния. Което ще се съгласиш, че поставя американците в по-неизгодна ситуация.

Чакай малко, кой е писал че германския 88мм снаряд не може да пробие 45мм броня поставена под ъгъл 30 градуса? Пробива ги от почти всяка дистанция мисля. Въпроса е, че когато ъгъла нарастне до 60-70 градуса, положението става малко по-различно. Вече няма да дупчи от всякакви дистанции, а от по-малки, не ми се смята тригонометрия, но на око под километър. Освен това ще се появи значима вероятност за рикушет. А в добавка под такива ъгли няма да може да използва кумулативни снаряди, които също са в боекомплекта, но които работят само при попадения близки до перпендикулерното. Макар че и при такива екстремни ъгли пак може да пробие от големи дистанции. Примерно ако използва скъпите подкалибрени снаряди и от два километра ще пробие, но при понижена вероятност за попадение, те са по-неточни. Все пак ако се замислиш, всяко добро танково и противотанково оръдие пробива бронята на всеки среден танк. Вече от геометрията и и разположението на танка зависи от какви дистанции ще бъде пробивана бронята и какви компромиси ще трябва да се направят, за да се попучи пробива. Дали ще е компромис със вероятността за попадение, с цената на снаряда, или със задброневото действие, това е отделен въпрос. Но тук си пуснал данни за едно от най-добрите оръдия през войната въобще. Ако направиш сравнение с едно не толкова ефективно оръдие като KWK40, дистанциите на сигурен пробива падат сериозно, подкалибрени снаряди трябва да се ползват от много по-малки дистанции нататък, когато противника е Т-34. А когато противника е шърмън, предлагащ огромния си незащитен борд, то германския танкист просто си е свиркал и се е упражнявал като на стрелбище от пределни дистанции с най-обикновените бронебойни снаряди с експлозивен пълнеж.

Съжалявам но наистина нямам време, ако случайно попадна на готова систематизирана информация ще я пусна. Извинявай, глупав е довода ти. Съгласен или не, ти сам пусна цитати коментиращи ситуации в които танка не губи боеспособност след попадение на снаряд без експлозивен ефект. Дизеловото гориво в пълния резервоар абсорбира механичната енергия на шрапнелите. Подобни мнения има и на хора реално участвали във войната, припомни си какво казва мерача на Витман. Освен това е нужно човек съвсем малко да помисли. Ако ти беше прав никой нямаше да е такъв идиот, че да използва бронебойни снаряди експлодиращи зад бронята. А именно те са най-използваните през войната. Нямаше да си дават и толкова много зор в увеличаване на калибъра на танковите оръдия. След като и 57мм върши работа за всичко по-леко от кралския тигър... Между другото американските снаряди са твърдотелни, което показва, че още повече отстъпват на съветските 85мм. Не американците не произвеждат шърмъна на автоматизирани конвеири управлявани от деца... А през войната именно деца произвеждат голяма част от оръжията и мунициите за руснаците. И въпреки всичко това и всички митове за ниското качество на руското производство се оказва, че танковете са достатъчно качествено направени за да се ползват с успех десетилетия след края на войната. И да загубите на руснаците са големи. Те се бият много по-дълго и интензивно от американците срещу най-добрите германски части. Но загубите на руснаците са преувеличени, поради различната система за тяхното класифициране. Един танк дори и леко повреден се брои за загубен. Така танковете често са губени по 5-6 пъти всеки. Докато германците не броят като загуба подлежащите на възстановяване танкове. На практика руснаците акумулират числено превъзходство през войната. На това числено и качествено превъзходство се дължи танкофобията на американците. Моя грешка ставаше дума за вероятността танка да бъде унищожен с един изстрел. Броя на жертвите също не може да бъде сравнен коректно, понеже руснаците отново броят за загуби и леко ранените, които се връщат в строя след две седмици в полева болница. Извинявай, но не си мислил, като си го писал това. Опитай се да си представиш реалните ситуации. Танка практически никога не се обстрелва фронтално. По време на война стават много неща, едва ли атака срещу добре укрепена позиция е единствената дейност която са изпълнявали танковете. Вероятно повечето случаи са атакували слабо защитени позиции където има смао едно или две противнкови оръдия или танкове. В този случай танкистите могат да идентифицират вероятните позиции от където могат да бъдат обстрелвани и да се движат така че да предоставят танка си на ромб срещу тези позиции. Ако ми остане време ще потърся инструкцията за германските танкисти, за тях съм сигурен че са обучавани да застават с тигрите на ромб. Другия аспект на проблема е атака на защитени позиции. Практически е малко вероятно танка да атакува батареята фронтално. Винаги ще се движи под някакъв ъгъл спрямо нея. Колкото по-голям е ъгъла толкова по-близо е до идеалната позиция "ромб". Което при шърмъновия сценарий отваря огромен и слабо защитен борд за обстрел от противниковите артилеристи, докато в случая на 34-ката намалява уязвимостта на танка. Трябва да ставам, после ще го погледна. Ако не се движи под ъгъл спрямо въпросното оръдие. Вече писах, че ранните кумулативни снаряди въобще не работят от определен ъгъл нататък.