Galahad

Ами плановата икономика също има някои предимства, но за съжаление в практиката повечето си останаха нереализирана теория. При плановата икономика няма хиперинфлация. При нея също има повишаване на цените - напр. в първите години от приемането на Татовата конституцията градския телефонен разговор беше 2ст., а в края на управлението му стигна до 5ст. Но до хиперинфлация като това, дето стана при Виденов не се стига - тогава долърът скочи от 100лв на 2 600лв, а след това спадна на 1 400лв. това последното разбира се случи от смесването на пазарна икономика, планова икономика и 80% чиста далавера. При плановата икономика няма икономически кризи резултат от свърхпроизводство. В замяна на това пък има чести кризи резултат от недопроизводството - опашките за червен пипер, банани и зр. под. са емблематични за нашия соц. период. При плановата икономика се пестят прир. ресурси. В условията на пазар. икономика се търси стока, която да се продаде на пазара, независимо дали е необходима - напр. неотдавна преминалите тамагочита (електронен дом. любимец). Когато е съчетана с държавен капитализъм (то и трудно може иначе, а използвам по точната думичка вместо популисткото социализъм) има възможност държавата да гарантира качеството на произвежданата стока. Вярно е, че продаваните бълг. стоки отстъпваха по качество на това, което се търгуваше в Зап. Европа, но пък ги нямаше също турските и кит. боклуци. Тогава шпековия салам беше дефицитен, но пък се правеше от месо, а не от оцветена соя. Корекомите внасяха реномирани марки, което създаде погрешния мит, че всичко в плановата икономика е с най-добро качество. Но днес се разбра, че наред с познаните реномирани марки има също ментета.

Размахът не е чак толкова голям, ако го сравним с похода срещу Персия - тогава стига чак до Индия. По Руф движението му е: тръгва от Амфипол, след 10 дни стига Балкана и там става първото сражение; след това се насочил към земите на трибалите; цар Сирм евакуирал мирното население на Певка, където освен трибали се оттеглили и траки; останалото население се оттеглило на друг остров, но Руф не го споменава по име, а само казва, че е бил там, откъдето Александър тръгнал 1 ден преди това; след това Александър предизвикал траките да слязат в равнината и там ги разбил; след това се насочил към острова където било мирното население, но не успял да дебаркира, след това преминал Дунава и нападнал земите на гетите; завзел традът на гетите и го опустошил, след това нападнал агрианите (племе в Сев. Югославия, негов контингенн се споменава за участва в бинката при Иса). При всички случаи обаче Александър е бил покорил земите до Черно море, тъй че размахът си е на лице. Тъй като темата явна е интересна, пък и този период от историята на нашите земи е твърде мъглив, ето още нещичко по въпроса. Йорданес казва за Певка: "и певкийци от остров Певка, който лежи между вливащите се в Понта дун. реки" За числеността на тр. армия Страбон казва: "цяла Тракия се състои от 22 племена. Може да се наберат, ако и да е твърде омаломощена, 15 000 конници и 200 000 пехота." Става дума от всички траки, което ще рече, че на практика това се е случвало между рядко и никога.

Ами след неуспешните опити да дебаркира на острова Александър преминал Дунава и навлязал в земята на гетите - т.е., по разказа на Ариан излиза, че земите на гетите не са източно от мястото на бойните действия, а северно. Самият остров не е бил някаква столица на трибалите, а просто са се били укрепили там след неуспешните опити да отблъснат настъплението по суша. В случая става дума за съвместни опити на трибали, илири и гети да се защитят от Александър. Тъй че не виждам никакви сериозни аргументи острова да не си е в делтата.

Ариан си го казва направо къде е: "... Александър стигнал до Истър .. където се влива в Евкс. понт посредством 5 устия. Гук Александър заварил бойните кораби, които му били пристигнали от Византион..." (І,3)

Покрай романтичното название често се пропуска, че тази война всъщност спомага за утвърждаването на кралския абсолютизъм в Англия. Разбира се това е процес протичащ в цяла Европа, но войната го улеснява в Англия. Много е по-лесно да се избиват крупни феодали когато воюват два лагера, отколкото ако кралят се мъчи да сломи опозицията на крупните феодали.

Един забавен момент във връзка с приемането на сегашния закон за държ. герб. В законопроекта беше написано, че короната от герба е прототип на короните на бълг. царе. Все пак сред депутатите се намери и по-знаещ, та да схване, че зад любимите чуждици, които бълг. културолози ползват без да знаят смисъла им, се крие гаф. Прототип означава първообраз, което ще рече, че в сегашния закон щеше да пише, че модела на днешния ти герб е бил ползван от някогашните бълг. царе за да правят короните си. Тази забавна експертно-депутатска случка обаче е доста показателна, колко объркващ е въпросът за короната в герба. За някои короната означава преди всичко монархия. А монархията според тях пък е да има цари ил крал. Ами Реч Пасполита (полската република) е била република начело с крал. Короната в герба може да означава държавен суверинитет (че държавата е независима), разбира се без да е необходимо всяка независима държава непременно да има на герба си корона. Гербът е и традиция - наред със знамето ,той е един от държ. символи. Тъй да се каже, нещо като запазена марка на държавата. Затова въпреки някои трансформации, е възможно държавата да запази старият си символ - напр. да ни остане гербът с петолъчка. За короните от времето на І и ІІ царство на форума си имаме отделна статия, тъй че няма да влизам в детайли. Най-общо казано - не приличат много на тези от герба. Може би малцина са забелязали, че на фасадата на двореца е оцелял един от гербовете украсявали някога сградата - този на Бурбоните. Тъй че лилията можем да я свържем преди всичко с династията на Кобургите. Прикачвам снимка за да може да разгледате герба и короните по него.

Това откъде го взе - да не е от там, откъдето някой беше изкопирал "Дневникът на Архангел Михаил". Няма как Диоклециан да е Бог, защото Рим е бил основан доста по-късно след това събитие. Самият Диоклециан дори не е първия, дето е правил гонение на християните, т.е. той е живял по време когато и Новият завет е бил доста разпространен.

Ами тази идея ми се вижда много тъпа. Значи, човек си е в България, обикаля всевъзможни борси и работодатели и накрая като не може да си намери сносна работа хваща чужбината. И какво пуска се сайт, на който българин в чужбина открива работа в България, която е 4 пъти по-ниско платена от тази, на която е в чужбина (като покупателна стойност, не просто номинално) .... и той си напуска хубавата работа и идва тук за да работи за благото на тройната коалиция? Друг е въпросът ако идеята е нещо от рода на Българският Великден, когато се даде възможност на нечии рожби като напр. дъщерята на Иван Костов да си дойдат до България със самолет на държавни разноски. Или пък разни номенклатурни рожби като Георги Пирински, Ники Василев или Милен Велчев да се осведомят за свободни министерски или депутатски постове, които може да заемат. В тази случаи може да има интерес и смисъл от такъв сайт. Но за държавата и мнозинството граждани - полза никаква.

Много ми е интересно какви са били възможните варианти в теста. Понякога "верните" отговори съдържат толкова грешки, че трудно може да сметнат верни. И в такъв случай ситуацията по-скоро е хвани тестоотговарящия, цапни тестосъставителя.

При Велбъжд татарите са на наша страна. При видинските деспоти е постъпил на служба синът на цар Чака. Ами при едни преговори с виз. император Михаил поискал земи като зестра на жена му, като казал, че и тя е дъщеря на баща им. Андроник отговорил, че във Византия обаче първородния стоял начело, тъй че ако Михаил искал земи, трябвало да стане васал на Андроник. Тогава Михаил казал, че не може император да е васал на император. Тъй че дори и да не се е случило след битката е възможно действително при някоя среща да се е случило нещо подобно.

Пуснах тестова версия за битката при Велбъжд. Макар, че тя е известна повече като име, откъркото къто събитие, тове е едно от важните военни кампании за България. С този поход цар Михаил Шишман се опитал да покори Сърбия. Дали амбициозния цар е можел при успех да създаде силна държава, която да се справи с турците? Или дори и при успех, с голямата държава е щяло да се случи същото като със Сърбия след смъртта на Стефан-Душан - поредния феодален разпад в навечерието на турското завоевание?

И защо да е цензурирана. Просто не е слажена цялата, пък и никой не твърди, че е цялата. Ама след като си свършил черната работа може да представиш разпознатия текст на съотв. сайтове и предполагам, че ако не е имало творчески подход като с някои наскоро появили се пасажи от Библията - то на драго сърце ще се съгласят да допълнят текста. Ами то дори на сайта на Зиези не са целите текстове на историите -напр. като е пуснал Зографската история е прескочил предното съчинение, в което има интересен автохонен пасаж.

Когато се задава правен казус се дава повече информация с конкретни факти (в смисъл не имена, градове и членове от закона, а какво е точно правоотношението, какво точно се е случило ...). В противен случай отговорите, които може да получиш може да се окажат твърде делеч от това което те интересува или пък дори да ги приемеш за верни, по-късно да се окаже, че всъщност са ти обяснявали друго. Напр.: През 1986г. постъпих в завод като ... на постоянен тр. договор. През 1996г. Завода се сля с ЕООД"...." и аз продължих да работя за последното. На 21.05.2008г. за това ЕООД беше открито производство по несъстоятелност. На 22.05.2008г. АД"..." се сля с ЕООД"..." като погаси задълженията на последното. Ще ме съкратят ли? Фалит или банкрут означават производтво по несъстоятелност на едно дружество. Производството се открива тогава, когато един търговец не може да си плаща задълженията или задълженията му са надхвърлили правата (икономистите наричат това - пасивите са по-големи от активите). Най-общо казано, това ще рече, че е въпрос на време работодателят да не може да изплаща никакви заплати. Възможно е в хода на производството по несъстоягелност популярно казано предприятието да бъде спасено - напр. сато бъде изкупено от друго или чрез оздравяване да си стъпи на краката. При преобразуване на търг. дружество - т.е. сливане, разделяне и т.н. трудовите правоотношения преминават към новия собственик така както са били. Той вече може да ги промени по общия ред. Това е полезно не само за работника, но и за работодателя - понякога чест от персонала може да е специализиран и всъщност това да е единствената полза от изкупуването.

Погледнах за Радич. Значи хронологичски по летописа е така: разказва се за превземането на Цариград, после как Мухмед ІІ върнал на Георги Бранкович Топлица и двамата му осепени от турците синове Гъргур и Стефан. През 1454г. обаче Мехмед започнал нова кампания на запад: После продължава за разбиването на Фируз-бег от Хуняди.

Възможно е да не е Шишман, а синът му Александър и да се е подписвал така, защото Търново е било в тур. ръце. Както през 100-г. война дофина на Франция е изчакал с коронацията.

Не ще и дума, че с пратеничествата е имало проблеми - напр. пратениците на цар Симеон до арабите или папските пратеници, които трябвало да минат през Унгария за да стигнат до Калоян. От др. страна обаче архиеп. Василий се оплаква на папата колко му било трудно да премине - обаче по всичко личи, че проблемът не е бил с пътуването, а с желанието бълг. синод направо да избира архиепископа като патриарх, а не той да е обикновен примас, който да трябва да ходи до Рим за ръкополагане. И папата естествено обяснява, че има възможност бълг. архиепископ да стигне до Рим.

При това положение Тивериадското езеро кое е - Атанасовското или Мандренското езеро (варненското е изключено - стига им на варненци и делэинариума). А и защо при това положение хората ходят на поклонение в Йерусалим, а не в Партийния дом в София или резиденция Бояна?

Ами трудно е да се каже. По принцип е с корона, но на чернова може и да не е - художника просто планира чертите. При всички случаи ще е на зралия пророк и цар, а не на младия хубавец, когото царстия син заобичал повече от жена.

Определено щеше да е интересно, ама аз бих предпочел първо да направят превод от гръцки на Сфранцес, Дука и Халкондил.

Мехмед Нешри е живял в края на ХVв. През 16в. е живял Ферудин бей - май и този доклад беше от неговия сборник. Струва ми се, че Нешри пропускаше обсадата на София, а следващата генерация Идрис и Саладин най-вероятно са използвали сборника на Ферудин бей или пък като него самия султански архив. Превземането на София е по писмо до Мурад І и обратното писмо. Отделен е въпросът доколко в сборника на Ферудин са попаднали автентични документи или са по-късна редакция. При всички случаи е много жалко, че у нас няма точен превод поне на 1 том на Ферудин и на Ашъкпаша-заде.

Ами за съжаление в Библията точно такъв текст няма. Ако ще се доказва нещо за България би било по-добре да се използват неща, които действително са си написани така. Напр. едно от порочествата на Ванга, че у нас било заровено нещо и после войниците били избити. Ама тогава това може да не е кивота на завета, а напр. златния ковчег на Атила.

На рапидите може - качваш и после даваш тук линк. Иначе за пътя - е, пътища много. Борис е бил ухажван тогава от всички. Спокойно може да ги е прекарал и през Констинопол - да отвори сърцето и кесията на василевса.

Орлите ги има не само по монетите, а също по капителите в Търново, по дрехите (дрехата на Ив. Александър от Станичене) и на зет му Константин в Лонд. четириевангелие, изобразен е на чорапа от саркофага от "Св. Петка".. Да ама си и сложил един пръстен-печат с надпис "Тези пръстени ги даде архонта", което опровергава аналогията с руснаците. ______________________________

Ами в момента преглеждам ферманите и писмата на Мурад и Баязид от Ферудин-бейовия сборник- те изброяват участниците в битките при Никопол и Косово, ама нас там ни няма. Според ср. кратки хроники българите са били на страната на турците, а според Баязидовите писма пък - на страната на сърбите. Ама нито едните, нито другите посочват конкретен предводител. Според документите от сборника на Фирудин Кюстендил е бил завладян през 1375г., а Прилеп - през 1385г. Тъй че най-вероятно сред тур. васали са били Константин и Марко. Ферудин е починал през 1573г., но сборника му е бил съхраняван в султ. библиотека и на два пъти през 19в. със султ. ираде е позволявано да се отпачата но в малък тираж.

Малко търпение - тези дни пускам при мен за битката при Велбъжд. Ама се увлякох да свалям томовете на Гласника и Период. списание - тоне 50 броя свалих от едното и другото, а кога же ги чета