Galahad

В интерес на истината и до ден днешен интересът към хералдиката у нас е доста слаб. В много държави гербове имат не само феодалите и епископите, но също градове, държавни учреждения и др. под. У нас на доста градове гербовете се появиха в последните години, а съвсем доскоро май бяха известни само гербовете на София и Търново. Зоста от държ. учреждения също нямат свой герб - те или ползват само изображението на държ. герб или само печат с надпис. До 1989г. най- често пък напечатите имаше петолъчка. Животното, което е на калояновия пръстен най-често се третира като барс - ясно се вижда колко старателно са изобразени петната като точки. На бронзовия печат вече е било по-нрудно заради по-твърдия метал. Що се отнася до надписите ... Тези текстове, дето са запазени в оригинал (като пръстена и ктит. надпис от Бояна) е едно. Но някои ръкописи, дето всъщност са ни известни в по-късни преписи не е много удачно да се ползват, а още по-малко въз основа на тях да се правят категорични изводи. Още повече, че надписите пък са правени от занаятчии, а не от граматици, тъй че пропуски в тънкостите на правописа са съвсем възможни. Когато става дума за лъвът като герб, не ми е ясно защо липсва билоновата монета на цар Иван Шищман. Гербовете стоят най-често на монетите и печата на една държава, а другите места са вече по-редки - на щитове, на кокарди, на пагони и въобще по облеклото, на знамето... Изобразения на нея лъв определено прилича на този от книгата на Маврубир. На монетата е станало и без да е с глава назад. За хералзиката има значение на къде е обърната главата. Отделен е въпросът обаче, че гербът може да търпи редакции. За гербът от Мароко начинът на изписване позволява многовариантен прочит, т.е. може и да не става дума за България. По предание се знае, че последния дър. печат на Шишман ІІІ (каквото и да значи това) се е пазел в манастира "Св. Троица" - можело е да има практика печатите да се запазват в някой манастир. Но пръстените печати на владетелите би трябвало да се унищожават при смъртта им (златото се смачква). Затова ако този пръстен е на цар Калоян, то най-вероятно става дума за частен печат. Сред подаръците на папа Инокентий за пирмаса Василий се споменави пръстен, за който може да се направи извода, че е служел и като печат. Тъй че по цар Калоятово време определено е имало такива пръстени. Както и да се погледне - не е вярно. Корони у нас са носели не само царете, а въобще първата четворка от листата - деспота, севастократора и кесаря. Освен това корони са носели кралете, а също и влашките войводи. В западните гербовници корони на герба пък се слагат и на други. Както се вижда пръстен-печат са имали не само царете, а и болярите - напр. епикериния (чашника) Петър, брагончед царев.

Армията на Ивайло и Лъже-Ивайловците са изключение, а не правило за периода. Една такава армия има манталитет и "философия", които не й позволяват да съществува дълго. Докато феод. армии са от проф. войници, т.е. хора които са на заплата или имат имение, от което получават доходи. Селяните, дори да грабнат вилите, ако изоставят нивицата, после иде глад. Алтернативата е да воюват зимата, ама то и това е проблем. Затова не е случайно, че и армията на истинския Ивайло и на лъжливия завършили своя боен път безславно - разпаднали се, а предводителите им я били убити, я били тикнати в тъмницата. Иначе хората от феод. дружини дори са си имали названия - ратай. Това не е тур. дума за слуга, а си иде от нашето рат. Ама заради използването му от фаш. организации под формата ратник през последния половин век надделя чуждицата. По-сетне, когато турците все повече се лишават от услугите на християни-спахии, последните се превръщат в обикновени чорбаджии, а дружинниците им - просто в слуги. Всъщност това е общ процес - с централизацията на запада гордите феодали стават царедворци, а славните им воини - слуги, които да пудрят перуките на своите господари. Това пък чудо какво е - Бат Бойко не е станал коалиционен партньор, пък като гледам как последователите му почнаха да си възстановяват членството в БКП ... май няма и да стане. Пък за аналогията - Ами по-скоро Страцимир трябва да мине за Симеон, защото на тях Шишман и Първанов са им отнели трона. Бат Бойко го пиши за Иванко - сиреч лидер от който нищо не зависи. Пък Доган го пиши за Мурад - лидера, който дърпа конците.

Ами заради дефекта си, тя има по-висока стойност от номинала. При всички случаи като питаш, не е лошо да дадеш повече информация - емисия, състояние... Колкото една монета е по-радка, толкова е по-ценна. Ако без да усетят гафа, от тази монета са пуснали хиляди и е от по-ново време .... може да струва и по-малко от номинала. Ако е юбилейна или воъбще е единичен (малък брой) гаф ... тогава вече интересът може да е по-голям. Състоянието също е важно - добре запазените монети се ценят повече.

Ами Хитлер по-скоро е автохонец, а Сталин - интернационалист. Ако мислеха рационално, нямаше да изградят системи, които в един сравнително кратък ист. период да рухнат с трясък. Идеализма противостои на материализма, а точно към последното се придържат комунистите (поне така твърдят, но явно са го схващали, че комуниста не открива как се прави кашкавал, а може само да обира мандри). И ако Златарски е идеалист, няма как да е предтеча на комунист. Тези "интердисциплинарни методи" повече ми приличат на баразборно боравене с произволни думи. Той въобще не си е правил труда да ги изследва етнографски, а просто ги е нарекъл тъй, както са се наричали някогашните обитатели. Съгласи се, че е малко сложничко в период на велико преселение на народите да можеш във всеки един момент да знаеш точното название на поредното преминаващо племе. То е като сега у нас да нацелиш по памет точното име на някоя партия - друго си да кажеш "сините" или "червените", което може звучи и като "фашистите" и комунистите" - не е много точна, ама е по-лесно от нацелването на поредното прекръстване, разделяне или коалиране. И това във време на телевизи, радио и интернет. По тази логика нищо чудно българите да са дошли от Коболг (т.е. космически българи) ... даже при последните серии на "Бойна звазда "Галактика" открих какво представлява розетата - сувенирно изображение на главния храм на Коболг (нещо като малките сувенирчета на Айфеволата кула и паметника на Шипка). Някои ще кажат, че филма "Бойна звазда "Галактика" е научна-фантастика и дори само фантастика, че не можело на базата на него да се правят такива фундаментални открития, но какво да се прави - намират се хора, дето да твърдят същото дори за съчинениета на Ценов и Добрев.

Една част са попаднали тъй да се каже по естествен път - смесени бракове, изселване във Византия и от там в Кипър... Напр. споменатия от И. Божилов протопсалт и химнограф Никола Асен. Но за повечето причината за попадането им на остров Кипър е печална - това са българи, пленени от турски разбойнически набези и продадени като роби на Кипър. Запазени са нот. актове за такива "сделки". Иначе за историята на Кипър пише и в част от кратките виз. хроники, макар и не толкова много, като Леонтий.

Всъщност повечето от запазеното като сведения е писано в династията на Комнините. Ромейският им клон бил благороден, но българският им клон си бил направо царски - те са в родствени отношения с наследниците на Арон и Иван Владислав. Затова възхвалата им се е практиквала дори и да е за сметка на ромеите. Псел да речем се скъсва да хвали дъщерята на цар Иван Владислав - и в писмата си и в хронографията си. Ако тя не е била императрица, а той кастриран като нищо е щял да й налети.

В неделя чух една доста интересна версия за нашата азбука - разтълкувана въз основа на славянски и чувашки думи. Концепцията е, че тя освен изреждане на букви е и текст - "Азъ, Боуки, Веди, Глагол" да речем е "Помни буквите, учи думите" - това в славяно-чувашко звучене. Но определено е интересно и даже мислех да пусна тема, ама не ми остана време. Опасявам се, че тъй критикуваният от автохонците златарски не само не е доживял до социалистическа българия, ами и сравнително малко е живял във времето, когато призракът на социализма е почнал да броди в България. Тъй че подобно схващане е най-малкото анахронизъм. А Лорънс Арабски да ти прилича на арабин? Защото на мен дори и император Филип не ми прилича на арабин, макар че според нашите автохонци непременно би трябвало да е негър: Използват названия на народи от по-раншно време за да назоват народи, които населяват тези земи, но в друго време. Със същия успех Ахмед Доган може да го наричаме ромей или византиец. Гетите са толкова славяни, колкото българите са поляци.

Шишман се е сблъскал с един нов начин на формиране на армия. В тур. армия било широко застъпено опълчението, докато в Европа се разчитало основно на феод. дружини. Така султаните можели да изведат на бойното поле огромни армии в сравнение с тези на христ. владетели. В по-ранният етап все пак Търн. царство е било доста силно, а възможността на султаните да прехвърлят войски през Босфора твърде малки. Тъй че турците първо се разширили за сметка на Византия, а после ударили бълг. земи. Макар и късни, все пак имаме някои сведения за военни действия на Шишман. Едното е нашенско - на радослав Вельов от Клисура - в него се казва, че Шишман бил разбит. Халконидил също говори, ме българите били разбити в сражение и чак тогава турците извършили опустошения на север от Балкана. Евлия Челеби описвайки множество турски гробове край Сапарево разказва, че това било турска армия, която била избита от българите. По предание по време на обсадата Шишман е бил в Търново, но го е напуснал. Версията, че Шишман не е бил в града почива на Цамблак - пв смисъл, не че Цамблак е казал, че царят не е бил там, а просто защото описвайки живота на патриарха не говори нищо за царя. Но и в житието на Киприан, когато описва посещението на митрополита в Търново отново не се говори нищо за царя. В Никопол навярно Шишман се е готвел за похода ни Сигизмунд. Но и Баязид също се е подготвил - бил посечен Шишман, търн. боляри, а Мирчо бил нападнат. След това пък унгарците и власите завзели Холовник (още Малък Никопол - в Дунава, срещу Големия Никопол). Това ще рече, че Големият Никопол е бил набелязан от Сигизмунд още преди началото на похода. За съжаление турците са били оценени като опасност едва когато овладяват земите на бълг. царство.

Ами Тервел влиза, но като съюзник на Юстиниан ІІ. Ако Исак ІІ беше отпратил навреме лат. съюзници на сина си можеше и латинците да не създадат лат. империя. Освен това Михаил Шишман замисля един хитроумен план да овладее лесно Цариград но Андроник се усеща и планът пропада. Шепа аристократи и войници не решава въпроса в дългосрочен план - населението трябва да се възпроизвежда, че и от него да се попълва оредяващата в битки аристокрация. Норманите в Англия се сливат с местните - получава се нова автлийска нация легирана с нормани. Турците пък вкарват достатъчно свое население, но те първо завземат Анадола и Балканите, а после и Цариград - тъй че са имали много за заселване. Опитите на Балдуин ІІ обаче да привлече свежи сили остават напразни, въпреки че той прекарал голяма част от управлението си в обикаляне на Запада за да набира сили.

Повече са - има една дъщеря, която живяла при сестра си Елена в Сърбия и вероятно един брат на име Михаил, който е имал син Шишман. Имаме отделна темичка за това - има и друг претендент - ктитора на Станичене. Подобна връзка е съвсем неоснователна. Даже да са потомци на болярин, не е от Юсуф.

Струва ми се, че турското и византийското завладяване на Цариград са твърде сходни. И в двата случая Цариград се е превърнал в един малък анклав обграден от голяма сила. Шансовете на лат. империя са били още по-малки, защото управляващите латинци били само върхушката, а голямата маса от населението на града било провизантийско. Тъй че техническото отвоюване на Цариград от византийците е въпрос на подробност. Латинската столица разчитала на външен приток и твърде малко на вътрешен прираст. Тъй че практически е била обречена. Превземането от латинците пък е резултат от вътрешно-политически "бъг". Вътрешните борби отвлекли вниманието на византийците от сериозната вън. опасност. Боричкащите се партийки дори бутнали част от кр. стена, за да угодят на кръстоносните си съюзници. При сходно обстоятелства и Тервел влиза в Цариград, но Юстиниан ІІ колкото и калпав да бил като император, поне имал повече ум от двамата братя-Ангеловци да надари богато съюзниците си и бързо да ги отпрати. В това Латинската империя наистина е доста сходна с Йер. кралство - и двете съществуват като господстваща върхушка и армия над друг етнос при това с верски различия. Разликата е, че в Цариград все пак са живели християни, а в Йерусалим болшинството били от други вероизповедания или течения на християнството. При това положение склонноста на европейците да ходят да се бият за Йерусалим била по-голяма, но също и на противниците им да го овладеят и отбраняват. Тъй или иначе и в двата случая не се получава спойката между пришълци и заверени както с бълг. държава или пък в Англия след норм. нашествие.

Не, нещо свързано със средновековната космогония. Ама снимката е доста малка и ми е трудно да кажа какво. Съмнява ме да е средновековна фруска за хелиоцентризма. По-скоро ще е нещо свързано със зодиака или със 7-те небеса. Най вероятно е първото - зодиите и луната.

Тъй като поради честите лингвистични еквилибристики на нашите автохонци май вече е станало навик да се набляга и търси сходство в имената (или близост), то и в тая наме се случи така, че като че ли основната аргументация се измести към по-популярния на последък тип обосноваване. Сега ми попадна една статия (за съжаление на сръбски) : Легендарната генеалогия на виз. императори и техния произход Тя е в PDF и надявам се да тръгне. Ако не стане, минете на сайта и си я изровете в съдържанието. В статията е проследено как виз. императори си извеждали подходящо родословие - понякога действителната кръвна връзка е повече от съмнителна. Това обаче съвсем не е попречило съотв. император да се сдобия с подходящо родословие. Просто тогава е имало значение - като днес да изкараш своя полит. противник доносник.

Ами поне аз не знам за по-мащабни брожения в Луизиона като на щатите или Тексас. Ама на островите е имало голямо въстание, тъй че нищо чудно някой ден подобно вещо да се беше случило и в Луизиана ако не е била продадена.

Ами то доста реликви има, но няма титли за владетелите на страните, където се намират - напр. Христовия кръст е бил във Византия поне отчасти, но виз. император не е включвал това в титлата си.

Това пък откъде на къде. Тервел е бил християнин. Съвсем отделен е въпрокът доколко всичките му поданици са били християни. Бълг. държава се разширява като завзема територии, в които вече е имало българи - както на север, тъй и на юг от Дунава. Едни са били християни, а други - езичници. Тъй че религиозното мнозинство се меняло доста динамично. А отрагението върху държавата не било добро от тази динамика.

Нещо не съм много съгласен с тези връзки. Дъщерята на Страцимир Доротея умира рано и мисля, ч не е имала деца, тъй че тази връзка е прекъсната. Божовизмите - Балхи и че др. Брежнев ни наричал болхарские друзя - ги оставям настрана, те са несериозни. Иначе не ми е ясно защо намесваш Балшичите в София? Приемаш концепцията на Маврубир, че Балша е едноутробен брат на Фружин ли (от втория брак на Шишмановата вдовица)? Иначе този Радич наистина по-скоро е управител (разбира се зависим от турците) на София, отколкото хайдушки воевода. Напр. тур. управител на Търново след падането на града също е наричан воевода. В същност може да не е точно на София, а на друго селище или град, но просто да е бил заловен в София. Този Радич за който си дал линковете е Хумски воевода. Според някои Сенковичите били по-скоро сродни с Дукакитните, а името иде от мястото, от където произхождали. Радослав Мавър и другите ктитори са просто заможни българи, дори бих казал доста заможни. Предполагам, че са се представяли и за боляри и издънки на славни родове, но е род въпрос доколко е било реално или са били камозванци. При всички случаи това не са просто кредитни милионери или подставени лица като много от днешните видни бизнесмени, а са си били наистина едни дта заможни и навярно доста влиятелни хора (нещо като Доган на 180 градуса - т.е. доста влиятелни българи в Осм. империя, е разбира се в регионален план).

Ами това си е един южен щат, тъй че не е можело да се попречи много на разширение към дивия запад. Франция си запазва някои владения в Америка, но шансовете да се справи с САЩ не са били толкова големи. САЩ и Франция преди революцията са били съюзници във войната за независимост. Едно настъпление в Америка би направило обаче и САЩ съюзник на Англия и Франция би се оказала в положението на Хитлер по време на ВСВ. Е, силиците на САЩ н еса били като през ПСВ, но Франция и така не успяла да се справи с противниците си, та да търси още. А в по-дългосрочен план Луизиана е можело да последва съдбата на Тексас - да се присъедини към САЩ съвсем гратис. Французите въобще не можело да се мерят по море с англичаните. Тъй че ако си навлечали война със САЩ и Англия със сигурност щели да загубят съвсем безплатно щата.

Чисто теоретически кралете на Франция и Англия са васали ня императора на СРИ. Тази теорет. концепция по-късно е заменена от теорията на Жан Боден за държ. суверинитет. Чисто практически в този период се шири феодален сепаратизъм и Франция и Германия са всъщност множество държавици, които повече на теория са васаи на краля, съотв. императора. Напр. Бургундския дук да речем взима страната на Англия в 100-год. война. Англия е по-компактна, но не бива да я бъркаме с Великобритания - Шотландия, Уелс и Ирландия по това време си отстояват независимостта и англичаните са повече претенденти да владеят тези територии. Но кралете на Франция и Англия са наследствени, а СРИ е квазирепублика. Императора се избирал пожизнено от 7-те курфюрста (т.е. главни князе) - 4 светски и 3 духовни магната.

Ами макар ситуацията да напомня малко на продажбата на Аляска има доста разлики. Луизиана няма такива златни находища, което е минус, но геогражски е доста по топло, което е плюс. Но този плюс пък донякъде се омаловажава от пустините. Но пък там е бил Нови Орлеан, който град е много важен заради корабоплаването по Мисисипи. То всъщност и цялата работа става заради този град. Наполеон е направил Луизиана като база за захарна тръстика. САЩ обаче били обезпокоени, че Франция може да струпа значителна армия в колонията (Франция прехвърлила войски заради въстанието в Санто Доминго) и да ограничи търговията в Нови Орлеан. Затова те направили оферта за засурят Нови Орлеан за 2 милиона $ Цената обаче се вдига до 10 мл $. На 11 април 1803г. обаче фр. вън. министър Тайлеран прави оферта на преговарякия Ливингстън за продажба на цялата Луизиана за 15мл $ (60 мл франка). Който си мисли, че всички в САЩ се зарадвали - бърка. Противниците на президента Доеферсън се противопоставили на покупката, като се позовали, че преговарящите имали мандат да се договарят само за един град, а не да купуват и прилежащата непотребна пустиня. Тъй или иначе в крайна сметка парламента на САЩ ратифицирал сделката. След като Франция си платила дълговете, получила само 8,831,250 $. Нови Орлеан бил предаден на 29.11.1803г. на САЩ. Лузиана обаче за разлика от Аляска е била отделена от своята метрополия не от един проток, а от цял океан. Така че след като Англия, която разполагала с цяла Канада не могла да удържи колониите си, то за Франция щеше да е още по-трудно. Пък и в крайна сметка повечето евр. държави загубили колониите си в Америка без нищо, а Франция поне препечелила малко. Пък и след падането на Напоелеон победителите като нищо можело да отнемат Луизиана от Франция. Отделно, че и САЩ можело сам да си вземе с война щата. Те по това време почват проблемите с Тексас и след няколко десетилетия минава към САЩ.

Вчера пак се завъртя един популярен холивудски филм: "Похитители на изчезнали кивот". В него един холувудски Овчаров казва някоя друга дума за кивота и го открива в египетска гробница ... в Египет. Другата версия е тиражирана от "Хистори" - според нея кивотът се намира в Етиопия. За това вече има някаква опора. В Етиопия наистина се съхранява един претендент за кивота на завета. На туристите обаче се показва само негово копие. Според написаната през 12в. (но за нея става известно едва през 16в) "Кебра нагаст" ("Слава на царете" - текста на книгата на руски) сина на цар Соломон и Савската царица Македа -Байна-Лекхем отнесъл кивота в Етиопия. Според Гръм Хенкок, «Ковчега на завета» по времето на цар Манасий (687-642 г. пр.н.е.) свещениците отнесил кивота първо в Египет на мястото наречено Бер а-Нешамот» (букв. «Кладенец на душите»), от там той попаднал на остров Ив (Елефантин) намиращ се в р. Нил. Там за него бил построен нов храм, в който Ковчега се пазил следващите 200 г. Когато този храм бил разрушен, Ковчега се озовал Етиопия. Версията е изградена на базата на открити храмове напомнящи юдейските. Навярно именно на тази версия се опира филма за Индиана Джоунс, макар че достоверността й май е колкото на филма. Черквата "Св. Богородица от Сион" където се съхранява етиопският претендент за кивота В Етиопия се провежда шествие с т.нар. Табот (tābōt), които се считат за копие на скрижалите от завета. Става дума за плочки с размери около 15см. изработени от алабастър, мрамор или акациево дърво. При шествието обаче плочите са увити и се носят на главата на свещеника. С плочите се обикаля 3 пъти черквата обратно на часовниковата стрелка. През 1868г. британци плячкосали етиопската столича Магдала и отмъкнали множество таботи. През 2002г. един от тях намиращ се в епископалната черсва на Единбург "Св. Йоан" бил върнат в Египет. Според Талмуда пък кивота бил скрит по нареждане на цар Йосия под т.нар. крайъгълен самък на сътворението или под пода на храма (Вавилонски Талмуд Йома 52б—54а, Хорайот 12а; Иерусалимски Талмуд Шкалим VI) Според Талмуда на Йома ( 53б ) пък, кивота бил отнесен във Валилон и от там следите му се губят. Какво се казва в Библията по въпроса. Във Втората Макавейска книга, се разказва, че пророк Йеремия е отнесъл скинята, ковчега и кадилния жертвеник в една пещера и зазидал входа. Тези които били с него се опитали да постяват знак, но той им казал, че не трябвало да се поставя знак, а когато дойдело времето, Бог щял да открие местонаждението на кивота. Пещерата се намирала там, от където Мойсей видял обетованата земя. Това ще рече, че става дума за планината Нево, връх Фасга срещу Йерихон. Паметна плоча за Моисей Планината Нево Разстояния от планината до някои селища Разбира се, не очаквайте пуста планина. Още през 4в. от н.е. там била изградена черква, която да отбележе вястото на Моисеевата смърт. Останките от черквата са открити през 1933г. Черквата е била реконструирана през Vв. и възобновена през 597г. Мозайка от планината Нево, дяконона-кръщелня на черквата, VІв. Базиликата Базиликата и великолепните й мозайки Престола и синтрона на базиликата На планината се намерени и руини от манастир. Руините на ранния манастир Руините на античния манастир Защо обаче библейската версия е толкова слабо застъпена в популярните филми и издания? Макавейските книги не се приемат от евреите и протестантите. По тази причина и най-тиражираните творби от днешно време, които се създават в Англия и САЩ застъпват слабо библейския текст.

Всъщност историческото моделиране се занимава точно с това "ако". Историческото моделиране позволява от една страна да се оценят правилно събитията, а от друга придава практически смисъл от изучаването на историята (историчаския опит се разиграва в различни варианти за да се вземе решение за проблем от съвремието). Иначе историята, която аз учех в училище беше нещо доста скучно, клонящо към тъпо. В учебниците имаше твърде малко факти, и твърде много общи приказки - причини, значение... В тези дивотии се казваше, че когато някой водел справедлива отбранителна война печелел, а този дето водел завоевателна война в интерес на феодалите, капиталистите и империалистите губел. Василий е водел завоевателна война и е спечелил. Ще рече, че ползата от опознаването на историята чрез творчеството на "социалистическата историография" си е честа загуба навреме. Един от постулатите на тази "социалистическата историография" е отричането на ист. моделиране. Целта е проста - изучаващите историята трябва да усвоят един шаблон, а не да усвояват факти и вече да разсъждават като тях. Но пък благодарение на това, макар Кимон Георгиев и звенарите да правят три преврата, първите 2 (деветоюнския и деветнайсетоайския) минаваха за фашистки преврати, а деветосептемврийския - за антифашистки. Затова социалистическия историк трябваше да усвои всъщност на фекти, а догми, които се оборвахадори и при елементарно разсъждение. Интересното е, че нещата тръгват зле с пленяването на цар Роман. Преди това е битката при Ключ и Василий дори се съгласява да даде сестра си за жена на Роман, макар и с тайничката идея да пробута друга. Това ме кара да се замисля дали цар Роман, който иначе е толкова заклеймяван не е бил всъщност от фигурите, на които се дължали поне отчасти някои от успехите.

За ламите има в Уикипедията. Но впрегатни животни в този смисъл, в който са били в Евразия е нямало. Индианците не познавали колелото - поне в този смисъл, в който то се използвало от векове в Евразия и Сев.Африка.

Захванах се с превода на съчинението „За знаменитите хора” (лат. De Viris Illustribus). Като негов автор обикновено се сочи римския писател и историк Коррнелий Непот. Цялото съчинение не е достигнало до нас, а само части от два или три негови раздела - "За знаменитите чуждоземни полководци", "За римските историци" и навярно е имало раздел "За царете". Автор на античната творба разбира се е Корнелий Непот. Въпросът обаче е, кой е авторът на това, което е достигнало до нас. Не е ясно дали тези биографии са дошли до нас така, както са били написани от Непот или са редактирани и съкратени от Емилий Проб (автор от ІVвек от н.е.). В 45 от ръкописите като автор на биографиите на пълководците се сочи Емилий Проб и само под биографиите на Катон и Атик като автор е посочен Непот. под голяма част от от ръкописите има написан в стихове следния пасаж: Ако за автора попита, открий тихичко на владетеля Моето име тогава: нека знае той, че аз съм Проб. Заради това до края на 16 век биографиите се издавали, като за автор се сочел Проб. След това започнали да се издават, като за автор се сочел Непот. Но дори и през 19в. немския изследовател Ранк отстоявал авторството на Проб. Проблемът е, че по през хилядолетията, когато не е съществувало авторското право всеки преписвач е можел както да постави своето име под една творба, така и свободно да я редактира. В случая обаче възниква проблема дали това, което е стигнало до нас е античната творба или една по-късна и съкратена редакция. А от това зависи пък как точно да озаглавя това, дето го пускам в интернет - дали като произведение на Непот или като извлечение (епитома) на Проб от произведението на Непот. Спрях се на първото. Навярно е имало значителна редакторска намеса на Проб на места - изследователите се съмняван, че "За царете" е съкратена компилация от цял раздел. Но пък съдържанието на останалите показва по-скоро стилът на класическата римска епоха. Идейното оформление на някои биографии отговаря на духа на времето, в което живее Непот - възвеличаване на миналото и жертването на една дори и изключително заслужила личност за да се запази демократичното управление. Приятеля на Непот - Цицерон също идейно оформя своите творби като възхвалява добродетелите на хората от миналото (по-скоро пропагандно, отколкото ист. обосновано) и упорито отстоява традициите на залязващата република. През ІV век обаче империята била вече нещо утвърдено и ако Проб е радактирал основно текста не би запазил републиканския идеен облик на текста. Допълнителни аргументи в полза на схващането, че повечето биографии са се запазили в по-голямата си част в оригиналния си вариант са изящния стил, срещащите се препратки към ист. събития от епохата на залеза на Римската република и доброто познаване на автора на класическата литература.

Монаси често са изобразявани на ктиторски портрети - напр. в Станичене, в Долна Каменица, на фасадата на игуменарницата на Бач. манастир е изоразен автопортрет на Захарий Зограф с монаси; митр. Калевит е изобразен на ктитор. фреска от Крем. манастир (1493), в ктиторската група от Добърско - там е работил и споменатия св. Пичмен Зографски (1614). Преданието за Баанов е от Банско, но това не означава, че Паисий е от този род. Ивма и други предания за него, където не е Баанов. Това че в местното предание има местно име не доказва нищо друго, освен че преданието си е местно, а не е привнесено от друго място.