Galahad

Ами то остава плазмата.

Ами при липсата на забравяне има проблем с поменето на нови неща - в хардиска не остава празно място . При старческото слабоумие да речем се помнят факти от миналото, но човекът не помни настоящето, дори непосредствено случилото се.

През есента на 1876г. Гарибалди изпратил писмо до бълг. емигранти в Букурещ. Ето 1 изречение от него: "Аз скърбя, че не мога лично да участвам във вашите боеве. Пожелавам ви постоянство в святата ваша мисия."

Аз съм за удар на международните сили срещу Тел Авив в защита на човешките права на ливанците - както стана в бивша Югославия. А сегашните лидери на Израел - на съд в Хага. Да се смаже всяка агресия и нарушение на човешките права.

Някъде из форума сложих графити на кораби от Несебър - от Св. Стефан И Алитургитос. За съжаление извесната фреска от Св. Стефан със св. Никола на кораба я нямам (е, имам я черно бяла, но снимката не е с добро качество).

Това за колоната проточила се от Сарди до Термопилите е идея на немския историк Ханс Делбрук. А той я е сметнал, като е решил, че Ксеркс е бил запознат с герменските военни устави от времето на този автор. Което ще рече, че концепцията почива на анахронизъм. Да не говорим, че технически е абсурдна. От една страна няма логика Ксеркс да събере войските от северното крайбражеие на М. Азия в Персепол, само за да може после да ги прекара обратно до родните им места и от там да продължат за Гърция. Сборния пункт е логично да е при Босфора. Войската се събира по различнни пътища, което от една страна пести време, ат друга улеснява снабдяването с провизии. към армията на Ксеркс се присъединили траки и подвласни на персите гърци, които не само че не били виждали Персипол, то дори не били виждали и М. Азия. Числеността най-вероятно се дължала на принципа на лавината - тръгва група, към нея се трупат още... Нещо като група запалянковци, тръгнала да бие фенове на друг отбор - към нея се присъединяват още фенове, после други, които им допада просто идеята, че ще са от голямата тайфа, която ще бие малка групичка и накрая просто сеирджии. Когато е армия обаче има и плячкаджии, което неимоверно увеличава интереса. Но армията на персите ще е била прекалено голяма и това я обрекло на неуспех. Защото гърците победили при Саламин, то сушата си била в ръцете на персите. Тъй че ако не се бил намесил гладът, нищо те пречело атиняни да станат островитяни. Една по-компактна армия би могла да изгради трайни персийски бази на територията на Атика и чрез блокада да принуди атиняни да капитулират.

Това е при броенето на Босфора - 1 700 000 души. Но само там е казал, как са правени сметките. За Термопилите сочи и друга армия. По пътя се присъединили още. Е, после един от тракийските вождове ослепил синовете си като наказание, че търсейки приключения се включили в армията на Ксаркс, но това е друга тема. След неуспеха на похода все пак останали няколко персийски бази на Балканите, които за кратко поддържали перс. влияние. Числеността на една армия по пътя е динамично величина.

Преброяването е описано от Херодот - вкалар определен брой хора и оградил мястото. После го натъпквал и изброили колко пъти го напълнили. Така установили колко били - е приблизително. При всички случаи войската е била неразумно голяма. Ако е била по-малка, Ксеркс е имал по-сериозни изгледи за успех. Похода бил грижливо организиран. Първо Ксеркс направил складове по трасето, които напълнил с храни. Наред с това подчинените племена и народи по пътя също трабвало да снабдяват армията му. Освен това имал и огромен за времето си флот, а корабите и до ден днешен си остават сред транспортните средства с най-толяма товароподемност. При бедната Гърция плячката може да не я слагаме в сметката. Въпреки това персийската войска не пострадала от нищо така катастрофално, както от глад. Май от тогава големите държави предпочитат да загубят войната с някоя мялка държава, вместо да си съсипят цялата армия - напр. САЩ във Виетнам. Е, някои предпочитат да упорстват като Русия в Чечня и САЩ в Ирак, но могат пък за имат успех като Русия в руско-финладската война.

За сухопънтово сражение между лативци и българо-никейската войска е ясно. Но флотата си е била никейска. Разбира се Иван Асен не е държал много Ватаци да превземе Цариград, но е трябвало да се представи като съюзник. Иначе дават ли под черта някакви източници? Иначе като възможни места за търсене: Том 10. Дубровнишки извори за българската история. С. 2000. Представя документи за слабо проучения начален период на търговските връзки между Република Дубровник (в Средновековието – Рагуза) и българските земи под османско владичество, съхранявани в Държавния архив на Дубровник (Хърватия). Изданието е двуезично – латински и български езици. и Том 18. Венециански документи за историята на България и българите от (ХІІ-ХV в.). С. 2001. Съдържа новоиздирени или вече публикувани документи от фондовете на богатия Венециански държавен архив, отнасящи се за историята на Средновековна България и за нейното място в тогавашна Европа. Изданието е двуезично – латински и български езици. а също в ЛИБИ т. 4 (за него се надявам, че ще го сложат на Крорайна).

То си беше цяла хумореска. Учителя обяснявал на учениците, кои са тези от портретите: Тези двамата са Кирил и Методий и брат му. А този пък е отец ПийниСи, той е казал: "О, неразумни юроде! Ако от тоз род стане народ, аз си слагам главата в торбата". Спомени, спомени! - както се казваше в една реклама на кремвиши.

Предполагам, че и "вечният затворник" Огюст Бланки не е. Той смятал, че с едно превратче ще може да премахне експлоатацията на народните маси. През 1839г. организирал 2 000 въстаници, вдигнал въстание, то естествено било неуспешно и момчето било пратено на доживотна каторга. След потушаването на въстанието бил разтурен и т.нар. "Съюз на справедливите", тъй като доста негови членове се включили в метежа. Съюзът имал за лозенг "Всички хора са братя". Но скоро след това се появили клонове на този съюз в ред държави, дори във Франция. И тъй през1847г. двамата Бащици били поканени. Те реорганизирали съюза и той станал "Съюз на комунистите" и девизът му бил променен на "Пролетарий от всички страни съединявайте се". Но за мен истинските Бащици са си Маркс, Енгелс и Ленин, а Батетата са: Сталин, Брежнев, Благоев, Димитров, Тито, Чаушеско, Мао и пр., и пр. Тоя по-скоро ще да се е казвал Безмер.

При Термопилите (името означава топлите извори) е била цялата гръцка войска, но се оттеглили и останало само прикритието на Леонид и спартанците. По Херодот Ксеркс имал 5 283 220 души, отделно обслужващ персонал - готвачи, евнуси... При Термопилите гърците изправили следните войски - 300 спартански хоплити, 1000 тегейци и мантинейци (по 500 от едните и другите); 120 души от Орхомен в Аркадия и 1000 – от останалата Аркадия. От Коринт 400, от Флиунт 200 и 80 – от Микена. От Беотия - 700 теспийци и 400 тиванци. Имало и 1000- от Фокея. Когато фокейците видяли, че персите са заели позиции при охраняваната от тях пътека, се взело решение да се оттеглят войските. Останали като прикритие Леонид със спартанците, а заедно с тях теспийците и тиванците. Тиванците обаче се предали, но въпреки това някои били убити, а на техния предводигел Леонтиад и на част от останалите сложили царския печат.

Ами моя тръгна от БГ-история (стария форум). Ставаше дума аватарите да са съобразени с насочеността на форума. И аз си сложих картинка с рицар. После картинката стана известна и като я сложех някъде за аватар ме познаваха от раз. После пак на БГ-история (новия) реших пробно да сложа двуглавото орле от дрехата на Иван Александър, на което добавих на гърдите и щита с трите лъва, не ми хареса, но като се опитах да сложа стария аватар - не стана. Тогава сложих Нео от "Матрицата", а после и него също го ползвам тук-там.

Леле, каква стана тя. Ами вървя си по пътечката и се оглеждам за кльопачка - ягодки, малинки, къпинки, див чесън, боровинки ... Значи и моята работа като на оня император - хората ядели за да живеят, а аз съм жевеел за да ям. Бинго. И да не намеря ягоди, тук може да има хижа с хладилник, пък аз имам ключ за вратата й. Абе какво ви казах, в гората човек все ще си намери нещо за ядене На и това потвърждава, че за мег щастието е било в яденето. А, и за пиене. Е, надявам се, че това поне значи, че съм жаден за знания, а не за друга пиячка. Обаче, май на друг повече е проработил късмета за яденето. Какво прави мечката и какво правя аз ли? Ами мечката се облизва , а аз се подмокрям и хуквам да бягам Туй за бягането не ми допада много, ама пак добре, че това което съм подмокрил са неприятелите, а не да речем жизнения път. По всичко личи, че избягах на мечката. Моят дом , е мояга крепост. Както казват авгличаните. Бинго. Най-сетне да улуча някакъв що годе сполучлив отговор. Това усложнява нещата. Или ще ме яде мечка, или ще ме хапе куче. Мислете, че няма да мога да го докарам и това до мъдра сентенция ли? Мога, мога. Господи пази ме от приятелите, от враговете мога и сам да се пазя. А, намери се храна за мечката, значи мога да продължа спокойно. Леле, е тук вече каква стана. Тези възвишени неща - мечка ги яла . Ама и аз къде съм тръгнал в гората за гъби, а в морето каква хубава рибка има , и мидички - леле, каква кльапачка ще падне... Да ама в Черно море няма акули, а това го няма и във въпросника, аз го сложих Тъй че всички на плажа, всички на море. Такива ми ти работи. Айде, пак като в началото - мястото ми в обществото и бъдещето край масата. Бе да бях взел да стана един готвач .... ...или пък депутат.... Ама като гледам че има почивка и лежачка в края, по-скоро ще трябва да се насоча към второто.

През 715г. започнала подготовката на мащабен арабски поход към Цариград. Връхната точка е обсадата на Цариград 717-718г. В този смисъл датировката има някаква основа. За набавяне на храна, арабите начело с Убайда нахлули в Тракия, а след това нападнали българите. Последвал ответен удар и тогава били избити 20 000 (Химн Акатист) араби от фуражорите. Споменаваните по-големи цифри 30 000 (Зигиберт), 32 000 (Алберик) и т.н. вече са сумарни, т.е тези 20 000 и останалите убити или умрели от глад и болести, след като бълг. войска блокирала арабския лагер от север. Доколкото през VІІІв. Българиите и Византия са били основните държави на Балканитеи нападението срещу 2-те практически засягало по-голямата част от полуострова. Това, че арабите не успели е друг въпрос, което не омолаважава мащабът на нашествието. А от бисерите. И аз се сещам някои, но ги нямам записани, тай че по памет: Докато Методий отбивал редовната си военна служба, Кирил завършил висше образование. Столетов изпратил телеграма на руския император със съдържание: "На Шипка всичко е спокойно". Руските войски тръгнали да преминават Балкана през тесните хималайски пътеки. Райна Кабаивнаска развяла знамето на бунта. Баба Илийца отказала лодкаря да я прекара, защото в гората я чакал млад четник. Баба Илиица като не намерила лодкаря за да я прекара изкарала кола и се прекарала сама. Осман паша се защитавал упорито, но когато авиацията бомбардирала Плевен бил принуден да капитулира. (явно бъркат с Одрин през Балканската - знаменитата история с няколкото бомби пуснати от самолет) Княз Горбачов извършил десант при Видин (за Осв. война, по времето на написване на бисера М. Гурбачов бе пръв държ. и парт. рък. на СССР).

Доста интересно схващане. Като изключим, че се позовава на известния мит от Божов тип, че българите донесли стремето в Европа, определено е смислено. През античността военачалниците се доверявали много повече на пехотата, отколкото на коннницаса, докато през средновековието конницата е основната сила на една армия. Май за това трябва да се смеем на проверителите. Въпреки спорната датировка е вярно. Ако не е била прозорливостта на Тервел, последиците за Балканите е можело да са съвсем различни. Типичен пример за обратното е Стефан Душан, който не само че отказал да помогне на Византия срещу турците, но разубедил и Иван Александър да откаже вече обещаната помощ. И знаем какво постигнал един мизерен бейлък. А какво би постигнал един могъщ халифат? По време на обсадата на Цариград арабите нападат България търсейки храна (противно на някои забавни теории, които сме срещали, че войските си носели всичката храна със себе си). Я какво става, който не слуша, че не трябва да се четат глупостите на Божо и Индиана Овчаров.

На български е издадена "Бордовият дневник на сатаната" от Ханс Лайп 1969г. с подзаглавие "Хроника на пиратството". Има писано за разни пирати от античността до 17-19век някъде беше.

Сега големия проблем е и за кого да се гласува. Че опозицията на БСП /к/ и агент Гоце се оказаха агент Виктор, агент Момата, агент Сава, Бате Бончо и прочея знайни и незнайни реформатори, прекарали по-голямата част от живота си във вярна служба на Партията (преди 1989г., че май и до сега ). Или както се казва "Опозицията" "на" "БКП" и "Опозицията на БКП".

Една по-весела интерпретация, но предполагам, че опитното око на психолога ще открие и в нея какво да изследва и да си прави изводи: Затворих очи и си представям, гора, планина, ден, слънце... тъй следващия въпрос. Опа, май ще трябва да си отворя очите. сега вече не виждам гора, а компютър. Но ще карам нататък... Ами вървя си по пътечката и се оглеждам за кльопачка - ягодки, малинки, къпинки, див чесън, боровинки ... да не кажете, че съм лакомник и билки. Бинго. И да не намеря ягоди, тук може да има хижа с хладилник, пък аз имам ключ за вратата й. Абе какво ви казах, в гората човек все ще си намери нещо за ядене. А, и за пиене. Обаче, май на друг повече е проработил късмета за яденето. Какво прави мечката и какво правя аз ли? Ами мечката се облизва , а аз се подмокрям и хуквам да бягам . По всичко личи, че избягах на мечката. Това усложнява нещата. Или ще ме яде мечка, или ще ме хапе куче. А, намери се храна за мечката, значи мога да продължа спокойно. Ако мечката ме гонеше, както свърши и пътеката, работата ставаше дебела. Ама и аз къде съм тръгнал в гората за гъби, а в морето каква хубава рибка има , и мидички - леле, каква кльапачка ще падне... Да ама в черно море няма акули, а това го няма и във въпросника, аз го сложих Тъй че всички на плажа, всички на море. Такива ми ти работи.

А няма ли чалъм да се качат всички в рар на рапидите и да си ги дръпнем по-лесно?

Е, ама ти много на едро. Питай само за 1-2 длъжности. Покрой такъв въпрос за Византия сега на "Виз. держава" от няколко месеца половината форумчани правят речник. Но накратко, с риск да има неточности. Защото в реп. период функциите им се изменили доста. В Рим имало 3 вида народни събрания (comitii - комиции) - по триби, центурии и по курии. Сената бил съставен от патрициите (а по-късно в него започнали да попадат и плебеи). Кой да бъдел член на сената се решавало от 2 цензори - ординарна (редовна) длъжност, със срок 1г. (според принципите на рим. република мандатна и колегиална - можела да се повтори 1г. след сдаването й.) Той съставял списъка на сенаторите. Сенаторите, по времето на Ромул, се наричат "отци", а потомците им патриции. Първоначано сенатконсултите не били задължително. Начело на сената стоял "принцепс-сенатора" - първия в списъка на сенаторите, но той бил само пръв сред равните. Начело на изпълнителната власт били двамата претори. Тъй като всеки имал право да наложи "вето" (буквално "забранявам" ) на решението на другия, те трябвало да съгласуват решението - от там навлязло названието консули. От претор се запазило названието за палатката на военачалника и за сградата, в която се помещавал управителя на провинциите. Поста "претор" се запазил, но като младши колега на консулите. Той организирал процесите. Преторските едикти допринесли много за развитието на римското право. Квесторите се занимавали с държ. съкровище. С навлизането на плебеите в управлението били въведени военните трибуни, които можели да командват рим. армия. Те трябва да се отличават от плебейските трибуни, които имали право да налагат "вето" на решенията на сената. От цивилните имало и други, като напр. едилите, Великия понтифекс (Понтифекс максимус).... Всички тези са ординарни (редовни) длъжности. Екстраординарна (извънредна) била длъжността на диктатора. Такъв бил назначаван при изключително тежко положение за държавата (война, глад, бунтове...). Докато държавата и от там проблемите били по-малки той управлявал до отминаването на бедствито - това траело от дни до месеци. Като нараснала дължавата, а от там и проблемите мандатът ми бил сведен до 6 месеца. Той все пак имал колега "началника на конницата", но все пак властта му била голяма - на неговите решения не можели да наложат вето дори плебейските трибуни. Центурионите са комендвали военна единица - центурия. Но за военните длъжности и термини - руско-латински речник, че не ми се пише толкова много. Ама малко са се увлекли: Не е никакъв капитан, как са го измислили Ама той и дядо ти Христо Данов в Христомания по история на ст. свят ги е пранил такива - при законите на Хамурапи - "капитан" и "офицер" - ще рече, че капитана не е офицер. Тъй че малко по-творческо четене.

Ами за него се знае по предание. Записките от преданието са направени от Киро Тулешков (1876г), Недялко Марков (1907) и Звезделин Цонев (1937г). Статията на Киро Тулешков била публикувана в. броеве 20 и 21 на в-к"Български глас" издаван в Болград. Запазен е и непубликуван ръкопис, в който били записани спомените на участник във въстанието. Другото е една песен записана от Киро Занев (Бачо Киро) - "Стоян войвода и патрикът", а също била издадена в книгата на Христо Даскалов "Възрождение Болгар или реакция европийской Турции", Москва, 1856г. Косвено потвърждение се търси в султанска заповед до Одринския бостанджибашия от 1701г. ,н отя се отнася за смутове в Адринско, Хасковско и Лозенградско. Сочи се и друга от 1699г., че хайдути в Търновско освободили унг. пленници. Та най-общо. Въстанието било планирано за деня на св. Константин и Елена (21 май 1700г), но поради донос на фанариотите до царигр. патриарх и от негова страна до властите, последвали арести и то избухнало по-рано. Въстаниците затворили проходите и първия опит на тур. войски да ги преминат завършил с неуспех. Отстъващите турци били нападнати от конницата на Мирчо войвода, който събирал бунтовници в Хасковско. Търновския бей Ара Иззедин изпратил като шпиони 400 преоблечени турци и гърци, които се представили за подкрепление от Търново. Част от тях успели да избягат и докладват за броя и въоръжението на бунтовниците. Въстаниците били притиснати от север и юг. Докато стреснати от първия неуспех турците изчаквали, Мирчо внезапно нападнал северните войски и ги разбил. В това време обаче от 400-те се измъкнал шпионин и съобщил на командващия одринския еничарски копрус Кърджали Омер паша, че боя е започнал. Последвало нападение от юг и въстаниците били разбити. Мара (Мария/Ирина) била заловена в една воденица и пребита до смърт. За другите водачи - Стоян, Мирчо и игуменът на Петропавлоския манастир Софраний не е е ясно какво е станало с тях.

Тъй като на доста места вече писах за него - само жокер 1700г. А иначе надписите на иконата на св. Богородица в Бачковския манастир също са на грузински. Там е имало силно грузинско присъствие.

Българската история е пълна с неизвестни епизоди. Драматичните събития са заличили ред паметници и извори, които да ни разкрият по-подробно историята на Първото и Второто Българско царство, а също и за епохата на турското робство. Но „белите петна” не свършват с тези отдалечени периоди. Доколко знаем събитията от най-новата си история на които сме били съвременици? И дали най-мъглявия период от историята ни не са последните 70г. – горяните, опита за преврат на Горуня, оставката на Т. Живков … и събитията около т.нар. Възродителен процес. На 10 ноември 1982г. почина Леонид Илич Брежнев. Смъртта му сложи край на един период в европейския Изток, който по-сетне започнаха да наричат „Застоят”. След краткото управление на СССР от Юрий Владимирович Андропов (поч. 9 февруари 1984г.) и на Константин Устинович Черненко (поч. 1985г.) начело на източната империя премина в ръцете на Михаил Сеергевич Горбачов. За СССР и европейския изток започна нов период, добил популярност под названието „Перестройка”. Новата реформаторска вълна обявена като завръщане към Ленинските идеи бързо взе развитие на завръщане към демократичния начин на управление и премахване на властовия монопол на източните компартии. За кратко време социалистическия лагер започна да се разпада, напуснат от Полша, Чехословакия, Унгария и ГДР. СССР като огромна империя отреагира трудно и мудно. Но и в три от държавите обаче успяха да забавят процеса, отвличайки вниманието от демократичните промени чрез разпалване на етническа вражда. Едната беше Румъния, която създаде етническо напрежение сред унгарското малцинство намиращо се на територията й. Подобен сценарии беше разигран и в Югославия, която до промените беше доста по-близо до западните демокрации от другите социалистически страни, но и в условията на етническо напрежение и доста дълго запази управлението на компартията. И третата страна беше България. Долавяйки вятъра на промяната, БКП стартира Възродителния процес. Доколкото Партията-управленски монополист беше подчинена на атеистични догми, процесът се ограничи само до подмяна на турските имена с български. Логично ефекта не беше особено голям. По-решителната стъпка беше отварянето на югозападната граница. Това имаше голям ефект, за едно общество живяло дълго време зад телени мрежи, в което пътуването зад граница беше само привилегия на властващата номенклатура или чиста проба късмет. Но дали „Голямата екскурзия” нямаше да се превърне от опит за етнически конфликт, в пътуване към желаната западна демокрация (т.е. вместо да се търси късмета в чужбина, усилията да се насочат в търсене на демократични промени в самата България). Явно е, че беше нужно нещо друго. И това „друго” едва ли можеше да е комичната сценка по представянето на Желю Желев и Блага Димитрова на френския президент като „българската опозиция на Партията” (последното както и да се разбере, все ще е вярно). През 1983г. се появява групата „НИЕ”. Дебюта не групата през пролетта на 1983г. бил съвсем рахитичен – изпращане на заплашителни писма до разни държавни органи. По-ефектен бил палежа на 750 декара горски масив през същата 1983г. През декември с.г. последвало писмо до министъра на вътрешните работи подписано от групата „НИЕ”, в което съобщавали, че палежа на гората е тяхно дело а също и опит за влакова катастрофа край град Айтос. Обществения ефект обаче – също нулев. И така – големите събития се оказаха неизбежни. На 30.08.1984г. в 17.29 часа избухва бомба на жп гара – Пловдив, а малко по-късно – в 18.05 ч. на аерогара Варна. Загива 1, а са ранени 44 човека. На пръв поглед бомбите са си били съвсем самоделни, тъй да се каже – от „Направи си сам”: плоски батерии от 4,5 волта, часовници „Виктория” и „Арадора”, буркан и кутия от консерва, амониева селитра и като по-трудно достъпни се отличават само шашките „Амонит-6” и електродетонарите. Пита се обаче откъде във време на цензурирана литература, във време когато нямаше интернет са добити практическите познания как се правят взривни устройства- при това работещи? Оказва се, че ръководителите на групата далеч не са случайни лица. Единият упражнявал скромната професия на продавач на сладолед на автогарата. Но всъщност е бил бивш агент на МВР. Другият лидер, макар и с по-атрактивната професия на моряк в „Океански риболов” също не е бил случаен, а е бил нещатен сътрудник в същото ОУ на МВР.

Някои по-нови версии на същото: Така и не можах да разбера какво не му харесваха на социализъмъ?!? Българите живеят по-добре, но не го разбират. Който мисли, че не живее по-добре трябва да си смени чипа.