Galahad

Родството е кръвна връзка, сватовството е брачна. И двете са били пречка за брак, но степените при сватовството са били по-малко - май беше до втора и кръстници. Заговор имаме винаги когато има план да бъде свален накой владетел (въобще орган на власт). Предпоставките, при които плана ще влезе в действие са част от заговора. Не е задължително владетеля да бъде убит - може да бъде затворен, замонашен или ослепен. Но независимо от това какви условия има за привеждането на плана в действие, това си е заговор. То от там и думичката - уговаряне - кога, как, евентуални условия за отказване от плана....

Разбира се е под въпрос доколко самата думичка "регент" я е чувал Иван Асен, тъй че говорим за самата функция обозначена от думата. Става въпрос къде пише, че към 1228г. и трите са били родени и неомъжени. Да но говорим, дали не са извънбрачни - има такива съмнения и за т.нар. Белослава (губи ми се откъде го вадят името, но така я наричат - нямам пълните текстове на житията на ср. крале и патриарси).

Божествената намеса не се разглеждала като пряко явление, а опосредена от нещо или някого. Може да е смърт от старост - но владетеля умира и християните са спасени. Може да е някой като напр. св. Димитър или Манастър. Прекия извършител е само машата на божията воля. Затова не е проблем ако е Манастър да се посочи, че той е бил подбуден от св. Димитър - 3 пъти му се явявал на сън и т.н. И Манастър воден от благочестие или от страх пред заплахите на св. Димитър пристопил към действие - като пророк ЙОна дето не искал да ходи да проповядва - но имало буря, послу го лапнала рибата и накрая приел. Същия Ставракий пък при Радомир изобщо пропуска Иван Владислав. Ако имахме само неговия разказ можеше да се заключи, че Радомир е паднал от коня по време на лов и от това е умрял. Но другите извори пък са категорични и сочат ВЛадислав и като подбудител Василий.

Ами съветването с близки и роднини да иде в двореца с меч за да го използва при необходимост си е чиста проба заговор. Дори да не е съществувал по-раншен организиран от Исак. Макар че Хониат споменава, че севастократора обещал не само външна подкрепа, но и булка. Не е задължително преврата да е дело на боляри сепартисти страхуващи се от силна царска власт. Много опити аз преврати, че и успешни преврати са правени за да може превратаджията да избегне справедливо наказание или просто гонение от страна на управляващите. Стремежа на феодалите да има слаба централна власт е по-скоро мотив да подкрепят някой преврат, отколкото да го извършат. Иванко може да е в отношение на сватовство с бълдъзката , а не на родство. Иванко е бил роднина на Асен, което ще рече, че и двамата не може да са в родство с дамите. Но ограниченията в степените на сватовство са много по-малко. Бълдъзката не е роднина на царя и следователно не може да се ползва за сродяване. Най-много ако е била по-засукана да я дадял на някой кумански вожд, макар че тогава и да е поупотребявана едва ли е чак такъв проблем.

До, но пък е казано, че Иванко си е взел меча специално за това посещение. А и Акоминат направо си го казва, че по въпроса за посещението се посъветвал с роднини и познати и така решил, че му трябва меч за визитата. На това обикновено се вика заговор. Технически погледното в различините държави си е имал ред особености. Напр. едно е Франция, съвсем друго италийските републики, а трето лендерите на немските фюрстове. Източна, Западна Европа, Берлинска стена - това са нови неща. А за папоцезаризма - ами нали сме били в уния.

Да объркъл съм ,плеврит, плексита не ни върши работа. Това е като - а ще приемем ли че когато според изворите някой умира от Божия (или на светец) гняв (ръка и пр.) това ще значи, че всъщност е убит - напр. Константин Копроним. При Божия гняв може и съвсем естествена смърт да свърши работа.

Е, значи пауза за аргументите. Не казва точно думата регент, но дава като алтернатива Иван Асен и Бриен, а последния е бил регент. Това го дадох, като допълнение към другите извори, където си е казано, т.е. че този текст не противоречи на тях. В крайна сметка нещата опират до голословно отхвърляне на регенството. По нашите извори си е бил, това не противоречи на Сануто... Като се оспорва, че не е регент къде пише че не е бил. И я да ги видим кои са тези 3 дъщери? Само дето през 1230г. такова херцогство не е имало, че да е на територията му. От Акрополитовия текст е ясно, че Родопа не влизала в Солунското деспотство.

Да, ама той се озовал в двореца с меч. Като понятия не се покриват. Просто крупните феодали от време на време зачитали суверена, от време на време не. И си имали своя армия. Някои от тези феодали с времето се обособили в държави - каквато е да речем Португалия, докато да речем Бургундското херцогство след звездния си миг през 100г. война си остава част от Франция. Много владетели макар с титли граф, херцог и маркиз и маркиз били практически независими владетели, които воювали и сключвали съюзи срещу своя суверен. Типичен пример е Балдуин Фландърски преди да стане император.

Всъщност в известен смисъл раните наистина са 2 - пробождане в сърцето и в утробата. Но причината за смъртта си е в плексита (и евентуално свързано с него заболяване). Формулата е в Теодосий. Пробождането е вече споменатия бодеж в сърцето, който усещат болните от плексит. Говоря за усещането за бодеж в сърцето, а не за някакво физическо пробождане там. Затова и е говорил. За пробождането в утробата може наистина да има заслуга Манастър, но това пробождане не е причинило смъртта - защото е постмортално. Иначе казано, бълг. военачалници (какъвто е и Манастър) не искали да оставят тялото за поругание погребано при Цариград и го върнали. За целта му бил разпорен корема и били извадени вътрешностите (както на фараоните при балсамирането). Ако не се лъжа в Безим. бълг. хроника където се говори за убийството на Мурад се правеше едно отклонение и събитето се сравняваше с това, като Калоян се нарича Скилийон - та там се казва, че припробождането вътрешностите му били изхвърлени. Та що се отнася до Калоян има нещо вярно, но просто при обработката на сглобата е станало друго. Връщането на тялото показва лоялността на военачалниците и че те не биха оставили убиеца на царя да се измъкне. Разбира се логично е Манастър да побегне, ако е тръгнал слух, че е убил царя, защото не е лесно да се обяснява на озверяла тълпа, че нещо се е объркала.

През 1395г. Шишман не е отбранявал Никопол. За посичането се говори и в Безименната бълг. хроника. В случая Шишман правилно е предприел изчаквателна позиция и е дал кораби турската войска да се прехвърли на юг от Дунава. Въпреки победата при Ровине, турския успех бил доста съмнителен (тъй да се каже Пирова победа) и това силно смъкнало турския вонен рейтинг. Мирчо избягал при Сигизмунд, който пък подготвял голям поход. Шишман не е ходил да помага на Мирчо - това си го е измислил Индиана Овчаров. Но най-вероятно е бил замесен в подготвяния поход на Сигизмунд, тъй като репресивните действия не били само в Никопол, а и в Търново - заточаването на Евтимий, изселването на търновци, избиването на болярите. Най-вероятно е бил оказан турски натиск и на Страцимир и във връзка с това е било посещението на Константин и Йоасаф в Търново. А за министъра има едно - колкото повече го псуваш, толкова повече се размножава. Тъй че бързо оздравяване.

В интерес на истаната няма нито един, който да обвинява Иван Асен като агресор. Да не кажа да намеква. Това пък откъде се взе. И на чия територия е станало? За улеснение - ГИБИ т. 8 стр. 159. За това, че е бил регент - освен това, което говори Сануто, все пак да не забравяме известната колона - там Иван Асен казва, че и латинците (фръзите), които вледеели Константинопол се подчинявали на неговата десница. С този период е свързано и получаването на мощите на св. Петка Епиватска. Че дъщерята е Елена - ами то само тя се разиграва между латинци и никейци. Предложения за друга? Все пак Балдуин не може да се изпосгоди с всички дъщери на Иван Асен. А за това как латинците с българите щели да нападнат Т. Комнин - ами нали казах - недалновидност и лошо разузнаване. По начало всеки 1 от 4 владетели бил мераклия да управлява Цариград, тъй че всички били потенциални врагове. Това пък ще рече, че Иван Асен нямал голям интерес да засили латинците, преди от регент, да е станал цариградски император. Каква полза има България от силна латинска империя?!? А лошото разузнаване - не се е усетил на време за Бриен. Иначе 1 писмо до Иван Асен и край на българо-латинския съюз.

Хрониката на Вилардуен май-свършва точно на най-интересното - със смъртта на дьо Монфера и изпращането на главата му на Калоян. Калоян се възползвал от преждевременната кончина на маркиза и тръгнал къмСолун - ома това вече го няма. А и Валансиен май не го описва. Май и Хониат пропускаше този момент. Основните са Акрополит, Ставракий, Теодосий. Има и още някои, но част от тях вторични, като Скутариот и Ефрем.

Практически от началото на ІІ царство. Първите 4 Асеневци се опитали да овладят процеса на феодален разпад (характерен за цяла Европа по това време), но след тях феодалния сепартизъм надделял. С Иван Асен си отива и силната армия на централната власт. Калоян да речем е прибягвал до услугите на въпросния Иванко. А също и на Хриз. Борил пък на Стрез. А имп. Анри на Алексий Слав. Всичко зависи от добрата организация на преврата и в каква степен на подготовка са ги сварили. При Ангелите има една поредица от успешни преврати, но това не значи, че всеки преврат е успявал. За да се намали успеваемостта на превратите често се практикувала системата на съвладетелите. Това усложнявало задачката - Асен бил убит, останал Петър, който взел за свой помощник Калоян, бил убит Петър, останал Калоян.... Докато владенията на Слав, Хриз и Стрез просто изчезнали с тях.

Е, преди САЩ са били Великата харта на свободите и Била за правата в Англия. Конкретно за състоянието на САЩ има много други фактори. Напр. Географски тя има само 2 съседа - Мексико е сравнително малко, Канада сравнително слабо населена. Изключая вътрешните конфликти на нейна територия, вкл. погранична са се водили 2 войни - за независимост и с Мексико. Другото е било или далече или на перифарни бази, но пак далеч от основната територия. Е, през ІІ СВ гръмнала една бомба в едно забутано място. Това също има голямо значение за устойчивото полит. развитие. Все едно нас да не ни беше освободила Съветската армия през 1944г.

Това, че някой е болен не означава, че не може да бъде убит. Даже често при владетелите иммено от това се възползвали - влошено здравословно състояние, за да го убият. Защо е казвал, че е прободен от Манастър - човека е болен, вероятно е губил кръв, с това съзнание, било е вечер, спял е - сънувал, бълнувал.... Версии много. Когато човек спи на сън може да види друга причина за действителна физическа болката - това предполагам всеки го знае от опит. А сега и аз някои въпроси на които не беше отговорено: 1. Как Манастър се е оказал в своята шатра когато прободения Калоян веднага започнал да вика? Манастър не се оказал вътре пръв, а дошъл по-късно. 2. Защо стражите твърдели, че никой не е влизал? 3. Защо Манастър не е използвал първоначалната суматоха за да избяга, ако той е убиеца? 4. Защо Калоян като е бил толкова убеден, че е прободен от Манастър, че даже и спорил с него по въпроса, в крайна сметка не наредил да бъде убит като заговорник? 5. Защо имаме 1 удар и 2 рани - в сърцето и в утробата?

Не е толкова трудно. Като е пропуснато в него това, което няма работа в една конституция, текста става малък. В сегашната ни Конституция бъка от неща, които нямат никаква работа и какво може да се очаква, освен че няма да е много ефективна. Напр. защо е сложено, че е законен само гражданския брак? Това го има и в семейния кодекс, но с тази разлика, че в този СК има един раздел в края свързан с междунарония елемент - т.е. когато има я чужд гражданин, я свадба в чужбина може да се признае и църковен брак. Същото и за заварените бракове - в Наредбата-закон има разпоредба, която запазва заварените църковни бракове, да ама в сегашната Конституция няма. Всичко обаче се оправя чрез неспазване на конституцията - де факто се приема че ограниченията не важат за чуждестранните бракове и за семейни правоотношения с международен елемент. Цялата бъркотия нямаше да я има ако по литератулно-художествени подбуди не бяха вкарали в Конституцията текста за гражданския брак.

Галерията със снимки от стария Несебър продължава да се попълва. Добавени са гераните в м. "Сладката вода" и стари къщи. Най- интересната новост са останките от фрески от храма "Св. Йоан Богослов" и най-вече ктиторския портрет, който се отнася към 14 век. Предстои да се допълни галерията за несебърската крепост, като за да се отваря по-бързо ще бъде разделена на части. Допълнително ще бъдат представени фрески и графити от другите несебърски храмове.

Ами определено има значение. За да има прободна рана, трябва да има причина. Защо Манастър ще убива Калоян? Ако няма причина, защо тогава се твърди, че го е убил? Та ако убийството си има свое развитие - потребност, осъзната потребност, готовност за действие и действие, болестта също си има свой генезис. Не ми е ясно защо се твърди, че отбягвам въпроса за кръвта. Няколко пъти посочих, че плеврита често е свързан с друго заболяване - пневмония, пурпура, скорбут, туберкулоза и пак. При тромбопеничната пурпура има кръвоизлими от устата, венците и носът, като до появата на кръвоизлима болният се чувства здрав. При пневмонията също е възможно кръвохрачене. Тогава болния усеща натиск и горещина в гърдите, сърцебиене. Това също настъпва ненадейно, като болния може да припадне. Ако количеството на кръвта е голямо, болният може да почине от загуба на кръв или запушване на бронхите и задушаване. Струва ми се, че това е достатъчно да се види, че е напълно възможно не просто да имаме кръв, а в такова количество да изтича, че Калоян да почине и без да е прободен от копие. За пробождането с копие е казано, че е в сърцето. Там има ребра. За в корема - ако е с джобно ножче как да е, но с копие пак може да останат следи по гръбначния стълб. Особенно пък ако атакуващия е и конник. Това не го разбрах - с прободено сърце и изтърбушен корем може да говори, а болен от дълго време - не е способен да говори.

Севастократор Исак може да е положил приживе основите на заговора, а убийството да е станало след смъртта му. Така погледнато аржумента на Хониат отпада. След убийството обаче Иванко се задържа известно време в Търново, което показва, че е имал някаква опора. Ако е бил сам срещу всички нищо не би пречило на Петър да го окошари веднага. Малко вероятно е и да е получил подръжници спонтанно и неочаквано. Армията по времето на Константин Тих се формирала на феодален принцип. Иначе казано не царя събирал обща армия и я разпределял между командири, а всеки феодал си имал дружина, с която се явявал по време на война при сюзерена. Това ще рече, че ако Яков би бил жив, то Константин би излязъл с по-голяма армия среищу Ивайло и шансовете му да победи ставали по-големи. А за Яков като съюзник - нека не бъркаме съюзник в политиката, с най-близък и искрен приятел. Двете неща нямат нищо общо. Съюзът се крепи на сделка, блъф, интереси. Константин се е нуждаел от такъв крупен феодал като Яков, което пък ще рече, че последния трябвало да гледа как да се изтъргува най-добре.

Технически погледнато болката са нервни импулси, които се обработват от мозъка. Говоря как се възприема, е не биологично какъв процес е. В случая имаме пробождане с копие в сърцето и корема - но въпреки това, Калоян с продупчено сърце и корем спори на дълго и широко с Манастър той ли го е пробол. А и Манастър се е озовал в шатрата си, а не в царската когато Калоян започнал да вика. Да не говорим, че царската шатра с е е охранявала, тъй като владетеля бил на война. Преди похода към Солун има един период на бездействие на Калоян, който може да се свърже с боледуване. По скелета с Калояновия пръстен не са открити следи от нараняване с копие. Заговора се извежда единствено от идването на престола на Борил и женитбата му за куманката. Обаче и Борил и Иван Асен били племеници на Калоян, тъй че по-скоро и двамата са претенденти, отколкото някой да се явява престолонаследник. А и не виждам защо директно се казва, че Петър и Асен са били убити, а за Калоян трябва да се увърта. Все пак св. Димитър е можело просто да накара Манастър да му свърши черната работа, като да речем му се яви на сън 2-3 пъти. Според същия автор - Йоан Ставракий - св. Димитър е убил не само Калоян, но и Гаврил Радомир, която случка също е подробно описана. Но там св. Димитър въобще не се нуждаел от посредничеството на някой, не се говори за кръв, а само за пробождане и че костите му се разпилели в ада. От другите източници обаче е известно, че Гаврил Радомир е бил убит от братовчед си Иван Владислав по подстрекателството на Василий ІІ. От тук се вижда, че ако има заговор все някой от източниците би го съобщил. А и в двата случая освен Йоан Ставракий си имаме и други автори - Скилица и Дуклянеца за Радомир и Акрополит и Теодосий за Калоян.

Не само законът е източник на право, а и обичая. Днес ролята на обичая е сравнително малка (поне във вътрешното право, в международното е по-голяма), но през средновековието е било по-друго. Още повече, че през средновековието законът се издавал от монарха без посредничеството на парламента, а не както днес държавния глава да има само церемониални функции в законодателния процес. Но това май е тема за един друг раздел. А за Яков Светослав - ами става дума за една сложна схема от сделки, пазарлъци, изнудване, сметки. Той е бил крупен феодал и минавал за подръжник на цар Константин. И решил да препечели от това, като с доближи до трона. Обявявайки се за цар изнудва управляващите да направят отстъпки. Тъй като е най-важния съюзник на Константин не е така просто да бъде нападнат. И се стига до преговори, в които е осиновен. След това е отровен, с което цар Константин пък губи важен подръжник, положението му сериозно се разклаща и той се оказва неспособен да се справи с въстанието на Ивайло. Една сложна система от интриги и комбинации. Иванко подобно на Алексий Слав и Стрез се обособил като самостоятелен владетел. Тъй че едвал и е бил чужд на подобни амбиции. А и Асен едва ли е бил толкова ядосан само за това, че се зазяпва по бъдъзката - трябва да сметна сватовството, но мисля, че няма пречка за брак. Все пак щом Иванко е бил достоен за императорска внучка, не е кой знае какво да вземе царска бълдъзка. А и споменаването на севастократор Исак показва, ча най-вероятно тай е бил забъркал някаква интрига приживе

“Царско повествование за измаилтяните за колко години взеха и завладяха цялото вселенско царство” Хрониката е частично публикувана в книгата на Павлов, Лазаров и Тютюнджев - "Документи за полит. история на среднов. България", В. Т-во, 1989,1992г. В публикувания текст са описани събитията само до паданетона Търновтрад през 1393г. В пълния превод са включени и двата интерлесни пасажа за събитията след битката при Анкара, когато прогонените от османците владетели, вкл. и бъргарските се завърнали в земите си. В едната бележка се споменава за сражение в което турците победили българите, а в другата за превземането на Сифоия и Пирот.

Първо са били багренородните (т.е. родените, след като баща им е бил вече император) по реда на раждането, а после първородните - по реда на раждането. З атова да речем у нас Шишман прередил Страцимир. За династичността в България говори Скилица - че българите държали царете им да се от едно коляно. Това е особеност, която отличава бълг. престолонаследие от византийското. Придобил е права чрез осиновяването от царицата, но тя е имала други виждания кой да е престолонаследник. Имало междуособна борба между Иванко и Петър, позициите на Иватко в Търново били слаби, императора се колебаел (по време на въстанието Петър често проявявал голяма отстъпчивост при преговорите) и Иванко не успял и трябвало да бяга. Случката е била разказана от Алусиан на Псел - а честността и искреността при първия и скромността при втория определено не са сред добродетелите им. Освен, че бил приятел с Алусиан, Псел е бил твърде близък с династията на Комнините, които били потомци на Иван Владислав. И докато описвал живота на Василий ІІ направил дребен пропуск относно завладяването на България - пропуснал нацяло този епизод. Та затова съм по-склонен да приема написаното от Скилица с добавките на еп. Михаил Деволски. Най-малкото Скилица като управител на Скопие е бил запознат по-отбилизо със събитията в България. В замяна на това пък Псел е доста обстоен в описването на прелестите на царската дъщеря - нищо че бил евнух.

В основата на нестинарството най-вероятно стои култа към божествената двойка Сабазий и Бендида, които с приемането на християнството били заменени със св. Константин и Елена. Соществуващия днес нестинарски ритуал няма християнска основа, дори като легенда - за червените великденски яйца да речем стои разсказа, как Мария Магдалена, казала, че ако Христос е възкръснал всички яйца да станат червени, за хвърлянето на кръста на Йордановден е влизането на Христос в р. Йоардан и кръщението му, за върбовите клонки на Цветница е историята за посрещането на Христос на този ден в Йерусалим с върбови клонки.... Няма и такива елементи и в житията на светците - като напр. кесиите хвърлени от св. Никола откъдето той става покровител на банкерите и дядо Коледа, нито усмиряването на бурята, заради което се счина за покровител на моряците (тази чудесна фреска от Несебърския храм Св. Стефан не можах да я заснема - първо не даваха да се снима, а второ беше много висока - но млъкни сърце... неволи на деня ) . Тракийските ритуали се отличавали с голяма пищност, но от друга страна и с голяма тайственост. Навярно това по-сетне сложило своя отпечатък и върху християнството, което на изток се отличава със своя мистицизъм. Затова е доста трудно да се каже днес каква е била същността на повечето тракийски обичаи и обреди. Но от това, което съм виждал от ритуаала, е че жаравата се оформя в кръг, около който се наръсва с вода. Тракийски ритуал сворзан с огъня е описан от Плутарх във връзка с Александър Велики и Август - по издигането на огъня след изливане на ритуално вино се установило, че те двамата ще станат велики владетели. В случоя кръгът от жарава най-вероятно бил символ на слънцето и бог Сабазий с прозвища Залмоксис и Кибезелиус. Иконата пък в ръцете на танцьорите най-вероятно в по-раншен вид е била оброчна плоча. Една друга особеност отличаваща изтока от запада е че изтока е бил по-склонен към картинни и релефни изображения, а по-малко към склуптурна украса. Триизмерната склуптура, която може да се свърже с тракийските божества е рядкост, както и намереното в днешните бълг. земи, което може да се свърже с християнството. Разбира се това, което е достигнало до нас често е релефни оброчни плочки и икони, заради по-голямата устойчивост на материала. Картините върху дървена основа най-вероятно са били много повече, но за съжаление живопистта се е съхранила предимо като стенописи по сгради. На нестинарките приписвали способността да гадаят, което също е свързано със Сабазий-Залмоксис, който в гръцкия култ може да се свърже с божествата Аполон, Асклепий, Дионисий и Хелиос. Гадаенето на нестинарките следователно ще е произтичало от Сабазий - Аполон.

В началото на пасажа се говори, че царя бил прободен в сърцето, а в края, че е бил прободен в утробата. Ако е физическо нараняване, значи би трябвало да имаме поне 2 рани, а не една. Но ако е болестно състояние може да усеща болки и в сърцето и в стомаха. Кървавия плеврит се появява последица от друго заболяване като туберкулоза, рак, пневмония, пурпура, скорбут - е и наранявания на гръдния кош. При него има бодеж в гърдите, което може да се свърже с "духовно пробождане" от св. Димитър. Ако е имало физическо пробождане не виждам защо никой не го споменава. При убийството на Асен І да речем се споменава, че е имало слухове, че за убийството му е подбуждал севастократор Исак. Тъй че като има нещо такова, обикновено споменават и някои алтернативни възможности.