Galahad

Според схващането на кат. пропаганда сърби, хървати, боснеци, българи били илири. Това разбира се не е вярно. Но идеятя не била толкова да се търси ист. истина, колкото да се постигнат практически цели - разширение на католицизма. На създаването на единна илирийска нация се гледало като на възможност, не само един голям народ да премине към католицизма, но също че ще му е по-лесно да се освободи от тур. иго. И "-ич" била обявена за "илирийска" и прикачвана към бълг. имена. Разбира се тя нито е илирийска, а още по-малко българска. Пропаганда.

Западния Рим го превземат пък варварите, а източния щасливо пропуска този момент. Иначе Русия е далече от Балканите толкова, колкото и везавзетата от турците зап. Европа. Тъй че проблема не е във вярата, а в отдалечеността. Докато арабите са били също по-близо до Балканите, но са завзели не Балканите, а Испания. Затова по-скоро може да се каже, че покоряването на Балканите е надделялото униатство във Византия и покаталочиването на Иван Страцимир. Патр. Генадий (Георги Схоларий) добре го казва, че приемайки унията, заедно с Цариград, който и без друго щял да загине, византийците загубили и своето благочестие. Същото важи и за Страцимир - приемайки да стане схизматик, той първо загубил благочестието си, а после и престола си - първо този в Търново, а после и във Видин. А за Сказанието. Ами поне аз мога да кажа малко, което съм прочел от вестникарлска статия. Книжката е само от 46 страници. Появила се на бял свят, когато притежателят й починал и наследникът му я занесъл да бъде оценена. Годината на написване е била определена по последното посочено събитие и водния знак на хартията. В нея се споменавало за превземането на Търново. Имам снимка само на 1 страница. Има и още една на журналистката държи разгърната книжката, но вече текста не се вижда. Но не съм попаднал на нищо повече, въпреки че мине се не мине пробвам с Гугъла да видя някоя диря.

Пеячевич малко се е попрестарал, но трябвало да извади родословно дърво, защото фамилията станали графове. За развитието на католическата пропаганда в българия са доста интересни 2-те томчета на Блазиус Клайнер. За съжаление третото и най-интелесното е изгубено. И по въпроса за Чипровското въстание ситуацията е като за Априлското да се бяха изгубили записките на Захари Стоянов. Иначе 16-17век е разцвета на мистификациите, като напр. тази на адмирал Охмуевич. Тогава се пръкват ред самозвани аристократи, като разбира се големия бум е във фенер, където се появяват Кантакузини, Палеолози, Рали... Франц Ксевер има един летопис известен като Бранковичев, запазен само в негов препис. Не ще и дума, че е разполагал с нещичко, но е трудно да се каже до къде може да му се вярва. Подобна легенда има и за руските боляри Воейковичи. Според нея те били велможи в Сърбия, а също владеели и Търново, после отишли в Прусия и там също станали господари. накрая отишли в Русия - вече като католици и приели православието. Доколкото се говори за Воейко и неговия по-голям брат Фрианд, който останал да управлява Търново, това малко напомня Владислав и Фружин. Обаче заминаването на Воеко се отнася към 1384г. и няма как да са те (според друга версия пристигнали около 1381/82г. като великия княз Димитрий поискал да премине към православието и чичото на княза Андрей го приел от купела). А това "-ич" в края на фамилиите иде от идеята на католическата пропаганда за "илирийска нация".

Католическа Унгария е била, макар и за доста по кратко от нас. Но пък ние не сме били под арабско, а Пиринейския полуостров си е бил, че и нещичко от територията на дн. Франция. Е, може да се сложат като истории и на Маврубир и Бароний, но технически погледнато за по-стара от тях ми се вижда "Сказание в кратце". Тя започва с библейките събития от сътворението и завършва с падането на Тимишоара през 1552г. За съжаление за нея имам мижав преразказ и снимка на началната страница.

За темата ми се вижда много подходящ един пасаж от беседата на Йоан Кантакузин с папския легат Павел (сещате се къде е целия превод, нали ) За известно време по времето на княз Борис І България ебила подчинена на папата, при Калоян, Борил и известно време при Иван Асен ІІ сме били в уния, Иван Страцимир е бил покатоличен ... и полза никаква.

Битката при Виена бележе края на турската сухопътна мощ, а тази при Лепанто на морската. От началото на ХІVвек турците неудържимо напредвали в Европа. Турските сухопътни войски завзели Балканския полуостров, Унгария и провължили своите успешно настъпление към централна Европа. Европа започнала да се изменя географски, но това не е само в полза на Османската империя. Започнала централизацията на европейските държава. Срещу турците се изправили вече централизирани държави като Полша и Русия. Не по-малко важни са владенията на Хабсбургите, които контролирали Свещената Римска империя и Испания. Разбира се процесът не минал бързо и лисно. А в промеждутъка турците напредвали. През 1529г. султан Сюлейман започнал настъпление срещу Виена, но без успех, благодарение на ожесточената съпротива на малката армия под ръководството на граф Миклош Салм. През 1532 и 1566г. последвали нови турски походи, но отново без успех. През 1683г. бил предприет последния голям поход. Паради опасността градът да бъде превзет имп. двор напуснал Виена. На 14 юли 1683г. османската армия обсадила града. Въпреки героичната отбрана под ръководството на ранения граф Щархемберг, положението на града било критично. Появата на съюзническата армия под командването на полския крал Ян ІІІ Собески довела до обрат. Решителната битка започнала на 12.09.1683г. Съюзниците се спуснали от хълмовете на Каленгубирге и атакували неподготвените турци. Османската армия била обърната в бягство. Заради провала великия везир Кара Мустафа бил екзекутиран.

Постоянно се говори за огромните щети, които нанася интернет-пиратството на носителите на авторски права. В основата на тази концепция стои илюзията, че всички, които ползват пиратски софтуер биха си го купили, ако нямат възможност да се сдобият с него безплатно без съгласието на носителя на правото. Дали обаче интернет-пиратите нанасят само вреди или принасят и полза за носителите на авторски права? Интелектуалната собственост е познато от по-ново време. Макар в своите "Институции" Гай да говори за res incorporales, т.е. нематериални вещи, той ги бърка с някои права. Развитието на авторските и патентни права в по-ново време обаче създаде един нов вид обекти на права на собственост. Те не са материални, а само се обиктивират върху материални носители - хартия, магнитна лента, фотохартия и др. Техническите изобретения са се пазили векове наред като семейни тайни предавани в рода от баща на син. В днешно време индустриалната собственост е защитена от патентите. Произведенията, които днес се защитават от авторското право векове наред са били създавани от хора, които са били материално обезпечени и на тях им е стигала само славата от труда или удовлетворението от доброто дело. Разбира се и радоста ако се намерели такива дето напр. да четът и преписват творбите им. Класическото пиратство познато ни е от хилядолетия посяга на материални вещи - res corporales - иначе казано също класическите вещи, характеризиращи се със своята материалност и обособеност. Обектите на авторските права обаче не са такива. Те за зависими от един масов пазар. Закова когато класическия пират обере кораб натоварен със стока, той получава нещо конкретно, което може да ползва с екипажа, а може и да продаде. За да е на изгода не е необхидимо да има нито серийно проиводство, нито световен пазар. Носителите на авторски права обаче печелят именно от широкия пазар. И колкото е по-широк, толкова изгодата им е по-голяма. До тук всичко е добре. Но... да погледнем един пример. Всички искаме да видим интернет страници със старата българска азбука. Защо обаче не се правят. Шрифтове съществуват и то не малко. Тук идва проблема - няма общоутвърдени шрифтове. При това положение дори да се направи такава страница, много от посетителите няма да могат да видят знаците. Какво би станало да речем с Майкрософт при тотално затягане на авторските права. На първо време навика би спомогнал за нараствена на печалбите. Но след това би дошло бързо и стремително падение. Защо? На първо време една част ще си закупят лицензиран софтуер, с който да заменят ползвания. След това обаче ще си седят с години със стария и няма да искат да се охарчат за нов. Какво би станало с търговските компании. Те биха имали възможност да си купуват новите версии ... но! Все по-широк потребители ще е на старите версии и новата придобивка няма да е много полезна. Може и по-лошо. Старите версии може да не могат да четат по-новите продукти. Тогава един голям брой потенциални клиенти на компаниите ще се окаже, не не могат да видят рекламните им сайтове. И няма да им остане нищо друго освен и те да се откажат от по-новите версии. Това не е всичко. Мастото на платените, дори много по-качествени програми би било заето от безплатни, дори и по-некачествени. Да не говорим за Линукс, към който ще се насочат доста и потребители, и програмисти. Така че най-добрата мярка срещу интелектуалните пирати е да се направят техни заместители. Иначе казано безплатни програми - напр. по-старите версии, модифицирани така, че да могат да разчитат продуктите на новите версии. Напр. безплатен Уиндос, експлорера му разглежда и най-новите интернет-страници, но не може да прави дори стари. Гледа снимки, има Paint, но по сложнички редакции не може да прави. Същото и в музиката. Хора, които могат да пеят сносно много. Тези, дето могат да свирят са по-малко, но в сравнение с тези дето музиката им се продава - много. Ако се стегне яко разпространението на МР3 за музикалните компании предстои голяма изненада. Хитовете ще са безплатни МР3-ки на интернет ловци на слава. Нещо като чалга-певиците, които пометоха старата гвардия на соц. естрадата. Все пак не трябва да се забравя, че раписвмащите машинки като фатоапарати, видеокамери, диктофони все по-усилено навлизат във всеки дом. Без хакерите кино- и музакалната индустрия биха били пометени от масовата самодейност. Защото какво правят интернет-пиратите. Разбиват защитата, обработват софтуера, после го пускат. Това отнема време. А през него, който купил, купил. Когато нелицензирания софтуер се появи в повечето компютри, нези с лицензирания вече се се изфукали, че са тежкари и чакат новите версии, новите песни, новите филми. Разбира се има проблем, когато нелицензирания продукт се появи на пазара преди лицензирания. Но това време е проблем на вътрешнофирмена сигурност.

По-скоро бих казал, че романите са обременени с авторски права. Но затова пък нашенските не са от много четените.

Това си е същото, когато ако полицията тръгне да арестува накой от босовете на "Ипонд", "СИК", "ВИС" или др. под. "фирми", той като самозащита да свали правителството или поне да гръмне вътрешния министър.

Ако е за годината на раждане бих казал, че е по-скоро математика. Просто чакам деня за вадене на тайното оръжие.

Ами за Елена е лесно. Към 1234г. когато е била на 9г. е била сгодена за Теодор, ще рече, че от една страна била неомъжена, а от друга 1234-9=1225. Айде сега да видим за другите?

Важното е да е около истината! Може да разнообразим малко, ама ще трябва да се прехвърлим в раздел за художествено творчество.

Родството е кръвна връзка, сватовството е брачна. И двете са били пречка за брак, но степените при сватовството са били по-малко - май беше до втора и кръстници. Заговор имаме винаги когато има план да бъде свален накой владетел (въобще орган на власт). Предпоставките, при които плана ще влезе в действие са част от заговора. Не е задължително владетеля да бъде убит - може да бъде затворен, замонашен или ослепен. Но независимо от това какви условия има за привеждането на плана в действие, това си е заговор. То от там и думичката - уговаряне - кога, как, евентуални условия за отказване от плана....

Разбира се е под въпрос доколко самата думичка "регент" я е чувал Иван Асен, тъй че говорим за самата функция обозначена от думата. Става въпрос къде пише, че към 1228г. и трите са били родени и неомъжени. Да но говорим, дали не са извънбрачни - има такива съмнения и за т.нар. Белослава (губи ми се откъде го вадят името, но така я наричат - нямам пълните текстове на житията на ср. крале и патриарси).

Божествената намеса не се разглеждала като пряко явление, а опосредена от нещо или някого. Може да е смърт от старост - но владетеля умира и християните са спасени. Може да е някой като напр. св. Димитър или Манастър. Прекия извършител е само машата на божията воля. Затова не е проблем ако е Манастър да се посочи, че той е бил подбуден от св. Димитър - 3 пъти му се явявал на сън и т.н. И Манастър воден от благочестие или от страх пред заплахите на св. Димитър пристопил към действие - като пророк ЙОна дето не искал да ходи да проповядва - но имало буря, послу го лапнала рибата и накрая приел. Същия Ставракий пък при Радомир изобщо пропуска Иван Владислав. Ако имахме само неговия разказ можеше да се заключи, че Радомир е паднал от коня по време на лов и от това е умрял. Но другите извори пък са категорични и сочат ВЛадислав и като подбудител Василий.

Ами съветването с близки и роднини да иде в двореца с меч за да го използва при необходимост си е чиста проба заговор. Дори да не е съществувал по-раншен организиран от Исак. Макар че Хониат споменава, че севастократора обещал не само външна подкрепа, но и булка. Не е задължително преврата да е дело на боляри сепартисти страхуващи се от силна царска власт. Много опити аз преврати, че и успешни преврати са правени за да може превратаджията да избегне справедливо наказание или просто гонение от страна на управляващите. Стремежа на феодалите да има слаба централна власт е по-скоро мотив да подкрепят някой преврат, отколкото да го извършат. Иванко може да е в отношение на сватовство с бълдъзката , а не на родство. Иванко е бил роднина на Асен, което ще рече, че и двамата не може да са в родство с дамите. Но ограниченията в степените на сватовство са много по-малко. Бълдъзката не е роднина на царя и следователно не може да се ползва за сродяване. Най-много ако е била по-засукана да я дадял на някой кумански вожд, макар че тогава и да е поупотребявана едва ли е чак такъв проблем.

До, но пък е казано, че Иванко си е взел меча специално за това посещение. А и Акоминат направо си го казва, че по въпроса за посещението се посъветвал с роднини и познати и така решил, че му трябва меч за визитата. На това обикновено се вика заговор. Технически погледното в различините държави си е имал ред особености. Напр. едно е Франция, съвсем друго италийските републики, а трето лендерите на немските фюрстове. Източна, Западна Европа, Берлинска стена - това са нови неща. А за папоцезаризма - ами нали сме били в уния.

Да объркъл съм ,плеврит, плексита не ни върши работа. Това е като - а ще приемем ли че когато според изворите някой умира от Божия (или на светец) гняв (ръка и пр.) това ще значи, че всъщност е убит - напр. Константин Копроним. При Божия гняв може и съвсем естествена смърт да свърши работа.

Е, значи пауза за аргументите. Не казва точно думата регент, но дава като алтернатива Иван Асен и Бриен, а последния е бил регент. Това го дадох, като допълнение към другите извори, където си е казано, т.е. че този текст не противоречи на тях. В крайна сметка нещата опират до голословно отхвърляне на регенството. По нашите извори си е бил, това не противоречи на Сануто... Като се оспорва, че не е регент къде пише че не е бил. И я да ги видим кои са тези 3 дъщери? Само дето през 1230г. такова херцогство не е имало, че да е на територията му. От Акрополитовия текст е ясно, че Родопа не влизала в Солунското деспотство.

Да, ама той се озовал в двореца с меч. Като понятия не се покриват. Просто крупните феодали от време на време зачитали суверена, от време на време не. И си имали своя армия. Някои от тези феодали с времето се обособили в държави - каквато е да речем Португалия, докато да речем Бургундското херцогство след звездния си миг през 100г. война си остава част от Франция. Много владетели макар с титли граф, херцог и маркиз и маркиз били практически независими владетели, които воювали и сключвали съюзи срещу своя суверен. Типичен пример е Балдуин Фландърски преди да стане император.

Всъщност в известен смисъл раните наистина са 2 - пробождане в сърцето и в утробата. Но причината за смъртта си е в плексита (и евентуално свързано с него заболяване). Формулата е в Теодосий. Пробождането е вече споменатия бодеж в сърцето, който усещат болните от плексит. Говоря за усещането за бодеж в сърцето, а не за някакво физическо пробождане там. Затова и е говорил. За пробождането в утробата може наистина да има заслуга Манастър, но това пробождане не е причинило смъртта - защото е постмортално. Иначе казано, бълг. военачалници (какъвто е и Манастър) не искали да оставят тялото за поругание погребано при Цариград и го върнали. За целта му бил разпорен корема и били извадени вътрешностите (както на фараоните при балсамирането). Ако не се лъжа в Безим. бълг. хроника където се говори за убийството на Мурад се правеше едно отклонение и събитето се сравняваше с това, като Калоян се нарича Скилийон - та там се казва, че припробождането вътрешностите му били изхвърлени. Та що се отнася до Калоян има нещо вярно, но просто при обработката на сглобата е станало друго. Връщането на тялото показва лоялността на военачалниците и че те не биха оставили убиеца на царя да се измъкне. Разбира се логично е Манастър да побегне, ако е тръгнал слух, че е убил царя, защото не е лесно да се обяснява на озверяла тълпа, че нещо се е объркала.

През 1395г. Шишман не е отбранявал Никопол. За посичането се говори и в Безименната бълг. хроника. В случая Шишман правилно е предприел изчаквателна позиция и е дал кораби турската войска да се прехвърли на юг от Дунава. Въпреки победата при Ровине, турския успех бил доста съмнителен (тъй да се каже Пирова победа) и това силно смъкнало турския вонен рейтинг. Мирчо избягал при Сигизмунд, който пък подготвял голям поход. Шишман не е ходил да помага на Мирчо - това си го е измислил Индиана Овчаров. Но най-вероятно е бил замесен в подготвяния поход на Сигизмунд, тъй като репресивните действия не били само в Никопол, а и в Търново - заточаването на Евтимий, изселването на търновци, избиването на болярите. Най-вероятно е бил оказан турски натиск и на Страцимир и във връзка с това е било посещението на Константин и Йоасаф в Търново. А за министъра има едно - колкото повече го псуваш, толкова повече се размножава. Тъй че бързо оздравяване.

В интерес на истаната няма нито един, който да обвинява Иван Асен като агресор. Да не кажа да намеква. Това пък откъде се взе. И на чия територия е станало? За улеснение - ГИБИ т. 8 стр. 159. За това, че е бил регент - освен това, което говори Сануто, все пак да не забравяме известната колона - там Иван Асен казва, че и латинците (фръзите), които вледеели Константинопол се подчинявали на неговата десница. С този период е свързано и получаването на мощите на св. Петка Епиватска. Че дъщерята е Елена - ами то само тя се разиграва между латинци и никейци. Предложения за друга? Все пак Балдуин не може да се изпосгоди с всички дъщери на Иван Асен. А за това как латинците с българите щели да нападнат Т. Комнин - ами нали казах - недалновидност и лошо разузнаване. По начало всеки 1 от 4 владетели бил мераклия да управлява Цариград, тъй че всички били потенциални врагове. Това пък ще рече, че Иван Асен нямал голям интерес да засили латинците, преди от регент, да е станал цариградски император. Каква полза има България от силна латинска империя?!? А лошото разузнаване - не се е усетил на време за Бриен. Иначе 1 писмо до Иван Асен и край на българо-латинския съюз.

Хрониката на Вилардуен май-свършва точно на най-интересното - със смъртта на дьо Монфера и изпращането на главата му на Калоян. Калоян се възползвал от преждевременната кончина на маркиза и тръгнал къмСолун - ома това вече го няма. А и Валансиен май не го описва. Май и Хониат пропускаше този момент. Основните са Акрополит, Ставракий, Теодосий. Има и още някои, но част от тях вторични, като Скутариот и Ефрем.

Практически от началото на ІІ царство. Първите 4 Асеневци се опитали да овладят процеса на феодален разпад (характерен за цяла Европа по това време), но след тях феодалния сепартизъм надделял. С Иван Асен си отива и силната армия на централната власт. Калоян да речем е прибягвал до услугите на въпросния Иванко. А също и на Хриз. Борил пък на Стрез. А имп. Анри на Алексий Слав. Всичко зависи от добрата организация на преврата и в каква степен на подготовка са ги сварили. При Ангелите има една поредица от успешни преврати, но това не значи, че всеки преврат е успявал. За да се намали успеваемостта на превратите често се практикувала системата на съвладетелите. Това усложнявало задачката - Асен бил убит, останал Петър, който взел за свой помощник Калоян, бил убит Петър, останал Калоян.... Докато владенията на Слав, Хриз и Стрез просто изчезнали с тях.