Galahad

Предполагам, че става дума за някоя от тези Вж. Библиография, христоматиии Най вероятно е тритомника - т.1 е ПБЦ, т. 2 е ВБЦ и т.3 ХІV-ХVІІІв: Христоматия по история на стария свят , под ред. На Хр. Данов, София, 1976 г. Христоматия по история на България – том 1, 2 и 3, ред. Петров, Гюзелев Наскоро излязоха и 2 тома в голям формат - Г. Бакалови компания - те са І и ІІ царство, като има и за Волжка България, ама не съм ги включил още в библиографията.

Най-рания и обстоен източник разбира се са отговорите на папа Нисойлий І. В глава 23 той казва, че като християни, когато влизат в сражение вече трябвало да носят кръстния знак (по напред са нисили знаме като конска опашка). До покръстването българите спазвали дни, извършвали гадаения и жертвоприношения, но папата съветва вместо това да се отива на черква, да се молят...(гл.35), като казва, че трябвало да се молят и когато са на поход и дори в сражение (гл. 38). Въпреки това в едно хисмо на патр. Тиколай се споменава, че при преговори с Византия били извършени и езически обряди. Конкретно за сраженията не е известо много. При похода на Исак ІІ Ангел била пленана иконата, която императорът носел по време на поход. Тя била използвана по време на Благовещенските тържества, на каквото присъствал Акрополит при посещението му в Търново. При обсадата на Цариград от Баязид І патр. Антоний наредил да се извърши литийно шествие с иконата зографисана от св. Лука - "Св. Богородица Одегитрия". През 1453г. обаче по време на шествието иконата паднала от платформата, а когато била вдигната се разразила бура и разпръснала шествието. Навярно такива литийни шесвия е имало и в Търново преди падането му, а след това при пренасянето на на с. Петка, св. Теофано и св. Филотея във Видин. Хвърковатата чета на Бенковски е имала "кръстоносец", духовник, който носел кръста.

Без многото "ако" заглавието щеше да е не "Теория за личвонстта на хан Органа", а "Истината за личността на хан Органа"

Този сайт резглеждали ли сте го: Велика България - има много снимки, статии и извадки от извори. Той е на Яндекса, което ще рече, че малко бавничико се отваря.

Ами газовете обикновено са над водата. Даже и когато по някакви причина се окажат под нея, пак изплуват. Нещо не го разбрах много този въпрос.

И какъв интерес има България в Ирак или Афганистан? Какво ще получи България от това - нищо? Просто изпълнение на васални задължания! За Чехословакия и Унгария имахме интерес размириците да не се прехвърлят е в другите страни от лагера, защото става лошо - щяха да ни бомбят отвсякъде - едните като врагове, другите като предатели. А са си наемници, защото се бият за пари. Аз и към режима на Буш нямам симпатии. Тогава трабва ли да съм щаслив, че взривиха Близнаците и част оп Пентагона и бяха избити толкова хора? Или като не съм доволен от нашето правителство да се радвам, че иранското национално-освободително движение е убило някой български наемник? Има една тънкост - малко преди това продажно българско правителство дава въздушен коридор. С този акт на агресия съвсем оправдано можеше да получим и незаблудени сръбски ракети. И какво е виновно правителството, че въпросната маса народ като дрямала до последно и като видяла да идва влака се юрнала като стадо овце по понтонния мост? Не било обявено! Да, ама нали всички знаем какво е станало. Пък Надка кри докато можа какво става в Либия. То пак се разбра, ама пак си беше старото потулване на информация. В това отношение нищо не се е променило. И прогандата си я има: няма агент Виктор, агент Гоце, агент Момата, агент бате Бончо... Няма Славчо, Олимп и Майкъл Чорни, няма Сапио Миленчо не е бил на яхта и Симеон не се е срещал с графа - а, снимките - това е масова халюцинация. И изгодата на България е че трябва да се изръси за съвсен ненужни за нея мисии. Или изгодната дипломатическа мисия в ЮАР за така важната снимка на Емо Пандела със щтраус. Сега народната пара, ако не се открадне се пилее най-щедро. Ами били са задържани не само бълг. граждани, но след навременна намеса на техните държави те са освободени. Надка кри и не прави нищо докато дойде време когато и да иска, да не може. Благодарение на Паси пък беше махнато ембаргото на Либия, а медиците си останаха в затвора. И сега вместо либийците да ходят в чужбина да взривавят самолети, ако не получат откуп просто съдят българи и могат да ги убият, ако не получат откуп. Скъпото ни правителство поощрява един по същество държавен тероризъм и не взима мерки да изтегли незадържаните бълг. граждани. Защото като получат откупа за тези, просто ще окошарят следващата партида да искат откуп и за тях.

Ами сега не само даваме войници, но и им даваме и издръжката. Вярно, Босна не е в Африка, ама по ли е хубаво, че умните бомби падат в София? Сегашните войници са кондотиери, които са безрабонти в родината си и са станали наемници като единствена възможност да изхранят семействата си. Като наемници помагат на американските интервенти (които са окупирали чужди държави и са свалили законните им правителства) да се борят с национално-освободителните партизански движения. То и рублите не бяха платежно средство, а и нямаше ченч-бюра въртящи рубла-лев. Дето имаше рубли, имаше и метро, даже няколко. Предполагам, че всъщност се има пред вид преводната рубла, които са безналични пари - иначе казано ги нямаше като банкноти, а бяха разменен стандарт в соц. системата. Е, нашето правителство сега успешно съчета и двете - медиците в либийски затвор, а случайните американски бомби да падат в София.

Ами за съжаление у нас се оползотворява само незначителна част от боклука благодарение на братята роми - те събират по сметища и варели хартия и метали, които дават на вторични. Възможностите обаче са доста по-големи. На запад събират отделно да речем стъклото - у нас имаше опити, а на времето изкупуваха бутилки; като цяло обаче и това е занемарено. Преди години бях гледал как се оползотворяват старите гуми. По принцип като боклук те са голям проблем - не гният, не се изпаряват - седят и се трупат. Но всъщност не са така неизползваеми. В тях има метал, който може да се извади. След изваждането на метала, това което оставаше го преработваха и от него правеха така харесваните червени гумирани настилки за тенис-кортове, стадиони - у нас разбира се са рядкост, ако има нещо червено, то е камъчета. Та в крайна сметка нещата опират до икономика и политика. Дори за преработката, защото този бизнес може да не е много печеливш и да се нуждае от държавна помощ, но все пак от една страна дава някакви приходи,а от друга решава сериозни проблеми.

Може би за широката публика е малко чудно защо местоположението на софийското сметище буди толкова недоволство у жителите на различни селища, за които се предвижда да станат "домакини" на боклука. Неприятната миризма и вятъра, който може да пренесе валящата се смет в населено място далеч обаче не са най-големия проблем. Ето един случай не само за опасностите, които крие едно сметище, но и какво може да направи човек, ако реши да си защити правата. Онерйълдъз живеел в квартала Юмранийе в Истамбул заедно с 12 свои роднини. В нач. на 70-то години на ХХ век в близост функционирало сметище за отпадъци. С годините покрай сметището били построени къщи без разрешение при това върху държавна земя. В края на 1989г. районния съвет решил да подобри сметището и започнал да изнася пръст и смет и да ги струпва в близост до къщите в квартала Юмранийе. През 1991г. съвета поискал проверка доколко сметището отговаря на нормативните изисквания. Заключението от 7 май 1991г. било, че сметището не отговаря. На 12 август 1992г. кметът на квартала Юмранийе поискал от съда да забрани ползването на сметището, но гредския съд оспорил искането. Районния съвет на квартала Юмранийе уведомил кмета на Истамбул и той забранил изхвърлянето на отпадици. На 28 април 1993г. около 11 часа в селището избухнал метан. В резултат от това се получило свилачена земята и около 10 жилища се срутили, като загинали 9 роднини на Онерйълдъз. До тук познати и напълно осъществими в България неща. Но от тук започва интересното. През 1993г. срещу районния и градския кметове било образувано наказателно производство, което приключило през 1996г., като те били признати за виновни и осъдени на три месеца затвор условно и на глоба от 160 000 турски лири. На Онерйълдъз било предоставено от градския съвет жилище за закупуване при преференциални условия. Било определено и обезщетение, но то не било изплатено. Онерйълдъз се обърнал към европийския съд по правата на човека, който определил като обещететие: 2000 щ.д. за направените погребални разходи, 10 000 за загубената финансова подкрепа от загиналите близки и 1 500 евро за унищожена покъщина. За неимуществени вреди определи да се изплатят на жалбоподателя и трету му деца по 33 750 евро на всеки и разноски за делото 16 000 евро. Някога, докато бил военен аташе в София Кемал Ататюрк видал, как келнерът в столично кафене безуспешно се опитал да изгони клиент защото бил в народна носия. Тогава той се замислил кога и хората в Турция ще се научат да отстояват правата си. Днес стои открит въпроса за софийското сметище. Полицаите смело и безнаказано размахаха палките в Суходол. Там все пак постигнаха своето, но дали и следващите ще успеят да устоят на тоягите на момчетата на бат Бойко. Май е време да се замислим има ли ги още онези българи, които напук на Великите сили направиха Съединенито и превзеха непревзимаемия Одрин или печално да констатираме: "Кога ще ги стигнем анадолците?".

В случая ставаше дума дали е възможно хронологически. Въпрос на гледна точка. Все пак дори да е епоха за българите ,не е било интересно за византийците, а точно те са били авторите. Управлениетона Кормесий и Севар да речем също не е кратко, но виз.автори предпочитат да си изливат душата за автори еднодневки - напр. управлявалия само 40 дни Умор. Да не говорим за Омуртаг - ако не бяха латинските извори и неговите надписи щяхме да мислим, че е сключил 30-годишен мир, дал една ябълка на Василий (І - по сетнишения император) и умрял. От тази гледна точка за тях е интересен владетел Грод - той приема християнството, троши идоли, след убийството му Византия се намесва военно. После идва Мутел и мира и вече няма нищо интересно за описване. Следващия епизод е отново свързан с Визнатия - покръстването на Кубрат и намесата му във виз. междуособици. Иначе казано е търсена не значимост на владеля за България, а връзката му с Византия. Сходно е положението и с Маламир - известен с това, че екзекутирал покръстения си брат. Другото споменаване за него е във връзка с завръщането на Василий І, като даже името му е сгрешено.

Селища седем спорят за родното място на Омир, Йос, Колофон, Саламин, Хиос, Смирна, Атина и Родос. СПОРОВЕТЕ В Омир древногръцките автори виждат основите на историография и познание за религиозния култ. За българите св. Паисий поставя началото на нашата историография, а неговото съчинение е опора срещу триезичната ерес и на филетизма срещу игуменизма. Ръкописите на историята се пазали в черквите наред с богуслужебните книги. Родното място на св. Паисий също е обект на спорове. Кандидатурите са основно с легендарна осново - Кралев дол, Радомирско; Рельово, Самоковско; Бельово, Разловци.... Като че ли края на спора настъпи с намирането от проф. Йордан Иванов в Хилендар една бележка в кондиката, която казва: "1765 лето, януари 17 ден, како е дошел кир проигумена Леврентия със поклоници от Банско и са дарили манастиро со серебрени 3 кръстове и сос гроша 153. Е в той ден какво е обрекал ... своята отцова кукя в Банско за Хилендарски метох, за вечно да е така...". ЗАЩО НЕ Е ВЯРНО ТВЪРДЕНИЕТО ЗА БАНСКО И това като че решавало всички спорове. Защото щом бащината къща на Леврентий е в Банско, а Леврентий и Паисий са братя, значи там ще да е роден и Паисий. Но така ли е? Всъщност не. Измежду малкото известни ни неща за Паисий е, че не само, че с Леврентий са братя, а че са едноутробни или казано с думите на св. Паисий : "мой роден брат от една майка и по-стар от мене; тогава той имаше 60 години, а аз 40". Иначе казано те са от различни бащи, с разлика от 20 години. КЪДЕ Е РОДЕН СПОРЕД САМИЯ ПАИСИЙ Прието е и се твърди, че св. Паисий не е посочил родното си място. Но дали е така? Всъщност не е. Паисий посочва бинарно откъде произхожда едно лице - по името на селището и епархията. Има и изключения - когато двете селища съвпадат. Тази особеност може да се види в списъка с бълг. светци, защото там дава сведения от къде са хората: Гаврил Лесновски: живял в Лесновската пустия, в Щипска епархия Прохор Пшински: прекарал в Пшинската пустиня, в Скопска епархия Йоаникий Девички: живял в Девича гора, на ср. и бълг. граница, в Грачанската епархия, в Бело поле Не така стои въпроса обаче при свети Пимен Зографски - за него казва: Софийска епархия, от там бил родом. А за свети Пимен е добре изнестно, че е роден в София на днешния ден (29 юни) и бил кръстен Павел, като живеел в енорията на храма св. Георги (в двора на сградата на Министерския съвет). Самия Паисий както сам пише завършва своята история в Зограф, така че едва ли не ще да е знаел за родното място на св. Пимен. Просто е счел, че го е посочил. При този маниер на посочване, следователно е логично да видим в бележката, че е дошъл от Самоковска епархия центъра на митрополията. В подкрепа на тази теза може да се посочат още 2 неща. Втория известен препис на историята (след беловата и Софрониевия) е на поп Алекси Велкович Попович от Самоков. Доста спорове поражда защо пап Алекси пропуска да спомене да назове Паисий като Хилендарски монах, като разсъжденията стигат до там, че е направил преписа след смъртта на Паисий. Но пасажа "собраною от различних книг и истории Паисием йеромонахом и по его уреждению, якоже обретох, като и написах" говори по-скоро за личен контакт, защото се казва, че била преписана във вида, в който е била съставена от Паисий (монах Никифор от Рилския манастир, който ползва преписа на Алекси вече отбелязва, че е от "извод поп Алексиев". А за пропускането на Хилендарски или Зографски в бележката на поп Алекси - може би известна светлина хвърля обстоятелството, че той се опитва ясно и недвусмислено да посочи от къде е той самия "в граде и отечествии моем нарицаем Самоков". Другото е някои спецефични познания на Паисий за региона - по специално иде реч за Урвич и последния бой на Шишман. Това всъщност е единственото обширно отклонение за историята с легендарна основа. Но тук има още една особеност. Неотдавнашни проучвания на легендите в региона (вж. в сборника "Величието на Търновград") показаха, че в тях има регионални различия. Иначе казано в района на Урвич се споменава цар Ясен, но в района на Самоков вместо името на цар Ясен, стои името на цар Иван Шишман т.е. така, както е описано в историята на Паисий.

Пък според Ататюрк прословутите турски маанета си били византийска музика, а истинския турски фолклор можел да се чуе по селата в Анадола.

Не виждам нищо лошо. Не ми се вижда по-добро решение да се останят за 10г. в либийски затвор. Сега сме зависими от МВФ. В последните години бълг. войници са пушечно месо в Камбоджа, екс-Югославия, Ирак и Афганистан. Обръщам внимание, че билетчето за метрото някога беше 3 копейки, а днес е 70ст. А в случая не става дума за наемници - толкова се даваше като "заплата" на войниците. Тогава бълг. армия е била наборна; а и нещата опираха не толкова колко пари имаш, а какво имаш право да си купиш. Друга система. Ами то и сега дадохме на Македония танкове (тези дето на бяха нарязани за гарнитура към ракетите) - и никаква благодарност.....

Като възможност е напълно възможно. Към 631г. Кубрат е посочен като самостоятелен владетел, когато отхвърля аварската зависимост. Към 527/8 Горд/Грод приема християнството и максимум Мутел/Муагерин поема управлението. Защото за годината ке кпоменава във връзка със събитието и после се говори какво се случило, но не е ясно дали всичко това станало в една години. Доколкото се споменава обаче, че Грод плащал ежегоден данък във волове, а не в пари (за подобно разменно средство имаме и у арабски автор за Денавска България) може да се направи извода, че събитията са се развили в период по-дълъг от година. Разликата във възрастта между братята е възможно да е голяма. Също така ако са синове на вдовстващата кралица Боа (привел съм само пасажа от Йоан на английски, в който се говори за нея, без този текст: And this woman, who was a widow, was wise. And she had two young sons, and thousands of Hunnish warriors were under her sway,т.е. А тази жена, която била вдовици, била мъдра. И тя имала два млади сина и хиляди хуни, които били под нейна власт), защото в преджождащия събитията с Грод се говори за нея и че имала млади синове, а събитията с нея се отнасят към 6020г., то ще рече, че Грод е направил това в началото на управлението си. И при тримата автори след пасажа за победата на Боа над 2 хунски вожда и сключването на мир с Византия става дума за посещението на Грод в Цариград и за брат му, като от този контекст се налага извода, че това са младите й синове. От тук, ако в началото на управлението си Мутел е бил около 20г. и е живял до 80г., то това ще рече, че и при най -ранната дата на възкачване ще да е управлявал до 587г. Ако Кубрат също е доживял до 80г. (наследственост) и идем на най-късната година 665, то ще да е роден към 585г. Разбира се възможно е двамата да са живели по-малко от 80г., но може да са доживяли и до 90г. Освен това: Бащата на Кубрат може да е бил поставен на трона непълнолетен и дори малолетен поради преврата. По именника Кубрат е управлявал 60г. (с възможно отклонение 1-1,5г в зависимост от ползвания календар) Преди Кубрат има невестник Гостун от друг род Ерми, което паказва, че е напълно възможно Кубрат да е заел трона малолетен или непълнолетен, т.е. около 12-16г. Тъй като смъртта на Кубрат се отнася към управлението на Константин ІІ (641-668), а солидите от огърлицата са сачени към 642-647г., то може да се отнесе смъртта на Кубрат по-скоро към периода на солидите (няма по-късни монети, а едва ли отношенията с Византия били тотално прекъснати за период от 10г.). Тъй че хронологически е напълно възможно.

Аудозапис за влизането на съв. войски в София на 16.09.1944

Ами причините са много. 1. Географско положение - голяма река от север и море от изток. Страната няма сериозна нужда от голям и елитен флот. За Дунава стигат и реките. За корабите важи само Черно море - за другите трябва да преминат Босфора, а това зависи от благоразположението на Византия. Генуа и Венеция имат флот, но това е в едно по-късно време, в което имат значинелни привилегии дори в региона на самия Цариград. Голямата сухопътна и компактна територия давала добри възможности за комуникации. Аналогично стои въпроса и за древна Тракия. 2. Обучението на флота е доста сложна задача. От една страна знанията по навигация на командния състав, от друга специално обучение на редовия. Строежа на кораби е също не лека техническа задача. За риболова и днес успешно се справят лодки и корабчета. Е, в един филм имаше идея за български китобоен флот вещо ръководен от министерство, но кой знае защо идеята си остана на филм Добруджанското деспотство е имало по-голям интерес, защото то вече контролирало значителна част от морската и речна територия на някогашното централизирано бълг. царство. А и то е съществувало в период на нарастнал търг. обмен. В интерес на истината и днес България не може да се похвали с голям флот. Военния флот е неголям, при това корабите са от доста нисък клас в сравнение с водещите държави (добре че амариканците докарват от време на време някой самолетоносач да видим що за чудо е това).Търговския също не е голям и дори може да се каже, че надхвърля нуждите настраната, но тъй като е флот и може да работи и по чужди поръчки излишъкът не е проблем (само дето екипажите за дълго са извън страната).

За нашите условия май трябва и някои спецефични за бълг. действителност съвети, от рода на: Опитайте се да научите какво точно ще се падне на изпита и наблегнете при ученето на него. Ако забележете, че прекалено много хора са се осведомили какво точно ще се падне, проучете дали при това положение няма да има променя и се постарайте да научите новите неща, които ще бъдат зададени на изпита....

Хан Органа е споменат от патриарх Никифор, Йоан Никиуски и като възможен прочит на един от пръстените от Малая Перешчепина. Пръстените Пасажът на патриарх Никифор отнасящ се за хан Органа гласи само: ГИБИ-ІІІ-294 пасажът на Йоан Никиуски пък гласи: В българския превод в ХИБ Кубрат е даден като Кетрадес, хуните като Мутанес, Органа без промяна. В английския превод се споменават още някои владетели на хуните: По интересен обаче е този пасаж: В електронен превод е това: Във следващия пасаж, в който се споменава владетел са Кубрат и Органа. Доколкото Органа се представя като лице, въз основа на което се определя Кубрат (в случая не става дума за типичните определители: син на... или от селището ...., а е даден като племенник). Иначе казано възможните кандидати са : Jaroks и Grepes. Свети Теофан, който макар да ползва еднакъв източник с патр. Никифор, сбива текста пропуска да спомене Органа. От друга страна, тъй като неговата хронография обхваща по-голям период, той описва епизода с покръстването на Jaroks и Grepes. При него обаче имената са Гордас (покръстения в Цариград) и Муагерин (брат му) ГИБИ-ІІІ-236. Този епизод се среща и при Йоан Маллала (ГИБИ-ІІ-212:213), като имената са съответно Грод и Мутел (има различия и в длугите имена, но те не представляват иннтерес за темата - командващия виз. флот да речем е Йоан...). В бълг. превод на Йоан Никиуски вместо хуните е използвано "крал на Мутанес". ХИБ-ІІ-78 Следователно е възможно Органа да е всъщност Горд хана, т.е. име и титла (подобно има и при Паган, наречен Кампаган). "Крал на Мутанес" е възможно пък да е свързано с брата на Горд - Мутел, Муагерин. Доколкото Кубрат се определя като братанец на Органа, то всъщност текста би означавал "крал на страната на Мутел". В духа на патримонаилната теория за държавата, която е типична за европейското средновековие, пособно определяне е съвсем нормално (така се определят напр. Османската империя по Осман, а също Добружда - по деспот Добротица). За огромно съжаление надписа на пръстена предлага известна вариантност на прочита и е трудно да се изведе с точност името на Органа. _______________________ Източниците съм посочил по следния начин: Гръцки извори за бълг. история - том -страници Христоматия по ист. на Б-я - том - страница За съжаление от Йоан Никиуски на български разполагам с малкия пасаж за Кубрат, а английския текст така и не ми стигна времето да му направя превод на български. Това, което е сложено е малко бързичък превод и затова съм сложил и английския текст.

И каква стана тя - във всички кръчми чалга и фул народ, пък като опре до гласуване - само 1 глас. То и за унгарския чардаш, испанското фламенго и руските романси братята роми имат не малка заслуга, ама минава за типична национална музика. Ай засвирайте ми чалгии, една песна мерак иска да се сетам за младостта да си врати сърце радостта. Свирайте ми чалга ке е, свирайте ми все от сърце празник ми е на душата, сега пеям за младостта. :drunk:

Подобна е Гугъл-Локал (или мапс). За нея не е необходимо да има инсталирана програма, а е част от търсачката. Google maps със стрелките се върти, а с +/- плъзгача се намали или увеличава изображението. Може да се мести по обичайншия начин и с курсор-ръчичка. А Ахелойската битка ви я бях нарисувал на това място. На който не му е до битки вижда се и плажа. http://maps.google.com/?t=k&ie=UTF8&om=0&l...018815,0.038624

В турската летописна бележка за посичането на Иван Шишман се казва, че Баязид поискал от царя ладии за да превози през Дунава завръщащите се от Ровине тур. войски, а после за благодарност му отсякал главата. Иначе за флота. Павел Дякон казва, че славяните нападнали с кораби (naves) Беневетското херцогство (вач. VІв.) Лозки еднодръвки има при нападенията от славяните на Солун през 597 и 620г. За похода на Омуртаг с лодки-еднодръвки ми се струва добре известно, тай че го прескачам. За Иван Асен се твърди, че към 1235г. построил 25 галери. Но откъде е взето - представа си нямам. Най-вероятно ще да е от писмата, то този том от ГИБИ го нямам сканиран. Фреската в св. 40 мци в Търново също е ветроходен кореб от типа на венец. галера. Имало фреска в Бояна, като кораба е бил от типа на нефовете. Твърди се също че в дарствената грамота на Иван Александър дадена на венецианците, пишело, че можат да доставят от нашите земи мачти (стожери) за кораби - аз и това не съм видял. Твърди се също, че в грамота на същия цар от 1347г. се говорело за манастирски флот - но поне в откъсите, които имам от месемврийските му грамоти не съм забелязал такова нещо. Някои виждат бълг. флот в помощта дадена от Добротица във връзка с династичните борби във Византия. В протокол на Кафа пък се казвало, че бил подготвен кораб за бой с Добротица - не е ясно обаче дали и Добротица е имал кораб, който дза въоръжи. И в договора на Иванко от 1387г. пак виждат бълг. флот.

Чудя се не е ли редно чалгата да се брои на едно с народната и класиката - все пак си е народно творчество и е неперходна от векове - още Алеко Константинов се оплаква от нея. :banana:

Така погледнато ще ни останат само речни кораби. Ами то и Варна има такива проблеми. Даже тя е влизала доста време в диоцеза на Цариградската, а не на Търновската патриаршия. Тъй че ако искаме морски флот не можем да минем без византийците. Иначе някои от графитите от зап. фасада на Алитургитос в Несебър, накои ги свързват със завземането на града от савойците. В Манасиевата хроника също има миниатюра с гръцките кораби нападащи Троя - става дума за Ватиканския препис. Иначе това го има и на западни миниатюри.

Антикоминтерновски ще рече, антисъветски. Обаче СССР също е водил преговори да се включи в пакта, като поставил около 10-15 условия, сред които България да сключи пакт за ненападание и контрол над проливите. В крайна сметка, за наше огромно съжаление, като взели да правят устава на ООН, нещо не им допаднал текста "миролюбивите народи, обявили война на Германия..." и тъй като сме били съюзник на Германия трябвало и за там да чакаме.

Ами Хитлер приложил твърдо принципа на Ал Капоне, че с блага дума и постолут се постига повече отколкото само с добра дума. Иначе казано с негово посредничество ни е била върната Южна Добруджа - това в аванс. След това една 300 000 германска армия на северната ни граница окончателно наклонила везните към Германия. Вече след включването България получила и някои отнети и земи през двете национални катастрофи. От цялата тази работа не мисля, че България е загубила нещо. 1. След неуспешната война все пак получила Южна Добруджа. 2. При успешна вайна е можело да получи Македония, Беломорска Тракия и Зап. покрайнини (не че и иначе не се пазарили да ги получат при капитулация). Най-същественото, че Коминтерна е имал някои идеи за шопска, македонска, добруджанска и пр. нации. Тъй като България не се опитала да спре немската армия (подобно на печално завършилите опити на Франция, Белгия, Югославия, Гърция....) в края на ВСВ си останала с непокътната армия, което било сериозен проблем Югославия да получи още няколко републики на гореспоменатите нации.