Galahad

Хониат е. Иванко правилно се е ориентирал, че няма да остарее и да си има тогава млада жена. Кузов пък щеше да върже кусур, че е внучка, а не внук. Ей, не може да се угоди на тези хора.

Като гледам текста, все повече се убеждавам, че трябваше да пратим кака Лашка.

Ако е текста на помениците го има в ХИБ, т.2. Ако е факсимилие на ръкописа - нямам ги.

Най - големият брат на Алусиан и наследник на Иван Владислав се е казвал Phrusin (няма гръцки шрифт), което може да се прочете като Прусен, Пресиан, но и като Фрусин, Фружин. Като в старото предание: Империята създадена от Константин, син на Елена, ще загине при Константин, син на Елена ... или иначе казано първия и последния императори носят едно и също име, което ми напомня, че первия покръстен владетел е Борис І, а първия цар Симеон І, пък сега управлява Симеон ІІ, син на Борис ІІІ. Константин е наречен император в едно писмо на император Сигизмунд. Ако няма шашма в превода и не са превели владетел като император, това е доста сериозно, защото ако на някой се признава една титла от равните, значи я има - става дума разбира се за император и патриарх/папа, защото над тях е само Бог. А Иванко не е имал време да стане цар, бързал е да бяга. Но пък е бил сгоден за императорска внучка. Но тя овдовяла преди да се омъжи и била дадена на Стрез, който благодарение на молитвите и особенно на отровата на св. Сава също наскоро след това починал.

Поначало думите от бита са определящи, а терминологичните са вторични. Да речем в Закона за съдене на людете има моравски думи, което е дало повод да се претендира, че това е Великоморавски закон възприет у нас. Но моравските думи са свързани само с църковни понятия, което показва, че са заемка в езика на новопокръстен народ, което насочва създаването му към България. Нещо като сегашните "визия", "мониторинг", "софтуер", "хардуер", "скрийнсървър".... Латинците номади. Великите римляни - чергари. То не случайно бъркът румъни с роми. Ама не им е лесно на хората - първо да съчинят език, а после и да се мъчат да обясняват, че си го имат откръй време. Между другото когато си правиха ТВ-революцията при репортажите румънците казваха, че се информирали какво ставало от бълг. телевизия. Та ми се видя доста интересно как така те разбират какво се говори по нашата, а ние не разбираме какво говорят по тяхната. Да не говорим за удивителната способност на румънците да научават българския език без акцент. Дори българските турци или руснаци, живели дълго в България говорят с акцент - а едните са родени и цял живот са живели в България, а на другите езика е близък. Че и румънците като научат български не фъфлят като НВ, ами доста трудно може да се разбере, че не са българи.

Е, значи тази страна на въпроса я изяснихме. Печатите на Манър и Тарасий показват, че те са владеели каквото са владеели, независимо дали са признавани от всички. Още по-малко значение има какво мисли науката по този въпрос. Ако днес някой е обядвал 2 кюфтета, какво значение има дали науката след 200г. ще реши, че в нач. на 20в. в България кюфтетата били малограмажни и се равнявали на 1 или че били 2 пъти по-големи от тези в сос и затова можело да минат за 4. В края на краищата научните дебата няма да направят чинията на героя по-пълна или по-празна - най много да понапълнят чиниите на пишещите по въпроса от хонорари за изписани статии. Разбира се науката сама по себе си няма мнение по никой въпрос. Има мнения на различни учени, които по правило са противоречиви. Ти можеш ли да посочиш някоя книга, която да дава научния стандарт за "независим източник", "независим владетел", каква идея е имал Симеон.... ? А иначе за идеята на Симеон - ами от писмата му с патр. Николай и Роман І все може да се хване нещо. Всички те като заинтересовани страни са поназнайвали нещо по въпроса, макар и трудно да може да минат за независими източници.

Ами за бълг. език във Влашко (на север от Дунав) има на Крорайна качена една много хубава книгаРАЗЫСКАНИЯ В ОБЛАСТИ БОЛГАРСКОЙ ИСТОРИЧЕСКОЙ ДИАЛЕКТОЛОГИИ от Бернщайн. Нямам време да я прочета цялата, но от това, което прочетох се изненадах колко добре съм знаел румънския език. Думичките от бита в румънския ми се отдавали по-добре отколкото на руски. И вместо да гледам руското значение на думичката, веднага хващам румънското. Явно съставителите на румънския език не са имали достатъчно големи италиански речници за да намерят истинските румънски думи там и затова са си останали употребяваните. За траките и фолклора ще е към темичките за съответния празник. От Еми ще е етнографската страна на въпроса, пък от мен тракийската.

Ами като гледах интервю на изпълнителката на песента и тя не очакваше да спечели. Друго си беше да пуснат Азис или кака Лашка - и те нямаше да спечелят, амо поне щяха да съберат погледите на публика и жури. И без това ни смятата за абиретени, поне да ги шашнем. Нищо - на следващата Евровизия. А до тогава - това: :drunk:

Ами Яков Светослав не е бил владетел, но е имал шанс да стане, тъй като бил осиновен от царицата. Но последната го пратила преждевременно да се отчита за делата си. Петър Делян е спорен, защото Михаил Псел е бил личен приятел на Алусиан. Пак наши и ваши. Все пак не е ли доста странно, че сред българите е имало хора, които могли да разпознаят Алусиан като царски потомък, но същите хич не се усетили, че Петър Делян е просто самозванец. То вярно, че мине се не мине се пръквал някой лъже-владетел, ама не и в обкръжението на експерти, които могат да разпознаят и истински царски потомък. За разлика от цар Роман, Алусиан не получава дори теоретично върховенство; ситуацията е по-близо до Константин и Фружин - потомци на 2 царе се борят съвместно срещу чуждия завоевател. Дори позицията на Алусиан си остава в известна степен подчинена. А при Иванко нещата се развиват малко спонтанно - обстоятелствата го подтикват към авантюра да убие царя, после не успява да се укрепи на трона и бяга във Византия. Отново притиснат от обстоятелствата се съюзява с цар Калоян. Определено също не е бил цар на България. Но подобно на Хриз, Алексий Слав, Стрез, Хрелю, Константин Велбъждки е бил самостоятелен владетел, т.е. не се е подчинявал на никой от околните. Те живеят в период когато Европа е в състояние на феодална разпокъсаност и императорите само носят славните титли на своите предшественици, но по същество са били само обикновени феодални владетели, макар и често от най-крупните и могъщите.

Ами гърците като не са искали да признаят герм. владетел за император - император ли е бил? За Симеон - ами аз затова все казвам, че реализираната Симеонова идея за България е Комнинова Византия. Симеон е обосновавал титлата си с това, че бил завладял част от земите на Византия и като господар на завоюваното население може да се нарича василевс на ромеите. Последица от елинското възпитание. Всичко тръгна от хронологичната таблица. Вече казах, че за изготвянето на една таблица има два крайни подхода с нюанси между тях - 1. слага се всичко - владетели, съвладетели, претенденти, антипапи - доста объркваща, но при четенето на изворите няма чудене "от къде се взе пък този владетел???" 2. Един доста изчистен вариант - за определен период се избира само един владетел - няма претенденти, няма съвладетили - всичко е просто и прегледно. Най-удобна за ширпотреба. И става като с успоредните прави - прави, които не се пресичат в теорията, а в реалността се пресичат някъде в безкрайността. Или като махалото дето като се бутне не спира да се люлее - в теорията. Но: Съвладетелите съвместно управляват територията на дадена държава и реално всеки от тях е неин владетел. Претендентите - те приемат властта по утвърдения ритуал (напр. Тома Славянине бил коронясан от антиохийския патриарх), контролират част от територията, така както титулярния владетел контролира другата. В някои хрон. таблици има сръбски деспоти в изгнание (в Унгария) или латински императори след Балдуин ІІ: Ами вижда ми се много по-лесно да се разбере дали един източник е достоверен, отколкото дали 2 са независими и не тиражират клюка пусната от един общ недостоверен източник.

Власите през 14-16 век доста добре се оправяли с българския. После взели да учат латински и се появил руманския език, макар и някои да са на мнение, че развивайки се като римляни нещо са объркали посоката и са станали но роми. Макар че и на Апенините - дошли варварите, избили римляните, останали ромите. В интерес на истината, някои думи от не толкова академичния говор, а свързани с бита са доста близки с българския език. А при Калоян, който е бил доста гъст с власите се е налагало писмата до папата да се превеждат първо на гръцки, а после на латински, защото българите и власите бъкел не разбирали от латински, а пък папата от влашки или български. А общото между днешните бълг. обичаи и тракийските са доста повече от приликата между чергите. Още повече, че християнизираните тракийски обичаи не се срещат у другите християнски народи. Което се среща да речем и за индианските обичаи - напр. Храмовете в лат. америка наред с приликите с испанските черкви, имат някои сходства в украсата с тази на индианските храмове - особено любимите черепи.

Аналогия с точки, един свидетел не е свидетел... както ида се формулира пренесено към източниците е неправилно. Даже имаше някаква формулировка на тази концепция свързана с багер. Каква е стойността на 2 погрешно осведемени източника - напр. имаме доста повече от 2 източници, при това независими, че са виждали Елвис жив - значи ли това, че е жив. А какво става, ако по стечение на събитията оцелеят именно два текста на тези, дето твърдят, че Елвис е жив? Източника може да е един, но достоверен и 10 погрешни. Броят на е гаранция за достоверност. Печатите са източник от първа ръка. Със самото си съществуване свидетелстват за определени обстоятелства. И те са си факт, независимо дали когато са правени някой не е оспорвал титлите на притежателя на булотирона, нито дали някой днес има някакво съмнение.

Все пак ми се струва, че самото понятие "най-великата личност", донякъде предполага общоважимост. Друго си е "любим герой" - може да е любим не само за нещо което е направил, а заради хубавата прическа, добре засуканите мустаци... Някой ви е любим герой дори тогава, когато не можете да обясните защо. Пък най-великата личност дори според някого предполага някаква универсалност - макар да може да не е най-велик на всички, поне трябва да е световноизвестен. Как ще е най-велик някой, дето е известен само в своето село. Нищо, че човека наистина може да има качества да е най-великия. А и има ред други проблеми: Василий ІІ - разширява империята, осигурава вътрен мир, стабилизира финансите... но, покорява България. Това за неговата държава е било добре, но веднага губи класацията просто защото се прави в България. А дали е справедливо и дали не бихме искали да имаме такъв император, вместо Исак ІІ Ангел, който съсипва империята си макар и България да извлича от това не малка полза. Александър, Наполен и Хитлер - имат големи идеи и влагат много усилия да ги постигнат. Нещо повече - те променят света - Александър създава универсален елинистичен свят, сливайки древни народи и култури в едно; Наполеон разнася идеите на Великата Френска революция и така допринася за реформирането и прогреса на обществото; Хитлер забърква война, но след тази война идва края на колониализма, апартейда, расизма, а също войната спомага много за техническия прогрес ... Но Александър завоюва тракийските земи, Наполеон е съюзник на Турция и вкалва Европа в изтощителна война, а Хитлер - също забърква война, която причинява много жертви, да не говорим за избитите по концлагери. От българската интересна фигура е княз Стефан Богориди - него и родът му са свързани половин век преди него и половин век след него. Преди него е Софроний и срещата му с Паисий. След него - от една страна потомци и поднастойни - князе и управители - Алеко Богориди, Гаврил Кръстевич, Николай Конаки-Богориди. От друга е Раковски, на когото Богориди е бил настойник, а от Раковски насетне са вече Левски, Ботев, Бенковски... И отново с неговото име се свързва и друго важно направление в общественото развитие на бълг. общество през Възраждането - бърбата за църк. независимост - той е покровителствал Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. В негов имот бил построен храма "Св. СТефан" и сградата на Екзархията. Дали без Стефан Богориди щеше да има екзарх Антим, Левски, Бенковски... Е, можеше някои от тях да станах хайдути, след време други пък хора да бяха напраливили независима църква, независима държава, но щяха ли да са тези. Тъй че доста е трудно да се определи най-великата личност пък дори само за България, че дори и за определен период.

Ами покрай връщането се завъртя идеята за някаква далавера на Божои Първанов. Подхвърли се идеята Историята да бъде разменена срещу въпросните ръкописи, а мощите на св. Дионисий за костите на цар Самуил. Подхвърли се обаче и алтернативата - не заменени, а продадени. Тогава имаше протести и дори Първанов пусна на страницата си анкета, като в крайна сметка далаверата не стана. При всички случои ако бяха успели фокуса с размяната щеше да е във вреда за нас - ние да получим нещо, което иначе е в български атонски манастир, а да дадем нещо, което си е в български музей. В Зографския манастир освен препис на Паисиевата история е ръкописа на Заграфската история (от същото време като Паисиевата), книгата с автографа на патр. Теодосий Търновски, евангелието на цар Георги ІІ Тертер, патерицата на последния охридски архиепископ Арсений, служебника на патр. Евтимий Търновски, да не говорим за християнските реликви. Тъй че компанията там е достойна. Иначе пуснах и писмо на и-мейла на гръцкия премиер, с копие до атинския архиепископ, макар да не знам доколко съм се справил с английския: Надявам се идеята да се повдигне въпроса за бърг. земи и епархии в Тракия и Македония да намали усещането за ощетеност на гръцките духовници.

Ами ако доста хора изпратят такива писма можем да минем и без родните политици. В крайна сметка в Гърция кампанията не е почната от държавата, а от частни лица. Доколко трябва и ние да чакаме вечно държавата да свърши това или онова. Гражданското общество може да промени държавата, но не и да се създаде от нея.

Тъй като вече има раздел етнография това лека-полека ще си дойде на мястото. Става дума като сравняваме българските песни и обичаи с това, което ни е известно за тракийските вярвания и обичаи. Власите, каракачаните, замеделците-славяни и скотовъдите-българи ... да ортодоксалната теза. Но... Дали е известно, че именно каракачаните и власите се занимавали основно със скотовъдство (в предсоциалистическия период)? И ако славяните са ги лишили от възможността да се занимават със земеделие, защо пък българите не им отнели и посбищата? Защо скотовъдците-българи имат календар, а славяните-земеделци нямат - омаме как наричали месеците, но за летоброене ... нищо. защо ако власите са траки, имаме толкова власи на север от Дунава - най-засегнатите земи от варварските нашествия? Защо каракачанския е толкова близък до гръцкия, а не до някой друг език. И в крайна сметка какво потвърждава родството на власи и каракачани с траки, пък ако ще латинизирани и ромеизирани, а не да речем с римски и гръцки колонисти? И доколко е възможно целия Балк. полуостров да е съвсем обезлюден. Или пък всички траки да бъдат латинизирани и елинизирани - при положение да речем, че Овидий се оплаква, че гетите въобще не се падавали на римско влияние?

Не са задигнали преписа на Историята просто от Атон, а от българския манастир Зограф. И ако този манастир е бил гръцки, дали Паисий Хилендарски би я оставал на фанариотите да изгорят и нея! Сега, като има фирми на гръцки инвеститори в България редно ли е да оберем гръцките им собственици, само защото имуществото им се е оказало на българска територия! А от някой търг в Западна Европа да са ни върнали изнесеното он иманярите? Аз лично пратих това писмо на и-мейла на гръцкото посолство: Ваше Превъзходителство, Наскоро прочетох, че трима гръцки владици - Панталеймон, Теологос и Павлос – чрез радиото на гръцката православна църква са призовали гръцкото правителство да претендират за някои български реликви, спасени в началото на 20 век когато гръцките войски са рушали българските домове, църкви и манастири. Как да се оцени тази постъпка? Какво може да е отношението ни към някои, дето са влезли като прелюбодейци в чужд дом, а сетне изгонили от там измамения съпруг и прелъстената съпруга решили да ограбят и нещастните им деца? Защото нима историята не е такава? Някога, докато христолюбивата българска армия се сражаваше с неверниците и поробителите, техните съюзници – говоря за гърците и сърбите – тайно се договаряха как да ограбят своите единоверци и съратници. И когато нечестивото им дело успя и те прокудиха българите от Беломорска Тракия и Македония, тези последните взеха със себе си това, което можеха да спасят. Но ето, че на тези, дето се настаниха в насилствено отнетите домове и храмове плячката се видя явно малко и сега ненаситността им иска още. Но как мислите, дали сме забравили как гръцките владици-фанариоти, които подобно на някогашните еретици-иконоборци унищожаваха икони само защото на тях имало български надписи (да споменем тук нечестивия софийски митрополит Йоаким, който изгорил иконите на храма в Берковица). И това далеч не е всичко. Те са извършили и по-лошо, което не са сторили дори турците, макар варвари и неверници. Тези владици-фанариоти са взели да горят и богослужебните книги, като не посвенили да хвърлят в огъня и светото писание, защото били написани на български език. И това е ставало къде ли не – в Атонските манастири, в Маникейския манастир при Сяр, а най се отличил нечестивия търновски владика Иларион Критски опожарил библиотеките на храмовете и манастирите на старата българска столица. И питам се, дали тези трима архиереи или да ги наречем по-точно архиразбойници си мислят, че сме забравили сторената неправда. Или, виждайки че България желае да влезе в Европейския съюз си мислят, че сме готови да направим това на всяка цена, дори и пълзейки, ограбвани и унизявани до безконечност. Или може би се надяват на продажното българско правителство? Но знайте че в България има и хора, които са готови да отстояват своето. И ако се питате защо днес не искаме да ни се върнат отмъкнатите кости на цар Самуил от патриаршеския храм на остров Преспа, Паисиевата история и другите реликви от българския манастир Зограф, че и отнетите зами в Беломорска Тракия и Македония, то не е, че сме ги забравили, а за да се запази мира и разбирателството между народите ни и любовта между църквите-посестрими. Но вие, като посредник между двата народа положете усилия да усмирите користолюбивите стремежи на тези недостойни духовници, та да не стане като с открехването на митичната кутия на Пандора. Защото ако исканията им предизвикат буря от взаимни претенции, то те няма да получат нищо, но само ще направят да се мразят два съседни народа, при това християнски. И нека вас ви води не пожеланото чуждо, а евангелското слово „Блажени са миротворците” (Мат. 5:9).

Ами върнахме Зографския препис на Паисиевата история и нищо не получихме в замяна. Какво пречи пак да стане също? Сега е време да се охладят мераците, че останат ли нещата да се решеват от българските политици нищо добро не ни чака.

В Библията, а и в Илиада на Омир съм срещал хубавата мисъл, че всяко поколение смята следващото за по-лошо. И въпреки изминалите хилядолетия това явно си е класика. А в края накраищата и всички хора са различни. Някои пък искат всички даса прости и тъпи като тях. Не е ли достатъчно, че има хора, които четат книги? 100 % се среща често в теорията и рядко в природата.

Въпроса за турското робство го обсъждаме вече в няколко теми и май от тях попреля насам. Иначе паричния обмен по времето на Дарий І не е имал такива мащаби, че да е имало крещяща нужда от обща балкано-малоазийска валута. Всъщност златото си е било универсално разменно средство и без да е било непременно във формата на монети. С днешните банкноти е по-друго. Но през античността всяка една държава е можела лесно да "обмени" чуждата валута в монетосекачницата си. Успехите на Дарий на европейския континент не били така трайни. А в Тракия монетосеченето се развива доста по-късно, така че трудно може да се говори за някаква обща валута там, където е нямало никаква.

Гръцките претенции за паметници на културана намиращи се в България Гръцкото коварство и алчност са били широко известни още от Античността и средновековието. И ето сега трима гръцки владици се обърнали по националното радио към гръцкото правителство да пробута измежду многото искания на ЕС към България и това, да се върнат изнесените паметници на културата от завзетите от гърците български земи. На пръв поглед инициатива не на държавата, а на три частни лица. Някога така започна и кампанията за Паисиевата история - резултата: беше взета от НИМ и предадена на Гърция. Тогава се пробута идеята тя да бъде разменена срещу някои гръцки ръкописи. Но явно гръцката страна има друга идея - да вземе не само Зографския репис на историята, но и ръкописите срещу ... нищо. Може ли да се разчита, че ако Гърция направи официално искане продажното българско правителство ще се противопостави. Едва ли - да се сещате да се е противопоставяло за нещо, освен да бъдат съдени корумпирани министри и да се развалят приватизиционни сделки облагодетелствали министерски и депутатски фирми. Я какво става с проверките за софтуер. Подсвирнаха им и нашите хубосници взеха и пратиха полицията да тараши хорските домове без да зачитат ни собствонест, ни неприкосновеност на личния живот, ни неприкосновеност на кореспонденцията, ни правото на едно лице да получава информация. Не че полицията няма друга работа - седят неразкритите убийства, ширят се неразкрити кражби и грабежи... Но казаха на нашите продажни управници и те - йес сър. И тъй като гърците подеха частна инициатива ми се струва, че е добре и ние да подемем такава и да им се обясни, че няма да получат нищо, ами и ако толкова ги е грижа за справедливостта могат даже да върнат това онова - Паисиевата история, тленните останки на Самуил, Беломорска Тракия и частите от Македония, които са в техни ръце... Ето няколко адреса, на които може да се пратят писма, в които да се напомни, че не сме забравили миналото и стореното от гърците, но не вдигаме панаири, защото искаме да загърбим миналото ш до живеем в мир и разбирателство със съседите. Но ако не можем да постигнем последното заради безумни искания, то и ние имаме какво да поискаме от тях и то май е доста повече. Гръцко посолство в България: sofia@greekembassy.bg Правителство на Гърция: pressoffice@primeminister.gr Това пък е адреса на Автономната гръцка архиепископия в Атина: contact@ecclesia.gr http://www.ecclesia.gr/English/archbishop/index.html Малко полезни адреси на сайта на гръцкото посолство: http://info.greekembassy-sofia.org/bg/links.htm

Дори траките да са елинизирани и латинизирани, те пак си остават траки. Те като местно население са част от основата, върху която се е формирал бълг. народ. Тракия е превърната в римска провинция в средата на І век, бълг. дъжава на Дунава е създадена в края на VІІв., т. е. имаме VІ века. От създаването на Дунавска България около ІІ века сме били в пределите на Византия и около V века под турско робство. В тези периоди замите на Дунавска България са били нападани и засевани с кумани, печенези, узи... Турските султани пък усилено заселвали татари, албанци разбира се турци и какви ли още не. В виз. период пък да речем са посеви арменци сред които братята Бакуриани - ктиторите на Бачковския манастир. Обстоятелството, че и днес тук има още българи показва доколко е вярна тезата за изчезването на траките и поселването на пустата земя с прабългари и славяни.

Ясно ми е, че сведенията са малко разпръснати, а не скупчени на едно място. Малко е трудно с посочването на авторите, защото за да се сглоби цялото трябва да се събира от много места. Никифор и Теофан казват, че един от братята на Аспарух се заселил при аварите. В чудесата на Св. Димитър (също дело на виз. автор) пък се казва, че Кубер иде от страната на аварите. Доколко е брат може да се съди по мадарския надпис, но връзката с изселването на брата на Аспарух е явна. Имаме печати, на които се сочат владетели на отделни славянски племена, които имат и виз. титли. Какъв е бил статута на славяните в Солунско може да се види от патр. Никифор когато говори за похода на Юстиниан ІІ - той ясно казва, че императора покорил много от слав. племена в този район - едни с война, други с договор. С тези българи се свързва и опита на Анастасий ІІ Артемий да си възвърна престола, тъй като действията им се свързват с района на Солун където бил заточен бившия император. Иначе казано определено си имаме независими слав. и бълг. владетели - поне докато не били покорени славянските. Тези известия се подкрепят от текстовата част на печатите, където се споменават владетели на племена и българи, а не просто виз. управители на някоя област. А това с "независимите" източници и точките е доста забавно, но не е вярно. Първо независими източници е доста относително понятие. Много по-относително от независим владетел. Верността иде не оттова дали източниците са 2 или 3 и оформят права или крива, а от ред фактори - осведоменост на автора, отдалечеността му от събитията - геотрафска и времева, дали сведенията са от първа ръка (писма на участници) или са минали през много ръце, безпристрастност на автора... Да речем св.Никифор и св.Теофан не са независими автори защото са ползвали общ извор - най-вероятно това е бил Великия Хронограф. Анастасий Библиотекар пък е превел превел св. Теофан на латински, което ще рече, че и той не е независим автор от тях двамата. Даже една група хроники - Лъв Граматик, Симеон Магистър - ги наричат просто хрониките от семейството на Симеон Магистър. Механичното пренасяне на методи и правила от една наука в друга обикновено води до доста весели изводи.

На печатите Мавър и Тарасий са посочени като български владетели. Титлата патриций се е давала на много чужди владетели, които са били независими от императора. Но тези двамата имат виз. титла, но не и длъжност във виз. държ. апарат. Те се представят именно като господари на българите. По това да речем се отличават от Самуил Алусиан, който макар и потомък на Комитопулите и от бълг. произход си е бил просто виз. чиновник. Неред с това когато говорят за разпадането на Велика България виз. автори споменават, че Керамисийко се поселил един от братята. В един от надписите пък около мадарския коник на Тервел се говори за чичовците му в Солунско, коите се върнали в своите керамисийски селища. Така че си имаме и държава, в която може да вместим Мавър и Тарасий. При всички случаи имаме реални личности и това, което знаем за тях дава основание да се считат за независими владетели - поне дотолкова, доколкото ги е имало в онази епоха извън виз. и герм. императори. В случая става дума за хронологична таблица, която е подчинена на определена методика и по нея влизат или отпадат определени данни. Напр. някои таблици пропускат съвладетели, други слагат претенденти за трона и т.н. По тази причина някъде напр. липсва Мицо Асен и Йоан Комнин - сина на Смилец, въпреки че за двамата да се знае, че са управлявали макар за кратко, а Йоан и с регенти.

Да, най-вероятното ще е сина на Михаил. Той се опитвал да стане цар на българите, но май само се ограничил с разни авантюри, най-забавната от които е с ромейката.