Galahad

Нали се сещата, че бах сложил едно писмо, в което охридския ярхиепископ Д. Хоматиан говори за празника Русалии

За династията Дуло каквото имаме, включая и възрожденските истории на св. Паисий, на Спиридон и Зографската е, че са били християни. Освен това, което казах за Кубрат и Тервел, възр. историци говорят, че Тервел се замонашил и отстъпил трона на синовете си, които един след друг преминали към езичеството. Той свалил първия, но и втория проямил склонност към езичеството. Тези пасажи ги разглаждат като смесване на събитията с тези за Борис и Расате. От една страна обаче има различия в края на историята, а от друга това, което знаем, е че след Севар избухнала криза, като се обособили 2 партии - 1 християнска разглеждана като провизантийска и другата - езическа. А Борис и Роман най-вероятно не са били заложници. Така по-допадало обаче на византийците. Лъв Дякон, който е от по-ранните автори не споменава за заложничество, а за подготвян брак между 2 български принцеси и императорите Василий ІІ и Константин VІІІ. Когато принцисите пристигнали обаче бил извършен преврата срещу Никифор ІІ. Тогава Теофано се оттеглила под предлог, че отива да нагледа принцесите. Скилица често обичал да сбива текста, а и се опитвал да съгласува текстовете. От там се появяват някои издънки. В случая по-късните виз. автори пропускат годежа и е трябвало да обяснят какво са правели принцовете в Цариград. И най им допаднало да са заложници. А от бисерите на Скилица любимия ми е за хан Омуртаг и Василий І. Сбивайки текста и съчленявайки изворите си Скилица казва, че преди отпътуването, Омуртаг взел в скута си навлезлия в юношеството Василий и му дал ябълка. Да ама когато си заминавал Василий бил около 20 год. и било малко късничко да си играят на дядо Коледа. А въщност единия епизод е за Василий като дете, а другия за заминаването е вече като младеж - тогава не се изявил много за бягството на ромеите, а съдейки по честото споменаване на българи в обкръжението по време на възхода му, май е бил малка хонска агентура.

Ами податките са си достатъчно: 1. Йоан Никиуски изрично говори за покръстването на Кубрат. 2. Това, което е намерено в гроба му също сочи, че е бил християнин. 3. Печата на Тервел - Богородице, помагай на кесаря Тервел. Обаче не се сещам за нито един сериозен и смислен аргумент, че династията Дуло са били езичници. Друго нещо е онова съвсем свободно съчинение за вярата на прабългарите в бог Тангра. Това си е най-чиста проба предположение.

Най харесвам историята до 18 век. По е интересно. Другото ... това да броиш колелца и нитове по някой танк, да засичаш по минути... ми се вижда доста досадна работа. А Крум. Има няколко версии. Едната, че е бил удушен, което пък го считат за ритуално действие. Лъвлъжел пък че го е убил. Но всъщност умрял от сърдечен удар. За тримцата Дукум... те са от късни източници. Най вероятно е смесица от имена и титли и става дума за ичергобоила Токт, който е сключил мирен договор. Е, ако на хана не е харесал нещо договора може и да са го удушили. А когато турците превземат Цариград от една страна вече не е имало Виз. империя, чийто мощен флот да подпомага с храни и хора обсадения град, а от друга вече е имало топове и мощните крепостни стени вече нямали такова голямо значение както преди векове по времето на Крум.

Кое точно не е вярно?

Също лекари и юристи учат латински. Ако някой има толкова желание да превежда от латински да му дам за домашно писмото на папата до майката на цар Иван Александър и 2-3 писма на охридските архиепископи във връзка с италийските епархии на архиепископията. Иначе отношението към историческите паметници е мака казано доста немърливо. Ето тук можете да погледнете снимките за ротондата "Св. Георги" в София, които сложих наскоро. Има няколко архивни при ротондата и стенописите и ще се види, че "липсите" са доста - става дума в сравнение с това, което е имало в началото на 20век, не за унищоженото в продължение на векове. Но и сега прилагат твърдо принцепа на кучето, че дори и да не ядът кокъла не трябва да се дава - иначе казано помолих да снимам ктиторския портрет с модела на храма, ама ме отрязаха, като от друга страна обясниха, че и снимки нямало направени от други защото изображението било доста бледо.

Погановски поменник Помени, Господи, царя Константина - помени, Господи: Бориса царя, Романа (царя - доб. на издателя) Гаврила царя, Петра царя, Костадина царя, Георгия царя, Теодора царя, Михаила царя, Страцимира царя, Стефана царя, Костандина царя, Костантина царя, Симеона царя, Самуила царя, Ясена царя, Борила царя, Симеона царя, Кумана деспота царя, Тертия, неговия син царя, Александра царя, Неговия брат деспота Владислава, и шишмана царя, Михаила царя, негов брат, Асеня царя, Петра царя, Радомира царя, Калояна царя, Александра царя, Якова царя, Теретия царя, Александра царя, Асеня царя, Неговия господар, Асеня царя, Страцимира царя.

Зографски поменник Помени, Господи, в православната вяра български царе: царя, Гаврила, Самуила, Страцимира, Асеня, Калимана, Бориса, Димитрия, Давида, Симеона, Георгия, Михаила, Шишмана, Костадина, Асеня, Бориса, Ивана Асеня, Петра, Гаврила, Бориса, Шемгона, Михаила, Александра, Калимана, Бат ( тук редактора е добавил -оя и е станало Батоя, но навярно си е Бат и става дума за Аспарух, тъй като Династията дуло били християни и затова е споменат между православните царе; Батоя е латинска версия на името) Теодора, Страцимира, Ивана, Фружина, Романа, М...... Михаила, Анд(р)оника, Асеня, Радомира, Михаила, Димитрия, Константина,, Александра, Михаила, Страцимира, Михаила, Петра.

Боянски поменник: Помени, Господи, благочестивите царе: Бориса царя, Симеона царя, Романа царя, Петра царя, Самуила царя, Радомира царя, Гавраила царя, Ясена царя, Калояна царя, Петра царя, Борила царя, Жосподина Шишмана царя, Ясена царя, Александра царя, Ивана Асена царя, Калимана царя, Михаила царя, Александра царя, Костадина царя, Симеона царя, Шегмона царя, Якова деспота царя, Георгия царя, Тертерия, неговия Михаила, неговия брат Страцимира царя, син Михаила царя, Кумана Деспота царя, Теодора Светослава царя,Александра царя, Асеня царя, Страшимира царя, Владислава - неговия брат, Стефана царя, Константина царя, Фружина царя А това е помен на православните царици: Анна царица, Елена царица, Ирина царица, Ефросина царица, Мария царица, Ксения царица, Евжения царица, Кераца царица, Теодосия царица, Теодора царица, Ефросина царица, Ксения монахиня, Кера Мария царица, Мария царица, Теодора царица, Анна царица.

Има и Зографски. А за текста - не знам какво ще се получи. Нямам снимка на целите и не ми е много ясно как да ги подредя. В книгата са в по 3 колони, но няма номеруване като в Бориловия синодик. Тъй че ако ще се гледа кой след кой е няма как да се получи на форума подреждането в колони. Иначе като имена на куп мога да набера такста на някой от трите. Но това - довечера. В единия има и цариците, ама не пише, коя на кого е била жена.

Формалния край на античността е убийството на Ромул Августил, а на средновековието превземането на Цариград от турците. Иначе казано от началото до края средновековието е белязано с варварски нашествия. Иначе казано народи на по-ниско културно ниво завладяват земи на народи на по-високо културно ниво. Основата за самата промяна обаче се развива в самото средновековие. През средновековието се появяват държави като Полша, Русия и България, които затварят от изток пътя на варварските нашествия. Античния свят не успяла да се срави с този проблем и много от постиженията на неговите цвилизации са или унищожени. Византия запазила ред антични традиции и паметници, но турското и арабско нашествие сериозно засегнали и тяхното наследство. Но Средновековието също има свои постижения: 1. Строителството - "Св. София" в Цариград, Голямата Базилика в Плиска, Нотр Дам в Париж... 2. В литературата - разбира се на първо място в представата изникват богословските съчинения. Не че не е имало и други, но да речем са по-малко познати. По-скоро са по-малко познати авторите. Иначе съчиненията за крал Артур и рицарите на кръглата маса, Последния бой на Ролан или баладите за Робин Худ също са популярни, макар и в преработен вид. Но така стои въпроса и с Илиадата на Омир, да не говорим за други произведения или герои на античността. 3. В изкуството - средновековието има свой стил, или по-точно стилове. Такива имат античността, ренесанса и днешното време. Днешното време не е застой, макар и доста хора да определят съвременните картини като цапаници. Това показва, че стиловете се изменят, без да може да се каже, че единият е най-добър, другия е на второ място... Всеки си има предпочитания, но картините на Пикасо се продават също тай скъпо, както и на Леонардо. 4. В науката - доста от античните съчинения са ни познати най-често в средновековни преписи или в извадки от тях направени през средновековието. Средновековието е времето на пътя на коприната, пътешествието ан Марко Поло, времето на Авицена, откриването на свойството на барута да изстрелва разни неща, усъвършенства се корабоплаването (особено викингите, които пътуват не по кроткото Средиземно море, а през океана). Сащам се, че една катедрала я били пребоядисали в сиво, защото била средновековна и да създавала вярна представа за епохата. Постройката направена от тухли обаче си била с характерния за тухлите розово-червен цвят през средновековието. Иначе казано масовата представа за средновековието е едно наложено виждане, а не реално познаване на епохата. Типичен пример са доста странните реставрации в Търново на патриаршията и св. 40 мъченици. "Реставрираните" храмове са лишени да речем от склуптурната украса и мазилка. Не всички са имали, но сега всички нямат - така изглеждат мрачни и сиви и дават мярна представа за средновековието. В колко от "реставрираните" храмове може да се видят капителите с двуглави орли, кръстове, библийски сцени, намерени при разкопките на същите храмове. А и Античвостта не е Партенон до Колизеум. Средновековието също е било цветно и красиво:

Честит празник!

Хониат е. Иванко правилно се е ориентирал, че няма да остарее и да си има тогава млада жена. Кузов пък щеше да върже кусур, че е внучка, а не внук. Ей, не може да се угоди на тези хора.

Като гледам текста, все повече се убеждавам, че трябваше да пратим кака Лашка.

Ако е текста на помениците го има в ХИБ, т.2. Ако е факсимилие на ръкописа - нямам ги.

Най - големият брат на Алусиан и наследник на Иван Владислав се е казвал Phrusin (няма гръцки шрифт), което може да се прочете като Прусен, Пресиан, но и като Фрусин, Фружин. Като в старото предание: Империята създадена от Константин, син на Елена, ще загине при Константин, син на Елена ... или иначе казано първия и последния императори носят едно и също име, което ми напомня, че первия покръстен владетел е Борис І, а първия цар Симеон І, пък сега управлява Симеон ІІ, син на Борис ІІІ. Константин е наречен император в едно писмо на император Сигизмунд. Ако няма шашма в превода и не са превели владетел като император, това е доста сериозно, защото ако на някой се признава една титла от равните, значи я има - става дума разбира се за император и патриарх/папа, защото над тях е само Бог. А Иванко не е имал време да стане цар, бързал е да бяга. Но пък е бил сгоден за императорска внучка. Но тя овдовяла преди да се омъжи и била дадена на Стрез, който благодарение на молитвите и особенно на отровата на св. Сава също наскоро след това починал.

Поначало думите от бита са определящи, а терминологичните са вторични. Да речем в Закона за съдене на людете има моравски думи, което е дало повод да се претендира, че това е Великоморавски закон възприет у нас. Но моравските думи са свързани само с църковни понятия, което показва, че са заемка в езика на новопокръстен народ, което насочва създаването му към България. Нещо като сегашните "визия", "мониторинг", "софтуер", "хардуер", "скрийнсървър".... Латинците номади. Великите римляни - чергари. То не случайно бъркът румъни с роми. Ама не им е лесно на хората - първо да съчинят език, а после и да се мъчат да обясняват, че си го имат откръй време. Между другото когато си правиха ТВ-революцията при репортажите румънците казваха, че се информирали какво ставало от бълг. телевизия. Та ми се видя доста интересно как така те разбират какво се говори по нашата, а ние не разбираме какво говорят по тяхната. Да не говорим за удивителната способност на румънците да научават българския език без акцент. Дори българските турци или руснаци, живели дълго в България говорят с акцент - а едните са родени и цял живот са живели в България, а на другите езика е близък. Че и румънците като научат български не фъфлят като НВ, ами доста трудно може да се разбере, че не са българи.

Е, значи тази страна на въпроса я изяснихме. Печатите на Манър и Тарасий показват, че те са владеели каквото са владеели, независимо дали са признавани от всички. Още по-малко значение има какво мисли науката по този въпрос. Ако днес някой е обядвал 2 кюфтета, какво значение има дали науката след 200г. ще реши, че в нач. на 20в. в България кюфтетата били малограмажни и се равнявали на 1 или че били 2 пъти по-големи от тези в сос и затова можело да минат за 4. В края на краищата научните дебата няма да направят чинията на героя по-пълна или по-празна - най много да понапълнят чиниите на пишещите по въпроса от хонорари за изписани статии. Разбира се науката сама по себе си няма мнение по никой въпрос. Има мнения на различни учени, които по правило са противоречиви. Ти можеш ли да посочиш някоя книга, която да дава научния стандарт за "независим източник", "независим владетел", каква идея е имал Симеон.... ? А иначе за идеята на Симеон - ами от писмата му с патр. Николай и Роман І все може да се хване нещо. Всички те като заинтересовани страни са поназнайвали нещо по въпроса, макар и трудно да може да минат за независими източници.

Ами за бълг. език във Влашко (на север от Дунав) има на Крорайна качена една много хубава книгаРАЗЫСКАНИЯ В ОБЛАСТИ БОЛГАРСКОЙ ИСТОРИЧЕСКОЙ ДИАЛЕКТОЛОГИИ от Бернщайн. Нямам време да я прочета цялата, но от това, което прочетох се изненадах колко добре съм знаел румънския език. Думичките от бита в румънския ми се отдавали по-добре отколкото на руски. И вместо да гледам руското значение на думичката, веднага хващам румънското. Явно съставителите на румънския език не са имали достатъчно големи италиански речници за да намерят истинските румънски думи там и затова са си останали употребяваните. За траките и фолклора ще е към темичките за съответния празник. От Еми ще е етнографската страна на въпроса, пък от мен тракийската.

Ами като гледах интервю на изпълнителката на песента и тя не очакваше да спечели. Друго си беше да пуснат Азис или кака Лашка - и те нямаше да спечелят, амо поне щяха да съберат погледите на публика и жури. И без това ни смятата за абиретени, поне да ги шашнем. Нищо - на следващата Евровизия. А до тогава - това: :drunk:

Ами Яков Светослав не е бил владетел, но е имал шанс да стане, тъй като бил осиновен от царицата. Но последната го пратила преждевременно да се отчита за делата си. Петър Делян е спорен, защото Михаил Псел е бил личен приятел на Алусиан. Пак наши и ваши. Все пак не е ли доста странно, че сред българите е имало хора, които могли да разпознаят Алусиан като царски потомък, но същите хич не се усетили, че Петър Делян е просто самозванец. То вярно, че мине се не мине се пръквал някой лъже-владетел, ама не и в обкръжението на експерти, които могат да разпознаят и истински царски потомък. За разлика от цар Роман, Алусиан не получава дори теоретично върховенство; ситуацията е по-близо до Константин и Фружин - потомци на 2 царе се борят съвместно срещу чуждия завоевател. Дори позицията на Алусиан си остава в известна степен подчинена. А при Иванко нещата се развиват малко спонтанно - обстоятелствата го подтикват към авантюра да убие царя, после не успява да се укрепи на трона и бяга във Византия. Отново притиснат от обстоятелствата се съюзява с цар Калоян. Определено също не е бил цар на България. Но подобно на Хриз, Алексий Слав, Стрез, Хрелю, Константин Велбъждки е бил самостоятелен владетел, т.е. не се е подчинявал на никой от околните. Те живеят в период когато Европа е в състояние на феодална разпокъсаност и императорите само носят славните титли на своите предшественици, но по същество са били само обикновени феодални владетели, макар и често от най-крупните и могъщите.

Ами гърците като не са искали да признаят герм. владетел за император - император ли е бил? За Симеон - ами аз затова все казвам, че реализираната Симеонова идея за България е Комнинова Византия. Симеон е обосновавал титлата си с това, че бил завладял част от земите на Византия и като господар на завоюваното население може да се нарича василевс на ромеите. Последица от елинското възпитание. Всичко тръгна от хронологичната таблица. Вече казах, че за изготвянето на една таблица има два крайни подхода с нюанси между тях - 1. слага се всичко - владетели, съвладетели, претенденти, антипапи - доста объркваща, но при четенето на изворите няма чудене "от къде се взе пък този владетел???" 2. Един доста изчистен вариант - за определен период се избира само един владетел - няма претенденти, няма съвладетили - всичко е просто и прегледно. Най-удобна за ширпотреба. И става като с успоредните прави - прави, които не се пресичат в теорията, а в реалността се пресичат някъде в безкрайността. Или като махалото дето като се бутне не спира да се люлее - в теорията. Но: Съвладетелите съвместно управляват територията на дадена държава и реално всеки от тях е неин владетел. Претендентите - те приемат властта по утвърдения ритуал (напр. Тома Славянине бил коронясан от антиохийския патриарх), контролират част от територията, така както титулярния владетел контролира другата. В някои хрон. таблици има сръбски деспоти в изгнание (в Унгария) или латински императори след Балдуин ІІ: Ами вижда ми се много по-лесно да се разбере дали един източник е достоверен, отколкото дали 2 са независими и не тиражират клюка пусната от един общ недостоверен източник.

Власите през 14-16 век доста добре се оправяли с българския. После взели да учат латински и се появил руманския език, макар и някои да са на мнение, че развивайки се като римляни нещо са объркали посоката и са станали но роми. Макар че и на Апенините - дошли варварите, избили римляните, останали ромите. В интерес на истината, някои думи от не толкова академичния говор, а свързани с бита са доста близки с българския език. А при Калоян, който е бил доста гъст с власите се е налагало писмата до папата да се превеждат първо на гръцки, а после на латински, защото българите и власите бъкел не разбирали от латински, а пък папата от влашки или български. А общото между днешните бълг. обичаи и тракийските са доста повече от приликата между чергите. Още повече, че християнизираните тракийски обичаи не се срещат у другите християнски народи. Което се среща да речем и за индианските обичаи - напр. Храмовете в лат. америка наред с приликите с испанските черкви, имат някои сходства в украсата с тази на индианските храмове - особено любимите черепи.

Аналогия с точки, един свидетел не е свидетел... както ида се формулира пренесено към източниците е неправилно. Даже имаше някаква формулировка на тази концепция свързана с багер. Каква е стойността на 2 погрешно осведемени източника - напр. имаме доста повече от 2 източници, при това независими, че са виждали Елвис жив - значи ли това, че е жив. А какво става, ако по стечение на събитията оцелеят именно два текста на тези, дето твърдят, че Елвис е жив? Източника може да е един, но достоверен и 10 погрешни. Броят на е гаранция за достоверност. Печатите са източник от първа ръка. Със самото си съществуване свидетелстват за определени обстоятелства. И те са си факт, независимо дали когато са правени някой не е оспорвал титлите на притежателя на булотирона, нито дали някой днес има някакво съмнение.

Все пак ми се струва, че самото понятие "най-великата личност", донякъде предполага общоважимост. Друго си е "любим герой" - може да е любим не само за нещо което е направил, а заради хубавата прическа, добре засуканите мустаци... Някой ви е любим герой дори тогава, когато не можете да обясните защо. Пък най-великата личност дори според някого предполага някаква универсалност - макар да може да не е най-велик на всички, поне трябва да е световноизвестен. Как ще е най-велик някой, дето е известен само в своето село. Нищо, че човека наистина може да има качества да е най-великия. А и има ред други проблеми: Василий ІІ - разширява империята, осигурава вътрен мир, стабилизира финансите... но, покорява България. Това за неговата държава е било добре, но веднага губи класацията просто защото се прави в България. А дали е справедливо и дали не бихме искали да имаме такъв император, вместо Исак ІІ Ангел, който съсипва империята си макар и България да извлича от това не малка полза. Александър, Наполен и Хитлер - имат големи идеи и влагат много усилия да ги постигнат. Нещо повече - те променят света - Александър създава универсален елинистичен свят, сливайки древни народи и култури в едно; Наполеон разнася идеите на Великата Френска революция и така допринася за реформирането и прогреса на обществото; Хитлер забърква война, но след тази война идва края на колониализма, апартейда, расизма, а също войната спомага много за техническия прогрес ... Но Александър завоюва тракийските земи, Наполеон е съюзник на Турция и вкалва Европа в изтощителна война, а Хитлер - също забърква война, която причинява много жертви, да не говорим за избитите по концлагери. От българската интересна фигура е княз Стефан Богориди - него и родът му са свързани половин век преди него и половин век след него. Преди него е Софроний и срещата му с Паисий. След него - от една страна потомци и поднастойни - князе и управители - Алеко Богориди, Гаврил Кръстевич, Николай Конаки-Богориди. От друга е Раковски, на когото Богориди е бил настойник, а от Раковски насетне са вече Левски, Ботев, Бенковски... И отново с неговото име се свързва и друго важно направление в общественото развитие на бълг. общество през Възраждането - бърбата за църк. независимост - той е покровителствал Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. В негов имот бил построен храма "Св. СТефан" и сградата на Екзархията. Дали без Стефан Богориди щеше да има екзарх Антим, Левски, Бенковски... Е, можеше някои от тях да станах хайдути, след време други пък хора да бяха напраливили независима църква, независима държава, но щяха ли да са тези. Тъй че доста е трудно да се определи най-великата личност пък дори само за България, че дори и за определен период.