Galahad

Опасявам се, че това не е толкова право, колкото политология и журналистика. Ако беше право щеше да е нещо от рода "Свободата на словото и правни гаранции за неговата защита", Развитие на демократичната държава..."

Преди години бях взел да правя продължение на бай Ганьо. Това беше по Тошово време, ама си останах само на първата историйка. Разбира се нямах намерение да я публикувам, защото ако я занесях някъде можеше да получа почивка на онова хубаво място в Белене. Е, едва ли, ама щяха да ме изключат от комсомола. И сега да минавах за репресиран.

Ами всяко нещо си има предимства и недостатъци. На наборната най-толямото предимство, че е една "народна армия", т.е. се формира от народа и при необходимост може да се обърне срещу правителството. Професионалната са наемници - те служат на този, дето плаща и ако са добре платени хич и не им пука как живеят другите в държавата. А оръжието е в тях. Друго предимство е по-голямата численост и минава, че издръжката и е по-малка. Професионалната също има свои предимства. Кадрите са по-добре подготвени. Това е изключително важно в днешното време на високи технологии. Избягва се така нежеланата казарма. Има и някои недостатъци. Армията е по-малка. Обаче и с наборна нямаме численост да смажем турците. А за продължителността на наборната служба. Като е дълга разходите са големи и не стигат за обучение при сегашното състояние на държавата. Парите отиват за папане, а за патрони не остават.

Ами легендите за Крали Марко са няколко пласта. В най-стария основата са тракийски митове. Напр. за Вида самовила - тракийската богиня Бендида. Богиня на ноща, на луната, на женското начало, закрилница на горите. Или крилатия кон. Следващия пласт е за живота на самия крал Марко - за строителната му дейност, някои семейни приключения. Най-впечатляващото е знаменитата му фраза на Ровине, където се сражавал на страната на турците: "По-добре да загина, но да победи християнската войска". Следващата фигура е доста тайствена - среща се като Каралюк или Дебел Новак. Двете фигури на Новак и Марко запонали да се смесват още през 16 век и още тогава някои пътешественици твърдят, че това било едно и също лице. Този Каралюк освободил пленени християни и тъй като явно станало с подкрепа на бълг. владетели емир Сюлейман (сина на Баязид І) предприел поход срещу бълг. земи. Кой знае защо това събитие го наричат въстание на Константин и Фружин?

Статия за жен-шена на руски Името на растението иде от "жен" - човек и "шен" - корен, заради това, че формата на корена наподобява човешко тяло. Това обстоятелство подобно на корена от мандрагора станало причина растението да бъде обградено с тайственост и популярност. От всичко, което може да се прочете за жен-шена като панацея и лекарство на лекарствата, това растение е най-интересно като ободрителна напитка. Тя за разлика от някои други като кафето и чая не изтощава нервната система. Растението е тревисто, многогодишно (съществува столетия и с времето така ценения му корен наедрява) - за по-качествен корен трябват поне 10-тина години развитие. А храст е неговия родственик от сем. Аралиеви - елеутерокока, който има ред от ценните качества на жен-шена.

Храма май е най-известен с подпалването му от Херострат, който направил това само за да остане известен. И успял. После бил изграден доста по-пищно. Но първия храм бил интересен като архитектурно решение заради "възглавницата" в блатото. Той бил изграден в блатото върху "възглавница" която го предпазвала от земетресения. Възобновения храм бил направен също върху нея. С появата на християнството в Ефес пребивавал ап. Йоан и градът е претендент, че там е починала св. Богородица. Тъй че новия християнски център се оказал враждебен към храма на езическата богиня. Сградата станала каменна кариера, което нарушило стабилността на конструкцията. И благого, което векове пазело храма го погълнало.

Друго интересно е, че Крали Марко и Иван Шишман започват да управляват в една и съща година (от РХ) и умират в една година. Има една народна песен, в която се говори и за двамата, но нея я нямам. Май я бях чел в един от томовете на СбНУ, в който имаше само песни за Крали Марко.

Около 17-18 дни след битката в м. Ровине край р. Арджеш завръщащия се от не много успешния поход срещу Влашко султан Баязид наредил да бъде посечен цар Иван Шишман в Никопол. Там свършва историята и започва легендата. Това е можи би най-популярния български владетел в епохата на турското робство. С неговоти име се свързвали местности, крепости. Няколко селища претендират той да е погребан там. Макар и в днешната историография цар Иван Шишман да е представян като ленив и нерешителен владетел, в народното творчество името му се свързва със сражения и ръководене отбрана на крепости. Народните песни за цар Иван Шишман

За Органа както казах смятам да пусна отделна тема - имам си кандидат за това име. Че и с брат. Но в текста на Йоан не са просто заменени случайни имена, а от контекста се вижда, че става дума за Кубрат - това е намесата на Кубрат в подкрепа на имп. Марина и за близките му отношения с Ираклий. От това, което говори Йоан за Кубрат единствено покръстването не е известно от други източници. За Кубрат има източници, макар и оспорвани, че е християнин. Ама пък няма нищо, че е бил езичник. Все пак е по-правилно да се твърди нещо, за което има някакви сведения, отколкото нещо, за което няма никакви сведения, а просто на някой така по му харесвало.

Ами моя иде от един от рицарите на крал Артур - Галахад. Той е бил син на Ланселот от Езерото и потомък на Йосиф Ариматейски. Под това име в легендите понякога е и Ланселот. Галахад е най-известен с това, че е намерил св. Граал. А как го избрах - ами трябваше да се регистрирам някъде, но доста от имената бяха заети. И като пробвах няколко дни и изредих какво ли не стигнах до британските легенди и Галахад. Пък аватара си го намерих наготово, но по едни избори го постригах малко, та поне някъде да има някаква промяна.

Дори в Чудесата не се говори за физическо намушкване. Идеята е, че чрез чудо е бил убит, нещо като духовно пробождане. От това, че обвинявал, че го е пробол Манастър направен извода, че е бил прободен физически. Само в чудесата се говори за Манастър, но и там се отрича, че той действително го е пробол. Извода за убийството се дължи на яко нагаждане - от една страна се взима, че е обвинявал Манастър, от друга се игнорира, че всички извори отхвърлят физ. убийство и се получава. За плеврита или някой го казваше, или е определена по симптомите, или и двете. Погледнах в ГИБИ (стр. 156 - има го тома на Крорайна) - значи на българския е дадено "страната", а в гръцкия има "плеврит" (от долу нагоре 19 дума, от ляво на дясно 4). За воден обаче май аз си гоизмислих по симптомите.

Аналогията е крайно несполучлива. Съпоставя се един НИК, който по същество е псевдоним с името от печата. Има още антични пиеси с реплики на ред известни личности като напр. тракийския цар Рез (ос) споменат и в Илиадата. Ясно е обаче, че тъй като пиесата е худ. произведение то репликите не са действителен разговор. Друго нещо е монетата на Севт - от нея можем да видим, че поне той самия не се е наричал Севт ІІІ, както си имаме тук-таме цар Фердинанд І. А моя ник не съдържа никаква допълнителна информация, която да покаже, че става дума за някой от средновековието. В интерес на истината дори в легендата има поне 2 с това име. Ако бях сложил и принц на Бенук е вече друга работа. А за св. Димитър и Калоян - в изворите се казва, че Калоян починал от плеврит - починал от болест, а не защото е бил прободен с копие. Така както Атила е починал благодарение на папските молитви, но от естествена смърт.

Аз съм за Испания - чрез бракове, реконквисти и конквисти овладели Пиринейския полуостров, голяма част от Америка (Северна, Централна и Южна), Нидерландия, като династията управлявала и Австро-Унгария. И като на всяка могъща империя и дошъл края. Владетелските домове да Испания и Австро-унгагария се разделили след време, Нидерландия въстананала, Португалия се отцепила, първо част от замите в Америка били завладени от други народи (вкл. холандци), а после се обявили за независими. И днес име останал само спомена с добавка на една голяма част от Пиринийския полуостров.

Нали се сещата, че бах сложил едно писмо, в което охридския ярхиепископ Д. Хоматиан говори за празника Русалии

За династията Дуло каквото имаме, включая и възрожденските истории на св. Паисий, на Спиридон и Зографската е, че са били християни. Освен това, което казах за Кубрат и Тервел, възр. историци говорят, че Тервел се замонашил и отстъпил трона на синовете си, които един след друг преминали към езичеството. Той свалил първия, но и втория проямил склонност към езичеството. Тези пасажи ги разглаждат като смесване на събитията с тези за Борис и Расате. От една страна обаче има различия в края на историята, а от друга това, което знаем, е че след Севар избухнала криза, като се обособили 2 партии - 1 християнска разглеждана като провизантийска и другата - езическа. А Борис и Роман най-вероятно не са били заложници. Така по-допадало обаче на византийците. Лъв Дякон, който е от по-ранните автори не споменава за заложничество, а за подготвян брак между 2 български принцеси и императорите Василий ІІ и Константин VІІІ. Когато принцисите пристигнали обаче бил извършен преврата срещу Никифор ІІ. Тогава Теофано се оттеглила под предлог, че отива да нагледа принцесите. Скилица често обичал да сбива текста, а и се опитвал да съгласува текстовете. От там се появяват някои издънки. В случая по-късните виз. автори пропускат годежа и е трябвало да обяснят какво са правели принцовете в Цариград. И най им допаднало да са заложници. А от бисерите на Скилица любимия ми е за хан Омуртаг и Василий І. Сбивайки текста и съчленявайки изворите си Скилица казва, че преди отпътуването, Омуртаг взел в скута си навлезлия в юношеството Василий и му дал ябълка. Да ама когато си заминавал Василий бил около 20 год. и било малко късничко да си играят на дядо Коледа. А въщност единия епизод е за Василий като дете, а другия за заминаването е вече като младеж - тогава не се изявил много за бягството на ромеите, а съдейки по честото споменаване на българи в обкръжението по време на възхода му, май е бил малка хонска агентура.

Ами податките са си достатъчно: 1. Йоан Никиуски изрично говори за покръстването на Кубрат. 2. Това, което е намерено в гроба му също сочи, че е бил християнин. 3. Печата на Тервел - Богородице, помагай на кесаря Тервел. Обаче не се сещам за нито един сериозен и смислен аргумент, че династията Дуло са били езичници. Друго нещо е онова съвсем свободно съчинение за вярата на прабългарите в бог Тангра. Това си е най-чиста проба предположение.

Най харесвам историята до 18 век. По е интересно. Другото ... това да броиш колелца и нитове по някой танк, да засичаш по минути... ми се вижда доста досадна работа. А Крум. Има няколко версии. Едната, че е бил удушен, което пък го считат за ритуално действие. Лъвлъжел пък че го е убил. Но всъщност умрял от сърдечен удар. За тримцата Дукум... те са от късни източници. Най вероятно е смесица от имена и титли и става дума за ичергобоила Токт, който е сключил мирен договор. Е, ако на хана не е харесал нещо договора може и да са го удушили. А когато турците превземат Цариград от една страна вече не е имало Виз. империя, чийто мощен флот да подпомага с храни и хора обсадения град, а от друга вече е имало топове и мощните крепостни стени вече нямали такова голямо значение както преди векове по времето на Крум.

Кое точно не е вярно?

Също лекари и юристи учат латински. Ако някой има толкова желание да превежда от латински да му дам за домашно писмото на папата до майката на цар Иван Александър и 2-3 писма на охридските архиепископи във връзка с италийските епархии на архиепископията. Иначе отношението към историческите паметници е мака казано доста немърливо. Ето тук можете да погледнете снимките за ротондата "Св. Георги" в София, които сложих наскоро. Има няколко архивни при ротондата и стенописите и ще се види, че "липсите" са доста - става дума в сравнение с това, което е имало в началото на 20век, не за унищоженото в продължение на векове. Но и сега прилагат твърдо принцепа на кучето, че дори и да не ядът кокъла не трябва да се дава - иначе казано помолих да снимам ктиторския портрет с модела на храма, ама ме отрязаха, като от друга страна обясниха, че и снимки нямало направени от други защото изображението било доста бледо.

Погановски поменник Помени, Господи, царя Константина - помени, Господи: Бориса царя, Романа (царя - доб. на издателя) Гаврила царя, Петра царя, Костадина царя, Георгия царя, Теодора царя, Михаила царя, Страцимира царя, Стефана царя, Костандина царя, Костантина царя, Симеона царя, Самуила царя, Ясена царя, Борила царя, Симеона царя, Кумана деспота царя, Тертия, неговия син царя, Александра царя, Неговия брат деспота Владислава, и шишмана царя, Михаила царя, негов брат, Асеня царя, Петра царя, Радомира царя, Калояна царя, Александра царя, Якова царя, Теретия царя, Александра царя, Асеня царя, Неговия господар, Асеня царя, Страцимира царя.

Зографски поменник Помени, Господи, в православната вяра български царе: царя, Гаврила, Самуила, Страцимира, Асеня, Калимана, Бориса, Димитрия, Давида, Симеона, Георгия, Михаила, Шишмана, Костадина, Асеня, Бориса, Ивана Асеня, Петра, Гаврила, Бориса, Шемгона, Михаила, Александра, Калимана, Бат ( тук редактора е добавил -оя и е станало Батоя, но навярно си е Бат и става дума за Аспарух, тъй като Династията дуло били християни и затова е споменат между православните царе; Батоя е латинска версия на името) Теодора, Страцимира, Ивана, Фружина, Романа, М...... Михаила, Анд(р)оника, Асеня, Радомира, Михаила, Димитрия, Константина,, Александра, Михаила, Страцимира, Михаила, Петра.

Боянски поменник: Помени, Господи, благочестивите царе: Бориса царя, Симеона царя, Романа царя, Петра царя, Самуила царя, Радомира царя, Гавраила царя, Ясена царя, Калояна царя, Петра царя, Борила царя, Жосподина Шишмана царя, Ясена царя, Александра царя, Ивана Асена царя, Калимана царя, Михаила царя, Александра царя, Костадина царя, Симеона царя, Шегмона царя, Якова деспота царя, Георгия царя, Тертерия, неговия Михаила, неговия брат Страцимира царя, син Михаила царя, Кумана Деспота царя, Теодора Светослава царя,Александра царя, Асеня царя, Страшимира царя, Владислава - неговия брат, Стефана царя, Константина царя, Фружина царя А това е помен на православните царици: Анна царица, Елена царица, Ирина царица, Ефросина царица, Мария царица, Ксения царица, Евжения царица, Кераца царица, Теодосия царица, Теодора царица, Ефросина царица, Ксения монахиня, Кера Мария царица, Мария царица, Теодора царица, Анна царица.

Има и Зографски. А за текста - не знам какво ще се получи. Нямам снимка на целите и не ми е много ясно как да ги подредя. В книгата са в по 3 колони, но няма номеруване като в Бориловия синодик. Тъй че ако ще се гледа кой след кой е няма как да се получи на форума подреждането в колони. Иначе като имена на куп мога да набера такста на някой от трите. Но това - довечера. В единия има и цариците, ама не пише, коя на кого е била жена.

Формалния край на античността е убийството на Ромул Августил, а на средновековието превземането на Цариград от турците. Иначе казано от началото до края средновековието е белязано с варварски нашествия. Иначе казано народи на по-ниско културно ниво завладяват земи на народи на по-високо културно ниво. Основата за самата промяна обаче се развива в самото средновековие. През средновековието се появяват държави като Полша, Русия и България, които затварят от изток пътя на варварските нашествия. Античния свят не успяла да се срави с този проблем и много от постиженията на неговите цвилизации са или унищожени. Византия запазила ред антични традиции и паметници, но турското и арабско нашествие сериозно засегнали и тяхното наследство. Но Средновековието също има свои постижения: 1. Строителството - "Св. София" в Цариград, Голямата Базилика в Плиска, Нотр Дам в Париж... 2. В литературата - разбира се на първо място в представата изникват богословските съчинения. Не че не е имало и други, но да речем са по-малко познати. По-скоро са по-малко познати авторите. Иначе съчиненията за крал Артур и рицарите на кръглата маса, Последния бой на Ролан или баладите за Робин Худ също са популярни, макар и в преработен вид. Но така стои въпроса и с Илиадата на Омир, да не говорим за други произведения или герои на античността. 3. В изкуството - средновековието има свой стил, или по-точно стилове. Такива имат античността, ренесанса и днешното време. Днешното време не е застой, макар и доста хора да определят съвременните картини като цапаници. Това показва, че стиловете се изменят, без да може да се каже, че единият е най-добър, другия е на второ място... Всеки си има предпочитания, но картините на Пикасо се продават също тай скъпо, както и на Леонардо. 4. В науката - доста от античните съчинения са ни познати най-често в средновековни преписи или в извадки от тях направени през средновековието. Средновековието е времето на пътя на коприната, пътешествието ан Марко Поло, времето на Авицена, откриването на свойството на барута да изстрелва разни неща, усъвършенства се корабоплаването (особено викингите, които пътуват не по кроткото Средиземно море, а през океана). Сащам се, че една катедрала я били пребоядисали в сиво, защото била средновековна и да създавала вярна представа за епохата. Постройката направена от тухли обаче си била с характерния за тухлите розово-червен цвят през средновековието. Иначе казано масовата представа за средновековието е едно наложено виждане, а не реално познаване на епохата. Типичен пример са доста странните реставрации в Търново на патриаршията и св. 40 мъченици. "Реставрираните" храмове са лишени да речем от склуптурната украса и мазилка. Не всички са имали, но сега всички нямат - така изглеждат мрачни и сиви и дават мярна представа за средновековието. В колко от "реставрираните" храмове може да се видят капителите с двуглави орли, кръстове, библийски сцени, намерени при разкопките на същите храмове. А и Античвостта не е Партенон до Колизеум. Средновековието също е било цветно и красиво:

Честит празник!