Galahad

Това че еволюцията на спира е относително понятие. Една част от видовете си допадат с околното среда и не се изменят, докато по някаква причина не се променят условията. При други промените може да са радикални - едни видове да изчезнат, а други да прогресират - напр. динозаврите изчезват, просперират бозийниците; не толкова мащабен вариант - избиват се в една гора вълците, стават много елените и сърните и съсипват дърветата. Еволюцията обаче не гарантира, че именно най-висшия вид към момента ще просперира в още по-висш - иначе казано, че от тиранозавъра ще произлезе човека. Възможно е следващия писък на еволюцията да произлезе от някой вид, от който не очакваме, напр. от мишките или пък очакваме като делфините. Но това с маймуните в зоопарка и принципа: "Не могат или не искат" все пак е много забавно. Ама така си е - хранят те, поят те и от теб се иска само да лапнеш банана или бонбона, който са ти дали и после да се попощиш. Пък ако се размърдаш да ощасливиш женската, която са ти докарали и вкарали в кафеза, а тя роди, направо те дават по телевизията като герой. Е, това е живот. А не ходи, работи, моли....

Споменатия Ал Масуди е автора на "Златни ливади" и "Известия за събитията". Линка е за текстовете на руски. На мен ми се струва обаче, че битката е станала в полето при дн. с. Ахелой, което е между Поморие и Несебър (където след битката избягал Лъв). Ако е там, в полето има един хълм. При това положение бълг. войски ще са идвали от запад, а виз. ще са се движели източно покрай морето на север - от Поморие към Несебър. Доколкото Лъв е избягал в Несебър, а войската се е давила в р. Ахелой, ще рече, че битката ще е станала на северния браг на реката (макар там да има чупка и кое е северния браг, но ще рече откъм селото). Побегналите на север като Лъв се измакнали, а побягналите на юг се издавили. Поне аз там смятам да си наместя моята битка. А така както е дадена на картата, е трябвало войските да са поне 200 000 за да се разгърнат върху такава площ. На тая площ ще се поберат Бургас и Сланчев браг, пък те в туристическия сезон събират по повече при това със съответната база за спане, заведения, Аква-парк и т.н. Аз съм виждал в една книжка за Ахелойската битка доста по-забавна крата - не само че бяха разгърнали войските чак до Бургас, ами и бяха сформирали разни части като май някакви орляци или чети.

Изобразени са Иван Шишман и Иван Асен (роден от ІІ брак със Сара, имало е друг роден от Теофана докато е била Теодора - неговото погребение е изобразено в Манасиевата хроника). Та технически погледнато и двамата са братя на Кера Тамара, и двамата изглеждат млади като Константин. Спирам се на Шишман, защото са се споминали с Константин с разлика от 17-18 дни.

За другото как да е, ама котвите с надписи от времето на потопа. То че имало писменост как да е, ама чак пък такава образованост, че да надписват дори котвите. Май някой от изследователите на обекта се попрестарал като нашенците дето откриха гробовете на всички царе и ханове, но за радост на публиката взеха на "бис" да им откриват втори път гробовете.

По монетите използвани за направа на огърлицата е определена золната граница на погребението. По надписитена пръстените се определя името. За съжаление надписите са малко по-спецефични в + кръст са изпина букви, които могат да се разчетат различно. Също като с орлето от Вознесенка - разчитат надписа на гърдите му като Петрус, но според друти може да се чете като вариант на Испор, Исперих, Аспарух. Нали казват, че Атила бил погребан в златен ковчег. Ама ние и за това сме подготвени - Атила е Авитохол и погребението пак си е нашенско (разбира се не е Атила, шегичка, както казах от монетите на огърлицата е ясна долната граница - ср. на VІІв.

Бенковски като икона за персонализиране на папка в Уиндос ХР - тук

Еничарите - за развитието на еничарския корпус. Не е имало обаче аяни българи. Българите са имало също свои първенци - в различните периоди са неричали различно - кнезове, банове, кметове, първограждани, чорбаджии... Също владиците, ръководителите на еснафите... Тези български първенци обаче не са били цигански барони, цар Киро, принц Джон..., а са имали и някакви управленски функции (най-малко като чорбаджиите съвещателни). Циганските барони си имат някакъв авторитет в общността, но той не е скрепен от някакво държавно съдействие. Ролята на тези барони е по-близо да тази на тартора на някоя приятелска компания. Докато българските първенци не било никак рядко да се възползват от съдействието на тур. администрация за да изпълняват функциите си, вкл. и до легална употреба на сила. При кърджалийските размирици да речем организирали укрепяването на селищата. В смесените селища и отбраната била обща, но в предимно българските ролята на местните първенци била голяма.

Сигурно са гледали от Златарски. Човека е пренесъл на наша почва опитите да се изкара Шекспир за кралица Елизабет или поне за Бейкън и ги е подкарал наред. Според него севастократор Калоян е бившия цар Калиман ІІ. Както св. Иван Рилски е Йоан Екзарх, а Черноризец Храбър - цар Симеон.

Здравей. Този светец има ли някакъв аналог в българския календар или си е чисто арменски. Те арменците имаха някакво странно име за св. Георги.

Предположих, че мястото ще проблем. А дали ще е проблем ако се направи на друго място? Моите и двата са на безплатно местенце в НАРОД.РУ. Нещо като отделен сайт само за НТМЛ версията на списанието. Като тук ще има линк за там, а там вместо за персоналиния форум ще има линк за този.

По скоро заслугата се отдава на Александър и майка му Олимпиада. Филип се пренасочил към нова съпруга и имало опасност да обезнаследи Александър. Даже тръгнал слух, че Александър е копеле (на което умело била направена корекция, че баща му е не Филип, а Зевс-Амон - от там на монетите е с рога). Синът от този нов брак на Филип се оказал с психически недостатъци, като отново заслугата за това развитие на момчето да се отдава на Олимпиада, която се представя за докта веща в отровите. Ами свещеника се опитал да се прави на полигот, ама поради лошото познаване на езика разменил словореда и излязло, че Александър е син на Амон. Александър своевременно си тръгнал под предлог, че чутото му е достатъчно, така че свещеника не успял да обясни езиковата грешка. Под историка навярно става дума за Клистен и това се свързва с Псевдо-Клистен. Клистен, като племеник на Аристотел е бил затворен поради обтягане на отношенията между учители ученик, а повода е една критична реч срещу македонците. Аристотел не чакал да му дойде редът, а както казват спомогнал царя преждевременно да се събере с останалите богове. В армията са били гърците. За траките има едни доста съдържателни изображения в тази насока. За македонците и здравия планински дух е трудно да се каже. Но при персите си е било разпространено. Един от персийските първенци подарил на Александър слуга с такива наклонности и според Руф двамцата били доста интимни. Да, Ксенофонт е. Имало е прилична компания от жени. Е, накои си водели и мъже с тази цел. Един спартанец издействал да бъде пощаден живота на едно тракийско момче, за да го ползва с такава цел (докато хората на Ксенофонт помагали на т.нар. Севт ІІ).

По-скоро я е забелязал, но текста на пътеписа (май беше в края) създава впечатление, че не съдържа всичко, а че Брокиер е пропуснал някои неща, които е представил в секретен доклад на Бургундския дук. Докато за цялото пътуване е доста описателен, за преминаването през бълг. земи е доста сдържан. Но на едно друго място говори за преговори между българите и Сигизмунд (във връзка със Звиаш Чарни или нещо подобно му беше името - полски рицар), което подсказва, че може умишлено да е пропуснал да опише в пътеписа някое-друго свое посещение. Войнуците, мартолосите и др. подобни са само привилегировано христ. население, на което са опростени част от данъците срещу изпълнение на определени задължения. Ето един интересен случай: През 1616/1617г. софийския коджабашия разпоредил неколцина доганджии да пазят нощем пленници. Последвало нещо, което в днешно време ще наречем обжалване на адм. акт. Неколцина соколари - поп Матей,Тодор Дуков, Димитър Каракаш, Сейко кожухар, Михаил Терзи, Атанас Берчи, Матей златар, Спас златар и други се обърнали с жалба към кадията. Бил разпитан субашията Исмаил бег и били представени владетелските берати. И кадията разпоредил, че не трябва да бъдат карани да пазят пленници. Та както се вижда привилегиите им са били реални. Войницете, мартолосите, доганджиите и др. подобни не е било необходимо да са мюсюлмани. Даже обикновено са били християни, тъй като те не са могли да служат в армията. Затова са ползвани като спомагателен армейски ресурс, за пазачи на проходи... Пълноценно оползотворяване на населението.

А защо трябва да се трие? Може нещо като архив и там всички броеве по години и номера. За новодошлите или който иска да си припомни нещо. При необходимост може да се направи на отделен сайт.

Банове има и по-късно - напр. бан Велю от летописа на поп Методий Драгинов за потурчването в Чепино. Но тези не винаго са потомци на някогашни боляри, а просто местни първенци. Брокиер споменава към 1430 г. турските санджак-бейове в Мизия - Видински, Никополски и Силистренски санджак, така че от тогава крупни владетели няма. Докато в регистъра от ср. на 15 век на Вид. санджак има доста спахии-християни, такива вече не се срещат в регистъра след 1 век. Но мисля, че не етолкова страшно, че сме нямали аристокрация през 16век и насетне. Както казва проф. Стефан Баламезов по повод създаването на еднокамарен парламент: "бълг. народ е имал поне тази чест да бъде всичкия равен и благороден" (макар че митрополит Мелетий Софийски обосновал това по друг начин - че бълг. народ бил "крайно прост, оскъден откъм учени и опитни хора", които да сформират сенат ).

Периода не е толкова малък 2 века, още три и свободна България. В османската империя аристокрацията не се ценяла много и затова не си правели много труда да са аристократи. Другия съществен елемнт е че тази османска традиция иде от по-раншната българска и византийска - чиновническия характер на държавата. Аристократите нямат устойчива родова титла, а просто се движат по заслуги из ранглистата. Най-много "аристократи" се пръкват сред фанариотите в столицата - но все пак столица, контакти със западни дипломати, които вече са благородници. Иначе има и някои потомци, които най-вероятно са истински - Божилов проследява потомците на Асеневци някъде докъм -17-19 век - за различните клонове. Но те обикновено са извън пределите на осм. империя.

При Петър проблема е, че знаем положението по южвана и западната граница, но не е много ясно какво става на север. Когато бълг. земи вече са под виз. власт се знае, че Мизия е била обект на нападения от узи, кумани и печенеги. Знаем само за русите, защото постигат голям успех. Но въпроса дали не е направил прекалено големи отстъпки на юг зависи какви проблеми е имало на север. Нещо като България през 1945г. - държи Македония, Беломорска Тракия, Южна Добруджа, Западните покрайнини и има окупационни части в Сърбия. Но отстъпва всичко освен Южна Добруджа при сключването на мирния договор. Може би е въпрос на отделна тема да се обсъди могло ли е да се запази още нещичко, но за всички, че и малко отгоре едва ли. Сходно е било положението и при Симеон - множеството му походи предизвикват сплотяване на съседите - хърватите подслоняват избягалите от земите си сърби и успяват да разбият бълг. войска в края на управлението на Симеон. Именно след този неуспех Петър се възкачва на престола и сключва мир с Византия. В случоя трябва да се прецени дали сключвайки не много изгоден мир, Петър не е допуснал да бъде притиснат отвсякъде и да сключи неизгоден мир. Друг проблем е населението - Петър не е имал неограничен ресурс за нарастване на населението и подмяната във виз. земи на тамошното с нашенско. Било е необходимо време за да се българизират земите останали след настъплението на Симеон. Придишните успехи до голяма степен се дължът на това ,че походите са към земи населени със славяни или прабългари - Аварския хаганат, земите на Куберова България... Иначе казано със земите си иде и населението. Но Петър отстъпва земи, които не са имали така изразено присъствие на прабългари и славяни.

Ами брата на Кера Тамара е изобразен в същото евантелие и изглежда още по-млад.

Ами БГ фото не се отваря, а там е страницата на Торн със снимките от Станичене. Тъй че ще трябва да се мине с останалото в мрежата. Следващия кандидат за деспот Константин може да е ктитора на храма "Св. Никола" в Станичене, Пиротско. Той е изобразен в храма със съпругата си и с родителите си - Арсений и Ефимия, а също братя и сестри. По същественото е, че в един от гробовете (№ 15) е намерена златоткана дреха и изображения на орли и монограми на цар Иван Александър. Друго ценно качество на този Константин е, че е починал и овдовялата Кера Тамара е могла да се омъжи за Мурад. Литература: Статия за Станичене Брадирани епиграфски паметници

Зета на цар Иван Александър - деспот Константин е известен от миниатюрата към лондонското четвероевангелие. Но кой е той? Първата кандидатура е на деспот Константин Деян, Велбъждкия деспот. Съвпадат имената и титлата. Накои съмнения във връзка с годините са неоснователни - Константин Деян е убит в една и съща година с цар Иван Шишман и няма пречка да е бил съпруг на сестра му. Ако приемем, че жената на Константин е същата Кера Тамара дадена на Мурад, това също не е пречка. Напълно е възможно Мурад да е искал този брак за да се разтрогне брака и с Константин, а от там и династичната връзка между Търново и Велбъжд. Втората по технически причини - утре.

Първо за Анонима на Хазе - има го на много места - на Крорайта (в ГИБИ), на Востлит (на руски). Има доста голяма подборка на текстове и критика от Пантоя (май с това, което е по въпроса на Крорайна): http://pantoja.schtuff.com/?action=docs От Божилов имам само текста на съчинението, критиката я нямам. Пантоя я искаше, но я нямам. Не знам обаче дали на рапидите не е изтекъл срока за теглене. И двата линка са за файлове в DJVU (в линковете на моята страница има откъде може да се тегли четящата програма, защото ми омръзна да слагам линкове по форумите) - това е нещо като PDF, но взема много по-малко място. http://rapidshare.de/files/15095126/anhase.djvu.html А сега за цар Петър. Одрин, Солун и Цариград са били важни опорни пунктове за империята. По онова време войните не се водели на фронтова линия, а или двете армии на куп влизат в сражение и в рамките на 12- дни войната е решена, или едната се затваря н вякоя крепост, а другата обсажда - който се откаже - губи. Такива големи центрове с голямо население имали важно значение ако трябва да са под обсада. Турците и латинците са владели и Цариград, но и Одрин и Солун. Сърбите и по-сетне не са били сериозен проблем. като се има презвид какво са ги правили комитопулите е под въпрос, доколко за сръбската независимост виз. автори не са се попрестарали да опишат желаното за даденост. По проблемни са били унгарците, които помагали на Василий ІІ (навярно затова и Гаврил е изгонил дъщерята на краля им). А при Петър унгарците ще да са били по-сдържани на бълг. територия заради договорените условия, да не говорим, че са имали възможност да се награбят във Византия. Пък и византийците ги рабили, той че Петър с чужди ръце извадил кестените от огъня. А при това положение унгарците са могли да оценят колко е по-удобно да се ограбва Византия. Загубили армията, но за разлика от предишните им похождения като съюзници на визнтия срещу Симеон не им се наложило да си местят държавата. Освен Борис и Петър се счите за един от творците на бълг. народност и с това се обяснява голямата му популярност през средновеквието. България на емиаргоса Симеон І ако бе превзел Цариград би била същата, ако преврата на синът на Иван Владислав - Прусин (Фрузин) беше успял или династията на Комнините, които също били потомци на Иван Владислав. Иначе казано Византия с династия от бълг. произход. Впрочем има някои доста забавни писания как жената на цар Петър повизантийчила бълг. царски двор (даже в една пиеса от наше влеме "Книга за царете" тя е представена като върла ромейка). Ама това си е вярно наполовина, защото по майчина линия тя била от славянски произход (от региона на Солун, което ще рече български ). Освен Преславец поне по Повесть временних леть Светослав превзел 80 крепости по Дунава. А и никой не казва кои са ни били съседи на север от Дунава, ако Петър е бил загубил тези земи. За книгите - просто съставеното при Симеон е било разпространявано и по времето на Петър. Всъщност доста от това, което имаме от времето на Симеон е запазено по преписи от времето на цар Петър - двата сборника на Светослав Киевски, който е съврементик на Петър, а не на Симеон.

А сега за аристокрацията. При нея не е толкова съществено богатството, колкото произхода. Поне на теория. На практика двете често се конвертират едното в другото. Османската империя наследила не самос столицата и територията на Византия, но и чиновническия характер, при това с доста по-голям абсолютизом. Както казват чуждите пътешественици, се зачитал само османовия род и никой друг. А аристократите в балк. земи - те са били аристократи "а ла адмирал Охмуевич", иначе казано псевдоаристократи мними потомци на известни родове като Рали, Кантакузин, Пелеолог, Дука... или потомци на съвсем измислени аристократи като августейшите предци на адмирала (а май в отбора са и сетнешните графове Пеячевич от Чипровци). Костурския прототрон така се увлякал, че дажа замъкнал фалшиви грамоти в Синода на Охридската архиепископия да претендира права над нея на митрополита на Кастория. Но мнимите аристократи в цариград групирани около патриаршията били доста влиятелни фигури и често се добирали до управленски постове. Това обаче не е било резултат от измисления благороден произход, а от статута, който имала вселенската патриаршия в османската империя, а и въобще от особеностите на империя. Иначе съм чувал, че българи са били 3 велики везири, но не знам до колко е вярно, още по-малко кои са. А Брокиер казва, че румелийския беглербег е бил от бълг. произход - хубав и висок мъж, който бил харесан от султана защото умеел да пие много. За Махмуд ІІ пък има авекдот, че след гръцкото въстание искал да сложи българин за вселенски патриарх ... но се оказало, че просто няма подходащ кандидат. Редактирано! Изивинявам се за неудобството и заблуждението, което причиних във връзка с прикачването на файлове! :!!!: byzantiner

Ами точно това не можах да го намеря. Засега намерих само иконките и усмихчиците. По-нататък. И без това днес качих достатъчно на "Виз. держава" за речника (едното по грешка).

Да кажа и аз няколко думи в защита на цар Петър. Негов несъмнен успех е, че той получава признание на царска титла, а бълг. църк. предстоятел - патриаршеска. Луидпранд отбелязва, че византийците наричали бълг. владетел василевс/император, а германския император с доста по-скромното крал. И съответно бълг. пратеници били поставени на по-почетно място от германските (Луидранд заради това обиден напуснал приема). И си е прав, защото герм. императори имат титлата от по-рано и следователно се явяват по-старши. Сега по точките. 1. Ами той и Симеон на 2 пъти взима Одрин и пак го връща. При това без да е договорил нищо, просто го губи фактически. Петър отстъпва територии, които държи фактически, но запазва други, вече при оформен договор. Роман Лакапин в едно от писмата си (има го на страницата ми) уговаряйки Симеон да върне завзетите земи изрично посочва, че в тях няма достатъчно бълг. население, при което охраната на крепостите само създава трудности на царя. Омуртаг прави също подобни отстъпки, но никой не твърди, че е слаб владетел. 2. Сърбите наистина въстават, но дори и Симеон се е опитвал по-скоро да им постави за княз свое протеже, отколкото да им сложи свои управители. По-скоро бълг. възпитаник Чеслав е водил по-гъвкава политика от окошарените си предшественици, така че Петър да е доволен от него. В интерес на истината няма сведения да сме имали проблеми от запад. 3. за маджарите Петър постъпва хитро. Те нападат България защото ги подстрекава Византия. Петър иска помощ от Византия. Единия вариант е да я получи и така ще компрометира Византия пред унгарските и приятели. Византийците естествено не приемат това и Петър пуска маджарите към Византия. На това му се вика: "С техните камъни по тяхната глава". Е, можеше да се направи на мъж, да съсипе държавата в кръвопролитни войни с маджарите и после ... неко византия заповяда. 4. Основата за богомилството е заложена от една страна в езическите традиции, а от друга в кръвопролитните Симеонови войни, които съсипват икономиката на страната. Борбата с богомилите при Петър е и част от политиката му да създаде един народ, един език, една вяра. При него навлиза бълг. цар и бълг. патриарх в отличие от доста по-универсалните схващания за техните колеги. Не случайно управлението на Петър се свързва с формирането на бълг. нация. 5. С руснаците проблема е, че дипломатически допуска да ни нападнат. Успех е, че обръща Светослав срещу Византия (а преди това подтиква печенегите да обсадят Киев и да принудят Светослав да се оттегли - той се връща, но вече като съюзник). Тук проблемите са 2: 1. Светослав хвърля твърде много ресурси в своя поход. Ако не беше така, Русия би могла да просперира доста повече. 2. Поредица от трима способни виз. императори: Никифор ІІ, Цимисхий и Василий ІІ. Тази особеност позволява окончателното зовоюване на България дори след като наследниците на Петър вече не управлянали. Самуил минава за способен владетел и въпреки че държал югозападна България и си възвърнал Мизия пак не успял да спре виз. настъпление. А че Петър губи земите на север от Дунава - ами при успехите на Светослав той точно там завзема крепости като напр. Малък Преслав. това ще рече, че до походите на Светослав земите на север от Дунава са си били на България (аз лично не възприемам схващането извеждано от т.нап. аноним на Хазе/Готски топарх, че на север от Дунав се запазила автономна бълг. власт и след падането на Охрид). 6. По времето на цар Петър тиражирането на книгите е ставало малко по-бавно от днес. Иначе казано за написаното по негово време е трябвало да мине съответен период за да се размножи и да остане нещо от него до нас. Запазени са 2 служби в чест на цар Петър, като за едната може да се предположи, че е от времето наскоро след смъртта му, защото се казва: "Като се събрахме днес... в честния дом на пресветия отец... Петре, свети отче, моли се на владетиля и Бога, да избави своите люде от страдания и беди, идеши от враговете и свърт ненадейна". (Двете слуоби ги има в БСМ, а книгата пък е на Крорейна -стр. 383 и сл). Има данни и за кореспондеция водена от цар Петър - с царигр. патриарх, с видни отшелници.

Е, от Махмуд ІІ насетне започват да стигат и до важни постове - Стефан Богориди, хаджи Иванчо Пенчович, Гаврил Кръстевич. А в по-ранния етап са били заможни заради широкия пазар ва обшилната исм. империя. Но дарителството донякъде е било обусловено и от по-ограничените възможности за икономически растеж и реинвестиции.

Слагат ги защото ги има в Менелогия на Василий ІІ и май ги споменаваше и Теофилакт Охридски, но по-вероятно става дума за ичергубоила Тсок.