Galahad

Даже според една от легендите Шишман умрял затворен в тъмница в Пловдив.

Виждам, че тези напътствия са повтарят и явно са ги сложили някъде. Обаче не са много верни. У нас показания, които не са дадени пред съдия не могат да се ползват като доказателство в съда. За разлика от това, което напишете пред полицая. Който е съставил тези напътствия не е бил много наясно за това, което говори. Има определяне на наказанието по споразумение, но тогава е необходимо само признание за виновен, без да се описва станалото. А индивидуалното държане мъжки и достойно най-често има за последица картинката вдясно. По-скоро трябва да се помисли какво можем да направим като народ срещу руско-турско-мадридска окупационна комисия. И българите в България имат право да ползват достиженията на световната култура и технически прогрес.

Една темичка в която хем да се слагат линкове за интересни неща по раздела, хем по лесно да се търсят. А ето за начало нещо рядко: Schreiner P. Die byzantinischen Kleinchroniken За съжаление книжката е на гръцки и немски. Може би сте я срещали из библиографията на някоя книга. Но да очаквате да я намерите в библиотеката пък е като да чакате от умрял писмо. Има май някакви жалки извадки в ХИБ и в "Документи..." на Павлов, Лазаров и Тютюнджиев, както и една статия в Ист. преглед на въпросния Шрайнер. И това е всичко на български от трите обемни тома. Книжката е качена на Рапидите в три тома, което ще рече, че след време линковете стават неактивни. Направена е в DJVU. Тъй че теглете докато е време. Част 1 Schreiner P. Die byzantinischen Kleinchroniken / CFHB, Vol. XII/1. - Wien, 1975. - 688 S. http://rapidshare.de/files/15038013/kleinc...iken1.djvu.html (3705575 Bytes) Часть 2. Комментарий Schreiner P. Die byzantinischen Kleinchroniken / CFHB, Vol. XII/2. - Wien, 1977. - 644 S. http://rapidshare.de/files/20062905/kleincroniken2.djvu.html (3781 KB) Часть 3. Перевод, исправления, дополнения. Schreiner P. Die byzantinischen Kleinchroniken / CFHB, Vol. XII/3. - Wien, 1979. - 254 S. http://rapidshare.de/files/20063418/kleinc...iken3.djvu.html (1526 KB)

За Пловдив ли? Според легендата е Шишман се е сражавал за Пловдив и битката била много кръвопролитна. Затова и в химна се пее: "Шуми Марица окървавена...".

Това е текста на Наказателния кодекс: Попрестарали са се, но както се вижда притежаването на такова копие не е престъпление. При настройките на вашия компютър понякога се прави авторизация на документите. Напр. на един Уорд файл компютъра може да поставя като автор вашето име, ако сте му потавили така задача. Ако там ще си изкопирате нещо, което е нечие авторско право е доста лошо, ако сте използвали тази функция. Другото интересно е доколко инсталирането може да мине за записване. При всички случаи формулировката е твърде широка. НПК дава също твърде широки възможности за претърсване - "неотложен случай". Доколкото информацията може бързо да се изтрие, може да се приеме и че има неотложност. Процедурата е следната: Както се вижда, рамките са доста гумени и лесно може да се вмести претърсване, което после да се одобрява от съдия. Това са леко наказуеми престъпления и при задържане във вразка с тях можете да се оплачете в съответната прокуратура за противозаконно лишаване от свобода: Наред с това можете да се жалвате от проверяващите и за нарушаване на неприкосновеността на жилището и на кореспондетцията, ако са се престарали: Всичко това обаче е когато нещата опират до спасяване поединично. Като цяло не се надявайте много на това, дори срещу чист полицейски произвол. По-скоро трябва да се направи опит с общи усилия да се окаже натиск върху управляващите. Защото: Според МПИСКП (ДВ бр60/70г.) държавите страни по пакта ( а България е сред тях) в чл. 15 признават правото на всеки човек да участва в културния живот, да се ползва от научния прогрес и приложението му. Иначе казано нашата страна е длъжна да осигури общодостъпност на културните блага - дали ще вдига заплати или ще заставя насителите на авторски права да искат разумни цени си е проблем на държавата. По-хубавото е, че такова нещо има и в Европейската конвенция за правата на човека: Според чл. 10 Всики има право да изразява мнение, а наред с това да получава и разпространява информация и иде без намесата на държ. власти и независимо от държ. граници. Чл. 8 пък защитава неприкосновеността на жилището, личния живот и тайната на кореспонденцията. Хубавото на това е, че ако бъдат нарушени тези ви права можете да съдите държавата в Страсбург. Но ако българите са народ, а не рая би трябвало да окажат натиск върху държавата тези им права да се синхронизират с авторските права. Защото правото на интелектуална собственост на няколко фирми не може да е основание да се посяга произволно и повсевместно на правото на неприкосновеност на жилището, кореспонденцията и личния живот на всички бълг. граждани - иначе казано рутинна и повсевместна проверка на цялото съдържание на компютъра ви, може би на домашната ви библиотека от книги и дори на коледните картички. Защитата на правото на собственост върху res incorporales, не може да е причина за произволно потъпквана на правото на собственост върху res corporales или иначе казано защитата на интелектуалната собственост, не може да е основание за произволни посегателства върху собствеността върху вещи.

Или както гласял един лозунг в рудника от соц. епохата: "Всички комунисти под земята!"

Култа към Ваал също изисквал човешки жертвоприношения, особено на деца. Също индианските култове. При траките също е имало чов. жертвоприношения. Тук изключваме св. Инквизиция, която е горяла езичници за спасението на душите им. макар да ползваме общото название "ислам", те също не са единни, а имат ред подразделения - "сунити", "шиити"... Алианите се доближават до християните - те имат макар ислямски светци и понякота общи с християните места за поклонение.

Струва ми се че тираничността на Бенковски се е превърнала в мит. Все пак той освен всичко друго е и команадир на една макар и въстаническа армия. А там ред и дисциплина трябва. Я ВМРО (истинското, не сегашните)- фракциите се трепали на поразия вместо да го удрят на дебати и гласуване. Но Бенковски е този, който вместо да развява пълномощно на някакъв самозван БТЦРК и заради една хартийка издадена от самопризнал се център да се чувства като богоизбран е свикал събрание на Оборище, от което да поиска правомощията си. Или пък например за обявяването на въстанието - Бенковски искал апостолите да имат правото да обявят въстанието, но от друга страна, ако подготовката била разкрита, поместните комитети имали право да започнат бунта преждевременно. А как би ни изглеждал Бенковски ако беше доживял до Освобождението е трудно да се каже. Някои са виждали в Освобождението премахване на данъци, затвори, полиция ... иначе казано комунизъм, анархизъм и демокрация на калъп. После взора се насочил към либералите, откоито се очакмало да премахнат данъците... Въобще за българина е характерно да мрънка, че иска да има максималното добро и кротко да търпи максималното зло. Та трудно е да се каже какъв би бил Бенковсски, а още по-трудно как би бил оценен. Но за това, което е бил на мен ми е от любините нац. герои.

Ами античните концепции разделят управленията на добри и лоши и от друга страна според това каква част от населението са управляващите Управлява един: в интерес на всички - монархия в свой интерес - тирания Управлява малцинство: в интерес на всички - аристокрация в свой интерес - олигархия Управлява мнозинството: в интерес на всички - демокрация анархия, власт на тълпата - охлокрация От това, което разбираме като "демократичен период" 1989-2006г. всъщност става дума за няколко съвсем кратки промеждутъка на същински демокрация и охлокрация и дълги периоди на олигархия. В крайна сметка извода е, че не е толкова важно колко управляват, а как управляват. Простосмъртните атиняни определят управлението на Пизистрат като "Кроносов век" (аналог на християнския рай), пък и днес доста българи предпочитат да са в социализЪмЪ, а не в днешната "демокрация". А и делението е малко относително. Винаги има някакъв лидер, който упрвлява, но той трябва да се съобразява с мнението на даден елит и търпението на мнозинството.

Робите са важни за газавата. От робите се правели еничари (разбира се докато турците побеждавали и пленявали) - родени като християни, умрели като мюсюлмани. Пък исляма не се отличава с голяма доброволност при приемане на вярата.

Виждам, че е породило изненада твърдението ми, че до промяна на средата, пригодилия се към нея вид не се изменя. Това иде от концепцията за устойчивост и изменчивост на вида. Така казано изглежда противоречиво, но това иде от отношението индивид-вид. Видът е устойчово явление и не се изменя до измяна на околното среда. С вида е по-друго. Отделния вид може да еволюира. Откъде иде тогава устойчивостта на вида? Мутантите ако се окажат годни да се приспособят към околната среда - оцеляват. Ако не-изчезват. Иначе ги определяма като грешки на природата - с 6 пръста, 1 бял дроб, 2 сърца, сиамски близнаци... При промяна на околната среда обаче може дасе окаже, че някои от тези бъгове на природата са по-приспособими и да просперират. И всеки гледа да обогани гените с такива на 4-пръстов/а съпруг/а. При гените също има изменчивост - т.нар. "драйф" на гените. Напр. чернокосите са доменантен белег, русите - рецесивен. Иначе казано от 2 руси родители стават руси деца, от 2 чернокоси, чернокоси деца. Ако единия е рус, а другия чернокос - 1 русо, 1 чернокосо и 2 чернокоси, но с рецесивен рус ген. Такива двама като последните ако се съберат, макар и чернокоси, може да имат руси деца без по необходимост да е помогал комшията. Но може да се случи и нещо друго на двама хард-чернокоси да се поди русичко дете. Тогава всички погледи се насочват към комшията, но всъщност това може да се държи на "дрейф" на гените. Иначе казано макар и рядко, генитичния код се изменя. Разбира се само частично и други белези си остават. Ама ако по нищо не прилича на съпруга на майката, таткото определено може да е друг. Е, ако и на майката не прилича хич, може и да са разменили децата в родилното.

Имам нещо да допълня към статията ми. А иначе предлагайки опекунство на Иван Асен, бароните го противопоставили на Теодор Комнин и по този начин обтегнали отношенията им наскоро след сключения съюз. Въпросните барони обаче нямали намерение Иван Асен да остане за дълго регент, защото се опасявали, че с негова помощ Балдуин ІІ ще ограници до голяма степен феодалния произвол в империята. Този съюз обаче се явявал пречка за плановете на Теодор да отвоюва Константинопол. Като цяло хода му да нападне България е недалновиден. Явно не е имал добро разузнаване. Трябвало е да изчака, докато отношенията между Търново и Цариград се влошат отново (заради Бриен или който и да е друг) и тогава в съюз с едните да удари другите. Но търпението не е било от добродетелите на Теодор Комнин.

Една ср. хроника отнася падането на Пловдив към 1386г. доколкото намиращана се по на запад София с околността й са завладяни през август 1386г., значи Пловдив ще да е паднал в началото на годината. Турските хронисти избързват с хоронологията. Одрин пада 1369г.

Ами Борис е преди всичко добър дипломат. То всички Борисовци са такива. Каква ни е ползата от успехите на бойното поле през Балк. войни и І СВ, като на масата на преговорите все губим? То и това си е номер - да се оттеглиш навреме преди да загубиш всичко. Но където Порфирогент увърта много, обикновено нещо не е така. Напр. за брака на Петър - Юстиниан ІІ се е бил сродил с хазарския хаган, а ако не е грешка на летописеца, май поне се е договорил да даде дъщеря си и на Тервел. И почва Роман Лакапин бил прост и не се съобразявал с царските обичаи останали от св. Константин... нищо че Христофор бил третия по ред император ... а то каква е работата - по време на брачната церемония по искане на българите приветствали на първо масто Роман, на второ тъста на Петър Христофор и едва на трето Константин. Христофор бил трети, ама го приветствали като втори. Но проблемите с вярата за Борис били сериозни. ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ: 1. България била империя, намираща се между 2 християнски империи, но като езическа страна на нея се гледало с недоверие. 2. Славянските племена извън пределите на страната, често били обходени от христ. мисионери и не били особено радостни да се подчинят на някой езически хан. ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ: 1. Различията във вярата пречели на сплотяването на отделните племена и етноси в един народ. 2. При разширението на България на юг в пределите на държавата попаднали християни, които макар славяни и прабългари като християни се чувствали по близо до християнска Византия, отколкото до езическа България. Често пъти християнската партия се превръщала в провизантийска. Всичко това рефлектирало на военните походи на Борис. Християните вътре в страната не били много привързани към езическия си господар, тези извън страната оказвали решителна съпротива пак по същата причина.

Както споменах, има схващане (архитектуран), че е теодолит. Става дума не за Гномон (гр. gnomon) или неговия събрат слънчевия часовник, а за съоръжение позволяващо да се фиксира лятното и зимното сланцестоене. Ако е било така, това позволявало на жреците да научат кога иде лято или зима. Постройката обаче не е запазена в цял вид. Но тези, които го разглеждат като теодолит считат че е имало отвори, в които сланчето "заставало" точно амо в деня на равденствията. Други пък ги вълнува акустиката на кръглата сграда. Те търсят звуковия ефект на университетските аули и античните амфитеатри. Вкл. и като една голяма тонколона, която давала възможност цаременията вътре да се чува и отвън. А за извънземните. Ами едва ли ге бипха имали съвършен космически кораб, а биха направили толкова недодялани постройки. Балбек е друго - монолитни камъни, но добре одялани. Е, там може да са пипнали извънземните. По Хистори демонстрираха, че може и с прости съоръжения да се направи Стоунхендж. Merlin! Merlin! Retrace your steps, There is no diviner but God.

Мерлин е легендарен персонаж, като Вида и Гюрга Самовили . Струва ми се, че около монумента има гробници, но са малко по отдалечени, а не така близо като гробовете на погребаните. Става дума за магелитни гробници. Разбира се едва ли там са пограбани легендарните крале Артър у Утер. Ако Артър е съществувал, управлението му се отнася към V век - времето на англо-саксонското нашествие, които изтикват автохоните келти на север към дн. Шотландия. Стоунхендж обаче е по-стар. По Хистори имаше док. филм за един гроб край Стоунхатдж, за който стигнаха до извода, че бил на екзекутиран престъпник от времето на римското владичество над острова. Монумента обаче е по-стар и от римската епоха. Но е строен на различни етапи. Освен мегалитите е имало и ров, които са били изградено в различни епохи. Но по памет ми е трудно да дам периодизацията.

Тази тема няма как да я пропусна. Според легендата Стоунхендж бил построен от вълшебника Мерлин и там били погребвани английските крале - крал Утер Драконовата Глава (Пендрагон). В случоя обаче Мерлин е описан не толкова като магьоснигк, а по-скоро като английския Архимед, който изобретил технически съоръжение с които бил изграден монумента. Някои от гробовете окола паметника подсказват, че около него навярно са правени екзекуции, тъй като по скелетите има някои характерни белези за смърт по такъв начин. В едно архитектурно списание пък разглеждаха монумента като гигантски теодолит.

Малко по-конкретно де! То в това има писане за цял форумен раздел - Берлинската стена - построяване, жертви при преминаване, падане; въздушния мост над Зап. Берлин; зараждане на ЕС и участието на Германия в него....

В случая проблема е, че Константин Багренородни доста странно описва сръбския успех. Първо обстойно обяснява, че това, което дал жупана на Борис не било данък (защото сръбските владетели се намирали в "робска" зависимост само към виз. василевс и към никой друг, а подарък). И възниква въпроса защо трябва толкова обстойно да се пояснява, че това е подарък, а не данък, ако е било нещо толкова очевидно. Освен това синовете на жупана трябвало да придружат Борис при завръщането му като гаранция, че няма да бъде устроена засада. С по-малко увъртане е можело да се каже, че били дадени като заложници. Това прави доста странен сръбския успех - не само че Митимир пуска пленения Расате, ами в добавка дава собствените си синове Бран и Стефан да съпровождат бълг. войска. Ами то дори след битката при Велбъжд няма такова нещо - Дечански да даде Душан да съпроводи остатъчните бълг. войски за да не попаднат в засада. Макар ситуацията да е в най-добрия случай за сърбите аналогична - макар да не било тежко поражение за България, за Сърбия било голям успех, защото съвместното българо-византийско настъпление заплашвало с унищожение сръбското кралство. Още повече, че Дечански е трябвало да е доста сговорчив, за да може да наложи племеника си на бълг. трон, който е бил първороден, но не и багренороден.

Тъй като отпадна техническия проблем, иначе казано страницата на Торн пак се отваря, може да се покаже част родата на Константин от Станичене. За останалите снимки можете да погледнете фотогалерията Трудно ми е да кажа точно кой кой е на снимките, защото това е единствената сбирка от стенописи от Станичене, която ми е попадала. Но все са от родата на деспот Константин, за който се предполага, че е управлявал района на Пиротско, в който попада Станичене (точно в този район по сетне се среща в турския регистър Фружин)..

Надписи, вкл. този на Иван Асен ІІ от "Св. 40 мци" има тук

О, често срещано явление. Напр. Маврубир у нас се нарича още и Мавро Орбини (лат. версия), но има доста спорове около това как е било точно името му - през Мавр Орбин, до компромисното Мавр Орбини. Да ама Раич се объркал и е решил че има Маро Орбини и Мавробир. Иначе доста ги ползваме под разни имена - хромия Тимур - тато Тимур Ланг и Тамерлан, Мишел дьа Нотр Дам като Нострадамус, фпенските крале Шарл и английските Чарлз редовно минаваг у нас за Карл, тур. хронист Саад ед дин за Саладин. пък да не говорим за имена на Аспарух или Кубрат - бол. Че и за другите Амуртаг (Мургатон)... Но за този ми е интересно дали не е Гордас/Грод (съотв. по св. Теофан/Малала)- Хан Органа Дуло - хан Горд, съотв Гордхан, Орд хан, Орхана. Но за това може да пусна отделна темичка. Според виз. държ. теория виз. император е господар на всички народи по света и следователно и на българите. Според бълг. държавна теория бълг. владетел бил този, дето произхождал от царски род. Доколкото Комнините отговаряли на двата критерия и затова могат да се разглеждат като виз. императори и бълг. царе. Затова казвам, че ако Симеон І бе успял да завладее Визнатия, щяхме да имаме по същество една Комнинова империя. Иначе казано Комитопулите са постигнали това, към което се е стремял Симеон І, но просто с други следства.

За Теодор Комнин е лесно. В началото той у помагал за устройването на Никейската империя, а по-сетне брат му го е поискал за свой наследник в Епир. В един момент самочувствието му се вдигнало и той започнал да се прояняна като съпертик на Никей за виз. наследство. Т. Комнин е коронован от една страна като родственик на виз. императори, от друга като потомък на някогашните бълг. царе. Акрополит го обвинява, че устроил държавата си по варварски, т.е. български образец. А по повод коронацията и протеста на никейския патриарх, Хоматиан му отговорил, че той е упражнил право, което са имали и предшествениците му, но откъде накъде светиня му си е присвоил титлата вселенски патриарх, която не е носил никой преди него. Кой точно е дал деспотските титли на Деян и Константин не е много ясно - просто това обстоятелство не е отразено никъде. Константин се счита за баща на Елена и дядо на последния виз. император. А че предложението на Мурад било отклонено - това са се опитали да го докарат Лазаров, Павлов и Тютюнджиев чрез словесна еквилибристика. За брака се говори не само в безим. хроника, на също в Бориловия Синодик и Халкондил. Така че място за съмнение няма - Кера Тамара е била дадена. Но не е майка на Баязид - той вече се е бил родил (предлога се, че майка му е била робиня).

На дон Джезепе мемоарите са преведени на български "Д. Гарибалди - Мамоари", С., 1982 Ама не ми се рови, да видя дали дон Джузепе е описал в мемоарите как след раняването на Дуньов е отишъл да му изрази дълбоко съчествие и благодарност. Освен Дуньов и кап. Петко е имало и други в Италия като Коста Ефтимов и Димитър Добрович...

Теодор Комнин вероломно е нападнал България. Затова Иван Асен набучил на копие мирния договор. Съвсем скоро ще пусна на моята страница допълнена версия на статията за битката при Клокотница.