проф. Добрев

А ти пък тази граница си я обосновал и доказал в специална научна публикация, каквато всъщност и в действителност нямаш!

В кое от трите му съчинения, които аз зная, и на кое място? По това време печенегите не са срещу Силистра, а даже чак по Днепър.

ВАК като цяло няма нищо общо тук, защото дисертация се защитава пред специализиран научен съвет, след това всички документи от тук се изпращат в съответната подкомисия на ВАК, която не разглежда нещата по същество, а само по форма, т.е. тази подкомисия проверява и потвърждава, че процедурата е била спазена във всичките си пунктове. Подкомисията внася протокола от заседанието си в секретариата на ВАК и там издават дипломата. Обсъждането на голям докторат в СНС започва с експозе на кандидата, в което той задължително изброява приносните моменти в работата си. Рецензенти задължително са най-малко двама професори и един голям доктор с профил, съвпадащ или най-близък до профила на кандидата. В рецензиите си наред с всичко останало те трябва да вземат отношение и по приносните моменти, като ги потвърдят или отхвърлят. Всеки от членовете на съвета може да зададе въпрос или да изрази мнение и накрая се гласува тайно. Системата беше много премислена и добра. То на тези тук всичко, свързано с Науката, им е от тъмно по-тъмно, само претенциите им са големи!

А къде според вас тогава минава североизточната граница на България?

#525 Ka40 Прабългарите са основно-водещото ядро на хуните. Затова този етноним се явява и тяхно по-общо-родово наименование и в този смисъл може да се каже, че прабългарите са хуни. През Късната Античност и Ранното Средновековие по огромната територия от Байкал до Рейн прабългарските племена наброяват тридесетина и всяко от тях практикува погребалния обичай, който е наследило от предците си. Прабългарите хионити от ΙV в. например прилагат кремация по същия начин, както част от волжските българи тенгристи преди 922 г., когато приемат Исляма: Аммиан Марцеллин, Римская История Там мы оставались два дня, и когда в третий раз взошло солнце, мы увидели все окружающее пространство до того, что по-гречески называется «горизонт», заполненным несчетной массой войск, а во главе – царя, блиставшего пурпуром своего одеяния. Рядом с ним с левой стороны ехал Грумбат, новый царь хионитов, человек средних лет, уже покрытый морщинами, правитель выдающегося ума и прославленный множеством побед. И вот, как только рассвело, царь хионитов Грумбат, взявший на себя проведение переговоров, смело приблизился к стенам, окруженный отборным отрядом телохранителей. Когда опытный наводчик одного орудия заметил, что он находится в поле его обстрела, то натянул свою баллисту и пробил выстрелом панцирь и грудь юному сыну Грумбата, находившемуся рядом с отцом. Высоким ростом и красотой этот юноша превосходил своих сверстников. 8. Как только он упал, все его соплеменники обратились в бегство, но вскоре вернулись опасаясь, чтобы наши не захватили тело павшего, и нестройными криками призвали к оружию множество людей. Тут началась ожесточенная сеча, и стрелы летели тучами с той и другой стороны. Кровопролитный бой затянулся до самого конца дня, и уже в начале ночи через кучи трупов и потоки крови едва удалось вынести тело под покровом темноты, как некогда в Трое жестоко бились над трупом спутника (Патрокла) фессалийского вождя (Ахилла). Эта смерть повергла в горе царский дом, все вельможи были тяжело поражены вместе с отцом внезапной утратой; объявлена была приостановка военных действий, и стали оплакивать по местному обычаю юношу, выделявшегося своей знатностью и пользовавшегося любовью. В военном облачении был он вынесен и помещен на обширном высоком помосте; вокруг было расставлено десять лож с изображениями умерших людей, которые были так хорошо изготовлены, что совершенно походили на покойных. В течение десяти дней все люди пировали, разделившись на группы по палаткам и отрядам, и пели особые погребальные песни, оплакивая царственного юношу. А женщины скорбными стенаниями по своему обычаю оплакивали надежду народа, погибшую во цвете юности, подобно тому как можно видеть проливающими слезы жриц Венеры на празднике Адониса, – по мистическим толкованиям этот праздник является символом созревания хлебов. Когда труп был предан огню, и кости собраны в серебряную урну, чтобы, согласно воле отца погибшего юноши, отвезти их для предания родной земле, принято было на военном совете решение совершить умилостивительную жертву манам убитого разрушением и сожжением города, так как Грумбат не допускал самой возможности идти дальше, не отомстив за смерть единственного сына. Грумбат, царь хионитов, славный воитель, союзник Сапора, подъезжал к стенам Амиды для переговоров, причем римский снаряд убил его сына.

Добре, че се появи ти, Кучкарски, за да кажеш на всички кое е наука и как се прави наука!

Никак не е трудно да се отгатне защо не си разбрал, че аз не приемам някои негови "етимологии" и за каквато и да е теория тук изобщо не става дума!

Може ли имената на опонентите ми, на преценката на които се основавате, за да се види дали наистина те са експерти? И щом като не можете да имате собствена преценка, не е ли по-коректно-честно да не ми се нахвърляте и вие, ами да си гледате работата, за която са ви сложили тук?! Ако вече сте ги забравили, идете на съответните пунктове на правилника си и след това на тяхната основа преценете всичките до един постове на въпросния психопат, адресирани към мене, да видим какво ще излезе?! Ето такава преценка се иска и се очаква от вас в качеството ви на модератор! Какво искате да кажете с това, пояснете се, моля! Аз на Съсълов изобщо не се основавам и при това специално отбелязвам, че не е особено точен в ономастиката си! Но не мога да не отбележа, че той е първият българин, който изнася проблема в Централна Азия. Това е моето първо и основно морално задължение на учен и то български! Иначе и аз ще заприличам на псевдоучените, които от 20-30 год. срещаме на път и под път! В предната редица между впрочем на тези изтъкнати световни учени езиковеди и историци заема своето напълно заслужено-достойно място и българинът юрист по образование Д. Съсълов [2000; ~*~2006], липсата обаче при когото на достатъчна общо- и частнолингвистическа и по-специално тюркологоономастическа и етимологическа квалификация е причина не толкова за появата по страниците му на някои не особено сполучливо-уместни предположения за набора и състава на лексиката на прабългарския език, колкото за неимоверно-неоправданото разширяване кръга на китайските названия, зад и преди които евентуално може да стои българското народностно название етнм българи.

Добре, аз бъркам, щом като това ще ти достави удоволствие!

Вашите ликторски брадви отдавна вече секат много селективно-едностранно! Но какво трябва да си мисля за морално-етичните ценности на модераторите, когато под носа им и във всичките теми на форума ви непрестанно-интензивно се развяват подобни фрази, които нямат нищо общо не с възпитанието и благоприличието, но даже и с човешкото изобщо!? Да не би аз да съм намерил честта си на пътя, че най-вулгарно-жестоко да я тъпчат с крака подобни психопати, а вие шеговито да ги поглеждате, поощрявайки ги?! Посочете ми някой друг участник във Форума, който да е подложен на по-голяма гавра от мене и то с вашето, на модераторите, най-благосклонно-толерантно отношение??? Не ви прави чест!

Бихте ли се пояснил, къде по-точно в долните редове виждате липсата на всякаква логика? На какво основание считате, че имате необходимата и достатъчна лингвистична квалификация, за да излизате с мнение по проблемите, които аз поставям тук, пък даже и да ми държите менторски тон?! При съвременната свръхспециализация на Лингвистиката, в нея отдавна вече е формирано и направление, което се занимава единствено и само с разчитането, превода и тълкуването на древнокитайските летописи. Основател на това направление е Бичурин, който според мене е волжски българин, видно също така и от фамилното му име. Тази научно-изследователска дейност изисква изключително висока квалификация, която се постига по пътя на дългогодишна специализирана подготовка и практика. Голям шанс за това направление е фактът, че в него работят и учени с китайски произход, което в още по-голяма степен повишава сигурността и достоверността на разчитането, превода и тълкуването на летописите. Много отдавна вече Прабългаристиката разполага с великолепната студия по въпроса на проф. Чен от Канада. В тази си студия проф. Чен по един категорично-безапелационен начин показа и доказа, че личните и народностни имена Buluoji, Buluojian, Bulugen, Boluohui, Buliuhan‚ Poliuhan‚ Poluohan са китайска транскрипция на нашето народностно название болгар. Остава само тази статия да се проучи достатъчно добросъвестно-непредубедено и квалифицирано-компетентно и едва след това и на тази основа да се правят и съответните обектно-адекватни изводи и заключения, които са естествено-неизбежно следствие от този безспорно-категорично доказан научен факт. Сред многобройните следствия от този научен факт, централно-особено място очевидно-безспорно заема напълно обоснованото заключение, че Великата Китайска Стена е издигната, за да прегради и спре стремителното напредване и придвижване на българите на запад: проф. Иван Добрев, ЕТИМОН И АПЕЛАТИВ НА БЪЛГАРСКОТО НАРОДНОСТНО НАЗВАНИЕ - http://bolgnames.com/text/Bolgar.html Ние българите трябва да сме изключително горди и доволни от своята историческа съдба, защото единственото техническо съоръжение на Земята, което се наблюдава от Космоса с невъоръжено око, е Великата китайска стена, изградена единствено и само заради и против нас, който изобщо неоспорим исторически факт се основава и доказва от самите древнокитайски летописи [Боровкова 2001, 147-149] от една страна и който от друга страна в никакъв случай не може и не трябва да се преценява в аспекта на коренно различните съвременни, а единствено и само, с извинение за второто толкова близко повторение, но не намирам по-подходящ синоним, на тогавашните морално-етически норми, когато човекът е толкова по-велик и почитан, колкото са повече сразените от него врагове на бойното поле, а не колкото е по-издута банковата му сметка или поради други някакви причини. В древнокитайските летописи са съхранени безброй изключително ценни и редки свидетелства и данни за нашата, българската история, не задължителният безпристрастно-студен научен анализ и въвеждане в научно обращение, а дори и приблизително-повърхностната оценка и възползуване от които надвишава многократно интелектуалното ниво на съвременните български петърдобревци, цветелинстепановци и др., агресивно-арогантните наукообразни писания на които вече са превзели и може би непростимо-престъпно за цялата българска наука излишно продължително са се разположили и наложили тъкмо в българското, какъв цинизъм и безочие, научно-публицистично информационно пространство, докато от друга страна тези свидетелства и данни са предмет на анализ в изследванията на изтъкнати световни учени езиковеди и историци вече столетие и нагоре [вж. напр. Пуллиблэнк 1986, 29-30; Симеонов 1976, 9; ~*~1979, 48-57]. В предната редица между впрочем на тези изтъкнати световни учени езиковеди и историци заема своето напълно заслужено-достойно място и българинът юрист по образование Д. Съсълов [2000; ~*~2006], липсата обаче при когото на достатъчна общо- и частнолингвистическа и по-специално тюркологоономастическа и етимологическа квалификация е причина не толкова за появата по страниците му на някои не особено сполучливо-уместни предположения за набора и състава на лексиката на прабългарския език, колкото за неимоверно-неоправданото разширяване кръга на китайските названия, зад и преди които евентуално може да стои българското народностно название етнм българи. Пак в древнокитайските летописи се срещат изключително важни данни и свидетелства и за произхода на българското народностно название, защото се оказва, че именно и единствено в тях, както по безспорен начин проличава и се доказва от много полезната и значима за цялата българска лингвистика и историография сводно-обобщителна студия от най-ново време на един китайски по произход канадски учен на име Sanping Chen, са съхранени такива негови варианти като Buluoji, Buluojian, Bulugen, Boluohui, Buliuhan‚ Poliuhan‚ Poluohan‚ в среднокитайско произношение B'uo-lak-kiei като наименование на “етническа група” (S. Chen), но според нас по-скоро голяма група племена от състава на българската в основата си и като цяло полиетнична военно-племенна конфедерация Хунну с по-късен фонетичен вариант Сюнну. Тази голяма група български племена са от една страна “най-значителният и голям съсед на китайците” през епохата на династията Хан (І в. пр.н.е.-І в. сл.н.е.) [Пуллиблэнк 1986, 29], но същевременно от друга страна българската група племена са основателите и доминантно-водещото ядро в простиращата се към началото на Новата Ера върху по-голямата част от земите на Централна Азия българска Източнохунска Империя. И тъкмо за част от тази голяма група български племена на име Buluoji канадският учен от китайски произход проф. S. Chen [1998] приема и твърди, не без непременно-задължителните тук научни основания и доказателства, разбира се, че те са “алтайски наследници на конфедерацията Сюнну с ирански или кавказски примес”, което в края на раздела обаче той конкретизира в смисъл, че това в действителност е европеиден примес; тяхната музикална култура спада към културата на “Северните варвари” и е в познатия и разпространен по това време и по тези места “кавалерийски” жанр; “Няколкото оцелели думи на китайските българи като цяло изглежда да са алтайски и тюркски в частност.”; в песните най-вече на племената Boluohui, което наименование има и вариант Buluoji, много често се говори за kehan‚ т.е. khaghan; редица родови имена на племето Buluoji, особено тези на някои от управляващите родове, са “определено припознати като сюнски имена” и като заключение в края на раздела ученият приема, че “Тяхната културно-лингвистическа принадлежност изглежда по-скоро алтайска.” [69-73]. Впрочем посочените тук като “алтайски или тюркски” думи, освен току-що приведеното kehan‚ прабългарската принадлежност на което едва ли може да се обсъжда, особено когато последният български хан и първият български цар Борис І, както вече се посочи съвсем в началото, носи и титл. каган, са кит. kuli “slave”‚ keye “fort”‚ weiya < jwei-nga “wood”, moheduo “hero”, mole < mua-lək “fish”, които според нас обаче идват последователно от бълг. *kul “роб”; дали иранското по произход бълг. *käye “крепост”, стиран. kalak, съвременно тур. kale, или може би пак иранското по произход бълг. *qatïk “крепост”, считано в неговия много по-късен източноевропейски вариант *qatау, както е добре известно, за печенежско; бълг. *аγač “дърво”, после ако не най-вероятно индоиранското, както ще се опитаме да докажем по-нататък и на друго място, то повече от сигурно източноиранското по произход бълг. *baγatur “герой, юнак”, засвидетелствувано многократно в гръкоезичните прабългарски надписи от VІІІ-ІХ в. в Дунавска България, и *baliq “град” като че ли по-скоро, а не “риба”, докато кит. wan, както показа наскоро направеното от нас сравнително пълно и доста подробно проучване, преминава не в някакъв си, много неясно-неопределено точно кой “Turkic”, а именно и единствено в реално съществуващия тогава под формата най-малко на десетина диалекта античен централноазиатски тюркобългарски, същото и български прабългарски, но най-добре болгарски език, като титл. бан, разпространена от европейския болгарски език впоследствие и в почти всички европейски езици, така че “културно-лингвистическата принадлежност” на китайските българи в никакъв случай не “изглежда по-скоро алтайска”, а единствено и само тюркска [вж. Добрев 2005, 378-384, вж. и срв. Chen 1998, 72,76]. По-нататък проф. Chen възприема вече обоснованото и доказано преди това и от други изследователи основно положение, че “китайското звукосъчетание ji представя едно крайно -r в последната сричка”, след което обръща много по-сериозно внимание върху проявата на зв. -r, “която в действителност изгражда пряко съответствие между имената Buluoji и Bulgar/Bulγar” в лицето на зв. -n от състава на вариантите Poluohan/Poliuhan, Buliuhan‚ Buluojian и Bulugen, засвидетелствувани предимно в лични имена, като при това не пропуска да изпише и съответните китайски йероглифи, които тук не се привеждат по добре разбираеми и обясними причини. В действителност субституцията на краесловния български зв. -r посредством китайския зв. -n се потвърждава и от реконструкцията на китаиста Э. Пуллиблэнк [1986], според когото тази субституция е норма за епохата Хан и именно поради това среднокитайският вариант на името на ухуаните от състава на източните ху - 'ou=Hwan < 'aH=Hwan, отговаря на етнм авар като название на тъждествено на ефталитите племе, членовете на което, “много възможно, са говорели на език от типа на монголския” или които “също би трябвало да говорят на него” [32,51,54-56], по повод на което пък ние само припомняме вече аксиоматичното положение на тюркологията, че късноантичните и ранносредновековни авари, болгари (прабългари) и хазари влизат и образуват изключително многобройната през Късната Античност и Ранното Средновековие и разпрострялата се по средата или разпръснала се изолирано-спорадично по някои места от бреговете на Тихия океан до бреговете на Атлантическия океан от изток на запад и от Скандинавския полуостров до Балканите и Мала Азия от север на юг българска група на тюркското етнолингвистично семейство, единственият жив представител на която днес е чувашкият народ и език [подр. Добрев 2005, 9-139]. Chen S., Some remarks on the Chinese “Bulgar”. – Acta Orientalia Hungaricae, vol. 51(1-2), 1998.

Очевидно тук няма нищо случайно и това се оказва поредният оперативно-тактически маньовър на Симеон, с който той проверява евентуалната реакция на ромеите и ефекта от прехвърлянето на по-големи сили на азиатския бряг. При това не е необходим брод, защото конете по принцип плуват добре в дълбока вода, само да не им влезе вода в ушите. А конникът преминава, като плува, държейки се с една ръка за гривата на коня: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6955&st=360&gopid=117296& - #370 - проф. Добрев

Очевидно тук няма нищо случайно и това се оказва поредният оперативно-тактически маньовър на Симеон, с който той проверява евентуалната реакция на ромеите и ефекта от прехвърлянето на по-големи сили на азиатския бряг. При това не е необходим брод, защото конете по принцип плуват добре в дълбока вода, само да не им влезе вода в ушите. А конникът преминава, като плува, държейки се с една ръка за гривата на коня: През 919г императрица Зоя била свалена от главнокомандващия флота Роман Лакапин. За да се укрепи на престола, той омъжил дъщеря си за Константин VII и приел титула василеопатор, а година по-късно и съимператор. Това силно разгневява Симеон - Лакапин се оказва плагиатор на неговата идея. В отговор българският владетел продължил силния си натиск в Елада и Тракия, а също така се опитал и да прехвърли български войски през Дарданелите в Мала Азия, като по този начин пренесъл българо-византийския конфликт и в Азия (Уикипедия).

Блазе ти, че знаеш какъв точно трябва да бъде истинският учен! Честно казано, аз не зная какъв трябва да бъде, но твърдо зная, че в никакъв случай не трябва да е като тези, за които става дума по-долу! Или казано малко по-иначе, ритваш през прозореца всичко което е изнамерено и доказано преди тебе с поколения напред и започваш отначало и отново!? Тази попара аз вече не само съм я виждал отдалече, но съм и я сърбал: Иван Добрев, ЕТИМОН И АПЕЛАТИВ НА БЪЛГАРСКОТО НАРОДНОСТНО НАЗВАНИЕ “Новата генерация”, както се разнася даже и по ефира на националното радио, български историци, захванали се с непосилната задача да направят “нов прочит” на най-ранната българска история, макар и да не виждат и да не съзнават безпочвеността на собствената си изсмукана от пръстите аргументация, все пак се нуждаят и от допълнителни аргументи във вид на научни факти и обобщения, най-добре открити и установени от авторитети от “противниковия лагер” на тюрколозите и така във връзка с единствения до преди няколко години надпис на прабългарски език – Преславския, нашенците пускат в обращение изобщо невярното и тюркологически безкрайно некомпетентно-повърхностното мнение за него на френския професор от преди средата на миналия век Жан Дени например, което мнение, разбира се, ние няма как да пропуснем и оценим по достойнство друг път и на друго място. Прецедентът обаче се превръща в навик и този път такъв “непоклатим” научен авторитет се оказва скандално известният по цял Свят, изглежда само не и в България, с не особено лицеприятните си приключения от двете страни на фронта по време на Втората Световна Война, украинският по произход американски професор Омелян Прицак, който хвърля под краката на нашенците бетонната, според тях, плоча на постигнатото с многогодишен труд на полето на Ориенталистиката гениално прозрение, че прабългарите не са тюрки, единствената полза и предназначение на което, но в аспекта на здравеопазването, е да предизвика смях в залата. Никак не е изключено някой от евентуалните ни читатели, който е по-навътре в нещата, да поиска и етимологията на Ом. Прицак за етнм българи да се нареди и тя сред “най-претенциозно-убедителните и известно-разпространените етимологии”, на което ние пък незабавно отговаряме, че там вече има една-две етимологии, които изобщо не заслужават да бъдат споменавани, но нека все пак и други читатели да се заинтригуват и да пият и те от бозата, която им я предлага “новата генерация” на “новия прочит”(!).

И ръководството на този институт се навежда на Счетоводителя, така че какво може да се очаква от него като цяло?!?

Благодаря, струва ми се, че разбрах. Очевидно става въпрос за присъщ само на кавказските езици морфосинтактичен механизъм, обусловен от изобилието на родове.

Цинично-вулгарната профанизация и на най-висшата материя е патент единствено и само на най-цинично-вулгарните профани!

Този велик лингвист не се интересува от извори, той е единственият на Света и най-голям специалист по Тохарски-Ц, както му казаха в един друг форум! Нищо, че такъв език изобщо няма, а има само Тохарски-А и Тохарски-Б! Но за него това е незначителна подробност!?

Поредната ти псевдолингвистична простотия, Кучкарски, защото името на този "народ" очевидно-безспорно се образува на основата на името на родоначалника им Бахтияр, а това пък е на основата на персийското прилагателно име бахтияр "щастлив".

Толкова си умен, че не можа да схванеш, че трябва чисто и просто сам да си намериш сайта ми и там да видиш и двата ми хабилитационни труда.

Имам два хабилитационни труда - доцентски и професорски. За разлика от тебе, който напълно съзнателно-преднамерено тук нямаш даже и име, за да можеш с "чиста съвест" да клеветиш, ругаеш и обиждаш, аз на сайта си съм сложил даже и списък на публикациите си допреди 4-5 год.

Толкова по-зле за тях, защото няма излизане от сляпата улица, в която сами се набутаха, подлъгвайки се по фантазиите на Счетоводителя! Да му мислят как ще се хабилитират, ако на някого му се наложи да специализира в тази област. Изворите сами по себе си са четиво от сорта на детските приказки. Основно-крайната цел на научното познание е изграждането на цялостно-завършена, вътрешно-единна и последователно-непротиворечива органична теория на предмета на изследване. Тази теория в никакъв случай не бива да бъде еклектична, защото така се стига до смехотворното твърдение, че Ипсилонът бил допълнителен към кръста "неканоничен християнски знак"!??

Къде и кога съм писал такова нещо? Или когато не знаеш или не приемаш нещо, най-доброто за тебе е да клеветиш! Не ти ли стига невежеството, ами бързаш да покажеш, че и с морала не си добре!?

А ти за пореден път демонстрираш простотията си и неспособността си да разговаряш като човек! Ефталитите не са иранци, а българи, защото това е другото, по-късното, но пак източноиранско име на аварите! Кушаните може да се окаже, че и те малко или много висят доста неясно-неопределено. Около Н.Е. Туран наистина е иранска област, но след 3-4 в. и в тази област се настаняват българи, които персите наричат торкан. А торкан е персийско мн.ч. на тюрк. По силата на всичко това макротопонимът Туран променя своето етническо съдържание като страна, област не на иранци, а на българи тюрки и по тази причина и Турандот не е иранка, а българка. Не само персийската литература, но и в персийския език има следи от това присъствие под формата на думи с чисто прабългарски фонетични черти и особености. Преди известно време на едно честване в Университета иранският посланик каза, че когато на персийски се каже болгар, се разбира нещо хубаво, красиво. Очевидна ресемантизация на етнонима, което не става току така и за един ден, а има за основа и начало тогавашната етнолингвистична ситуация.

Голяма педагогика, няма що!? Студентите все още нищо не знаят за прабългарите, но прелистват изворите, които винаги си противоречат и даже взаимно се изключват, и се мъчат да си изградят собствено мнение, което по принцип е невъзможно. А и доцентката, мисля, че я познавам, и тя гледа откъде духа вятърът и се застрахова по най-сигурния начин, като не афишира пристрастие и няма мнение по това коя е меродавната теория. Пък да вземе да обясни на лекцията основните и съществени пунктове от тази теория и след като студентите си изградят една най-обща теоретико-концептуална схема, тогава да ги кара да погледнат в този или онзи извор, за да видят как ги е представил всички тези неща и хронистът. При това положение кога тази доцентка ще напише нещо собствено-оригинално за прабългарите, каквото е първото и основно задължение на всеки хабилитиран университетски преподавател, или все така ще я кара до пенсия с историографии на този или онзи проблем. А ти пък лично за една година си изгради такова твърдо мнение за прабългарите, че започна да плюеш по професора, който повече от 40 год. се занимава само с това!? Не те ли е срам?