-
Брой отговори
2031 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
7
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ проф. Добрев
-
Не си прав, защото съм проучвал и този въпрос, но Раковски изобщо не говори за прабългарския език, за езика на Аспаруховите българи, а за езика на българите славяни, които са от едно етнолингвистично семейство с индийските народи, и затова напълно нормално е той да намира общи думи и форми и в санскрит. Следващият текст е от моя професорски хабилитационен труд от преди десетина години: От друга страна археологичните сведения и данни, отразяващи материалната култура на дадено племе или народ, при липсата на податки за конкретна лингвистична ситуация, изобщо не индикират какъвто и да е етнос, както е например при прическата, която, поради субективно променяемия си вид и специфична, “естетическа” функция, следва да се отнесе по-скоро към облеклото, отколкото към антропологичните белези. Характерната за прабългарите бръсната глава с плитка назад се наблюдава още и при твърде голям брой древни, стари и нови племена и народи, спадащи към твърде отдалечени и различни етнолингвистични и етнографски групи като индийската, иранската, тюркската, китайската, донските казаци и др. Ето защо този белег компонент на материалната култура интегрира, обединява и обобщава, а не диференцира и не специфицира етничните групи и може да играе ролята най-много на допълнителен класифициращ признак, но единствено и вътре в отделната и сравнително обособена етнична група, докато на нивото на полиетничния комплекс той е само структурнотипологически съществен и релевантен, но генеалого-исторически напълно ирелевантен и следователно несъществен, така че алюзиите за “българска следа в ареала” и за “обща класика на Ведическата цивилизация” така и ще си останат хипотетично-илюзорни предположения, поне докато не получат друг вид и тип доказателство и обосновка. А що се отнася до “комплексния методологичен подход” и “изключително продуктивния методологичен елемент” на равния сред първите от великите българи - Раковски, то съвременното позитивно-рационално, а не романтико-емоционално научно съзнание много добре вижда и преценява, че неговите научни приноси и заслуги на полето и в измерението на “народний български дух” и то в опозиция с “ръждиви предишни духове” и в условията на “Слънцето на Просвещението” наистина са велики и неоценими. Но само до тук и не по-нататък, защото по собствено лингвистичните приноси на великия българин Раковски обектно изцяло адекватно и напълно безпристрастно отношение всъщност могат и трябва да вземат единствено и само тюркологически подготвени и ерудирани български езиковеди, които, като държат строга сметка за Времето и Епохата, няма начин да не забележат и отбележат Неговите изключителни заслуги и приноси на основател и първи в българското езикознание, свързал по един пределно тънък, проницателен и дори гениален начин “абстрактната наука” с конкретния живот борба на българския народ. В действителност дори и да има някои виждания, съмнения и догадки и в областта на етимологията, историческата етнология и етногенезата на прабългарите, Раковски не отива по-далеч от това да издири, анализира, обобщи и представи в конкретна светлина тогавашното, съвременното му знание по въпроса и то с огромно доверие и едновременно възхищение от “учените академици”, особено впечатляващото за Него сред което е тъкмо това, че и “безименний съчинител на тая драгоценна ръкопис казва самата истина”!!!… А коя и каква е вашата Истина?… Просто, велико и красиво, но не бива от това да се прави мъглява художествена литература, крайната цел на която е да представи българите, с изключение единствено на самия словосъчинител, за умствено недоразвити, а връхната точка доминанта и поанта, но в същото време очевидно и “Последната истина” в която е “преживяването на обективното; монистичната проекция на изразността; онзи стимул, който отива отвъд професионалните умения и придава виталност и атлетичност на изказа” и която освен това има и експлицитно-публично заявените претенции за конкретен вид и по-точно прабългаристична научна литература, особено от автор с българско име… Нито това е наука, нито пък той е българин!…
-
На р. Днепър като североизточна граница на Дунавска България българите се опитват и в голяма степен успяват да спрат хазарската експанзия на запад, като първият опит тук е на хан Аспарух, Ἀσπαροὺχ (668-695) през 701 год. Тогава българската войска форсира Днепър срещу днешното селище Вознесенка и заема позиция с фронт на изток върху “плоско възвишение на левия бряг на Днепър, почти над Днепърските прагове и най-удобния в Древността брод” (Ст. Станилов). В центъра на позицията личната гвардия или още дружината на хана изгражда на високия речен бряг временно подковообразно укрепление (82х51), състоящо се от ров и вал от камък и пръст, в югоизточната четвъртина на което опъват и шатрата на хана. При последвалото кръвопролитно сражение българите са разгромени, като в битката загива и самият хан Аспарух. Груповото погребение на загиналите е чрез трупоизгаряне в две ями с жертвени дарове и така, както са прибрани от полесражението с дрехите си с лети златни апликации, въоръжението и снаряжението си, сред което и колани със златна гарнитура, декорирана с гранулирани орнаменти, като специално сабите на гвардейците на хана са с позлатени ножници. Непосредствено преди запалването и изгарянето на изпоранените и окървавени тела на геройски загиналите в боя българи, до тялото на хана е поставен и личният му щандарт във вид на фигура на орел, който най-вероятно му е подарък от византийския император във връзка с подписването на мирния договор (Феоф) след известната битка в Онгъла или пък по-късно по друг някакъв повод, като надписът е направен в същата златарска работилница в Константинопол, където е изгравиран и пръстенът на баща му хан Кубрат. На гърдите на орела, в четирите края на кръстовидна фигура е нанесен монограмният надпис Еспор, което е другото и много добре известно от българските апокрифи име на Аспарух и което се образува на основата на общотюркската титла ишбар “княз”. А на крилото на орела са запазени и се разчитат сравнително лесно трите букви дох-, от които ние възстановяваме словоформата дохи, основата на която е най-вероятно източноиранската по произход прабългарска дума *дох “погребение чрез изгаряне”. В гръцка транскрипция квболг. δόχια, δόγια е известно още от Менандър (VІ в.), а неговото старотюркско съответствие йог има такива значения в тюркските езици изобщо като “похороны, погребение; поминание, печаль, траур; кладбище, бугорок на могиле, могила, курган”. Думата очевидно е заета през същата епоха и в средновековния алански език, от който е преминала и в съвременния осетински език във вида doğ “скачки в память умершего”, много неточно и неясно защо обаче определено от проф. В. Абаев като “древен принос в аланския език от средноазиатските тюркски езици”, когато тя очевидно-безспорно е прабългарска заемка в този език. Гласната -и в края безспорно е притежателно окончание 3 л., ед.ч. в неговата синтактико-служебна функция да свърже и обедини двете съществителни имена в едностраннокоординативно подчинително субстантивно-субстантивно словосъчетание или добре известния в Тюркологията изафет втори вид. Обединявайки по този начин двата надписа, ние ги превеждаме като Погребението на Аспарух!!! По този, повече от ясно-определен и категорично-безапелационен начин, да се надяваме, сега и тук ние правим пределно неуместни, повече от излишни и направо безпредметни всякакви съмнения, резерви и обсъждания на въпроса за произхода и принадлежността на това погребение и особено и най-вече сравнително отдавна лансираната теза на А. Амброз [1982] за някакъв си абстрактно-неопределен, неидентифициран и неатрибутиран “тюркский поминальный храм в честь знатного лица” [207-222].
-
Открих и преведох най-обемистите цялостно-свързани текстове на прабългарски език, определих формално-семантичната структура и произхода на десетки прабългарски имена и думи! А езикът е първият и последният най-сигурен и меродавно-легитимен етнически определител!
-
Очевидно пантомимата гротеска си продължава и изобщо нищо ново под Слънцето! Пчеличките в огромния кошер на Световната Прабългаристика в никакъв случай не работят съгласно добре известния у нас принцип “Всеки работи това, което не му е работата.”, който принцип е добре да онагледим чрез следния достатъчно ясен и много близък до душата на всеки четящ българин, пример: През последните 2-3 десетилетия прабългарите са предмет просто на патологично нездрав и брутално-агресивен интерес натиск от страна на един от друг по-тъмни балкански субекти, като се започне от ст.н.с. д-р Г.З., който е счетоводител по образование и е на постоянен щат в Икономическия институт на БАН, но въпреки това е с много сериозни и напълно основателни, не само според мене, претенции за бащинство върху особено модната и силно нашумяла напоследък по всички краища на Света псевдонаука за прабългарите, наречена древнобългаристика, два от трите основни дяла на която са филолого-лингвистически – епиграфика и етимология; откровеният епигоно-адепт на Г.З. - ст.н.с.-доц. д-р А.Б. е специалист по минералогия, но издаде книга, в която докато ни разказва за камъните и минералите по Памир, съвсем леко и непринудено, просто като един древнобългарски гений, така между другото реши и извечния проблем за произхода на тяхното народностно название – юристи, журналисти, действащи и недействащи вече офицери от всички видове и родове войски, инженери и техници, архитекти, учители, хуманни и ветеринарни лекари, астрономи, агрономи, екстрасенси, художници, културолози, литературоведи, поети и писатели, кой както може и с каквото може, ректори и заместник-ректори, директори на научни институти и музеи, депутати, министри, всякакви съветници, чиновници и експерти, асистенти, доценти и професори по философия и още по какво ли не, младши, старши и всякакви научни сътрудници, историци, археолози и езиковеди, които по принцип винаги са работили в много отдалечени от прабългаристиката области, но независимо от това винаги и навсякъде настояват именно тяхното мнение да се счита за най-меродавно,... =============================================== ДОПЪЛВАЩО ДОПИСВАНЕ (7.06.07): ...много странни сценични таланти, преподаватели от Театралната Академия, режисьори, постановчици направо върху заледените склонове на Еверест, пътешественици из хиндустанската джунгла и звероукротители, медиуми, врачки на топоними, кметски наместници на 500 населени места в Индия, езиковеди индо-иранисти от най-висока класа, просто мъже на 50 с по-ярко изявено отношение към трепетно пърхащи край тях госпожици на попреминала възраст.... - вж. нашия коментар от Вто Юни 05, 2007 11:33 am, стр. http://www.mediapool.bg/phorum/viewtopic.php?t=4629&postdays=0&postorder=asc&start=15 =============================================== - всички тези в един глас утвърждават и разпространяват откритата, обоснованата и доказана от Бащата и Учителя едновременно, Единствената и Велика Истина, че древните българи и техният език са с ирански произход и принадлежност. =============================================== НАЙ-ЧИСТОСЪРДЕЧНО И БЕЗКОРИСТНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ (11.06.07): Изкористяването на всеки висок идеал го убива този идеал и ползва единствено и само неговите убийци. ===============================================
-
Между впрочем цялата тази никак непроста и доста тромаво-трудоемка дипломатико-религиозна процедура за ромеите изобщо не е сложна и трудна за изпълнение и довеждане до успешен край понеже самата княгиня Анна, едно че е племенница на Василий, защото той и сега вече бившият български цар Борис ΙΙ са втори братовчеди по майчина линия, по силата на което тя пък е трета братовчедка, което пак ще рече и някаква сестра на престолонаследника. И все пак особено благоприятното тук за византийците е и това, че българката е съименница на родната сестра на Василий, принцеса Анна. Освен това княгинята още от детските си години расте и се възпитава в императорския дворец като заложник най-напред за спазването на мира между българи и ромеи след смъртта на цар Петър и поставянето на трона от тяхна страна на сина му цар Борис ІІ (В. Златарски), а и нейният пленен в превзетия от имп. Йоан Цимисхий Велики Преслав и детрониран през 971 г. самолично пак от него в Константинопол, баща неотдавна и по-точно през 979-980 г. вече е убит по време на едно инсценирано от ромеите бягство при Самуил, целта на което е да предизвика вътрешни безредици и междуособици сред българите (В. Златарски). Според нас инсценирано тук е не само бягството на двамата братя, но и убийството на Борис, защото за Василий той вече е изчерпан като средство за политически шантаж и интриги и в това отношение в случая той залага единствено и само на Роман: BORIS II Tsar of the Bulgarians at Preslav in [968]. Zonaras records that "Borises… Bulgarorum rex" conquered Preslav but was defeated by "Sphendosthlavus Russorum dux". Grand Prince Sviatoslav appears to have allowed Boris to continue to rule in a dependent capacity. Fearing that Grand Prince Sviatoslav would turn his attention to Byzantium, Emperor Ioannes Tzimisces marched into Bulgaria, fighting Sviatoslav at Arcadiopolis. The emperor pushed further into Bulgaria in 971, captured Preslav and defeated the Grand Prince's forces at Silistria, before negotiating Sviatoslav's withdrawal. Emperor Ioannes at first recognised Boris II as Prince of Bulgaria, but proceeded to annex the country converting it into a theme of the empire, abolished the Bulgarian patriarchy and took Boris back to Constantinople as a prisoner where he became a Byzantine magister and patrikios. During this period, western Bulgaria (Macedonia) remained untouched by these events, and witnessed the uprising of the Kometopulos brothers after the death of Emperor Ioannes in 976. Boris left Byzantium some time after this Macedonian uprising. The exact timing appears unknown. If the supposed date range of Boris's death in [984/86] is correct, Boris's departure could hardly have been a reaction to the Macedonian uprising of 976. Fine points out that it is not known whether he escaped or was released by the Byzantines in the hope of triggering civil war in Bulgaria. He was killed by Bulgarian border guards in [984/86], supposedly in error [Tsars 2010, 10]. Самуил обаче много лесно и бързо разгадава политическата интрига на Василий и я неутрализира, като наистина провъзгласява Роман за български цар и то под името Симеон, от което, разбира се, на гърците им става лошо, без обаче да му предоставя каквато и да било реална политическа власт и правомощия, т.е. чисто номинално. А след като пък през 997 г. патриарх Филип извършва коронацията на Самуил за български цар, пак той назначава Роман за управител на Скопие. Ето защо няма нищо странно или чудно в това, че след второто поражение на Самуил от Василий, Роман изобщо не се колебае и побързва да предаде града на ромеите без бой, срещу което пък получава от императора сан патриций и длъжността стратег на Абидос (В. Златарски): ROMAN ([940/45]-Constantinople [997/98]). Zonaras records that "Petrus Bulgarorum princeps, uxore sua mortua" sent "filios Borisem et Romanum" to Byzantium as hostages. The birth date ranges of Boris and his brother Roman are estimated from the likely birth date range of their mother. He was a prisoner in a Kievan jail in Preslava in 969/71. After Byzantium annexed Bulgaria in 971, Roman was imprisoned in Constantinople until [984/86], which seems to have been the time he was made a eunuch. Zonaras records that "Petri filio Romano" was a eunuch. He succeeded in escaping with his brother (see above concerning the timing of this escape). He appears to have arrived successfully in Bulgaria, succeeding his brother in [984/86] as titular Tsar of the Bulgarians. It is not clear whether Roman fulfilled any actual role in the government of Bulgaria or whether the four Kometopulos brothers were the only effective rulers in the country at the time. Cedrenus names "Romanus, Petri Bulgarorum regis filius, Borisæ frater, Simeon etiam avi nomine appellatus" when recording that Samuil had appointed him "præfectus" of "urbem Scopias" which he delivered to the emperor, who rewarded him with the title "patricium" and "præpositumque Abydoque" - Governor of Abydos [Tsars 2010, 10-13, вж. Снегаров 1995, 11-12; КМЕц-1, 628, срв. Чилингиров 2010, 42].
-
И настъпи времето на бакалите и кучкарите, но докъде и докога?!
-
Ами, понеже си виждал Съкровището не на снимка, ще чакаме сега до края на Света да покажеш силата си в неакадемичен стил и да ни предложиш своя нетюркски превод, дерзай! И като са те гонили по коридорите на музея, какво видя? Да не би да си видял Надписа по-добре, отколкото на снимките тук: bolgnames.com/text/Treasure.html При тези големи гръцки букви проблемът не е в разчитането, а в семантизацията на лексико-граматичните елементи!
-
И какво като е объркал изворите? Да не би това да прави етимологиите му по-малко ценни и сполучливи? А случайно ти и колегите ти да можете да се допрете дори и на малкия пръст на проф. Москов, лека му пръст! Колко време мина от 1988 г. и защо като сте толкова умни, никой от вас не написа два пъти по-дебела книга, че да го ревизира и отхвърли, а? Ще стане, ама на куково лято! И точно ти ще ми говориш кое е хубаво и кое не е хубаво!? Щом като си толкова късопаметен, я се върни назад по постовете си да видиш какви мръсотии и простотии ръсиш непрекъснато по мой адрес!
-
Аз съм видял всичко, каквото трябва и където трябва и даже много повече от всички проучватели на Надписа досега, взети всички заедно. А на тебе ти остава задължението да проумееш все някога, че морфологичната сегментация се задава и направлява от реалната морфологична структура, а не от догадките и предположенията на този или онзи. Това е единствено възможната и допустима сегментация в Тюркската Лингвистика по принцип и в Прабългарската Лингвистика в частност. Това са конкретни словоформи със собствено-специфичната си лексикална семантика, морфологична структура и синтактична функция и не може да се подхожда към тях само и единствено от формално-външното фонетично съвпадение. В първата дума има минало причастие на -дик и то е определение към стоящото най-накрая определяемо съществително име. Втората дума е наречие обстоятелствено пояснение за начин към идващата след него дума. Третата дума е бъдещо причастие определение към определяемото съществително име най-накрая.
-
Неясно защо, но очевидно ти е много трудно да правиш разлика между наука и публицистика. В Българската Тюркология такъв изследовател няма, не го познавам, не съм го чел и не съм заимствал нищо от него. И после Науката не е бягане на дълги разстояния, за да ме изпревари този или онзи, а съвместно участие на голям брой учени за решаването на конкретен научен проблем. Така че недей да ме бъркаш с Езотерико-Паранормалните, които са се нахвърлили на Прабългаристиката като изгладнели кучета на кокал!
-
Вие нямате езиковеди! Ето че дойде времето да си посипвате главата с пепел!
-
Централна Азия е пълна с прабългарски топоними, но проблемът тук е не толкова тяхното събиране и описание, колкото тяхната идентификация и атрибуция. В най-новите проучвания сянби са сабири и специално при този китайски китаист те са № 12: Китайская Академия общественных наук Научно-исследовательский институт истории Юй Тайшань, Дискуссия о утверждении родственности сюнну и гуннов 4) В западных летописях встречаются названия 14 гуннских племен, похоже, всем им можно найти соответствия в китайских хрониках. Большинство из них - племена из сяньби, некоторые - племена, покоренные сюнну: (1) Akatir возможно есть племя Хуцзе[xa-kiat]. (2) Hunugur (Onogur) - Хуньюй[huәn-jio(oa)]. (3) Kadisenoi -- Цюйшэ[khiuәt-djak]. (4) Zalio - Синьли[sien-lyei]. Эти 4 племени возможно были покорены сюнну. В "Ши цзи: повествование сюнну" сказано: Маодунь шаньюй"на севере покорил Хуньюй, Цюйшэ, Динлин, Гэкунь, Синьли". И опять послал Юсянь-вана Ван И истребить Юэчжи, "усмирил Лоулань, Усунь, Хуцзе и 26 стран рядом с ними". Хуцзе находилась на южных подножиях Алтая,76Хуньюй, Цюйшэ и Синьли - к северу от сюнну. После падения сюнну миграция каждого из этих племен на запад была очень возможна. (5) Ultincur - Идоуцзюань[iet-to-kiuan] (6) Koutrigouroi (Kutrigur) - Цюйту[khiuәt-tok]. (7) Outigouroi - Хэдань[huәt-tan]. (8) Toungoures - Тугухунь[tha-kok(jiok)-hunә]. (9) Sorosgoi (Saragur) – Шулогань[zjio-lak-kan]. (10) Angisciri – У-инь [ok-jien]. (11) Bardores - Пилоу[phiet-lo];и возможно – Моюй[mak-jia] (12) Sabiroi - Сюбу[sio-pok], или просто транслитерация Сяньби[sian-pie]. Выше названные 8 - возможно все были племенами Сяньби. Перечисленные за ними китайские названия можно найти в записях "Вэй шу: Гуаньши чжи"(История Вэй: записи фамилий чиновников) в главе "Нажу чжу син". (13) Bittugur - Будугэнь[ba-dak-kәn], также возможно – Путоу[pha-do]. Будугэнь и Путоу можно найти в «Сяньби чжуань» из «Саньго чжи» «Вэй шу». Первый был Дажэнь восточных Сяньби, последний - западных Сяньби. Здесь название племени носит имя предводителя. (14) Barselt – Вань-и[mәk-ziә]; Вань-и не встречается в "Вэй шу: Гуаньши чжи", некоторые считают, что это одно и племен Сяньби, прежде покоренных сюнну.77 К тому же Saragur возможно переводится как Жоловэй[njiak-lәk-huәi]. По "Цзинь шу: Тугухунь чжуань": "Тугухунь был старшим кузеном Mужун Вэя. Его отец Шэгуй отделил 1700 семей и дал ему в подчинение". Mужун Вэй в "Вэй шу: Тугухунь чжуань" назван Жоло Вэем. Некоторые считают, что Тугухунь это транслитерация монгольского слова Toghosun, что значит "земляная река", т.е. нынешняя река Лаохахэ. А Жоловэй это транслитерация монгольского слова Sarakha, что значит"желтая вода", и указывает на нынешнюю реку Силамулуньхэ. Получается, что Шэгуй назвал двух сыновей по названиям двух рек, протекавших в местах их проживания.78 Среди племен гуннов были и Тугухунь, и Жоловэй, что не удивительно. Последнее(Жоловэй) тоже носило имя предводителя. К тому же Tугухунь и пр. изначально были Сяньби родом Мужун.79 А по Jordanes (180) имя отца Аттилы было Mundzuсus, Mundzu- в транскрипции возможно Мужун[ma-jiong]; если так, Аттила тоже происходит из Сяньби родом Мужун. Попутно скажу, что я считаю, что истоки булгар тоже можно искать в Сяньби. Bulgar возможно это транслитерации Bулугу[ba-lok-kua].
-
Двете числителни имена са равни едно на друго като семантика и са различни едно от друго като морфологична структура. Това се дължи на тяхната принадлежност към различни прабългарски диалекти и съответно на различен път на развитие от общата и за двете имена праформа в общия и за двата диалекта праезик.
-
Ти, както винаги, не само че си по гробищарски озлобен, но си и по гробищарски тъп, я виж стр. 97 от монографията на проф. Москов!
-
Няма "Алтайско Езиково Семейство", а има Алтайски Езиков Съюз с точно определени и добре известни параметри във Времето и Пространството! Също така с точно определени параметри във Времето и Пространството, и като генеалогия, и като типологична структура, са и трите отделни достатъчно различни езикови семейства - Тюркското, Монголското и Тунгузо-Манджурското. Това, което предлагаш тук, Кучкарски, даже не са фантазии, ами халюцинации на сън и наяве в счетоводителски стил и маниер!
-
В надписа такова -ГИ няма, там има -ИГ-И и това е единствената морфологична сегментация, която може и трябва да се направи, чисто и просто, защото подобно на всеки друг език и прабългарският език си има конкретно-определена морфологична структура и всяка сегментация следва да се прави съобразно нея. Вашата сегментация прилича на това все едно да разчлените деятелния суфикс -ител от учител на -ит-ел и така да обособите не един единствен, а два различни суфикса, каквито в езика реално няма и никога няма да има.