проф. Добрев

Това е така само в много редки случаи, когато се преследва определена стилистична цел. По принцип при съчинително разположените еднородни части на изречението със съответното окончание се оформя само крайната или последната от тях: Ali ile Ahmede baktım. Погледнах към Али и Ахмед.

И след като си пооправиш правописа, гледай да пействаш тук моите редове, в които аз твърдя подобно нещо?!?

Разбрах, поднасям Ви извиненията си за недостатъчно ясния си израз.

Преди аз да се "позаинтирисувам" - ти на училище изобщо ходил ли си? - от нейната биография в Нета, трябваше ти да се позаинтересоваш достатъчно задълбочено, ако изобщо си в състояние да направиш нещо такова, от това, което съм пуснал по-напред в темата, за да видиш, че съм преровил и прегледал не само Нета, но и всичко, което го има в нашите три големи библиотеки!!! И не изпитваш ли някакво неудобство от това непрекъснато да даваш доказателства колко слаб ученик си бил, когато си изучавал турския език. Излишно е да ни подсещаш също така и за времето, когато като офицер от запаса си отговарял за кучкарника на Академията! На тебе очевидно ти е все едно дали е Роман или Константин Багрянородни!?!

"...специалист по българското покръстване и просвещение на русите...", т.е. по това, че единствено и само българите покръстват русите, а не гърците, както е най-разпространената, но и официалната руска позиция! А според вас кои са българските автори или сводно-обобщителните изследвания от рода например на Академична История на България, монографиите на Снегаров, Николаев или Михайлов, в които тази постановка за българското покръстване на русите е доведена и представена като тривиално становище по въпроса?

В коя научна публикация е доказателството за това?

В различните извори етнонимът се употребява с различни по ниво на абстракция значения, но специално в случая той е общо или родово название, като необходимата спецификация и конкретизация се постига чрез допълнителни определения, обозначаващи посоките на Света, в резултат на което се и наименоват трите отделно-различни прабългарски племенни обединения на Кавказ тогава. Иван Добрев, ВЛИЯНИЕ И ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА Г Л А В А П Ъ Р В А СЕВЕРНИТЕ БЪЛГАРИ И РУСИТЕ Исторически първото и начално обществено-икономическо и културно-просветно влияние и принос на прабългарите/болгарите към източните славяни датира от периода VΙΙ-ΙХ в., когато след разпадането на Стара Велика България на хан Кубрат племенното обединение на т.н. черни булгари, известни също и като кубанские булгары (Ив. Добродомов) или болгары (А. Кононов), но всъщност и в действителност не според ролята им в управлението на държавата, както счита А. Кестлер [2009, 8] и още по-малко пък не и според направо комичното допускане, че те са черни, защото са подчинени на хазарския хаган и служат в неговите войски [Плетнева 1999, 169], а единствено и само според и в светлината на общотюркската по принцип и собствено прабългарската в частност Цветова Геосимволика, която обаче си е строго-специфична и не съвпада напълно със символиките на останалите тюркски племена и народи, много по-точно, вярно и ясно-разбираемо, северните българи мигрират от Кавказ и по Северното Причерноморие се разпростират на запад и северозапад, като с течение на времето по-голямата част от тях усядат и се смесват и преливат в местните славянски племена, включително и в най-източните западни славяни, които впоследствие стават част от етническата основа, върху която пък се образува полската народност: Кубанские (или приазовские) болгары назывались черными болгарами, а их страна - Черной Болгарией, что, конечно, было связано с ее географическим положением и являлось переводом слова қара в его наиболее широком известном значении (А. Кононов). Между впрочем спецификата на прабългарската Цветова Геосимволика е в собствено-своеобразното разпределение на посоките на Света върху конкретните цветове, различно от това в другите тюркски езици. Това като цяло като че ли има своето обяснение във влиянието или заимстването(?) на тази символика по-малко вероятно от китайците и най-вероятно от иранците, при които червеният цвят обозначава юг, белият – изток и черният – север. Последното допълнително се потвърждава и от факта, че лексемата наименование за север, известното в древноарменска транскрипция праб. чдар всъщност и в действителност е от ирански и по-точно от източно ирански произход. Ето защо вече преспокойно може да се приеме и твърди, че в рамките на прабългарската Цветова Геосимволика лекс. кара/чдар “черен” обозначава допълнително-преносно и съответно наименова посоката север, ак/кучи “бял” - юг и купи “тъмночервен” - запад. Както е много добре и широко известно, лексемите чдар, кучи и купи са определения на етнм болкар/булгар при Мовсес Хоренаци. Поради това и съответното цялостно-завършено словосъчетание очевидно-безспорно обозначава и наименова трите отделно-самостоятелни и напълно различни прабългарски племенни обединения на Кавказ, преминали и заели последователно-поетапно собствените си географски области в конкретната географска посока: За времето и етапа на миграцията на прабългарите през Кавказ етнм áîëãàðû е засвидетелствуван в съставената през VІІ в. на основата на по-стари географски и исторически източници, староарменска хроника на Мовсес Хоренаци (410-490) под формата на изтарм. болкáр от състава на сложния етнм чдар-болкар, където беззвучният съгласен зв. k, независимо че в староарменския език има и съответната звучна съгл. g, безспорно е собствено източноарменската фонетична субституция на третата съгласна в квболг. *bolgar [вж. и срв. Симеонов 1981, 5-16; Туманян 1971, 37,57; ХрИБг, 88]. Пак при Мовсес Хоренаци е регистриран и обл. булгáр от състава този път на етнм купи-булгар, кучи-булгар и вхндур-булгар [История Армении 1893, 55-56,62, срв. ПИБИс, 25-27], във връзка с които между впрочем в сравнително обширното си проучване по въпроса В. Бутба [2006], някак много лесно и бързо приравнява огхндорите с оногурите и приема, че те са “пришельцы”, докато купи-булгар, дучи-булкар и чдар-болкар са стари обединения от български родове, намиращи се в тази област още преди идването тук на оногурите [2,8,10]. В действителност пришълци или новодошли като че ли трябва да са чдар-болкарите, видно не толкова от различната основа за наименоване, каквато са близките реки, ако всичко това изобщо е вярно, но най-вече от широкия гласен звук в строежа на етнонима, а и арменският оригинал надали има тиренцето, безспорно поставено в превода от К. Патканов, така че това “пришельцы” може и да е препозитивно определение към идващото след това название чдар-болкар в рамките на апозитивно субстантивно-субстантивно словосъчетание, която форма на подчинителната връзка като че ли е единствено възможната в староарменския език, ако се съди по структурата на композицията като словообразувателен способ [вж. и срв. Артамонов 1962, 167-168; Туманян 1971, 159-160] [Добрев 2009]. В древноарменския текст на Хоренаци прил. чдар “черен” безспорно е собствено арменска фонотактическа реинтерпретация на иранското по произход болг. *čaudar, на основата на което впоследствие се образува бълг. мли Чавдар; прил. кучи “бял” - на болг. *kökče, което пък лежи в основата на съвр. бълг. кокиче, принципът на номинация при което под формата на белия цвят е повече от очевиден и поради това изобщо не се нуждае от обсъждане, докато на основата на корена на същото е образувано севболг. *kökmän “бял, беловат, белезникав”, струс. команы, гр. κόμανοι, κομάνοι, калка на което е пак струс. половцы, още и старотюркският оронм Кöкмен-даг (А. Кононов), а така също и тур. gök yel “южный ветер” (А. Кононов); прил. купи “тъмночервен” - на болг. *kuba с по-нови паралели напр. кзтат. қуа “темно-красный”, qubǎ “буланый”, стогуз. kuba “червеникавожълт” [Радл-2, 884,1034; DLT-3, 217, срв. Karatay 2003, 20-22, вж. и срв. Добродомов 1978, 102-129; Кайдаров 1984, 41; Коновалова 2010, 155-158; Кононов 1954, 83-85; ~*~1978, 159-179].

Моето мнение е на: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6955&st=300 - 314 - проф. Добрев

Иван Добрев, ВЛИЯНИЕ И ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА Княгиня Елена-Олга и презвитер Григорий Княгиня Елена пристига в Киев, придружена от своя учител и духовен наставник, съратника на цар Симеон в Преславската Книжовна Школа; вече бившия монах и изпълнител на най-високата църковно-административна длъжност “клирик на всички български църкви”, а след евентуалното си завръщане от Киев и “впоследствие епископ Мизийски (т.е. Български)” (Ас. Чилингиров), но всъщност третият поред патриарх след признаването автокефалността на българската църква през 927 г. с договора, сключен между цар Петър и Роман Лакапин (В. Златарски), и четвъртият преславски патриарх, който се споменава в Бориловия Синодик от 1211 г., презвитер Григорий, първата и основна задача на когото е да извърши венчавката на царската дъщеря по християнския канон, независимо че княз Игор е езичник [вж. и срв. Златарски 2009, 363; История на България 1981, 322; Пивоваров 2009, 8; Снегаров 1995, 6-8; Чилингиров 2007, 2]. През 886 г. княз Борис определя за основател и ръководител на книжовно-просветното средище в Североизточна България св. Наум, като за целта му и построява манастира Свети Пантелеймон. Тук той започва да превежда на старобългарски език гръцките богослужебни книги, а по-късно към него се присъединяват и някои от по-младите ученици на св. Методий [вж. и срв. Киселковъ 1943, 13-20]. Със сигурност към 920 г. презвитер Григорий Мних продължава да живее и твори във Велики Преслав наред с такива имена като княз Симеон, презвитер Наум, епископ Константин Преславски, презвитер Йоан Екзарх, черноризец Докс, презвитер Йоан, черноризец Тудор Доксов и др. Главното и същественото за всички тях е това, че те получават своето образование в Славянската Школа на патриарх Фотий или в Магнаурската Академия към императорския дворец Магнаур в Константинопол, а повечето от тях – последователно и в двете учебни заведения, и че тяхната научна ерудиция започва от Омир и Аристотел и през риториката, аритметиката, геометрията, астрономията и т.н., преминава към рисуването, музиката и др., като преди всичко и най-напред те изучават и усвояват до съвършенство трите религиозно-богослужебни езика – древноеврейски, гръцки и латински. В тази школа, а след това и в Академията, наред с всичко останало българите придобиват освен това и изключително висока гръцка езикова квалификация, включително и на нивото на фонемо-графичните съответствия. Точно това си проличава особено добре от все още продължаващия направо да изумява специалистите факт, че българин ученик на Светите Братя превежда от латински език и записва на Глаголица сборник с литургични текстове, обозначавайки присъщите на гръцкия език придихания, като поставя много вярно и точно надредните знаци на буквите, спазвайки всички предписания и норми на гръцката палеографска школа от IХ-Х в. И това той прави съвсем механично, просто като навик, придобит при продължителната работа с гръцки ръкописи [Арасимович 1927, 25-26]. Още в тази школа синовете на прабългарските и славянските князе, вождове и сановници, повечето от които са изпратени тук от княз Борис (В. Киселковъ), започват да пишат с гръцката азбука на славянобългарски език и когато се завръщат в България, те не престават да я използват, а я допълват и усъвършенстват. Особено голям дял за изглаждането и усъвършенстването на така създадената колективно и през един сравнително дълъг период от време първа българска азбука има св. Климент Охридски, който я доподрежда и систематизира или както се съобщава в неговото житие – подлага на “устроение”. Именно с помощта на такава една азбука книжовниците от Охрид и Преслав не само научават на четмо и писмо младия и все още окончателно недоизграден и неукрепнал като етнос български народ, но и превеждат, съставят или написват с нея цялата необозримо-огромна старобългарска литература. Ето така ние тук в действителност допълваме и конкретизираме сравнително отдавна лансираното мнение на проф. Емил Георгиев за това, че Кирилицата възниква от гръцката азбука, като славяните продължително време я използват за записване на славянската реч и така постепенно я пригаждат към нея [Георгиев 1952, 96; ~*~1962, 30-32].

Това изобщо няма отношение към въпроса, а така е и в коментара на Минорски: § 45. The Inner Bulghār. Marquart, Streifzüge, 503-6, 517-19; Westberg, K analizu vostoč. Istoč., in Zhurnal Min. Nar. Prosv., February 1908, pp. 387-9. The term undoubtedly belongs to Balkhī for only the two geographers who remodelled his work mention the Bulghār al-dākhil. Iṣṭ., 226, writes: "the Rūs trade with the Khazars, Rūm, and Great Bulghār (Bulghar al-a'ẓam). They border from the north on the Rūm; their numbers are great and their might is reported to be such that they have imposed the § 45 The Inner Bulghar 439 kharāj on those of the Rūm and Inner Bulghār who live near to their country. The Inner Bulghār are Christians." I.Ḥ., 286, gives a considerably different version: "the Great Bulghār border on the Rūm from the north; their numbers are great and their might is reported to be such that in the old days (qadīman) they imposed the kharāj on those of the Rūm who lived near them. As regards the Inner Bulghār there are among them Christians and Muslims." To this I.Ḥ. adds that in his time (fī waqtinā hādhā) no trace (baqiya) was left of the Bulghār, Burṭās, and Khazar for the Rūs having attacked them appropriated their lands. Those who escaped from the Rūs lived scattered in the neighbouring places "in view of their attachment to their lands and in the hope that they would be able to enter a pact with the Rūs and place themselves again under the latter's authority". [1] These parallel passages reflect some vagueness and confusion in the original source. The term "Inner Bulghār" is evidently opposed to "Outer Bulghār" (Bulghār al-khārija) which name is given by Iṣṭ., 10, to "a small madina (town, or country) having few dependencies and known only as the trading centre of those [northern] countries"; cf. a more complete description of the Volga Bulghār in Iṣṭ., 225. [2] The Inner Bulghārs were identified by Westberg, l.c., with the Black Bulghārs mentioned both in Const. Porph., De admin, imp., ch. 12 and 42, and in Russian chronicles (as raiders of the Crimean Chersonese). [3] However, in the introductory part of his work, Iṣṭ., 7, describing the breadth of the earth and starting from the Ocean and Gog and Magog goes on as follows: "then [the line] skirts the farther side (ẓahr) of the Ṣaqāliba, crosses the land of the Inner Bulghār and Ṣaqāliba and goes along the Rūm country and Syria." Marquart, o.c., 517, interprets this passage in the sense that Inner Bulghār and Ṣaqāliba both, as a sort of hendiadyoin, refer to the Danubian Bulghārs ("so weist das darauf hin, dass beide Namen bereits Wechselbegriffe geworden waren"). This interpretation [4] is hardly correct and the impression of the

Предишната черква трябва да е много по-стара, защото ми се струва, че в по-ново време никой не изписва буквите така, но най-добре е да се произнесе палеограф.

И поради всичко това преди време лансирах в БС моята хипотеза, че Крум нарежда на посочените там длъжностни лица да съберат, приберат в склада и отговарят за изоставеното на полето снаряжение от някоя голяма битка.

Особено когато започне да развъжда по чукарите на Памир планински лъвове, за да може от барца им да се пръкне името Борис!?

Старомонголската дума трябва да е древен тюркизъм от гл. кору- "ограждам, пазя", съвр. коруган, рус. курган и следователно няма нищо общо с турския глагол, който впрочем тук не е в преходно-действителен, а във взаимен залог и означава "събираме се, срещаме се".

В този речник има само думи от най-старите български ръкописи, както ми обясни предната седмица в УБ славистът проф. Иван Добрев. С тази си форма деятелният суфикс не може да е татарски, а единствено и само прабългарски.

Порядъчният човек, когато се ангажира с подобно много отговорно твърдение, той цитира научната публикация, в която са изнесени резултатите от съответната въглеродна проба! А купите, с които е кръстен Борис, и те ли са в земята отпреди Омуртаг?

По-скоро от черквата, на която те са ктитори.

§ 45. Discourse on the Country of the Inner Bulghārs [1] East of it (live) the Mirvāt [so spelt]; south of it, is the Gurz Sea; west of it, the Ṣaqlābs; north of it, the Rūs mountain. It is a country without towns. The people are courageous, warlike, and terror-inspiring (bā haybat). Their nature resembles that of the Turks living near the Khazar country. The Inner Bulghārs are at war with all the Rūs, but carry on commerce (bāzurgānī [2]kunand) with all those who live around them (az gird-i vay). They possess sheep, arms, and implements of war (ālāt-i ḥarb). 1. Bulghār-i andarūni. В тогавашните географски представи вътрешни са отсамните, по-близките, а външни - оттатъшните, по-далечните. Тук най-вероятно се имат предвид т.н. черни българи по Северното Причерноморие, които в собствено прабългарската Цветова Геосимволика в действителност са северни българи.

За България и българите от времето на Симеон, който се е прочул с непрестанните си войни.

Ако саракт има значението "войска", която има две крила - дясно и ляво, със съответните военачалници от прабългарски и славянски произход, то може да се приеме, че в прабългарски е *чяръкат от индоиранското по произход центр.аз. болг. *чярък "войник" и праб. мн.ч. -ат.

Преди Х в. куманите все още са отвъд Урал.

Има ли прерисовка от място?

Тази дума преминава в турския език от староогузския език от времето, когато те наистина са тенгристи.

Тази титла я има във всички късноантични и ранносредновековни тюркски езици, което показва, че тя си е там много преди проникването и разпространението на Будизма сред тюрките, а евентуално согдийско посредничество само би забавило този процес. Освен това приемането индийския произход на титлата изисква да се експлицира и обясни коректно компаративистически, а това означава и културно-исторически, промяната В-Б. Това значение на индийската титла очевидно-безспорно не е изконно-първично, тя трябва да има етимон и затова на мене ми се струва, че тя най-вероятно е иранска по произход. Няма нужда да се измисля нищо, напълно достатъчно е да умееш да четеш правилно: Основы иранского языкознания -Древнеиранские языки. Москва, 1979. ~*~Среднеиранские языки. Москва, 1981.

А къде аз казвам, че Балкан има нещо общо с немската греда?