проф. Добрев

Много добре е известно, а и съществува достатъчно литература, че това са монголи, заселени тук още от времето на татаро-монголските нашествия по тези земи.

Простотии на ента степен, Кучкарски, защото при тюрките по принцип и при прабългарите в частност действа т.н. Цветова Геосимволика. Според Прабългарската Цветова Геосимволика прилагателното ак/кучи "бял" означава юг, докато кара/чаудар "черен" означава север! Следователно тук става дума за някакви си южни и северни хазари и нищо повече! Подобни връзки са изключително реални само в едно силно развинтено въображение!

В Именника има бехти "пети" и това е лексикалното съответствие на в.болг. белим. Съответствие на "десети" като лексикална единица в Именника няма, но пък всички числителни са оформени с болгарския суфикс -им, който в дунавскоболгарския език се развива и приема формата -ем. И изобщо не разбирам какъв ти е проблемът тук - всичко това са отдавна добре известни неща и изобщо не се нуждаят от какъвто и да е коментар.

Тази карта е доста странна, според изследването на кого е направена? По принцип и както е много добре известно прабългарите хуни на Баламир пресичат Керченския пролив и излизат на Крим през 376. А към 160-170 г. друг един клон на прабългарите хуни пресича Урал и Волга и навлиза в Източна Европа.

Под кирилския надпис като че ли има рунически надпис?

Темата си е много хубава и няма защо да се закрива. И не се извинявай за простотията и на тези, за преголямо съжаление, хабилитирани историци, защото точно такова е положението навсякъде в най-новата българска историография! Хора не само без знания, но и без научно-педагогически стил и метод, придружени от липсата на всякакъв морал и етика. И за да не бъда голословен, ще споделя, че наскоро преглеждах курса лекции по средновековна история на някой си проф. Николов от Пловдивския Университет и там на съответното място се заявява, че у нас се разпространява параноичната идея, че Великата Китайска Стена е издигната срещу прабългарите. Може и други да са писали нещо в този дух, но в своя най-пълен и завършен вид това е моя теза, а аз все пак съм си напълно нормален човек и не съм кой да е в Прабългаристиката и така направо да ми лепнеш етикета "параноик" и да го набиваш това непрекъснато в съзнанието на студентите изобщо не говори добре за научния морал на този "професор".

Може ли да цитирате китаисти?

Може ли по-подробно, ако имате теория по въпроса?

С всичко това и особено с лингвистичните си "прозрения" Гумильов не само, че не е в час, но е и направо смешен, защото: 1. Зад кит. хунну/сюнну стоят българите - авари, болгари/прабългари, хазари, които няма как да бъдат избити, защото според същия този Гумилев те са 1.5 млн. и по силата на това няма как да бъде избит един толкова многоброен народ. Всъщност след почти 7-8-вековна епопея по границите и на територията на самия Китай българите хунну/сюнну се изтеглят на югозапад и навлизат в Средна Азия. От времето на тази епопея е и Великата Китайска Стена, издигната с цел да прегради пътя и да спре българите в движението им на запад. 2. Китайското название сянби е собствено китайска фонотактична интерпретация на болгарския етноним савир. 3. Всичко останало е много лошо скалъпена басня, особено това за швабската династия, която очевидно идва от Шведско, а не от към Китай, а така също и за Великото Преселение на Народите, което безспорно е велика глупост! 4. При Гумильов наистина има доста много верни и точни наблюдения, но не и обобщения. Затова и него трябва да го познаваме като автор, но не и да му се предоверяваме и още по-малко пък на негова основа да си градим някаква теория за прабългарите.

Честно казано, изпитвам затруднения при дешифрирането на тези въпроси, затова е най-добре да видиш посочената библиография, има я в НБ. Как да не са срещани, като Именникът е пълен с такива, особено като морфология!

А на мене ми е направо мъчно за студентите на тези "светила" на българската историография, защото те най-напред си измиват ръцете с някакви анонимни изследователи, които опонират на някои други, още по-анонимни, отправили дадени упреци, в които войните на Симеон се определят като кръвопролитни, като че ли може да има некръвопролитна война... Освен това упреците са неоснователни, защото изворите не съобщават за "особени човешки загуби"... И кой знае още колко такива семантически самозадоволяващи и затварящи се в себе си изречения на метатеоретично равнище, които изобщо не отпращат към реалността, към конкретно-живите исторически личности и събития, а само се мотаят из дебрите на несвързано-обърканите мисли на този или онзи. Имам случай, когато става дума за прабългарите и събеседникът започва с това, че понастоящем за тях има 17-18 теории, според едната от които така, според другата така и най-накрая не се разбира нищо. Добре известно е кой вкара и продължава да държи българската историография в тази мизерия! Жалко и срамно!

А ето примери и от надгробните надписи: Иван Добрев, ХРОНОНИМЪТ АЛЕМ В АСПЕКТА НА АФИКСАЦИЯТА КАТО СПОСОБ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА СОБСТВЕНИ ИМЕНА - http://bolgnames.com/text/Alem.html Но може би все пак точно тук му е мястото на риторичния въпрос дали на волжските българи тюрки от VІІ-VІІІ в. тези имена наистина са им звучали по тюркски, т.е. по тяхному, че тъкмо тези българи, под формата на bįrįm “първи”, weçįm “трети”, tötem “четвърти”, bėlim “пети”, wānım “десети”, ги използуваха дори на надгробните си паметници през ХІІ-ХІV в. [вж. напр. Хакимзянов 1987, 86,148,154,158; Tekin 1988, 40,170,178,196,201-202], а се и постараха да ги запазят и да ги предадат и на съвременните си потомци чувашите? А може би и още – дали тъкмо тези българи станаха и понастоящем са по-малко българи от нашия доморасъл “лингвоисторик древнобългарист”? Печелим или губим, когато поставяме нещата точно в този план и ги решаваме именно по този начин?…

Не може, защото прилагателните по принцип са определение на съществително име и ако това се направи, ще трябва да се търси не само друга семантика на определяемото, но и изцяло нова семантична релационна структура!

Благодаря за комплимента, не знаех, че съм и фен, който при това е неспособен да обясни нещо си толкова елементарно и затова изопачава!? Всъщност и в действителност тук и при дугетойги, има К, което обаче се озвучава под влияние на идващата гласна И, която пък е притежателно окончание, 3.л. ед.ч. Това в тюркските езици е добре известен и широко разпространен фонетичен процес. Така например и понастоящем във видинския турски говор казват Al bıçagi, kes ekmegi. Вземи ножа и нарежи хляба., само че тук гласната И е вин.п. Заемането на думи и имена от един език в друг е процес, при който протича едновременно трансференция, пренос, но и субституция, заместване на звукове. Така например при туркан от М.К. зв. К е собствено източноарменска субституция на болг. Г от болгар. По същия начин и зв. Г в Грумбат трябва да е собствено гръцка или арменска(?-забравих къде беше записано) субституция на болг. К.

Въпрос на методология и на съобразяване с основните методологически принципи на Ономастичната Етимология. Първи и най-главен тук е принципът, че не може и не бива да се търси произходът на никое собствено име - оним, в това число и етноним, вън и независимо от езика/езиците, на основата и в рамките на които той, онимът възниква, образува се, развива се и от които се разпространява в по-близките и по-далечни съседни езици.

Очевидно морфологичен прабългаризъм в тези езици, преминал към тях в условията на Алтайския Езиков Съюз. В тюркските езици има и други множествени суфикси, но специално суф. -ар безспорно е типично-характерен за българските езици.

Много странна класификация!? Както я подкарал, ще увеличи най-малко три пъти броя на племената и народите през Късната Античност!!!

Определено, но независимо от това оправи си съгласуването по род и помисли дали някъде не трябва да се сложи тиренце!

Суфиксът -ар е собствено прабългарското множествено число и това показва само, че тези етноними в тази си форма са образувани в прабългарска езикова среда - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7838&st=1020&gopid=108017& - #1040 - проф. Добрев

Суфиксът -ар е собствено прабългарското множествено число и това показва само, че тези етноними в тази си форма са образувани в прабългарска езикова среда: Иван Добрев, ЕТИМОН И АПЕЛАТИВ НА БЪЛГАРСКОТО НАРОДНОСТНО НАЗВАНИЕ - http://bolgnames.com/text/Bolgar.html В рамките и на основата на тюркските езици по принцип и на тюркския дунавскоболгарски език в частност морфологичната структура на късноантичния и ранносредновековен етнм *bolgar, е повече от ясна и дори очевидно-проста и изобщо не се нуждае от недомислията по повод на “алтайските езици”, допълнително и на тема класификация на тюркските езици на един помощник-историк, за съжаление, с тюркологическо образование и епигоно-адепт на не особено грамотния по въпроса К. Менгес [Стоянов 1997, 6-13], защото тъкмо в тюркските езици зв. -r е носещо-главен компонент на суфикса за множествено число [Серебренников, Гаджиева 1986, 87-91], докато в прабългарските надписи от VІІІ-ІХ в. на територията на Първото българско царство се срещат генм Τζακαραρ, Κουβιαρ, Ερμιαρ [Бешевлиев 1992, 227-234], а на Кавказ през І-ІV в. има гр. Хунаракерт [АрмАтл, 104], лексико-граматичната структура на името на който е напълно ясна и дори прозрачна и се състои не от монголския (Д. Еремеев), а от китайския по произход етнм хун като име на местно българско племе или род и апелатива географски термин от ирански произход керт “град”, като към Етнонима е прибавено прабългарското мн.ч. -ар, последвано по-малко вероятно от ирански родителен падеж или най-вероятно от арменската съединителна гл. а, налице още и в ойкнм Тигранакерт [АрмАтл, 104], където съставката Тигран е добре известно арменско мъжко лично име, носено и от редица арменски царе като например Тигран VI (59-62), но същият елемент се среща и в оронм Дзиакан като паралелно название на известните Хипийски, или в превод от гръцки - Конски планини, така че изобщо няма нужда тук да се постулира присъствието на иранското нарси ар “человек” [срв. Еремеев 1970, 133]. Между впрочем, тъкмо във връзка с българските генм Τζακαραρ, Κουβιαρ, Ερμιαρ, тук допълнително ни улеснява участник във форум в Интернет, според когото “1. Суффикс "-ар": как правило, указывает на профессию (не уверенно в примененительности этого правила в тюркских языках). 2. Суффикс собирательной множественности -ар/-ер неупотребителен в современном татарском словоизменении. Патроним, оканчивающийся на -ар - это окончание множественного числа и несут смысловую нагрузку: обозначение не одного представителя или части рода, а всего рода в целом.” [ИнтНт], докато изолираността на този суфикс в тюркските езици изобщо, но и неговото съхраняване в татарската патронимия са не толкова поредното лингвистично свидетелство и доказателство за малко по-горе посочения силен болгарски субстрат в езика на къпчаките по произход като цяло казански татари, колкото за неговото безспорно наличие и употреба в историческите болгарски езици и диалекти. Всъщност прибавянето на иранското нарси äр “мъж; човек; юнак, герой” към току-що приведените прабългарски родови имена например само би довело не толкова до някаква парадоксално-абсурдна безсмислица, колкото е напълно невъзможно-излишно, по простата причина, че въпросното иранско съществително име отдавна е преминало и е заето в болгарските езици, неоспоримо доказателство за което е неговото наличие в млим Ηραταης в гръкоезичен прабългарски надпис от началото на ІХ в., на боила-кавхана на хан Крум, което име, както вече доказахме, е образувано на основата на болгарското апозитивно субстантивно-субстантивно словосъчетание *äр ата “баща мъж; баща герой”, а така също и в чувствително по-ранното пак млим Ήρνάχ/Hernaс/Èðíèêú на най-малкия от синовете на хан Атила, което пък от своя страна е от прабългарска умалителна форма на същата иранска по произход прабългарска лексема [Добрев 2005, 121-122]. Що се отнася пък до арменската съединителна гл. а, очевидно-безспорно еднозначният отговор тук е невъзможен, именно поради което решението на проблема като че ли трябва да се търси в рамките и условията на една триелементна контактолингвистична структура – кавказоирански езици-арменски език-болгарски езици, при което може да се окаже, че универсализацията, за която се счита, че е по-късно явление (Э. Туманян), на изконно-собствената арменска съединителна гласна е иранистически вторично-допълнително мотивирана, което от друга страна рефлектира и върху болгарските кавказски езици и диалекти, генерирайки ограничено-единични морфолого-синтактични модели главно и основно в кръга на собствените имена, което като цяло пък може да се квалифицира и като частична в различна степен иранизация на морфолого-синтактично ниво, както на арменския език и диалекти, така също и на кавказските болгарски езици и диалекти [вж. и срв. Туманян 1971, 160-162]. Тъждеството на завършващите съставки на дунавскоболгарските имена помежду им поотделно и с кавказоболгарското множествено число заедно вече е достатъчно основание да се твърди най-категорично-определено, че тук изобщо не може да става дума за някакъв си “Altaic collective or plural in -r” както се опитва да обясни нещата много неоснователно-приблизително, дори и наивно-примитивно K. Menges [1951, 97-104], или пък за “някакъв особен граматичен формант”, както безизразно-кухо може да се произнесе само пределното лингвистично невежество [Добрев П. 2002, 27], а именно и точно такъв е единствено и само дунавскоболгарският, но оказва се и кавказоболгарският суфикс за множествено число -ar [вж. и срв. Сравнительно-историческая грамматика 1988, 16], по силата на което като цяло и коренът на Етнонима се представя на първо време под формата на обл. *bolg, която форма като единствена, но не и окончателна ние изведохме и преди това, само че на основата и с оглед на някои хунобългарски лични имена [Добрев 2005, 52-56], така, че сега и тук ще имаме възможността да я конкретизираме още повече, но на основата и с оглед тъкмо и единствено на самия Етноним. Странично-допълнително, но с изключително голяма доказателна сила потвърждение на всичко това са и фонетико-морфологичните варианти на Етнонима, главно при средновековните арабски писатели, някои от които са оформени с винително-родителния падеж на арабското мн.ч. -ин - блкавин, блкадин, а други пък с безспорно иранското по принцип и най-вероятно със средноперсийското в частност мн.ч. -ан - блкан, булкан, бурджан, борджан, фурджан, форджан [вж. и срв. Тодоров-Бемберски 2004, 150-157], което помощник-историкът с тюрколого-ориенталистично (!?) образование, вместо да “стига до неизследвани дълбочини, до началото на антропо- и лингвогенезиса, а заедно с това и до първоначалния стадий в развитието на човешкото мислене” (!?), да се смееш или да плачеш, да беше си направил труда да види и запомни още на студентската скамейка, сега нямаше да задава глупави въпроси и да им отговаря по същия начин [Стоянов 1997, 6,29] и което като цяло е безспорното свидетелство още и за това, че за писателите носители на арабския език и владеещи персийския език коренът на тези разновидности на Названието е достатъчно активно-продуктивен, т.е. те го възприемат, осмислят и номинативно прилагат като семантикофункционално напълно прозрачно и работещо наименование.

Надписите разчетени ли са?

Няма "Алтайско Езиково Семейство", а има Алтайски Езиков Съюз! В него антропологическите заимствания от едно етнолингвистично семейство към друго са до ниво и степен, които не се отразяват върху основния антропологичен вид на етноса, а само най-много да го модифицират до възникването на нов антропологичен подвид. Такъв е случаят при прабългарите от Минусинск преди началото на 2-то хил. пр.н.е., в които се интегрират индоиранци и като резултат се получава тураноидът като разновидност на европеида.

В лингвистичната понятийно-концептуална система няма данни, тук с това понятие не се работи, а семантични, морфологични, фонетични и др. черти и белези на думите. Пълната или частична до някаква необходимо-достатъчна степен тъждественост или просто съвпадение, припокриване на тези черти и белези в двата езика - турския и българския, са повече от достатъчното основание, за да се направи изводът, че думата Ен е преминала и е заета от турския в българския език. Тъждествеността на фонетико-семантичните черти и белези се констатира по пътя на прякото наблюдение и при първата дума си личи много добре, че звуковете, които образуват нейната фонетична структура са абсолютно същите, както в турския език. Но тя има и същото значение, както в турския език, следователно бълг. бадем е заемка от турския език. Разсъждаваме по същия начин и в рамките на контактите и взаимодействията между турския и персийския език и така стигаме до аналогичния за българския език извод. бадем badem бадем баджа baca баддже бакшиш bakşiş бäхшеш барабар beraber бäр-а-бäр бари bari бари барут barut барут бахча bahçe багче

Кой цитат?

Само силно девиативен гробищар може да струпа наведнъж и на едно място толкова много псевдолингвистични глупости! За Варна се смята, че е славянско, но според мене са налице податки да се докаже като прабългарско в частност и тюркско по принцип. Микротопонимът Джанавара няма нищо общо с варош, защото се образува на основата на баналния турцизъм джанавар "звяр", който може и да има персийски произход, но това не променя нещата. Сирийците не са иранци, а хамито-семити, докато веригата от сирийци-арменци-българи е поредната простотия на този "археолог", който между впрочем неотдавна се закани да преведе и Надписа на Буила от НСМ, дано да сколаса това хилядолетие!?