Научното познание не е да си завреш носа или пък да се вторачиш безизразно-глуповато в отделно-изолирания и сам по себе си нищо неозначаващ емпиричен факт, а на основата на краен брой такива факти да разработиш цялостно-завършена научна теория на проблема за влиянието и приносите на българите за руския народ и държава.
В случая за изграждането на такава теория най-напред в раздела, отнасящ се до княгиня Олга, като основа и начало са напълно достатъчни тези тук податки на древноруските летописи.
Моята задача по разработването на тази теория е значително облекчена от всичко онова, което е написал и публикувал проф. Асен Чилингиров, който безспорно е най-големият и най-добрият в цяла Европа познавач на изключително сложната и трудна проблематика на покръстването и даването на русите от българите на българската писменост, книжнина и православна култура.
Между впрочем към настоящия момент даже и русите вече са склонни да приемат и признаят не само на научно, но и на официално-държавно ниво, че княгиня Олга е българка по произход.
При това положение всякакви резерви или възражения от българска страна тук не са нищо повече от проява на много опасно-вредния, за съжаление чисто българския националнонихилистично-ренегатски синдром.
Иван Добрев, ВЛИЯНИЕ И ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА
Ние българите
доизградихме основите, създадохме, укрепихме
и утвърдихме като държава Великая Русь;
кръстихме русите и давайки им за богослужебен и книжовен
старобългарския език, книжнина, писменост и православна култура,
учредихме Руската Православна Църква, основахме руското училище и съд,
заложихме основите и начертахме насоките на изграждане
на руската народност, книжовния руски език и руската литература.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
В Ъ В Е Д Е Н И Е
ВЛИЯНИЕ И ПРИНОСИ НА СЕВЕРНИТЕ И ВОЛЖСКИТЕ БЪЛГАРИ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА
СЕВЕРНИТЕ БЪЛГАРИ И РУСИТЕ
ВОЛЖСКИТЕ БЪЛГАРИ И РУСИТЕ
ВЛИЯНИЕ И ПРИНОСИ НА ДУНАВСКИТЕ БЪЛГАРИ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА
БЪЛГАРСКАТА КНЯГИНЯ ЕЛЕНА-ОЛГА НАЧЕЛО НА РУСИЯ
Дунавските българи и русите
Полагане основите на Киевското Княжество и руската държава
Женитбата на княгиня Елена за княз Игор
Безименната, безродната и безотечествената княгиня Олга
Дъщерята на цар Симеон, княгиня Елена-Олга
Княгиня Елена-Олга и презвитер Григорий
Наполовина българинът княз Светослав
Последно-други свидетелства и доказателства за княгиня Елена
Княгиня Елена-Олга начело на Русия
СВЯТОЕ КРЕЩЕНИЕ И ПРОСВЕЩЕНИЕ ВЕЛИКОЙ РУСИ
Българската княгиня Анна и руският княз Владимир
Святое Крещение и Просвещение Великой Руси
Дъщерята на цар Борис ІІ, княгиня Анна
Религиозно-богословски свидетелства и доказателства за християнизацията и даването на русите от българите
на старобългарския език, книжнина, писменост и православна култура
Културно-историческото значение и оценка на кръщението и даването на русите от българите
на старобългарския език, книжнина, писменост и православна култура
З А К Л Ю Ч Е Н И Е
Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
ИЗТОЧНИЦИ
СЪКРАЩЕНИЯ
АНОТАЦИЯ
Значими и съществено-важни са обществено-политическото и културно-икономическото влияние и приноси на северните и волжските българи за руския народ и държава.
През периода 922-969 г. дунавските българи в лицето на дъщерята на цар Симеон, княгиня Елена-Олга и нейния личен духовник презвитер Григорий довършват полагането на основите, централизират, усъвършенстват и укрепват административно-правно и данъчно-финансово руската държава; издигат и утвърждават Русия в международен план до равнището на трета велика европейска държава; пренасят там първите религиозно-светски книги на старобългарски език, кръщават и обучават на четмо и писмо на български език немалък брой руси.
През и след 989 г. български епископи и свещеници от Велики Преслав и Охрид кръщават княз Владимир и го венчават с дъщерята на цар Борис II, княгиня Анна; кръщават руския народ, дават му за богослужебен и книжовен старобългарския език, религиозно-светска книжнина, писменост и православна култура на български език; служат в съществуващите и строят нови църкви и манастири, учат русите на четмо и писмо на български език, преписват или съчиняват нови религиозно-светски произведения на руска редакция на старобългарския език; учредяват Руската Православна Църква, основават руското училище и съд, залагат основите и начертават насоките на изграждане на руската народност, книжовния руски език и руската литература.
Княгиня Елена-Олга и презвитер Григорий
Княгиня Елена пристига в Киев, придружена от своя учител и духовен наставник, съратника на цар Симеон в Преславската Книжовна Школа; вече бившия монах и изпълнител на най-високата църковно-административна длъжност “клирик на всички български църкви”, а след евентуалното си завръщане от Киев и “впоследствие епископ Мизийски (т.е. Български)” (Ас. Чилингиров), но всъщност третият поред патриарх след признаването автокефалността на българската църква през 927 г. с договора, сключен между цар Петър и Роман Лакапин (В. Златарски), и четвъртият преславски патриарх, който се споменава в Бориловия Синодик от 1211 г., презвитер Григорий, първата и основна задача на когото е да извърши венчавката на царската дъщеря по християнския канон, независимо че княз Игор е езичник [вж. и срв. Златарски 2009, 363; История на България 1981, 322; Пивоваров 2009, 8; Снегаров 1995, 6-8; Чилингиров 2007, 2].
Последно-други свидетелства и доказателства за княгиня Елена
Свидетелства и доказателства за това, че княгиня Олга е българка по произход и че тъкмо презвитер Григорий е съставител и автор на въпросния сборник има и в руската историко-богословска литература в лицето на подробно-задълбочените изследвания тук на архимандрит Леонид (1822-1891), до които за преголямо съжаление само като списък на заглавия ние успяваме да стигнем благодарение на анонимна творческо-биографична бележка с библиография в Интернет.
Независимо от това тази бележка е напълно достатъчна, за да се види и разбере, че научният интерес, старания и усилия на Отеца са съсредоточени главно върху старобългарските ръкописи в Русия, а така също и върху приемането и разпространението на Християнството от българи и руси, именно поради което сред неговите съчинения под съответните номера се намират и следните:
262. Откуда родом была святая великая княгиня русская Ольга? (заметка по поводу сведения из летописца библиотеки гр. А. С. Уварова) // Русская старина, кн. 7, с. 215–224.
266. Древняя рукопись // Русский вестник, кн. 4, с. 1–24. [Содержание: 1. Изборник Болгарского презвитера-мниха (иеромонаха) Григория и уцелевшая часть памятника. Первоначальный Славянский Хронограф или «Еллинский Летописец»,– болгарской редакции, X века. Презвитер-мних Григорий. Значение его Изборника в деле христианского просвещения киевских руссов времен великой княгини Ольги. 2. О трех сочинениях, входивших в состав «Изборника Григориева», по списку XIII века: а) Апокалипсис толковый, б) Сборник, ныне именуемый Святославов, 1073 г., в) Сборник Пчела.] [Труды архимандрита Леонида 2009, 2-17, срв. Михайлов 2009, 18].
Не бих казал, че са особено много на брой българските, руските и чуждестранните изследователи които знаят тези студии на архимандрит Леонид, да не говорим за това да си направят и съответните изводи и заключения, именно поради което привеждаме тук два абзаца от съответните проучвания на съвременни руски изследователи, очевидно не си поскъпили труда да се поровят и в тази насока:
Олёна-Елена это христианское имя Ольги. Выходит, что Ольга была христианкой в момент замужества? Объяснение мы находим в историческом сборнике XV века, в которой цитировался отрывок древнего летописца. Сведения из этого сборника опубликовал в 1888г. в июльском номере «Русской старины» обнаруживший сборник архимандрит Леонид (8). Из текста следует, что Ольга была болгарская княжна, и что город Плесков (так в Ипатьевском и Радзивилловском списках) это не Псков, а Плиска - первая столица Болгарии [Пивоваров 2009, 8-9].
В лѣто s҃ у҃ а҃ı [6411 (903)] Ігореви възрастъшю и хожаше по Ѡлзѣ и слуш̑ше єго и прививедоша єму жену ѿ Плескова именемь Ѡльгу [ИпатСп, 16].
Одним из дружинников Олега, вероятно знатным, был молодой Свенельд. Из похода Свенельд привез жену - болгарку, дочь от этого брака была названа в честь Олега Ольгой. (Это по АВ). Когда она подросла, то стала женой уже постаревшего князя Игоря. В 1888 году архимандрит Леонид в статье «Откуда была родом св. великая княгиня русская Ольга» сообщал, что согласно историческим документам XV века он нашел, что Ольга была родом из болгарских князей [Сахаров 2009а, 6].
Освен това достатъчно определено-ясни податки за това, че кръщелното име на княгинята е точно Елена се съдържат и в древноруските летописи, които съобщават, че тя си го носи това име още отпреди женитбата си за Игор, а то в никакъв случай не ѝ се дава по време на покръстването ѝ в Цариград, примерно през 957 г. От друга страна пък тя не може да го има това име, ако беше, да кажем, славянка езичница от далечния северен Псков, накъдето по това време русите изобщо не провеждат военни походи, а точно обратното – техните походи са все към Дунав и Цариград по море и суша, т.е. пак през българска територия:
В лѣт s҃ у҃ аı҃ [6411 (903)] Игореви же възрастъшю и хожаше по Ѡлзѣ и слоушаша єг̑ и приведоша ємү женоу ѿ Пьскова именемъ Ѡленү [ЛаврСп, 21].
Леонид Решетников: «Болгары никогда не предавали Россию!»
Беседа с директором Российского института стратегических исследований в День освобождения Болгарии от османского ига
Л. П. Решетников проработал на Балканах почти шестнадцать лет. Семь лет в Болгарии – сначала учился, затем защитил в Софийском университете диссертацию по истории, потом работал. Кроме того, он пять лет прожил в Югославии, три - в Греции, бывал в Хорватии, в Албании, в Румынии и в соседних с Балканами странах – Турции, Италии, Австрии… Леонид Решетников - признанный знаток сложнейшей балканской проблематики.
-Мне приходилось в Софии, в писательских кругах слышать мнение, что болгары вовсе и не славяне...
-Эта «теория» вбрасывалась в сознание болгарского общества ещё во второй половине XIX века. Вбрасывалась Западом через германофильские круги. Цель понятна – оторвать болгар от славянства, от православия, а значит от России. В годы Второй мировой войны некоторые болгарские исследователи, поддерживаемые Берлином, пытались доказать арийское происхождение болгар. Как человек, проработавший в нашей разведке 33 года, с полной уверенностью могу сказать, что иностранные спецслужбы уделяют очень большое внимание историческим дисскусиям в странах, которые находятся в сфере их интересов и своими специфическими методами стремятся направить научные споры в нужное им направление.
А как историк, скажу: славяне, заселившие в первые века нашей эры Болгарию и Македонию, генетически единокровны славянам, жившим в Киевской Руси, – единый язык, семейные связи (на эти темы можно почитать труды академика Лихачева). Ведь когда татаро-монголы нас разбили, многие бежали именно в те края, так как там были свои.
Сейчас в исторической науке есть довольно убедительная версия, что святая княгиня Ольга – из Плиски. Кстати, Плиска и Псков - это фонетически однородные названия. Славяне на Балканах растворили в себе автохтонное население полуострова, в частности фракийцев, а затем протоболгарскую орду, по которой славян стали называть болгарами. Но мало ли кого растворили в себе русские – половцев, печенегов, угро-финские племена, однако из-за этого мы, слава Богу, не перестали быть славянами.