проф. Добрев

НОВА ИСТАРИЯ НА БЪЛГАРИЯ - правописна грешка или нарочно?

Не виждам каквито и да е обективни основания и причини за подобни сближения и отъждествявания на Боспорското Царство и Велика България и още по-малко пък следва да се търсят и правят каквито и да е по-частни корелации и експликации. Чисто и просто гръцките писатели от по-късно време знаят или казано малко по-иначе, имат в ономастичния си инвентар име Аспарух и когато този прабългарски хан се появява в тяхното полезрение с името си Испор, то те възприемат и осмислят неговото име през призмата на предишното име и съответно наименоват и регистрират хана чрез него или се реализира ономастичният процес констелация/наслагване. На мене лично не са ми известни обяснения като по-горното, предложени преди мене от някой друг, а най-добре и широко известно е обяснението от предположително аланското съчетание АСП-А РУХ "бял кон", послужило за генетична основа на името Аспарух, дадено на хана неясно кога и къде, но във всички случаи безотносително към името Аспург.

В името добре се чете А след П, следователно АСПАУРГОС, което според проф. Абаев е от скит. АСП-А УРГА "силен кон". Така бълг. АСПАРУХ най-вероятно е по-късна гръцка фонотактическа реинтерпретация на това скито-сарматско/аланско по произход древногръцко име. Може ли някой да преведе текста, предполагам, че не е особено труден.

Струва ми се, че подобен знак има на монета на Владимир. Отдясно като че ли виждам риба, а отляво може би М-К. Дали това не е печатът на третия поред и втори български киевски митрополит Йоан Дебърски?!

Зад формата УХУАН в древнокитайските летописи китаистите виждат етнонима АВАР.

Повече от изключено е иранизмът едновременно в хинди и турския език аваре "скитник, бродяга" да има нещо общо с този етноним, още повече, че китайците го записват чак около Н.Е. под формата ухуан.

То разбирането е функция едновременно на добро психическо здраве и достатъчно ниво на интелигентност!

Израснал съм край морето и съм служил във Флота, така че много добре зная на кого му се вика Сандък и затова направо те съветвам да не плачеш над чужд гроб! Именно поради това няма да седна още и да те ограмотявам тук, а само за многобройните си читатели ще поясня, че грифона прабългарските златари заимстват от сасанидските перси по времето, когато през 1-4 в. мигрират през Средна Азия. Затова много по-умни от мене по въпроса пишат, че металообработването, в това число, разбира се, и златарството на прабългарите е по принцип свързано с персите: Иван Добрев, ЗЛАТНОТО СЪКРОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ ОТ АТИЛА ДО СИМЕОН. София, 2005. Специално този вид броня, която пък е елемент от материалната култура на номадите тюрки най-общо и много вероятно засега прабългари в частност, се появява за първи път в Европа още през VІІ в. по земите на сегашна Южна Русия и в областта на Карпатите, но вж. по-добре в оригинал: “From the VIIth to the Xth century, there flourished in South Russia and around the Carpathians, a school of metal workers who are usually linked to the Sasanian silver-workers of Iran” [Lang 1976, 123].

Изводът ти е брилянтен и е напълно в тон с лингвистичното ти невежество, а и забавленията ти са не по-малко перверзни! Не аз, а ти имаш нужда да направиш нещо, за да звучиш по-тежко, защото не си написал в този форум нищо що-годе свястно, като дори под това определение не може да се подведе тригодишното ти лигавене върху неясно откъде и каква "цивилизация"!

А къде аз съм писал, че е изкуствовед и какво общо има християнизацията на русите с изкуствознанието? Нещо като че ли и ти започна сам да си говориш? А и изречението ти не е с български словоред!? Ти сигурен ли си че си българин и че имаш необходимото и достатъчно национално чувство, за да се занимаваш по подобен начин с тази толкова деликатно-интимно и собствено българска материя?

А някой да те насилва да спориш, когато очевидно си неграмотен и по този въпрос?! Намери си литературата, която аз съм чел и там ще намериш и всички необходими и достатъчни доказателства!

Не четеш книгата ми достатъчно внимателно-непредубедено, за да забележиш, че аз не само обяснявам, но и обосновавам достатъчно аргументирано-подробно и сасанидоперсийските елементи по Съкровището! Тези елементи обаче в никакъв случай и изобщо не правят прабългарите тюрки по произход, сасанидски перси или в най-добрия за тебе случай - неясно откъде и какви скити, каквито ти се опитваш да ги изкараш тук чрез тази толкова далечно-мъглява аналогия.

Отново не си добре добре информиран, защото точно през това хилядолетие източният челен фронт на индоиранците опира на Алтай, което означава ни повече, ни по-малко още и това, че те покриват и М.К. Излишно е да гледам всякакви атласи, когато съм чел и много добре помня специално-индивидуалните проучвания по въпроса, които в никакъв случай нямат нищо общо с вашата неидентифицирана и още по-малко пък етнически атрибутирана "скитска култура"!

Нещо не си особено на "ти" нито с Пространството, нито пък с Времето, защото е банална истина, че арийските племена започват да проникват на територията на Индия в началото на 2-то хилядолетие пр.Хр.!

Не сипя никакви нападки и не раздавам обиди, а чисто и просто правя задължителния за всяко уважаващо себе си научно изследване критичен анализ! Наистина точно този ми анализ няма необходимия по-академичному напарфюмиран вид, но когато си принуден да ровиш в мръсотията, която ти наричаш щуротийки, то неизбежно и ти се омърсяваш до дън душа. Ти, както винаги и този път се плъзгаш по повърхността - аз съм тук, не за да се дърля с няколко неуравновесени, а защото във и чрез форумите получавам и бивам възнаграден в степента и по начина, които ме задоволяват напълно. А понякога и тук общувам с много умни и благовъзпитани хора и забелязвам, че те ме оценяват по достойнство, което ми носи допълнително удовлетворение!

А може ли аз да видя твоето публикувано мнение, че да взема аз пък отношение по него?!

Нещо си много ерудиран и в лингвистиката!? Какво странно виждаш в това, че казвам, че може да бъде на гръцки или на тракийски? И като ми даваш съвети да карам по-спокойно, ти защо не се потрудиш да караш по-възпитано?

Научното познание не е да си завреш носа или пък да се вторачиш безизразно-глуповато в отделно-изолирания и сам по себе си нищо неозначаващ емпиричен факт, а на основата на краен брой такива факти да разработиш цялостно-завършена научна теория на проблема за влиянието и приносите на българите за руския народ и държава. В случая за изграждането на такава теория най-напред в раздела, отнасящ се до княгиня Олга, като основа и начало са напълно достатъчни тези тук податки на древноруските летописи. Моята задача по разработването на тази теория е значително облекчена от всичко онова, което е написал и публикувал проф. Асен Чилингиров, който безспорно е най-големият и най-добрият в цяла Европа познавач на изключително сложната и трудна проблематика на покръстването и даването на русите от българите на българската писменост, книжнина и православна култура. Между впрочем към настоящия момент даже и русите вече са склонни да приемат и признаят не само на научно, но и на официално-държавно ниво, че княгиня Олга е българка по произход. При това положение всякакви резерви или възражения от българска страна тук не са нищо повече от проява на много опасно-вредния, за съжаление чисто българския националнонихилистично-ренегатски синдром. Иван Добрев, ВЛИЯНИЕ И ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА Ние българите доизградихме основите, създадохме, укрепихме и утвърдихме като държава Великая Русь; кръстихме русите и давайки им за богослужебен и книжовен старобългарския език, книжнина, писменост и православна култура, учредихме Руската Православна Църква, основахме руското училище и съд, заложихме основите и начертахме насоките на изграждане на руската народност, книжовния руски език и руската литература. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е В Ъ В Е Д Е Н И Е ВЛИЯНИЕ И ПРИНОСИ НА СЕВЕРНИТЕ И ВОЛЖСКИТЕ БЪЛГАРИ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА СЕВЕРНИТЕ БЪЛГАРИ И РУСИТЕ ВОЛЖСКИТЕ БЪЛГАРИ И РУСИТЕ ВЛИЯНИЕ И ПРИНОСИ НА ДУНАВСКИТЕ БЪЛГАРИ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА БЪЛГАРСКАТА КНЯГИНЯ ЕЛЕНА-ОЛГА НАЧЕЛО НА РУСИЯ Дунавските българи и русите Полагане основите на Киевското Княжество и руската държава Женитбата на княгиня Елена за княз Игор Безименната, безродната и безотечествената княгиня Олга Дъщерята на цар Симеон, княгиня Елена-Олга Княгиня Елена-Олга и презвитер Григорий Наполовина българинът княз Светослав Последно-други свидетелства и доказателства за княгиня Елена Княгиня Елена-Олга начело на Русия СВЯТОЕ КРЕЩЕНИЕ И ПРОСВЕЩЕНИЕ ВЕЛИКОЙ РУСИ Българската княгиня Анна и руският княз Владимир Святое Крещение и Просвещение Великой Руси Дъщерята на цар Борис ІІ, княгиня Анна Религиозно-богословски свидетелства и доказателства за християнизацията и даването на русите от българите на старобългарския език, книжнина, писменост и православна култура Културно-историческото значение и оценка на кръщението и даването на русите от българите на старобългарския език, книжнина, писменост и православна култура З А К Л Ю Ч Е Н И Е Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА ИЗТОЧНИЦИ СЪКРАЩЕНИЯ АНОТАЦИЯ Значими и съществено-важни са обществено-политическото и културно-икономическото влияние и приноси на северните и волжските българи за руския народ и държава. През периода 922-969 г. дунавските българи в лицето на дъщерята на цар Симеон, княгиня Елена-Олга и нейния личен духовник презвитер Григорий довършват полагането на основите, централизират, усъвършенстват и укрепват административно-правно и данъчно-финансово руската държава; издигат и утвърждават Русия в международен план до равнището на трета велика европейска държава; пренасят там първите религиозно-светски книги на старобългарски език, кръщават и обучават на четмо и писмо на български език немалък брой руси. През и след 989 г. български епископи и свещеници от Велики Преслав и Охрид кръщават княз Владимир и го венчават с дъщерята на цар Борис II, княгиня Анна; кръщават руския народ, дават му за богослужебен и книжовен старобългарския език, религиозно-светска книжнина, писменост и православна култура на български език; служат в съществуващите и строят нови църкви и манастири, учат русите на четмо и писмо на български език, преписват или съчиняват нови религиозно-светски произведения на руска редакция на старобългарския език; учредяват Руската Православна Църква, основават руското училище и съд, залагат основите и начертават насоките на изграждане на руската народност, книжовния руски език и руската литература. Княгиня Елена-Олга и презвитер Григорий Княгиня Елена пристига в Киев, придружена от своя учител и духовен наставник, съратника на цар Симеон в Преславската Книжовна Школа; вече бившия монах и изпълнител на най-високата църковно-административна длъжност “клирик на всички български църкви”, а след евентуалното си завръщане от Киев и “впоследствие епископ Мизийски (т.е. Български)” (Ас. Чилингиров), но всъщност третият поред патриарх след признаването автокефалността на българската църква през 927 г. с договора, сключен между цар Петър и Роман Лакапин (В. Златарски), и четвъртият преславски патриарх, който се споменава в Бориловия Синодик от 1211 г., презвитер Григорий, първата и основна задача на когото е да извърши венчавката на царската дъщеря по християнския канон, независимо че княз Игор е езичник [вж. и срв. Златарски 2009, 363; История на България 1981, 322; Пивоваров 2009, 8; Снегаров 1995, 6-8; Чилингиров 2007, 2]. Последно-други свидетелства и доказателства за княгиня Елена Свидетелства и доказателства за това, че княгиня Олга е българка по произход и че тъкмо презвитер Григорий е съставител и автор на въпросния сборник има и в руската историко-богословска литература в лицето на подробно-задълбочените изследвания тук на архимандрит Леонид (1822-1891), до които за преголямо съжаление само като списък на заглавия ние успяваме да стигнем благодарение на анонимна творческо-биографична бележка с библиография в Интернет. Независимо от това тази бележка е напълно достатъчна, за да се види и разбере, че научният интерес, старания и усилия на Отеца са съсредоточени главно върху старобългарските ръкописи в Русия, а така също и върху приемането и разпространението на Християнството от българи и руси, именно поради което сред неговите съчинения под съответните номера се намират и следните: 262. Откуда родом была святая великая княгиня русская Ольга? (заметка по поводу сведения из летописца библиотеки гр. А. С. Уварова) // Русская старина, кн. 7, с. 215–224. 266. Древняя рукопись // Русский вестник, кн. 4, с. 1–24. [Содержание: 1. Изборник Болгарского презвитера-мниха (иеромонаха) Григория и уцелевшая часть памятника. Первоначальный Славянский Хронограф или «Еллинский Летописец»,– болгарской редакции, X века. Презвитер-мних Григорий. Значение его Изборника в деле христианского просвещения киевских руссов времен великой княгини Ольги. 2. О трех сочинениях, входивших в состав «Изборника Григориева», по списку XIII века: а) Апокалипсис толковый, б) Сборник, ныне именуемый Святославов, 1073 г., в) Сборник Пчела.] [Труды архимандрита Леонида 2009, 2-17, срв. Михайлов 2009, 18]. Не бих казал, че са особено много на брой българските, руските и чуждестранните изследователи които знаят тези студии на архимандрит Леонид, да не говорим за това да си направят и съответните изводи и заключения, именно поради което привеждаме тук два абзаца от съответните проучвания на съвременни руски изследователи, очевидно не си поскъпили труда да се поровят и в тази насока: Олёна-Елена это христианское имя Ольги. Выходит, что Ольга была христианкой в момент замужества? Объяснение мы находим в историческом сборнике XV века, в которой цитировался отрывок древнего летописца. Сведения из этого сборника опубликовал в 1888г. в июльском номере «Русской старины» обнаруживший сборник архимандрит Леонид (8). Из текста следует, что Ольга была болгарская княжна, и что город Плесков (так в Ипатьевском и Радзивилловском списках) это не Псков, а Плиска - первая столица Болгарии [Пивоваров 2009, 8-9]. В лѣто s҃ у҃ а҃ı [6411 (903)] Ігореви възрастъшю и хожаше по Ѡлзѣ и слуш̑ше єго и прививедоша єму жену ѿ Плескова именемь Ѡльгу [ИпатСп, 16]. Одним из дружинников Олега, вероятно знатным, был молодой Свенельд. Из похода Свенельд привез жену - болгарку, дочь от этого брака была названа в честь Олега Ольгой. (Это по АВ). Когда она подросла, то стала женой уже постаревшего князя Игоря. В 1888 году архимандрит Леонид в статье «Откуда была родом св. великая княгиня русская Ольга» сообщал, что согласно историческим документам XV века он нашел, что Ольга была родом из болгарских князей [Сахаров 2009а, 6]. Освен това достатъчно определено-ясни податки за това, че кръщелното име на княгинята е точно Елена се съдържат и в древноруските летописи, които съобщават, че тя си го носи това име още отпреди женитбата си за Игор, а то в никакъв случай не ѝ се дава по време на покръстването ѝ в Цариград, примерно през 957 г. От друга страна пък тя не може да го има това име, ако беше, да кажем, славянка езичница от далечния северен Псков, накъдето по това време русите изобщо не провеждат военни походи, а точно обратното – техните походи са все към Дунав и Цариград по море и суша, т.е. пак през българска територия: В лѣт s҃ у҃ аı҃ [6411 (903)] Игореви же възрастъшю и хожаше по Ѡлзѣ и слоушаша єг̑ и приведоша ємү женоу ѿ Пьскова именемъ Ѡленү [ЛаврСп, 21]. Леонид Решетников: «Болгары никогда не предавали Россию!» Беседа с директором Российского института стратегических исследований в День освобождения Болгарии от османского ига Л. П. Решетников проработал на Балканах почти шестнадцать лет. Семь лет в Болгарии – сначала учился, затем защитил в Софийском университете диссертацию по истории, потом работал. Кроме того, он пять лет прожил в Югославии, три - в Греции, бывал в Хорватии, в Албании, в Румынии и в соседних с Балканами странах – Турции, Италии, Австрии… Леонид Решетников - признанный знаток сложнейшей балканской проблематики. -Мне приходилось в Софии, в писательских кругах слышать мнение, что болгары вовсе и не славяне... -Эта «теория» вбрасывалась в сознание болгарского общества ещё во второй половине XIX века. Вбрасывалась Западом через германофильские круги. Цель понятна – оторвать болгар от славянства, от православия, а значит от России. В годы Второй мировой войны некоторые болгарские исследователи, поддерживаемые Берлином, пытались доказать арийское происхождение болгар. Как человек, проработавший в нашей разведке 33 года, с полной уверенностью могу сказать, что иностранные спецслужбы уделяют очень большое внимание историческим дисскусиям в странах, которые находятся в сфере их интересов и своими специфическими методами стремятся направить научные споры в нужное им направление. А как историк, скажу: славяне, заселившие в первые века нашей эры Болгарию и Македонию, генетически единокровны славянам, жившим в Киевской Руси, – единый язык, семейные связи (на эти темы можно почитать труды академика Лихачева). Ведь когда татаро-монголы нас разбили, многие бежали именно в те края, так как там были свои. Сейчас в исторической науке есть довольно убедительная версия, что святая княгиня Ольга – из Плиски. Кстати, Плиска и Псков - это фонетически однородные названия. Славяне на Балканах растворили в себе автохтонное население полуострова, в частности фракийцев, а затем протоболгарскую орду, по которой славян стали называть болгарами. Но мало ли кого растворили в себе русские – половцев, печенегов, угро-финские племена, однако из-за этого мы, слава Богу, не перестали быть славянами.

Поздравления!

А ти къде видя там гроб? Сам лично ли го погреба човечеца или ти го изрови?

Това, което аз чета, в никакъв случай не е прабългарски език нито като лексика, нито пък като морфология. Според мене графиката е определено гръцка, а езикът може да бъде гръцки, но също и тракийски. Първите преминавания на прабългарите на Балканите са от втората четвърт на 5-и в., когато в състава на хуните на Атила по двата бряга на Дунав се придвижват на запад, превземайки и разрушавайки почти всички крепости до Ниш. Векове преди Н.Е. прабългарите все още са в Централна Азия. В Европа те преминават към средата на 2. в. през Урал и Волга и в началото на 3. в. - южно от Каспийско море.

Тя може да е добра от гледна точка на твоята тюркологическа квалификация, но не и от моята! А ти както винаги имаш много лошо мнение за моя личен морал, но добре е да знаеш, че аз тези неща не ги смесвам!

За разлика от класическите и чисто тюркските хипотези, новото и оригиналното при мене е това, че аз обосновавам и доказвам частичната иранизация на прабългарите тюрки само по произход, откъдето ги и определям като частично иранизирани. Прабългарите са подложени на иранизация още от индоиранците в Минусинската Котловина през 3-2 хил. пр.н.е., после от източните протоиранци,?усуните, сасанидските перси, аланите на Кавказ и най-накрая пак от аланите, тук на Балканите. Всичко това не само ги модифицира и специфицира по определен начин и в конкретно направление, но ги и отдалечава изключително много от всички останали тюрки. Поради това даже и въпросът в популярното публично пространство за произхода на прабългарите е безсмислено-излишен, но той е силно релевантен най-напред и преди всичко за лингвистиката, с последователно намаляваща степен или сила на релевантност и за антропологията, историографията, етнографията и т.н. Иранизацията на прабългарите се проследява особено добре по антропологичните и лингвистичните сведения и данни: http://bolgnames.com/text/Principles.html - тт.4.2, 5.1, 6.2, 7.1, 7.4, 7.4.1-3. Ирански следи и черти безспорно има и в тяхната материална и духовна култура, но за съжаление все още не само у нас няма специализирано-индивидуални проучвания по този въпрос.

Само в пушилката на езотерико-паранормалната ви счетоводителска дребнобълхаристика всичко се прави "както дойде"! Ега ти простотията! И за да се поуспокоиш малко, я си направи една терапия върху това, действа много добре на такива като тебе: http://bolgnames.com/text/Cross.html А може да ползваш и японския метод - бой с юмруци по статията!

Не, искам да ми изкараш тук абзаца на посочения от тебе автор, в който той прави етническа атрибуция на Културата - Солодовников К. Н., (г.Барнаул) МАТЕРИАЛЫ К АНТРОПОЛОГИИ АФАНАСЬЕВСКОЙ КУЛЬТУРЫ!!!