T.Jonchev

Подобни аналогии могат да се окажат в един момент и недоразумение. И в руския език има дума "таракан", която обаче значи "хлебарка".

Ето едно елегантно изказване, което доставя удоволствие да бъде прочетено! Все пак, графе, случайности не липсват и в историята на графовете/кралете на Кастилия и Леон, но там реконкистата има друг развой и финал.

Струва ми се, че се сравняват несравними величини: западноевропейският (най-общо казано) епископат изпълнява и то забележително добре на фона на т.нар. светски власти, административни, съдебни и пр. функции - без съмнение, така е. В Балканския регион църквата не играе подобна роля, а в България църковна организация въобще липсва до втората половина на девети век - и това е така. Само че тук съществува достатъчно висока централизация на държавната власт и административен апарат, на когото точно това му е работата и не се налага епископите (в империята, а след това и в България) да се занимават регулярно със светски дела. Западноевропейската ситуация в продължение на столетия поставя кралете в своеобразна зависимост от услугите на църквата (не само административни, а всевъзможни) и това обстоятелство играе много по-сериозна роля в т.нар. папоцезаризъм от вечните претенции на Рим по въпроса с примата. На изток, благодарение на действието на римското наследство и прякото му влияние върху съседните на империята държави (от което нашата историография пищи като щипана булка), такава ситуация липсва.

О, той си е в Испания. В момента пише статии върху "De cerimoniis aulae byzantinae" и по-конкретно върху данните на Филотеевия клиторологион, за да доказва, че санът "архиепископ на България" съществува още от късната Античност. Ако ти се намират нерви в излишък - чети и се калявай.

Има логика, съгласен съм.

В оригинала няма, има в превода. В средновековния латински, когато в текста се изреждат съществителни (вкл.собствени имена), обикновено се използва не препинателен знак, а "et", каквото в този случай липсва. Поради това обстоятелство, а също и поради предаването на "цербула" като лично име в българския превод в ЛИБИ, около това има спор. "Цербула" напомня длъжността ичиргу боила и има мнение, че първи адресат на това писмо е ичиргу боила Петър. Впрочем подобна дума (zergoborla) споменава Анастасий Библиотекар в съобщението си за българската делегация на десетото заседание на Осмия вселенски събор. Ясно е, че Петър - родственик на Борис - е бил твърде високопоставен и изключително влиятелен в България. Поради това и Златарски, а и Гюзелев по-късно, се мъчат да го свържат с най-високите персонални титли/длъжности. "Комит", макар да е особено важна длъжност, им се е сторила неподходяща по две причини: 1.Естествено е Петър, при изключителното си положение, да е заемал и уникална длъжност (за каквито минават кавханът и ичиргу боила). 2.Комитите са по-голям брой и са свързани с провинциалната администрация, което не съответства на положението на Петър. Такива са причините този човек да бъде наричан ту кавхан, ту ичиргу боила и да се неглижира папското обръщение "Petro comiti" Разбира се, всичко това са само съображения и предположения, а не установени факти.

Да, има такова писмо. Не съм най-сигурен обаче, че Петър е бил комит (българската длъжност), а не е бил възприеман в Рим като comes palatii например. Защото друго едно писмо (от 879г.) е адресирано така: Petro Cerbulae. В ЛИБИ го превеждат леко превратно. Но това са дребни нещица - този човек наистина е бил свръхвлиятелен по времето на Борис.

Грешиш. Източниците споменават някой си Теодор, магистър на Симеон, но не споменават magister militum. Magister militum от IV-VI век и μαγιστρος от началото на Х век са различни неща. Първото е военна длъжност, второто - рангова титла.

Този трябва да е. Погледнах в гугъла - преподава в 31 СОУ ЧЕМ "Ив.Вазов".

Моля ти се, какви ги говориш?! "Кавхан" е строго персонална и може би наследствена длъжност. Комитите са бая повече от един едновременно.

Къде ги нарича "магистер милитум"?

Това трябва да се сложи в рамка.

Безбройните университети и институти водят до падане на качеството на образованието - особено при финансиране на брой студенти. Това не е единствената причина, разбира се. Но истината е, че в много голяма степен работата зависи и от мотивацията на студентите, която в последните години се изпарява с обезспокоителна скорост.

Ама и ти... Борави и още как! Какво по-често срещано от израза "ако..., то..."? В науката условното наклонение в много случаи дори е задължително. Но самата история (миналото, каквото е било, а не каквото знаем или си мислим, че знаем за него) не познава условно наклонение. Там няма "ако".

Брей, колко разпалено прение! Империи много - и като метеори, и като слънца. Но каква обективност може да се търси, след като трябва да сравняваме политически формации, някои от които са отдалечени една от друга във времето с хилядолетия? Това си е тема за субективни виждания и емоционални оценки - нищо лошо по моему. И понеже е така - Римската, естествено!

Е, поне не е нашият общ форумен приятел Боцмана (който се казва Б.Борисов). Доколкото разбирам, Тонев е учител в софийско училище - не помня кое.

Има такова нещо. Повечето "решения" са историографски заключения, без да се опират на преки данни в изворите.

Някои примери за горното: A ето - за да се види разликата - и предположение:

Чета ги и дори ги привеждам. Но за убити до Варна ромеи Никифор не пише. За убити до Варна ромеи пише Хърс. И лансира собствените си предположения като факти.

Ето го: и Теофан, и Никифор. За никакви съсечени при Варна ромеи и дума няма. Теофан.doc Никифор.doc

Няма нито един факт, който да свидетелства за съсечени около Варна ромеи, както и за наказателен отряд, изпратен срещу славяните.

Ами, ако не се прави разлика между Мизия и Малка Скития, се получават неясноти, да. Разбира се, че има - особено когато целта е да се фабрикуват аргументи за съюзната теза. Само дето според хронистите преследвачите са българите, а не славяните. И за избити край Варна ромеи никъде и дума не става. Това, разбира се, са истински дребулии на фона на необходимата логика. Това е то интерпретация!

Каква информация се интерпретира в твърдението, че живеещите в дн. Северна България славяни се борели за оцеляване срещу ромеите? През целия седми век няма никакви сведения не само за борба за оцеляване, но дори и за контакти. Приведените данни са за готите и се отнасят за IV век. Ситуацията е абсолютно несравнима: готите на Фритигерн са приети в римска Тракия като бегълци, а славяните се настаняват в Мизия като завоеватели - през VII век в този район няма нито римски власти, нито компактно местно ромейско население. Но както е тръгнало, очаквам скоро сухопътната ромейска армия да бъде изпратена да се сражава именно с мизийските славяни, както направи преди половин век Ал.Бурмов.

Колкото по-измислено е "нещото", толкова по-стари източници цитира.

Със същата логика може да се предположи, че е заминал при любовница. Вместо да жертва армия, при подобни обстоятелства е могъл просто да арестува евентуалните заговорници. Само дето нямаме нито данни, нито основания да подозираме заговор на военачалници. А братята му са лишени от титлите и от носовете си - не от очите.