T.Jonchev

Е, точно в това е работата. При тази последователност излиза, че от резиденцията (Плиска?) до мястото на сражението (входа на Върбишкия или Ришкия проход) ромеите са стигнали едва ли не за един следобед (петъчния), при това същевременно опустошавайки Мизия. Не ми изглежда възможно, освен ако не са хвърчали.

Пишат я както и всички останали. Собствено Теофан е доста по-зле настроен спрямо Никифор Геник, отколкото спрямо българите.

Блажени онези, на които всичко е ясно и горко нам, пълните със съмнения.

Наложително уточнение към един от първите постове на Кухулин по темата (#14), касаещ хронологията на въпроса: Теофан не е преписвал за тези събития от друг източник. Той е съвременник. Ако има някакво разминаване в хронологическите данни, то може да се дължи на грешка в по-късен препис на Теофановата "Хронография", но не на него самия. Последователността на събитията според изложението на Теофан: - заобикаляния през непроходими места; - концентрация на армията край Маркели; - уплашеният Крум иска мир, който му е отказан; - бягство на Византий при българите; - нахлуване в България на 20 юли - според Теофан в изгрева на Сириус; - първи сражения; - три дни след първите сражения Никифор е убеден в успеха си; - насилия срещу местното население; - превземане на т.нар. аул на Крум; - втора Крумова молба за мир; - плячкосване и опожаряване на т.нар. аул на Крум - ядосан, Крум събира хората си и укрепява "входовете и изходите на страната"; - узнавайки това, Никифор започва да се лута из страната - Крум се укрепява в четвъртък и петък - призори в събота Крум напада императорската армия. Последователността на събитията според изложението на АВР: - Никифор навлиза в клисурите; - българите научават това и бягат по планините; - Никифор влиза и се настанява в резиденцията на Крум; - Никифор намира 12000 отбрани българи, оставени за отбрана на мястото (резиденцията?) и ги избива; - 50000 други българи посрещат ромеите, но са избити от тях; - Никифор плячкосва Крумовата резиденция; - след като прекарал няколко дни в резиденцията, Никифор я напуска, след като я опожарява; - през следващите 15 дни Никифор преминава през средата на България, имайки намерение да стигне Сердика; - ромейската войска извършва насилия срещу хора и животни; - българите укрепяват района; - на 15-я ден от нахлуването българите нападат императорската армия. Датата е 23 юли, събота. Както се вижда, и двете изложения не са много последователни, а съдържат и хронологически противоречия. Те вероятно могат да бъдат отстранени, но не наведнъж. Според мен първо трябва да се изясни истинската последователност на събитията, а хронологията им - след това. Прави впечатление, че и двата източника говорят за някакви движения на ромейската армия преди нахлуването в България: Теофан - за заобикаляния през непроходими места, а АВР - за навлизане "в клисурите". Мисля, че тук се визират едни и същи обекти и стриктно погледнато, тези обекти трябва да са се намирали на ромейска, а не - както най-често се приема - на българска територия. Този въпрос заслужава внимание, защото е тясно свързан с изясняването не само на политическите и топографските обстоятелства, но и с хронологията.

Поне в Пространните жития на братята, Пространното житие на Климент, Италианската легенда и писмото на Анастасий Библиотекар до Гаудерих няма информация за такива 14 месеца. Затова се чудя къде може да си срещал такова нещо.

Имам една свръхподробна имперска карта, но няма как да я кача тук, защото е над 60 МВ. Естествено, доста старичка е, в наше време май никой не се хваща да прави амбициозно изчерпателни исторически карти.

Ако има подобно посочване, това би било много съществено за уточняването на времето на престоя, както и на някои от събитията през този престой. Дано само не си се повлиял от това, че Кирил е умрял на 14-тия ден.

"14 месеца, след като пристига в Рим"? Убеден ли си, че в изворите има такова споменаване? Аз май не съм срещал. Това, което е известно, е, че когато братята се появяват в Рим, папа вече е Адриан II, а Формоза и Гаудерих са се намирали във Вечния град.

Хора на Фотий, но и на Игнатий. Забравяш, че след като отказва светските длъжности, които му предлагат, Кирил е направен патриаршески библиотекар и заема тази длъжност до към средата на 50-те години. А патриарх тогава е именно Игнатий. Българите не започват преговорите с Рим през 867, а през 866г. Не знам откъде съдиш, че "през ноември-декември 867г. преговорите на папа Адриан с българите са на път да приключат успешно", при положение, че Адриан II е избран на 14.12.867г. и едва ли първата му работа като папа са били точно българите. Нямаме и сведение в тези два месеца в Рим да е имало българско пратеничество. В Рим Кирил и Методий са пристигнали, когато Адриан вече е папа - т.е. не по-рано от средата на декември 867, а може да е било и в началото на 868г. Съдбата на Методий се явява функция от други събития - съгласен съм. Не съм съгласен обаче, че е функция на българо-папските отношения. В 870 той е хиротонисан за панонски архиепископ и много скоро е хвърлен в манастирски затвор. Но това може да се обяснява както с българо-папските, така и с византийско-папските отношения. Освобождаването му през 873 и възхода му ок.880г. не може да е функция на българо-папските отношения, защото България остава напълно индиферентна към призивите на Йоан VIII за възстановяване на положението отпреди 870г. Тези два обрата могат да бъдат обяснени единствено с отношенията между папството и патриаршията.

Не са отразени, вярно. Но не липсват косвени указания. Ако се анализират прецизно хронологическите данни около моравската мисия и някои обикновено подминавани без особено внимание факти, ще се получи доста ясна картинка. Е, поне аз смятам така, де.

Защо не? Папското могъщество в този период е доста относително понятие. В Моравия Николай I не разполага с никаква реална власт, с която да принуди Ростислав да му се подчинява. А в същото време папата подкрепя Людовик Немски, който пък воюва с моравците. В 870г. Борис отпраща римското духовенство от България и папата не само не е в състояние да попречи, но и в продължение на 9 години напусто апелира към българския владетел да преразгледа политиката по църковния въпрос. Така че "папското могъщество" не е било пречка за Моравската мисия. "Благоверният цар Михаил" е император Михаил III, разбира се. Надявам се, не допускаш, че е Борис. В Рим братята са изпратени, но не от Фотий, а от Игнатий и Василий Ι. Според мен чрез тяхната мисия в Рим са положени основите на придобряването на църквите и е започната подготовката за Осмия вселенски събор. Пространните жития не споменават това, защото просто акцентуват на съвсем други неща. Също като описанието на т.нар. сарацинска мисия, която е всъщност дипломатическа и която се оглавява от Фотий, но Кириловото житие я предава по такъв начин, че човек остава с впечатлението, че начело е стоял Кирил и че за нищо друго, освен за религия, не са си говорили.

Според мен в Рим те отиват не в лично качество, нито като служители на Борис (това по моему е крайно странно допускане), а като емисари на Константинопол.

Аз мисля, че освен всичко това Светославовата твърде разнородна армия е била зле с координацията, а и той я е вкарвал в сражението на части. Това е само голо предположение, естествено.

Николай Мистик никога не е коронясвал Симеон нито за василевс, нито за каквото и да е. Ако го беше коронясвал, поне веднъж щеше да го нарече василевс в някое от писмата си - но за него Симеоновата титла е архон отначало докрай.

Не само "на българи и ромеи" - никаква титла василевс не са нито давали, нито признавали на Симеон, макар че в определен момент дават да се разбере, че биха направили евентуално някакъв компромис. Но той просто узурпира титлата. Симеоновите печати въобще не съдържат титла "на българи и ромеи" - така че твърдението на Зитко е несъстоятелно. Колкото до заключението, че империята била де юре провинция на България, моля да бъда извинен за тона, но то е не само несъстоятелно, а направо смехотворно.

Oсвен иконографията и легендите са важни и чисто физическите характеристики, които на снимки не винаги личат добре, но са напълно отчетливи, когато човек има пряко съприкосновение с археологическия материал. Но в този случай на снимката може да се види, макар и не съвсем ясно, мястото, откъдето е излизал шнурът.

Е тази възможност много ми се харесва. Браво!

Да, умира от раната си, така е. Но това в никакъв случай не е основание за твърдението, че "Само в 1 сражение българите убиват двама императори" дори само поради това, че тогава сражението излиза с 6-месечна продължителност.

Исторически комикси? Е, това извор ли е? На същия косвен принцип може да се приеме и че българите са кастрирали Никифоровия син - бъдещия патриарх Игнатий. Това е напълно несериозно.

Е, хайде сега - божовщини. Кой е вторият убит в това сражение император?

Не. У Страбон мерките са линейни, а и относителни, защото все пак не е мерил лично. Античните автори обаче съобщават, че Певки е бил приблизително с големината на Родос. А Родос е с площ 1398 кв.км.

Не. Несъмнено островът, който А.Ширакаци нарича "Пюки" е известният от античните автори Певки. Този остров е бил доста голям, докато остров Пъкуюл луй Соаре е сравнително малък. Мисля, че близкото звучене между имената Певки и Плоска (бълг. име на Пъкуюл луй Соаре) не е сериозно основание за отъждествяването им.

Може би не сме най-точни, отъждествявайки остров Певки с Оглоса (Онгъла). В това отношение е натрупана много инерция, в основата на която е становището на Златарски. Теофан и Никифор, описвайки мястото, което наричат Онглос / Оглос, казват, че Аспарух го завзел, но също така казват, че "мръсен и нечист народ се е настанил" там. Т.е. те наричат Оглос една доста обширна област, в която българите са обитавали към 680/1г. Ананий Ширакаци пък пише, че Аспарух живеел на остров Певки, но от това не следва непременно, че всички българи живеят там заедно с Аспарух. Т.е. Оглосът и островът не е задължително да са едно и също нещо, макар да е логично островът да е част от Оглоса. Що се отнася до Никулицелския лагер, той не може да е идентичен нито с Певки, нито с Оглоса. Това е ограничено място (48 кв.км) с недостроени землени укрепления, което е със сигурност много по-малко както от областта, наричана Оглос (чиято площ е напълно неизвестна), така и от остров Певки (чиято площ е била ок. 1400 кв.км).

Голяма част от буквите са в лигатури (т.е. свързани с други букви в един знак), което е доста характерно за лапидарните паметници. Прегледай литературата, която съм посочил в предния постинг - там ще намериш нормализирания среднобългарски текст с развити лигатури.

E, да речем че е имал предвид малкия хиподром при Св.Мамант.