T.Jonchev

ОК. Можеш ли да ми кажеш кой археологически факт ограничава този период точно до 836г., а не до 838г. например? Това не е аргумент, Ка40 или по-скоро е автоаргумент. Посочва се 836, защото някой е убеден (на базата на текста на Маламировата летопис), че в 836г. градът престава да е ромейски и става български. Следва извод: няма археологически данни за ромейско присъствие от 836г. нататък, защото градът от 836г. нататък е български. Сега ти решаваш същата задача, само че наопъки: градът е присъединен в 836, защото от 836 нататък няма археологически данни за ромейско присъствие.

Тагми. В гръцкия текст стои думата "тагми", с която се обозначават конни части. Прецени сам колко време е необходимо пехотна войска да стигне до дунавските устия по суша и колко за флот - по море. Теофан изрично казва, че пехотната войска е изпратена по суша. За конницата такова нещо не се казва, поради което се предполага, че е превозена с корабите, както през следващото столетие практикува Κонстантин V. После на мястото на събитието се говори единствено за конници. Изводът просто се налага.

Не са спрели до Адрианопол, а по всяка вероятност са го заобиколили. Бурдизон е в югоизточна посока от него и е доста по-малък град - да не говорим пък за това какъв е Проватон.

Според мен това не е достатъчен аргумент, когато имаме писмено сведение и то домашно, което не говори за превземане и присъединяване на града, а единствено за преговори. Освен това: ако не разполагаме с археологически сведения за византийска власт там в периода 836-970г., нима имаме такива сведения примерно за 825 или 830? Не, нали? Т.е. долната граница въобще не е определена археологически. Ако липсата на археологически сведения означаваше непременно липса на ромейска власт, би трябвало да заключим, че в 825г. (примерно) градът е български. Но не е. С други думи единственият сигурен маркер тук е Маламировата летопис. А тя не съобщава за присъединяване на града към България.

Липсата на известия за участие на пехотните части в сражението би могла да означава, че - придвижвайки се по суша към Дунава - те още не са били пристигнали, когато се е разиграла битката. Данните, с които разполагаме, показват, че армията е прекарала в Оглоса само няколко дни и това обстоятелство подкрепя допускането, че пехотата въобще не се е намирала на полесражението. Колкото до глупостите за разгром на императорската флота - не си струва въобще да ги коментираме.

Никак не съм убеден, че Филипопол е бил превзет - от преговори до превземане има бая голяма разлика. Колкото до началото на конфликта: ромеите опустошили някакви неупоменати земи и вместо да видим българите - така миролюбиви и вероломно нападнати - да воюват, за да отбраняват своето, те се оказват доста дълбоко в ромейска Тракия при Проватон и Бурдизон. На всичкото отгоре тези събития стават във време (поне според официалното им датиране), когато цялото внимание на император Теофил е ангажирано на изток, с подготовката на кампания срещу арабите, която довежда до победата при Дазимон и превземането на Запетра.

Абе, Пламене, за какво писах критика на тази книга преди време - хем по твое предложение? Каква "крупна армия", какви пет лева?!

Всъщност са му се случили все хубави неща - поне доколкото разполагаме с информация: получава патрициански ранг и братовчедка на василиса Ирина за съпруга. Разбира се, Константин V по това време вече не е жив, иначе на Телериг би могло да му се случи и съвсем друго нещо. Ако не беше умрял, можеше отново да опресни анатомичните познания на ромейската медицина - този път за сметка на Телериг.

В никакъв случай - не само е важна, но и мисля, че - поне из интернет-форумите - е уникална. А изключителното удоволствие и респекта, които предизвиква професионализмът на Тироглифос, са бонус.

Абе човеко, ти непрекъснато ли ту влизаш, ту излизаш от форума? Когато писах предния пост акаунтът ти не беше активен, а ми отговори буквално светкавично. Сега гледам, че пак си излязъл и всичкото това в рамките на пет минути. Можем да направим такъв коментар, но за някой конкретен атлас.

Не бой се - няма да кажем. Кога Белград влиза в българските граници е неясно. Обикновено се приема, че е по Крумово време не за друго, а защото териториалното разширение в тази посока се свързва с името на Крум. Но не е невъзможно и да е станало по друго време и при друг владетел, включително Пресиян. Единственото сигурно нещо е, че към 886г. този град вече е български.

Пропуснал съм тази тема. Такъв закон никога не е имало - примерите за чуждестранни владетели, които са гостували на ромейските императори са бая, както посочват по-горе други потребители. Не знам кой точно измисли тази щуротия, но тя се лансира като обяснение защо Йоаким, Ана-Мария и Елена отишли в Лампсак през 1235г., а Иван Асен не отишъл и останал в Калиполис. Който е съчинил обяснението обаче не си е дал сметка, че - намирайки се в Калиполис - българският цар е бил на имперска територия, защото целият Галиполски полуостров принадлежи по това време на Никея. Така че става въпрос за поредното историографско пустословие.

Именно.

Има някакви такива индикации във външната й политика. Аз определено не смятам така. Данни за такива "стъпки" няма, а проявлението на това, което Телериг прави в държавата си, го виждаме на финала - емигрира както и Сабин. Има логика, но чак пък толкоз катастрофично!

Няма такива течения, Фружине. Въпреки дългия живот на това твърдение, аргументите за него са крайно слаби.

Твърде възможно. Има и известни податки за такова нещо - но не точно за времето на Симеон. Преди години четох статия (мисля, че беше във Военноисторически сборник) на Димитър Ангелов (не съм 100% убеден, но струва ми се, че той бе авторът)за средновековното българско разузнаване. Беше изстискал буквално всичко, което изворите съдържат по тази тема. Учи се, но не е истина или по-скоро липсват сериозни основания. 1. Телериг е на трона малко по-дълго примерно от Телец и това се използва като аргумент (впрочем датирането му от 768 до 777г. е доста произволно. За него като владетел известията се ограничават само в периода 772 - 777). Но Петър Ι прекарва на трона над 40г., а същите тези автори, пледиращи за стабилизация при Телериг твърдят, че страната и владетелската власт били отслабени и в упадък. Така че поне за тези автори продължителността не би трябвало да е аргумент. 2.Твърдението е формулирано на базата на схващането, че Телериг е ликвидирал проромейска политическа групировка и по този начин е отстранил политическите си врагове, които оспорват властта му като владетел. Всъщност обаче в България такава политическа групировка, бореща се за трона, не е имало - той е избил императорските шпиони. Обаче ако ликвидиране на политическа опозиция и конкуренция стабилизира управлението (това е така), то екзекуциите на шпиони нямат никакво отношение към стабилитета - щом в страната се води вътрешна борба за престола (дори опонентите да са насъсквани отвън). Ами, справя се. С Константин V се справя една синя пъпка, а не Телериг. Ако императорът не беше умрял, кой може да каже какво би станало?

Не бих казал. А за шпионите - Галахад е прав. Империята от векове е била наясно, че информацията е сила. И е била изключително любознателна.

С лилия завършва скиптърът на Иван Срацимир на някои от монетните му емисии. Въобще лилията е доста добре позната във ВБЦ, както и във Византия.

Е айде и ти сега! Харесваме ли Бони? Харесваме го. Тогава що да не пофантазираме малко в негова полза? Темата и без това е по-скоро за алтернативна история.

Несъмнено. Но в изворите за българите и българската държава в титлата няма "х", а само "к". "Хан" е било възприето на база на аналогия, а не на четене на наличните текстове. Е, това са подробности, де...

Е, чак пък със сигурност. Изобщо не е ясно кога по времето на Констанс е умрял.

Извинявай, но е безумие. Формоза няма никакво отношение към този събор. Нито е присъствал там, нито някой го е питал за нещо. По това време той е в немилост епархията си в Порто. А и да беше причастен - представяш ли си как популярност (?), евентуално придобита през 870г., те прави папа чак през 891?

Към Пламен:Чак лични приятели - надали. За подобно нещо данни няма. Явно Борис е одобрявал енергичността на Формоза, след като на два пъти настоява именно той да бъде хиротонисан за български архиепископ. За това не са непременно необходими близки човешки отношения. Към Щекн Ичр:Единственото, което е факт, е, че в 926 или 927г. в България са идвали папски представители - куманският дук Йоан и епископ Мадалберт. За какво са идвали не е споменато в нито един източник. Всичко останало - преговори за признаване на титли, посредничество за мир с хърватите и всичко останало, което се върти в историографията във връзка с пребиваването на тези двама души в страната - са само предположения и нищо повече. При това най-често без кой знае какви аргументи.

Aз мисля съвсем същото. А и войната не е била чак толкова обречена и ясна, както изглежда. Пет от антифренските коалиции се разпадат в резултат на решителна френска победа, която вади ключова държава от войната. Не е било невъзможно да се постигне такъв ефект още веднъж. Освен това в хода на Виенския конгрес се очертават остри противоречия между държавите, формират се нови съюзи. Наполеон е бил информиран за това още преди да напусне Порто Ферайо и връщането му във Франция не е било така емоционално и непремислено, както сега изглежда. Освен това във Виена вече се обсъждало активно преместването му от Елба на Света Елена и на фона на тази възможност опитът му да се върне си е струвал риска.

Данни има, но са непълни и разхвърляни из един период от половин хилядолетие, така че не е възможно да се правят кой знае колко стабилни и общовалидни изводи. Според мен ти мериш Средновековието с днешна мярка: тогава постоянни армии от съвременен тип няма. Имало е известни постоянни гарнизонни контингенти за охрана на граници и крепости, но те едва ли са били някакъв внушителен брой. По-големи армии са набирани по време на война - в някои случаи през първото царство в "действащата армия" са влизали до към 60 000 мъже. Естествено, това не са всички хора под оръжие, защото обикновено крепостните гарнизони от районите в посоката противоположна на военните действия, не са включвани. Те са охранявали границата в дълбокия тил (понякога не най-ефективно). Така че вероятно си прав за 70-100 000. Но това е по-скоро потенциал. Калояновите предложения към рицарите за 100 000 войници в подкрепа са по-скоро дипломатическо изхвърляне според мен.