T.Jonchev

Това именно имах предвид.

"Предимно" е много силно казано. Гвардията във Византия е осъвременено събирателно понятие за цял куп части, ангажирани с охраната на дворците и дворцовите персони в столицата и при пътувания извън нея. А варягите използвах като достатъчно популярен пример за наемници в империята - естествено не през VII век. Графе, от седмица се опитвам да те убедя, че не си прав по този въпрос и просто няма как да си. Тези реформи се провеждат по едно и също време, но не произтичат една от друга, за да е валидна горната формула с принцип за права пропорционалност. В изворите има данни за стратиоти още преди началото на процеса на създаването на темите. Има данни за стратиоти през седми век в територии, необхванати още от темната организация. И друго: по коя логика примерно обособяването на тема Самос от Каравасианската тема (при което темите стават повече) ще произведе допълнителни стратиоти? А и - понеже смяташ, че стратиотите са държавно оземлени - откъде държавата в VIII век (да кажем) ще вземе земя, за да я раздава на бъдещи стратиоти, при положение, че т.нар. bona caduca са на изчерпване в този период? Струва ми се, че смесваш донякъде стратиотската и прониарската институция, при която наистина има раздаване на земи като данъчни владения. Но при стратиотите това е епизодично. Те не толкова получават земя от държавата, колкото се ползват с държавна протекция и защита срещу отчуждаване на собствените им земи или някакъв фиксиран базов поземлен минимум. Освобождавани са и от някои данъчни тежести (дикератона например, но не само). Изграждането на темите следва друга логика и точно заради това продължава повече от половин хилядолетие - вкл. и във време, в което стратиотите са вече в залеза си. От ромейска гледна точка арабите са не по-малко варвари от българите. А и на практика са си били варвари в този период. Но съм съгласен, че в Константинопол са имали респект от тях, какъвто през последното столетие българите не са вдъхвали.

Защо се чудиш. И до днес акъл не вземаме, това не е никак ново. Българският манталитет е един и същ от векове и турското владичество ни е прибавило само гяволъци за гарнитура. Своя професионална армия (в смисъл постоянна - обучавана, дисциплинирана и пр.) през Средновековието България не е имала, с изключение на малки вероятно гарнизонни контингенти или владетелски дружини (гвардейци). Десетките хиляди от ПБЦ (впрочем числата често се раздуват/редуцират по всевъзможни поводи без никакво сериозно основание и данни - вж. напр. статията за битката от 811г. от Уикито, която е посочил Пламен - там численостите са абсолютно фантазни, особено българската) са опълчение, каквото владетелите от ВБЦ (най-вече през XIV век) явно не могат да си позволят или не са в състояние да съберат.

Вярно, интересни са. От вестници ли си ги изрязвал? Тези с царя съм ги виждал (поне снимката с Едуард VIII и тази с Цанков след Арабаконак) - помня една книга на Ненчо Илиев за царското семейство, издавана преди 9 септември. Там ги има.

Случая с Язон ли имаш предвид?

Грешиш, приятелю, на Михаил Сирийски е. Расате е прав.

Isav, извинявай, че се намесвам, но виждам, че графът го няма - отскочил е вероятно до лятната си резиденция в Отьой. Като чета поста ти, оставам с впечатлението, че си представяш ромейската армия от тази епоха по твърде съвременен начин или пък като римските легиони - професионални войници, тренирани, дисциплинирани, обучени. Не са били такива. Стратиотите са опълчение със сравнително добро въоръжение (което сами си осигуряват), част от което се свиква под знамената при кампания. Иначе казано - повече са приличали на съвременните запасняци. Имало е наистина и части, постоянно намиращи се под оръжие, но това са главно столичните и придворните контингенти, част от които са били наемници (варягите от императорската гвардия примерно), както и отделни гарнизонни части в по-големите градове. Те са професионална армия, но са твърде малка част от общия военен потенциал на империята. Предимствата на ромейската армия е не толкова в качествата й, колкото в количествения потенциал - затова тя може да претърпи катастофално поражение с безброй жертви и само след няколко месеца да се изправи отново срещу врага като възкръснала от небитието. Точно поради тази и способност проявявам известен скептицизъм спрямо сметките на графа по въпроса за числеността на Погонатовата армия в Оглоса.

О, то да е само един... с мед да го намажеш. (и после да го отъркаляш в перушина )

Естествено е, но не за привържениците на автохтонната теория. Ако още от IV век българите са се заселили по целия Балкански полуостров и имат държава, стигаща до Константинопол (това твърди гуруто на автохтонистите Ганчо Ценов), значи през следващите векове (вкл. VI) нападайки земите южно от Дунава, българите нападат себе си. Ако твърдението на Ценов е вярно, точно така трябва да е било. Ако пък не е било така, твърдението на Ценов е невярно.

Че е победа - няма спор. Без тия събития кой знае в какъв джагатайски форум щяхме да пишем сега.

Гледната точка е ромейска, да. Но какво замазва изворът? По какво личи "идеята да замаже ситуацията", освен по удобството да бъде така от българска (и то напълно съвременна) гледна точка? И пред кого да я замаже? Пред обществото, което при пълна липса на средства за масово осведомяване (изключая слуховете и клюките) може въобще и да не чуе, че е имало някакви събития. А как ще замаже съвременникът, след като от неговото поколение само малцина могат да прочетат писанието му - както поради ширещата се неграмотност по това време, така и поради липса на ефективни способи за размножаване на книгите? А - ако пък смяташ, че Теофан е замазвал - би ли написал тогава той "за срам на ромеите", което е вид оценка. Могъл е да си я спести, не смяташ ли? Всъщност ние българите, обхванати от неистовото желание поне в миналото да сме били велики (поради доста скромното ни и неблагополучно настояще, с което няма как да се хвалим), и чудейки се непрекъснато кой да ни е крив, че не сме колкото ни се ще, вечно подозираме хронистите, че злобно премълчават нашите извисявания и пишат обратното на истината просто за да ни тровят. И охотно изправяме набедените криви краставици в "правилната" посока. Точно затова половината от писаната ни история е надолу с главата. Ти си сериозен човек - моля те да не се връзваш на такива неща.

Няколко отговора върху твърдения, писани в дните, в които не съм влизал във форума: Rasate, #547: Расате, имаш ли представа какви са военните сигнуми на империята през VII век? Триста години след приемането на християнството. А да си виждал някога римски легионен орел? Те са с разперени криле. Rasate, #549: Кой източник, освен Теофан и Никифор, въобще споменава името Котраг? Няма такъв. А къде у Теофан и Никифор се говори, че "източното крило на Котраг" плащало данък на хазарите? Никъде. На какво е базирано тогава твърдението ти? Miroki, #564: Древният летописец не е спекулирал, а храбрият интерпретатор страда от фактографски дефицит, което очевидно не му пречи да лансира всевъзможни хипотези, включително и фантазни. Разбира се, че са влизали в Тракия. Само че не тази в Тракия (днешната на юг от Стара планина), за която си мислиш и за която си написал: "Вероятно и до Тракия е стигнал". В момента, в който преминат Дунав, българите са в Тракия - в диоцеза Тракия, който обхваща земите от Константинопол до Дунава, включително с провинция Scythia minor. Него имат предвид хронистите. Monte Christo, #567: Не се доверявай много на тия статистически еквилибристики, правени векове след събитията. Колкото статистици - толкова различни сметки. Срещал съм в литературата огромен брой вариации за населението на империята след големите арабски завоевания: от 4-5 милиона до 20 милиона. Няма как да се направи солиден извод върху такива подвижни пясъци.

Несъмнено. А после - така и така граничните отряди се били вече поразвихрили - взели, че прогонили на запад аварите, както свидетелства Анания Ширакаци.

На прима виста: 2000 кутригури (нали няма да кръстосваме шпаги кутригурите българско племе ли са?) по Юстинианово време - след като Сандилх им разказал играта по искане на императора.

Че кой прави такова нещо? По-скоро вярно е обратното.

Знам, но ми е трудно да го приема. Предлагам компромис: укреплението на остров Пюки. Какво ще кажеш: или ?

Чети, стари мой приятелю, чети - в #504 съм дал обяснение.

Е, чакай, де - кой е твърдял, че ромеите щели да обсаждат Оглос? Императорът нарежда да обсадят българското укрепление (укрепления) в Оглоса, а не цялата територия, естествено. Мисля, че и miroki гледа така на нещата.

Не точно. В подобни статии обикновено повечето факти са верни. Превратни са обаче изводите, които се правят от тях.

Оглосът не е лагер, а местност, цял район. У Теофан има известно подвеждащо двусмислие в тази връзка. Той говори за "споменатото укрепление" и понеже преди този израз е посочил само Оглоса, някои специалисти правят извод, че Оглос е укрепление (лагер). Но цялото изложение на хрониста, а и това на патриарх Никифор говори, че с Оглос е обозначавана обширна местност, а не конкретен пункт (Николицелският лагер да речем). Вероятно в текста на Теофановия извор е било отбелязано името на българското укрепление, но Теофан - редактирайки - го е подминал. Запазил е обаче израза "споменатото укрепление" и поради това се получава посоченото двусмислие.

Не съм забравил, то се знае. Просто исках да обърна внимание на това, че богатирският образ на българите става по-скоро за читанка, отколкото за наука.

Не бих казал. Имаме достатъчно данни за императори, лично началстващи войските срещу варварски племена, както и за сравнително невисоки военни чинове, командващи армии срещу държави. Но, разбира се, българите не са чергарско племе - смятам, че никой сериозен човек в този форум не поддържа това.

Много са били. Но едва около 12% от арабските жертви се дължат на участието на българите.

Причините винаги и навсякъде са едни и същи: лакомия за власт и богатство. България не прави изключение и колкото и да се възпява и "обективизира" средновековната българска история, писанията не стават по-достоверни - стават по-нелепо звучащи и дори комични. Византийското настъпление било причина? Спомни си, че конфликтът в средата на VIII век всъщност го започва България, а не империята. Константин Пети строял крепости по границата и българите недоволствайки срещу това - нахлуват до Бурдидзон, където са разбити. От какво са били недоволни - как смяташ? Дали, опасявайки се от византийско настъпление, направили всичко възможно да се разходят по нервите на императора, или просто новите крепости им пречели да нахлуват безконтролно на ромейска територия? Като имам предвид всичко, което знаем за отношенията на България със съседите й през VIII - IX век, аз смятам, че е второто. Телериг не е избил "привърженици" (в политическия смисъл - като бореща се за властта групировка), а шпиони. Различно е.

В източниците ясно пише кое: българските набези южно от Дунава. Но не бих нарекъл подобно нещо "естествено разширяване". Това предположение ми напомня образа на полицая в партизанските филми отпреди половин век.