-
Брой отговори
4298 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
88
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ T.Jonchev
-
Точната роля на комит Никола също не е фиксирана. Още по-малко може да бъде аргументирана позиция за две различни длъжности: комит и велемощен комит. Освен това за Никола е казано, че е един от велемощните комити, т.е. не е някаква уникална длъжност.
-
Вместо Глишев: Комит Дристър от Наръжкия надпис.
-
Е, може би. Моята мисъл е само, че в случая има повече от един вариант за отговор.
-
Връщат се при наследството си - примерно. Но никъде не е казано, че пресичат границата някъде в района на дн.Македония, за да смятаме, че са тръгнали с разтворени прегръдки към комитопулите. Роман вероятно е бил действащ цар - добре. Но задължително ли е да приемаме, че е прекрачил границата при всеобщи аплодисменти, вкл. Самуилови? Ако Самуил бе свръхтолерантен, за какъвто най-често го смятат (ти не - знам), защо въобще си е сложил корона, след като Борис ΙΙ е имал наследници? Пак ти казвам: не твърдя, че истината е обратна на това, което обичайно се приема и се пише, но проблемните въпроси са си проблемни и е нормално поне да бъдат зададени.
-
И в това има логика, но изворите са си все тъй малко. Дали Борис и Роман са бягали "при тях", никак не е ясно. Това, че Роман бил "отведен при Самуил във Видин", само по себе си не значи, че точно при Самуил е тръгнал. Както знаеш, положението на Роман до повторното му пленяване от ромеите, също не е най-ясно. Не твърдя непременно, че не е било така, както се приема обикновено. Твърдя само, че тази хипотеза в науката се лансира като установен и доказан факт, а не е. Оттук и произтича възможността да се анализира, коментира, аргументира около този въпрос. Мисля, че това беше и идеята на Глишев.
-
Да, така е с данъка по договора от ок.716г., но мисля, че това е по-скоро изключение. Червеният цвят е регален и в този случай вероятно е свързан с кесарската титла на Тервел. Едва ли при Кардам (примерно) е могло да се дават червени кожи/платове. Някакъв данък е плащан и в средата на VIII век - знаем, че българите поискали увеличаването му по повод доукрепяването на границата от ромейска страна и това довело до поредния военен конфликт. Понякога са искани и други неща - примерно девиците, които иска да получи Крум в 813г. Разбира се, това не е точно данък в натура. Въобще не се сещам за съществени златни рудници на имперска територия, но може би има в Мала Азия - все пак там е и златоносният Пактол.
-
Разбира се, че България на Самуил не е някаква "друга България" (нито Македония ), но реакцията на въпросите, поставени много намясто от Глишев, ми се струва по-скоро патриотично-емоционална, отколкото научна. Всъщност в нашата историография т.нар. движение на комитопулите се разглежда на базата на презумпцията, че е започнато с цел защита на страната. Но до средата на 80-те години комитопулите практически водят агресивна, а не отбранителна политика. Проблемът по какъв начин тези хора са се оказали на гребена на вълната най-често се подминава или се приема аксиоматично и безаргументно, че аристокрацията ги била издигнала за водачи. На този фон си заслужава много сериозно да се размислим и да коментираме дори неособено лицеприятната хипотеза за бунт срещу официалната власт още приживе на Петър.
-
Подобни аналогии могат да се окажат в един момент и недоразумение. И в руския език има дума "таракан", която обаче значи "хлебарка".
-
Струва ми се, че се сравняват несравними величини: западноевропейският (най-общо казано) епископат изпълнява и то забележително добре на фона на т.нар. светски власти, административни, съдебни и пр. функции - без съмнение, така е. В Балканския регион църквата не играе подобна роля, а в България църковна организация въобще липсва до втората половина на девети век - и това е така. Само че тук съществува достатъчно висока централизация на държавната власт и административен апарат, на когото точно това му е работата и не се налага епископите (в империята, а след това и в България) да се занимават регулярно със светски дела. Западноевропейската ситуация в продължение на столетия поставя кралете в своеобразна зависимост от услугите на църквата (не само административни, а всевъзможни) и това обстоятелство играе много по-сериозна роля в т.нар. папоцезаризъм от вечните претенции на Рим по въпроса с примата. На изток, благодарение на действието на римското наследство и прякото му влияние върху съседните на империята държави (от което нашата историография пищи като щипана булка), такава ситуация липсва.
-
В оригинала няма, има в превода. В средновековния латински, когато в текста се изреждат съществителни (вкл.собствени имена), обикновено се използва не препинателен знак, а "et", каквото в този случай липсва. Поради това обстоятелство, а също и поради предаването на "цербула" като лично име в българския превод в ЛИБИ, около това има спор. "Цербула" напомня длъжността ичиргу боила и има мнение, че първи адресат на това писмо е ичиргу боила Петър. Впрочем подобна дума (zergoborla) споменава Анастасий Библиотекар в съобщението си за българската делегация на десетото заседание на Осмия вселенски събор. Ясно е, че Петър - родственик на Борис - е бил твърде високопоставен и изключително влиятелен в България. Поради това и Златарски, а и Гюзелев по-късно, се мъчат да го свържат с най-високите персонални титли/длъжности. "Комит", макар да е особено важна длъжност, им се е сторила неподходяща по две причини: 1.Естествено е Петър, при изключителното си положение, да е заемал и уникална длъжност (за каквито минават кавханът и ичиргу боила). 2.Комитите са по-голям брой и са свързани с провинциалната администрация, което не съответства на положението на Петър. Такива са причините този човек да бъде наричан ту кавхан, ту ичиргу боила и да се неглижира папското обръщение "Petro comiti" Разбира се, всичко това са само съображения и предположения, а не установени факти.
-
Да, има такова писмо. Не съм най-сигурен обаче, че Петър е бил комит (българската длъжност), а не е бил възприеман в Рим като comes palatii например. Защото друго едно писмо (от 879г.) е адресирано така: Petro Cerbulae. В ЛИБИ го превеждат леко превратно. Но това са дребни нещица - този човек наистина е бил свръхвлиятелен по времето на Борис.
-
Грешиш. Източниците споменават някой си Теодор, магистър на Симеон, но не споменават magister militum. Magister militum от IV-VI век и μαγιστρος от началото на Х век са различни неща. Първото е военна длъжност, второто - рангова титла.
-
Къде ги нарича "магистер милитум"?
-
Безбройните университети и институти водят до падане на качеството на образованието - особено при финансиране на брой студенти. Това не е единствената причина, разбира се. Но истината е, че в много голяма степен работата зависи и от мотивацията на студентите, която в последните години се изпарява с обезспокоителна скорост.
-
Брей, колко разпалено прение! Империи много - и като метеори, и като слънца. Но каква обективност може да се търси, след като трябва да сравняваме политически формации, някои от които са отдалечени една от друга във времето с хилядолетия? Това си е тема за субективни виждания и емоционални оценки - нищо лошо по моему. И понеже е така - Римската, естествено!