T.Jonchev

"Император" означава монарх сега. Тогава означава магистрат, който има imperium, така че цифрите след IMP точно това значат: за кой пореден път лицето е носител на imperium. Същото е и с консулската, и с трибунската власт. Не са нужни никакви остроумия, а познаване на фактите.

В Annales Cavenses се споменава, че до Константинопол, но това - дори да е вярно - визира не териториално разширение и усядане, а някакъв моментен рейд.

Думи нямам просто. Много чудно защо от монетите на римските императори липсват профилите на всемогъщите им шефове - скитските царе? Да си умреш от смях.

Това впечатление се получава, ако четем единствено разказа за битката. Известието на Теофан, че "и след като ги преследвали чак до Дунава, преминали го и дошли..." просто значи, че след сражението, в хода на преследването или пък след него, Аспаруховите българи са преминали Дунава. Но това не значи задължително, че са го преминали за пръв път, както ми се струва, че приема miroki. Че не е било за пръв път, личи от предходните данни на хрониста: "6171. ... През тази година, на шестия ден от месец артемизий, индиктион първи, умрял Мавий, владетелят на сарацините. ... През същата тази година народът на българите нападнал Тракия. ... А император Константин, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил неочаквано отвъд Дунава в Оглоса и че напада и ограбва близките до Дунава земи, т.е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните, много се огорчил и заповядал всички теми да бъдат прехвърлени в Тракия." Годината, която Теофан визира, е 679/80, през която е умрял халифът Моавий. Това е и годината, в която Аспаруховите българи нападат тракийския диоцез. Но още от 70-те години на ΙΙΙ век империята няма територии северно от Дунава в долното му течение. Следователно, за да нападнат Тракия, Аспаруховите българи е трябвало да преминат реката. Това се потвърждава и от известието, че те нападали и ограбвали "близките до Дунава земи, ...страна, тогава владяна от християните" (т.е. от ромеите). В резултат на нападенията им е организирана ромейската военна кампания, оглавявана от императора. С други думи: Аспаруховите българи не са преминали реката едва след битката, а още доста време преди нея (битката е в първата половина на 681г.), и са я преминавали вероятно многократно, но или не са се заселвали на юг, или пък - ако са - са били принудени да се оттеглят на север от Дунава в хода на предприетия срещу тях поход. По въпроса за това споменават ли ромейските хронисти р.Прут и р.Днестър, разказвайки за Аспаруховите българи - виждам, че това е предизвикало престрелка между aspar и miroki. Днестър (Данастриос) те споменават, но не и Прут. Иван Божилов обаче смята, че - при все че не споменава името на тази река - Теофан визира нея (и Серет) в израза: "заобиколено като венец от реките" в описанието, което дава на Оглоса. Дали Серет и Прут е имал тук предвид Теофан, може да се дискутира, но нито един от тях не е споменал (назовал) Прут - това е категорично.

Tеофан има предвид диоцеза Тракия - това личи от цялото му изложение за събитията.

А пречи ли нещо верени-годината (съгласно приведената таблица) да е примерно 644? Мисля, че не. Посочването на 680г. означава да смятаме, че българите и самият Аспарух са смятали, че създават съвършено нова държава на Балканите и я отбелязват календарно по този начин. Изворовите данни обаче не дават основание да се мисли, че са имали самочувствието на създатели на нова държава.

Наблюдението е правилно, но заключенията не са единствено възможните. Съвсем допустими са още два варианта за обяснение: 1.Между смъртта на Севар и възшествието на Кормисош да е имало около една година междуцарствие / борба за властта. 2.Между Севар и Кормисош да е имало още един владетел - кратко управлявал - записът за който да е заличен, подобно на записите за Сабин и Паган. И в двата случая Севар си остава с кръгло 15 години царуване, а месеците - с класическото тълкувание. Нищо не пречи.

Точно така съм смятал - мисля, че е съвсем ясно. Що се отнася до междуцарствията: за да говорим за междуцарствия са необходими конкретни данни, а не разминаване в сметките, което да отвори някаква пролука и - за да бъде тя обяснена - да я обявим за "междуцарствие", вместо за погрешност на пресмятането и тълкуванията.

Съпоставката е добра идея. Но при презумпция за лунно-слънчев календар виждам необясними несъответствия: 1.Тервел (посочен срещу 700г., в която според Зигеберт той е управлявал) поне според "Именника" не е свързан с годината на плъха (мишката). 2.Годините на царуването на Тервел, както поне са маркирани тук (от 700 до 719, маркирана за т.нар. Айяр) излизат 19/20, но не и 21, както са записани в "Именника". 3.Ако търсим година за възшествието на Тервел година на овцата преди 700 (понеже в тази година Тервел вече е управлявал, т.е. може да е възшествал и в по-ранна), това според таблицата е 695 (Москов впрочем посочва точно нея). Обаче тогава царуването излиза 24 или 25, но не и 21. Освен това приравнителната таблица е объркана: в частта 761 - 770г. е пропусната годината на маймуната и оттук нататък цикловите години се изместват спрямо юлианските.

Доста дълго и в подробности съм се занимавал с темата за този календар и нямам такова впечатление. През последния четвърт век наистина доминира схващането, че календарът бил слънчев или лунен с Метонов цикъл, но причината е по-скоро предпочитанието да се избегнат сложните изчисления, които изискват приравняванията между лунен и съвременен календар - тъй като болшинството от онези, които в посочения период са работили по въпроса, всъщност не са специалисти по хронология.

С "Воден" замества "Видин" Златарски - но само относно известието, че след убийството на Борис ΙΙ Роман "бил отведен при Самуил във Видин". Кой специалист е генерализирал замяната и на какво основание?

На какво се основава това твърдение?

Ако допуснем такова нещо, остава необяснимо как при първите петима календарните изрази (цикловите години поне) са точно обвързани с продължителностите на живот и царуване.

Не е най-точният, защото несъмнено съдържа грешки - това веднага бие на очи, ако съпоставим общия брой години с факта, че започва и завършва с една и съща циклова година - дилом. При това положение сумата от годините в текста би трябвало да се дели точно на 12, а не е така, дава остатък. Оттук веднага става ясно, че има грешка (грешки). Въпросът е: колко, какви, кои. Около това обикновено се въртят споровете.

Проф. Добрев, и на мен тази еквилибристика на Мудрак с "етх бехти" - "шесть часов и шестой час (= пять часов с минутами)" ми се видя бая прекалена, но понеже гледам да не нагазвам из чуждите води, просто си замълчах.

Е, човекът може да си е качествен тюрколог - това не мога да преценявам.

Не успях да открия старата си статия върху хипотезата на Мудрак, но от разни бележки, които съм запазил, монтирах (малко нестройно) нов материал, който качвам. Всъщност, за да докаже 10 и 60-годишен цикъл у българите, Мудрак буквално е обърнал наопъки Именника. Анти-МУДРАК.pdf

Езиковият аспект не е моя територия, аз не съм лингвист и избягвам да правя коментари в тази област. Ще постна критичните бележки по хронологията - но по-напред трябва да намеря къде съм ги сложил.

Макар, че не е лишена и от капка византоложко пристрастие, оценката на Рънсиман е справедлива. Но на мен - субективно - ми е по-забавна оценката му за Борис Ι, направена през призмата на зададените към папата въпроси.

Тюрковъдна или ирановъдна - все тая, поне от гледна точка на проблема с календара и летоброенето на българите. Със сигурност знаеш, че системата на П.Добрев е не по-малко натъманена и също не работи хронологически. Впрочем той приема класическия превод на имената на цикловите години, което е твърде озадачаващо, след като този превод е основно на Микола (т.е. тюрковъден), а Добрев стои на диаметрални позиции по въпроса за произхода и езика.

Изводите на Мудрак са несъстоятелни, а системата му е натъманена. Занимавах се с това преди две-три години. Ако на някого му е интересно, мога да постна резултатите вкратце.

Посочените не са представители на икономическия елит, каквото е изискването. Би трябвало да се заместят с Христо и Евлоги Георгиеви, братя Мустакови, В.Априлов и т.н. Сава Доброплодни е писател, а Вл.Димитров е творец от ХХ век.

Аспарух е воювал и с аварите - Ананий Ширакаци изрично отбелязва, че ги прогонил на запад.

Аз не съм чак толкова строг като графа, затова ще отговоря, макар също да смятам, че правилото за кирилицата е необходимо да се спазва. Всъщност Вие предрешавате нещата, питайки какво толкова важно решение е взел съборът, та Константин Погонат да напусне заради това бойното поле. Т.е. сте убедена, че императорът е напуснал заради събора и неговите решения. Това е презумпция. Че причината за отплаването му е такава, може да бъде най-много хипотеза, сътворена главно на емоционална основа, тъй като няма никакви данни отпътуването да е било свързано с работата на събора. Може да се твърди по-скоро обратното: че василевсът е напуснал събора заради военната кампания. Впрочем той сам го е казал на 11-тото заседание, без обаче да прави уточнения какви са държавните дела, които го карат да отсъства. А за това, че е имал заболяване (подагра според сведението на патриарх Никифор) има данни. На какво основание могат да бъдат отхвърлени, освен на емоционално? Не ни се ще в един толкова ключов момент от българската история ромейският император да оценява болката в крака си по-високо от българската заплаха. Ами случват се в историята и такива неща.

Koлкото смело, толкова и неоснователно. Принадлежи на Ганчо Ценов.