T.Jonchev

Няма как Кубан да е източна граница, макар че това твърдение е изключително много разпространено. Течението на Кубан е от изток на запад и за да е източна граница, Старата Велика България трябва да е плувала по вълните на Черно море или на Керченския пролив.

В прекия, разбира се. Тамарин е професионалист и финяга - приятно ми е да го чета, дори когато не споделям мнението му.

Аз също смятам така. А да чета обясненията на Хр.Тамарин е истинско удоволствие.

Що за приумица е това твърдение? Титлата на Борис Ι не е "велик княз". В приписката на Тудор Доксов думата "великият" е употребена като епитет, а не като титуларен елемент.

Най-ранният запазен препис е в Берлинския сборник от втората половина на XIII век. Но не е съвсем пълен.

Не. Освен това не става дума за Сърбия (като цяло), а единствено за Зета.

Очевидно не. Историята на Алциок касае българи, които бягат от Аварския хаганат, а не от Кубратовата държава.

Не, нямам предвид "публикация на утвърден български изследовател". Никога не съм споделял схващането, че "утвърдеността" на изследователя е някаква гаранция за правилност на дадено научно мнение. Просто преценявам предложените авторови аргументи, все едно кой и какъв е авторът. В случая с идентификацията между Авитохол и Атила, която направи проф.Москов през 1988: За тази идентификация той предлага 2 аргумента - 1) хрумването, че - ако тези лица са идентични - годината на смъртта на Атила би трябвало да се окаже дилом; 2) етимологизация на "Авитохол". Този втори аргумент е изцяло в подчинено положение спрямо другия и има някаква показателна стойност единствено, ако първият аргумент е правилен. По приравнителната таблица, използвана от М.Москов, 453г. се явява дилом - така е. Но древнобългарският календар е лунен или лунно-слънчев (това сам Москов отбелязва в книгата си), а таблицата е изградена фактически 100% върху чисто слънчев календар. Така че нейната точност и приложимост няма как да не бъдат спорни - особено в детайлите. Макар че 453г. по тази таблица е дилом, Атиловият син Ернах (евентуалният Ирник от "Именника", началото на чието царуване е в дилом) не е владетел от 453г., а едва от следващата 454г., в която загива в битката при Недао прекият Атилов наследник Елак. Но по същата тази таблица 454 не е година на змията (дилом), а на коня. Проф.Москов изцяло е пренебрегнал тази подробност, защото тя срива приравнителната таблица, както и цялата схема за хронологизация на владетелите, приложена в неговата книга. При това положение идентификацията Авитохол/Атила и Ирник/Ернах си остава под въпрос.

Но има данни, че "Св.Георги Бързи" е основан от владетел. Само че трябва да ги погледнем отново - мисля, че у Йордан Иванов (БСМ) беше приведен документът, но може и да греша.

Е, не ще! Едва ли си е татуирал "Смърт на кралете" като Бернадот. За Глишев кастрацията на Роман е изключително силен аргумент и трябва да се признае, че такова чудо - скопец да бъде увенчан с корона - няма през цялото европейско средновековие. Дори само това обстоятелство налага голяма предпазливост в твърденията около Роман и възможно най-солидна аргументация.

Щом е така, значи нашият Роман трябва да е царувал.

Отшелник - не. Няма такива данни, а и той е бил вероятно вече на легло и едно отшелничество при подобни обстоятелства си е вариант на самоубийство, което е смъртен грях.

Дори и тогава не е "стоплил" в този смисъл, защото в т.нар. негово завещание се говори за покоряване на България. Иначе казано, ромеите са използвали твърде гъвкаво апостасията - подчинявали са този възглед на политическата конкретика, без да го абсолютизират. По същия начин действа по-късно и Исак Ангел: той не ослепява пленените българи, макар че в 1185/6 става дума за категорична апостасия. Дали по въпроса за Роман - царувал или не царувал - няма да се ориентираме по-добре, обръщайки се към историята на създаването на манастира "Св.Георги Бързи" при Скопие? Той е основан от владетел на име Роман, но има известно разминаване в мненията - дали става дума за българския Роман или пък за Роман Аргир.

А така! Знам си аз, че подхорунжият е здравомислещ. Произвеждам го в надхорунжи!

Извинете ме, проф.Добрев, но след като двете противоборстващи хипотези продължават да шестват из научната литература, въпросът си остава нерешен. А постингът, който сте посочили, дори не го споменава.

Господа, нима не виждате, че от научна дискусия темата се превръща все повече в детинско препиране? Вместо да се замеряте с отрицания, дайте да поумуваме върху противоречията в данните. Нито сведенията на Скилица, нито тия на Яхия могат да бъдат отхвърлени ей така - защото предпочитаме да са верни данните на другия. Мен също ме смущава фактът как така на трона се е озовал цар-скопец. Глишев е прав, че подобен случай не е регистриран нито в ромейската, нито в арабската, нито в българската история и ако действително Роман е бил цар, става въпрос за много особен вид прецедент. Но точно защото би било прецедент, се питам: може ли средновековен автор наизуст да напише подобно нещо, след като липсват прецеденти? Тук работата може да опира не само до това бил ли е цар Роман или не е бил, а примерно до това бил ли е скопен или не е бил. Всъщност какви известия имаме за Самуиловото възцаряване? Знаем, че се обявил за цар след смъртта на Роман. Да оставим кога е умрял Роман - това е подробност. Обаче, ако сведението е вярно, защо е чакал смъртта на Роман, след като от убийството на Арон насетне очевидно властта е съсредоточена в Самуиловите ръце? Ако пък не е вярно - ще трябва да бъде опровергано и много аргументирано да се обясни защо присъства в източника. За жалост в нашата историография последното се прави много рядко, а това оставя тезите и твърденията под сянката на оправдани съмнения. И друго: ако в хода на дискусията обяснявате на опонента по-подробно основанията си (дори когато става дума за добре известни данни), това ще направи спора по-малко лют, но по-продуктивен откъм резултати. Примерно - защо скопяването се свързва с 963г.? Ами защото данните го приписват на Вринга, а само от март до август тази година той е бил толкова всесилен, че да може да разпореди подобно нещо. Може би Ка40 е забравил тази подробност - колко е да му се напомни?

Има данни, че при похода от 913г. синове на Симеон са обядвали във Влахернския дворец - мисля, че в друга тема стана дума за това, но беше доста отдавна. След като се говори за "синове" (т.е. най-малко двама), това би трябвало да значи, че Михаил и Петър са придружавали баща си в този поход. Колкото и демонстрационен да се смята походът, синовете на Симеон едва ли са били пеленачета по това време - най-малкото са могли сами да се хранят, щом са присъствали на официален обяд в двореца. Т.е. в 927г. Петър не може да е бил малолетен.

Точната роля на комит Никола също не е фиксирана. Още по-малко може да бъде аргументирана позиция за две различни длъжности: комит и велемощен комит. Освен това за Никола е казано, че е един от велемощните комити, т.е. не е някаква уникална длъжност.

Вместо Глишев: Комит Дристър от Наръжкия надпис.

Е, може би. Моята мисъл е само, че в случая има повече от един вариант за отговор.

Връщат се при наследството си - примерно. Но никъде не е казано, че пресичат границата някъде в района на дн.Македония, за да смятаме, че са тръгнали с разтворени прегръдки към комитопулите. Роман вероятно е бил действащ цар - добре. Но задължително ли е да приемаме, че е прекрачил границата при всеобщи аплодисменти, вкл. Самуилови? Ако Самуил бе свръхтолерантен, за какъвто най-често го смятат (ти не - знам), защо въобще си е сложил корона, след като Борис ΙΙ е имал наследници? Пак ти казвам: не твърдя, че истината е обратна на това, което обичайно се приема и се пише, но проблемните въпроси са си проблемни и е нормално поне да бъдат зададени.

Точно

И в това има логика, но изворите са си все тъй малко. Дали Борис и Роман са бягали "при тях", никак не е ясно. Това, че Роман бил "отведен при Самуил във Видин", само по себе си не значи, че точно при Самуил е тръгнал. Както знаеш, положението на Роман до повторното му пленяване от ромеите, също не е най-ясно. Не твърдя непременно, че не е било така, както се приема обикновено. Твърдя само, че тази хипотеза в науката се лансира като установен и доказан факт, а не е. Оттук и произтича възможността да се анализира, коментира, аргументира около този въпрос. Мисля, че това беше и идеята на Глишев.

Да, така е с данъка по договора от ок.716г., но мисля, че това е по-скоро изключение. Червеният цвят е регален и в този случай вероятно е свързан с кесарската титла на Тервел. Едва ли при Кардам (примерно) е могло да се дават червени кожи/платове. Някакъв данък е плащан и в средата на VIII век - знаем, че българите поискали увеличаването му по повод доукрепяването на границата от ромейска страна и това довело до поредния военен конфликт. Понякога са искани и други неща - примерно девиците, които иска да получи Крум в 813г. Разбира се, това не е точно данък в натура. Въобще не се сещам за съществени златни рудници на имперска територия, но може би има в Мала Азия - все пак там е и златоносният Пактол.

Разбира се, че България на Самуил не е някаква "друга България" (нито Македония ), но реакцията на въпросите, поставени много намясто от Глишев, ми се струва по-скоро патриотично-емоционална, отколкото научна. Всъщност в нашата историография т.нар. движение на комитопулите се разглежда на базата на презумпцията, че е започнато с цел защита на страната. Но до средата на 80-те години комитопулите практически водят агресивна, а не отбранителна политика. Проблемът по какъв начин тези хора са се оказали на гребена на вълната най-често се подминава или се приема аксиоматично и безаргументно, че аристокрацията ги била издигнала за водачи. На този фон си заслужава много сериозно да се размислим и да коментираме дори неособено лицеприятната хипотеза за бунт срещу официалната власт още приживе на Петър.