Doris

От текста се вижда, че до Х век в Крим e имало прабългарско население: А преди това "откриват" дворци и укрепления: http://e-psylon.net/dot/index.php?item=article&action=view&article_id=1482 http://posredniknews.com/site/index.php?option=com_content&view=article&id=18026

Да, иронията изглежда една логична причина за обръщането на значението на думите.

Това е някакъв антифрейлинг. Ако беше така, щеше да е абсолютно безполезна като метафизиката. Малката Реалност има свойството да се променя и уголемява и то така, че да имаме полза от това. Значи сме превзели още една част от Голямятя реалност. От този процес можем да съдим, че Голяма реалност има и в Голямата реалност има още и още... Електронът е реалност. Щом като чрез представата за него са създадени работещи неща като твоя и моя компютър, значи представата за електрона от Средната реалност е вярна, макар и отчасти.

Не го знам как е на български, но е това, да. Ти си.

Бай Мангал, от къде го намери това , или сам го съчини? Вече ти писах, че не е вярно. Теоремата на Бел е за това, че експериментално може да се установи, дали една квантово-механична теория има скрити параметри. Сириус, реалност е "Голямата реалност". "Малката реалност" и "Средната реалност" са само отражение на реалността, нашата лична и обща представа за нея.

Филипински , много е хубав с тая чалма...

Става дума за селища, за които има археологически данни. Прабългарите са били много, както свидетелстват и изворите. За това са се включили успешно във Великото преселение на народите.

Това "пространтво на варианти" изглежда логично, но не съответства на данните, които ни дава науката за материалния произход на съзнанието и зависимостта му от процесите в мозъка.

Според мен това е въпрос на отношение и политика. Ако кажем, че възникването на България е по-рано от 681 г., това звучи патриотично, но и някак претенциозно към териториите, които прабългарите са населявали по това време. Ако кажем, че е по-късно, излиза, че Аспаруховите българи са пребивавали нелигитимно като някакви разбойници в територията на сегашна България. За това считам 681 г. за добър избор.

Това е добър пример как субективизмът създава мъгла в понятията. Сириус, уж беше се съгласил в онази тема за разбирането и отношението, че съществува независеща от твоето съзнание реалност, но май всичко с забравил.

Книгата е на Пламен Петков, авторът на филма "Българите" и общо взето повтаря твърденията от филма, но по-накратко. Книгата, впрочем е много хубава. По-голямата част са илюстрации и цитати на извори. Както се вижда от линка към кеша на агенция Фокус, доц. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий" също твърди, че основите на крепостта Судак са прабългарски. И двамата са ходили на място да гледат въпросните камънаци и археолозите, които ги изравят. Не знам къде видя моя интерпретация, за да ми се караш. Но за да не е напразно, ще взема да кажа и моето мнение, а то е, че ако теориите противоречат на археологическите факти, то ще е добре да се преразгледат теориите. За "Велика България" - в официалната българска историография се води държава.

Нивото на дискусията стана езотерично високо.

Миналата година в Судак са отишли и български историци, а Вадим Майко е открил и прабългарско светилище в крепостта: http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:wiXz6bI1roAJ:www.focus-news.net/%3Fid%3Dn1589602+%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC+%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE+%D1%81%D1%83%D0%B4%D0%B0%D0%BA&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a

Ник, може и да бъркам някои факти от незнание или заблуждение, но не и от пристрастност. Нямам достатъчно въображение, за да се идентифицирам с прабългарите, така че моля, не ми приписвай такова нещо. Преди да стане хазарска територия, Кримският полуостров е бил територия на Велика България с изключение на част от южното крайбрежие, владяна от Византия. Според някои карти, Судак е във Византийската част, според други - не. В книгата на Пламен Петков са показани снимки от основите с типичния за прабългарите градеж от дялани камъни и също коментираните тамги по камъните. (Велика България е общоприето историческо название, с употребата му не се опитвам да възвеличавам държавата на хан Кубрат)

И аз пиша основно в паранауки. Сигурно е защото проявявам афинитет към паранауките. Обаче това за индивида не ми е много ясно. Ако говориш за човека, той няма осезание, с което пряко да усети времето, както например усеща топлина и светлина. Според мен, на субективно ниво времето е идея и то общоприета идея в обществото, свързана с определени реални процеси, които са значими за обществото. За първобитното общество - поддържането на огъня, за аграрното общество - цикълът на отглеждане на основните култури, когато се появили първите държави, започнали да отброяват годините, но за всеки владетел времето започвало отначало...

Ето други прабългарски находки от 7 век: http://www.focus-news.net/?id=f12594 Тук има отговор и на въпроса къде са останките на прабългарите. За крепостта Судак - от 3 до 7 век е минало много време, прабългарите не са били нито първите нито последните, живели и строили на Кримския полуостров . Но има разлика между византийския и прабългарския строеж, както и характерни особености на керамиката, които показват кой я е правил. Не виждам нещо странно в това, че прабългарите не са били съвсем първобитни. Все пак те са живеели недалеч от доказано цивилизовани страни като Персия, Византия и Армения .

Добре де, конкретно на това защо да не вярвам? Виждам интервюта с украински археолози. Крепостта се вижда, керамиката от музея също. Впрочем, Пламен Петков написа и книга за прабългарите: http://www.trud.cc/?cid=9&pid=10647&lng=bg И като пресмятате територии и население не забравяйте, че Първата българска държава включва и земи на север от Дунав.

През 7 век прабългарите построили крепостта Судак , освен това на Кримския полуостров са намерени останки от около 300 прабългарски селища с улици и канализация. Също и намерената прабългарска керамика и украшения свидетелстват за високото ниво на прабългарската култура: http://www.youtube.com/watch?v=dYzGrVNzsBM

Ето тук сме обсъждали горе-долу същия въпрос: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11995 А този от посочените материали може би ще ти е от полза: http://levien.com/phd/elastica_hist.pdf

За да комуникират хората от дадена общност, трябва да разбират думите по почти еднакъв начин, да влагат сходен смисъл в тях. Може обръщането на смисъла да не е само съвременно явление. И като че ли присъства само в т.нар. уличен жаргон, който не е непременно циничен, просто е по-освободен от норми. За това и тази сфера на езика най-бързо се променя. Но обикновено новият общоприет смисъл, който се влага в една дума запазва връзка с основния. За това обръщането на смисъла в противоположен ми изглежда мистериозно.

Това е някаква странна тенденция на съвремието, думите да обръщат смисъла си. "Адски весело" означава не "весело" като в ада, а много, много весело. "Щур купон" - не е купон за откачени, а много весело забавление. "Страхотен филм" не е непременно филм на ужасите, а много хубав филм. "Пич" означава не копеле, както се е смятало преди век, а готин мъжага. За последната дума мога да предложа и научно изследване: https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:IIaajh5FjB0J:aspa.lesensite.com/pics/Pitschat%2520posledno.pdf+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESijAcvITdmaQEaYTVGMjxqI-v2WwxVrSKw4G0aCTOJx1mosPjjfHtBzix7S2mTviBjCA1QnnNffu9iUHT-xD7aMq702vyHVNb_rMRrV0dt7_VoKhELfJlax0X1EujAqFs0QOtv5&sig=AHIEtbSTINnbr0e03OAJApGCS-d3mgrNQA

Шахът , бръсначът на Окъм и въображението са свързани с подхода към въпроса за времето. Най-общо казано, има два подхода. При единия причината за съществуването или поне протичането на времето се свързва с човешкото съзнание. При другия, който е моят, то се счита за обективно съществуващо. Струва ти се, че се отклонявам, но аз се отнасям сериозно към темата. Тя ме е интересувала и преди, не точно пътуването във времето, а самото време.

Според мен а е кратно на б, ако б е делител на а и б е естествено число. Поне в този смисъл го срещам в литературата.

Не съм забелязала понятието "кратност" да се използва за гаусовите цели числа, там се говори за делимост. Би могло де се разшири в смисъл на съществуване на какъв да е делител, но все пак според мен означава съществуване на делител - естествено число. От което следва, че има смисъл да се обсъжда делимо, което е цяло реално число.