Doris

За мен има голяма разлика между теории, които са потвърдени експериментално и теории, които не са. Също смятам, че трябва да се прави разлика между описанието на практически осъществения експеримент и неговото теоретично обяснение. На практика се получава, че оспорваш експерименталните резултати. Защото поне в тази статия те не са представени като статистически. Предполагам, че със Шпага се опитвате да приложите изводите от експеримента на Аспе и в този случай, но това са различни експерименти с различни постановки и начини на отчитане. Тук няма броене на фотони и мерене на поляризации. Резултатът е на принципа има - няма. Ако някой е чел друго описание на експеримента, в което пише, например, че когато D1 е във фокуса на лещата, а D2 се движи в перпендикулярно направление, D2 отчита интерференционна картина в 50 % от случаите, а в 50% не отчита, тогава ще е друго. Впрочем, на теория, според мен D1 би трябвало да отчита всички фотони, когато е във фокуса на лещата. Защото в този случай влиянието на цялата експериментална установка е такова, че всички фотони са с определен импулс, но с неопределено положение. Това оптически означава, че светлинният лъч идва от безкрайност, от което пък следва, че след лещата се събира в една точка във фокуса на лещата. В КМ причина и следствие могат да сменят местата си, така че няма нужда фотоните да стигнат до D1, за да станат неопределени по място. Ако на практика, все пак не всички фотони са попаднали в D1, например заради разсейване от повърхностите на лещата, то има и една схема на съвпадение, свързваща двата детектора, която ще елиминира сигнала, свързан с тази част от фотоните.

И какво и е абсолютното на тази точка? 18:30 часа местно време ли е, Гринуичко или някакво друго, може би абсолютно време? Същите въпроси могат да се зададат и към другите координати.

Не мога да разбера, как от пространство + време се получава точка.

В Бургас се излюпи бяла лястовица: http://inews.bg/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0-%D0%BB%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8E%D0%BF%D0%B8-%D0%B2-%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81_l.a_c.3992_i.196289.html

Доколкото знам, туроператорите само организират почивките срещу съответната комисионна. Основната печалба би трябвало да е за хотелите?

"Масов, неекологичен туризъм", ама прави бързи печалби. А разните еколюбители, поклонници и т.н. имат един съществен недостатък - че не пият. Заради тях кръчмарският бизнес ще пропадне.

Да, голям проблем, само дето не е ясно какъв е. Във всеки случай описаното е реализирано на практика, а не е само теория като трите сплетени електрона.

Може би се повтарям, но понеже предишните ми мнения липсват по някаква причина, ще го напиша пак - Windows8 определено e по-лек и по-бърз от предишните версии. Старт меюто сигурно в бъдеще ще има и други варианти.

Движението в пространството на Минковски се нарича мирова линия, тя се състои от точки, всяка с 4 координати ( ct,x,y,z ) , които са относителни. Пространството на Минковски, както и евклидовото пространство са само модели на окръжаващия ни свят. Ако отчитаме и гравитацията пък се появява едн нов вид неевклидово пространство. Не мисля, че "обективно - субективно" е аналогично на "абсолютно - относително". Само от това, че времето се е оказало не абсолютно , а относително не следва, че е субективно и илюзорно.

А, нищо не смятам, само възпроизвеждам написаното в статията, защото според мен си струва. При D2 няма екран, а регистрирането става с придвижване на детектора. Ако D1 не регистрира всички фотони, това не е проблем, защото има схема на съвпадение. Доколкото знам, на практика все невзаимодействащи си сплетени частици се получават - фотони. За сплетени елекрони има само теории.

Според мен дискусията има смисъл само ако помага на участващите да разберат по-добре дискутираното явление. Лично аз не искам да смесвам сферата на физиката, където, както писах по-рано няма такива понятия обективно - субективно със сферата на философиите.Във физиката има верни , неверни и ограничени в една или друга степен модели на действителността, т. нар. физични теории. Все пак има реално съществуващи обекти и събития, разделени от пространство и време, и физиката показва, че няма значение как избираме OC за да опишем тези обекти и събития, защото между всички ОС има връзка. Ако твоят часовник не показва същото като моя, защото е по лондонското време или защото си летял с космически кораб и е претърпял някои релативистки ефекти или просто защото изостава, то това не означава, че времето е илюзия.

Както е описано в статията, лещата фокусира фотоните, на които е въздействано така, че да имат определен импулс във фокусното разстояние, а фотоните, които имат определено положение се фокусират в два пъти фокусното разстояние. За това се нарича леща на Хайзенберг. В посочения експеримент обаче се получава обратното влияние.Когато D1 е в положение да засича фотони с определен импулс, той влияе на фотоните, засичани от D2, така че те образуват итнеференционна картина (тъй като импулсът е определен, мястото, т.е. през кой процеп е минал всеки фотон става неопределено). Когато D1 е в положение да засича фотони с определено положение, той влияе на фотоните, засичани от D2, така че те не образуват итнеференционна картина (тъй като мястото е определено, т.е. през кой процеп е минал всеки фотон ). Така положението на D1 влияе на резултата на D2. Съществува и обратно влияние на процепа пред D2 върху резултатите, засичани от D1 (случаите 3 и 4). Състоянието на фотоните , свързано с фокусирането им във фокусното разстояние или в два пъти фокусното разстояние зависи от положението и движението на детекторите, а не е някакво неопределено квантово състояние 50 - 50%. Именно тази зависимост, получваща се от принципа за неопределеност ни дава възможност за предаване на информация.

Положението на дадено събитие в пространството на Минковски е относително, зависи от избора на ОС. Инвариантно е само разстоянието между събитията. Но от инвариантността на този интервал не може да се каже, че времето е илюзия, та то влиза в неговата формула. ако времето е илюзия, то и пространството на Минковски , в което влиза времето ще е илюзия и т.н. ...цялата физика, където има променлива t. Координатите във времето и пространството могат да се избират по различен начин, но ако знаем отношенията между различните конкретни ОС - координати, скорости, ускорения, можем да намерим и връзки между съответните координати. На този въпрос е посветена СТО, а и част от класическата физика. Така, че този смисъл пространствено-времевите координати не са субективни, още по-малко илюзорни . От тях даже има практическа полза, някои хора успяват да се ориентират по зададени координати.

От какво състояние на фотона според теб зависи дали лещата ще го фокусира във фокусното разстояние или в два пъти фокусното разстояние?

Доколкото си спомням, и времепространството е относително. Поне от формулите, които го описват излиза така. От къде следва това, че "четиримерният континуум, е абсолютен"? Защо да няма? Ако началото на отправната система е свързано с някое реално, обективно съществуващ обект(всъщност само такъв избор има смисъл) и искаме да знаем координатите в тази ОС на на друг реално и обективно съществуващ обект , то тези координати x, y, z са си съвсем обективни. Например, от тях ще зависи дали някой метеорит ще се удари в някоя планета или ще се размине с нея. И тези събития за жителите на съответната планета няма да са илюзия във илюзорното време, а ще са си съвсем реално наблюдаеми. Същото е и с координатата време.

Не те обвинявам, само констатирам, че във въпросната статия пише за предаване на информация. Резултатите на детектора D2 зависят от положението на D1 , а при неподвижен D2 с D1 се регистрира ефекта от наличието на 2 процепа на пътя на втория фотон.

Задачата е била за специалист по разчитане на надписи...

Може този, който е рязал печата да е имал нужда от олово, но да се е побоял да посегне на лика на Богородица и да е употребил само страничните части от печата.

"Ефектът на пеперудата" като част от теорията на хаоса е разискван и в тази тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9694&hl=%EF%E5%EF%E5%F0%F3%E4%E0%F2%E0&st=0 Интерпретацията като киноизкуство сигурно е нещо по-различно.

Идеята, че минало, настояще и бъдеще са илюзии може и да е на Айнщайн, но не следва от теорията на относителността. От ТО следва само, че времето и пространството са относителни. Човекът и неговите илюзии не са предмет на ТО, като и въобще на физиката. Айнщайн, както и много други физици е обичал да философства и точно при смесването на философия и физика е допуснал грешки, например АПР парадокса , горната идея и "Бог не играе на зарове".

Ами, по условие е разрешено участниците в задачата да разполагат с общи сплетени частици. Дали чрез сплетени частици може да се изпраща информация - явно не си чел статията, към която дадох линк, или не си я разбрал.

За първата задача използвай , че p.V=const За втората трябва да намериш връзката между количество топлина и температура като отчетеш, че кинетичната енергия се е преобразувала в топлинна.

Малоум, според мен няма посредник. Това му е необичайното на явлението. Двете частици са се появили от един процес и за това се описват с една вълнова функция, който факт ги свързва, независимо, че са се разделили в пространството. Тази задача явно е измислена за да се илюстрират качествата на 3 сплетени частици със спин 1/2. Но ако участниците в задачата имат под ръка двойки сплетени частици и използват факта, че въздействието върху едната може да се регистрира при другата, също ще могат да спечелят. Например, ако вторият и третият изпращат информация на първия кой въпрос им се е паднал - за Х въртене наляво, за Y въртене надясно, а предварително са се наговорили на X вторият и третият да отговарят само с +1, а на Y - само с -1. Тогава първият ще може да прецени какъв отговор да даде, за да спечелят...

Работата е в това, че точките от пространство-времето не са равнопоставени. Съществува т.нар. светлинен конус с абсолютно бъдеще, абсолютно минало и абсолютно недостижима област. За събитията вътре в светлинния конус времевите интервали не се обръщат, от каквато и ОС да се наблюдават. Така че ТО противоречи на ясновидството.

Ако гайката и болтът са в сплетено състояние, би трябвало да могат, например ако единият завърти гайката, болтът на другия също да се завърти. На практика такова нещо е описано тук: http://phys.uni-sofia.bg/upb/C6.PDF