Doris

Вече ми е все едно, че почти всичко, което пиша, изчезва. Явно ще я карам като чат. Само че забравям. Да, виждам, че не съм споменала за пасажа (преминаването) пред Слънцето, но съм използвала този факт за скицата и за това ми е останало в главата. Явлението според астрономите ще може да се наблюдава и с просто око (все пак, с очила за гледане на слънчеви затъмнения), за България - сутринта след изгрева на Слънцето, от 5:50 ч. до 7:55 ч.. Ако се оправи времето.....

На 5 - 6 юни предстои още една атракция, свързана с Венера - преминаване пред Слънцето. И преди писах тук за това, но е изтритито (скрито) , предполагам, че не е заради самото явление, за това си позволявам пак да го спомена.

В паметника на дядо Йоцо и околното му пространство има едно неповторимо съчетание на красотата и величието на Балкана с вълшебството на изкуството и ентусиазма на местните хора. Преди месец имахме щастието да отидем там:

Нещо не съм видяла нулата, Напоследък се старая да не забелязвам неща, които не ми допадат, но тука май направо сгреших.

Зависи и от месеците на тръгване и пристигане. Може да изберем такива месеци, че разликата да е 100 години, или такива, че разликата да е 101 години. Въпрос на субективност.

И аз мисля така . Дори и замразеният да не е остарял биологично, той ще е стоял 100 години, примерно в камерата, докато пътуващият ще е пътувал примерно 10 години.

Да , има предвид различни наблюдатели в различни ОС, но все пак тия думи не са уместни в случая и водят до объркване, според мен. Тогава на практика парадокси няма. Хубавото е, че за това ТО въпреки, че не предполага еднопосочността на времето, не я и отрича. Ако един процес е необратим, той винаги си остава необратим, колкото и пъти да го повтаряш. На теория съществуват и обратими процеси, те пък винаги са си обратими. Обратимите процеси просто нямат отношение към посоката на времето.

Субективно-обективно в ТО и въобще във физиката няма, всичко е обективно по презумпция, дори и влиянието на наблюдателя в КМ е обективно, т.е протича по закони не зависещи от субекта. Крайната скорост на светлината и въобще вида на Лоренцовите трансформации прави разбъркването на събитията в различните отправни системи не чак толкова парадоксално. Ако 2 събития са с еднакви координати спрямо движещата се ос, последователността им се запазва. Ако пък са с различни координати, то от се вижда, че последователността им ще се смени, ако Δx>(c2/v). Δt но това означава, че в този случай Δx>c. Δt което пък означава, че между тези събития не може да има причинно-следствена връзка. Не всичко, което е казал Айнщайн е вярно. Въпросът е не дали термодинамичните процеси са ВИНАГИ необратими а че ИМА необратими и след като всички други закони в макро света са инвариантни по отношение на времето, няма друго, което да се свърже с еднопосочността на времето.

Много добра логика. Защо се получава тази статичност и съответства ли тя на обективната реалност ? Според мен статичността на ОТО произлиза от Айнщайновия детерминизъм, а този детерминизъм май в последно време се оказа невалиден. ОТО ни казва някои интересни неща за времето, но не всичко, просто защото не е Теория на всичко. Опитът (необратимите термодинамични и несиметричните във времето квантови процеси) ни подсказва, че ход на времето съществува.

http://www.membrana.ru/particle/4568

А според мен, както писах по-горе въобще няма строга дефиниция за време. И за невъзможност за пътуване във времето никъде нямам написано, напротив пиша за възможност, но не свързана с общи философски принципи, а с анализ на информацията ,която ни дава физиката. Нарастването на ентропията и свързаната с нея еднопосочност на времето са пречка както гравитацията е пречка за летенето, но разни хитрости като подемната и реактивната сила все пак правят летенето в някакъв смисъл възможно. Такова обяснение включва вероятността като някакъв демон на Максуел: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%BB%D0%B0

Ти също не обясняваш защо времеТО не съществува. Очакваш , че който ти възразява трябва да даде и някакви аргументи. А аргументът "това не е обяснено" е универсален и общо взето е безкрайно приложим начин да кажеш "ти това май не го разбираш". Само че аз не претендирам, че разбирам ентропията, само се опитах да дам примери за обратно движение във времето - за тахиона и позитрона. Струва ми се, че пътуването във времето предполага възможност за обратно движение и ето - такава има. Ако ентропията, необратимостта и връзката им с еднопосочността на времето, все пак те интересуват, няма нужда да четеш цели книги, всяка книга си има съдържание. Възможно е и в интернет да има материали. Във Файмановите лекции е от 527 до 536 стр. Ентропията, S= Q/Т се свързва с обема, а от там с подреждането на частиците в този обем и необратимото нарастване на хаоса. Защо става така - "поради някаква причина, Вселената е имала в началото много малка за своето енергосъдържание ентропия и от тогава ентропията е нараснала. Това е пътят по посока към бъдещето."

Може и да не съм го обяснила, но пък посочих къде е обяснено. Все пак, нямам време да обяснявам всичко надълго и нашироко, пък и едва ли ще го направя по-добре. А граматиката изисква да се използва определителен член, когато пишем за нещо, което вече е споменато. Пък и между различните времена в различните ОС има връзка чрез лоренцовите трансформации, така че време(ТО) не е съвсем неопределено.

Благодаря за интересния въпрос. Това, което описвам е от третата част на книгата на Пол Дейвис. Предполагам, че лесно можеш да го намериш в линка, който дадох и да прочетеш едно по-добро описание. Според мен свободните електрони могат да се различават по тяхната скорост - големината и посоката и. Електроните е1 и е2 са с еднаква скорост. Можем да решим, че единият е престанал да съществува в момента в , а другият се е появил в момента а. Но можем и да обясним явлението по друг начин: е1 се превръща в позитрон, движещ се назад във времето, след това позитронът се превръща в електрона е2. Второто обяснение има предимство, че нещата не изчезват и не се появяват и тъй като сме в микросвета, където ентропията няма смисъл, защо не времето да тече обратно?

Сигурно знаеш, че електронът и позитронът са свързани с процесите на възникване на такава двойка от фотон и анихилацията им с образуване на фотон. Двете събития са показани в точките а и в на картинката, които са в краищата на участъка с движение назад във времето, значи тая работа не става току-така, ако изобщо става....Идеята е, че можем да считаме електроните е1 и е2 за един и същ електрон, който се е придвижил назад във времето.Предполагам, че би могла да се направи подобна схема и за позитрон, само че всичко ще е на обратно.

Малко е проблематично да се каже точно какво е времеТО, но все пак има общоприета представа. "Не би било лошо да се намери подходящо определение на понятието "време". В тълковния речник на Вебстер например "времето" се определя като "период" , а самият период - като "време". Обаче малка е ползата от такова определение. Но и в определението: "Време е това, което с мени, когато нищо повече не се изменя", няма по-голям смисъл. може би трябва да се признае фактът, че времето е едно от понятията, които не могат да се определят и просто да се каже, че това е нещо, известно за нас, което определя последователността на две събития. Работата обаче не е в това как да дадем определение на понятието "време", а как да го измерим....За това при определяне на понятието "време" ние просто изхождаме от повтарянета на някои очевидно периодични събития." Файманови лекции

Поздравления за добрите идеи! Тази с радиото особено ми допада.

Според Файнман, това означава електронът да се превърне в позитрон. Времето съществува обективно. Нищо, че е променливо и зависимо и на микро ниво не съвсем същото. В макро света израз на времето е съществуването на необратимост на термодинамичните процеси, което количествено се показва с нарастването на ентропията. В квантовия свят, както писа Малоум , времето е свързано с преобразуването на частиците, по-точно с несиметричността при тези процеси. Наистина изглежда странно, но това му е хубавото. За примера от пост 19 - не съм съвсем съгласна. Светлинният конус на ТО не дава възможност за връщане при динозаврите: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9235&st=160&p=106504&hl=%EA%EE%ED%F3%F1&fromsearch=1&#entry106504

Времето е основно понятие във физиката, така че точно определение не може да се даде, а по-скоро описание. За връзката на ентропията с времето, ако не ти е достатъчно написаното от Пол Дейвис, може да видиш в първи том на Файмановите лекции. За кой пример става дума?

Тези снимки също имат информация, за отношението на публиката, както се спомена, също и за реалните размери на предметите. От снимките в албумите тези неща не се виждат.

Има връзка не само на времето с пространството, но и с материята. Предполагам, че тук описваш известните ни от физиката различни отправни системи, а не някакви отделни пространства. Има връзка между тях, те не са "затворени" и за щастие (в смисъл че са познаваеми) за всичките важат едни и същи физични закони (според Общата теория на относителността).

Господин Модераторът вече е дал определение : "Пътуването във времето е концепция за придвижване напред и назад към различни точки от времето, аналогично на придвижването в пространството." Законът за нарастването на ентропията ни казва 2 много съществени неща за това пътуване: 1. Пътуването е задължително 2. Билетът е еднопосочен, само в посока напред. За пример може да използваме близнаците. Този, който пътува с големи скорости из космоса като се върне на Земята ще е по-млад от брат си, така можем да кажем, че е успял да прескочи в бъдещето, но все пак и той ще е остарял, макар и по-малко.

Не, не обичам и не се отклонявам, нито пък да си измислям. Ако въпросът е за пътуване във времето, би трябвало да помислим какво е свързано с еднопосочността на времето. В първата част на книгата си, Пол Дейвис пише за ентропията: "Вторият закон на термодинамиката въвежда в света стрела на времето, защото нарастването на ентропията като че ли е необратим процес на „спускане надолу"." А в третата - за каона - частицата, която знае времето и за разширяването на вселената. Но също и за теоретични възможности за обръщане на стрелата на времето. http://kosmos-21.blogspot.com/2011/08/normal-0-21-false-false-false-bg-x-none.html Субективната страна на времето според мен се състои в нашето знание за него. И също може да се анализира.

Повечето физични закони са обратими във времето, но законът за нарастване на ентропията предопределя необратимост. За това пише по-подробно в книгата на Пол Дейвис.

Науката на макро равнище ни връзва ръцете със закона за ентропията.