Doris

Земните мълнии раждат антиматерия: http://www.infox.ru/science/planet/2011/01/12/V_molniyah_na_Zyemly.phtml Нашата планета е в състояние сама да създава частици антиматерия. Това регистрирал гама телескопът Fermi , когато от околоземна орбита наблюдавал далечната вселена. Сложният процес започва благодарение на силното електрическо поле, възникващо между слоевете на атмосферата при буря. Отначало това поле ускорява електроните до околосветлинни скорости. При сблъскването им с атомите от атмосферата се излъчват високоенергетични фотони - гама кванти. Понякога тези гама кванти също срещат по пътя си атомни ядра, в елекрическото поле на които се превръщат в двойка частици. Едната от тях е отрицателно зареден електрон, втората -представител на антиматерията, положително зареден позитрон. Новите частици се движат усуквайки се около магнитните силови линии на Земята. Движейки се по тези траектории, частиците маогат да достигнат височината на околоземните спътници, сред които е обсерваторията Fermi. Сблъсквайки се с напълно материалния телескоп, позитроните анхилират и се появяват гама-фотони. Повечето частици продължават движението си по магнитните линии, отразяват се от така наречената огледална точка и летят обратно. За това 23 милисекуди след първото регистриране на гама кванти следва второ. Според Майкъл Бригс "Тези сигнали са първото доказателство че в бурите се ражда антиматерия". Преди учените са наблюдавали антиматерия или в състава на космическите лъчи или в лабораторни условия. За откритието Бригс докладвал на срещата на американското астрономическо общество в Сиатъл.

Аз виждам 2 причини: 1. песента е хубава и наистина световно известна - носи се в космоса с Вояджър1 и 2; 2. американците не правят голяма разлика между България и Афганистан - все сме на изток от рая.

Ето тука е слабото място на теорията, много е дива и бедна тая Африка, дето се вика - от трън на на глог. Не може ли да потърсим на запад, в Америка....

Учените са от Националната лаборатория Лос-Аламос, ръководител на проекта е Дин Нгуен (Dinh Nguyen): http://rnd.cnews.ru/army/news/line/index_science.shtml?2011/01/24/424335 Ето ги и тях: http://www.lanl.gov/news/currents/2009/nov/performers_large.shtml http://www.youtube.com/watch?v=gr3AGhfBLgg

Обичайно хората си представят експериментитте на Галилей по този начин: В статията, която намери Малоум2 е цитирано съчинението на Галилей -"Беседи и математически доказателства относно две нови науки" http://galileoandeinstein.physics.virginia.edu/tns244.htm Тук може да се види аналитичния подход по отношение на експеримента - разделянето на движението на хоризонтална и вертикална компонента, което е потвърждение на твърдението, че всъщност експериментите са правени с наклонени равнини:

Скоростта е първата производна на x(t), а ускорението е втората производна на същия израз. Ще се опитам да го сметна, макар че отдавна не се занимавам с производни и може да сбъркам: x(t)=V0t+A(1-e-at) V=x'(t)=V0+A.a.e-at a=x''(t)=-A.a2.e-at тъй като ускорението експоненциално намалява по абсолютна стойност, след дълго време тялото ще се движи без ускорение - равномерно и праволинейно или ще спре.

Ами ти си получил отговора, само че с обратен знак. Знакът зависи от избора на координатна система.

Да, статията за Галилей е интересна. Малко трудно е да замениш скорост с честота, все пак честотата се отнася за периодични процеси.

Зитко, лекцията , част която съм превела е също част от официален учебник - на Белоруски университет: http://phys.bspu.unibel.by/ http://phys.bspu.unibel.by/static/um/phys/elektr/index_lek_elektr.htm Само че този учебник е по-нов. Курсът на Савелиев е този, по който аз учех преди около сто години. Спомням си ,че по онова време учехме и философия, преподаваше ни Иванка Апостолова, която много наблягаше на теорията и практиката на познанието. Тя ни съветваше да прочитаме най-много един учебник, а след това да търсим нови и различни източници на информация, защото учебниците на практика повтарят едно и също от десетилетия. Хубаво е когато и стари класически неща като опитът на Толмен се представят по малко по- различен начин за разнообразие. Като уравнение резултатът е същия: Последната формула от лекция12: e/m=l u/qR може да се получи като се преобразува формула (69.1) от курса на Савелиев или формула (31.5) от учебника на А.Н Матвеев. Значи и те не отчитат някакви енергийни загуби от електромагнитно излъчване поради ускоряване на заряди. И в двата случая се прилагат основните закони на електричеството, като електродвижещата сила не е от приложено напрежение, а от механично действие. Тук случващото се не е същото като при модела на Ръдърфорд. Няма сила, която да ускорява електроните и да ги кара да излъчват. Ускорението (забавянето) е приложено върху макарата. По времето на това забавяне се появяват електрони с относителни скорости спрямо йоните на проводника в диапазона от V0= 300 m/s до 0 m/s, а не електрони, скоростта на всеки от които намалява от 300 m/s до 0 m/s, има съществена разлика. Какво се случва с тези електрони - същото, което се случва с електроните, задвижени от обикновен източник на напрежение. Енергията, свързана с дрейфовата им скорост постепенно се отдава на Йоните от метала чрез удари. Проводникът се загрява, част от топлината се излъчва и в околното пространство. Тоест, в сила са законът на Ом и законът на Джаул-Ленц.

Лещите по действието си са два вида - разсейвателна и събирателна. При разсейвателната леща дебелината на лещата в центъра е по- малка, отколкото в периферията. При събирателната е обратното - най дебела е в центъра. Ограничаващите повърхнини могат да са с различни радиуси.

Цитираният от теб учебник също стига до извода от статията, само че по малко по-друг път. За да се свържат величините, характеризиращи частицата - заряд и маса с измерваемите величини - ток, съпротивление... в единия случай се разглежда промяната на скоростта на носителите на заряд като действие на електродвижеща сила за протичане на ток в проводниците със съпротивление R, в другия промяната на кинетичната енергия на носителите на заряд като промяна на енергията на електрическия ток в проводниците със съпротивление R - законът на Ом е в сила и за променлив ток. Няма значение каква част от кинетичната енергия на частиците се отдава на проводниците и какво част се излъчва в околното пространство, общата енергия е тази на тока - I2R . Моделът на Ръдърфорд е бил заменен от планетарния модел на Бор, който просто въвежда постулат, че електроните не излъчват, когато са на определени орбити и доста успешно успява да опише атома на водорода.

При построяване на образа на една точка могат да се вземат 2 лъча, излизащи от точката: единият- успореден на оста, след отражението той ще премине през F и другият - попадащ в центъра на огледалото, той се отразява под същия ъгъл, под който пада спрямо оста. пресечната точка на отразените лъчи дава образа. Показано е на картинките тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Curved_mirror

Статията е добра и принципно е вярна. Ако се проследят формулите (dWк = nSlmudu , dWQ = enuSRdq, dWк =dWQ )се вижда, че има изпусната буква в: -nSlmdu = enuSRdq трябва да бъде: -nSlmudu = enuSRdq И dq=-( lR/eR)du трябва да се поправи на: dq=-( lm/eR)du

За доклада на моята десетокласничка Формулите не бяха нужни, така че наистина много не им обърнах внимание. Интересуваха ни по-скоро технически подробности - как е проведен експеримента, размери, материали, уреди, получени резултати. Как едни успявят да получат резултати, а други не.Да, има нещо нередно във формулите, благодаря за поправките. Ще ги разгледам и ще изпратя на модератора промени.

Скоро трябваше да преведа за доклад по физика един материал за опита на Толмен с любопитни технически подробности за провеждането на експеримента . Това ме накара да се замисля колко забележителни са големите експерименти във физиката , тези, с които са открити нови явления и закони или са измерени фундаментални физични константи. Тъй като и без това се потрудих за този превод, ще го сложа тук за да е полезен и на други, а може и да бъде допълнен с информация и за други големи експерименти. В българските учебници опитът на Толмен е даден доста схематично, по ето такъв начин: http://eltok.hit.bg/...a%20Tolmen.html http://nature.uni-pl...ds/temi/V25.pdf Тук обаче има доста повече подробности: http://phys.bspu.uni...lektr/lek12.pdf Природа на електрическия ток в металите ( Опит на Толмен ) За изясняване на природата на носителите на тока в металите още в началото на миналия век са направени редица опити . Пръв е опитът на немския физик Виктор Едуард Рике (1845–1915), който той направил през 1901 г. Два медни и един алуминиев цилиндри с грижливо шлифовани повърхности били поставени един върху друг . През тях в продължение на една година протичал електрически ток. По замисъла на автора, ако електрическия заряд се пренася от атоми, то масата на цилиндрите ще се измени. Но претеглянето показало, че масата на цилиндрите не се е изменила, въпреки, че за една година през тях протекъл заряд 3,5·106 C. Изводът от този опит е: преностът на заряди в металите се осъществява от някакви частици, които влизат в състава на всички метали . Такава частица би могъл да бъде вече открития по това време (1897 г., У. Томсон), електрон. За доказателство на това, че носители на електрическите заряди в металите са електроните служи опита, направен в 1916 г. от американските физици Ричард Чейс Толмен (1881–1948) и Стюарт. Идеята за опита подсказал Х.А. Лоренц (1853–1928). Ако в металите съществуват свободни заряди, притежаващи маса, те би трябвало да се подчиняват на закона за инерцията. При внезапно спиране на бързодвижещ се проводник спират всички негови атоми, а свободните заряди ще продължат да се движат още известно време. В резултат в проводника ще се появи токов импулс, който може да се регистрира (рис. 12.1). Схемата на опита на Стюарт и Толмен е показана на рис. 12.2. Намотка от жица с голям брой навивки е била приведена в бързо въртене около своята ос с линейна скорост на въртене 300 м/с. Краищата на намотката били съединени с чувствителен галванометър чрез дълги гъвкави проводници. Магнитното поле на Земята било компенсирано с помощта на специални неподвижни електромагнити. Дължината на проводниците в намотката била 500 м. След рязкото спиране на намотката стрелката на галванометъра се отклонявала. По посоката на отклоняването на стрелката било установено, че носителите на тока в металите са отрицателно заредени. За пресмятане на отношението на големината на заряда към масата на неговите носители били използвани следните зависимости: Нека в процеса на забавяне за време dt кинетичната енергия на един носител да се намалява с големина dwк . Тъй като w = mu2 /2, където m – масата на носителя; u – линейната скорост на движение на проводника, то dwк = mudu ; намаляването на кинетичната енергия на всички носители на заряди в проводника е dWк = Ndwк = Nmudu = nSlmudu , където N – брой на носителите на заряди в проводника, n – концентрация (брой на носителите на заряди в единица обем) на носителите на заряди в проводника, S – площ на напречното сечение на проводника, l – дължина на проводника; за същото време в проводника се отделя топлинна енергия, която съгласно закона на Джаул-Ленц е dWQ = i2Rdt = iRidt = iRdq = jSRdq = enuSRdq , където i – моментно значение на тока, R – съпротивление на проводника, dq – измерения заряд, протекъл в проводника за време dt, j = enu – плътност на тока в проводника съгласно, e – заряд на носителя, u – скорост на насочено движение на носителя на заряда (в дадения случай скорост на движение на проводника); според закона за запазване на енергията -dWк = dWQ , или -nSlmudu = enuSRdq От където: dq=-( lm/eR)du Последният израз се интегрира като се вземе предвид, че скоростта на въртене на намотката се променя от u до 0, а протеклият заряд - от 0 до значение q. В крайна сметка се получава: q=mlu/eR .От където за специфичния заряд се получава: e/m=l u/qR Всички величини в дясната част на последното уравнение се определят непосредствено от опита. Така бил намерен специфичния заряд на електрона . Стюарт и Толмен направили своите изследвания, използвайки в опитите проводници от мед, сребро и алуминий. Пресмятането на отношението на големината на заряда към масата на неговия носител дало следните резултати: е/m= 1,6 1011 C /kg за медта, е/m= 1,49 1011 C/kg за среброто и е/m= 1,54 1011 C/kg за алуминий. Опити, подобни на опита на Стюард и Толмен са провеждани през 1913 г. в Страсбург от руските учени Л.И. Мандельштам (1879–1944) и Н.Д. Папалекси (1880–1947). Но те не успели да завършат изследванията си заради започването на Първата световна война. Тези експерименти обосновават класическата теория на електропроводимостта на металите. Основите й били разработени от немския физик П.Друде (1863–1906), а по-късно усъвършенствани и допълнени от Лоренц. Съгласно тази теория атомите в металите са частично разделени на електрони и положителни йони, които се намират във възлите на кристалната решетка, от която се състои твърдия метал. В повечето случаи броят на свободните електрони съответства на броя на атомите в метала, тоест концентрацията на свободните електрони в метала е n »1028 -1029m–3, като се смята, че всеки атом отдава по един електрон. Електроните могат свободно да се преместват в кристалната решетка. В отсъствието на външно поле те извършват безпорядъчно топлинно движение. И Друде, и Лоренц предложили свободните електрони да се разглеждат като някакъв газ, който се подчинява на законите на идеалния газ. Само че за разлика от молекулите на идеалния газ, които се удрят помежду си, електроните се удрят с йоните на кристалната решетка . При прилагането на външно електрическо поле върху хаотичното движение на електроните се наслагва и насоченото движение в направление на полето. Теорията на Друде-Лоренц обяснява основните закони на протичането на електрически ток в проводници.

На Земята са антените, даже сигналът е бил регистриран от германски радиолюбителски клуб: http://en.wikinews.org/wiki/Voyager_1_signal_received_by_radio_amateurs

За да не помисли някой, че съм сбъркала - 8422 MHz са приблизително 8 GHz.

Докато чакаме знаещите да влязат може да прочетем тук: http://voyager.jpl.nasa.gov/science/thirty.html и тук: http://www.howstuffworks.com/question431.htm От където се вижда, че предаването на данни е непрекъснато с радиочестота от няколко гигахерца.

Да, много мистика и окултизъм е имало по времето на Хитлер в Германия, доста любопитна тема, но според мен това не е нещо типично германско, а по-скоро е белег на общества в преход и упадък. Наскоро даваха един хубав филм по телевизията - "Джеферсън в Париж", там беше показано увлечението на френското висше общество в навечерието на Френската революция по магнетизма на Месмер. Сцените с припадащи придворни дами ми напомниха за руския Разпутин. Цар БорисIII също си е имал придворен ясновидец - Любомир Лулчев. Какво става сега в България - да не говорим.

Една стара немска популярна песничка - Мислите са свободни.

Да, бива си ги, особено смешните. Трябва по-често да ни радваш с такива.

Хитлер може да е бил чудовище и окултист, но не може да се приписва същото на цяла Германия, дори и когато е била под властта на Третия райх. Обикновените германци не са били нито луди, нито самоубийци, те са били в познатата ситуация на тоталитарна диктатура. Дразни ме израза "нацистка Германия", защото сред германците е имало съпротива срещу националсоциалистическата диктатура. Първите, които попадат в концентрационните лагери са инакомислещи германци. Има десетки опити за покушения срещу Хитлер, има я и Бялата роза.

В археоастрономически изследвания на тракийските светилища като тези: http://rock-cut.thracians.org/bg/s_m_cabyle.php http://aovega.org/index.php?name=News&file=article&sid=14 се правят изводи, че траките са отчитали дните на равноденствие и слънцестоене. Това не е ли един вид календар? Хората са можели да определят дните от годината, например така: "Ще се срещнем 20 дни след лятното слънцестоене (съответния празник)." или "От началото на управлението на Севт III минаха 4 летни слънцестоения ( или просто лета )."

Е, какво излиза - имало ли е в историята матриархат или не е имало?

Често има разместване, когато се отвори с MS Word документ , създаден с Open Office и обратното. Това разместване може да се избегне, ако файловете се записват и в pdf формат и в този формат се изпращат за разглеждане.