Станислав Янков

Уха! Тука е затънало в щуротии и в дреболии! То не са валове, макари, скрибци и задължително - "парадокс" връз "парадокс"!!! Ако НАСА ползваше ресурсите си, да събира в сборници тоновете "парадокси", дето изригват тука, вместо да ползва наготово теориите на относителността за космическите си мисии - все още нямаше да има и една изстреляна космическа ракета. Я, аз да наруша малко тази концентрация върху супер-важния "парадокс" с валовете и да вмъкна нещо много по-дребничко и дребнотемничко, но което е пряко свързано с приеманите от едни (сред тези съм и аз) и отричаните от други изводи от теориите на относителността - ВСЕЛЕНАТА, ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО. Това е моята генерална представа за нещата, без да се пиша голям разбирач (Скенер, например, е очевидно много по-дълбоко и по-добре подготвен от мен по тази проблематика и срещнах още двама-трима, които разбират, какво говорят) и естествено, ако има нещо, което не е наред - добре дошли са всякакви корекции, от всеки. Предполагам, че ГМладенов и Лапландеца ще са от първите и веднага ще открият поне 20-30 "неверности" и "парадокса". Жалко, че ГМладенов не желае да възприеме обясненията, които изобилно са му предложени, особено след първите му изяви тук - илюстрациите и анимациите му са много добри и нагледни и ако не беше зациклил така още в самото начало, ами възприемаше обясненията, можеше да предложи на всички ни наистина добре изпипани илюстрации на реалните положения и проблеми във физиката. Но - да забием на "парадокса" с валовете една ... ВСЕЛЕНА!!! Започваме от мащабното и общовалидното, което би трябвало да се отразява на всичко и на всички. Засега ми се струва (може и да греша), че в основата на всичко стои непрекъснатото, още от момента на Големия взрив, разширяване на Вселената. Едно непрестанно и тотално разширяване, във всеки един миг и във всяка една точка. Разширяване на пространството, което ще рече - и на Вселената в степента, в която сме в състояние да обозрем научно последната в сегашния момент. Това непрекъснато разширяване има свое противоположно проявление и това точно обратно проявление (точно като двете равни сили в противоположни посоки на Нютон) е едно непрекъснато свиване. Вероятно всеки вече се досеща, че непрекъснатото разширяване на пространството, на Вселената, е тъмната енергия, а непрекъснатото свиване на отделни места е материята, масивната материя. Както стана известно вече със сигурност, Вселената, пространството се разширява с много леко, много бавно ускоряване на това разширение и това може да има някакво отношение към гравитацията на масивните обекти - гравитацията е най-слабото, макар и най-проблемното от всичките взаимодействия и ускоряването на разширяването на Вселената, на пространството, също е много бавно. Разширяването на пространството, оценено чрез поведението на масивните обекти (галактиките), не изглежда много бързо, но в по-фундаментален план то може да се случва със скоростта на светлината във вакуум. Електромагнитните вълни, фотоните, може просто твърде тясно да са свързани с разширяването на Вселената, на пространството и това да е причината, да се движат с максимално възможната в тази Вселена скорост - скоростта на светлината във вакуум, която е и скоростта на разширяването на пространството, на Вселената. Що се отнася до времето - неговият известен ни сега начален момент, моментът НУЛА, е Големият взрив, породил известната ни, ТАЗИ, Вселелна. След Големият взрив започва Стрелата на времето и след този момент започва да се развива повсеместната ентропия на абсолютно всичко в тази Вселена. Стрелата на времето е като река - в едни нейни участъци има бързеи (ускоряването на хода на времето), на други места има забавяния, затлачвания, езера и язовири с почти неподвижна вода (забавянето на хода на времето), но всичкото това е след Големия взрив. Предполагам, че подобно представяне може да съществува в някаква научна форма - ще се радвам, ако някой знае такава и може да ме насочи към нея.

Пичове! И аз открих страшен парадокс! Гледайте сега! Биологията разправя, че ако не ядете нищо цели два месеца, ще умрете много преди това! Да, ама ако пиете вода, когато ви се прияде - вече няма да сте гладни, така че няма никакви проблеми да не ядете и два месеца, че и още повече, без да умрете! Ле-ле! Направо разбих биологията и тъпите биолози! Как никой не се е усетил за това досега?!!! Страшен съм!!! Ще нарека това ПАРАДОКСЪТ НА ЯНКОВ и ще си открия тема - БИОЛОГИЯТА НА ЯНКОВ! Ако някой се съмнява, че съм прав - нека пробва и сам ще види, че ако не яде нищо два месеца, но редовно си пийва вода, когато му се прияде (може и ракийка ) - няма да умре от глад! Страшен съм, пичове! Не можете да ме стигнете по интелект! Добре ли ми се получава с разкриването на нови "парадокси"?

Ясно! Погрешно съм интерпретирал написаното от теб.

Има пространствена разлика спрямо теб, на гарата, между местоположението на часовник в единия край на вагона и часовник в другия край на вагона - при единия часовник от твоя гледна точка (бидейки ти "неподвижен" на гарата) ще е изминало малко повече време, отколкото при другия часовник и на теб показанията на двата часовника в двата края на движещия се спрямо теб вагон ще ти изглеждат (МИНИМАЛНО) различни.

Каква картинка може да обори стриктни научни експерименти, които са изолирали всички възможности за друго тълкуване?! Има ли картинка, която да обори, че ако опиташ да не ядеш два месеца - ще умреш от глад?! Ти въз основа на такава картинка, би ли опитал да не ядеш два месеца (ще спестиш така пари)?! Отделно, дето Скенера ти разказва за тънкостите с едновременността, които биха се проявили при скорости, по-близки до тази на светлината. Скоростите на влаковете и даже на ракетите не са особено големи спрямо светлината и затова в определен род примери са пренебрежими, но реално, при неподвижен спрямо гарата с теб вагон, със сверени часовници и при теб, и във вагона, който вагон после се ускорява и в един по-късен момент минава покрай теб - часовниците във вагона вече ще са минимално изостанали спрямо часовниците при теб. Нещо повече! Дори докато вагонът преминава покрай теб, през времето, през което светлината във вагона пътува към двете му стени - часовниците във вагона още мъничко ще изостанат спрямо твоите часовници! Нещо повече! Има и време, което е нужно на светлината, отразена от циферблатите на часовниците, да достигне до твоите очи и да се обработи от мозъка ти! Всичко това прави страшно сложно определянето на някакъв момент на едновременност!

Какъв проблем трябва да има с осъзнаването на тази особеност?! Само трябва да си представим разликата между поведението на масивни явления в подвижния вагон от една страна и на безмасовата светлина от друга страна. В единия случай можем да имаме два топа, разположени в средата и насочени към двата края на вагона, а в другия случай можем да имаме лампа (или две лампи, насочени към двата края, ако някой много държи на стриктната симетрия). В случая с топовете, те едновременно изстрелват две гюлета към краищата на вагоните, а в случая с лампите - те едновременно светват към краищата. В случая с гюлетата, наблюдателят във вагона ще измери еднаква скорост на двете гюлета и те едновременно ще достигнат, според него, двата края на вагона. Наблюдателят на гарата ще измери по-бавна скорост на гюлето, което се движи в обратната на движението посока и по-бърза скорост на гюлето, което се движи в посоката на движението и така и според него двете гюлета ще достигнат едновременно краищата на вагона. При безмасовите фотони нещата не стоят така. При тях и наблюдателят във вагона ще измери скоростта на светлината в двете посоки, и наблюдателят на гарата ще измери абсолютно същата скорост на светлината в двете посоки, поради което за наблюдателя във вагона светлината ще достигне двата края едновременно, както е и при гюлетата, но за наблюдателя на гарата скоростта на светлината в двете посоки няма да бъде различна, както е при гюлетата, поради което няма да достигне едновременно двата края на вагоните, а единия лъч ще достигне задната стена спрямо посоката на движението по-рано, отколкото другият лъч ще достигне предната стена по посоката на движението. След като множество експерименти са доказали този ефект на безмасовата светлина, за разлика от масивните обекти, на човек му остават да подхода: 1) Да потърси причината за тази разлика между поведението на светлината и на масивните обекти (очевидно има някакви процеси, които компенсират движението на всичко с подсветлинна скорост и затова на абсолютно всички наблюдатели им изглежда, че спрямо скоростта на светлината всички без изключение са като в една обща ИОС) и ако успее да я открие и да я докаже - вероятно да получи Нобелова награда за физика, а и тлъсти договори от университети, от лаборатории и откъде ли не другаде (за да постигне такова нещо - неизбежно би трябвало да е отлично запознат с тази материя). 2) Да се бъзика по форумите, като отрича доказани феномени и си измисля безбройни "парадокси".

Това обяснение не е пълно. За наблюдател в средата на движещия се вагон, който наблюдател стои във вагона и се движи заедно с него, според СТО светлината си достига едновременно до двата му края, както е на третата картинка. Светлината достига в различни моменти до двата края на вагона (втората картинка) само при наблюдател, който стои на гарата и вагонът преминава покрай него. Според СТО, за наблюдателя на гарата, светлината от вагона не може да се ускори над скоростта на светлината, чрез добавяне към нея и на скоростта на вагона, затова на наблюдателя му изглежда, че двата срещуположни лъча достигат краищата на вагона в различни моменти. За наблюдателя във вагона светлината обичайно си се движи със скоростта на светлината и затова от неговата гледна точка тя достига краищата на вагона едновременно. Всичко това не се променя при открити вагони-платформи, защото и при тях източника на светлината им е фиксиран неподвижно за вагоните и си се движи зедно с тях и с наблюдателя във вагона, точно както и при затворени вагони. Тука има и лоренцово скъсяване, и забавяне хода на времето за вагона и за всичко в него, но те не играят голяма роля, защото при твърде малката скорост на френските TGV, на японските и на китайските влакове-стрели, тези ефекти са практически нерегистрируеми. Един човек може да забележи лоренцово скъсяване в сравнение със запомнената визуално дължина на нещо, когато го е гледал в покой, чак при скорости на нещото, доста над половината от скоростта на светлината. Аз в момента осмислям материала на Окун, за който Скенер спомена по-нагоре и този материал ще наложи някои промени във вижданията ми, но иначе общите положения на СТО, които никой запознат с тях не оспорва, си остават така.

Интересува ме, благодаря! Ще прегледам дискусията и статията.

От това, което срещам, оставам с впечатление, че отхвърлянето на релативистката маса се състои в това, че не във всички случаи енергията е равна на масата, умножена по скоростта на светлината на квадрат. Тази формула е валидна само при определяне на енергията на масивно тяло, когато то ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се намира в покой. Актуализираната формула за енергията освен масата и скоростта на светлината, вече включва и импулса. Така енергията на подвижно тяло вече става различна (по-голяма) от енергията на тяло в покой (при тялото в покой стойността на импулса е нула и затова се прилага опростената, масово позната формула за енергията, масата и квадрата на светлината). Не само, че не е отречена лоренцовата промяна на масата с промяната на скоростта, но и точно заради тази промяна се е наложило общопознатата формула за енергията, масата и квадрата на скоростта на светлината да бъде допълнена и с импулса.

Знаеш ли някое сериозно място, което да обяснява, защо е отхвърлена лоренцовата промяна на масата с промяната на скоростта на движение и с какво обяснение е заменена? Имай предвид, че "релативистка маса" се използва в по-специфичен смисъл - за придаване на "маса" на иначе безмасовите фотони.

Не-не! ТО е крива! Американци, руснаци, китайци само ни лъжат, че я ползват за космическите си програми! Тайно от нас си ползват класическата механика!!!

Не! Просто - в единия случай ги гледа Пижо, а в другия случай ги гледа Пенда!

Ходът на времето в двете системи не може да е еднакъв, щом се движат една спрямо друга, но при по-продължителни събития можем да говорим за едновременност. Ако чуждата ракета се приближава в илюминатора на моята ракета 2-3-5-15 минути - спокойно може да се намери момент (при това не един), в който едновременно и аз да гледам приближаването на чуждата ракета в моя илюминатор, и наблюдателя в чуждата ракета, в същото време, да гледа приближаването на моята ракета в неговия илюминатор. Даже бихме могли да си помахаме при разминаването! Тука малко започнахме да издребняваме излишно!

Наистина не може, защото дори и някак въртенето на Земята около Слънцето да се ускори много (равнозначно на въртенето на Слънцето около Земята да се ускори много) - Слънцето само ще се сплеска донякъде в дължината си (по посока на движението). Широчината му и височината му няма да се променят никак. Така че - наистина не може да стане описаното от теб!

Нямам специални претенции на голям разбирач. Приемам всяка основателна критика. Иначе, ако ще се занимаваме със заигравки - когато аз си седя неподвижно в креслото на моята равномерно и праволинейно движеща се ракета, то едновременно (с цялата му прецизна условност) виждам и таблото на ракетата ми пред мен, и приближаващата (нарастваща и все по-отчетлива) чужда ракета срещу мен. Така на мен едновременно (с цялата му прецизна условност) ми изглежда, че таблото на моята ракета въобще не се движи, докато в същото време чуждата ракета през илюминатора все повече и все повече приближава, но когато се разминем с нея, аз ще установя, че тя е малко по-къса и малко по-тежка в сравнение със същите параметри в "покой". Докато аз гледам едновременно и неподвижното табло на моята ракета, и приближаващата в илюминатора чужда ракета - наблюдателят в чуждата ракета в същото това време може да гледа неговото неподвижно табло и наближаващата в неговия илюминатор моя ракета, която при разминаването ни ще му се стори лоренцово-скъсена и лоренцово-натежала, точно както на мен ми струва такава неговата ракета, при същото разминаване. Вече уточних, че въобще не коментирам хода на времето в ракетите. Предполагам, че това обяснение няма слабости.

Въпросът с времето е по-друга история. Времето е част от "по-дълбокия" фундамент на Вселенат, за разлика от малко (само малко) по-повърхностите лоренцово скъсяване и лоренцово натежаване.

Скъсяването си е съвсем реално, точно както и повишаването на масата е съвсем реално (повишената маса ще ти се отрази, на теб като наблюдател, съвсем физически и осезаемо, особено ако ракетата те блъсне, докато си лети срещу теб).

И двете ракети са пълноразмерни и едновременно - и двете ракети са и скъсени в същото това време. Всичко зависи от това - кой ги гледа. Ако ти гледаш твоята ракета, която възприемаш като "неподвижна" - тя ти изглежда като пълноразмерна. Ако в същото това времи ти гледаш чуждата ракета, която на тебе ти изглежда да се движи с дадена скорост спрямо твоята "неподвижна" ракета - чуждата ракета ти изглежда лоренцово-скъсена и лоренцово-натежала. Едновременно, ако някой в другата ракета гледа своята ракета, която той разглежда като "неподвижна" - неговата ракета му изглежда пълноразмерна. Ако същият в другата ракета, в същото това време, гледа твоята ракета - според неговите възприятия твоята ракета се движи спрямо неговата "неподвижна" ракета с дадена скорост и затова за него твоята ракета е лоренцово-скъсена и лоренцово-натежала. И двете ракети едновременно са и пълноразмерни, и скъсени, но кое от двете е, зависи за кой от всичките наблюдатели става дума. Това е същността на относителността в ТО. Всичко е относително, специфично спрямо абсолютно всеки отделен наблюдател, без изключение.

Смисълът на ТО е точно този, че всичко е субективно спрямо всеки различен наблюдател/регистрираща технология. За мен, стоящ на ЖП-гарата, лоренцово-скъсеният и лоренцово-натежал преминаващ вагон е точно толкова реален, колкото е реална за мен, пътуващ във вагона, лоренцово-скъсената и лоренцово-натежала гара. Всичко е конкретно относително спрямо всеки отделен наблюдател/регистратор. (Вероятно прави впечатление, че не споменавам нищо за забавянето на времето. Причината е, че според мен това е малко по-друга "бира".) Още по-нагледно става, когато заговорим не само за две, а примерно за пет ракети, летящи в дълбокия Космос една срещу друга и разминаващи се, при това с различни скорости една спрямо друга. Летящите във всяка от тези пет (или още повече) ракети наблщдатели ще възприемат собствената си ракета като "неподвижна", а всички други ракети - като движещи се спрямо тях, с различните им скорости и с различните им лоренцови скъсявания и лоренцови натежавания. За абсолютно всеки отделен наблюдател всичко ще е съвсем реално и съвсем относително по отношение на него самия.

Перипетиите на НАСА при комуникациите с Марс! Както ясно виждаш, пределността на скоростта на светлината (времето, което е нужно на сигнал от Земята да достигне до ТОЧНОТО МЯСТО на марсохода /марсианския РОУВЪР/, както и от марсохода, обратно до Земята) е фундаментална за точните изчисления. И това се прилага не само от американците на Марс, но и от американците на Луната (мисиите Аполо), от руснаците на Луната (руските луноходи и лунни сонди), от китайците на Луната и т.н. и т.н. и т.н. Уверен съм няма да отречеш, че невъзможността светлината да се ускори повече от максималната си скорост (примерно - чрез излъчването ѝ от засилена към Марс или към Луната ракета) и така и невъзможността комуникацията с устройства на Марс и на Луната да става по-бързо от възможното при скоростта на светлината като максимум, опровергава класическата механика и потвърждава ТО. Защото ако ТО не беше вярна - светлината щеше да може да се ускори до по-голяма от максималната си скорост и комуникациите с Марс и Луната щяха да могат да бъдат още по-бързи от досега, нали? Никога ТО не е претендирала да отрича класическата механика. ТО само допълва/коригира класическата механика в няколко нейни детайла и така уточнява нещата още повече.

Знаем, че ТО работи. Например, американците пак изпратиха апарат Марс. Марс е на голямо разстояние от Земята. При това голямо растояние, ако сигналите за управление на марсианския РОУВЪР и информацията от РОУВЪР-а към Земята се изпращаха по законите на класическата механика, а не по тези на ТО, отклонението им от очакваното място щеше да е голямо - с разлика от километри и даже от десетки километри. Изпращаните сигнали нямаше да могат да достигат до приемниците на РОУВЪР-а и на НАСА и така този спуснат на Марс апарат щеше да е неуправляем и въобще безполезен. След като ТО очевидно работи - защо трябва да я усложняваме с допълнителни, неверни неща, но за сметка на това пък пасващи на разбиранията на неразбиращите ТО?! Това е съвсем излишно усложняване! Ако се опитваш да обясниш еднаквостта на скоростта на светлината спрямо всеки наблюдател, от всяка ИОС, независимо как се движи тя, като проси отречеш СТО - това не е смислен подход. По-добре задълбай в начина, по който се разпространяват електромагнитните вълни и в разликата между фотоните и частиците на материята.

Не мога да разбера логиката, която застъпваш. Състояние на физически покой не може да съществува, понеже във всеки един миг Вселената се движи - непрекъснатото разширяване на пространството. Покоят може да бъде само условен, относителен, зависим от състоянието/местоположението на наблюдателя/регистриращата апаратура. Само един наблюдател/апаратура може да регистрира нещо, което той да възприема като условно "неподвижно" от негова гледна точка и нещо друго, което да възприема като подвижно. Този наблюдател/апаратура обаче може най-спокойно да бъде свързан и с подвижното нещо и тогава вече подвижното нещо ще му изглежда "неподвижно", а пък "неподвижното" ще започне да възприема като подвижно. Ако ти си на ЖП-гарата - на теб влакът ще ти изглежда като подвижен, а гарата, на която ти стоиш - като "неподвижна". Обаче ако си във влака - на теб влакът ще ти изглежда като "неподвижен", а перонът ще ти изглежда да се движи. Ако ти си свързан с всичките онези неща, които се движат спрямо твоето Състояние на Физически покой - на теб ще ти изглежда, че се движи Състоянието на Физически покой, което означава, че всъщност то въобще няма да е покой, а ще е движение. Дори когато един влак, спрял на гара, ти изглежда "неподвижен", реално химическите елементи, от които той е изграден, непрекъснато се движат спрямо теб и точно благодарение на това ти успяваш да възприемеш влака. Ако го нямаше това постоянно движение на атомите на влака спрямо теб - ти нямаше да възпремаш нищо. Тогава на мястото на влака щеше да има само празно пространтво (разширяване на Вселената).

Етера е отхвърлен отдавна, от самоя Айнщайн. Състоянието "покой" се определя от това, къде е наблюдателя/регистриращата апаратура. Когато наблюдателят/апаратурата е в К - той ще възприема (условно) К като система в покой. Но ако наблюдателят/апаратурата е в системата К1 - той ще възприема системата К1 като система в покой. Няма никакво ограничение, наблюдателят/апаратурата да може да бъде в К, но да не може да бъде в К1. Реално за никоя от двете системи не може да се каже, че е в покой - двете системи се движат (И ДВЕТЕ) една спрямо друга.

Какъв е тоя проблем или "парадокс", както го наричаш?! И как се определя, че едната от двете системи е "неподвижна", след като абсолютно всичко във Вселената се движи?! Защо да е неподвижна К, а не К1?!

Теорията на относителността води до съвсем реални следствия, но е трудна за осъзнаване, заради предшестващия житейски опит на човека, преди да се запознае с теорията. От деца всички сме свикнали с определено поведение на събитията, които познаваме и нещо по-сложно за установяване, като СТО и ОТО, ни затруднява - изисква да променим представи, които са се възпроизвеждали у нас още от деца. Положението е подобно на това, да се опитаме да обясним, какво в класическата механика означава ИОС с равномерно, праволинейно движение, на някой беден и необразован нещастник, който няма дом и преживява ден за ден на улицата. Той страшно трудно би осъзнал, как нещо без усилие може да се движи равномерно и праволинейно, докато на него през целия му живот се налага да полага усилие, за да се движи и не полага никакви усилия, само когато не се движи по никакъв начин. Подобен преход на осъзнаването изисква и преминаването от класическата механика към теориите на относителността. Още примерът, който се ползва от автора на тази тема, в опит да се покаже несъществуващата нереалност на СТО, демонстрира дълбоката му привързаност към старите му представи - същите, които много, много пречат за осъзнаването на СТО и на изводите, които произтичат от нея. Примерът е с наблюдател в ракета и с друг наблюдател на "неподвижната" Земя. Да, ама всъщност Земята се движи - около Слънцето, в галактиката, в галактическия куп на нашата галактика... Земята е като втора ракета! Много по-удачно щеше да бъде, примерите да се разглеждаха с движение на две ракети една срещу друга (или отдалечаващи се една от друга) в дълбокия Космос. Така се избягват интуитивните усложнения, които сложните движения на Земята и на ракетата около Земята предизвикват. Ако имахме само една ракета в дълбокия Космос - тя щеше да се усеща от всички, свързани с нея, като съвършено неподвижна. Нямаше да има нищо около ракетата, спрямо което тя да се движи - нито звезди, нито други ракети, а само "неподвижна" тъма (условно неподвижна, защото пространството никога не спира да се разширява и при това - с леко ускорение с времето). Тогава в далечината се появява друга ракета, която се разминава много близо с нашата ракета. Тук СТО е съвършено ясна, освен за онези, които не желаят да я разберат. Според нас, в нашата ракета, която ние си считаме за неподвижна, движи се другата ракета и затова ние отчитаме нейната дължина по посока на движението ѝ лоренцово-скъсена в сравнение с дължината ѝ в "покой", а масата ѝ - леко увеличена в сравнение с масата ѝ в "покой". В същото време, наблюдателите в другата ракета, която те също считат за неподвижна по отношение на себе си, смятат за неподвижна нашата ракета и поради това те също възприемат нашата ракета като лоренцово-скъсена по отношение на тях и с по-висока маса в сравнение с масата ѝ в "покой". Тяхната ракета си е с "нормалните" размери и маса, понеже я възприемат за неподвижна спрямо тях, както и нашата ракета си е с "нормални" размери и маса от наша гледна точка, защото ние си я считаме за неподвижна. Какво чак толкова сложно има за осъзнаване относно тая СТО?!!!!!