Станислав Янков

Има реалистичен вариант без Голям взрив и той е, нашата Вселена всъщност да е хоризонт на събитията на черна дупка, която да поглъща енергията си от друга, по-голяма Вселена, в която се е образувала (тоест - Вселената е онази, в която се е образувала нашата черна дупка, която черна дупка е нашия Свят). От тази гледна точка, разширяването на нашата Вселена е разширяване на хоризонта на събитията на нашата черна дупка и зависи от количеството енергия, което черната ни дупка поглъща от нейната Вселена. По тази логика, черните дупки в нашата Вселена (Свят, черна дупка) изглеждат на евентуални същества в тях, ако има такива, като техни Вселени, но двумерни - сфери. Има и трето измерение - това, от което постъпва, от нашата Вселена, енергията за разширяването на техния двумерен хоризонт-сфера, - но то е недостъпно за тях. На въпросни същества черна дупка би изглеждала като двумерна плоскост, при която, ако тръгнат от една точка, след достатъчно движение напред ще се окажат в същата точка, от която са тръгнали (ако хоризонтът на черната дупка не се разширяваше). За нас пък черните дупки трябва да представляват дискове, като монети с лицева откъм нас и обарната, задна страна, но без никаква дебелина. Колкото и да обикаляме около черна дупка, която в нашата Вселена я възприемаме като сферична - ние винаги ще установяваме диск с лицева страна откъм нас и плътно залепена за нея обратна страна, без никаква дебелина. Ако се включи и въртенето на черните дупки, дискът може да е елипса.

Аз си го представям, като да имаш съвършен близнак, който е наложен плътно върху теб и поради това ти не успяваш да го регистрираш по никакъв начин. Това ще стане възможно само, ако пълния му синхрон с теб се наруши и дори и той да те копира като движения изцяло - ако бъде преместен от теб в пространството (примерно на два метра от теб) или във времето (примерно на две минути след теб), тогава вече ти ще успееш да го регистрираш. Тоталната симетрия на абсолютно всичко е АБСОЛЮТНОТО НИЩО. Трябва да има някаква разлика, колкото и нищожна да е тя, за да може да се каже, че има нещо. И най-нищожната разликичка в трептенето на две неща ги прави различни неща. Самото наличие на трептене означава, че има нещо, вместо нищо. Иначе, не ми е известно колапсите в КМ да дават нула. За нула се смята, че може да е имало само преди Големия взрив. Дори и при колапс на звазда в черна дупка се счита, че ентропията се увеличава драстично.

Е, аз си имам друга работа, интереси (в момента водещо ме интересува форекса)... Ясно е, че тепърва водещ физик няма да ставам, нито ще правя научни пробиви, които убягват на екипи с мултимилионни бюджети и изградени от хора, отдадени на материята от деца. Има важни неща във физическата сфера, които един средноинтелигентен човек е длъжен (към себе си) да разбира и на това се дължат по-сериозните усилия, които полагам в момента. Едновременно съм и шокиран от буквално дезинформацията, която се съдържа в учебниците. Та, аз съм чел за трансформация на масата с промяната на скоростта, докато реално масата в покой въобще не се променя, без значение от скоростите и отправните системи, точно както не се променят широчината и височината по посока на движението, скоростта на светлината, елементарният електрически заряд, спин-ът! Тази разлика в представата за масата и движението дава много различаващи се резултати и е известна от десетилетия, а фалшивото представяне присъства в университетски учебници! Друга измама (не знам как да го нарека по друг начин) - релативисткото обяснение на магнитните полета не съм го срещал в нито един учебник досега, а го е описвал дори Айнщайн в зората на разработката на теориите си! Няма нужда от специално уточнение, че това описание е много важно за цялостното осъзнаване на релативистките ефекти. Въобще - по-добре да не продължавам, че започвам да се нервирам, как не спират да ни мамят от най-високи нива... И за да има нещо по същество: Щом елементарния електричен заряд не се променя, независимо от какви движения и откъде се регистрира - значи електричното поле на този заряд присъства за всеки наблюдател, независимо дали той е условно неподвижен спрямо електрона или се движи спрямо електрона (равнозначно на електрона да се движи спрямо налюдателя) и така да отчита и магнитно поле, освен електрическото поле на електрона. Тоест - “вътре в електрона” съществува някакво движение от гледна тока на условно неподвижен спрямо електрона наблюдател, което “вътрешно движение на структурата” на електрона прави така, че налюдателят да регистрира електрическо поле, излъчвано от условно неподвижен спрямо него електрон.

Реалността, казано най-накратко, трябва да е нарушаване на симетрията - възникване на разлики от определени перспективи. Всичко е регистриране на разлики, на различни скорости на движение, с различните им дължини и отрязъци на времето, които се регистрират от едни спрямо други ИОС.

Засега моята цел е, да успея да осъзная онова, до което е достигнала актуалната физика. Просто, училищните и даже университетските учебници в България са пълен булшит. Имам чувството, че сведенията в България са 1-2 десетилетия назад! От книгите на Браян Грийн успях да осъзная много повече неща, отколкото от всичките училищни и университетски учебници по физика, с които разполагам. Другото място, където разбиранията ми се развиват ускорено е тук - благодарение на няколкото коментатори, които сте много по-подготвени от мен. Целта ми е, първо да осъзная нещата, които имат изяснено релативистка обяснение. Тоталната симетрия означава ПЪЛНОТО НИЩО (не просто празно пространство, с нищо в него, а ТОТАЛНОТО, АБСОЛЮТНО НИЩО). Реалността, съществуващото, света, Вселената е нарушения на тази тотална симетрия, движения, разлики и перспективи на възприемането, на регистрирането на тези разлики (дисхармонии), възприемане от позициите на различни ИОС. След като няма непреодолими пречки в свързването на електромагнитното, силното и слабото взаимодействие - всички те трябва да си имат достижимо и логично по-нагледно релативистично обяснение. Само гравитацията е проблемна, а за мен и тънкостите на квантовата механика, но - всичко по реда си (едно по едно). Конкретно по темата: Има голямо сходство в поведението на магнитното и на електрическото поле, следователно трябва да има сходство и между релативисткото обяснение на магнитното поле (като електрично поле, но наблюдавано от ИОС на подвижен заряд) и релативисткото обяснение на електричното поле при произхода му от елементарните частици (например - от електрона).

Ето друг начин на описание на пораждането на магнитния ефект от релативистките (ллоренцовите) ефекти, но за съжаление пак не е дадено, какро е релативисткото обяснение на електричното поле: Classical electromagnetism and special relativity - Wikipedia

Малка корекция: ако в системата на подвижния зареден обект се наблюдава само електрическо поле, без магнитно такова, а в системата на електрическия проводник се наблюдава само магнитно поле, без електрическо такова - значи перспективите (отправните системи) си остават само споменатите вече две. Всичко става в тях двете и както магнитните прояви си имат релативистко описание, така и електрическите прояви трябва да си имат също такова релативистко описание.

Аз едва сега научих за обясняването на магнитното поле като следствие от прилагането на лоренцовите трансформации при движение и в зависимост от коя система се регистрира такова движение (това място ми беше посочено от scaner и той се оказа съвсем прав - обсъждането на темата тук е наистина качествено). Ако съм разбрал правилно, когато имаме движение на зареден обект спрямо проводник с течащ по него ток, когато обектът е положително зареден и се движи в посоката на движение на електроните в проводика, той е отблъскван от проводника, а когато се движи в посока, обратна на движението на електроните в проводника - той е привличан от проводника. Когато обектът е отрицателно зареден и се движи в посоката на движение на електроните в проводника, той е привличан от проводника, а когато се движи в посока, обратна на движението на електроните в проводника - той е отблъскван от проводника. Ако зареден обект, независимо от заряда си, не се движи спрямо проводника в никаква посока - той не изпитва нито притегляне, нито отблъскване от проводника, независимо с каква скорост и в каква посока се движат електроните в проводника и независимо дали въобще се движат или не. Това малко ме затруднява да си обясня, как при електромагнит и поставени в близост до него метални предмети, когато електромагнитът е изключен, не предизвиква никакво въздействие над металните предмети, а когато се включи - привлича металните предмети към себе си, въпреки, че те не се движат спрямо този електромагнит, ами единствено в него започват да се движат електроните му. Това мое затруднение, разбира се, най-вероятно се дължи на липсата на достатъчно задълбочено познание от моя страна, за да успея да си отговоря на този въпрос сам, без разяснение на някой от по-подготвените тук. Представянето на магнетизма като ефект от лоренцовото скъсяване, обаче, провокира няколко други, по-интересни, но и доста по-сложни въпроса: 1) Магнитното поле, регистрирано в отправната система на неподвижните, положително заредени ядра (протони в отправната система на неподвижния проводник), в отправната система на движещия се заедно с електроните (или срещу тях) положителен (или отрицателен) обект (заряд или пък котка, налапала заряд, както е в клипа) всъщност представлява електрическо поле, което упражнява своето въздействие над заредения обект. Заради перспективата си на регистрация, наблюдателят в неподвижната система на проводника не може да регистрира електрическото поле и за него това въздействие изглежда като от магнитно поле. При всички тези детайли, ние все пак имаме конкретни източници, носители на описваните ефекти - електрическия проводник, по който тече тока и който е по-дълъг или по-къс, в зависимост от перспективата (отправната система, от която се прави регистрацията, наблюдението), протоните в ядрата и потока от електрони. А как изглежда цялата тази трансформация при електромагнитна вълна?! Можем да приемем, че в началото имаме подбни на проводника условия - електрон излъчва електрическо поле, което от друга перспектива става магнитно, но всъщност си е същото електрическо. Обаче след това, след отделянето на електрическото поле от електрона, аналогията се нарушава и електрическото поле започва да се движи в пространството само, без някава частица, с което си движение обаче не спира да произвежда ефект на променящо се магнитно поле от по-друга перспектива. При проводника, както и при движението на електромагнитна вълна, магнитното поле произхожда от поведението на електрическото поле. При проводника и при излъчването му от електрон (примерно), постоянно променящото се електрическо поле произхожда от заредена частица. От какъв по-конкретно лоренцов ефект (трансформация по СТО) обаче произхожда вече отделилото се от излъчилия го електрон електрическо поле, когато се движи, вече самостоятелно, като електромагнитна вълна? 2) Магнитното поле, неговото въздействие, всъщност е електрическото поле, но възприемано от друга перспектива (различна ИОС). Не може ли по подобен начин и електричското поле да е ефект от лоренцова трансформация на някакво взаимодействие, но протекло в още по-друга перспектива (отделна, трета ИОС)? Защо разглеждането, приложено спрямо магнитното поле, не е приложено и по-нататък - спрямо електрическото поле?!

Скенер изглежда е разбрал точно, какво се мъча да напиша и ще видя, какви са ми пропуските, за да съм по-адекватен в разговора, но на този етап - струва ми се, че дължината на вълната може да се опише чрез фотон-пръстен от компресирана енергия (например такава от постянното разширяване и свиване на пространството - тези ефекти би трябвало да присъстват на микрониво, след като ги има в макромащаби), чието пълно завъртане около оста му на един диаметър дава дължината на вълната.

Аз никъде не съм говорил за връзка между честотата на фотоните и скоростта им - скоростта на фотоните е еднаква за всички наблюдатели, независимо от устатите им. Имам предвид, че регистрираните ефекти на промяната на електричното и магнитното поле при разпространение на фотон (вълна) могат да се дължат на пръстен от компресирана енергия с диаметър около планковата дължина, който да се върти около оста си със скоростта на светлината във вакуум, докато едновременно с това и се движи праволинейно (когато не му въздейства силна гравитация), също със скоростта на светлината във вакуум.

Знаеш ли някое място, където прилагането на трансформациите към векторите на електричното и на магнитното поле и самопораждането, както се нарича, на едното поле от другото и обратното, да е представено по-нагледно - място с изображения и/или видео-клипове? Накъде, от където човек по-вярно да успее да си представи нагледно процеса. Ако не греша - всички ефекти, които се отчитат при вълни с огромен брой фотони, остават съвсем същите, когато се разглежда и само един фотон. Това, все пак, е само универсален отрязък електромагнитна енергия, конкретен за всяка отделна честота на лъчението и не би следвало да има коренна разлика в поведението на един фотон или на милион фотона заедно, със същата честота като единия.

Забавянията на скоростта на светлината в разни среди се дължи на верига от поглъщания и излъчвания на фотоните, докато преминават през средата. Ние обсъждаме разпространението на електромагнитните вълни във вакуум, без нищо да им пречи, никави забавящи среди и аз твърдя, че ако електромагнитната вълна беше промените на електрическото и на магнитното поле, ако тези промени не бяха следствие от нещо друго, а самите те бяха, единствени, вълната - те трябваше да са без дължина по посока на движението и със спряло време, тоест - нямаше да могат да се променят и така нямаше да може да има и електромагнитна вълна. А ако се твърди, че ефектите на СТО не важат за електрическото и за магнитното поле на електромагнитна вълна (ако нямаше нещо друго, което да се движи със скоростта на светлината и така да предизвиква регистрираните промени на електрическото и на магнитното поле на вълната) - ЗАЩО?!!! Какво им е толкова специалното на тези полета, че за тях да не важат изискванията на СТО?!!!

Тоест - Е и В са продукт от движението на фотоните. Мисля, че твърдя същото, по различен начин.

Проблемът на цялото това описание на електромагнитните вълни е, че противоречи на следствията на СТО. Ако самата електромагнитна вълна се движи със скоростта на светлината във вакуум - тя не трябва да има дължина по посока на движението, а в това описание се дава да има подобна дължина. Още по-големият проблем е, че при движение със скоростта на светлината всичко, което се движи с тази скорост, трябва да е застинало като на моментна снимка - времето там е спряло и нищо в него не може да се променя, докато протича движението със скоростта на светлината. Всичко показва, че нещо друго (фотона) се движи със скоростта на светлината, а промените на електрическото и на магнитното поле са следствие от това движение, последица от движението на фотона със скоростта на светлината. Фотонът предизвиква промените на електрическото и на магнитното поле със своето движение в пространството.

Установеното засега описание на електромагнитна вълна страда от проблеми, когато към него се приложат закономерностите на СТО и особено лоренцовите преобразувания за дължината и за времето при движението със скоростта на светлината. Според сегашните представи, движението на електромагнитната вълна се представя като два допрени с перифериите си един в друг кръга на вихрово електрическо поле. Те се движат изправени по посока на движението, подобно на двете (предно и задно) колела на двуколесен велосипед, но за разлика от двете колела на велосипеда, които се въртят в една и съща посока, двата кръга на вихровото електрично поле се въртят в противополжни един на друг посоки. Около всеки от описаните два кръга на вихровото електрическото поле се въртят, обикалят в перпендикулярната на електрическите кръгове плоскост, кръгове на магнитното поле, също в противополжни един на друг посоки, в зависимост от това, с електрическо поле с каква посока на въртене са свързани. Противоположно-вътящите се магнитни полета, които се доближават едно-друго в перифериите на кръговете на вихровото електрическо поле, служат за нещо като зацепване на отделните, въртящи се в противоположни посоки един след друг кръгове на вихровото електрическо поле. Големият проблем на това общоприето за момента представяне на електромагнитните вълни е този, че макар вълните да се движат със скоростта на светлината във вакуум, те са представяни както с налична дължина по посока на движението, така и с ход на времето (времето им не е замръзнало неподвижно, въпреки движението със скоростта на светлината), който ход на времето, докато си летят със скоростта на светлината, им позволява да се променят нагоре-надолу по едната диаграма и да се въртят с протяжност по посока на движението в другата диаграма. Това сякаш нарушава изискванията на лоренцовите трансформации при движение със скоростта на светлината и налага опит за по-прецизно разглеждане на начина на възникване на промените в електрическото и в магнито поле при движението на електромагнитните вълни. Трябва да има нещо друго, по-вътрешно, което да предизвиква ефекта на промените на електрическото и на магнитното поле така, че тези промени да не нарушават изискванията за дължината и за хода на времето на лоренцовите трансформации. (Актуалното описание на електромагнитна вълна е дадено след 23-тата минута на клипа в следващия линк.) https://www.youtube.com/watch?v=b5uTFYWAhGE&t=3s Има една книга на Христо Коларов. Сега, когато имам по-добра представа за нещата, в сравнение с по-рано - започвам да оценявам тази книга по достойнство! В нея има доста добри хипотези, какво може да представляват фотона и електрона! Предположенията за естеството на протона и на неутрона изглеждат по-неуспешни - не включват кварките и глуоните. По принцип, няма описание и на ефектите от постоянното разширение и свиване на Вселената на равнището на елементарните частици, но такова описание не дава и квантовата механика до момента. Как да опитам да представя по накратко нещата? Да започна с няколко извадки от предговора на книгата. Той е написан на 11 Октомври 1998 г. от А. С. Карастоянов, автор на физ. теории (така е даден в книгата). "Книгата на инж. Христо Коларов "Трактат по електрочество, магнетизъм и гравитация" е фундаментално изследване на уравненията на Максуел. От тях, по чисто дедуктивен път, изследвайки свойствата на определени полеви модели, се достига до материални същности, които са аналози, а навярно и прототипове на основни структурни елементи а познатата ни материя: фотони, неутрино, електрони, протони и др. ... Това следва още повече от установената в нуклеодинамиката аналогия между основните полеви уравнения на електродинамиката и ядрените взаимодействия, включително до уравненията на Максуел и квантовата теория на полето. Особен интерес представлява появата на електричен заряд, магнитен момент и други характеристики на елементарните частици като следствие от първичния полеви вихър. Полевият модел на елементарните частици може да се окаже този етап в нашето разбиране за природата, който позволява да преодолеем противоречието между огромната плътност на вакуума и свободното движение на частиците в него. ..." Ето част от увода на книгата: "... Математическият апарат е векторния анализ, създаден също от Максуел на база теорията на кватернионите на Хамиллтън, т. е. диференциране по координати и време на две аксиоматични, нефеноменологични векторни диференциални уравнения на Максуел, допускащи диференциране по координати и време от втори и по-висок ред. ..." Част от въведението: "... С езика на макросвета, в който живеем това нещо е елементарен, несъставен (първичен) електрически токов контур, който извършва всички възможни свободни (по инерция), в т. ч. съставни (собствени и преносни) движения. Този токов контур е без източници и не е съставен от същински токоносители: електрони, протони, йони и т. н. ... Той е първоизточника на материята (самата тя). Когато токовият контур е прекъснат (несвързан), съгласно теорията на Максуел, той не създава нито електрически, нито магнитни полета и не си взаимодействува с останалата материя. Това е свободното неутрино (антинеутрино). Когато токовият контур е свързан (затворен), от съображения за симетрия той е кръгов, върти се със собствена периферна скорост, равна на скоростта на светлината и се движи транслационно в произволна посока със същата преносна скорост, спрямо всички инерциални отправни системи (ИОС). Той има целочислен спин, равен на единица, създава електрическо и магнитно поле и се проявява като фотон. Той няма маса на покой, не защото се движи със скоростта на светлината с, а защото само в това състояние електрическите и магнитните сили, които създава при своето абсолютно движение, се уравновесяват във всички инерциални отправни системи. ... Тези форми на движение са наречени "Първо стационарно състояние на токовия контур". При извършване на съставното движение, наречено регуларна (свободна) прецесия, като тяло с една неподвижна точка (случай на Ойлер), кръговият токов контур, въртящ се със скорост по-малка от скоростта на светлината, създава само положително или само отрицателно електрическо поле и представлява модел на стабилните елементарни токоносители: електрони, протони и техните античастици. Той притежава маса, кинетичен момент или получислен спин (1/2) и магнитен момент, чиято големина зависи от ъгъла на нутацията. При израждане на регуларната прецесия в ротация само около един от диаметрите на токовия контур, той престава да съществува самостоятелно, защото се разкъсва по оста на въртене. Неговото съществуване обаче е възможно в чужди полета (потенциални ями), например в полето на системата протон-електрон (водороден атом), при което придобива индуцирани (несобствени): маса, получислен спин и магнитен момент. Това е моделът на неутриното (антинеутриното) в неутрона и атомните ядра. При напускане на чуждите полета той се разпада на две свободни частици, неутрино и антинеутрино, по законите на квантовата статистика - преодоляване на потенциална яма (потенциална бариера) и тунелния ефект, спазвайки законите за съхранение. Тези форми на движение са наречени "Второ стационарно състояние на токовия контур". Съществуват и неограничен брой принудени, под действието на външни сили, нестационарни форми на движение на токовия контур, на които съответсвуват неограничен брой нестабилни елементарни частици. Техният брой расте неограничено с усъвършенствуването и увеличаване мощността на ускорителите на елементарни частици. Те могат да се разглеждат като частици на прехода от една стационарна форма на движение в друга и на тях няма да се спираме подробно. ..."

Как да опитам да представя по накратко нещата? Да започна с няколко извадки от предговора на книгата. Той е написан на 11 Октомври 1998 г. от А. С. Карастоянов, автор на физ. теории (така е даден в книгата). "Книгата на инж. Христо Коларов "Трактат по електрочество, магнетизъм и гравитация" е фундаментално изследване на уравненията на Максуел. От тях, по чисто дедуктивен път, изследвайки свойствата на определени полеви модели, се достига до материални същности, които са аналози, а навярно и прототипове на основни структурни елементи а познатата ни материя: фотони, неутрино, електрони, протони и др. ... Това следва още повече от установената в нуклеодинамиката аналогия между основните полеви уравнения на електродинамиката и ядрените взаимодействия, включително до уравненията на Максуел и квантовата теория на полето. Особен интерес представлява появата на електричен заряд, магнитен момент и други характеристики на елементарните частици като следствие от първичния полеви вихър. Полевият модел на елементарните частици може да се окаже този етап в нашето разбиране за природата, който позволява да преодолеем противоречието между огромната плътност на вакуума и свободното движение на частиците в него. ..." Ето част от увода на книгата: "... Математическият апарат е векторния анализ, създаден също от Максуел на база теорията на кватернионите на Хамиллтън, т. е. диференциране по координати и време на две аксиоматични, нефеноменологични векторни диференциални уравнения на Максуел, допускащи диференциране по координати и време от втори и по-висок ред. ..." Част от въведението: "... С езика на макросвета, в който живеем това нещо е елементарен, несъставен (първичен) електрически токов контур, който извършва всички възможни свободни (по инерция), в т. ч. съставни (собствени и преносни) движения. Този токов контур е без източници и не е съставен от същински токоносители: електрони, протони, йони и т. н. ... Той е първоизточника на материята (самата тя). Когато токовият контур е прекъснат (несвързан), съгласно теорията на Максуел, той не създава нито електрически, нито магнитни полета и не си взаимодействува с останалата материя. Това е свободното неутрино (антинеутрино). Когато токовият контур е свързан (затворен), от съображения за симетрия той е кръгов, върти се със собствена периферна скорост, равна на скоростта на светлината и се движи транслационно в произволна посока със същата преносна скорост, спрямо всички инерциални отправни системи (ИОС). Той има целочислен спин, равен на единица, създава електрическо и магнитно поле и се проявява като фотон. Той няма маса на покой, не защото се движи със скоростта на светлината с, а защото само в това състояние електрическите и магнитните сили, които създава при своето абсолютно движение, се уравновесяват във всички инерциални отправни системи. ... Тези форми на движение са наречени "Първо стационарно състояние на токовия контур". При извършване на съставното движение, наречено регуларна (свободна) прецесия, като тяло с една неподвижна точка (случай на Ойлер), кръговият токов контур, въртящ се със скорост по-малка от скоростта на светлината, създава само положително или само отрицателно електрическо поле и представлява модел на стабилните елементарни токоносители: електрони, протони и техните античастици. Той притежава маса, кинетичен момент или получислен спин (1/2) и магнитен момент, чиято големина зависи от ъгъла на нутацията. При израждане на регуларната прецесия в ротация само около един от диаметрите на токовия контур, той престава да съществува самостоятелно, защото се разкъсва по оста на въртене. Неговото съществуване обаче е възможно в чужди полета (потенциални ями), например в полето на системата протон-електрон (водороден атом), при което придобива индуцирани (несобствени): маса, получислен спин и магнитен момент. Това е моделът на неутриното (антинеутриното) в неутрона и атомните ядра. При напускане на чуждите полета той се разпада на две свободни частици, неутрино и антинеутрино, по законите на квантовата статистика - преодоляване на потенциална яма (потенциална бариера) и тунелния ефект, спазвайки законите за съхранение. Тези форми на движение са наречени "Второ стационарно състояние на токовия контур". Съществуват и неограничен брой принудени, под действието на външни сили, нестационарни форми на движение на токовия контур, на които съответсвуват неограничен брой нестабилни елементарни частици. Техният брой расте неограничено с усъвършенствуването и увеличаване мощността на ускорителите на елементарни частици. Те могат да се разглеждат като частици на прехода от една стационарна форма на движение в друга и на тях няма да се спираме подробно. ..."

Жалко, но все пак очаквах да не си срещал книгата. В нея се намират разни слабости, които подготвен човек би забелязал веднага, а някои от тях забелязвам дори и аз. Въпреки това - има някои прозрения, които засега ми се струват адекватни. Постепенно ще започна да ги описвам във форума и се надявам подготвените коментатори като теб да отбелязвате несъвместимостите с различните, твърдо установени досега закономерности, когато ги забелелжите. Аз изхождам, че установеното засега описание на електромагнитна вълна също страда от проблеми, когато към него се приложат закономерностите на СТО и особено лоренцовите преобразувания за дължината и за времето при движението със скоростта на светлината. Според сегашните представи, движението на електромагнитната вълна се представя като два допрени с перифериите си един в друг кръга на вихрово електрическо поле. Те се движат изправени по посока на движението, подобно на двете (предно и задно) колела на двуколесен велосипед, но за разлика от двете колела на велосипеда, които се въртят в една и съща посока, двата кръга на вихровото електрично поле се въртят в противополжни един на друг посоки. Около всеки от описаните два кръга на вихровото електрическото поле се въртят, обикалят в перпендикулярната на електрическите кръгове плоскост, кръгове на магнитното поле, също в противополжни един на друг посоки, в зависимост от това, с електрическо поле с каква посока на въртене са свързани. Противоположно-вътящите се магнитни полета, които се доближават едно-друго в перифериите на кръговете на вихровото електрическо поле, служат за нещо като зацепване на отделните, въртящи се в противоположни посоки един след друг кръгове на вихровото електрическо поле. Големият проблем на това общоприето за момента представяне на електромагнитните вълни е този, че макар вълните да се движат със скоростта на светлината във вакуум, те са представяни както с налична дължина по посока на движението, така и с ход на времето (времето им не е замръзнало неподвижно, въпреки движението със скоростта на светлината), който ход на времето, докато си летят със скоростта на светлината, им позволява да се променят нагоре-надолу по едната диаграма и да се въртят с протяжност по посока на движението в другата диаграма. Това сякаш нарушава изискванията на лоренцовите трансформации при движение със скоростта на светлината и налага опит за по-прецизно разглеждане на начина на възникване на промените в електрическото и в магнито поле при движението на електромагнитните вълни. Трябва да има нещо друго, по-вътрешно, което да предизвиква ефекта на промените на електрическото и на магнитното поле така, че тези промени да не нарушават изискванията за дължината и за хода на времето на лоренцовите трансформации. (Актуалното описание на електромагнитна вълна е дадено след 23-тата минута на клипа в следващия линк.) https://www.youtube.com/watch?v=b5uTFYWAhGE&t=3s

Да, твоето е много по-детайлно описание. Аз не съм проучвал темата за черните дупки в такава дълбочина - в коментара ти имаше няколко неща, които не знаех и са ми от полза. Обаче, не успях да разбера, какво по-точно имаш предвид под превръщането на Слънцето в черна дупка? Ако липсваха съпротивленията, за които се смята, че няма да позволят нашето Слънце да стане черна дупка ли? Защото, доколкото съм чел правилно, звездите към края на живота си експлодират (нови, свръхнови) и в зависимост от масата на остатъка след експлозията се превръщат в джуджета (нашето Слънце), в неутронни звезди (остатъци след взрива, чиято маса значително надхвърля масата на Слънцето) и само най-тежките остатъци, на най-големите звезди (те приключват живота си най-бързо), стават на черни дупки (както и центровете на повечето галактики, разбира се). Значи, както предполагам, имаш предвид - ако можеше Слънцето, с неговата маса, да стане на черна дупка. Много ме интересува, дали си срещал книгата на Христо Коларов, която споменах в коментари от по-рано ("Трактат по електричество, магнетизъм и гравитация") и имаш ли мнение за нея? Не говорим за предположенията му за протона и неутрона - ясно е, че там се е провалил. Но виждането му за фотона, за електрона, позитрона, неутриното и антинеутриното изглежда доста достоверно. Особено, описването на фотона в неподвижна спрямо него инерциална система като сплеснат, поради което наблюдателят от неподвижната система ще го регистрира като вертикална чертичка или казано по друг начин - като трептяща суперструна от теорията за суперструните (аз правя тази съпоставка, в книгата никъде не е спомената теорията на суперструните).

Материята ще приключи съществуването си много преди достигането на хоризонта на събитията. При хоризонта на събитията енергията на уловените от черната дупка лъчения е огромна, може би дори по-голяма и от тази по повърхността на звезда. Още с приближаването си към тази зона, всичко материално ще прегори, ще се унищожи, ще се раздроби, ще се разложи. Материята ще се изпари, много преди да е достигнала хоризонта на събитията, от който дори и фотоните не могат да се измъкнат. Отдавна съм чел теориите, какво се случва при доближаването на черна дупка и може да съм сбъркал някоя подробност, но - така си ги спомням нещата.

Отвъд прага на неутронните звезди, в черните дупки, цялата материя се раздробява на съставните си части, поради което и ентропията се приема за максимална (за разлика от случая с Големия взрив, когато е считана за минимална и за дала началото на хода на времето в познатата ни Вселена). Ако светлината има по-съставни части, за които ние още да не знаем - дори и тя би се раздробила на тях...

Ако има прозорче - ще разбере по все по-бързото приближаване към хоризонта на събитията на черната дупка. Преди достигането на хоризонта има много светене, което отдалече се възприема много деформирано (както отдалече навлизащата в черна дупка ракета ще се възприема като все повече забавяща се, като самото навлизанети в хоризонта на дупката според външните наблюдатели може да трае и столетия). И точно този облик на черната дупка ще вижда космонавта, как се приближава все по-бързо и по-бързо, преди да загуби живота си, а и ракетата си и въобще - цялата материя, насочена към дупката. Все едно с каква скорост се движи, даже ако можеше да е и със скоростта на светлината - няма да избяга от гравитацията на черната дука, когато се е насочил право към нея и е преминал определена граница (много-много преди хоризонта на събитията). От гравитацията на черна дупка не може да избяга и светлината, когато не се движи под определен ъгъл, чрез който да избегне съприкосновението с хоризонта на субитията.

Я, да драсна и аз няколко реда, за разнообразие, че нещата сякаш са зациклили на едно място и в куп страници се обсъжда само едно и също нещо! Тази Вселена, нашата, може да е в черна дупка и дори вътре в черната дупка може да се е формирала предполаганата и отдавна търсена бяла дупка – Големият взрив и постоянното разширение на Вселената ни. Когато нещо навлиза в черна дупка, от неговата гледна точка то започва да се ускорява все повече към вътрешността и да се мачка до разпадането си на чиста енергия. Ако от фрагментираната в черна дупка енергия стане експлозия (например – на ядрото на черната дупка), това би било бяла дупка, която се разширява навсякъде, както и нашата Вселена се разширява. Естествено - това е все още една далечна спекулация. Една от много различни възможности, които все още не са категорично приети и отхвърлени, която в най-голяма степен се доближава до представите ми в момента. При движение със скоростта на светлината имаме занулени вследствие на скоростта маса и дължина по посока на движението. Широчината, височината и масата в покой при масивните частици не се изменят с промяната на скоростта на движение. Това навежда на много интересни предположения! От една страна, спрямо дължината, широчината и височината на Вселената човекът се движи по-бързо и времето му тече по-бавно (дължината, широчината и височината на Вселената се движат по-бавно спрямо човека и затова при тях протяжността е по-голяма, а ходът на времетто им е по-ускорен). Човекът е минал през ускорение, през каквото те не са преминали, поради което параметрите на човека (и особено неговата дължина по посока на движението) са се скъсили, а времето за човека се е забавило. Според Христо Коларов (книгата, която показах в предишния си коментар), елементарните частици представляват елементарен, несъставен (първичен) електрически токов контур, който извършва всички възможни свободни (по инерция), в това число съставни (собствени и преносни) движения. Този токов контур е без източници и не е съставен от същински токоносители: електрони, протони, йони и т.н. (Според мен, което по никакъв начин не е разглеждано в книгата, токовият контур на Коларов, който може да бъде приравнен и на суперструна от теорията на суперструните, но без нейните 9, 10 или 11 пространствени измерения, се изгражда по някакъв сложен начин от някаква засега неясна форма на взаимодействие между постоянното разширяване и постоянното свиване на пространството на Вселената.) Според Коларов, прогнозирания от него токов контур (суперструна, туистор, според разните теории) има две основни стационарни състояния, при едното от които изгражда безмасовите частици, като фотони, а при другото - масивните частици, като електрони, позитрони, а евентуално и неутриното и антинеутриното. Коларов опитва да изгради хипотеза и за протона/антипротона и неутрона, но там нещата сякаш по-не му се получават (въобще не споменава за кварки и глуони, какво остава пък за доказания последните години Хигс-бозон). Много е възможно да се открият редица противоречия на написаното в книгата с някои незаобиколими закономерности на квантовата механика. За мое най-голямо съжаление, аз не съм достатъчно подготвен за такава преценка.

Има една книга на Христо Коларов. Сега, когато имам по-добра представа за нещата, в сравнение с по-рано - започвам да оценявам тази книга по достойнство! В нея има доста добри хипотези, какво може да представляват фотона и електрона! Предположенията за естеството на протона и на неутрона изглеждат по-неуспешни - не включват кварките и глуоните. По принцип, няма описание и на ефектите от постоянното разширение и свиване на Вселената на равнището на елементарните частици, но такова описание не дава и квантовата механика до момента.

Обяснявано е, не само от от мен тука, купища пъти и файдата е никаква. Затова, когато искаш по-мързеливите деца да започнат да мислят, ги оставяш те да си свършат работата. За да ценят намереното, да го прочетат и да го разберат. А пък, ако чакаш някакакво по-специално внимание - вече написах, колко ще струва. В момента аз чета стари коментари отпреди над 10 години, за да не се налага да питам отново за неща, които са вече избистрени. Едни и същи работи се повтарят по куп пъти през годините.

Я, сега аз да ти покажа моята относителна система Халифакс, тъкмо да видиш, как мислещ човек може да дръпне доста във вижданията си, само като следи внимателно, какво казват знаещите (ти също имаш роля - изтръскаваш множество важни обяснения, докато се бъзикаш с псевдопарадоксите ти)... Какво би трябвало да представлява постоянното разширение на пространството? Ако след моментът нула, моментът на Големия взрив, преди който не е имало нищо според досегашното ни ограничено познание, разшитението на Вселената започне от една нищожна, невъобразимо мъничка точица - още в първия момент на формиране на някаква нищожна пространствена сферичка около непрестанно изхвърлящата ново пространство точица, всички точици по тази току-що сформирана простраствена сферичка също ще започнат да избликват ново пространствено разширение. На следващия етап първата точица, "ядрото", заедно с всички нови точици по нейната пространствена сферичка, която продължава да се разширява и да дава място на още повече нови пространствени точици - абсолютно всичките точици заедно продължават да изригват още пространствено разширение. Това изригване отвсякъде на постоянно разширение, разширява първата пространствена сферичка около "ядрото"-начало и формира първи нищожни пространствени сферички около всички останали нови точици. Всички тези нови сферички пространство са пълни с огромно количество нови точици пространство. Целите тези нови и нови изблици на сферички пространство с безброй точици по тях, около всяка от които нови точици изригва ново пространство, заедно с непрестанното разширяване на пространството от всички стари точици - лесно може да се осъзнае, как този процес сам по себе си много лесно би възпроизвел безкрайности и безкрайности от пространствено разширение, ако в някой момент не бъде озаптен по някакъв начин. Това озаптяване възниква с пораждането на материята и като следствие - с възникване на гравитационното въздействие от масата на материята на Вселената като цяло. Формирането на гравитационната кривина на Вселената забавя бурното разширяване на пространството и един вид затваря процеса в кръг, при който постоянното разширяване на Вселената навсякъде, във всяка една нейна точка, се балансира в почти пълна степен от процеса на постоянно свиване. Ако разгледаме внимателно вида на електрическите и магнитните полета на електромагнитните вълни, ще забележим, как те сякаш не отговарят на условието за движение със скоростта на светлоната във вакуум за нулева дължина по посока на движението и за спрял ход на времето. Затова все повече започва да ми се струва, че самите електромагнитни вълни не са източника на движението със скоростта на светлината. Самото движение със скоростта на светлината може да са фотоните, а електромагнитните вълни може да са следствие, остатък от движението на фотоните със скоростта на светлината. Нещо като реактивните двигатели, които извършват работата с реактивната сила в горивните камери и соплата си, а след тях остава следа от изгорелите газове, като следствие.