Станислав Янков

Ако се опитваш да кажеш, че поради инерциалността както на разширението, така и на гравитационното свиване, тези неща не се разглеждат като материални същности (за разлика от КМ, където гравитацията се разглежда като поле, а разширението не се разглежда въобще) - това ми е ясно. На практика разширението и свиването при ОТО е като контейреното пространство при КМ, но с топография, която се влияе от материята (и влияе на материята). Въпреки това, разширението и свиването при ОТО не е с материален характер, точно както не е с такъв и контейнерното пространство на КМ. Ако е това - аз го разбирам. Само имам предвид, че на практика разширението и свиването, независимо дали са нещо материално или не (както е в случая с ОТО не са и бидейки нематериални - нямат и енергийно описание), са съвсем реално съществуващи особености, които не просто се отчитат от космологичните модели за описанието на Вселената, ами дори лежат в основата, във фундамента на това описание - какво точно определя динамиката на свиване и разширение на пространството (разпределението на материята). Те са толкова фундаментални за вселенските космологични модели, че дори не се търси обяснение на произхода им (пространствени особености, произтичащи от разпределението на материята). Точно същото е отношението към неопределеността в КМ, която е нейния фундамент, приема се за даденост и не се търси нейния произход.

Именно! Разширението е по презумпция, то е в същността на всички математически операции, свързани с Вселената. Цялата оценка от формулите е свързана с компенсирането на разширението и с оценяването, дали има остатък от разширение, който да не се покрива от материята/енергията/гравитацията, дали двата елемента (разширение и свиване) са точно балансирали и в някой бъдещ момент Вселената ще спре да се разширява до някакво статично състояние или материята/гравитацията/енергията доминира над разширението и накрая всичко отново ще се смачка до сингулярност. За формулите но ОТО, свързани с оценката на Вселената, разширението на цялата Вселена е същия най-базов, най-същностен елемент, каквото е неопределеността за квантовата механика.

Аз изхождах от виждането, че ролята на абсолютно цялата дясна част на уравнението е да показва, кое е това нещо, което спира разширението - цялата материя във Вселената, цялата гравитационна енергия, гравитационната константа на Айнщайн, умножена по тензора на напрежението и енергията. Цялото дясно нещо е гравитацията на Вселената и нейното основно предназначение е да спре повече (затворена Вселена) или по-малко (отворена Вселена) разширението. Ако разширението като цяло не участваше, при това фундаментално във формулата - голяма част от дясната страна нямаше да се отчита, а само щеше да има горницата на материята, която довежда до свиването отново до сингулярност на Вселената накрая или недостигът на материя, заради който Вселената е отворена и ще продължи да си се разширява вечно. В лявата част, в кривината на пространство-времето (която освен сферична може да е и седловидна - геометрично представяне на разширението), разширението е същностно вложено, защото смисълът от цялата дясна част е да го спре и да придаде нужните изкривявания в лявата част, които се отнасят за Вселената като цяло, като усреднени стойности.

В лявата част на тази формула би трябвало да фигурира под някаква форма и разширението на Вселелната, освен тъмната енергия, която е представена с космологичната константа и прилежащата ѝ пространствено-времева метрика (означението след знака плюс в лявата страна на формулата, точно преди знака за равно). Това разширение би трябвало да е представено някъде или в тензора на кривата на Ричи (първото означение на формулата, отляво) или в половината от скаларната кривина, заедно с прилежащата ѝ пространствено-времева метрика (второто означение, след знака минус и преди знака плюс, с едната/втора пред него). Би трябвало да е представено това базово разширение някак, защото все пак то се извежда от уравненията за полето на Айнщайн, чрез решенията (метриката) на Фридман и Льометр (там се включват и законът на Хъбъл и константата на Хъбъл). Така изводите за параметъра на плътността Омега, дали кривината на пространство-времето е плоска, положителна или отрицателна и дали Вселената е плоска, сферична или хиперболична произтичат точно от едно такова наличие на базовото разширение в най-горната формула. Просто, там това разширение не е представено като някакво поле с енергия, а като специфичната форма на пространствено-времевата кривина (така то се балансира с дяснанта част на уравнението).

Аз не бих тръгнал да обяснявам отблъскването с ентропия. Ентропията си има съвсем конкретни значения (описани и от теб в коменнтара ти) и ако започнем да я ползваме и за всякакви други неща - много бързо ще стане пълна каша, тотална боза или манджа с грозде, както са популярните изрази за безсмислиците. Все повече ми изглежда, че КМ и ОТО не могат да се съвместят хармонично поради някакви слабости в подхода и при двете. Аз, за момента, ако трябва да започна от някъде, то това би било от основата, а именно - как би било най-добре да приемам пространството. И определено не бих се спрял на контейнерната представа - дори ако нещо подобно съществува реално в най-най-безбрежните далечини, моят диаметър, в който е успяла да бъде проучена Вселената не включва такова състояние, затова и няма смисъл да разглеждам пространството като такова. По отношение на КМ най-смислено ми изглежда (засега), пространството да се разглежда като поле, в рамките на което и при неговото поведение (защото то е динамично и се движи - на едни места се разширява, а на други се стеснява) други полета правят други неща и всичките тези полета, включително полето-пространство си взаимодействат, докато не образуват наблюдаемата Вселена такава, каквато е в момента (нека не забравяме, че в КМ абсолютно всеки вид елементарни частици си има свое-собствено поле и там полетата са доста на брой). По отношение на ОТО най-смислено ми изглежда (засега), дефинирането на пространствено-времевата кривина да включва някакво специално съчетание между огъване на пространство-времето отвътре-навън (отблъскване) от една страна и отвън-навътре (привличане) от друга страна. Понеже отдясно са само материята и енергията, привличащата гравитация е отляво, под формата на кривината на пространство-времето - значи и едно внасяне на допълнителен аспект като отблъскваща гравитация би трябвало да се разполага някъде в лявата страна. Иначе, след като приема, че пространството не е контейнер, а активен участник и част от процесите, веднага след това бих продължил с разширението на това пространство, като първа стъпка на разглеждане. Дали това да бъде поле, идентично с гравитационното поле при КМ, но с противоположни знаци или да бъде огъната отвътре-навън кривина на пространство-времето, като при ОТО - на този етап от знанията ми (или по-скоро незнанията ми) не съм в състояние да реша.

Това, което налага да не се пренебрегва и разширението е фактът, че това практически е гравитация, но с две различни характеристики от другата гравитация - действа от точка навън (другата, привличащата гравитация действа отвън към точка) и е навсякъде в пространството (привличащата гравитация се събира в една точка само на едно място). След като привличащата гравитация получава специално разглеждане и от двете теории (под две различни форми), то и отблъскващата гравитация би трябвало да получи внимание, защото също е гравитация, едновременно с това е коренно противоположна на другата гравитация. Извън това, знаем, че обичайната гравитация е продукт на материята, получава се вследствие на концентрациите на материя. Логично е да се предположи, че след като отблъскващата гравитация е точно обратното и то не само в едно отношение, на привличащата гравитация - антигравитацията да е в основата на формирането на материята. Материята да се формира по някакъв начин от отблъскващата гравитация (която трябва да си е поле, по КМ, точно като гравитацията, но с противоположни знаци), а пък като следствие от формирането и концентрацията на материята, отблъскващата гравитация в околността да се преобръща на привличаща гравитация. Всичко е сложна промяна на перспективи на възприятието. И може лоренцовите трансформации да играят роля още от самото начало на прехода от отблъскваща гравитация, през материя, до привличаща гравитация.

Цитат от по-ранен коментар на Скенер: “Виж сега, според общата теория на относителността за нормалното разширяване на вселената енергия не е нужна. Енергия е нужна за ускореното разширяване, и това е тъмната енергия (затова е кръстена на "енергия"). Нормалното разширяване е просто решение на познатите ни уравнения без излишна енергия - просто това е устойчива динамична геометрия, нещо като движението по инерция, което не изисква също енергия. Така както в класическата физика статичното евклидово пространство се поддържа такова без енергия. ... Така че нормалното разширение не изисква енергия. А енергията от тъмната материя на малки мащаби е пренебрежима по въздействие. Нещо повече - тази енергия не действа на материалните обекти, а по характера си основно на пространството - и вече индиректно на материята, защото геометрията на пространството вече определя движението на материята. Така че видимите ефекти в сравнително близки разстояния (милиони парсеци) се определят само от нормалното разширение, което още Хъбъл е намерил.“

Скенер вече обясни в същия му коментар, че този член на уравнението описва само ускорението на разширението, а не разширението като цяло. Ако разширението не се включва по някакъв начин и в останалите два члена в лявата част - то на практика не фигурира по никакъв начин в това уравнение (останалите два члена описват само пространствено-времева кривина на свиващата гравитация). Вероятно на Скенер му се налага да обяснява едно и също нещо по няколко пъти, защото за мен, примерно, това е съвсем нова материя, с която не съм боравил досега (въобще, камо ли пък често) по правилния начин и все още изпускам в разсъжденията си множество важни моменти. (Той отново е написал важни детайли след твоя коментар, но тях ще ги разгледам внимателно след работа - това нещо си иска доста усилия, особено за лаик като мен.) По дяволите - истинската наука, без профанските, публичните наслоявания, била страшно интересно нещо! В момента ужасно съжалявам, че не владея достатъчно уравненията на КМ и на ОТО!

Аз нямам предвид точно това, макар че то е базово разминаване между двете. Аз имам предвид, че и двете не включват движение, което е същностно, макар и най-слабото - разширението на пространството. Доколкото си спомням, някога така са пренебрегвали и гравитацията, защото е била многократно по-слаба от електромагнитното взаимодействие. Сега разширението е най-слабото на единица площ (защото е разпростряно в цялата Вселена), но в началните етапи, инфлационното разширение, е било най-могъщото въздействие.

Въобще не смея да правя подобен генерален извод, защото не владея колкото трябва математическия апарат нито на КМ, нито на ОТО. За да си позволя някакви подобни твърдения, трябва да мога да боравя повече или по-малко свободно с формулите на двете теории. Но е факт, че разминаването при двете е основно при интерпретирането на пространството (математически), а силното, електромагнитното, гравитационното взаимодействие, плюс разширението, представляват едно от две базови поведения - свиване и разширяване или привличане и отблъскване. Има прекалено много общо в характера им в дълбочина, а гравитационното отблъскване е буквално идентично с гравитационното привличане, освен това, че е с точно противоположен знак. И е съвсем реално съществуващо, регистрира се с наблюденията.

Започва да ми става все по-странно! От всички обяснения, които съм прочел досега, оставам с впечатлението, че нито квантовата механика, нито теориите на отосителността разглеждат по някакъв начин разширението на пространството! В смисъл - никъде не го включват числово като феномен! КМ разглежда пространството само като лист хартия (размерност), върху който описва движенията на всичко останало, а самият лист хартия, който служи за основа е без значение. И дори и така, разширението пак не се разглежда никак, поне като кравитационно поле с обратен знак! При ОТО е още по странно! Листът хартия (пространство-времето), върху който се описват нещата (чрез формулите), не само не е статичен и непроменим, ами даже се движи (базовото разширение на пространството) и въпреки това във формулите на ОТО това движение също не фигурира по никакъв начин (ако правилно съм разбрал обясненията по-горе на Скенер и това базово, носещо разширение все пак не е включено по някакъв начин в знаците на кривината на пространство-времето в лявата част)! Предполагам, че този съвсем реален, съществуващ ефект на пространството (съпоставим с гравитационното въздействие) е толкова усърдно пренебрегван, защото на практика представлява най-слабото взаимодействие в природата - действа по-слабо на единица площ дори и от гравитацията, която сега се счита за най-слабото взаимодействие. За да сме по-точни - това е форма, идентична с гравитацията, но със същественота разлика, че ако гравитацията действа привличащо към една точка, антигравитацията действа отблъскващо навсякъде (във всички пространствени точки). Отблъскващата гравитация е толкова слаба, защото не е концентрирана в относително малки области, а е резположена в много широка площ (цялата Вселена).

Ако се дразня - то е колкото се дразни човек от две-три досадни мухи в стаята му (на Гугъл не знам си кво си и мозъка му е, видимо, колкото на муха ). И когато му писне на този човек от мухите - има си мухобойка... Щом вие още пърхате и побръмчвате тука - значи сте далече-далече от дразненето ми!

Нека го напиша по-логично: ОТО не разглежда разширението на Вселената с един конкретен темп. Това разширение се приема за някаква даденост. Обаче, когато същото това разширение започне да се ускорява над този зададен темп-даденост - това надвишение над зададения темп-даденост вече започва да се нарича тъмна енергия. Да, но разширението на пространството с темпа-даденост е съвсем реална и налична проява, и при това - с някакви конкретни енергийни стойности! То не протича с темп 0 (въобще да го няма) или безкрайност (мигновено), а с един конкретен темп. Може би в уравнението, представено от Скенер по-горе това разширение е дадено чрез параметри на изкривяването на пространство-времето в лявата част на уравнението - за съжаление въобще не съм подготвен да дискутирам адекватно математическата част. Обаче един по-различен математически подход, с разглеждане на една обща енергия на разширение и материя, която в някой момент се разделя на обособено разширение от една страна и материална компонента от друга страна, може пък да донесе някой по-различен ъгъл на изводи и да извади сега скрити нови закономерности. Относно едно потенциално усложняване на ОТО, като се раздели пространствено-времевата кривина на повече от само този един-единствен компонент - това би могло да приближи ОТО към някои резултати на КМ (специално относно квантуването), без да се търси съвместяване на двете теории. Изцяло със средствата на ОТО, но в един по-усложнен неин вариант.

Аз имах предвид възможност, според която една обща енергия (която не се отчита от ОТО, от съображения за простота и за симетричност) първо да е служила почти само за инфлационното разширение на Вселената, след това голяма част от нея (но не всичката, защото разширението си е продължило с по-бавни темпове) да е послужила за образуването на материята, с което рязкото разширение значително се е забавило. Такава обща енергия сега не се разглежда - разширението на Вселената с една статична скорост се разглежда като даденост, точно както и половината характеристики на елементарните частици, които успяват да получат конкретни стойности при замерване (благодарение на това, че другата половина характеристики остават неопределени), получават тези конкретни стойности като даденост (по презумпция, по подразбиране, като специална привилегия - неопределеността важи за част от характеристиките, те даже се считат за несъществуващи, обаче без обсъждане не важи за друга част от характеристиките на частиците и тази част характеристики си дава съвсем конкретни и определими стойности). Този подход на игнориране на една подобна цялостна енергия обаче се дължи на избрания математически подход. Друг математически подход би могъл да я третира в цялост.

Контейнерната представа за пространството на КМ не пасва - при такава разширението на пространството ще дава само повече свобода на движение на всичко “по периферията му”, но няма да увлича със своето разширение и галактиките. Могат да се съставят варианти с контейнерно пространство, в които да работят всякакви полета и същността да е в поведението на полетата, но това е излишно усложняване с условни, несъществуващи неща (контейнерното пространство). От друга страна, сложните кривини от всякакво естество на пространство-времето, специално това на ОТО (вече е коментирано, че няма проблеми със съвместяването на СТО и КМ), сякаш се опитват да съвместяват няколко различни процеса на едно място (включително коренно противоположни, като отблъскващата и привличащата гравитация, всичко това - в една-единствена кривина). Може би това съвместяване на различни неща в едно нещо (опростеният характер на изкривяванията на пространство-времето, който не включва важни за КМ параметри) не позволява на ОТО да стигне до квантово-механичните детайли. Известни ли са ти разработки, които да опитват да разглеждат изкривеното по всякакви сложни начини пространство-време на ОТО, като съвкупност от две или повече полета (минимум - едно антигравитационо и едно гравитационно поле или пък едно и също гравитационно поле, но с различни знаци отпред)? Нещо като морски океан/пространство с риби/галактики в него, които се носят от теченията на водата на този океан, но самият той да е пространството. Без пространство-контейнер, в което въпросният океан/пространство/поле (или няколко полета) излишно да се помещава.

Предполагам, че това произхожда от усвояването на подхода на класическата механика, според който при равномерно, праволинейно движение не се изисква разход на никаква енергия и същото е и при отблъскващото и привличащото гравитационно въздействие, при което също не се изисква разход на енергия от телата, за да се държат те по съответстващия на дадената гравитация начин. Ако правилно съм разбрал от досегашните ти обяснения, именно тук, в начина на третиране на пространството е и голямото разминаване между ОТО и КМ. ОТО разглежда гравитационното въздействие като изкривяване на пространство-времето, без участието на енергия, а КМ го разглежда като гравитационно поле с енергия.

Увеличението на диаметрите на двете галактики означава увеличение на всичко в тях, което значи, че един метър от преди увеличението също ще се увеличи 5 пъти, като пак ще си се нарича 1 метър и така разстоянието между двете галактики ще си остане същото. Освен това червеното (или пък синьо) отместване зависи не от разстоянието, а дали това, което излъчва светлината е неподвижно спрямо регистратора, дали се отдалечава или се приближава в момента на излъчването. За момента ми се струва, че за всичко се ползва енергията от разширението на Вселената (инфлатонното поле), като при вълните и елементарните частици тази енергия се “компресира” (“огъва” и “наслагва”) в самите частици, със силното, електромагнитното и слабото взаимодействие, в които те участват и в резултат на тази “компресия” около намачканата материя се образова “разреждане” на пространството. Това накрая води до преобръщането на отблъскващата гравитация на привличаща такава при масивните обекти - енергията на отблъскването там се ползва за компресията на масивните форми.

Представи си две сфери със съответните им два диаметъра и с дадено разстояние между техните центрове. Ако разстоянието между центровете на двете сфери нарастне 5 пъти и едновременно с това и диаметрите на двете сфери нарастнат 5 пъти - според двете сфери, те ще си стоят на едно и също разстояние една от друга през цялото време. Обаче, ако разстоянието между центровете на двете сфери нарастне 5 пъти, а диаметрите на двете сфери нарастнат по-малко от 5 пъти - на двете сфери ще им изглежда, че се отдалечават една от друга и ще има червено отместване на светлината им.

И още нещо интересно! В самите атоми има големи празни пространства, в които също би трябвало да протича постоянно разширение, както навсякъде другаде във Вселената, което би разцепило атомите в някой момент. Очевидно силното и електромагнитното взаимодействие са достатъчно преобладаващи, за да не може това да се случи.

Значението е, че ако галактиките се разширяваха, самите, със същия темп, с който се разширява и пространството на Вселената - ти нямаше да отчетеш червено отместване, а щеше да отчетеш светлина, като от статични, неподвижни една спрямо друга галактики. Нееднородности на реликтовото лъчение означават, че материята е била нееднородно разпределена във Вселената още в онзи най-ранен момент, когато е излъчила реликтовото лъчение и ако не греша - тази нееднородност се дължеше на някакви квантовомеханични особености.

Разширението на Вселената би искало да отмести светлината към червения спектър, но равно-пропорционално разширяване на самите галактики би върнало синия дял, който иначе щеше за се загуби и да се запази червеното отместване. Заради разминаването между пропорциите на разширяването на пространството и на свиването на галактиките се получава червено отместване на светлината им. Гравитацията на цялата материя във Вселената, като цяло, се отразява на разширението на Вселената, като цяло (формулата, която по-горе Скенер постави). Очевидно гравитацията не насмогва, което води до тъмната енергия (наличие на разширение на пространството, при това с леко ускорение). Разпределението на материята във Вселената, включително като галактики и звезди, зависи освен от гравитацията, също и от някакви нееднородности на реликтовото лъчение още в самото му начало, но този момент все още не ми е достатъчно ясен, за да го описвам по-подробно.

Има някакво сходство и едновременно и някаква разлика между вълните на микро- и тези на макро-ниво. Всичко започва от повсеместното разширение на пространството, неговата кривина, неговото огъване отвътре-навън (отблъскващата радиация). След някакви преобразувания на това повсеместно разширение се достига до материалните форми (включително полета и вълни) и в резултат на формирането на материята, като страничен ефект или крайна последица, повсеместното разширение се преобръща точно наопаки и кривината става отвън-навътре (привличащата гравитация). По-находчив анализ на приликите и разликите между микровълните и макровълните би могъл да даде някоя нова идея за ставащото между промяната на отлъскващата гравитация в привличаща гравитация.

Гледам - от всичките ти телесни отвори прелива мозък (затова сигурно ти е останал толкова малко за ползване). Задача с невъзможна трудност за празноглави простаци: Как антигравитационното поле в началото (инфлатонното поле с отблъскващата му гравитация - повтарям го, за да могат и тези с изтекъл мозък все нещо да позапомнят) достига в крайна сметка до типичното гравитационно поле с общопознатата, привличаща гравитация? Как точно, през какви стъпки отблъскваща кривина на пространството в крайна сметка се преобръща точно наопаки - в привличащата кривина на пространството? На всичкото отгоре има няколко важни момента: 1) И в двата случая става дума за едно и също нещо - изкривявания в диаметрално противоположни една на друга посоки на пространство-вемето, на самия фундамент на всичко! 2) Антигравитационният ефект се отнася за много по-голяма част от Вселената - условно по-"празните" пространства, а пък гравитационният ефект се отнася към много по-малки части от Вселената - галактиките. Гравитационната кривината на Вселената като цяло не успява да устои на антигравитационното въздействие (тъмната енергия). 3) Има диспропорция и по отношение на самите галактики. При стриктно балансирано разширение на всичко с разширението на пространството, освен че галактиките щяха да се разбягват, със същата пропорция те щяха и да увеличеват размерите си и наблюдателите в тях нямаше да регистрират никакъв ефект на разбягване (търсената от Айнщайн в началото статична Вселена, с галактики на еднакво разстояние една от друга през цялото време). Обаче галактиките не увеличават размерите си пропорционално на разбягването на центровете им една от друга и така наблюдателите в тях регистрират разбягването. Тоест - в района на самите галактики привличащата гравитация действа с по-голяма сила, отолкото действа силата на антигравитацията, която кара самите галактики да се разбягват една от друга. (Може би антигравитацията действа на по-големи площи и затова изглежда по-слаба, а гравитацията действа на по-малки, по-концентрирани площи и затова е по-мощна в рамките на тези по-концентрирани площи. Обаче пък антигравитацията продължава да се пълни с нова енергия и така разширението да се ускорява - тъмната енергия. Към привличащата гравитация такъв приток на нова енергия няма - образуването на нова материя е спряло и няма нова материя, която да увеличава гравитацията във Вселената като цяло.)

А вакуума, температурата и концентрацията на какво са свойство? Жокер - на пространството, което в действителност е поле (материя). Инфлатонното поле.