Станислав Янков

Интересува ме, благодаря! Ще прегледам дискусията и статията.

От това, което срещам, оставам с впечатление, че отхвърлянето на релативистката маса се състои в това, че не във всички случаи енергията е равна на масата, умножена по скоростта на светлината на квадрат. Тази формула е валидна само при определяне на енергията на масивно тяло, когато то ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се намира в покой. Актуализираната формула за енергията освен масата и скоростта на светлината, вече включва и импулса. Така енергията на подвижно тяло вече става различна (по-голяма) от енергията на тяло в покой (при тялото в покой стойността на импулса е нула и затова се прилага опростената, масово позната формула за енергията, масата и квадрата на светлината). Не само, че не е отречена лоренцовата промяна на масата с промяната на скоростта, но и точно заради тази промяна се е наложило общопознатата формула за енергията, масата и квадрата на скоростта на светлината да бъде допълнена и с импулса.

Знаеш ли някое сериозно място, което да обяснява, защо е отхвърлена лоренцовата промяна на масата с промяната на скоростта на движение и с какво обяснение е заменена? Имай предвид, че "релативистка маса" се използва в по-специфичен смисъл - за придаване на "маса" на иначе безмасовите фотони.

Не-не! ТО е крива! Американци, руснаци, китайци само ни лъжат, че я ползват за космическите си програми! Тайно от нас си ползват класическата механика!!!

Не! Просто - в единия случай ги гледа Пижо, а в другия случай ги гледа Пенда!

Ходът на времето в двете системи не може да е еднакъв, щом се движат една спрямо друга, но при по-продължителни събития можем да говорим за едновременност. Ако чуждата ракета се приближава в илюминатора на моята ракета 2-3-5-15 минути - спокойно може да се намери момент (при това не един), в който едновременно и аз да гледам приближаването на чуждата ракета в моя илюминатор, и наблюдателя в чуждата ракета, в същото време, да гледа приближаването на моята ракета в неговия илюминатор. Даже бихме могли да си помахаме при разминаването! Тука малко започнахме да издребняваме излишно!

Наистина не може, защото дори и някак въртенето на Земята около Слънцето да се ускори много (равнозначно на въртенето на Слънцето около Земята да се ускори много) - Слънцето само ще се сплеска донякъде в дължината си (по посока на движението). Широчината му и височината му няма да се променят никак. Така че - наистина не може да стане описаното от теб!

Нямам специални претенции на голям разбирач. Приемам всяка основателна критика. Иначе, ако ще се занимаваме със заигравки - когато аз си седя неподвижно в креслото на моята равномерно и праволинейно движеща се ракета, то едновременно (с цялата му прецизна условност) виждам и таблото на ракетата ми пред мен, и приближаващата (нарастваща и все по-отчетлива) чужда ракета срещу мен. Така на мен едновременно (с цялата му прецизна условност) ми изглежда, че таблото на моята ракета въобще не се движи, докато в същото време чуждата ракета през илюминатора все повече и все повече приближава, но когато се разминем с нея, аз ще установя, че тя е малко по-къса и малко по-тежка в сравнение със същите параметри в "покой". Докато аз гледам едновременно и неподвижното табло на моята ракета, и приближаващата в илюминатора чужда ракета - наблюдателят в чуждата ракета в същото това време може да гледа неговото неподвижно табло и наближаващата в неговия илюминатор моя ракета, която при разминаването ни ще му се стори лоренцово-скъсена и лоренцово-натежала, точно както на мен ми струва такава неговата ракета, при същото разминаване. Вече уточних, че въобще не коментирам хода на времето в ракетите. Предполагам, че това обяснение няма слабости.

Въпросът с времето е по-друга история. Времето е част от "по-дълбокия" фундамент на Вселенат, за разлика от малко (само малко) по-повърхностите лоренцово скъсяване и лоренцово натежаване.

Скъсяването си е съвсем реално, точно както и повишаването на масата е съвсем реално (повишената маса ще ти се отрази, на теб като наблюдател, съвсем физически и осезаемо, особено ако ракетата те блъсне, докато си лети срещу теб).

И двете ракети са пълноразмерни и едновременно - и двете ракети са и скъсени в същото това време. Всичко зависи от това - кой ги гледа. Ако ти гледаш твоята ракета, която възприемаш като "неподвижна" - тя ти изглежда като пълноразмерна. Ако в същото това времи ти гледаш чуждата ракета, която на тебе ти изглежда да се движи с дадена скорост спрямо твоята "неподвижна" ракета - чуждата ракета ти изглежда лоренцово-скъсена и лоренцово-натежала. Едновременно, ако някой в другата ракета гледа своята ракета, която той разглежда като "неподвижна" - неговата ракета му изглежда пълноразмерна. Ако същият в другата ракета, в същото това време, гледа твоята ракета - според неговите възприятия твоята ракета се движи спрямо неговата "неподвижна" ракета с дадена скорост и затова за него твоята ракета е лоренцово-скъсена и лоренцово-натежала. И двете ракети едновременно са и пълноразмерни, и скъсени, но кое от двете е, зависи за кой от всичките наблюдатели става дума. Това е същността на относителността в ТО. Всичко е относително, специфично спрямо абсолютно всеки отделен наблюдател, без изключение.

Смисълът на ТО е точно този, че всичко е субективно спрямо всеки различен наблюдател/регистрираща технология. За мен, стоящ на ЖП-гарата, лоренцово-скъсеният и лоренцово-натежал преминаващ вагон е точно толкова реален, колкото е реална за мен, пътуващ във вагона, лоренцово-скъсената и лоренцово-натежала гара. Всичко е конкретно относително спрямо всеки отделен наблюдател/регистратор. (Вероятно прави впечатление, че не споменавам нищо за забавянето на времето. Причината е, че според мен това е малко по-друга "бира".) Още по-нагледно става, когато заговорим не само за две, а примерно за пет ракети, летящи в дълбокия Космос една срещу друга и разминаващи се, при това с различни скорости една спрямо друга. Летящите във всяка от тези пет (или още повече) ракети наблщдатели ще възприемат собствената си ракета като "неподвижна", а всички други ракети - като движещи се спрямо тях, с различните им скорости и с различните им лоренцови скъсявания и лоренцови натежавания. За абсолютно всеки отделен наблюдател всичко ще е съвсем реално и съвсем относително по отношение на него самия.

Перипетиите на НАСА при комуникациите с Марс! Както ясно виждаш, пределността на скоростта на светлината (времето, което е нужно на сигнал от Земята да достигне до ТОЧНОТО МЯСТО на марсохода /марсианския РОУВЪР/, както и от марсохода, обратно до Земята) е фундаментална за точните изчисления. И това се прилага не само от американците на Марс, но и от американците на Луната (мисиите Аполо), от руснаците на Луната (руските луноходи и лунни сонди), от китайците на Луната и т.н. и т.н. и т.н. Уверен съм няма да отречеш, че невъзможността светлината да се ускори повече от максималната си скорост (примерно - чрез излъчването ѝ от засилена към Марс или към Луната ракета) и така и невъзможността комуникацията с устройства на Марс и на Луната да става по-бързо от възможното при скоростта на светлината като максимум, опровергава класическата механика и потвърждава ТО. Защото ако ТО не беше вярна - светлината щеше да може да се ускори до по-голяма от максималната си скорост и комуникациите с Марс и Луната щяха да могат да бъдат още по-бързи от досега, нали? Никога ТО не е претендирала да отрича класическата механика. ТО само допълва/коригира класическата механика в няколко нейни детайла и така уточнява нещата още повече.

Знаем, че ТО работи. Например, американците пак изпратиха апарат Марс. Марс е на голямо разстояние от Земята. При това голямо растояние, ако сигналите за управление на марсианския РОУВЪР и информацията от РОУВЪР-а към Земята се изпращаха по законите на класическата механика, а не по тези на ТО, отклонението им от очакваното място щеше да е голямо - с разлика от километри и даже от десетки километри. Изпращаните сигнали нямаше да могат да достигат до приемниците на РОУВЪР-а и на НАСА и така този спуснат на Марс апарат щеше да е неуправляем и въобще безполезен. След като ТО очевидно работи - защо трябва да я усложняваме с допълнителни, неверни неща, но за сметка на това пък пасващи на разбиранията на неразбиращите ТО?! Това е съвсем излишно усложняване! Ако се опитваш да обясниш еднаквостта на скоростта на светлината спрямо всеки наблюдател, от всяка ИОС, независимо как се движи тя, като проси отречеш СТО - това не е смислен подход. По-добре задълбай в начина, по който се разпространяват електромагнитните вълни и в разликата между фотоните и частиците на материята.

Не мога да разбера логиката, която застъпваш. Състояние на физически покой не може да съществува, понеже във всеки един миг Вселената се движи - непрекъснатото разширяване на пространството. Покоят може да бъде само условен, относителен, зависим от състоянието/местоположението на наблюдателя/регистриращата апаратура. Само един наблюдател/апаратура може да регистрира нещо, което той да възприема като условно "неподвижно" от негова гледна точка и нещо друго, което да възприема като подвижно. Този наблюдател/апаратура обаче може най-спокойно да бъде свързан и с подвижното нещо и тогава вече подвижното нещо ще му изглежда "неподвижно", а пък "неподвижното" ще започне да възприема като подвижно. Ако ти си на ЖП-гарата - на теб влакът ще ти изглежда като подвижен, а гарата, на която ти стоиш - като "неподвижна". Обаче ако си във влака - на теб влакът ще ти изглежда като "неподвижен", а перонът ще ти изглежда да се движи. Ако ти си свързан с всичките онези неща, които се движат спрямо твоето Състояние на Физически покой - на теб ще ти изглежда, че се движи Състоянието на Физически покой, което означава, че всъщност то въобще няма да е покой, а ще е движение. Дори когато един влак, спрял на гара, ти изглежда "неподвижен", реално химическите елементи, от които той е изграден, непрекъснато се движат спрямо теб и точно благодарение на това ти успяваш да възприемеш влака. Ако го нямаше това постоянно движение на атомите на влака спрямо теб - ти нямаше да възпремаш нищо. Тогава на мястото на влака щеше да има само празно пространтво (разширяване на Вселената).

Етера е отхвърлен отдавна, от самоя Айнщайн. Състоянието "покой" се определя от това, къде е наблюдателя/регистриращата апаратура. Когато наблюдателят/апаратурата е в К - той ще възприема (условно) К като система в покой. Но ако наблюдателят/апаратурата е в системата К1 - той ще възприема системата К1 като система в покой. Няма никакво ограничение, наблюдателят/апаратурата да може да бъде в К, но да не може да бъде в К1. Реално за никоя от двете системи не може да се каже, че е в покой - двете системи се движат (И ДВЕТЕ) една спрямо друга.

Какъв е тоя проблем или "парадокс", както го наричаш?! И как се определя, че едната от двете системи е "неподвижна", след като абсолютно всичко във Вселената се движи?! Защо да е неподвижна К, а не К1?!

Теорията на относителността води до съвсем реални следствия, но е трудна за осъзнаване, заради предшестващия житейски опит на човека, преди да се запознае с теорията. От деца всички сме свикнали с определено поведение на събитията, които познаваме и нещо по-сложно за установяване, като СТО и ОТО, ни затруднява - изисква да променим представи, които са се възпроизвеждали у нас още от деца. Положението е подобно на това, да се опитаме да обясним, какво в класическата механика означава ИОС с равномерно, праволинейно движение, на някой беден и необразован нещастник, който няма дом и преживява ден за ден на улицата. Той страшно трудно би осъзнал, как нещо без усилие може да се движи равномерно и праволинейно, докато на него през целия му живот се налага да полага усилие, за да се движи и не полага никакви усилия, само когато не се движи по никакъв начин. Подобен преход на осъзнаването изисква и преминаването от класическата механика към теориите на относителността. Още примерът, който се ползва от автора на тази тема, в опит да се покаже несъществуващата нереалност на СТО, демонстрира дълбоката му привързаност към старите му представи - същите, които много, много пречат за осъзнаването на СТО и на изводите, които произтичат от нея. Примерът е с наблюдател в ракета и с друг наблюдател на "неподвижната" Земя. Да, ама всъщност Земята се движи - около Слънцето, в галактиката, в галактическия куп на нашата галактика... Земята е като втора ракета! Много по-удачно щеше да бъде, примерите да се разглеждаха с движение на две ракети една срещу друга (или отдалечаващи се една от друга) в дълбокия Космос. Така се избягват интуитивните усложнения, които сложните движения на Земята и на ракетата около Земята предизвикват. Ако имахме само една ракета в дълбокия Космос - тя щеше да се усеща от всички, свързани с нея, като съвършено неподвижна. Нямаше да има нищо около ракетата, спрямо което тя да се движи - нито звезди, нито други ракети, а само "неподвижна" тъма (условно неподвижна, защото пространството никога не спира да се разширява и при това - с леко ускорение с времето). Тогава в далечината се появява друга ракета, която се разминава много близо с нашата ракета. Тук СТО е съвършено ясна, освен за онези, които не желаят да я разберат. Според нас, в нашата ракета, която ние си считаме за неподвижна, движи се другата ракета и затова ние отчитаме нейната дължина по посока на движението ѝ лоренцово-скъсена в сравнение с дължината ѝ в "покой", а масата ѝ - леко увеличена в сравнение с масата ѝ в "покой". В същото време, наблюдателите в другата ракета, която те също считат за неподвижна по отношение на себе си, смятат за неподвижна нашата ракета и поради това те също възприемат нашата ракета като лоренцово-скъсена по отношение на тях и с по-висока маса в сравнение с масата ѝ в "покой". Тяхната ракета си е с "нормалните" размери и маса, понеже я възприемат за неподвижна спрямо тях, както и нашата ракета си е с "нормални" размери и маса от наша гледна точка, защото ние си я считаме за неподвижна. Какво чак толкова сложно има за осъзнаване относно тая СТО?!!!!!

А-ха! Демек - според теб не съществуват открити вагони (онези открити вагони, които возят разни танкове, багери и всякаква друга техника реално не съществуват, мираж са, илюзия...)! Ясно! Междувременно - глупавите учени по света не спират да потвърждават и потвърждаван, отново и отново, постановките на Айнщайн: https://hicomm.bg/science/dokazaha-obshchata-teoriya-na-otnositelnostta-v-cyalata-vselena.html

Според работата ти досега, как наблюдатели извън закрит вагон ще видят, че в него каквото и да било свети или не свети? На екстрасензорни способности ли ще разчитат?

Не съм я гледал и нямам време да го правя. Ако някой може да докаже или поне да покаже теоретично, че когато светне лампа във вагон в движение, човекът във вагона ще регистрира скорост на светлината от лампата, различна от скоростта на светлината, която ще регистрира неподвижен човек извън вагона - тогава ще приема, че СТО не е вярна (но тогава трябва и да се обясни, защо ефектите от светещите космически обекти или тези при електромагнитните комуникации и излъчвания от всякакво естество се държат така, сякаш СТО е съвсем вярна). Ако някой е достигнал поне до теоретично категорично потвърждение на подобна невярност, той ще може да го обясни много просто и нагледно, точно както най-просто аз обясних по-нагоре същността на СТО (всичко останало е следствие само от тази фундаментална същност - и промяната в хода на времето в движещи се една спрямо друга системи, и промяната на теглото им, и промяната на дължината по посока на движението им).

Ако толкова ясно бяснение ти определяш като "празни приказки" - по-добре си говори сам и си въобразавай, че знаеш нещо, до което не могат да достигнат дори Стивън Хокиг и суперкомпютри за милиарди долари. Аз повече не смятам да се занимавам с такива фантастики.

Струва ми се, че не си успял да разбереш точния смисъл на специалната теория на относителността и от там си се омешал в страшна каша. СТО ти казва само едно-единствено нещо, а именно - скоростта на светлината във вакуум е еднаква (почти 300 000 км/сек) за абсолютно всички наблюдатели (инерциални отправни системи). Тоест - ако покрай стоящ на място стопаджия мине кабриолет с дете в него и детето хвърли от колата камък по посоката на движение на кабриолета, детето ще отчете скорост на камъка х, с която го е захвълило, докато стопаджията ще отчете скорост на камъка у=х+скоростта на колата. Ако обаче детето в кабриолета не хвърли камък, а светне с фенерче по посоката на движение на колата и детето, и стопаджията, и всеки друг, независимо как се движи спрямо кабриолета - всички без изключение ще отчетат една и съща скорост на свелината (почти 300 000 км/сек). Всички останали изводи и уточнения са следствие от този единствен фундаментален извод на СТО и всичко е потвърдено от десетилетия, включително в Космоса (астрономията, комуникацията с екипажите при пътуванията до Луната и всякакви други свързани с огромни разстояния взаимодействия, където и най-нищожните неточности в изчисленията ще доведат до огромни пространствени разлики и до провал). СТО е съвсем вярна и се е доказала от десетилетия, в най-критични обстановки. Проблемът на ТО е с неопределеността на квантовата механика, между тези двете нещо в съчетаването се чупи, но това е съвсем друга "бира" и няма абсолютно нищо общо с твоите твърдения.

Така е и затова потвърждавам, че има проблем - съчетаването между изчисленията на квантовата механика и на теорията на относителността дават някои неверни резултати (разни безкрайности като резултат, където опитно се знае, че стойностите са крайни, конкретни). Обаче засега нито аз, нито друг известен ми не е успял да предложи общоприето разрешение на проблема и КМ, СТО и ОТО си се използват най-пълноценно в проблемната им форма, затова и все още не може да се каже, че са неверни, коя точно е невярната, защо... Например, за Нютоновите положения може да се каже, че са неверни, дава се коригираната им форма в лицето на релативистките допълнения и всичко е потвърдено. Ето това трябва да е налице, за да се заяви категорична невярност. Но няма смисъл да спорим кой-как нарича проблемните места в науката. Явно нямаме особени противоречия по същество.

Хубаво е човек да включва вяра, религиозност и митичност, но не и към вече установените, научени неща, а отвъд тях, нататък. Защото когато знаеш, че ако не си хапнеш достатъчно, след няколко седмици ще умреш без никаква храна - ти не разправяш, че Господ, вярата, духовността ще те нахранят, а отиваш да си потърсиш ядене и да се наядеш. Не можеш да кажеш, че нещо е невярно, без заедно с това да дадеш вярната му форма. Айнщайновите теории са проблемни, не позволяват съчетание с квантовата механика (тест - квантовата механика също е проблемна наравно), но не са неверни, защото дават верни и използваеми изводи и изчисления, използват се много широко и не само в астрономията, ракетната и сателитната индустрия. Весели празници!