Станислав Янков

Аз съм доволен от напредъка си в сравнение с преди години. А и за "философските писания" ще видим, едва от няколко месеца започнах да чета някои неща във връзка с квантовата механика (Скенер ме принуди да се захвана предсрочно спрямо плановете си с това, а се оказва много по-интересно, отколкото предполагах) и по-нататъка ще има много по-оригинални и допълнени "философствания"...

Приеми, че твърдението ми е погрешно, нямам време да се ровя, за да доказвам такива неща. Всички хипотези по онова време са били съвършени, не е имало нищо нефалсифицируемо, от сорта на днешните супеструнни "теории"/хипотези. Признавам поражението си по този въпрос.

Това за Вулкан не се ли брои? Защото не ми се търси специално нещо си, което съвършено да отговаря - мога да уплътня времето си много по-смислено. Тогава не е било чак като днес, с днешните купища хипотези и претендиращи да са хипотези, но съм убеден, че е имало цял куп други хипотези, освен вулканската, имало е нефалсифицируеми от тях до излизането на ОТО и след излизането на ОТО всичко това се е изяснило отведнъж.

Прецесията на перихелия на орбитата на Меркурий е загадка, регистрирана за първи път през 1859 година. Тя не можела да се обясни с наложилата се тогава Нютонова физика, тоест - била подобна на сегашната несъвместимост между ОТО и КМ. Възникнали куп хипотези относно разрешаването на тази тогавашна просто непреодолима загадка, сред които и такава за наличието на непозната дотогава планета (даже ѝ било дадено името Вулкан). Специално това обяснение било опровергано преди разрешаването на загадката чрез ОТО, но кой знае колко опити за обяснение е имало, които са били нефалсифицируеми тогава, но след това са се разрешили категорично с излизането на обяснението чрез ОТО (като неверни, естествено). Точно, както е днес с куп опити за решаването на загадката с пълноценното съвместяване между ОТО и КМ, някои от тях нефалсифицируеми (като някои предложения на суперструните, например), които много бързо ще се разрешат, ако се открие успешния подход за съвместяването на двете теории (в реалността гравитацията и микросвета си се свързват напълно успешно и пълноценно). Сега всичко това с прецесията на перихелия на Меркурий може да ни изглежда изключително ясно и недвусмислено обяснено, но преди появата на ОТО въобще не е било така и е ставало дума за голяма и направо неразрешима загадка.

По времето на Нютон е имало куп неща, които са били нефалсифицируеми тогава, но днес, благодарение на ОТО, СТО и КМ, са не само проверими, но и вече са разрешени с категоричност (едни са потвърдени като верни, а други като неверни). Освен това, в случая с броя измерения е твърде пресилено да се твърди, че става дума за нефалсифицируеми неща - има го времето, чрез което (заедно с ентропии, неопределености, които стават категоричности на макрониво и други непренебрежими детайли) съществуването на четвърто пространствено измерение може да се репрезентира в съвсем реална и проверима форма (тоест - има възможности за проверка), а също така вече са известни с достатъчна степен на сигурност прекалено много неща, че чак да не може да се провери подобно предположение. Просто се използва моето значително невежество във физическата област (никога не съм крил, че не знам достатъчно), за да се приписва нефалсицируемост и даже невярност на неща, които не са чак толкова далече от множество днешни хипотези (даже са доста по-елементарни и достъпни от някои от тях). Не твърдя, че не може да греша, но смятам, че моите предположения (те са няколко - универсален темп на движение на вселенската материя със скоростта на светлината във вакуум и хиперизмерна пространствено вселенска геометрия) са по-лесно проверими от редица други хипотези (някои от тях - с претенции да са даже теории). В крайна сметка, наясно съм, че досега няма интерес от по-разбиращи от мен за разработване на предложенията ми, затова - ще си ги развивам аз, доколкото мога и когато мога…

Аз статиите ще ги видя през уикенда, през седмицата не мога (споменавал съм за това много пъти, но явно - ще трябва да го напомням всеки път отново). Написаното от теб е полезно, защото винаги могат да се намерят нови неща, които човек не знае, но не е чак толкова прецизно, както го правят например Гравити и Скенер. Ти само като видиш разсъждения с различни от три пространствени измерения - веднага започваш да пращаш в ненаучността, метафизиката и т.н., независимо от аргументите, които ти се излагат (може и въобще да не четеш написаното). Не можеш с чак такава категоричност да твърдиш, че света е само и единствено триизмерен пространствено и не съществуват никакви алтернативни подходи с различни размерности, които да водят до същите верни резултати на описанието, а защо не и до още по-точни. В момента теоремата на Ньотер за степените на свобода и законите за запазване се ползва така, че води, съвсем научно, до множество различни изводи за броя на измеренията във Вселената - 26, 10, 8, 6, 4, 3… Едва ли не - на който-както му хареса! Това значи, че или теоремата на Ньотер е невярна, което е малко вероятно, или липсва яснота за коректната и’ употреба в днешната физика. Някак си, прекалено удобно се елиминират “служебно” (теоретично) голяма част от измеренията в случая, когато са 26 - едни неща се елиминирали с други неща и това правело част от 26-те измерения несъществуващи! Нещо като деленето на сложни цифри (примерно 348976234/765123), където си извършваш редица обикновени аритметични операции, докато достигнеш крайния резултат. Да, ама в случая говорим за физически параметър, брой измерения и е по-логично, ако версията с 26 измерения е коректната - те да са съвсем реални и съвсем реални физически особености да водят до регистрацията в ежедневието ни на само 3+1 (или 4-1 ). Всяко излизане от правилната координатна решетка на декартова координатна система навежда на основателно подозрение за наличието на допълнително измерение, в което да се случва деформирането на решетката (нова се отнася за всички алтернативни на декартовата координатна система, например афинни и криволинейни). Веднъж има излизане от декартовата решетка при лоренцовите трансформации, където връзката между трите пространствени с четвъртата времева координата е хиперболична (излизане от декартовата решетка с деформация в допълнително измерение). Обаче там няма никакви ускорения, става дума само за равномерно, праволинейно движение. В същото време при гравитацията се включва и ускорение. Това е заради сферичната (или елиптична) геометрия. Когато темпът на движение на материята във Вселената е само един (този на скоростта на светлината във вакуум), подсветлинните скорости са резултат от съответстваща геометрия и геометрията при праволинейно и равномерно движение е различна от геометрията при ускорително движение (хиперболичната геометрия е различна от сферичната/елиптичната геометрия), както транслационните симетрии са различни от ротационните симетрии. Да, пет измерения (4+1) под формата на Калуца-Клайн-концепцията, явно не е коректно представяне, но не може ли да се състави някаква различна петизмерна концепция, която да се окаже коректна? Още не съм сигурен в правилността на тези ми разсъждения, затова и не бързах да ги съобщавам, но така и така пак започна набеждаването ми в метафизични уклони - да се възползвам максимално от момента!

Мога да потвърдя, че е невярно: жива форма по начина, по който го разбираме, веднъж не може да съществува под формата на спагетено чудовище (чудовище, съставено от спагети) и втори път не може да съществува в мащаби, дори много-много по-големи от околопланковите (спагетите са съставени от атоми, а околопланковия размер е много по-малък дори от размера на само един атом). Това със спагетеното чудовище на околопланков размер е потвърдено невярно.

Може в някой момент общата физическа база да не позволява проверка на някакви твърдения, но в следващ момент да се развие до толкова, че те да станат вече проверими. Въобще не говоря за моя случай, където проблемът е мащабен недостиг на знания и дори и да съм прав - аз не успявам да го обясня вярно. Отделно, непроверимото (нефалсифицируемото) затова се нарича непроверимо - защото не може да се провери и потвърди дали е вярно или не. В случая Кипен просто иска да ме елиминира от физическата част на форума с твърденията си за нефалсифицируемост на моите допускания (мнозина моментално асоциират това с НЕВЯРНОСТ), но моето подозрение е, че просто знам прекалено малко, за да съставя всичко както трябва отведнъж (още от първия път), а не става дума за никаква нефалсифицируемост и още по-малко пък за доказана невярност (в началните етапи имаше множество наистина неверни неща, които сега забелязвам че са неверни и съм наясно, защо са неверни и съм изменил съответстващо концепцията).

За да кажеш, че някакво предположение е ненаучно, не е достатъчно то да бъде само непроверимо (нефалсифицируемо), а трябва да бъде потвърдено невярно. Иначе е просто непроверимо, макар и да не е потвърдено. Ти в момента не можеш да посочиш безусловна невярност на подход с четири пространствени измерения, един универсален темп на движение и сложна хиперизмерна геометрия, затова се опитваш да го опровергаваш чрез нефалсифицируемост. Да, но в случая нефалсифицируемостта и липсата на проверими прогнози може да се дължи на твърде бавното развиване от мен на този подход, поради огромния недостиг на физични познания от моя страна. Поради това се мъча да го развивам “в движение”, докато разучавам хилядите физични тънкости. Примковата квантова гравитация или още примковите променливи (както и туистърната теория на Пенроуз) е дискретна, комбинаторна теория. Всички подобни теории най-често се базират на спиновите мрежи, спиновата пяна, възли и връзки и се опитват да придадат по-голяма роля на дискретността в сравнение с досега. Аз смятам за по-перспективна структурата на континуум и илюзорността на дискретизацията. За нас дискретността играе значителна роля, дори може да се предположи разделянето на времето на фундаментални отрязъци чрез дискретни точкови събития на равнища, по-фундаментални от това на квантовата теория на полето (тя е все още равнище, което включва еволюция във времето), например - в областта на спиновите мрежи или между тях и квантовата теория на полето. Обаче в същността си всичко би трябвало да бъде непрекъснато, напълно симетрично и тотално заплетено и само редуцирането, “замъгляването в далечината”, “минимизирането” (и “максимизирането” в други случаи) отвъд възможностите за регистрация на определени параметри на Вселената (включително относимите към повече от три пространствени измерения), води до купищата асиметрии, колапси, конкретика, разделение, дискретизация, които наблюдаваме обичайно (в действителност всичко това е привидност, илюзия в резултат на сетивните ограничения и на особеностите на вселенската геометрия - редица недостижими за нас неща и характеристики на Вселената си остават налични, само не успяваме да ги регистрираме поради споменатите причини). Когато темпът на движение е един и същ, универсален, а всички останали впечатления за подсветлинни скорости и купища други особености са в резултат на някакви специфични геометрии, при това още на най-фундаменталните равнища на анализ - това не игнорира никой от постигнатите досега резултати (особено експерименталните), само представя пространствено-времевия подход по един по-различен начин. И няма нищо категорично ненаучно във всичко това, дори има съответстващи квантово-механични интерпретации в подобни посоки, очевидно - съвсем научни. Да, няма по точно разглеждания от мен начин, за най-голямо съжаление, защото така ще се наложи аз да развия всичко, сам (в случай, че има нещо вярно в разсъжденията ми до сега и има какво да се развие, разбира се). Обаче ги има подхода на Епщайн на макрониво и zitterbewegung на микрониво, на които основно ще се базирам и има потенциал за развитие…

Доколкото успях да погледна някои неща - разните религиозни, сектантски, метафизични и паранаучни течения са не по-малко ревниви към точното им следване във всяка подробност, колкото е и науката. Елена Блаватска (създателката на "Теософското общество") и нейната наследничка Ани Безант са били изключително авторитарни и нетолерантни и към най-малкото различие спрямо техните пространни изложения. Споменатия от теб Рудолф Щайнер, основател на "Антропософското общество", се принудил да основе собственото течение заради противоречия с Ани Безант, заради които бил елиминиран от немската секция на "Антропософското общество", която ръководил за известно време. Смисълът: ако не следвам стриктно някакво конкретно подобно течение - аз просто разнообразявам с термини оттук-оттам, без дори да съм наясно с точния им смисъл и кое-откъде произлиза. Разните убедени последователи на всяко от безбройните течения ще ме обвини в невежество и "укорими неточности" по точно същия начин, по който го правиш и ти относно науката. А "Ню Ейдж"-а, ако не е излъчил някаква по-точна и ясно конкретизирана концепция, което твърдиш - значи или не е завършен успешно, или е по-обща "шапка" на множество отделни конкретизирани течения, без самия той да се явява, сам по себе си, такова. Нещо като Психологията и нейните отделни направления или школи (Фройдизъм, Юнгианство и т.н.). Явно онова с Епщайн от макронивото, което се потвърди като вярно (напълно валидно е при избора на работа с определена последователност от параметри на СТО, точно както Лоренцовите трансформации и Минковски са валидни при избора на работа с друга последователност от параметри на СТО), ще се повтори отново, но вече на микронивото! Ако има четвърто пространствено измерение - движението по направлението (координатата w), свързвано с него, се случва именно на квантово (микро-) ниво. По всичко личи, че дискусията за наличие или отсъствие на четвърто пространствено измерение ще се пренесе именно на това, квантовото равнище! С употребата в математически модел на универсален, винаги един и същ темп на движение (този на скоростта на светлината във вакуум или темпът на каузалната, причинно-следствената връзка, ако държиш) и на сложна хипер-измерна (над-триизмерна) геометрия с поне четири пространствени измерения локалността и инвариантността на физическите закони си остават ненарушени. Голяма част от заключенията на СТО, на ОТО и на КМ са извън границата на наблюдаемото, потвърждават се не чрез преки наблюдения, а чрез сложни логически взаимовръзки и регистриране на излъчвани чрез тези взаимовръзки прогнози. Дали ще кажеш "10 прасета и 5 кози правят общо 15 животни" или "5 кози и 10 прасета правят общо 15 животни" - и в двата случая ще е еднакво вярно, макар да се подхожда различно! Дали ще кажеш, че Вселената се изразява чрез 4-1 измерения, от които всички четири са пространствени и темпът на движение в основата е един и същ или ще кажеш, че Вселената се изразява чрез 3+1 измерения, от които три са пространствени, едно е времево и спектърът от възможни скорости е между 0с и 1с - и в двата случая ще е еднакво вярно и ще дава еднакви крайни резултати, само ще се случва по различни начини. Иначе е все едно да твърдиш, че Вселената е само двумерна пространствено, защото ние не можем да виждаме триизмерно и затова трето измерение, за което се досещаме чрез възможностите ни за движение, не е действително пространствено измерение - не можем да го видим! Зиг-загът протича със скоростта на светлината и при ИОС, свързана с компонентите на частицата, които се движат с тази скорост, няма да има темп на часовниците/ход на времето. Освен това, забележи резките, "мигновени" промени на посоката, без никакви ускорения и забавяния! Това не може да става в обичайното триизмерно пространство, нали? Най-добрата интерпретация на това, според мен, е чрез движения, включващи и четвърта пространствена координата w. Когато координата w на четвърто пространствено измерение се съчетае с координатата на посоката х - спирала е. Но при съчетаване с другите две координати (y и z) или при комплексен подход може да изглежда и като кръг. Още не съм обмислил внимателно тези неща, във въпроса със зиг-зага също има куп тънкости, за някои от които най-вероятно въобще нищо не знам, затова не се избързах да пиша за спиралата, за която веднага се досетих (отдавна я имам в предишни мои предположения - последното изображение). Обаче - има варианти за представяне на движението по координатата w, свързвана с четвърто пространствено измерение, както по спирала в едни случаи, така и в кръг в други случаи. И това нелинейно, изкривено движение може да е свързано по определени начини със СПИН-а на частиците.

Аз ще ги видя тези неща (не веднага, но задължително, при някоя пролука с времето), защото ти на няколко пъти спомена, че си добре запознат с подобни литератури и след като толкова уверено твърдиш, че има някаква прилика или нещо общо - най-вероятно наистина е така! Може и да не става дума за физика, но подобни нефизични гледища може да дадат някакви неконвенционални идеи, които да намерят полезна приложимост и във физиката, след като се обработят логично. Иначе, пропускаш едно-две немаловажни неща! Веднъж, че всички такива системи претендират да разкриват Вселенски, фундаментални тайни и нищо не им пречи да преинтерпретират и предефинират по свой вкус елементи или даже цели области от научни концепции. Втори път, навсякъде има понятия, свързвани с една или повече религиозни, сектантски, метафизични, парафизични и други подобни системи и винаги, когато се опиташ да разнообразиш изказа си и да не изглеждаш като дървен папагал и скована научна латерна - неизбежно е да попаднеш на разни понятия, използвани от всевъзможни популярни и непопулярни ненаучни системи. Дори и ти, който явно си добре запознат с разните ненаучни течения, не можеш да ми припишеш следването на една-единствена конкретна такава, нали? И не можеш, просто защото не следвам нещо подобно, има случайни съвпадения с едно, друго или трето и няма как да ми се припише стриктно следване на която и да било разните ненаучни системи. Трети път, не може ли някои съставители на научни теории да са били повлияни от разни определяни като ненаучни положения и системи (първият опит на Айнщайн да дефинира статична Вселена чрез първото внасяне на космологичния му член, самата теория за "Големия взрив", която телескопа "Джеймс Уеб" е на път да измени коренно и купища други подобни)? Какво мислиш за "набеждаването" от мен на "zitterbewegung" като протичащ по оста w, свързвана с четвърто пространствено измерение? Така, както е описвано, напълно съвпада с мъчителните ми импровизации досега, безспорно ги развива в далеч по-смислена и по-добре обработена форма, до степен - оттук-нататък да ползвам именно този квантов подход наместо мъчните ми усилия от нулата досега! Естествено, "zitterbewegung" само по себе си не е сложния макроскопичен феномен "време" (темп на часовниците), тук играят и други особености (ентропия и други неща), но все пак това е важен момент, когато се разглежда като проявление на четвърто пространствено измерение, че и на всички квантови особености (неопределеност и всичко останало) се подлага, както се случва с параметрите по координатите, приписвани на всяко останало от трите пространствени измерения. Това нещо би могло да се разглежда от две противоположни, но равностойни посоки - анализ на по-голям брой реални пространствени измерения през "екран" с поне едно измерение по-малко (4n-1) или анализ чрез по-малък брой пространствени измерения и едно допълнително непространствено, времево измерение (3n+1). Това е подобно на възможността за представяне на всичко по нютонов (чрез сили и полета в изцяло евклидова среда) или по айнщайнов (чрез геометрии с неевклидови характеристики) начин. Например, ефектите на масата при ускорение могат да се представят както чрез поле на Хигс, така и чрез геометричен подход.

На макрониво можем да дефинираме асиметрия, при която движение на материята със скоростта на светлината във вакуум по направлението на координатата w, свързвана с четвъртото пространствено измерение, когато говорим за състояние в покой, изминава пространствената протяжност на цялата Вселена по това направление за един планков отрязък време (което означава, че протяжността на Вселената по това направление е равна на планковата дължина, защото само умножаването на планковото време по планкова дължина дава в резултат скоростта на светлината). Същевременно, протяжността на Вселената по направленията на координатите х, у и z, свързвани с останалите три измерения, е с безкрайна или с подобна на безкрайност дължина. Бидейки състоянието на нещата в покой, тази ситуация изразява максимално бързия възможен часовников темп в тази позната ни част от Вселената. Когато тази сплесната, асиметрична особеност на вселенското многообразие се съчетае с ентропията и Стрелата на времето - получаваме макроскопичното време t и познатия часовников темп. На квантово равнище четвъртото пространствено измерение, като движение на материята по оста на координата w, смятам че се представлява от "zitterbewegung" - моментната скорост на електрона (или произволна друга масивна частица), равна на скоростта на светлината, с която се движат по оста на координатата w (извън обичайното пространство, представлявано от координатите х, у и z) двата компонента/дву-спинори (редуцирани спинори или полу-спинори) на електрона. Тези два компонента на електрона са безмасови zig- и zag-частици (tik- и tak- времеви интервали ), всяка от които частици се трансформира в другата в хода на това постоянно пулсиране насам-натам (по четвъртата пространствена координата w ). Освен тази моментна скорост на светлината на двата компонента/дву-спинори на електрона, има и обобщена средна скорост на самия електрон в тримерното пространство (представяно от координатите х, у и z), която скорост винаги е подсветлинна (да припомня, че обсъждаме само масивните частици). Zig-zag (tik-tak) процесът е свързван с масата в покой, чрез участието на константата на силата на "взаимодействието" между двата компонента/дву-спинора, където фигурира символа М, който е равен на масата в покой върху редуцираната планкова константа (константата на Дирак). Средната дължина на съставните интервали е (реципрочно) свързана с параметъра М (решаващ за определянето на силата на сдвояването между безмасовите частици/дву-спинори) и представлява честотата на вълната на дьо Бройл на електрона (или на произволна друга масивна частица). Ако гореспоменавания зиг-заг не представлява прави линии, а движение в кръг (или по спирала) в рамките на координатата w, това може да се символизира от СПИН-а на частиците и неслучайно понякога той също се свързва тясно с времето и с посоката на неговата "стрела" ("напред" и "назад" във времето при частиците и античастиците). Неизбежният за тези квантови равнища момент с неопределеността също присъства (това няма как да се избегне ) :

Гравитационното взаимодействие е налично на квантово равнище, независимо колко изключително слабо е - интерферометъра на Бозе-Харт, който показва как интерферентния модел на неутроните се променя с ориентацията на апарата заради гравитацията. 1975: Годината, в която квантовата механика среща гравитацията Черепи в звездите (skullsinthestars.com)

Изглежда достижението на Минев е оставено без вниманието, което му се полага, не само от Младенов! За първи път беше съобщено за това още през 2020-та година, чак за потенциал за Нобел се споменаваше, а досега не съм срещал сериозни и обстойни квантово-механични анализи, които да го ползват пълноценно и да променят положенията в квантовата механика, които този детайл категорично коригира или развива! Да, потвърждаването на липсата на квантови скокове все още не решава проблема с измерването (всъщност - проблема с взаимодействията), който се изразява в значителната разлика между непрекъснатата времева еволюция на вектора на състоянието, на вълновата функция във връзка с уравнението на Шрьодингер (U-процес, унитарен, непрекъснат, линеен, детерминистичен) и от друга страна - редукцията на вектора на състоянието, колапса на вълновата функция (R-процес, прекъснат, нелинеен, пробабилистичен). Обаче след това откритие унитарните, непрекъснати интерпретации, които застъпват реалността на U-формализма и нереалността на R-колапса (на първо място става дума за интерпретациите, свързани с много светове, алтернативни вселени, които съществуват едновременно в квантова линейна суперпозиция - вълновата функция на цялата Вселена), получават много сериозен тласък пред техните алтернативи с дискретни геометрии (спинови мрежи, спинова пяна, дискретна периодична решетка на Снайдер-Шилд, геометрията на каузалните множества на Рафаел Соркин и други подобни). Сега лесно бихме могли да допуснем, че с увеличаването на мащабите, на масите, на импулсите, курпускулярно-вълновия дуализъм (вълните на дьо Бройл) става все по-трудно регистрируем, НО НЕ ИЗЧЕЗВА НАПЪЛНО, дори и при огромни обекти, с гигантски маси (например огромните черни дупки в центровете на галактиките, които са с гигантски, направо немислими, НО НЕ БЕЗКРАЙНИ маси, значи и техните вълни на дьо Бройл са напълно невъзможни за регистриране, НО НЕ ОТСЪСТВАТ НАПЪЛНО). По подобен начин всички квантови особености на макрониво може да са неразличими и да изглеждат като колапс на вълновата функция, но може просто да са редуцирани и скрити до нерегистрируеми от макрообектите състояния. Условно, подобно на "изчезването" на някакъв макроскопичен обект с все по-голямото му отдалечаване в далечината, но този обект реално си остава наличен, не изчезва реално, само не може да се регистрира. По принцип, почти всички актуални квантово-механични интерпретации съдържат по един или повече елементи, които биха могли да са част от една завършена онтологична концепция. Например, според Копенхагенската интерпретация квантово-механичния формализъм е само математически формализъм, който не е идентичен с действителността, вълновата функция не е реална особеност. Според тази интерпретация само изчисляваме вероятности за настъпване на алтернативни събития, докато не бъдат регистрирани точно с класическия експериментален инструментариум. При тази интерпретация векторът на състоянието (и въобще вълновата функция) не представя квантовото ниво на действителността, а само описва "знанията на наблюдателя" за квантовата система. Замерването/регистрацията само повишава знанията на наблюдателя, без реално да променя същностно състоянието на системата. Единствената реалност е класическия свят, в който се намират наблюдателя и измервателните му инструменти. Тук безспорно има резон допускането, че може би никога няма да достигнем разбирането на пълната квантова реалност, точно както не можем да обхванем абсолютно всичко и да разкрием абсолютно всички закономерности на макрониво. Друга интересна концепция, която не може да бъде отхвърлена просто така, е тази на Юджийн Уигнър, че "класическият свят" и "макроскопичните регистратори" са на нивото на съзнанието, тоест - чак съзнанието (човешко, нечовешко, минало, настоящо, бъдещо, животинско...) осъществява редукцията на състоянието. Например, чак при регистрацията от съзнание (примерно - при кацането на хора на Луната или пък при поглед към Луната от Земята) проявлението става точно такова, каквото го регистрираме, "извиква" се към съществуване в регистрираната форма съобразно подсъзнателните "нужди" на регистриращите съзнания (тука би трябвало да има както индивидуални, така и масови особености). Например, ние можем да възприемаме всичко по начина, по който го възприемаме, но нямаме никаква представа, какво представлява "съществуването" и "регистрациите" му при камъните (да речем). Също така, може да се предположи двупосочност - едновременно протичане на редуциране на безбройни алтернативни вселени до едно конкретно състояние в един конкретен момент в едната посока и съчетано с това, "изграждане" на съчетаема със съответно съзнание и подсъзнание "реалност" в обратната посока. Отделно от всичко това, по всичко изглежда, някогашни мои доста зле аргументирани импровизации, са изненадващо (за мен) тясно свързани с определени концепции на Дирак за "зиг-заг" (="тик-так") на частиците! Вече имам конкретните квантови представи, които се отнасят към моите импровизирани опити от по-рано и вече ще ползвам тях. Остава неудобството, че това не са точно квантовите подходи, които включват релативистките съображения на СТО и които водят до квантовата теория на полето, но все пак точното състояние на нещата все още не е изяснено - веднъж, че дори интегрирането на класическата квантова теория със СТО се е оказало изключително сложно (интеграцията на КМ с ОТО все още дори не е реализирана успешно), но и самата квантова теория на полето също е свързана с времевата еволюция, подобно на класическото уравнение на Шрьодингер. Тоест, феноменът на времето и неговата Стрела се формира на равнище на анализ, още по-фундаментално от равнището на квантовата теория на полето (примерно - областта на спиновите мрежи, където равнището на неопределености и заплитания не позволят дефиниране на конкретна времева посока)! Дори ако приемем, че Вселената е вечна и материята вечно циркулира в нея, ние можем да потърсим фундаменталните принципи, на които се основава това вечно материално движение и началото на подобен същностен анализ може да бъде тоталното нищо, тотална неопределеност и безграничен хаос, тотална заплетеност на всичко с всичко, без никаква обособеност на време и пространство. От тук могат да се дефинират няколко равнища или йерархии, с постепенно редуциране на тоталната неопределеност и заплетеност в основата, докато не се стигне до привидността на познатия дискретен и конкретен макроскопичен свят.

Всички квантово-механични интерпретации и свързаните с тях опити за онтологичен анализ на квантовата механика се занимават само с едно нещо - проблемът с измерването (прехода от U-процеса, който е детерминистичен процес на унитарна еволюция и се описва чрез уравнението на Шрьодингер и R-процеса, който представлява квантова редукция на състоянието). Можем да изключим прехода между двата процеса чрез мигновен квантов скок, българинът Златко Минев показа, че става дума за плавен, непрекъснат преход. Световно признание за млад бългаски учен! Д-р Златко Минев преобърна основно твърдение в квантовата физика - trafficnews.bg

Защо подходът на Епщайн (диаграмите и трансформациите на Епщайн) работи правилно, а Галилеевите трансформации не работят правилно, макар и двете да са от евклидово естество? Подходът на Епщайн не се опитва да отрича и променя диаграмите на Минковски и Лоренцовите трансформации. Той само пренарежда използваните от него параметри на Специалната теория на относителността така, че да могат да се употребяват евклидови формули и закономерности (математически). При различната подредба се остават в сила Лоренцовите трансформации и псевдо-евклидовото естество. Вместо това, Галилеевите трансформации играят ролята на заместител на Ларенцовите трансформации - не можем да ползваме и двете в различни ситуации, а трябва да избираме или едните, или другите и Галилеевите са грешните. Между другото, при дву-спинорите (във връзка с квантовата електродинамика на Дирак, но не само) - зиг-заг=тик-так…

Аз пък моята хипотеза (все още само наченката ѝ ) за Евклидовата хипер-измерна пространствена геометрия на Вселената ще я съставям и развивам тук! Мен не ме е страх да се подложа на понякога доста рязката критика на хората с много по-значителни знания от моите в този форум, пък и ползите, дори и при не най-приятните за самоувереността ми дискусии, са безспорни - развитието е налице, дори и други да не считат така (защото не протича в направленията, в които те считат, че трябва). Нека страхливците да си търсят места само с по-неосведомени и от тях хвалители, където няма да срещат особена критика и възражение... Поредно съмнение, че темпът на движение във Вселената е само един, този със скоростта на светлината във вакуум, а всички подсветлинни скорости са резултат на хипер-измерна (над-триизмерна) геометрия: Цялото това нещо със зиг-зага може да бъде представено и по друг начин, чрез четири пространствени измерения, при което въпросния зиг-заг може да се разтълкува и като движения в области от четиримерната геометрия, които са недостъпни за нашите двуизмерни пространствено възприятия (най-вече зрението) и триизмерни пространствено представи (при четиримерното пространство-време четвъртото времево измерение не е пространствено, каквато забележка многократно ми беше правена тук). При едно малко по-свободно тълкуване бихме могли да кажем, че при подсветлинните скорости все по-големи дялове от движението със скоростта на светлината, до цялото такова движение при покой (скорост v = 0), се осъществяват във времевата област, което може да се определи и като циклични прескоци назад във времето, както неточно, но визуално е онагледено в следващия клип. Към подобно подозрение за четири пространствени измерения, въпреки отплесването на автора в неиздържани посоки в следващите му клипове, навежда и следващия клип, който бях цитирал тук някога, този път относно връзката между масата в покой и скоростта на светлината във формулата за енергията на Айнщайн. Да, зиг-заговата, дву-спинорна концепция е повече свързана с началните етапи на квантовата теория на полето, с квантовата електродинамика и Дирак. Пропагатора и диаграмите на Файнман, амплитудите и останалото, свързано с квантовата теория на полето като цяло, са друга, много по-сложна история. Но въпросът е в това, че са възможни доста директни асоциации с трансформациите и диаграмите на Епщайн и особено с ключовата роля навсякъде на скоростта на светлината във вакуум като може би единствен фундаментален темп на движение (всичко останало да идва от сложните особености на хиперизмерната пространствена геометрия).

Свирни, кат намериш. (Освен слаб физик, явно си и слаб маркетолог - докато за реализиране на анти-релативистките ти мечти се нуждаеш от максимум популярност и презентация, достигане до максимум публика, вместо това ти се криеш и не смееш да се покажеш!)

Няма, защото не е сгрешил Айнщайн, а си сгрешил ти. Твоя приятел Джереми вече сложи тук няколко видеа на други като теб, които също си въобразяват, че може и да са "поправили" Айнщайн (за разлика от теб, някои от тях са с научни титли, други от тях не са) и не просто никой не им е "откраднал авторството", ами даже и са доста маргинални... Лоренцовите трансформации правят абсолютно същото, както и трансформациите на Епщайн, само едните са неевклидови, а другите са евклидови. Важното е, че и двете дават верните резултати, които се регистрират на практика, за разлика от Галилеевите трансформации, които са също евклидови, като тези на Епщайн, но за разлика от последния са неверни. Ако искаш евклидов начин за вярно представяне на неевклидовите геометрии, свързани с Лоренцовите трансформации - Епщайн е твоя човек! Лошото за теб е, че за него вече има написани книги: Read the book online / Relativity

Шубе го е! За отрицателно време ще бъде попилян парче по парче от тебе, Скенер, Кипен...

Спести си го, ние не се интересуваме особено. Пробвай да го шитнеш на Джереми, който през живота си досега не е и чувал, че математическите символи могат да бъдат и сами по себе си, без нищо общо с физиката. "Неизвестни, променливи" Таблица на математически символи – Уикипедия (wikipedia.org)

Какво точно са А, В и С - маса, ракия, поле, разходка сред природата? Какви точно физични величини са А, В и С? Тука ще падне голямо забавление!!!

И кои са изборавените физични величини при а^2+b^2=c^2?

Кои са физичните величини при а^2+b^2=c^2?