Станислав Янков

Днешната физика представлява един несъчетаем сбор от няколко коренно различни подхода. Можем да наречем това несъвместим класическо-релативистично-квантов микс. Веднъж невярната класическа механика е покрита с релативисткия слой на ОТО и СТО, за да отговаря точно на макроскопичните наблюдения и регистрации и втори път невярната класическа механика е покрита с квантовия слой на КМ, за да отговаря на микроскопичните наблюдения и регистрации. След като тези две модификации ОТО и КМ водят до непреодолима колизия помежду им, решението е всичко да се раздели на три отделни, самостоятелни подхода - този на класическите пространство и време (последната работа в тази посока изглежда е MOND), този на пространство-времето (ОТО/СТО) и предлагания от мен хиперизмерен пространствен подход с единствен, универсален темп на движение на вселенската материя (скоростта на светлината във вакуум) през сложна хиперизмерна геометрия. Принципно е известно къде и как се "чупят" ОТО относно малките мащаби и КМ относно големите мащаби. Хиперизмерният подход може да бъде свързващото звено, което преодолява това разминаване между ОТО и КМ, защото тук не става дума за скрити механични процеси, каквито не може да има на квантово равнище, но както неевклидовите геометрии при ОТО и СТО, така и реалното ирационално число е и имагинерното число i, които широко се ползват в квантовата механика, ясно показват, че и в двата случая става дума за наличието на нещо допълнително, дори и то да не представлява допълнителни механични процеси и закономерности. Чрез допълнителното измерение w се формира допълнително пространство извън 3D на х, у и z, където геометрично могат да се случват всички онези неща, които в ОТО и СТО се представят като неевклидови геометрии, а при КМ се представят като допълнителните числа е и i. Макар ние да не сме способни да наблюдаваме процеси в пространството извън 3D (светлината, която ползваме относно най-доминиращото си сетиво, зрението, не разполага с компонент на движение по четвъртото пространствено измерение w, движи се изцяло в областта на 3D и така не може да се отразява от неща в 4D и да ги презентира пред зрението ни - всичко е сложна игра на честоти), наличието на четвърто пространствено измерение все пак се изявява индиректно, чрез Стрелата на времето, ентропията и релативистките закономерности на макрониво и чрез квантовите особености на микрониво. Сякаш става дума за голяма и сложна игра между хиперизмерни геометрии, скорости и честоти!

Това с фазовата и груповата скорост не играе - знае се и може да обърка само от невнимание и онези като Младенов, които никога няма да признаят фактите, които не им изнасят.

С планетите не си съвсем точен! Планетите направо ги сплесква! Недей така да принизяваш способностите му! Единствено пропуска да отбележи, че самият той е сплескан и при най-малкото си движение! Работата на нашия мозък се идентифицира на първо място с нашите очи. Поради някои еволюционни случайности и самият ни мозък се намира на същото място - в главата ни, близо до очите. По тази причина всяко размърдване на нашите ръце и/или крака спрямо нашата глава води до тяхното сплескване по посока на движението и до по-бавното им остаряване спрямо главата ни и всичко това се отнася и до нашия господин - при всяко свое раздвижване на части от тялото му спрямо главата му, тези негови движещи се части се сплескват...

Е, хайде супер-специалиста поне един работещ GPS-сателит да пусне, да видим на практика как с Нютон постига всичко, което останалите космически инженери твърдят, че постигат с ОТО и СТО! Видяхме, че на теория слага Айнщайн в малкия си джоб, сега и малко практика да ни покаже и да ни затвори устите! Или поне да изстреля някое сачме с 2с - така направо ще ни размаже нас, гОрките "айнщайнисти"... Нищо ли не можело да се движи с повече от 1с?! Ето ви този размазващ опит, жалки и невежи теоретици-"антинютониани"!

Това отдавна е факт! Те отдавна са прави (и всичко останало)! Досега нито ти, нито който и да било друг "разобличител на Айнщайн" не сте демонстрирали и един експеримент, който да опровергава резултатите от теориите на Айнщайн така, както най-безспорно са опровергани резултатите на класическата механика. Само разтегате разни локуми, защо нещо си не можело да бъде вярно, защото на нас (в смисъл - на вас, анти-айнщайнистите) така ни се струва...

А защо Айнщайн продължава да си стои непоклатим? Защото всичките тези критици не са потвърдили, НИТО ВЕДНЪЖ, критиките си с коректни експерименти! Докато само се дрънкат празни приказки, а практиката не спира да потвърждава Айнщайн - Айнщайн ще си стои непоклатим...

За това тука не си се консултирал с deaf! Той разправя, че 2 плюс 2 НИКОГА не е 4 !!! Да, той не е математик, но все пак си въобразява, че разбира нещата около математиката по-добре от математиците... Всичко останало, което си написал в коментара ти, от който е този цитат, са куп глупости (неверни неща, измислици).

Що не видиш критиките към мен, при условие, че аз напълно приемам Айнщайн (само твърдя, че същите неща могат да се изведат вярно и по някои по-различни начини, с по-различни тълкувания на някои от елементите)?! Само че ти си се вманиачил да оплюваш Айнщайн, без да го разбираш, нито имаш желание да разбереш и си въобразяваш, че не могат да съществуват никакви други дискусии, по никакви други теми. Това е същото, като някой глупак да казва, че ракетите не могат да летят в Космоса, понеже той не разбира как летят и разните ракетчици го потискат и му пречат да съобщи на човечеството голямата "истина", че ракетите не могат да достигат космическото пространство извън земната атмосфера (Вояджър-ите са поредната лъжа на Тайната Кабала)...

Отначало всичко е започнало като спомагателна функция към другите науки, но Пенроуз разправя, че днес математиката вече се е развила като нещо самостоятелно, със собствени направления, които сама си инициира и доказва, без да имат връзка с нищо друго (поне първоначално, докато не им се намери някакво приложение - като при неевклидовите геометрии например) и даже математиците обосновават отделен, самостоятелен Платонов, чисто математически "свят".

Няма и реални заплати, затова вече можеш да прехвърляш доходите ти на мен - да не се мърсиш с илюзорни неща. Айде - говори си сам нататък...

Тоест - ти ги разбираш работите повече от гърците, дето са дали названието на математиката и от всички следващи поколения учени, които са приели това название за вярно! Имаш ли представа чистата математика (без връзка с никакви други дисциплини) колко теории и куп други научни характеристики има?! И всичко се повтаря съвсем точно и винаги проверимо и доказуемо, точно както 2+2=4 е винаги така... Поне имай достойнството да си признаеш поражението, когато си се изложил, всеки вижда, че вече само спориш на пук, просто за да замажеш глупостта, дето написа по-горе.

Стига и ти си писал глупости, без да провериш дори най-елементарни неща, които не знаеш! Самото название на математиката е наука: "Математика (на старогръцки: μάθημα, матема – знание, изучаване, учене)..." Математика – Уикипедия (wikipedia.org) Ето ти и тука: "Математика (г.) - наука за пространствените форми и количествените съотношения на реалния свят, разделяща се на теории, които имат за предмет изучаването на различни математически структури." Математика – Уикикниги (wikibooks.org) Никаква сметка ли не си ли давате няколко човека, колко нелепо се излагате, като пляскате чак такива глупости, на две минути проверка във Уикипедия, ако не друго?!!! Не била математиката наука!!! Сигурно е литература или рисуване!!!

За кое точно фантазирам, я ни обясни ясно и недвусмислено тука? Например, ти лично каква представа имаш, по какви различни начини може да се представи една трисфера?

Защо?

Това не го налага СТО, а резултатите от практическите експерименти, които потвърждават СТО и опровергават класическата физика. Ако експериментите не потвърждаваха СТО - тази теория щеше да изчезне още по-бързо, отколкото се е появила (а СТО не се е появила толкова бързо и лесно). Ще посмея да предположа, че Скенер НЕЗАБАВНО ще приеме възможността СТО да е сбъркана, в първия момент, когато някой практически експеримент безусловно докаже неверността на СТО. Досега такива експерименти няма, само разни форумни "теоретици" (не само в този форум, а по цял свят) не спират да разтягат локуми и да отричат купища неща, потвърдени безброй пъти на практика.

Пак смешки! Невъзможността скоростта на светлината да се надхвърли е доказана отдавна - нито веднъж досега не е регистрирано (потвърдено) надхвърляне на скоростта на светлината (имаше съмнения в няколко случая, които се оказаха грешки от различно естество), а ако беше възможно, без проблем щяха да се регистрират и скорости, в пъти по-високи от скоростта на светлината, особено при елементарните частици, където нищожните маси щяха да правят подобно нещо доста по-лесно. И споменатите в първия коментар следствия от постулатите, които следствия са предсказани от СТО, са потвърдени експериментално (както забавянето хода на часовниците, при това и чрез не чак толкова бързи самолети, така и лоренцовото скъсяване - индиректно, посредством ефекти, свързани с елементарните частици). Пълни глупости!

Да, благодаря, Гравити, тези детайли досега не ги бях срещал, а са много полезни! Досега винаги свързвах особеностите на масата със СТО, а тънкостите при ОТО са още повече и са съществени!

Никакви, защото СТО не е измислица! В едни случаи телата изглеждат скъсени ("сплескани") по посока на движението, в други случаи не изглеждат - всичко зависи кой е наблюдателя и каква е скоростта на движение на наблюдавания обект (между 0c и почти 1с, като при масивен обект не може да достигне 1с). Ценното е именно това, че двете явления първо са били предсказани от теорията и чак след това са били потвърдени и експериментално, при това с изключително голяма точност. Потвърдено е и скъсяването по посока на движението, не само забавянето на часовниците, просто това е станало по начини, които ти не си способен да разбереш. Ако предсказанията на СТО бяха теоретична измислица - нямаше да могат да се потвърдят експериментално, камо ли пък с актуалната точност. Тогава все още щяха да важат класическите положения, които са доказано неверни, особено при по-големи скорости на движение между ИОС. ОТО не е СТО, макар СТО да е частен случай на ОТО - двете разглеждат различни ситуации (със и без гравитация). Не можеш да слагаш такива различни неща под общ знаменател. Това мисля, че е повече от достатъчно, тази поредна безсмислена тема да отмре в зародиш, нали?

Това не е вярно. За да постигнеш подразбирания от теб плосък изглед (на дължината по посока на движението), трябва да ускориш Земята (или ти самия да се ускориш спрямо нея) до движение със скоростта на светлината във вакуум. Това не е възможно за масивни обекти (каквито сте и ти, и Земята). Дори елементарните частици не успяват да достигнат скорост от 1с, макар в ускорителите на частици да се ускоряват до много-много близка до светлинната стойност.

Ставаше дума конкретно за изложения от теб пасаж, не общите неща за черните дупки (радиус на Шварцшилд, хоризонт на събитията и т.н.) - въз основа на каква логика се стига конкретно до това заявление: Нищо! Ще ги погледна и тези неща към края на седмицата.

Можеш ли да ми посочиш добро място в Интернет, където има повече за този твой пасаж? Аз и предния път като спомена същото нещо те попитах, но тогава не ми отговори. Досега не съм чел нищо точно за това и ще е добре да знам малко повече.

Аз клиповете ги гледам само за подсещане към точна визуална представа на описваните закономерности. Неспособността точните формули да бъдат онагледени и чрез ясни и точни визуални картини означава чисто и просто лошо разбиране на представените физически закономерности. За нас като човешки същества зрението е ВСИЧКО (от там и това отчаяно пристрастяване към обясненията с пространство и време).

Това е просто извеждане на заключения, за да може да се проведе фалсифицируемост (да се повери) - това беше една от основните критики на Кипен преди време, докато още не бях достигнал дори до сегашните повърхностни маркирания. Целият смисъл е в прилагането на хиперизмерната логика и конкретно на четири-измерната. Хиперизмерната алгебра и геометрия извеждат конкретни параметри и много голяма част от тези параметри могат да бъдат приложени върху потвърдените до момента физически наблюдения (аз подозирам, че няма физически закономерности и наблюдения, които да не могат да бъдат представени чрез хиперизмерност). Най-се впечатлих преди няколко седмици, когато тъкмо си дадох сметка, че космическото пространство се описва идеално като трисфера и веднага при проверката в Интернет излезе, че Айнщайн е обмислял и тази възможност! Точно като разсъжденията за черна дупка-електрон, които също са били обсъждани (за съжаление тогава са търсили съвпадение с макроскопичните правила на ОТО, не са били известни квантовите закономерности, които се знаят днес). Тъкмо достигна до следващ момент от хиперизмерноста, който може да се приложи към физиката и всеки път се оказва, че над съответното нещо вече е било работено, при това още в относително далечното минало! Цялата логика на ОТО и СТО е хиперизмерна, независимо чрез какви еквилибристики се отрича това днес! Може и по следния начин: гравитацията в космически мащаби е електромагнетизма в микроскопичните мащаби. Отново ще го разкритикуваш и аз разбирам основанията на критиката, просто ти не искаш да приемеш, че не говорим за идентичност, а за подобие (нека да е много далечно). Да, не са еднакви, но има закономерни причини за прехода от електромагнетизма като водещо взаимодействие на микрониво към гравитацията като водещо взаимодействие на космическо ниво. Ако не беше така - гравитацията щеше да действа съвместно с електромагнетизма на микроскопични равнища и електромагнетизма щеше да действа съвместно с гравитацията в космическите мащаби.

Разправям ти: и елементарните частици с маса, и черните дупки с тяхната маса концентрират тези свои маси в минимални пространствени участъци (съответстващи на различните мащаби на масите при ЧД и при ЕЧ), каквито чак толкова уплътнени концентрации на масите не се наблюдават при обичайните масивни обекти (звезди, планети, сателити, астероиди, комети и каквото и да било друго, срещано обичайно на макрониво). Предсказанието е, че при елементарните частици мащабите по направленията на трите пространствени измерения х, у и z се приближават до мащаба по направлението на четвъртото пространствено измерение w, затова там параметрите по четирите оси се размиват и губят смисъл (така наречените спинови мрежи и на следващо равнище и примковите променливи). Затова закономерностите при елементарните частици задължително трябва да бъдат различни (квантовите) от закономерностите на макрониво, защото при макронивото протяжността на материята по направлението (координатата) на четвъртото измерение w си остава същата микроскопична (за ИОС в покой), обаче протяжностите по направленията на останалите три измерения х, у и z стават все по-големи с нарастването на мащабите, асиметрията между движението на материята по направлението на w от една страна и по направленията на х, у и z от друга страна става все по-голяма и затова закономерностите на макрониво неизбежно трябва да бъдат различни от тези на квантово ниво. Може да има само далечните подобия, които обсъждаме в момента. Честно казано можех да си спестя голяма част от тези разправии, като просто се направя, че не забелязвам всички тези подобия, но вече споменах, че те не ми се струват случайни, а също носят някакъв смисъл и затова не се отказвам от тези ми позиции. Разширението на Вселената е антигравитацията и никаква друга форма на антигравитация няма да бъде намерена. Отстоянията между галактиките се увеличават и при това с ускорение (тъмната енергия), което не съвпада с равномерно праволинейно движение и може да се наподоби и на отблъскване (увеличаване на отстоянието между физическите обекти). Принципно при електромагнитното отблъскване е същото, като изключим нюансите - пак имаме нарушаване на равномерното праволинейно движение и увеличаване на отстоянието между заредените обекти. С най-голяма удоволствие ще отстъпя подобна работа на по-умните и по-подготвените от мен и само да се информирам за резултатите от работата им. За съжаление досега няма такива (или ако има - аз все още не съм намерил нищо такова). Мен физиката ме интересува по-особено само относно връзката на установените досега физически закономерности с хиперизмерните математически и геометрични принципи. Намеря ли нещо чуждо, разработено в подобно направление - с най-голямо удоволствие ще изконсумирам плодовете на чуждия труд. До тогава - ще драпам малко по малко аз, когато мога и доколкото мога. Хиперизмерните принципи (алгебрични и геометрични) съдържат голям обхват от възможности (не по-малък от любимите на Пенроуз комплексни форми) и не може да не са приложими едновременно и в областта на квантовата механика, и в тази на теориите на относителността.