Станислав Янков

Какво ще кажеш за това, че според теб часовника на движещ се обект се ускорява, вместо да се забавя, както показват СТО и практиката?

Ако според часовника на земния наблюдател топчето пада за 1 секунда, при лорец-фактор 2, според часовника на наблюдателя, който се движи спрямо земния с 0,866с топчето трябва да пада за по-малко, а не за повече негово време (за 0,5 секунди, а не за 2 секунди). Иначе излиза, че часовника на наблюдателя в движещата се спрямо Земята ракета се движи по-бързо, а не по-бавно, както е в действителност (и то - само при редовни сравнения на часовниците между двамата наблюдатели чрез някакви способи).

Ако топчето пада на Земята, тогава няма да установяваш, бидейки в ракетата, че това е станало за 2 твои секунди, а примерно за 0,5 твои секунди. Часовниците се забавят и в двете системи само докато няма никакво сравнение/комуникация между тях и всяка от системите няма проверена представа какво става в другата. Когато наблюдателя на ракетата и този на Земята сравнят чрез някакъв точен метод часовниковите си показатели (чрез електромагнитна или друга комуникация или пък наблюдателя от ракетата да наблюдава някак си отразената към него светлина от падащото топче) - това е аналогично на забавяне на ракетата до покой спрямо земния наблюдател и сравняване на часовниците им. Тогава според часовника на наблюдателя на Земята ще е изминало повече време (все едно часовника му се е движил по-бързо), а според часовника на наблюдателя на ракетата ще е изминало по-малко време (все едно часовника му се е движил по-бавно). Тоест, ако наблюдателя на кораба можеше да наблюдава отразената от падащото на Земята топче светлина, той щеше да отчита, че то пада за 0,5 секунди (не за 2 секунди), ако игнорираме всичко останало, което също трябва да се вземе предвид (например Земята се движи спрямо наблюдателя в ракетата и според него изминатите от Земята и от топчето пътища ще са нещо различно, в сравнение ако беше неподвижен наблюдател на повърхността на Земята). Това е същото като с GPS-сателитите на орбита около Земята, които веднага щом сравнят чрез електромагнитната връзка със Земята своите часовници със земните - това е идентично на спиране на сателитите при земните часовници и на сравняването им. Тогава лесно се установява забавянето на атомните часовници на сателитите в Космоса (след като се коригират сметките в съответствие с по-ниските гравитационни потенциали в Космоса), независимо че те не спират да се движат и да обикалят Земята по орбитите си. Отново даваш сбъркани примери с некоректни изводи!

Ракетата се движи със скорост 0,866с в Космоса, далече от гравитацията на Земята, затова в кораба не може да се реализира гравитационно падане на топче със земното ускорение, което да се случва два пъти по-бавно от гледна точка на земен наблюдател. В кораба цари безтегловност.

Имаме ракета и две различни ситуации: 1) Ракетата се движи с 0,866с спрямо Земята, а към Земята се ускорява гравитационно и накрая се удря в нейната повърхност метално топче, което е наблюдавано от двама различни наблюдатели - единия на Земята, а другия в ракетата. 2) Ракетата се движи с 0.866с спрямо космическа станция, а към космическата станция се ускорява (със същото като гравитационното ускорение на Земята) и накрая се удря в станцията космонавт с реактивна раница, който космонавт е наблюдаван от двама различни наблюдатели - единия в станцията, а другия в ракетата. Въпросът: Защо в едната ситуация да има “парадокс”, а в другата да няма, само понеже в единия случай ускорението е гравитационно, а в другия реактивно, след като и в двата различни случая двамата различни наблюдатели (този на Земята/в станцията и другия на кораба) регистрират едни и същи особености в сравнение с другата ситуация? Това ми се струва, че е въпроса на Гравити към Младенов, а отговора е ясен - на Младенов хронично не е ясна материята, която коментира.

р

Само дето досега не успя да демонстрираш скорост, по-висока от скоростта на светлината, а ако СТО не беше вярна, много лесно щяха да се намират неща, които се движа и с много пъти над скоростта на светлината (примерно с 500с).

Тази таблица ти показва какъв процент от материалните обекти участва в преобразуването от един в друг вид материя. При анихилация 100 % от анихилиращите частици участват в преобразуването им в друг вид частици (фотони или някакви други комбинации, в зависимост от детайлите). В други случаи участват много по-малки проценти. Например, при ядреното делене части от ядрените елементи (потони и неутрони) си остават същите, само малка част от тях се е преобразувала в гама-кванти и т.н., докато протича разцепването на ядрото на по-тежкия начален елемент (Уран, Плутоний и т.н.). Това е целия смисъл на тази таблица.

Нервните влакна в мозъка могат да генерират квантово вплитане | Човекът | (offnews.bg)

Виж определението за "анихилация" дори в Уикипедия: Анихилация – Уикипедия (wikipedia.org) "Анихилация (на латински: nihil, пълно унищожение) се нарича процесът на превръщане на двойка частица – античастица при техния сблъсък в други частици с по-малка или нулева маса, например фотони. Сумата от квантовите числа на началната двойка е нула. Поради запазване на енергията и на импулса сборът на квантовите числа на получените частици е също нула. Най-добре изучена е анихилацията на електрон – позитрон. При ниски енергии се получават фотони, а при високи енергии се получават и по-тежки частици като адрони."

Скенер само ти казва, че ти ползваш неточен жаргон, защото ВИНАГИ преобразуването е на частици в други частици (всички видове вълни и полета са съставени от съответните им кванти/частици - фотони, глуони, гравитони, електрони, всичките 24 елементарни частици и 6 вида бозони) и няма маса и енергия сами по себе си, без някакви материални частици, които тези маса и енергия да описват. Погледни таблицата, която сам си дал! Още в първата клетка отляво специално са споменати материалните частици електрон и позитрон, при ядрения синтез имаш ядра на деутерий и тритий и в резултат се получават хелиеви ядра и неутрони, при ядреното делене имаш неутрони, атоми на уран, торий, атоми на други по-леки химически елементи, хелиеви ядра (алфа-частици), гама-кванти (фотони с много голяма енергия, гама-радиация). Никъде в дадената от самия теб таблица нямаш чиста енергия и маса, без някакъв материален носител, който те да описват. В ускорителите на ЦЕРН и по света винаги сблъскваш едни частици и винаги получаваш други частици, а разглежданите маси и енергии са само техни описания.

Остана, ама, много странно, някак липсва желание да се признае - едни материални частици се преобразуват в други материални частици.

Вътре в ядрото "работят" ("слепват" кварките, протоните и неутроните) глуоните, които са безмасови, но си имат импулс и от там енергия. При анихилация масивните анихилиращи частици се променят в безмасови фотони, а в ядрото част от енергията на протоните и неутроните, в сравнение със свободното им състояние, се представя от безмасовите глуони.

Преобразуване на маса в енергия няма. Аз когато за първи път дойдох в този форум преди години също се заблуждавах по този начин и точно Скенер обясни и ме отказа от тази заблуда (както и от редица други заблуди, а от трети неща, които все още ми се струват достоверни, не успява да ме разубеди). Ще използвам пример, който Скенер някога ми даде, а го е ползвал неведнъж и в други случаи (защото е удачен). Имаш едно яке и то е червено на цвят (а имаш и водата, която е безцветна, прозрачна). Червеният цвят е характеристика на якето (безцветната прозрачност е характеристика на водата), както и масата и енергията са характеристика на масивните частици (импулса и енергията - на безмасовите вълни, а пък полетата са като прозрачната, безцветна вода). Няма как да наблюдаваш червено, произволен друг цвят, прозрачно и безцветно сами по себе си. Не можеш да видиш червеното, без да е свързано с някакъв материален обект (якето в случая), което червено да си се движи само по себе си, без никакъв материален носител. По същия начин не можеш да регистрираш материалните характеристики маса и енергия сами по себе си, без материални частици и вълни, на които те да са характеристики. Масата на електрона и енергията на фотона без електрон и фотон не можеш да откриеш никъде, точно както не можеш да видиш само червения цвят, без червеното яке, от което той да се отразява към очите ти. Затова преобразуване на маса в енергия не може да има, има преобразуване на анихилиращи частици с маса и енергия във фотони с импулс и енергия, като без масивните частици и фотоните нищо не правиш.

Когато се разглеждат отделно, вместо системата. Когато разглеждаш кола като цяло е едно, а когато разглеждаш гума от кола е съвсем друго и се движат много различно. И не фотоните имат маса, а тяхната затворена система, когато се разглежда като цяло, вместо тях поотделно.

Въпросът е в това, че съществува доста вероятен теоретичен механизъм за формиране на маса от безмасово естество в основата и няма нищо особено неестествено в твърдението на Скенер, че два фотона, разглеждани като обща система, могат да се характеризират с маса, макар разглеждани поотделно да са безмасови частици. Това е ключова и съвсем не пренебрежима разлика.

Електронът е лептон, не можеш да го приведеш експериментално в състояние на покой и разполага с маса в покой. Даже за неутриното (също лептони) все по-убедено се прогнозира маса в покой. Фотоните са безмасови, но са бозони, не лептони (и Хигс-бозона е с доста значителна маса, а и не само той, междинните векторни бозони също са масивни). Скенер е прав, система от частици не е отделна частица и разликите са съществени.

Кое точно е произволното? Когато регистрираш точното местоположение на частица, ти не можеш да регистрираш със същата точност нейната скорост/импулс, но въпреки това си наясно с нейната маса (и заряд, когато е електрически заредена), защото тя е константа и е налична, даже ако частицата можеше да бъде в покой. Откъде идват тази маса и енергия в покой?

Аз не знам по-добра интерпретация на масата, а и ти не можеш да ми посочиш такава, само възразяваш, че не е доказано с пълна сигурност (доколкото въобще може да съществува такава пълна сигурност). Точно произволно твърдение не е, аргументирано твърдение е (и при това - аргументирано не от мен), съвместимо е с останалите квантово-механични концепции (включително с аспекти от квантовата теория на полето) и има висока перспективност да даде нови отговори, дори и да се наложат някои модификации.

Тази “хрумка” се базира на доста добра логика и не е на Пенроуз (той само я споменава в книгата си, която относно самия Пенроуз основно е предназначена за презентирането на неговата собствена туисторна теория). Масата е характеризация на взаимодействията (инертни или гравитационни) на съответния и’ обект с други материални обекти. Тя дефинира конкретно количество енергия на разглеждания масивен обект, включително и в покой. Енергията е резултат от някакво движение, не идва от нищото. Как би описал енергията на масивен обект в покой или пък на току-що замерено точково местоположение на електрон с известната му маса в покой? За какво движение на електрон в дадена точка от пространството можем да говорим, че той да разполага с ненулеви енергия и маса в покой?

Коя е точната интерпретация и защо смяташ точно нея за точна (аз считам тази за високо-вероятна)?

Никъде не съм писал за повече от една частица, споменавам само за два компонента на една и съща частица. Това не значи две частици.

Хвърли поглед на “zig-zag”-интерпретацията на масата (“zitterbewegung”). Там се изхожда, че масивната частица всъщност се състои от два безмасови компонента, които трептят със скоростта на светлината между две различни позиции (zig- и zag-местоположения). Така че, в основата си всички частици са безмасови, но някои от тях извършват квантови движения от такова естество, че позволяват дефиниране на ненулева маса в покой. Струва ми се, че по подобен (не идентичен, а подобен) начин система от два фотона с нулеви маси поотделно може да проявява ненулева маса като цяло.

Не смятам, че са нефалсифицируеми, даже ми се струва, че са сравнително лесно проверими и отново ще наизлязат разни неверни детайли (което не е зле - развитие е, независимо как другите оценяват това мое развитие). Твърдението, че времето е резултат на универсален темп на движение на вселенската материя със скоростта на светлината и на хиперизмерна (над-триизмерна) геометрия на Вселената, на асиметрия на материалното движение по направлението на координатата w, свързвана с четвърто пространствено измерение, спрямо направленията по останалите три координати, която асиметрия се формира като все по-ясно обособена (с присъствието на ентропия и с елиминиране на неопределеностите и заплитанията на най-фундаментално ниво) в теоретичната област между спиновите мрежи и квантовата теория на полето, е нещо, което не е чак толкова сложно да се провери, а съдейки по думите ти - и да се опровергае ясно и недвусмислено.