Станислав Янков

Не може да имаш разминаване между регистрираните пространствени и времеви интервали между различни ИОС и това да е евклидово. Лоренцовите трансформации се ползват при анализи между различни ИОС, а не вътре в една и съща ИОС, където си присвояваш декартова координатна система по евклидови правила. Щом имаш знак минус в показаната от теб формула - значи става дума за неевклидова геометрия. Евклидовите геометрии са със знак плюс в същата ситуация. А и да направиш някои трикове за промяна на знаците (примерно, като включиш и имагинерната единица i ) - пак няма да стане евклидово, защото ще се запази разминаването на знаците между двата елемента от дясната част на равенството (при питагоровата теорема събираш само положителни стойности и получаваш положителен резултат).

Не трябваше ли първо да си го открил, преди да твърдиш, че уж има такова нещо (но не и когато преминеш от метафизика на физика)?! Галилеевата трансформация е непълноценна лоренцова трансформация (частен случай на лоренцовата трансформация, както ти подхвърля жокерчета Кипен).

Нютоновата и Галилеевата парадигма (абсолютните пространство и време) са отпаднали - не дават верни резултати. В последните (най-развити за момента) научни разработки (ОТО, СТО и КМ) се ползват елементи от всички предходни парадигми (теоретични подходи) преди тях, но самите предишни подходи са отпаднали, защото са непълноценни (не дават верни резултати), а с новите (актуалните) може да се прави всичко, което може да се прави и със старите, но също така могат да се правят и повече неща в сравнение със старите. Да, старите концепции продължават да си се ползват паралелно, защото в някои случаи по-ниската им точност е достатъчна, а са по-прости за употреба (точно както днес могат да се ползват едновременно и атомни часовници, и Ролекси, и пясъчни часовници, и слънчеви часовници), но като цяло са отпаднали и са заменени от нови, по-съвършени форми. Главният въпрос, който ме занимава точно в този момент е, че принципно можем да съставим два базови фундаментални подхода за обяснение на реалността: 1) Приемане на неопределеността от квантовата механика за водещ фундамент, за нещо същностно и принципно базово, от което, от неговата тотална форма (тотална неопределеност, тотален хаос, абсолютно НИЩО), се “развива”, “сгъстява”, “кондензира” физическата, материална конкретика, с която боравим на макрониво. Чрез специфични квантови закономерности, елемент по елемент, да се формират квантови полета на частици и самите частици, пространство (пространствени отстояния), време (ентропия и Стрела на времето) и етап след етап - все повече и повече и повече, все по-изразена, все по-“гъста” материална конкретика. Базовата материя при такъв процес би могла да бъде нещо много сродно на въображаемата “материя”, която дефинирах (точно с цел да се приложи към тези допускания) и временно нарекох “Логос”. Това може да е и основно, фундаментално поле, без никакви изразени, конкретни характеристики (пространствени и времеви). Все по-изразените конкретики да се проявяват на следващите етапи - спинови мрежи, квантови полета и т.н. с нарастването на мащабите към макроскопичното. 2) Допускане на скрити процеси, които да създават привидност за неопределености на квантово равнище, като в този случай неопределеността не е същностна и принципна сама по себе си, а е резултат на голяма сложност и бързина на квантовите процеси, подобно на неопределеността на макрониво. В този случай трябва да допуснем вечно съществуване на материята в нейната базова, полева форма и сложен набор от скрити процеси, някакви форми на неутрализации, които пречат да се разкрие тяхната наличност на микрониво.

Действието на лоренцовите трансформации е само едно - псевдоевклидово. Затова са наречени лоренцови трансформации, вместо галилеевите трансформации, които са евклидовите. Разликата - когато една ИОС замери параметрите по четирите координати на пространство-времето в друга ИОС, която се движи спрямо първата, при галилеевите трансформации един метър си остава един метър и една секунда си остава една секунда, докато при лоренцовите трансформации има разлики и при метъра, и при секундата и точно това е неевклидовостта. Всяка от ИОС счита себе си в покой и според всяка в собствената ѝ координатна система един метър е един метър и една секунда е една секунда, но когато едната ИОС замери същите параметри при другата - вече има разлики, когато има движение между двете ИОС (неевклидовостта). Минковски само показва правилното геометричното представяне на всичко това. Съображенията на Минковски идват от лоренцовите трансформации, а лоренцовите трансформации идват от практическите измервания (материализъм, братле!). Осъзна ли го най-накрая или пак не можеш?!!!

Лоренцовите трансформации са били верните, за останалите неща не е имало чак такава яснота, преди да свърши работа Минковски. СТО е все повече неща с напредването на времето, яснотата непрекъснато се повишава с времето и отдавна не са само лоренцовите трансформации.

Някога се е смятало, че морските бури и куп други неща били предизвиквани от Богът на моретата Посейдон. След това започнало да се смята друго (разни физични и климатични закономерности). Кое от двете е вярното - по-ранното или по-късното?

Колкото и пъти да повтаряш, че 2+2=8 - няма да стане по-вярно!

Сега ако кажеш и че си виждал координатни системи да играят хоро - моментално те признавам за #1 (към психодиспансера)… Координатните системи се присвояват на физически обекти, това им е “свободата”. Координатните системи могат и да се движат - когато са присвоени на подвижен обект, който се движи спрямо неподвижен наблюдател. А има и неинерциални системи…

Изгражда координатната си система по евклидови правила. Не знам как е при ИОС, които се смятат за подвижни, според мен аз самият винаги съм в покой и само разни други неща се движат покрай мен. Твоят Капиш нещо твърде бавно загрява! Да не би да е изгорял?!

Да, защото всяка ИОС счита себе си за неподвижна. Капиш?

Не са от един и същи тип (клас) - дават различни резултати и лоренцовите трансформации дават верните резултати. Една секира и един банциг принципно правят едно и също, режат дърва, ама резултатите са бая-бая различни…

Решетката се изгражда от линийки, а времето се отмерва с часовници. Капиш?!

При Галилеевата трансформация нямаш разминаване на показателите между различните ИОС, каквото имаш при практическите екперименти. Затова геометрията, която се свързва с галилеевите трансформации е евклидова, но не съвпада с практическите измервания. Галилеевата трансформация не отговаря на реалността.

Явно с “тези, които схващат по-бавно” визираш себе си, защото вече хиляда пъти ти се обясни, че всички ИОС считат себе си за неподвижни и затова собствените им координатни системи се изграждат по евклидовите правила. Неевклидовата игра е при сравняването на показателите между различните ИОС, не вътре във всяка от тях.

Неевклидовостта се въвежда от получените от експерименталните измервания резултати и Минконски само показва, че тези резултати произтичат от псевдоевклидова геометрия (когато ползваме три, а не четири пространствени измерения).

Младенов иска да изкара, че няма нищо псевдоевклидово в СТО и на тази предпоставка се базират всичките му възражения. Не забелязвам да съм написал нещо по-различно, при тебе просто е по-пълната дефиниция. “Различни мерки” = връзка с различни измервания с едни и същи еталони за време и разстояние”.

Така, де! Всичко това е така, защото абсолютно всяка ИОС счита себе си за неподвижна, в покой. Според всяка ИОС само останалите неща (другите ИОС) се движат с разни скорости около нея, тя самата е винаги в покой, неподвижна. Като сравнят разните ИОС показателите, които са регистрирали една на друга помежду си - получават се разлики от очакваното, в сравнение ако геометрията беше евклидова (галилеевите трансформации и нютоновите закономерности). Тези разлики отговарят на псевдоевклидова геометрия, с лоренцови трансформации, ако представянето е чрез три пространствени измерения (3+1 пространство-време). Тука ct е просто уеднаквяване на различни мерки (секунди и метри) и произтича от замерените резултати и търсените закономерности. Нищо повече!

Ако хладилника ти е малък и искаш да го напълниш с домати, без да остане нищо извън него и да се развали - въобще не можеш да сметнеш, чрез средната плътност на доматите, колко кила ти трябват, за да напълниш хладилника! При такова равнище - да се чудим ли, защо не можеш да разбереш начина, разстоянията в Космоса да се оценяват чрез светлинни години… Я, говори си там с Младенов! Приготви се да му купиш книгата - да се намери поне един купувач…

Я, обясни - защо да не можеш да сравниш като килограми 5 литра нафта и 7 галона вода?! Не можеш да намериш колко тежат един литър нафта и един галон вода ли?!!!

Как да схвана, след като ти самия не схващаш какво точно пишеш?! Има неща, които няма как да сравниш - опитай да сравниш кило домати с удоволствието от приятен разговор с известна и готина мадама на летището! Няма как да ги сравниш, защото естеството им е несравнимо. Само определени неща, достатъчно близки по характер помежду си, подлежат на точни, числови сравнения и очевидно времевото и пространствените параметри са сравними (доказват го правилните резултати от сметките по такъв начин, които не могат да се получат при несравнимите неща).

Смисълът на въпросите и забележките ми е, че няма възможност категорично да се изразяваме за “реалност”, “вярно”, “точно” и други подобни, създаващи впечатление за абсолютна категоричност, защото всичките ни представи за “реалността” и за всичко останало изброено, включително и “най-прецизно и многократно препотвърдените”, са единствено и само въображаеми схеми, модели, изображения, представи. Включително и разбиранията за материята, за човешкото тяло, за неговото биологично устройство и функции и даже за ролята и начина на фукциониране на човешкия мозък. “Пелената” на въображението е незаобиколима, като базов посредник между регистрируемата реалност и индивидуалната съзнателност. Явно и тук, като при въпроса ми “къде протича движението, когато сме неподвижни пространствено спрямо произволни различни от нас обекти?”, упорито не се разбира дълбочината на коментираното, която ми се иска да обсъждам, затова направо ще ти кажа, на каква база се основава интереса ми към ролята на психиката и индивидуалността относно физичните, материални процеси. Ако приемем напълно фундаменталността, същностния характер на неопределеността на квантово равнище (там, където може би се формира материалната реалност), трябва да заключим, че от тоталната неопределеност (безкрайните възможности на всичко мислимо и немислимо), посредством определени закономерности се “сгъстява” стабилната и регистрируема физически конкретика. Тоест - цялата регистрируема материална реалност е резултат на “кондензация” по определени закономерности на нещо друго, на някаква друга форма на материята, доста близка до въображението, даже и да не е точно то (никой не може да гарантира със сигурност, че Вселената, която познаваме, не е някакво мега-макросъщество, за което галактиките да от сорта на нашите червени и бели кръвни телца във вените и артериите).

А математическите записи какво са? Не са ли и те представи?! Да, математически представи, не литературни, художествени (изобразителното изкуство) и останалите там разновидности, но - пак въображаеми представи, формирани чрез измислени правила (при животните няма правила за формиране на математически представи, това е въображаемо творение на човека)! Тогава защо се налага отпадането на цели парадигми (нютоновата, галилеевата и и безброй други в човешката история) при излизането на нови, по-точни концепции, след като дотогава и старите са били получени чрез проверки с експерименти? Значи наличието на някакво експериментално потвърждение не е гаранция за абсолютна вярност на проверяваната концепция и че в бъдеще тя не може да отпадне като вече невярна!

Джереми, не се излагай и ти с неразбирането на неща, които се учат в трети и четвърти клас на основното училище! Как ще сравниш секунди с метри (фунтове с килограми)? Като направиш преобразуване в едни и същи мерки, нали? Умножаваш фунтовете по стойността на един фунт в килограми и получаваш търсената стойност в килограми. Умножаваш времето t по скоростта на светлината с и получаваш търсената стойност в (светлинни) метри. Какво получаваш, когато умножиш време по скорост? Получаваш изминатия пространствен път (пространство), нали? Вземи си една алгебра от 4-ти клас и попрочети поне малко, че така трагедията е пълна (неслучайно си може би единствения мераклия да плати за прочитането на книга на Младенов!!!)!!!

Имаш 3 килограма ягоди, 5 килограма круши, 2 килограма домати и 4 фунта зеле. Така не можеш да направиш смислено сравнение, защото 4 фунта не са 4 килограма, а някаква друга цифра. 1 фунт е равен на 2,20462262 килограма, затова умножаваш 4 фунта на тази цифра и получаваш, че става въпрос за 8,81849048 килограма. Вече всички четири стойности от едно и също естество и можеш да си направиш точните изводи. Това е цялата роля на ct и нищо повече или по-малко, камо ли пък чак толкова да се мистифицира, както правиш ти и да се обвинява за всичко възможно и невъзможно - за войните и бедствията по света, за космическите катастрофи, уличните катастрофи, морските произшествия и каквото там още ти хрумне... А че е точно така и процедурата ct е вярна се потвърждава от верните резултати, които излизат навсякъде, където тя се ползва - ако премериш 4 фунта зеле на килограмова везна, ще получиш точно изчислените теоретично 8,81849048 килограма. Ако и така не го разбереш, вече...

Нали сам по-рано цитира Айнщайн за еквивалентните форми и коя е коректната и винаги точна форма на лоренцовите трансформации?! Коректните лоренцови трансформации и получаваните от тях следствия по-нататък имат строго определена форма и съвсем конкретни знаци пред стойностите (сигнатура +(ct)^2 -x^2 -y^2 -z^2, която може да бъде и +ds^2 = +dt^2 -dx^2 -dy^2 -dz^2), като всички те са част от неевклидова геометрия. От лоренцовите трансформации евклидова геометрия не може да се получи и не са такава и някои цитирани от теб трикове (като ict например), които само фалшифицират некатастрофално нещата, когато не е нужна безусловна прецизност. Цялата заслуга на Минковски е тази, че пръв публикува (излага публично) точното геометрично представяне на лоренцовите трансформации (до тогава те са били чиста алгебра, без достатъчно ясна представа за естеството на геометрията зад тази алгебра). За евклидова версия на СТО лоренцовите трансформации не вършат работа, за това ти трябва Епщайн с неговите трансформации (модифицирането на неевклидовите лоренцови трансформации в евклидова форма).