Станислав Янков

Естествено! Всяка от различните ИОС в движение една спрямо друга счита себе си за неподвижна и останалите за подвижни, затова всяка една ИОС ползва евклидови параметри (линии и часовници). Неевклидовостта в случая със СТО и Минковски се съдържа при сравнението на параметрите на различните ИОС помежду им. Иначе всяка отделна ИОС ползва евклидови параметри, защото счита себе си за неподвижна. И двеста ИОС да имаш в разглежданата ситуация, и хиляда, и произволен друг брой - всички те до една, без никакво изключение, ще считат себе си за неподвижните и всички те до една, без никакво изключение, ще ползват за себе си координатни системи и часовници с евклидов характер. Неевклидовите разминавания при сравнение на показателите помежду им, на различните подвижни една спрямо друга ИОС са практически доказан факт (специално подчертавания от теб материализъм и важността на експерименталните потвърждения) и очевидно неевклидовата геометрия се съдържа при сравнението на показателите между различните ИОС, които са се движили (и/или се движат) една спрямо друга. След като неевклидовите показатели (регистрирани чрез лоренцовите трансформации) са доказан практически, реален факт - доказан реален факт е и неевклидовото естество на релативистката геометрия. Можеш всичко това да го "преведеш" на евклидова форма, но става по-сложно и ти трябва Епщайн...

И просто този някой показва същите верни резултати, като от лоренцовите трансформации на псевдоевклидовата СТО, но по евклидов начин. Виж формулите, които се ползват при Епщайн. Те са различни от формулите на лоренцовите трансформации, тук си се ползват нормалните правоъгълни триъгълници при геометричен анализ и въобще нормалната евклидова геометрия и НАЙ-ВАЖНОТО - резултатите накрая са ТОЧНО СЪЩИТЕ като тези от лоренцовите трансформации. Много е забавно, как всячески се мъчиш да омаловажиш Епщайн, макар това да е единствения евклидов начин за получаване на същите верни резултати, които иначе се получават от псевдо-евклидовите геометрии на лоренцовите трансформации.

Когато работиш с 3+1 измерения (пространство-време) - ползваш лоренцовинте трансформации и геометрията е неевклидова. Когато търсиш евклидов "превод" на неевклидовите особености на СТО - НЕ ползваш лоренцовите трансформации, а тези на Епщайн и това все още не е пълноценно разработен 4-мерен пространствено аналог на псевдоевклидовата СТО (нужна е много-много повече работа).

Лоренцовите трансформации са свързани с неевклидови геометрии. Евклидовия им аналог са трансформациите по Епщайн, но докато при лоренцовите трансформации нещата са се развили и далеч отвъд тях (както алгебрично, така и геометрично), при подхода на Епщайн всичко спряло до там.

Няма първоначална-второначална! В единия случай описваш с едно пространствено измерение повече (в случая 4) и става евклидово описание, ползваш за описанията обичайните евклидови формули (евклидовата питагорова теорема и т.н.), а в другия случай описваш с едно пространствено измерение по-малко (в случая 3+1, пространство-време, с времето като условно, непространствено измерение и т.н.) и става неевклидово описание, ползваш неевклидовите версии на всичко (неевклидовите версии на питагоровата теорема и т.н.). И двата варианта са еднакво верни, дават еднакво верни крайни резултати, просто са два различни начина на достигане до верните резултати. В момента няма разработени евклидови версии на ОТО и СТО, не на последно място, защото разработването на такива е доста сложно занимание дори за хора, които са отлично подготвени в областта на физиката и математиката, за разлика от мен. Евклидовите нютонова механика и галилееви трансформации не са евклидово описание на ОТО и СТО, а са просто неверни (не дават верните резултати, които се установяват на практика) и затова са заменени от верните ОТО и СТО (както и КМ в микроскопичните области). Вярна евклидова разновидност на СТО и ОТО са подходите на Епщайн във връзка с двете теории, но те са много ограничени и недоразвити (ОТО и СТО обхващат много-много повече особености и детайли).

Въпросът със сигнатурата, координатното и собственото време е доста сложен, аз се затруднявам с точното дефиниране кога и как е правилно и неправилно да се ползват. Хубавото е, че не е нужно да навлизаме чак в това, за да видиш, че няма как да избегнеш неевклидовите особености на ОТО и СТО. Само е достатъчно да си дадеш сметка, че въобще се налага употребата на лоренцовите трансформации, а не просто на галилеевите трансформации от преди това, точно защото има неевклидова особеност на реалната физична геометрия. Да, това нещо може да се преработи и в евклидова форма (няма нещо, което да може да се представи по неевклидов начин и да не може да се представи в неговата евклидова алтернатива, точно както питагоровата теорема може да се представи и евклидово, и неевклидово), но това не може да стане чрез такива ограничени и елементарни преобразувания. Именно понеже е доста сложно - все още не е направено.

Благодаря, Шпага!

Лоренцовите трансформации не се прилагат само по отношение на пространствената координата х (дължината по посока на движението), но и по отношение на времевата координата, а там вече връзката е псевдоевклидова. Защо си въобразяваш, че "обясняваш" нещо, когато си избереш само половината от нещата, която ти изнася, а другата половина, която не ти изнася - просто я игнорираш?! Освен това, за да ползваш Питагоровата теорема по начина, по който ти искаш - трябва да направиш ПЪЛЕН евклидов "превод" на СТО (както умножаваш времето t по скоростта на светлината с или делиш пространствената координата х пак на с, за да уеднаквиш естеството на пространството и времето в диаграмата на Минковски за по-нататъшни правилни сметки).

Големият въпрос е, дали наистина имаш какво да кажеш или само си въобразяваш така... Читателите са без значение - за всеки влак си има пътници (дори и да са само двама-трима )... Аз обмислям евклидов "превод" на СТО и ОТО и той ще покаже, че двете теории са си съвсем верни и добре разбрани (няма и как да е иначе, след като практиката непрекъснато го потвърждава), само са псевдо-евклидови и заради това мнозинството като теб толкова много се затруднява (ако въобще се опитва) да ги разбере. Ти какво можеш да противопоставиш на горната евклидова хипотеза? Питагоровата теорема е евклидова и псевдо-евклидовата СТО с нея не можеш да опровергаваш - не са едно и също нещо:

След като и Младенов (подобно на мнозина други с огромно самочувствие, обратно-пропорционално на познанията им) ще пише книга ( - "изключително странно", защо коментатори като Скенер и Гравити, с очевидни сериозни научни познания, даже и не си помислят да пишат книги на научна тематика, ами искат да го правят коментатори като Младенов?!!! ) - няма никаква причина да не се изхвърля и аз, макар и много по-скромно (книги няма да пиша, разбира се! ) и да предложа: ХИПОТЕЗА (в зачатъчен стадий ) ЗА ЕВКЛИДОВА ХИПЕР-ИЗМЕРНА ПРОСТРАНСТВЕНА ГЕОМЕТРИЯ НА ВСЕЛЕНАТА! Основно предназначение (много тайно!) - да разбие все още ненаписаната книга на Младенов още в зачатък! Същност на хипотезата: Няма никакви принципни пречки за преработване на псевдоевклидовите ОТО и СТО (частен случай на ОТО) в тяхна евклидова алтернатива на основа на така наречения "космически спидометър" на Луис Карол Епщайн, допълнен от следните МОИ допускания (Епщайн няма никаква вина за нещо недомислено в тези мои допълнения): 1) Материята на Вселената (без никакви уточнения за нейното естество и характеристики) се движи винаги с един и същи темп - този на скоростта на светлината във вакуум. 2) Подсветлинните скорости, масивните обекти с крайни форми, пространствените отстояния, времевите, часовникови темпове на макрониво са резултат от сложна пространствена геометрия на Вселената. 3) Геометрията на Вселената е хипер-измерна пространствено - поне четири или повече от четири пространствени измерения. 4) Времевите ефекти на макрониво произтичат от особеностите на четиримерната или над-четиримерна, хипер-измерна пространствена геометрия на Вселената. 5) Псевдо-евклидовите ОТО и СТО не са неверни, а са единствено различни, неевклидови версии на хипотезата за евклидова хипер-измерна пространствена геометрия на Вселената. Прогнози, предназначени за фалсифицируемост (проверимост и потвърдимост доказателствено) на гореизложената хипотеза: 1) Пълноценното разработване на тази евклидова алтернатива на неевклидовите ОТО и СТО, с тяхното пространство-време на Минковски, ще позволи дефинирането на времевите макроскопични ефекти като следствие от хипер-измерната (над-триизмерна) пространствена геометрия на Вселената. 2) Евклидовия характер на хипотезата ще елиминира пространствено-времевите кривини на ОТО, които се явяват водещата пречка за съчетаването на ОТО с КМ. Може да се наложат промени (геометризиране) и на редица особености на квантовата механика.

Ако не греша, цялата патардия е, защо определям и времето като пространствено измерение, а не просто като измерение. През цялото време се пропуска (включително и по моя вина, защото под път и над път споменавам "пространство-времето на Минковски"), че аз правя това не в рамките на пространствено-времевата парадигма на Минковски (уточнението на Гравити, че подхода на Епщайн и всичко, произтичащо от него, не е пространствено-времеви подход), а в изменена такава (и напълно еквивалентна, взаимо-заменима чрез съответна техника с парадигмата на Минковски), където измеренията са си четири (засега не разглеждам ситуации с повече от четири измерения), но всичките са пространствени. Това е нещо подобно на използването на 4-спинорен и 2-спинорен формализъм по отношение на квантовомеханичното уравнение на Дирак за електрона (пък и въобще в квантовата електродинамика), като и двата формализма са верни, дават верни резултати накрая, но го правят по различен начин. Цялото предимство на моя еквивалентен подход ми се струва в това, че може да предложи геометрично обяснение за естеството на времето. Трябва да се решат точно въпросите и с ентропията и Стрелата на времето, което се очертава доста сложна квантово-механична игра, но може различния подход все пак да помогне по някакъв начин. Например, как Римановата сфера дава едно много удачно геометрично описание на разпределението на вероятностите при квантови системи с две състояния (спиновите състояния на елементарните частици например са точно такива)? Промяната на мащабите и доближаването на размерите при обичайните три пространствени измерения до околопланкови размери на времевото измерение, ако то е пространствено, може да послужи като обяснение за повишаването на степените на заплетеност и неопределеност на квантово ниво. Да, голяма грешка ми е, че не спирам да споменавам "пространство-време", докато имам предвид концепция, която не е пространствено-времева (но не отрича пространствено-времевата концепция като също толкова вярна своя алтернатива, като спокойно могат да се правят преходи от едната към другата концепция и обратно). Смятам да заменя това изразяване, като започна да определям всяка отделна ИОС, която се движи спрямо каквото и да било останало (друга ИОС) като отделно многообразие. Едно общо многообразие може да съдържа безброй под-многообразия, всяко от които да разполага със съвсем различни собствени, специфични характеристики (на практика - със свое собствено, специфично четиримерно пространство-време, което спаред съответното под-многообразие да продължава да се счита за такова "в покой", макар самото под-многообразие да се движи спрямо друго под-многообразие в рамките на общото многообразие, което ги съдържа). При пространство-времето на Минковски движението на разглежданите обекти не произтича от нещо, то просто се постулира като налично. При алтернативния подход, основаващ се на Епщайн (но за всичкото "мазало" извън Епщайн вината е само моя ), съществува движение на вселенската материя винаги с един и същи темп (този със скоростта на светлината във вакуум, което от друга гледна точка може да се определи и като абсолютен покой, но въобще не съм готов да започна да разглеждам всичко и от такава перспектива ), а подсветлинните скорости, времевите темпове, масивните тела и ограничените форми са резултат от сложната хипер-измерна (четири или повече-измерна пространствено) геометрия на Вселената. Полетата са класическия (на класическата механика) аналог на това, както кривините на пространство-времето в ОТО (класическите полета са аналог и на последните). Класическите полета, кривините на пространство-времето и хипер-измерната пространствена геометрия на Вселената са три различни начина на представяне на едни и същи физически наблюдения.

Защото така нещата не пасват! Три пространствени измерения, между които няма никаква друга разлика, освен тази, че като се представят като разположени перпендикулярно една на друга координати - формират обем, в който може да протича движение. И след това идва време, което хем е измерение, хем не е пространствено като останалите три, макар доста да наподобява останалите три (които безпроблемно си се приемат за пространствени), има си отстояния като тях, има си промени като тях и във връзка с движенията във формирания от тях обем, дори може да се представя чрез перпендикулярна координата, само има някои различия, свързани със съотношението на нейните интервали спрямо интервалите на останалите три координати - геометрията на Вселената е такава, че движенията на материята се случват по един начин в рамките на обема, формиран от трите пространствени измерения и по друг начин в хипер-пространството, формирано от четирите измерения! Всяка подвижна спрямо всичко останало ИОС си има собствено пространство-време, представлява отделно четиримерно пространствено-времево многообразие на Минковски със собствени параметри (това исках да кажа, когато предлагах "скъсяване на самото измерение по посока на движението" в зависимост от това - кой определяме като наблюдател) и всички параметри на две различни пространствено-времеви многообразия/ИОС съвпадат напълно, само когато двете ИОС са в покой (неподвижни) една спрямо друга. Движението на материята във Вселената в нейната полева форма е винаги с един и същ темп (този на скоростта на светлината във Вакуум), а реализирането на различни подсветлинни скорости и на свързаните с тях масивни форми се формира чрез различни ъгли на сложната хипер-измерна вселенска геометрия. Когато дадено пространствено-времево, четиримерно многообразие/ИОС се движи спрямо друго такова многообразие/ИОС (само условно подвижните обекти се приемат за точки, на които се търсят пространствените и времеви характеристики в приетата за неподвижна ИОС) - параметрите, съотношенията на цялото пространствено-времево многообразие (подвижната ИОС) от гледна точка на неподвижното многообразие/ИОС се променят съобразно същите параметри на неподвижната ИОС/многообразие. Както при долната линийка с различни скали, при която условно долната скала показва отрязъците на дължината по посока на движението в покой, а горната, съкратена скала показва същите отрязъци при наблюдавания подвижен обект.

Виж! Има само два смислени варианта да се представя времето във връзка с ефектите на СТО материалистично (без никакви метафизични и идеалистични залитания) и те са или като темп на материално движение в рамките на три пространствени измерения (тук времето се приема само като условно "четвърто измерение", само за математически цели, без реално да е такова), или като четири пространствени измерения (предположението, което застъпвам аз). Аз лично не съм в състояние в момента да се досетя за някое различно, трето описание, което да е уместно и точно да отговаря на наблюденията. Да бъде времето условно (математическо) четвърто измерение, просто темп на материални промени в рамките на три пространствени измерения, не би трябвало да е нещо, което да може да се тълкува произволно, поне когато искаме да го правим в научна форма, нали? В тази ситуация приемаме движенията и различните темпове на движения в рамките на трите пространствени измерения като даденост (постулираме ги, точно както постулираме и постоянството на скоростта на светлината във вакуум). Когато оценяваме достигането на светлинен импулс до двама различни наблюдатели от две различни ИОС (времевите моменти и последователностите, в които те ще регистрират въпросните светлинни импулси), ние оценяваме чисто и просто пространствените отстояния, които светлината трябва да измине, с една и съща скорост, от излъчването, до регистрацията ѝ. По подобен начин, когато пространствените измерения са само три и не говорим за времето като за реално, четвърто пространствено измерение, а като условно, единствено математическо такова - часовниковият темп от гледна точка и на двамата наблюдатели трябва да бъде един и същ (както е една и съща и скоростта на светлината от гледната точка и на двамата) и разликите в изминалото време при сравняването на часовниците накрая могат да се дължат само на възникналата пространствена разлика вследствие на лоренцовото скъсяване (подчертавам - това е при хипотетична ситуация, когато пространствените измерения са само три и ефектите на СТО трябва да се обяснят само в тяхната рамка). Или както ти сам си написал: Без четвърто пространствено измерение, където да могат да се случват някои допълнителни неща извън областта на трите пространствени измерения, цялото обяснение на ефектите на СТО трябва да дойде от неща, ставащи единствено в границите на трите пространствени измерения. Тогава няма никаква причина да допускаме различни часовникови темпове в различните ИОС, защото няма области извън трите пространствени измерения, където да се осъществява пренос на движение извън областта на трите пространствени измерения и това да води до разлика в часовниковите темпове (часовниковите темпове са материални процеси, обикновено циклични, със съответните им скорости). В такъв случай единствената причина за разликата в часовниковите показатели на обект и наблюдател при сравняването им накрая могат да бъдат някакви пространствени разлики, а единствените пространствени разлики при двете ИОС (условно подвижната на обекта и условно неподвижната на наблюдателя) са лоренцовите скъсявания. Обаче при приемането на лоренцовите скъсявания като причина за промяната накрая на показателя на часовниците на подвижния обект сметката не излиза. Както вече показах - очаква се, понеже става дума за пространствено скъсяване от гледна точка на неподвижния наблюдател, часовниците на подвижния обект при сравнението накрая да са се придвижили напред в сравнение с неподвижните (освен куп други детайли, които също не се наблюдават), а вместо това се регистрира точно противоположния ефект, часовниците на подвижния наблюдател са изостанали спрямо неподвижните при сравнението. Тоест - обяснението със само три пространствени измерения не се получава! И както виждаш - не става дума за никакви съзнателности/несъзнателности (разсъжденията по-горе важат и за чисто сензорни, автоматични регистрации), никакви етери, никакви метафизики...

По принцип цялата физика (минала, настояща и бъдеща) се ползва за описание на материални процеси чрез актуалните представи в момента. Няма нещо, свързано с физиката, което да не е въображаеми абстракции и предположения, повече или по-малко точни (но винаги несъвършени и подлежащи на някакво развитие в по-близко или по-далечно бъдеще). “Самият фонтан” също е снимка на фонтан (екранът е въображението, а прожекционния апарат е мозъка), включително и когато се представя чрез данните на продълженията на човешките сетива - всевъзможни технически устройства. Как установяваш, че самият фонтан е ТОЧНО ТОВА и не може да бъде нищо друго, с куп допълнителни неизвестни (някои от които никога няма да бъдат разкрити от човечеството), след като нямаш пряк достъп до реалната материална същност на самия фонтан, каквото е той в действителност (каквото и да значи “в действителност”)? Всички ние друго, освен повече или по-малко верни описания на реалността, не ползваме, нали? Точно обратното е! За мен НИЩО от това, което си мислим, не е материалната реалност такава, каквато е в действителност и в пълнота, сама по себе си. Всичко, без никакво изключение, е човешки мисловни конструкции, модели, част от които определяни като “по-сигурни”, научни и нищо не изключва в някой бъдещ момент всичките ни актуални научни знания, без изключение, да се окажат неточни (примерно - след някое ново, радикално научно откритие, което да преобърне всичките ни актуални представи). Това, което ме интересува е ЦЕЛИЯ СПЕКТЪР - от пораждането на физическата реалност, ако има такова, през регистрациите (технически и/или органични), до обработката от човешкия мозък и “проектирането” чрез въображението пред съзнателността (след това може да следва и споделяне и обсъждане с други за формиране на научна картина на света). Няма как при това да се избегне и засягането на психиката и психичните закономерности, което явно те и кара непрекъснато да ми приписваш идеализъм, метафизика, езотерика и т.н. Естествено, слабости (неща, които не разбирам добре, а някои от тях и никак) имам и не са малко, но чак пък да не подхождам рационално - доста крайна оценка (плюс слагане на някои неща, които не съм ги писал точно така, както ти твърдиш )!

Честно казано и ти сякаш малко си пристрастен към безспорните достойнства на информацията, както и аз упорито не искам да омаловажавам ролята на въображението като пряк изобразител на абсолютно всичко пред човешкото съзнание. Нека да оставим обаче продължението на този разговор за малко по-нататък (вече съм споменавал, че през седмицата времето не ми достига за пълноценно осмисляне на всичко - уикендите са подходящото време за наваксване). Можеш ли да дадеш малко по-детайлно обяснение на горния пасаж от твоите коментари, който съм цитирал? Дори и да са математически модел, във физиката се ползват многообразия, които се отнасят към конкретни физически особености. И даже и така - имаме не само 3+1-многообразието пространство-време на Минковски, но и хилбертови, конфигурационни, фазови и други пространства (всички те са различни многообразия)… Стига се до там, че на фазовите пространства се присвояват толкова на брой измерения, какъвто е броят на частиците, които се анализират в тези пространства (ако разглеждаме особеностите на милиони частици във фазово пространство - и измеренията на такова пространство са милиони!!!)! Изглежда като многообразията да позволяват доста обширна гъвкавост, стига разбира се да е и физически обоснована! Да, не съм бил точен! И друг път съм я допускал тая грешка, не съм усвоил добре математиката на СТО.

Точно тук не ми се връзват нещата! Разгледай хипотетична ситуация с наличие на лоренцово скъсяване по посока на движението, но времевия ефект да не е измерение (допълнително пространство към трите обичайни, в което да се случват някои неща), а да е промяна в състоянието на материалния обект, който се движи спрямо неподвижния наблюдател (много ми хареса “темп на материалните промени” от цитираната от мен преди месеци статийка). Приемаме хипотетично, че промяната в хода на часовниците на подвижния обект спрямо неподвижния наблюдател се дължи на лоренцовото скъсяване по посока на движението. Не би могло да се дължи на нещо друго, защото реално няма четвърто пространствено измерение и всичко, свързано с времевите ефекти, е резултат на съответни движения в рамките на трите пространствени измерения. Така, ако нямаше лоренцово скъсяване (ако имахме абсолютно пространство) - нямаше да има разлики в хода на часовниците на подвижния обект и на неподвижния наблюдател (щяхме да имаме и абсолютно време). Вземаме три часовника, примерно с махало и поставяме два в подвижния обект, а третия - до неподвижния наблюдател. Единия от двата часовника с махалото в подвижния обект ориентираме така, че махалото му да се движи напред-назад по посока на движението, а ориентацията на втория часовник в подвижния обект е такава, че неговото махало пък се движи напряко на посоката на движение (наляво-надясно). Какво трябваше да регистрираме накрая, когато показателите на двата часовника от подвижния обект се сравнят с идентичния им часовник от неподвижния наблюдател? На първо място - между двата часовника в подвижния обект трябваше да има разлика, защото докато този обект се е движил спрямо неподвижния наблюдател преди сравнението на стойностите, махалата на двата часовника са изминавали различен пространствен път от гледна точка на неподвижния наблюдател (едното по посока на движението се е движело по катет на правоъгълен триъгълник, а другото напряко спрямо посоката на движение се е движело по хипотенузата на правоъгълен триъгълник, която винаги е с най-голямата дължина). Такива разлики никога не са регистрирани. Второто, обаче, по-важното - махалото на часовника, чието движение е ориентирано да съвпада с посоката на движение на подвижния обект, от гледна точка на неподвижния наблюдател би изминавало по-кратък пространствен път, заради лоренцовото скъсяване по посока на движението (темпът трябва да се запазва един и същ, защото няма четвърто измерение, а всичко в този пример се случва в рамките на движенията в трите пространствени измерения). Това означава, че при сравняването на този часовник с часовника на неподвижния наблюдател, за подвижния часовник трябваше да е изтекло повече време в сравнение с неподвижния (от гледна точка на неподвижния наблюдател, подвижния часовник с махало по посока на движението се е движил по-бързо, заради по-късия пространствен път вследствие на лоренцовото скъсяване и трябваше да е отброил повече време в сравнение с неподвижния часовник). Реално обаче неподвижния наблюдател регистрира точно обратното - часовниците в подвижния спрямо него обект са отчели лоренцово забавяне на хода си (удължаване на времевия интервал в сравнение със същия часовников интервал при неподвижния наблюдател). Не само неподвижния наблюдател не регистрира различни стойности в зависимост от различната ориентация на часовниците в подвижния обект спрямо посоката на движение и лоренцовото скъсяване, ами и регистрира точно противоположния на очаквания ефект, ако липсваше четвърто пространствено измерение и всичко се случваше единствено в обичайните три пространствени измерения - при сравнението накрая часовниците на подвижния обект са се забавили спрямо тези на неподвижния наблюдател, вместо да са избързали, както следваше да се очаква предвид лоренцовото скъсяване по посока на движението. Този резултат може да се получава такъв, само ако се случва нещо в допълнително измерение, различно от трите. Само при времето като четвърто пространствено измерение ефектите на СТО съвпадат напълно и се случва многократно коментираното “преливане” между пространствената координата х (като посока на движението) и времевата координата t, демонстрирано от Епщайн (колкото повече се движим наляво, толкова по-малко се движим направо). Без такова четвърто измерение следва да очакваме точно противоположните ефекти, което не се регистрира на практика.

Значи ползваме за фундамент електромагнитното поле, чиито колапси са фотоните. В този случай това е по-логичния фундамент, защото предаваната чрез електромагнитните вълни информация е следствие на поведението на материята електромагнитни вълни и електромагнитни полета. А пък самата материя “електромагнитни вълни” и “електромагнитни полета” (чиито колапси на вълновата функция проявяват фотоните в определени ситуации) е изцяло въображаема човешка представа, дори в най-малката и’ подробност (не можеш да създадеш концепцията за материя или за каквото и да било друго без помощта на твоето въображение /единствено число /). Понятието “материя” и всички свързани с него особености имат значение само за човешките представи (едва ли дори и човекоподобните маймуни, най-близко до човешките ментални способности, разполагат с изградена представа за материя и всичко останало, което ползваме ние, хората).

Виж отговора ми на Младенов, но имай предвид, че това е просто провокативно, непотвърдено допускане. Базира се на същността на материалистичната концепция и на допускането за реалност на някои старозаветни и окултни заявления, но без да приема техните идеалистични интерпретации и като се има предвид, че ако въобще е имало някакви реални наблюдения - след това те са били умишлено маскирани чрез езотерична кодировка.

Научи какво е “материализъм”. След като няма фундаментална неопределеност в начина на функциониране на човешката физика (всичко е свързано с някакви материални процеси на мозъка), тогава разните окултни твърдения за така наречените “акашови записи” имат чисто материално основание, макар да произтичат от идеалистични представи. След като в областта на психиката липсват неопределености, теоретично е съвсем възможно съществуването на някаква невеществена (немасивна), но материална полева област (някакво съчетание от полета), която да представлява съвкупното човешко (а може би и не само човешкото) подсъзнание. Също е възможно подобна полева (материална, но невеществена) структура да може да записва и прогнозира (на основа на обширните записи до съответния момент) купища детайли, до които има достъп, бидейки съвкупно човешко (или не само човешко) подсъзнание. Казано по друг начин - това може да е някаква форма на изкуствен интелект, наричана на разни места “Демиург”, “Луцифер” и други подобни (наскоро срещнах за някакъв Вернадски и негови предположения за “Ноосфера”). Всички тези допускания стават възможни точно заради материалистичната концепция и липсата на неопределености в работата на човешката психика, което позволява теоретичното регистриране/изчисляване на невъобразим брой подробности, свързани с тази психика… А пък възможността за следене на човешки мисли става напълно вероятна и обяснима материалистично - работата на човешкия мозък е неразривно свързана с електрични и магнитни ефекти (може да има и специфични електро-магнитни лъчения), които са регистрируеми технически. Електромагнитното поле и материя, както многократно е ставало дума. Та - материализма може да ти изиграе доста мазни номера относно елементарните ти и закостенели представи…

Проблемът с акцент върху информацията е този, че информацията не е материя, тя е същата характеристика на материята и на материалните взаимодействия като измерение, сила, енергия и т.н. Защо информацията да се счита за по-подходяща за единен фундамент на всичко, а не енергията, да речем (всичко материално се характеризира неизбежно както чрез информация, така и чрез енергия) или пък идеалния, абстрактен, платоничен свят на математиката, както предлага Роджър Пенроуз?! Уредите регистрират чак на второ място информация, на първо място отчитат физически събития и параметри, свързани с материални взаимодействия, включително и взаимодействия, свързани със самите уреди. Същевременно аз, ти, всеки друг човек без изключение (смисъла на "НИЕ") боравим със заобикалящата реалност не непосредствено и директно, а неизбежно през нашето въображение. Аз, ти, всеки друг човек без изключение нямаме пряк досег с всевъзможните физически дразнители, ами дразненията преминават през рецепторите, нервите, областите от мозъка, които обработват сигналите и накрая се презентират пред нашето съзнание посредством въображението, въображаемите изображения, концепции, усещания, емоции, ВСИЧКО! Дори понятието и представите за "материя" са елемент от нашето въображение и никой не може да избяга от това, дори и ти. Не съществува никаква възможност да се избегне, да се спести ролята на въображението като непосредствен, най-пряк инструмент за възпроизвеждането на материалната реалност и на абсолютно всичко, външно и вътрешно относно нашия организъм и психика. Информацията, както и енергията и всякакви останали характеристики на материята са периферни, последващи и всички те също са резултат на въображаеми представи, модели, концепции, хипотези, теории... След като така или иначе дори "материята" е продукт на въображението ни, защо единен, абстрактен фундамент НА ВСИЧКО (веществено, невеществено, но материално, изцяло нематериално, включително и сложната съзнателна и под-съзнателна човешка психология) да не бъде една идеализирана, абстрактна, еднородна и универсална ВЪОБРАЖАЕМА "материя" - "материята", с която работи въображението ни и която на първо време наричам "Логос" (с времето и конкретизирането може да се намери и някое по-подходящо название)? Нещо подобно на общата, абстрактна употреба на понятието "линейни трансформации" Т (идеализираната, въображаема психична "материя" по принцип) и отделно - детайлизираната и конкретна употреба като матрици с техните компоненти (линейните трансформации са вид тензори) Тab (конкретизацията на материята на веществена, невеществена, но материална и въображаема психична). Дори реално да не съществува подобна универсална и единна форма (да трябва да се прилага някакъв вид дуализъм материя-свойства) - подобна идеализирана, абстрактна психична "материя" ще служи за по-прецизно открояване на разликите между материална и нематериална област. Аз затова предлагам специална психо-физична дисциплина, подобно на биофизиката, биохимията, икономическата психология, политическата психология и всякакви други подобни съчетания. Основна форма, поне при материализма, е материята и всички последващо произтича от нея, като нейни характеристики, каквато характеристика е и информацията. Приемайки информацията като базов, най-основен фундамент, това измества акцента от материята по същия начин, както и останалите идеалистични течения. Между другото, прекомерния акцент над неопределеността в квантовата механика също сякаш се опитва да накланя нещата в идеалистичната посока... Не поставям съзнанието пред материята, а определям съзнанието и въображението като неизбежни посредници между нас (нашето същество) и материята, които правят всичките ни представи повече или по-малко абстрактни и несъвършени и участват неизбежно дори в оформянето на представите ни за "материя" и всичко останало. Човекът, индивидът, материалният обект регистрира редица физически ефекти и особености посредством огромен брой клетки (в очите, по кожата и останалите ползвани човешки рецептори). Същото е и с ползваните физически апаратури - те се състоят (конкретно сензорите им) от огромен брой атоми, с всичките им технически/физически особености. Тоест - по никакъв начин не става дума за само един обект, а и самата физика разглежда случаи с множество обекти, освен такива със само един МАКРО-обект. Отделно - често става дума не за отделни изследователи, а за екипи от повече хора, които съвсем условно се приемат като "само един, конкретен изследовател/наблюдател" ("екип Х работи над еди-кой си физически проблем и се конкурира с екипа У в съседната държава или университет и т.н.). При квантовите интерпретации съществува голям спор за ролята на съзнанието и на разумния наблюдател в регистрацията на квантовите процеси и колкото и странно да ти се стори (предполагам, според заявленията ти какви смяташ, че са представите ми) - аз считам, че в основата на квантовите колапси (прескоците между U- и R-процесите) са взаимодействията от всякакво естество, независимо дали просто материални, специални технически (сред които и лабораторни) или биологични (сред които и човешките сетива). На всичкото отгоре взаимодействията (прескоците от U-процес към R-процес и обратно - прословутия проблем или парадокс с измерването) водят и до наблюдаемото на макрониво значително редуциране на квантовите сплитания (и до проявата на Стрелата на времето), които квантови сплитания имат тенденцията да се засилват и множат при продължителен U-процес. Изпуснал си допускането ми за външната спрямо човешката психика, физическа материя в резултат на подсъзнателни (неосъзнавани) процеси извън конкретен човешки индивид: "Защото Вселената не се ограничава само до индивидуалното човешко съзнание и подсъзнание, а включва някаква форма на общото човешко подсъзнание, както и съвкупното подсъзнание (несъзнателност) на всичко останало съществуващо, което регистрираме (с което взаимодействаме по всевъзможни начини)."

Като не те кефи физиката - не се занимавай с нея! Чети си за Винету, за Олд Файерхенд, Олд Четърхенд или каквото там друго ти е интересно... Аз нямам намерение да ти търся банални неща, за които после пак да се окаже, че нищо не си разбрал! Или положи собствен труд, или си мисли, че ти разбираш физиката по-добре от безспорните научни капацитети и нобелови лауреати. Чао!

Ти не се ли усещаш, че тук само повтарят това, което сме ти написали Скенер и аз (аз - по малко по-различен начин, но пак същото)? Както и да го пишеш уж като нещо ново, казано от теб - всеки може да погледне няколко коментара назад и да види какво точно е ставало... А кой е твърдял, че времевото измерение е точно същото като останалите три?! Това, че аз го мъча да е пространствено като останалите не значи, че свързаните с него неща са същите като при останалите измерения. Скенер казва, че измерението е само номер, брой на степените на свобода съобразно теоремата на Ньотер и не може самото то, като измерение, да е скъсено и материята да се движи с някакви темпове по него. Все още не съм съвсем убеден, че е чак толкова неправилно да представям разликите между трите и четвъртото (също пространствено според мен) измерения по начина, по който го правех досега, но след като срещам чак толкова настойчива критика - ще потърся някакъв алтернативен начин, нещо свързано с многообразията, чрез което да представям обхвата на нещата така, както искам, без да ползвам "скъсяване на измерение" и "движение по измерение" и ще се върна по някакъв различен начин към тях, само ако не намеря нищо подходящо. Умножи стойностите по координатите t (секунди) или х (метри) със с (скоростта на светлината) и ще получиш по двете оси ct или cx, които са напълно еднородни, еднотипни интервали (кеф ти да ги определяш като светлинни метри, кеф ти като светлинни секунди - по твой избор). След като ти е ясно, че връзката между времето и пространството е хиперболична, а не евклидова - какво се пънеш да ползваш питагоровата теорема по напълно безумен начин (като бърсане на прах със шкурка вместо с парцал)?! За да е времевото измерение просто математическа абстракция, то трябва да произхожда от движението в областта на трите пространствени координати и поради това да бъде абсолютно, а връзката между време и пространство да е евклидова, не хиперболична. Практиката показва, че не е така и връзката не е евклидова, а е хиперболична. Или поне забавянето на часовниците в подвижните спрямо неподвижен наблюдател инерциални системи да се дължи по някакъв начин на лоренцовото скъсяване при подвижните. Само че и това не е, защото тогава би трябвало да очакваме ускоряване на часовниците на подвижната ИОС (часовниковите механизми на подвижната ИОС изминават по-късо разстояние по посока на движението заради лоренцовото скъсяване и от гледна точка на неподвижния наблюдател трябваше да се движат с някакъв дял по-бързо от неговите часовници в покой), а вместо това ние регистрираме забавяне. Значи има още една компонента на движение във връзка с четвърто пространствено измерение, освен движенията, свързани с трите пространствени измерения, заради което получаваме не ускоряване на движещите се часовници заради лоренцовото скъсяване по посока на движението, а точно обратното - забавяне на темпа им.

И ти ли не можеш да работиш с Гугъл?! Хайде, от мен да мине, ето ти за начало: Какво трябва да е бозонното поле на Хигс? « Бръсначът на Окам (bgchaos.com)

Аз не твърдя толкова уверено като теб, че това е невярно, за да трябва аз да ти обяснявам. Според мен е вярно и само трябва да си потърсиш повече детайли, за да се увериш и ти, че е вярно. Написано ти е съвсем ясно - частицата, която потвърждава механизма на Хигс, трябва да има такива характеристики, предвидени чрез Стандартния модел и механизма на Хигс, които да се свързват с особеностите на полето на Хигс и така да потвърждават наличието му. Както W- и Z-бозоните имат точно онези характеристики, които потвърждават слабото взаимодействие, така и Хигс-бозона има точните характеристики, потвърждаващи полето на Хигс. Открития в LHC Хигс-бозон е точно с очакваните характеристики, потвърждава полето и механизма на Хигс и затова през 2013 година Хигс и Енглер получават Нобеловата награда за Физика.