Станислав Янков

Това означава, че Шпага е съвсем права с коментара си за полевата форма на материята. В "празно" пространство (максималния възможен вакуум, да речем в най-пустите и изпразнени от масивна материя участъци на Космоса) няма как да флуктуира НИЩО-то. Ако ставаше дума за реално НИЩО - нямаше да има никакви регистрируеми ефекти (ефекта на Казимир, предположението за квантовите флуктуации във вакуума като причина за тъмната енергия, другите предположения за въздействия на виртуалните частици от квантовите флуктуации върху реални частици и тяхното движение и състояние). Щом се регистрират реални ефекти във връзка с квантовите флуктуации - значи става дума за материя и дефиницията за материя не може да се ограничава само до съдържанието на тензора на енергията и импулса (квантовите флуктуации не се свързват с тензора на енергията и импулса, а с тъмната енергия, с ускорението на разширението на Вселената). Ако имаше наистина празно пространство, дори без квантови флуктуации или квантовите флуктуации бяха нещо напълно условно (не участваха в нищо и не можеха да се регистрират по никакъв начин, още по-малко пък в ефекти на Казимир) - нямаше как да се говори за материя при празното пространство и при така представения вакуум. Но след като има регистрирани ефекти/въздействия/взаимодействия - те ЗАДЪЛЖИТЕЛНО са свързани с участието на НЯКАКВА (под някаква форма) материя. В противен случай имат някаква връзка с макроскопичните концентрации на материя. Материя обаче ВИНАГИ присъства по някакъв начин.

Нищо! Модифицирах примера на Младенов (замених неговата метална бутилка със стъклена) за да може да се пръска по-лесно от топлинно разширени без добавяне на допълнителни количества.

На първо четене, тука би могло да се съставят три първоначални отговора: 1) Макроскопичните концентрации на материята водят до такова състояние на "празното" пространство и полетата в него (вакуума), че там протичат квантовите флуктуации. 2) Постоянната проява на виртуални частици при квантовите флуктуации в "празно" пространство (вакуум) води до съответстващите състояния на полетата, които описват тези частици (въпросните флуктуации). В тези два случая е ясно кое е материята. Третият случай е по-проблемен: 3) Водещи са полетата и техните флуктуации, а проявите на виртуални частици са следствие от всичко това. Материята се свързва с масата и от там с участието си в тензора на енергията и импулса при най-удачната дефиниция на материя досега и не ми е ясно как полето в цялост (без значение възбудено или не) може да се свърже с участие в тензора на енергията и импулса.

Защо се стига до експлозия при нагряване на вода в стъклена бутилка? Когато вода в стъклена бутилка се нагрява все повече, водата се превръща в газ и се разширява до тогава, докато стъклената бутилка не издържи и накрая експлодира. Как се стига до експлозия при нагряване на вода в стъклена бутилка? Когато вода в стъклена бутилка се нагрява все повече, водата се превръща в газ и се разширява до тогава, докато стъклената бутилка не издържи и накрая експлодира. Едно и също обяснение на въпросите "защо" и "как", при това - без и един символ на формула или цифра. Този резултат на изкуствения интелект е толкова изсмукан от пръстите, че дори не съм го забелязал! В онова с механизма и формализма има малко повече смисъл, макар да е добре в идеалната ситуация двете да си вървят съвместно - да има и механизма, и формализма. Открие ли се по-дълбок механизъм относно квантово-механичните прояви - той ще си върви със свой формализъм (разширение на сегашния или съвсем нов) и със свои (нови) въпроси "защо" и "как", за които в момента няма как да се досетим, за да си ги зададем. Горния цитат от изкуствения интелект просто НЕ СТАВА!

Двете удебелявания в червено в двата коментара ми изглеждат едно и също нещо, само ти си ползвал прецизните изрази. Извън това, ако приемем, че и полетата като цяло са материя, независимо възбудени или невъзбудени, тогава излиза, че и "празното пространство" (вакуума) е материя, понеже не съществува пространство в известната Вселена, което да не съдържа всички квантово-механични полета (същите, дето трептят/флуктуират неопределено). Тука имам значителни пропуски за запълване.

Причината суперсиметрията да е толкова ценена е нейната способност да елиминира голяма част от безкрайностите, които иначе се получават изобилно в квантовите теории на полето и да "сдвоява" фермионите и бозоните чрез отношение на симетрия. Липсата на суперсиметрия води до един вид "превъртане" на фермионите и бозоните, взети отделно едни от други (не може да се достигне до превръщане посредством ротация на фермиони в бозони и обратно, докато суперсиметрията позволява такова превръщане). Бозоните удовлетворяват комутативни закони, а фермионите антикомутативни и оператор, който преобразува едните в другите трябва да има антикомутативни свойства, докато операторите в обикновените непрекъснати групи (концепциите без суперсиметрия) са свързани с комутативни закони. Така суперсиметрията позволява оператори, които не са инфинитезимални генератори на обикновена непрекъсната група, а се отнасят към супергрупа, която позволява генератори, удовлетворяващи както комутативни, така и антикомутативни зависимости. Като формули това означава, че в дефиниционните равенства на обикновената алгебра на Ли се поставя по един много изкуствен и недобре обоснован начин един знак плюс, какъвто обичайно няма там (обичайно се ползва само знак минус). В допълнение на тази недостатъчно добре мотивирана стъпка се добавя и факта, че дори в не чак толкова ниските енергии на LHC досега не е открита НИТО ЕДНА от очакваните при суперсиметрия частици-суперпатньори (сред тях е и гравитиното) на обичайните (добре известните до момента) частици, макар да беше открит Хигс-бозона, който не е с чак толкова малка маса.

Аз ползвам една от наложените дефиниции за материя - свързаната с Общата теория на относителността и Космологията: В общата теория на относителността и космологията В контекста на относителността масата не е адитивна величина, в смисъл, че не може да се съберат покойните маси на частиците в системата, за да се получи общата покойна маса на системата. [1]: 21 В теорията на относителността обикновено по-общото виждане е, че не сумата от покойните маси, а тензорът енергия–импулс, количествено определя количеството материя. Този тензор дава покойната маса за цялата система. Материята, следователно, понякога се разглежда като всичко, което допринася за енергийния импулс на една система, тоест всичко, което не е чисто гравитационно. [34][35] Този възглед често се споделя в области, които се занимават с общата теория на относителността, като космологията. Според тази гледна точка светлината и другите безмасови частици и полета са част от материята. И сега забелязах, че тук влизат и полетата, затова ще изчакам да видя, как ще протече дискусията между Скенер и Кухулин по въпроса.

Има различни елементарни частици (само фермионите, материя и антиматерия, без бозоните, са 24), всяка от които е свързана със собствено поле. Какво пречи всички тези полета да си трептят квантово-механично (неопределено), без задължително това да се нарича материя (материя да са единствено виртуалните частици, които се появяват и веднага изчезват при тези трептения на полетата)?

Браво! Най-накрая някакъв напредък! Трябва да почерпиш Скенер!

Младенов не казва едни и същи неща, а постоянно кръшка от очевидните и логични отговори, които му се дават и постоянно включва нови и нови термини, на които не им е мястото където ги е включил (причинно-следствена връзка не е същото като последователна логика, което е по-подходящо за останалия контекст на коментара му). Дръж се! Едно добро кафенце може да помогне!

И при квантовата механика се получават верните резултати, без да се знае как и защо, без да се знае механизма (девиз в квантовата механика - "мълчи и смятай"). При това положение може ли да се каже, че квантовата механика е нещо невярна, неточна, некоректна? Кой е спрял опитите да се узнае? Куп хипотези и теории опитват точно това! Само няма гаранция, че задължително има такъв отговор. Така е, никъде в предните страници Младенов не е споменавал причинно-следствена връзка. Започна да го прави, понеже видя, че ще му се наложи да признае правотата на Скенер, ако остане само на "механизъм-формализъм". И тепърва ще има все повече проблеми с това, защото причинно-следствената връзка по принцип означава други неща, а пък причинно-следствената (последователната) логика е в основата на изграждането на всеки работещ модел (описанието на взаимовръзките между явленията). Вълновата функция например е открита чрез следване на причинно-следствени връзки (последователни логики).

И отново - откъде си сигурен, че въобще има такова причинно-следствено обяснения (ето как отново се завъртаме в кръг и дискусията става спор!)? Откъде знаеш, че вълновата функция и уравнението на Шрьодингер не са пределното причинно-следственото обяснение на вече установената материя - елементарните частици и нагоре и вълните - и да няма нищо повече отвъд това? Какво доказва, че ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да има и нещо друго извън всичко това, на което да трябва да се търсят отговорите на въпросите "защо" и "как"? Е? Възможно ли е да се намери въпросното обяснение според теб и как? Защото на мен ми е известен само един начин да стане това - пренасочване към религията (там ВСИЧКО е съвършено и окончателно). Аз не съм съгласен с казаното и за мен не е вярно твърдението, че физиката (или която и да било друга наука) има истинско/пълно/окончателно окончателно разбиране за произволни явления (може да има дълбоко разбиране, без да се забранява наличието на други още по-дълбоки разбирания).

Това е точно търсенето на механизма. Без него остава само формализма - получават се точните резултати, но не се знае как и защо. Виж си какво ти е дал изкуствения интелект на твоя собствен въпрос. И при тебе това е достатъчен повод да отричаш реалност и смисъл. Напълно отричаш възможността това да е пределното описание на материалния свят и материята и да няма възможност да се продължи отвъд това.

За това, че ти си се вманиачил на тема "механизъм" (както Кухулин - на тема "формализъм"), Скенер е съвсем прав! Както и в обясненията, защо съставянето на някакъв механизъм не е достатъчно за обявяване на ПЪЛНА реалност или ПЪЛНО познание. Със сигурност хора като теб съставят предположевията, че Вселената е гигантски компютър (машина, механика, механизъм), както хора като Кухулин съставят предположенията, че в основата на всичко е информацията, логиката, математиката (Пенроуз!), теорията, уравнението, принципа и въобще - формализма.

Аз не съм чел достатъчно (от него гарантирано съм чел по-малко) и не мълча. Заради това, както забелязваш, в момента изглежда Скенер и Гравити да ме бойкотират и да не ми говорят. Всичко това обаче не е основание да отричам, когато разбирам, че са прави. Не виждам никакъв смисъл да отричам правотата на Скенер напук, само за спора.

Познание на какво - познание на устройство на микропроцесор, познание на същността на квантовата механика, познание на изкуството на любовта... Познанието само по себе си няма смисъл без предмет на познанието, освен ако не става дума за познанието на ВСИЧКО. Кои са най-дълбоките нива на познанието на квантово-механичните процеси? Във физиката чистата математика няма смисъл без връзката и' с нещо МАТЕРИАЛНО, което да описва. В науката Математика чистата математика вече има смисъл, но пак произхожда от материята (материалните мозъчни процеси, които изграждат математическите логики). Един камък математическа логика не може да състави, още по-малко го може логиката по принцип, сама по себе си, без материална интелигентност, която да я споделя и развива. И математиката, и логиката, и полетата са свързани с описанието на различни свойства на материята. Те сами по себе си, без свързана с тях материя, нямат смисъл, както няма смисъл например масата сама по себе си, без тя да е маса на нещо материално. Могат да се съставят уравнения на зависимости между маса, енергия, скорост и други подобни, но винаги в основата е налична и материя, с чието описание те са свързани.

Извинявай, но не успявам да се сдържа да отговоря на това! Моментално ще спреш с йерархията, когато те осени Божието просвещиние и започнеш да получаваш Окончателните, Съвършените, Абсолютните сведения чрез Божия дух (ако не е директно от Господ Бог). Откажеш ли се от науката и да преминеш към лоното Божие - ще получиш ВСИЧКИ отговори в тяхната ОКОНЧАТЕЛНА И СЪВЪРШЕНА форма. Извинявай още веднъж, но толкова упорито отказваш да приемеш очевидни неща заради твоето пристрастряване към машинариите, че изкушението да ти се посочи АБСОЛЮТНИЯ ПЪТ КЪМ АБСОЛЮТНОТО ЗНАНИЕ става прекалено голямо!

По-скоро - свойства на полетата, защото на този етап полетата са в основа на почти всичко. Само гравитацията е много проблемна, защото е единственото взаимодействие, което не е свързано с калибровъчна теория и няма достатъчна яснота, какво точно трябва да е. Поради това от успешно разкриване на особеностите на гравитацията на квантово равнище може да произлезе съвсем нова физика.

Не! Най-дълбоките нива са недостижими (никога няма има гаранция, че е достигнато тотално знание за ВСИЧКО). Винаги може да има неща, които никога и по никакъв начин да не взаимодействат с тебе и с познатите на тебе неща (без взаимодействие не можеш да направиш регистрация), но те да си съществуват, без ти да подозираш за това по никакъв начин. Най-дълбоките, ОКОНЧАТЕЛНИТЕ, нива ги има само при Божиите Откровения (в едни случаи, направени чрез посредничеството на Божия Дух, а в други случаи, получени директно от Бог). Това е единствените място, където се достига до най-дълбоките, съвършените, окончателните нива на "познание". Докато Младенов е "завил" към първенство на механиката, ти пък си се спрял над първенство над математиката. Като Пенроуз! Първите пъти, като започнах да чета книгата на Пенроуз, аз се обърках какво да мисля, защото там Пенроуз едва ли не поставя платоновия математически свят в основата на всичко, във водеща позиция, точно като теб (човекът толкова много обича математиката, че я издига на първо място, даже и във връзка с физиката). Все пак, при разглеждането на конкретни ситуации, Пенроуз си се връща към водещата роля на експерименталното/теоретично (когато не може да се направи експеримент) потвърждение и отрича иначе красивата според собствените му думи математика на суперструнната теория (но пък забива в не по-малко сложната употреба на комплексните практики буквално навсякъде в неговата туисторна теория ).

Погрешно се фокусираш. Физиката не може да претендира за дълбоко/истинско/пълно разбиране на явленията, даже и когато разполага с някакво физическо (по тебе - механистично) обяснение (представя някакви причинно-следствени връзки и отговор на някои въпроси "защо"). Дори и ти лично да не се досещаш за нови въпроси "защо" в тази ситуация - това не е гаранция, че няма такива и така се получава гаранция, че отново не е достигнато дълбоко/истинско/пълно разбиране на явленията. А някакво физическо (механистично) обяснение и представяне на причинно-следствени връзки и отговор на някакви въпроси "защо" си има! Виж собствения ти пример с газа в бутилката - Скенер е съвсем прав, че дори около тази ситуация и днес все още има куп неизяснени въпроси. Отдавна във Формула 1 и на купища други места ползват кевлара, но дори и днес не са установени НАПЪЛНО всичките му свойства (например - при комбинации с други материали) и начини на приложение. Точно същото е и с графена и с всичко останало. На втората страница Скенер най-пространно бил обяснили всичко това! Ако бях видял навреме - можеше само да препращам там, вместо да изписвам почти същите неща отново вчера!

Еми, обясни какво точно се случва с гравитацията в квантовия свят и ще може да се разбере, как точно всичко това се пренася на макрониво. Как да ти се каже какво точно е общото, след като не можеш да кажеш, какво точно става! Как се разграничават на квантово равнище електромагнитното и гравитационното взаимодействие?

Откъде си сигурен, че съчетаването на гравитацията с квантовия свят няма да доведе до доста по-различно тълкувание на същите наблюдения на макрониво? Например, като отказа на нютоновото гравитационно поле в полза на пространствено-времева кривина? Как знаеш, че на квантово равнище гравитацията не може да се проявява като нещо по-различно (например - като причината за квантово-механичните колапси на вълновата функция, както допуска Пенроуз)? Няма как да знаеш, преди да го разбереш с по-голяма степен на вероятност, нали?

Това не е пълно, а частично разбиране - не можеш да опишеш напълно какво се случва в квантово-механичен план. Самата квантова теория на полето, която трябва да ползваш, е съчетана много трудно със Специалната теория на относителността (налага се употребата на пертурбативни практики), а Общата теория на относителността дори не можеш да я съчетаеш успешно. Невъзможността ясно да заявиш какво се случва с гравитацията на всички равнища прави описанието на ситуацията с бутилката и газа в нея непълно.

При интерпретацията "Много светове" може да се присвои вълнова функция и на сложни обекти, съставени от много частици. При тази интерпретация може да се присвои вълнова функция дори на цялата Вселена.

Да имаш пълно разбиране на реалността е да имаш окончателните теории и модели (абсолютни, Божествени, съвършени, непроменими), които повече не се нуждаят от промени и усъвършенствания. Абсолютното, Божествено знание за всичко. Сам ще прецениш, дали може да се достигне до такова нещо по научен (нерелигиозен) начин...