Станислав Янков

За да не се остане с впечатление (както често се случва), че в горния ми коментар е единствения вариант, който обмислям (как беше по Кипен - някакъв солипсизъм беше ) - ето и друг вариант: Няма атоми, камо ли пък елементарни частици, изграждащи атоми, които да престават, дори в един-единствен момент, своето непрекъснато движение, трептене и това трептене на атомите и на елементарните частици, които изграждат атомите, става в пространствени области, значително надхвърлящи планковите дължини (приблизителния диаметър на атома на водорода е в пъти по-голям от планковата дължина и това се отнася и за всички останали атоми без изключение). Така че - няма никакво установяване в покой на достатъчно малки мащаби, покоят е обикновена макроскопична илюзия, която се дължи на ниската разделителна способност на макро-сетивата ни.

Е, аз отдавна съм загърбил Нютон и Галилей (това, разбира се, не може да стане напълно, защото дори и теориите на относителността стъпват на множество елементи, установени стабилно много отдавна, с Нютон и Галилей). Ако искаме да отбележим някакъв по-задълбочен напредък относно естеството на времето и връзката му с всичко останало - налага се да ползваме само най-добрите теоретични инструменти, които засега са СТО, ОТО и КМ. Естествено, присъства и елемента на степента на подготвеност относно СТО, ОТО и КМ, което е сериозно препятствие (например при мен, защото моята подготовка и коректно разбиране са доста ниски), а и трите теории са изключително сложни, но ако искаме по-задълбочено разбиране на базови феномени като време и пространство - няма как да минем без най-доброто за момента. На този етап полагам последни усилия, да извлека каквото успея на макро-ниво (и покрай това - да науча още полезни неща). Най-перспективните макро-насоки да се достигне до нещо повече ми се струват разглеждането на четвърто пространствено измерение, през което да се пренася движение между състоянието на покой и скоростта на светлината или само три измерения, но с някаква игра покрай скъсяването на дължините по посока на движението, което по някакъв начин да довежда до промяна на съвкупните скорости (темпа на часовниците) на "подвижния" (ускорилия/забавилия) обект спрямо "неподвижния" наблюдател/регистратор. Ще се повъртя още известно време около тези два момента, но предполагам, че накрая ще се принудя да се потопя по-дълбоко в квантовия свят, защото изглежда, че именно там някъде се крият ключовите отговори...

Може да не съм разбрал нещо правилно (или пък наистина да има някакви много странни макроскопични четириизмерни модели), но така, както е написано от Кипен - аз оставам с впечатлението, че изчезва пространственото разделение между събитие и регистрация и могат да се слеят (това би значело и - да се повлияят) настояще с минало и настояще с бъдеще (дори допускането на наблюдаване в миналото на бъдещо събитие, което все още не се е случило в миналия момент, съединяването на настоящето, "сега"-то, с бъдещето, вече говори за нарушаване на причинно-следствената връзка, а на макро-ниво това гарантирано е доста сериозно нарушение). Аз също допускам (засега) някакви ограничени микроскопични прескоци към миналото, за да може едно повсеместно движение със скоростта на светлината на всичко да позволи и съществуването на подсветлинни скорости, но всичко това могат да бъдат някакви неща само на микроскопични равнища и ние нямаме никакъв достъп до подобни процеси на макро-ниво. На първото изображение - колкото по-близка е скоростта между два обекта до скоростта на светлината, толкова "по-къси" са отскоците назад по времето, като напълно изчезват при движенията със скоростта на светлината. На второто изображение, двуизмерната спирала, това може да се представи, като десните части на спиралата се намират по-ниско от левите. Клипът не е най-добрия, не представя нещата по най-коректния и най-точния начин, но криво-ляво дава същността на идеята. Най-важното е да се има предвид, че не става дума за връщане назад на времето по принцип, а предполагаме движение по четвърто пространствено измерение, което от гледна точка на нашия тримерен макроскопичен свят е много малко и достъп до движение по него имат само елементарните частици (всичко това са основно мои допускания и представи, не е някаква официална научна теория и е много възможно да ги променя значително в бъдеще, ако достигна до някакво по-добро разбиране на реалността в сравнение със сега).

Можеш ли накратко да преразкажеш базовата логика на тези модели? И аз полагам последни усилия да извлека нещо или друго на макро-ниво чрез подход с четири пространствени измерения (все повече се уверявам с времето, че отговорите на базовите физически загадки се крият почти изцяло на микро-ниво, в квантовия свят - изводи, до които Пенроуз и други са стигнали отдавна, но аз все пак не разполагам с тяхната математическа и физична подготовка), обаче засега ми е трудно да си представя елиминиране на пространственото отстояние между събитие и наблюдател/регистрация чрез четириизмерен модел на макро-ниво. Така излиза, че съществуват реално разните магически практики на въздействия върху събития от бъдещето и даже от миналото, което на този етап не мога да си представя като реално. На квантово ниво - да, може да се разглежда като възможност движение в посока "назад" по времето, при някои условности, също и времева неопределеност, но това е изключително в микро-мащаби, където неопределеностите доминират над конкретиката. От позициите на различни наблюдатели отдалечени от тях събития могат да протичат пред възприятията им в различен порядък, но пространственото отстояние между събитията и наблюдателите/регистраторите никъде не изчезва, то трябва да се преодолява между излъчването и регистрацията на събитието и няма такива неща като паралелно съществуване/съединяване на настояще с бъдеще и минало, дори и при относителността на едновременността. Пределът на елиминирането на пространствените разстояния е квантовото заплитане на частици, но това не е макроскопичен ефект и не е наличен на макро-ниво, нито води до нарушаване на причинно-следствените връзки, като паралелно съществуване/съединяване на настояще, минало и бъдеще.

Не ми се струва точно така! В твоето настояще ти възприемаш събития от миналото (заради поредица забавяния след случването им, до регистрирането им от теб, включително и нужното на светлината време, за да преодолее пространството между теб и събитията). Дори и така, това няма да е паралелно съществуване (съединяване) на настояще с минало, защото в момента на възприемането на миналото от теб ти не можеш да му повлияеш по никакъв начин да се случи различно от начина на случването му. Просто - ти регистрираш събитие от миналото, заради закъснението на пристигането на информацията от него-до теб. Наблюдател близо до събитието ще го регистрира по-рано от теб, но моментът, в който го регистрираш ти, вече ще в неговото бъдеще, а не в неговото “сега” и пак няма паралелно съществуване на неговото “сега” и на твоето бъдеще (ти не можеш да повлияеш на неговото “сега”, когато той е регистрирал информацията за събитието и тя едва тръгва към теб). Специално уточнявам, че тук става дума единствено за макро-равнището. На микрониво може и да има движения назад към миналото (Стрели от бъдеще към минало), например предположението относно движенията на анти-частиците, но ако е така - това е ограничено само в микромащаби и всичко това не пречи на нашето макрониво анти-частиците да си се движат по начин, неразличим от движението на частиците.

Все тая! Аз си признавам грешките, когато ги разбера, а ти си точно като Джереми - изврътлюги, безсмислени за сериозен разговор! Бай-бай, бейби!

Леярската пещ също има безброй потвърждения - непрекъснато се потвърждава научния модел, че температурата в нея е 1250+ градуса, макар никога досега да не е била измервана на практика температурата вътре. Затова и ти не искаш да рискуваш и лично да провериш (като влезеш вътре) "алтернативните" твърдения, че в пещта има голям хладен пашкул и врялата стомана само обикаля сферично около него... Ясно! Очевидно - истинска, смислена дискусия с теб няма да има! Кипен е прав за теб!

Температурата в някоя леярна пещ за топене и леене на стомана също досега не е измервана отвътре. Ще те успокои ли достатъчно, ако ти кажа, че разните теоретични модели за уж температури вътре от 1250+ градуса по Целзий са неверни теоретични модели, защото никой досега не ги потвърдил експериментално (вътре има хладен пашкул, само заобиколен от разтопен метал) и да бръкнеш с ръчичка, за да провериш, дали е вярно? Или дори да влезеш целия - няма как да е вярно това за над 1000 градуса, след като никой не го е измервал с точност... Съгласи ли се вече напълно с написаното от мен по-рано: "Значи се съгласяваш, без никакви възражения и “права за по-късно отмятане”, че говорим за две различни скорости - еталонната, която е създавания чрез материалния часовник измислен, общоприет, еталонен цикличен темп и отделно скоростта на замерваните чрез еталонния темп обекти?" Според Кипен непрекъснато се отмяташ, за да не се налага да признаваш проблемните моменти във всичките ти твърдения, когато твърде много започнеш да се притискаш към необходимостта, да признаеш нещо очевидно, но срещу теб. Ще го опровергаеш ли, като ми потвърдиш ясно и категорично, без никакви "отмятания", че всичко написано до тук е точно така?

Защото всички други "причини", които си измислиш, ще нарушават едни или други от вече потвърдените физически закономерности и само обяснението чрез СТО не нарушава нищо друго, освен увереността ти, че СТО не е вярна, въпреки безбройните ѝ потвърждения. Най-главното от всичко е, че формулите на СТО се потвърждават точно всеки път дасега, например при честото сверяване на GPS-сателитите в Космоса със земния контролен център. Една невярна формула би дала сбой (би се провалила) още на второто или третото изчисление, особено пък, когато говорим и за супер-прецизни стойности куп знаци след десетичната запетая. Даването от уравненията на системно потвърждаващи се резултати всеки пореден път е най-безусловната атестация в полза на верността на теорията. Я, ти кажи - съгласи ли се вече напълно с написаното от мен по-рано: "Значи се съгласяваш, без никакви възражения и “права за по-късно отмятане”, че говорим за две различни скорости - еталонната, която е създавания чрез материалния часовник измислен, общоприет, еталонен цикличен темп и отделно скоростта на замерваните чрез еталонния темп обекти?" Според Кипен непрекъснато се отмяташ, за да не се налага да признаваш проблемните моменти във всичките ти твърдения, когато твърде много започнеш да се притискаш към необходимостта, да признаеш нещо очевидно, но срещу теб. Ще го опровергаеш ли, като ми потвърдиш ясно и категорично, без никакви "отмятания", че всичко написано до тук е точно така?

Да! Точно от тук е дошло объркването ми относно горната формула. Когато търсим интервала делта-t-прим на системата О-прим, която се е ускорявала и забавяла - тогава умножаваме условно “статичния” интервал делта-t по Лоренц-фактора, а когато разполагаме с делта-t-прим и търсим делта-t, тогава вече трябва да делим делта-t-прим на Лоренц-фактора. Формулата във втория материал, която са дали, си е съвсем коректна спрямо дадения пример с наблюдателя във влака О-прим и наблюдателя на перона О. И тук роля играят не ускоренията сами по себе си (те не оказват никакъв ефект върху часовниците, ефектът идва от скоростите), а това - кое от двете тела се ускорява/забавя (променя скоростта си) спрямо другото, а по такъв начин и спрямо всички останали скорости на материални тела във Вселената в съответния момент. Ако не греша, с ускоряването/забавянето би трябвало да става моментално, “мигновено” пренапасване на новото състояние на ускоряващото/забавящото тяло спрямо всички останали скорости на материални обекти във Вселената - нещо много подобно на историята със СПИН-овете на заплетените частици (това с незабавното “пренапасване” на скоростите е същото нещо, което някога неудачно опитвах да си представям като отделни, специфични скоростови “плоскости”, “планове”, “полета”, разпрострени по цялата Вселена).

Има възможност едно продължително движение да бъде разделено на множество малки синхронизационни процедури, както се случва с GPS-сателитите, без те непременно да спират движението си по орбита около земната повърхност. Така сборът от множество чести малки корекции след година пак ще даде същия краен резултат, който щеше да даде и един синхронизационен процес между земния и сателитен часовник, осъществяван веднъж годишно. Подобни чести синхронизации (или по-точно сверявания, както по-назад беше отбелязал Скенер) са аналог на условни спирания и сравнявания на двата часовника, без да се спира реално движението на единия от тях.

Това би могло да се тълкува и като неуважение на личността на опонента. Защото не е рядкост, когато ти акцентираш на важни за теб неща, които си написал по верен и полезен начин, но те не са свързани с ясно различимия акцент в критикуваните от теб чужди коментари и така повече изглеждат като заяждане. Но все едно - kipen2 сега е осезаемо по-умерен от някогашния kipen, пък и никой не може да избяга от характеровите си особености... Споделяй-споделяй! Засега ми е трудно да се досетя, как ще защитиш абсолютност на времето, при условие не просто, че показанията на часовниците не са еднакви при среща на инерциални системи, които са се движили с някаква скорост една спрямо друга (според мен за абсолютност на времето не е достатъчно часовниковите еталони да се движат с еднакъв темп в покой), но и на всичкото отгоре еталона е продукт на договорки и на специфичното му производство от подходящи материални циклични процеси. На мен ми е трудно да приема нещо толкова разнородно и произволно, като възможността да се постигне договореност за всевъзможен цикличен еталон в покой на ИОС, като нещо абсолютно, но - да видим, как ще се аргументираш ти... Защото засега тази част от статията се доближава до моите допускания относно коментираното в тази ѝ част. Освен това е вярна и следваща формула: Ако разделяхме крайния времеви момент на дадено разглеждано събитие - щяхме да получим часовник на движещия се преди това обект, който е избързал, а не е изостанал, както показват експерименталните резултати. Заблудата ми явно е дошла от това, че в другата, често срещаната формула с деленето, се разглежда интервала делта-t, а не крайния времеви момент (ето заради кива купища детайли теориите на относителността са толкова сложни за разбиране!). Е, за какво спорихме тогава?! Тука вече има пълно съгласие между двама ни! Останалите детайли, които си записал, също съм ги отчел в по-по-предния си коментар до теб:

Маймуните и другите животни, например, нямат определен такъв интервал. Този интервал е изкуствено определен след постигането на някакъв консенсус за еталон и не може да съществува сам по себе си, а неизбежно трябва да се формира чрез някакви материални процеси, чрез преобразуването на техните скорости до изкуствено избрания като еталонен темп/интервал. Времето като цяло е реално и зависимостите са реални, но специален еталонен темп/интервал сам по себе не съществува реално, а е измислена форма. Дори само това, че можем да определяме най-различни еталони, че няма специална външно утвърдена форма, показва, че това е измислена, нереална форма, точно като координатите на координатните системи.

Акцентирам върху геометриите с определена цел, до която ще стигнем, заедно с Младенов, ако се престраши да продължим дискусията отвъд "правата" му да се отмята без причина. Всичко, без изключение, което може да се изчисли с формулите на Нютон, няма значение с ниски или с високи скорости, може да се изчисли и с формулите на СТО и ОТО. Може изцяло да се мине без Нютон в области на класическата физика, които се коригират и допълват от СТО и ОТО. Иначе - дори и днес продължават да се употребяват пясъчни часовници, по различни причини, което не ги прави достатъчно точни и задължително необходими. В статията пише, че потвърждават липсата на абсолютно време и това е съвсем логично, ако еталонното, общоприето време (часовников темп, интервал) в покой се получава чрез часовникови материални процеси, с техните скорости. Това значи, че ако има някаква съвкупна, обща промяна на всички тези процеси при движеща си инерциална система - това ще се отрази и на формирания чрез тях еталонен часовников темп. Тоест - времето не е абсолютно, защото неговите часовникови интервали не са константни във всички ситуации, а се влияят от ефектите на СТО и ОТО. Сега не е по-различно. Все още считам стила ти на писане за излишно агресивен към онези, които знаят по-малко от теб (отнасяш се любезно и с уважение само към коментатори като Скенер и Гравити, които са видимо по-осведомени и подготвени от теб), но не може да се отрече, че в значителна степен си подобрил нещата в това отношение, в сравнение с времената, когато беше само Кипен. Ще ти дам пример за реално предпоставяне от моя страна. Смятам, че първия материал на тримата е само на крачка от демонстрирането, че "реалността" е просто мисъл, мисъл-форма, въображаем продукт. На квантово ниво съвместните, колективни мисли на всички обособени форми в тази Вселена (ние, животни, насекоми, растения, планети, звезди, черни дупки - всичко с някаква обособена конкретна форма на макрониво) "кристализират" от един момент нататък от неопределеността, която може да е всевъзможно (ти въображаемо можеш да си измислиш абсолютно всичко, което ти хрумне, без никакви ограничения, освен твоите собствени самоограничения). Естествено, неизбежно тук става дума и за наличие на някакви форми на съзнание и естествено, не става дума само за самоосъзнатост, характерна основно за човека и за по-висшите примати (като някои маймуни), а също и за много по-пространните подсъзнателни равнища. Сега само трябва някак да докажа това свое (и не само мое) предположение... Ето това със сигурност е предпоставянето, за което говориш, но с уточнението, че бих приел такъв подход с по-висока степен да е реалистичен след намирането на повече потвърждения за него от написаното в материала. Аз дадох на Шпага отговор за моята критика към писанията и форумното поведение на Малоум. Не съм видял Шпага да е забранила отговори на коментара ѝ от всеки, който пожелае да ѝ отговори. Да не говорим, че тук аз съм коментирал със Шпага различни неща (нейни коментари са ми били полезни, наред с други) доста преди ти да се появиш тук (което не пречи и от твои коментари да извличам различни ползи, представи си ).

Това с мюоните е не просто доказателство за СТО, а е КАТЕГОРИЧНО доказателство! Невъзможността на повърхността на Земята да се регистрира количеството мюони, което се регистрира практически, без да се включи обяснението чрез СТО е същото, като да се опитваш да обясниш, как един автомобил с гориво за 100 километра е успял да измине, без зареждане, 300 и повече километра - нещо нереално без включването на СТО. Щом се отрича нещо чак толкова очевидно - значи става дума за лиготене, а не за реален спор заради неразбиране. Виж как упорито не иска да потвърди нещо пределно ясно и недвусмислено за скоростите и часовниците и непрекъснато се шатка с негови "осакатени" полу-потвърждения! А е толкова ясно и лесно за съобразяване! Консенсусният часовников темп, общоприетият еталонен интервал в покой, е измислен, несъществуващ реално сам по себе си резултат, който се получава чрез преобразуване на един или повече материални процеси през пространството, с техните неизбежни скорости - часовниковия материален механизъм, чрез който се изгражда измисления, еталонен часовников темп/интервал. Не съществува никаква възможност да се създаде подобно измислено образувание без съответстващо преобразуване на скоростите на материални процеси до него (понякога скорости на конкретни материални процеси директно се приемат за времеви интервали - обикалянето на Земята около оста ѝ за денонощие и обикалянето ѝ около Слънцето за година). Така индиректно материални скорости се преобразуват в универсален, общоприет от всички наблюдатели в покой часовников темп, който да служи за еднакъв, неизменен според всички наблюдатели/инерциални системи в покой. Еталонен, общоприет темп/интервал в покой, който да служи за съпоставяне на различни изминати пространствени разстояния за единица време (различни скорости на замерваните материални обекти). А пък при движение на наблюдателите/инерциалните системи един спрямо друг - лоренцовите трансформации помагат да се коригират часовниковите темпове/интервали в двете подвижни системи до наблюдаваните стойности при срещата им отново в покой, след приключването на движението им. Няма никакво основание заради това точно изчислимо срез лоренцовите трансформации разминаване на часовниковите показатели да се обявява цялата концепция на часовник за невъзможна, както опита да направи Младенов в един от предишните си коментари. Всичко си работи съвсем точно - точно според показателите при покой и точно според лоренцовите трансформации при движение. Концепцията за часовник при разминаванията на часовниковите показатели след движение щеше да бъде невъзможна само, ако резултатите бяха хаотични и така - невъзможни за изчисляване при съобразяване със скоростта и с лоренцавите трансформации.

Това нещо си го има отдавна - планковата дължина и планковото време, предела на фрагментацията и курпускулизацията. Следващото ниво е вече идеалната точка без размери.

Проблемът на Малоум (а и не само на него) е, че е малко като латерна. Дори и да му покажеш съвсем очевиден пропуск (като съвсем лесното разбиране за нарушението на закономерностите на електромагнетизма, когато разправя, че елементарните частици са фотони - само един от всички експериментално установени видове елементарни частици) - той въобще не го взема под внимание и нещо да промени и усъвършенства по "хипотезата" си, а продължава да си повтаря едно и също, като папагал, все едно като нарече хиляда пъти черното червено - черното наистина ще стане червено. Ето! Глуоните, ако съществуват, са много по-подходящ кандидат за най-фундаментална форма наместо фотоните на Малоум, ако ще подхождаме като него - с опити да дефинираме една от фундаменталните частици като най-фундаментална. Глуоните, ако съществуват, са толкова фини и всепроникващи, че дори все още не са установени със сигурност, даже и теоретично. И даже и да не съществуват - някакви специфични съотношения на пространство-времето могат да обяснят всички елементарни частици и това е съвсем реално и не противоречи на нищо установено до момента. Кога Малоум ще приеме подобно усъвършенстване на "хипотезата" му? Никога, нали?! Значи - просто трябва да повтаряме като папагали това, което той ни повтаря като латерна, въпреки очевидните проблеми на твърдяното с трезвия разсъдък! Еми...

Участъците между галактиките с достатъчно ниска концентрация на материя водят до разширението на Вселената. Според теб как така "нищото" се разширява?

Имай предвид, че се опитваш да спориш не с мен, а с научната статия! Ето ти по-фокусирана и съвсем недвусмислена част от същия цитат: "In Newtonian physics, as well as in standard quantum mechanics, time is postulated as a special physical quantity and plays the role of the independent variable of physical evolution. Newton or Hamilton equations, as well as the Schrödinger equation, are introduced based on the underlying assumption that there exists an idealized, absolute time t in which the dynamics is defined. However, it is an elementary observation that we never really measure t, that t does not even appear in laboratory measurements: we rather measure the frequency, speed, and numerical order of material change. What experimentally exist are only the motion of a system and the tick of a clock. What we realize in every experiment is comparing the motion of the physical system under consideration with the motion of a peculiar clock described by a peculiar tick T. This means that the duration of material motions has no primary physical existence, that time as humans perceive it does not exist as an absolute quantity, that time does not flow on its own, and thus it does not exist as a primary physical reality." "В Нютоновата физика, както и в стандартната квантова механика, времето се постулира като специална физическа величина и играе ролята на независима променлива на физическата еволюция. Уравненията на Нютон или Хамилтон, както и уравнението на Шрьодингер, се въвеждат въз основа на основното предположение, че съществува идеализирано, абсолютно време t, в което е дефинирана динамиката. Въпреки това е елементарно наблюдение, че ние никога не измерваме t, че t дори не се появява в лабораторни измервания: ние по-скоро измерваме честотата, скоростта и числения ред на промяната на материала. Това, което експериментално съществува, е само движението на една система и тиктакането на часовника. Това, което осъзнаваме във всеки експеримент, е сравняването на движението на разглежданата физическа система с движението на особен часовник, описан от особена отметка T. Това означава, че продължителността на материалните движения няма първично физическо съществуване, че времето, както го възприемат хората не съществува като абсолютна величина, че времето не тече от само себе си и следователно не съществува като първична физическа реалност." Това, че времето не съществува като абсолютна величина значи две най-важни за разговора ни тук неща: 1) Че Нютон, който постулира абсолютното време (и абсолютното пространство) отива в коша за боклук - опроверган е по начин, който дори и ти не отричаш. 2) Потвърждава се зависимостта на избрания еталонен темп (еталонната скорост, числовия ред на материалните промени) от скоростта/скоростите на материалния часовников механизъм и след като няма абсолютно време - няма никакви пречки материята в инерциални системи, които се движат с разни скорости една спрямо друга, също да се движи с различни скорости в сравнение с покой (от гледна точка на наблюдатели в другите системи) и от там и с различни часовникови темпове (различни интервали между циклите, които са синхронизирани до общоприет темп/интервал само в покой).

Между другото, сега, след като напълно се съгласяваш с цитираната от мен по-горе част от статията - най-ясно можеш да забележиш, че написаното напълно опровергава абсолютността на времето и така праща Нютон в коша за боклук (сещай се, кой остава най-адекватен по отношение на време и пространство )...

Добре! Значи се съгласяваш, без никакви възражения и “права за по-късно отмятане”, че говорим за две различни скорости - еталонната, която е създавания чрез материалния часовник измислен, общоприет, еталонен цикличен темп и отделно скоростта на замерваните чрез еталонния темп обекти? В статията за това се казва - да разделиш един по-голям материален обект на две различни части, да определиш едната част като материален часовник, чиято динамика създава измислен, но общоприет еталонен темп (еталонна скорост - където има темп, там има и материално движение и съответно скорост на това движение, която ти само преобразуваш до общоприетия еталонен темп) и чрез него да замерваш другата част на обекта, чрез динамиката на частта му, определена за часовник.

Също така никой не е виждал човек, който да пише като “gmladenov“. Няма реално, експериментално потвърждение, че „gmladenov“ не е някакъв интернет-бот. Значи, какъв е извода? Изводът е, че “gmladenov“ не е реален човек, не съществува реално… Ето я твоята логика, приложена спрямо теб самия! Кога ще ми отговориш на въпроса или съвсем ти потънаха гемиите?

Прав си, аз само му се подигравам, защото - виж колко време не смее да потвърди неща, които няколко страници назад сам цитираше убедено като категорично верни! Досеща се, че на базата на нещата, които потвърди като съгласен досега, ще му се наложи в скорошен момент да признае релативистките заключения и всячески се стреми да отложи този тъжен за него момент, като не иска да отговори категорично на елементарен въпрос.

Защото все още не знае, че отвъд видимата светлина има ултравиолетова и инфрачервена светлина, която нашите очи не регистрират…

Отричаш ли написаното в статиите, които доскоро безкритично възхваляваше (частта, която ти цитирах и която пресъздавах с мои думи преди това) или си напълно съгласен и можем да продължим нататък?