Станислав Янков

Проблемът на AdS/CFT-съответствието е този, че нито Анти де Ситер-пространството е обичайното (плоско, евклидово) триизмерно пространство, нито конформната полева теория е квантовата теория на полето. Анти де Ситер-пространството е трансформация на обичайното, евклидово триизмерно пространство, при която връзката между пространството и времето като хиперболична ротация от подхода на Минковски се трансформира в хиперболично естество на самото пространство (така то представлява Анти де Ситер-пространство) - съвсем подобно на затворените Вселени (де Ситер-пространства?) на Роб ван Линден от неговата Вселена като мулти-измерен фрактал. Цялата тази работа със суперструнната теория, примковата квантова гравитация, туистърната теория, мултиизмерния фрактал на ван Линден, Общата/Специалната теория на относинтелността, квантовата механика и всичко останало е различни опити за разноизмерни тълкувания на реалността. В цялата тази сложна мрежа от още по-сложни и разнородни логики, всяка с най-различен брой измерения (пространствени и не само пространствени), се губи нещо ключово и същностно, дори и ако е нещо малко и доста трудно за открояване и така не се стига до по-цялостна и добре структурирана теория на реалността на всички равнища.

Това е ръчен/джобен/преносим) телевизор - Преносима телевизия – Уикипедия. Първите са създадени още през 1970-та, от Panasoniс. През 1980-те има много повече, а Sony изкарва популярната серия Watchman. Аз имам миниатюрно (седеминчово) лаптопче - съвсем пълноценен лаптоп, с тъчскрийн дисплей, който се обръща назад, допира се в гърба, само дето този лаптоп е миниатюрен. Ограничена серия, доставката му беше скъпа и трудна (както и самия той беше скъп). Пътувам често във влака (затова си го и взех това лаптопче) и докато го ползвах него (година-две), всички ме гледаха, някои дори открито се учудваха на машинката (веднъж минаваха две момчета, студенти и едното възкликна: "Я - какво малко лаптопче!"). В различни части на света се правят неща, за които в България дори и представа си нямаме и който успее някак да си ги достави (или чужденец на екскурзия у нас, който ги ползва), може да предизвика сериозен фурор и внимание. Достигане чрез подсъзнанието до някакви епизоди от бъдещето (с неизбежните индивидуални изкривявания - всяко подсъзнание "тълкува" регистрациите си по свой си начин, даже когато се "мониторира" подсъзнанието на друг човек), преди всичко при така нареченото "будно сънуване", е съвсем друго нещо. Както вече написах - в тази област не съм специалист и това, че според мен онзи човек с портативното телевизорче (през 1994-та със сигурност е имало цветни такива) ГАРАНТИРАНО не е от бъдещето не означава, че отричам сложните феномени около човешкото подсъзнание.

Досегът с подсъзнанието (собствено и чуждо или пък със собствено през чуждо) е доста сложна тема, с която аз не съм добре запознат. Важното е, че пълен преход към миналото, като при филма "Завръщане в бъдещето", най-вероятно не е възможен и всякакви "намеци" в тази посока или са неправилни тълкувания на артефакти от миналото, или са съвсем умишлени по-елементарни или по-съвършени измами.

Има и древни рисунки, както и костни фигурки, наподобяващи самолети. Разни шамани и други подобни в древността може да са регистрирали, много размазано (екстрасензорни възприятия от типа на така нареченото "ясновидство" или по-научно remote wieving не са като гледане на ясна визуална или телевизионна картина) разни моменти от бъдещето и да са ги изобразявали по разни начини (включително и чрез предания от сорта на Махабхарата или книгата на Йезекил), но на тоя етап няма никакви потвърдени признаци за пътувания във времето (по-специално - назад). Ако това беше възможно - бъдещето отдавна щеше да ни е завладяло, съвсем открито (нищо от миналото не би успяло да се справи с напредналите бъдещи технологии, дори и да не са извънземни, а от нашето собствено бъдеще), както няма днешни най-напреднали технологии (например като СТЕЛТ-технологиите), които да не са започнали да се употребяват веднага след създаването си, първо във войните. Иначе - с теории на заговора от всякакво естество е пълно...

Преди всичко това има други процедури. Има два момента (стойности на часовници) t1 и t2 (следващ момент), които дават разликата Делта t = t2 - t1. Чак тогава идва сравняването на тези времеви интервали във връзка със СТО (и в каквато и да била друга връзка) и това е вече много далече от дефиницията за време на Айнщайн, която само казва какво е t (стойност на часовник).

Настоящето Е 22.10.2025/10:30:18 (дата/часове:минути:секунди). Твоят пример е, все едно да се каже - комионът дърпа три ремаркета, когато търсим теглото му.

По дефиниция времето е стойност на часовници и тази дефиниция е неутрална (не уточнява нито посоки на времето, нито темпове на часовници или каквито и да е други детайли). Причинно-следствената връзка и Стрелата на времето произхождат от други, допълнителни съображения.

Никакъв проблем няма и Айнщайн нищо не споменава и нищо не постулира, защото това е просто дефиниция на времето и нищо повече. Като кажеш "водата е течност" не обясняваш нито кога кипи и се изпарява, кога замръзва, какви са свойствата на леда и водните пари и всякакви други все по-детайлни неща. В крайна сметка нищо не може да отмени причинно-следствената връзка и Стрелата на времето и в крайна сметка изостаналите часовници на върналия се близнак от мисловния експеримент остават изостанали необратимо и затова в тази ситуация (и при сверяването на часовниците в земния команден център с тези на летящ над Земята GPS-сателит) може да се каже, че времето на единия близнак (и на GPS-сателита) е изостанало, но има специфични ситуации като относителността на едновременността, които не влизат в обхвата на причинно-следствената връзка (могат да не я нарушават в специфични случаи), както и други особености, свързани с Т-симетрията, където теоретично часовниците и всякакви други процеси могат да не се влияят от ентропията и така могат да вървят и протичат и наобратно и точно заради тези специфични моменти дефиницията на Айнщайн за времето е неутрална и не твърди нещата, които ти ѝ приписваш уж да твърди/постулира. Никъде в израза ВРЕМЕТО е това, което показват часовниците не се споменават изразите "забавят", "изостават" и каквото и да било допълнително извън конкретно написаното като дефиниция, за да твърдиш, че уж ги имало и уж били постулирани.

Много повърхностно подхождаш! Да, времето може да се забавя (да се забързва повече от максималния си темп в покой не може) - дефиницията е ВРЕМЕТО е това, което показват часовниците и щом като часовниците в определени ситуации СА РЕГИСТРИРАНИ като изостанали, а времето е техните показания по дефиниция, значи в определените ситуации времето е изостанало. Тук обаче има редица детайли, които ти не отчиташ, а са много важни за точно тълкуване. Първо - говорим ВИНАГИ И САМО за моментите с ИЗВЪРШЕНА РЕГИСТРАЦИЯ НА ПОКАЗАНИЯТА НА ЧАСОВНИЦИТЕ. Регистрациите на показанията на часовниците са факт само в определени ситуации. В допълнение имаш и Т-симетрията (времевата симетрия), имаш причинно-следствената връзка, която дори и относителността на едновременността, за която ти обяснява многократно Скенер, не я нарушава. Накрая имаш и Стрелата на времето (за квантово-механичните тънкости около времето въобще няма да споменавам, защото там е още по-сложно!). Със или без всеки от тези допълнителни елементи, за които ти не отронваш и думичка, тълкованията имат коренно различен вид до степен - в едни случаи да е теоретично-възможно връщане на процес обратно във времето (например - при Т-симетрията), а в други случаи да не е възможно дори и теоретично (причинно-следствената връзка и Стрелата на времето). Виж колко много детайли, а ти не споменаваш нищо за тях, не открояваш кога-какво се разглежда и какво не се разглежда и отричането ти е елементарно и неаргументирано (дори не е зле-аргументирано, а направо ВЪОБЩЕ не е аргументирано)!

Това няма значение! Ти си този, който искаш да оборваш оперативните дефиниции и определено ще ти е МНОГО-МНОГО СЛОЖНО, защото са БУКВАЛНО НАВСЯКЪДЕ, във всички науки, включително и във физиката. С нетърпение чакам да сложиш кръст на медицината, психологията, икономиката и маса други науки, включително и на куп други понятия във физиката (включително и на НАБЛЮДЕНИЕТО в квантовата механика), само защото ти, единствен в цялата планета, не признаваш оперативните дефиниции. А че дефиницията с часовниците на Айнщайн е точно такава оперативна дефиниция - ето: "Във физиката времето е фундаментална концепция за определяне на други величини, като скорост. За да се избегне кръгова дефиниция, времето във физиката се дефинира оперативно като "това, което отчита часовникът", по-специално брой повтарящи се събития като SI-секундата." Time - Wikipedia

Нали правиш разлика между понятията "трудно" и "невъзможно", както и че все пак Айнщайн Е ПРЕОДОЛЯЛ трудностите чрез дефиницията за показанията на часовника? Това, че за момента все още не е намерена идеалната дефиниция на понятието "време" не значи, че въобще не може да има такава, пък била тя и несъвършена, нали? Пак ще ти припомня за ОПЕРАТИВНИТЕ ДЕФИНИЦИИ (каквато именно е и дефиницията на Айнщайн за времето чрез часовниците, а също и множество други проблемни дефиниции във физиката, като тази за "наблюдение" в квантовата механика), които са съвсем легитимни и общопризнати дефиниции, не само в областта на физиката: Operational definition - Wikipedia "Оперативната дефиниция определя конкретни, възпроизводими процедури, предназначени да представят конструкция. По думите на американския психолог С. С. Стивънс (1935), "Операцията е представлението, което изпълняваме, за да разкрием концепцията". Например, оперативната дефиниция на "страх" (конструкцията) често включва измерими физиологични реакции, които се появяват в отговор на възприемана заплаха. По този начин "страхът" може да бъде оперативно дефиниран като определени промени в сърдечната честота, електродермалната активност, разширяването на зениците и кръвното налягане. Оперативната дефиниция е предназначена да моделира или представи концепция или теоретична дефиниция, известна също като конструкция. Учените трябва да опишат операциите (процедури, действия или процеси), които определят концепцията, с достатъчно конкретност, така че други изследователи да могат да възпроизведат техните изследвания. Оперативните дефиниции се използват и за определяне на състоянието на системата по отношение на специфичен, публично достъпен процес на подготовка или валидационно тестване. Например, 100 градуса по Целзий могат да бъдат оперативно определени като процес на нагряване на водата на морското равнище, докато се наблюдава да заври. Тортата може да бъде оперативно определена от рецепта за торта. Въпреки противоречивия философски произход на концепцията, особено тясната му връзка с логическия позитивизъм, оперативните дефиниции имат безспорно практическо приложение. Това е особено вярно в социалните и медицинските науки, където оперативните дефиниции на ключови термини се използват, за да се запази недвусмислената емпирична проверимост на хипотезата и теорията. Оперативните дефиниции също са важни във физическите науки. ... Наука Специалната теория на относителността може да се разглежда като въвеждане на оперативни дефиниции за едновременност на събитията и на разстоянието, т.е. като предоставяне на операциите, необходими за дефиниране на тези термини. В квантовата механика понятието за оперативни дефиниции е тясно свързано с идеята за наблюдаеми, тоест дефиниции, базирани на това, което може да бъде измерено. Оперативните дефиниции често са най-предизвикателни в областта на психологията и психиатрията, където интуитивните понятия, като интелигентност, трябва да бъдат оперативно дефинирани, преди да станат податливи на научно изследване, например чрез процеси като тестове за интелигентност."

И от тебе Скенер и Гравити са явно по-напред. Спомни си твоя спор със Скенер малко по-назад, че според теб показанията на часовниците не са физическо измерване. А това е елементарно и е изяснено още с обясняването на това, какво са физическите величини: "Физическа величина (или просто количество) е свойство на материал или система, което може да се определи количествено чрез измерване." https://en.wikipedia.org/wiki/Physical_quantity "Във физиката времето се определя чрез неговото измерване: времето е това, което показва часовникът. В класическата, нерелативистична физика, то е скаларна величина (често обозначена със символа t) и, подобно на дължината, масата и заряда, обикновено се описва като фундаментална величина." https://en.wikipedia.org/wiki/Time_in_physics

Това е добра аналогия! Що се отнася до времето във физиката, аз имам упоритото подозрение, че в същността си се дължи на някаква геометрична асиметрия на фундаментално ниво, но засега не съм в състояние да кажа за асиметрия между какво и какво става дума. Опитах да го представя като асиметрия между протяжността на вселената по направленията на трите пространствени измерения х/у/z и на четвъртото пространствено измерение w и засега не съм изключил напълно тази възможност, но сякаш и това изглежда като последствие от някаква друга, още по-същностна особеност на времето. Много са интересни опитите за пренасяне на квантовите заплитания на макрониво, но все още не разбирам тези концепции. Явно ме ме чака много-много четене, ако искам да напредна още по тази тема - естеството на ВРЕМЕТО!

Времето е това, това което показват часовниците (удебеленото е дефиницията на времето) е съвсем пълноценна дефиниция. Нарича се ОПЕРАТИВНА ДЕФИНИЦИЯ (Operational definition - Wikipedia) и освен времето при СТО и ОТО, във физиката има още много други неща, дефинирани по този начин (например НАБЛЮДЕНИЕТО в квантовата механика - Observable - Wikipedia). Така че (както ми се струва) - няма никаква пречка да се казва, че времето (физическото, дефинирано като показанията на часовниците) на някакъв обект се е забавило/изостанало, когато всичките часовници на този обект показват по-ранна стойност в сравнение с часовниците на наблюдателя и това е необратимо. Специфични ефекти като относителността на едновременността само показват, че обяснението на това нещо (защо се е случило) може да се търси в геометрията (в случая - пространствено-времевата) на Вселената.

Принципно това са видове специални условия (специална температура, специални химически вещества, специални психични състояния /хората в кома се твърди, че стареят по-бавно/, особености на генома и други подобни специални неща), които са предназначени да въздействат на различни процеси на човешкото тяло (в този случай да ги забавят, в други случаи да ги ускорят и какво ли не още друго). Това е като да променяш температурата на часовник и такива намеси не могат да се ползват за заключения относно естеството на времето (специално - физическото време). Също и относителността на едновременността е свързана с много специфика - могат да се разглеждат минимум две събития, разделени едно от друго пространствено, да не са част от причинно-следствена връзка и т.н. Вместо това, даже когато разглеждаме подвижен обект, още преди да е спрял спрямо наблюдателя (примерно - GPS-сателит с размерите на вагон и купища часовници в него, който си обикаля над Земята, на която се намира наблюдателя), ако периодично сверяваме (чрез радио-връзка или по други подходящи начини) часовниците на наблюдателя с часовниците на подвижния обект - всичките часовници на подвижния обект (GPS-сателита) ще изостават спрямо часовниците на наблюдателя, даже и да има специфични ситуации, в които часовниците в едни части на вагона-сателит са изостанали повече, а часовниците в други части на вагона-сателит са изостанали по-малко. Всички те обаче, до един, ще са изостанали (без значение повече или по-малко) и в тази ситуация аз не успявам да разбера, защо да не може да се каже, че самото време (физическо) на подвижния обект се забавя (изостава) - изостават ВСИЧКИ часовници на подвижния обект, без значение кои от тях повече и кои по-малко, заради разни ефекти около относителността на едновременността. А и ако не греша - дефиницията на Айнщайн с часовниците (пълна или непълна) е именно дефиниция на времето (специално - на физическото време).

Обикновено при относителността на едновременността става дума за няколко различни събития (минимум две), наблюдавани от няколко различни наблюдателя (минимум два) и се сравнява разликата във възприемането на събитията при разлика в скоростите на наблюдателите: Дори да говорим за два (или повече) часовника на един обект, при относителността на едновременността не става дума за регистрация на разлики в показанията на тези часовници от един и същи наблюдател, а от поне два различни наблюдателя - цитат от споменатата от теб статия: "...където rAB обозначава дължината на движещия се прът — измерена в стационарната система. Наблюдателите, движещи се с движещия се прът, биха установили, че двата часовника не са синхронни, докато наблюдателите в стационарната система биха декларирали, че часовниците са синхронни. Така виждаме, че не можем да придадем абсолютно значение на понятието за едновременност, но че две събития, които, наблюдавани от система от координати, са едновременни, вече не могат да се считат за едновременни събития, когато се разглеждат от система, която се движи относително спрямо тази система." При само един неподвижен наблюдател и само един подвижен обект, независимо колко на брой са часовниците на наблюдателя и колко на брой са часовниците на движещия се обект - ние говорим за проекции на параметрите на движещия се обект върху координатите на системата на неподвижния наблюдател, докато движението все още протича (с часовниците на подвижния обект е същото като с дължините на подвижния обект) и в крайна сметка, при сравняването на часовниците на покоящата и на движилата се система, всички часовници на движилата се система са изостанали спрямо всички часовници на покоящата система. Значи поне при окончателното сравнение можем да говорим за регистрирано забавяне на времето на движилия се обект като цяло. Освен това Минковски не представя чиста геометрия (с напълно еднакви компоненти), а пространствено-времева такава, където се сравняват пространствени оси с времева ос, която е различна (времева), макар и да се приема като ос на измерение. Тоест - при диаграмата на Минковски говорим не за чиста геометрия, а за диаграмни съотношения между координати от различно естество. Диаграмата на Минковски (пространствено-времевата геометрия на Минковски) определено не е цялото обяснение на времето (в чисто физически смисъл)! Не знам какво е цялото обяснение, което подозирам, но със сигурност пространствено-времевата геометрия на Минковски не е всичко!

Добре, но дори и хипотетичните сценарии би трябвало да са реалистични, ако сме сериозни, нали? Мисловните примери на Айнщайн са съвсем реалистични - хора падат от покриви и чувстват точно това, което твърди еквивалентността между гравитацията и ускорението, от влаковете може да се светва с фенерчета и т.н. Тук няма напълно несъвместими с реалността примери! А ти търсиш часовников темп, по-бърз от темпа в покой (това значи скъсяване на интервалите - да се изследва ситуация, в която часовниците се движат още по-бързо от максималния им темп в покой, който е максимално възможния), което засега не е известно да съществува реално.

Къде си срещал подобен пример?! Ситуацията с GPS-сателитите не се брои - там противоположните ефекти от промяната на гравитационния потенциал спрямо Земята (откъдето се изстрелват сателитите) и от движението спрямо Земята (СТО) се калкулират и се отчита крайния резултат (който пак е забавяне резултата на часовниците на сателитите при сверяванията, но по-малко, отколкото ако я нямаше разликата с потенциала /по-малко, но достатъчно, за да наруши нормалната работа на системата и да наложи сверяванията/).

От мен и теб разбират повече. В този форум те са най-подготвените по физическите теми (може и в други области, но аз другаде, освен във физиката, не пиша и нямам наблюдения). Другаде вероятно и ти имаш по-изявени разбирания. Кипен веднъж спомена, че си писал и за любовта...

Преди сравняването на резултатите от часовниците и безспорната регисрация на различните им показания имаше някаква особеност в тълкуванията, която засега не разбирам добре. Обаче след сравнаването на часовниците, когато се регистрира разликата между тях, че и единия близнак е по-млад от другия и въобще всеки процес, свързан с движилия се обект, чиято продължителност покрива периода между двете сравнения на часовниците, изглежда като съответстващо изостанал - аз не се сещам по какъв друг вачин би могло да се нарече всичко това, освен като забавяне на физическото време на движещия се обект! И не ми е известно и официално да се нарича по друг начин (все пак дефиницията на Айнщайн с часовниците, пълна или непълна, си е дефиниция за ВРЕМЕТО!), но тук Скенер и Гравити имат последната дума, дали е така...

Когато GPS-сателит обикаля около Земята, протича относително често сверяване на часовниците на сателита с часовниците в центъра за управление на Земята (съчетаването на ефекта от разликата между гравитационните потенциали на Земята и при орбитата на сателита и другия ефект от движението на сателита спрямо центъра за управление на Земята). Така бихме могли да кажем, че всяка сверяване на часовника на сателита с този на Земята е като връщане на пътувалия близнак и сверяване на часовниците с другия близнак. В този случай, Скенер, бихме ли могли да кажем, че времето на сателита (след всички калкулации и периодичните сверявания, докато лети в орбита) се забавя спрямо центъра за управление на Земята или има някакво друго тълкование?

Жокерче къде да се фокусира подобен въпрос - какво значат допусканията, планковото време да е най-малкия възможен времеви интервал?

Атомните часовници се поддържат в конкретна (много ниска) температура. Тоест - това е взето под внимание дори при неидеалните (реалните) часовници.

Вселената като мулти-измерен фрактал на Роб ван Линден (The Universe as a Multi-Dimensional Fractal) не дава по-добра дефиниция на времето от утвърдената досега, нито решава проблемите със съчетаването на Общата теория на относителността с Квантовата механика. Тази концепция обаче, с известно ключово доразвитие, много-много наподобява (не е идентична, но изключително много наподобява) ADS/CFT-съотношението (One Theory Connects Everything! AdS/CFT Correspondence Demystified)! Основната логика при Вселената като мулти-измерен фрактал са повтарящи се модели чрез измерно приближение. За разлика от обичайните фрактали, повтарящите се модели корелират с броя на измеренията в наблюдението, т.е. увеличаването и намаляването на мащаба се осъществява чрез добавяне или премахване на измерения, а не чрез промяна на мащабиращата скалата. Описват се 1, 2, 3 или 4-измерни светове, които са затворени в следващото по-високо измерение. Описват се затворени вселени, където ако пътувате достатъчно дълго в една посока, в крайна сметка ще се върнете до точката, от която е започнало вашето пътуване, а кривината на вселенското пространство се регистрира от плоско (евклидово) пространство с едно пространствено измерение повече (това е много близко до Общата теория на относителността). Принципно, броят измерения на Вселената може да е само еднакъв във всички случаи, просто описанието на някои особености не налага употребата на всички измерения като цяло и нещо подобно (не идентично) на подхода на ван Линден са и подтеориите на суперструнната теория (различните подтеории там имат различен брой измерения). По-интересното е, че симетрично пространство-време (с всички четири базови вектора на координатната система еднакви - например със стойността на планковото време по координатата сt и със стойността на планковата дължина по координатите х, у и z, като планковото време и планковата дължина се приемат за равни едно на друго, а произведението им дава скоростта на светлината) и несиметричното пространство, където броят измерения е равен на пространствено-времевия, но всички измерения са пространствени (не всички базови вектори на координатната система да са еднакви - например базов вектор със стойност планковата дължина по координатата w и базови вектори с безкрайна дължина по координатите х, у и z, като всички обекти с техните форми са различни пространства и за да могат да се изследват се приема условно, че и базовите вектори на координатите х, у и z са планковата дължина), могат да се определят също като съответствие, подобно на ADS/CFT-съответствието - двете страни на една и съща монета, два различни начина на разглеждане на едно и също нещо (физическата реалност). Тук още не мога да реша, дали има основание подхода на ван Линден, автоматично да се добавя ново времево измерение към изцяло пространствените измерения, а алтернативата на това е, времевият ефект да не е измерение, а един от многото останали параметри като температура, цвят (дължина на вълната/честота на светлинните лъчения) и други. То и сега като степени на свобода (три транслационни и три ротационни) времето не фигурира, а развиването на чисто пространствения 4D-подход би могло да доведе до ограничаването на степените на свобода само до четири - три транслационни и една ротационна. Сега обаче е все още рано за подобни разсъждения, затова - да се ограничим до симетрично пространствовреме/несиметрично пространство-съответствието (СПВ/НП-съответствие ). Има един любопитен момент във връзка със светлината и движенията на масивните обекти в симетрично пространствовреме/несиметрично пространство-съответствието (СПВ/НП-съответствието) и по-конкретно във втората част от съответствието, защото първата част (симетричното пространствовреме, СПВ) е просто пространство-времето на Минковски и Специалната и Обща теория на относителността. Можем да кажем, че има два вида светлина - 3D-светлина, която е обичайната светлина и се движи със скоростта на светлината в обичайното 3D-пространство, но също може да се дефинира и 4D-светлина или хиперизмерна светлина, която се движи със скоростта на светлината в четириизмерното пространство и това са всички масивни обекти, които се движат с подсветлинни скорости в пространство-времето на Минковски. Естествено това не означава, че обичайната, 3D-светлина няма никакви хиперизмерни компоненти - тя разполага с дължина на вълната/честота, поляризация и други параметри потенциално извън нейното движение със скорост 1с в 3D-пространството, но това е една много интересна аналогия, която би могла да донесе някои ползи!

Проблемът с "абстрактно" е, че практически ВСИЧКО е някакъв вид абстракции - теории, хипотези, математически и други зависимости... Вид абстракция е цялата визуална и друга картина, която мозъкът ни изгражда (въз основа на сетивните дразнения и чрез въображението и подсъзнанието). Абстракция, но с безусловни елементи на реалност (никой нормален човек не счита смъртта за нереална, още по-малко пък счита за нереални изключително жестоки и болезнени физически мъчения). Визуалните стимулации са най-интензивните и се базират на първо място на геометрични зависимости (всичко, свързано с визуалния образ е геометрични особености), тоест - не съществува нещо във физиката (форми, отстояния, вълни - ВСИЧКО!), което да не може да се представи и геометрично, ако е добре разбирано. Но също така може да се представи и напълно абстрактно (единствено чрез алгебрични зависимости - формули и таблици/матрици)... Най-добро е разбирането, когато всичко е добре изяснено, когато е представено пълноценно чрез всички налични различни интерпретационни системи (линейна алгебра, диференциална геометрия, математически/теоретичен анализ...).