Станислав Янков

Отричаш ли написаното в статиите, които доскоро безкритично възхваляваше (частта, която ти цитирах и която пресъздавах с мои думи преди това) или си напълно съгласен и можем да продължим нататък?

То, в същия текст, два-три абзаца след цитирания от мен, авторите опровергават нютоновата абсолютност на времето, точно с аргумента, че цикличните времеви интервали се получават посредством динамиката (скоростта) на материални процеси, които представляват материалните часовникови механизми за създаването на избраната (еталонна, общоприета) цикличност. Явно той всички тези материали въобще не ги чете с някакви опити за разбиране (по-успешни или по-неуспешни - според знанията му), а просто си избира определени изречения от тях, за да ги ползва за безсмислени спорове срещу СТО и ОТО (най-вече се е фиксирал срещу СТО). Цялата работа е в това, че всички общовалидни особености на Вселената произтичат от геометрията на пространство-времето и евклидовата геометрия (прави линии на координатите и линейни зависимости/пропорции, особено между времето и пространството) не може да обясни особеностите на СТО и ОТО и ограничението “скорост на светлината във вакуум С”. За обяснението на СТО и ОТО (ограничението С е базова част на СТО, пък и в ОТО присъства незаобиколимо) са нужни доста специфични неевклидови геометрии на пространство-времето, при това - които се простират извън регистрируемото само в три пространствени измерения. Явно Младенов “усеща” (без непременно да разбира), накъде могат да отидат нещата, затова и мотае постигането на съгласие относно сравнително елементарни неща. Да, дългите изречения (и многото скоби) винаги са ми били голям проблем при писането. Често се улавям и поправям изреченията на няколко по-кратки, но също така често изпускам контрола и пропускам свръх-дългите писания. Естествено - не пиша толкова сложно и неприятно за четене от някакви умишлени съображения.

Между впрочем - ти вече си се отметнал. Преди доста страници подкрепяше всичко написано в двата материала на тримата. В първия от тях пише следното: "In Newtonian physics, as well as in standard quantum mechanics, time is postulated as a special physical quantity and plays the role of the independent variable of physical evolution. Newton or Hamilton equations, as well as the Schrödinger equation, are introduced based on the underlying assumption that there exists an idealized, absolute time t in which the dynamics is defined. However, it is an elementary observation that we never really measure t, that t does not even appear in laboratory measurements: we rather measure the frequency, speed, and numerical order of material change. What experimentally exist are only the motion of a system and the tick of a clock. What we realize in every experiment is comparing the motion of the physical system under consideration with the motion of a peculiar clock described by a peculiar tick T. This means that the duration of material motions has no primary physical existence, that time as humans perceive it does not exist as an absolute quantity, that time does not flow on its own, and thus it does not exist as a primary physical reality. In this paper, the suggestive idea is proposed that time exists only as a measuring system for the numerical order of material motion and, therefore, that only the numerical order of the motion of the system under consideration, which is obtained by the clock under consideration, exists." "В Нютоновата физика, както и в стандартната квантова механика, времето се постулира като специална физическа величина и играе ролята на независима променлива на физическата еволюция. Уравненията на Нютон или Хамилтон, както и уравнението на Шрьодингер, се въвеждат въз основа на основното предположение, че съществува идеализирано, абсолютно време t, в което е дефинирана динамиката. Въпреки това е елементарно наблюдение, че ние никога не измерваме t, че t дори не се появява в лабораторни измервания: ние по-скоро измерваме честотата, скоростта и числения ред на промяната на материала. Това, което експериментално съществува, е само движението на една система и тиктакането на часовника. Това, което осъзнаваме във всеки експеримент, е сравняването на движението на разглежданата физическа система с движението на особен часовник, описан от особена отметка T. Това означава, че продължителността на материалните движения няма първично физическо съществуване, че времето, както го възприемат хората не съществува като абсолютна величина, че времето не тече от само себе си и следователно не съществува като първична физическа реалност. В тази статия се предлага внушителната идея, че времето съществува само като измервателна система за числовия ред на материалното движение и следователно, че само числовият ред на движението на разглежданата система, който се получава от разглеждания часовник, съществува." Ето какво те питам аз: Какво излиза? Излиза, че ти вече си се отметнал от онова, което толкова категорично сам прокламираше няколко страници по-назад! Материали, които възхваляваше и одобряваше категорично - сега не ги приемаш, без да обясниш защо точно! Това си е отмятане отвсякъде!

То и долното филмче показва ВСИЧКО (заедно със сметките). Едни Мюони доказват и двата релативстки ефекта на СТО - забавяне на времето и скъсяване на дължината по посока на движението. Не знам дали вече някой от вас не го е слагал (само е сигурно, че Младенов и почитателите му без мозък не са го гледали, затова е добре да им се показва по-често - след много-много време все пак да достигне по нещо до някакво, даже и микроскопично осъзнаване), както ти преди доста страници назад си слагал същата статия за GPS-сателитите, която и аз цитирах преди няколко страници (и най-накрая се стигна до някакво по-сериозно обсъждане, по чудо!!!). Кипен също пише на едно място, че е предлагал на Младенов някакво много добро филмче за Мюоните - може да е било същото.

А каква е възможността да създадеш цикличен часовников еталонен процес без помощта на материален часовников механизъм, което би било и единствената възможност да не се включва часовникова скорост през пространството?! Че е възможно да създадеш цикличен часовников еталонен процес посредством материален процес с неговата скорост през пространството - това е ясно, защото не съществува никаква друга възможност. Тука може да стане много интересно! Избирането на общоприет еталон, с който всички да са съгласни и изграденият за възпроизвеждането на този еталон материален часовников механизъм цели именно това - да се основе унифициран и еднакъв за всички часовников интервал, чрез който да се оценяват по единна и еднаква процедура всички времеви събития (моменти, скорости - всичко, което изисква присъствието на времеви показател). Защо да е невъзможна концепцията за часовник при релативистките и гравитационни ефекти, след като просто можеш да направиш нужните изчисления посредством формулите на СТО и ОТО и ще получаваш една и съща корекция при едни и същи условия, а и при различни условия всичко може да се предвиди и преизчисли достатъчно точно?! Самата работа на вече детайлно обсъдените GPS-сателити и контролните центрове на Земята показва на практика, че няма нищо драматично и неизчислимо - всичко си се пренапасва по съвсем точна, логична и прогнозируема система и ни остава само да потърсим причината за съществуването на този феномен.

Добре, де! Потвърждавам ти това право, само кажи - заради какво? Кое можеш да оспориш в твърдението, че не можеш да създадеш никакъв часовников цикличен еталонен процес, пък и въобще какъвто и да било цикличен процес, без наличието на материален часовников механизъм, който да създава съответните цикли със своето функциониране, а пък това функциониране неизбежно върви с една или повече скорости през пространството (засега - само триизмерно, както ти го харесваш)?

Първо кажи, заради какво не си напълно съгласен. Това е още Нютон и трябва да се изчисти, преди да съм започнал да те напрягам реално, с истинските предизвикателства за теб.

А защо просто не си довършим, двамата с теб, работата и да изчистим последното противоречие, преди да се заемем сериозно с въпросите що е празно, що не е, защо, как, СТО, ОТО и т.н.? Почти си се съгласил с очевидната констатация, че всевъзможните форми на движения във Вселената (познатата ѝ част), всевъзможните ѝ скорости, се свеждат до една-единствена, еталонна скорост - общоприет за еталон единен цикличен часовников темп, с общоприет еднакъв интервал във и помежду инерциалните отправни системи (това е и конкретна скорост на материални процеси - не може да се получи по друг начин, освен чрез подходящо-изграден материален часовников механизъм), който е еталонна скорост, различна от всевъзможните замервани чрез нейната помощ скорости на разглежданите материални тела? Какво ти е възражението, заради което това почти-съгласие не може да стане пълно съгласие и спокойно да продължим нататък? Или нямаш никакви възражения и всичко е наред с тези ми твърдения, реално нямаш никаква аргументация срещу написаното от мен (много ясно, че когато някой не е съгласен с нещо - той го казва веднага, когато това несъгласие му хрумне и никой не може да го спре да го направи, даже и неоспоримата логика)?

Явно пак взехме да се връщаме в първобитно-общинната сфера на науката и да обясняваме нещата със остарели мантри, които отдавна са си изпели песента, затова - аз ще приключа за мен темата с полетата с нещо много-много по-актуално от предпотопните постановки: "Първото нещо, през което трябва да се изясни, е концепцията за поле. Най-познатото вероятно са гравитационното поле, това, което ни кара да останем на Земята, и електрическото поле, което помага енергията да достигне нашия дом. В квантовата механика полетата са много сложни. Квантовите физици не разглеждат света като съставен от частици, а виждат всичко като полета, чиито взаимодействия се комбинират, за да произведат това, което наричаме частица. Нещата стават още по-трудни, когато разберем, че вакуумът дори и да е „нищо“, полето осцилира в квантови мащаби Според квантовата механика вакуумът не е просто празно пространство, а по-скоро място с възможно най-ниска енергия, където все пак се появяват и изезват мимолетни електромагнитни вълни. Тези флуктуации могат да станат достатъчно високо енергийни, за да се появи частица." Загадките на вакуума | Физика | (offnews.bg) А пък Младенов, когато най-накрая се престраши - да ми отговори на въпроса, който му задавам, за да можем да приключим с Нютон и да се заемем със същността на нещата (той сам ще стигне до неизбежните изводи, до които науката вече е достигнала относно относителностите и може би точно от това го е чак толкова страх )... Да припомня отново въпроса: Какво ти е условието, заради което не си напълно съгласен за скоростите и часовниковите еталони и искаш да си запазваш за по-нататъка да го представиш? Или нямаш никакво основание да не се съгласиш с написаното от мен и всичко е наред, реално нямаш никаква аргументация срещу написаното от мен (много ясно, че когато някой не е съгласен с нещо - той го казва веднага, когато това несъгласие му хрумне и никой не може да го спре да го направи, даже и неоспоримата логика )?

Такъв безумен разговор не е за мен и това е последния твой коментар, на който аз отговарям. В момента ти си най-невежия относно физическата тематика в този форум, биеш осезаемо дори и Младенов (той на моменти проявява нещо като малко повече разсъдък, макар да е прималял от страх да ми отговори ясно и точно на последния въпрос, който не спирам да му задавам), дори елементарни неща не можеш да съобразяваш и в същото време - не спираш да обиждаш хората и да се подиграваш с тях, въпреки драматично оскъдните ти физични познания (а може би - точно заради това!). Който иска от другите - нека се занимава с теб, но това е моят последен отговор към теб (освен, ако най-неочаквано не започнеш да се държиш значително по-адекватно, но без да го видя - не вярвам, че е възможно ). Ще ти го обясня като за тотални идиоти и - може пък този път и да ме разбереш! (Хм! Едва ли! ) Връх Еверест е висок 8,84886 километра, йоносферата се простира на височина 60-1 000 километра, а GPS-сателитите са на височина около 20 000 километра (двадесет пъти по-високо от най-високата област на йоносферата, разположена на 1 000 километра). Всички GPS-контролни центрове на Земята гарантирано са разположени на по-ниска надморска височина от върха на Еверест (най-високата планинска точка на планетата), GPS-сателитите са на 20 000 километра височина, а йоносферата е между контролните центрове и сателитите - точно като отсрещния бряг на голяма река, на който бряг се намира таен труд на Айнщайн, в който той аргументирано се отрича от теориите си, обаче ти си от отсамния бряг на реката и неизбежно трябва да я преплуваш чисто гол (да не си намокриш любимите дрешки), за да достигнеш до лелеяните откровения на Айнщайн отсреща. Кога ще имаш проблеми с комуникациите през йоносферата, които проблеми практически си решил с двете честоти - при комуникацията между сателитите, които са на височина двадесет пъти над най-високата област от йоносферата и няма как тя да им пречи на комуникация помежду им или при комуникацията между сателитите и контролните центрове на Земята, между които се простира йоносферата? Колкото си разбрал - разбрал! Това беше от мен! Успех в по-нататъшните дискусии с който желае да се занимава с теб!

Електрически и магнитни, дебил! По тях се пренасят вълненията на електромагнитните вълни, включително и в Космоса, в "празното" пространство на космическия вакуум: "Разпространение в свободното пространство Свободното пространство е еднородна непоглъщаща среда с относителна диелектрична проницаемост = 1. Под свободно пространство се разбира вакуум или въздух." Електромагнитно излъчване – Уикипедия (wikipedia.org) "Нищото" може ли да има диелектрична проницаемост, специалисте? Нямаш ли поне минимален срам, да не се излагаш чак толкова с подобни детски глупости?! Или смяташ, че като си анонимен - може всичко?!

И какво искаш да ми кажеш с всичко това бе, малоумник? Че всичките минимум 24 GPS-сателита са на височина около 20 000 километра над морското равнище и йоносферата не може да им влияе на комуникациите помежду им, защото тя е на височина между 60 км и 1 000 км и няма как да влияе на комуникацията на сателити помежду им, всичките разположени на височина около 20 000 километра! Това вече ти го написах и аз, в точките! Или, че йоносферата оказва нежелани влияния при комуникацията на сателитите с контролния център на Земята, но този проблем е решен инженерно, чрез двете честоти! Това също ти го написах в точките! Така че, колкото по-скоро престанеш да ползваш главата ти само за футболна топка - толкова по-добре за тебе! Защото физиката не допуска съвършено-празно пространство ("нищо" означава не просто "празно" пространство, а въобще липса и на самото пространство - НИЩО), но аз все повече се убеждавам, че в действителност съществува нарушение на тази закономерност - главите на някои тук наистина са СЪВЪРШЕНО-ПРАЗНИ!!! И понеже явно не помниш и колкото кокошка - ще ти припомня точно какво си написал, собственоръчно:

Поправих го (слава Богу - преди да приключи възможността за редакция). При Лоренцовите трансформации, както и при Римановата повърхнина за logz, когато се ползва за демонстрация на Лоренцовите трансформации и на диаграмите Минковски като четириизмерни пространствено, измеренията У и Z си се представят като прави линии (и на Римановата повърхнина ясно се вижда, че У и Z си остават прави - Z е игнорирана нагоре, за да се представи W на нейно място и се вижда само на "екрана" отдолу). Така е поради това, че при Лоренцовите трансформации с промяната на скоростта се променя само дължината по посоката на движение Х, а по осите У и Z не настъпват никакви промени, затова те си остават прави (евклидови). Хиперболичната игра с еквивалентността на Римановата повърхнина и "нарязания самун" до нея ("флип-бука" със смяната на планковите кадри време) е само между измеренията Х и W.

Когато си прав - прав си! Защото аз малко се позачетох по-сериозно в писаното от теб и - веднага стана мазалото... Поне вече съм сигурен в едно нещо: ако само една от елементарните частици лежеше в основата на всичко съществуващо и чак изграждаше и другите елементарни частици (!!!!!) - то това е гравитона, а не фотона, както твърдиш ти. Защото - виж обяснението на скенер, което той е дал на Шпага и то ГАРАНТИРАНО Е ТОЧНО! (Естествено, скенер никъде не говори за никаква роля на гравитоните, аз само се възползвам от повсеместното въздействие на гравитацията, във всички случаи, за да покажа по-подходящата роля на гравитоните като "фотони" в "хипотезите" на Малоум.)

Кой те е учил на такива смешки?! Моментално да си скъса дипломата! Я, вземете двамата с Джереми учебници по физика за начинаещи и започвайте да четете! Чак като ги прочетете - елате пак да коментирате тука... С тия ваши тъпотии - даже ученици от началните класове, в които се учи физика, ще ви скъсат!!! И ми отговори на въпроса: Какво ти е условието, заради което не си напълно съгласен за скоростите и часовниковите еталони? Или нямаш никакво основание да не се съгласиш, но не ти се иска да признаеш, че всичко е наред, защото ти предполагаше друго? Не се плаши, всички бъркаме понякога (ето, аз си признах грешка във връзка с писания на Джереми, когато я забелязах!) и никой няма да те убие, ако нещо не си преценил по най-добрия начин в първия момент!

Водните вълни се движат през водната среда, звуковите вълни се движат през въздушната среда, електромагнитните вълни в Космоса през каква среда се движат, ако там няма никакви полета бе, мозък?!

И така, какво имаш? 1) Йоносфера, която пречи на комуникацията между Земята и Космоса, като забавя произволно изпращаните сигнали за синхронизация на часовниците. 2) Решен проблем с йоносферата по инженерен път, чрез двете честоти. 3) Разни космически лъчения, които уж влияели на атомните часовници и те също са хаотични, като могат да водят както до забавяне, така и до ускоряване работата на часовниците (нарушения на точността в произволна посока) - това нещо, "разсинхронизиращите" атомните часовници силни електромагнитни полета и радиация, си е изцяло твое творение. 4) Уточнение в собствения ти цитат, че ефектите на СТО се изчисляват отделно от споменатите на същото място йоносферни проблеми, които са решени по инженерен път (двете честоти). 5) Каква йоносфера ти пречи сателитите да си пращат сигнали помежду си, след като те са на височина около 20 000 километра над морското равнище, а йоносферата се простира на височина 60-1000 километра? Кое точно не съм разбрал, Уили или ти не помниш, какви точно ги пишеш?

Какво констатираш по моя въпрос? Ще ти го припомня! Какво ти е условието, заради което не си напълно съгласен за скоростите и часовниковите еталони? Или нямаш никакво основание да не се съгласиш, но не ти се иска да признаеш, че всичко е наред, защото ти предполагаше друго? Не се плаши, всички бъркаме понякога (ето, аз си признах грешка във връзка с писания на Джереми, когато я забелязах!) и никой няма да те убие, ако нещо не си преценил по най-добрия начин в първия момент!

За схващането - проблемът е у тебе! Помисли си поне малко! Ако разминаванията между часовниците на Земята и тези на орбитиращи сателити в Космоса се дължаха само на проблеми с комуникацията през йоносферата, пък дори и в съчетание с митичните ти лъчения, дето уж влияели на атомните часовници - разминаванията щяха да са най-хаотични (ту единия часовник щеше да се оказва изостанал, ту другия) и дори и само този горе да изоставаше, то изоставанията му щяха да са най-произволни и в никакъв случай нямаше да съвпадат със строгите и винаги систематични резултати на изчисленията по СТО, нали? Освен това, в самия материал, който си ми цитирал, най-ясно е написано, че йоносферните проблеми са отделни от ефектите на СТО (цитат: “Втората причина за неточности се обяснява с ефектите на специалната теория на относителността (СТО) на Айнщайн.”). Иначе - да, невинаги чета внимателно всичко, което пишеш, по лесно обясними причини… Най-добре престани да ползваш главата ти само като футболна топка и започни да четеш повече, при това поне с някакво разбиране, защото така, както си сега - всеки път, когато се напънеш да напишеш нещо “мъдро” по форумите, става ТОТАЛНА ТРАГЕДИЯ!!!

Парамагнетизмът показва ли преместване в пространството на диамант посредством обикновен магнит и/или ектромагнит? Ако не - не знам за какво ми го показваш това! Интерференцията и дифракцията на вълните, вълни във фаза и противофаза и т.н. са си изцяло вълнови особености и нямат нищо общо с твоите опити да приравниш всички различни видове елементарни частици само до фотон или сбор от фотони - това е глупав подход! Да, най-вероятно има нещо по-същностно и фундаментално, което води до това сравнително неголямо разнообразие на фундаменталните частици в сравнение с безбройните форми и размери на макрониво, но гарантирано това няма нищо общо с избирането на една от всичките видове фундаментални частици и провъзгласяването и’ за единствена. Да не говорим, че по тая логика аз мога да ти опонирам, че всъщност тази най-фундаментална частица е гравитона, а не фотона, както ти твърдиш и - да те видим, как ще ми възразиш (да речем, че гравитоните са толкова фундаментални, че все още дори не са открити със сигурност )… Не е до харесване или нехаресване, просто - твоята “хипотеза” е НЕВЯРНА! Не се потвърждава от практиката, нарушава отдавна установени практически закономерности и не е особено логична.

Това не обяснява онова, което аз те питам - защо фотони/електромагнитни вълни, които не влияят на останалите фотони/електромагнитни вълни в Космоса и това е доказано от практиката, влияят на фотони/електромагнитни форми, каквито според теб представляват елементарните частици, конкретно електроните и в същото време не влияят на други фотони/електромагнитни форми/елементарни частици - неутриното? Това е нарушение на утвърдени закономерности на електромагнетизма и имаш твърде много и много детайлно да доказваш... А иначе, отговорът според мен е прост - елементарните частици не са електромагнитни форми/фотони (само един от всичките им видове е фотони), затова закономерностите на електромагнетизма не се нарушават, обаче това ми твърдение отрича твоята хипотеза...

Да, сега върнах назад - не казваш, че йоносферата влияе на атомните часовници, както аз погрешно те бях разбрал, а че силни електромагнитни полета и радиация им влияели, което е различен момент. Естествено - тези две неща нямат нищо общо с ефектите на СТО и ОТО и се решават отделно (точно както един сандвич се прави от отделни продукти - парче хляб, масло, кайма, подправки), както написах в предишния ми коментар (и както написах в по-предишен коментар - космическите инженери, едни от най-умните и най-добре платените, не пасат патки, за разлика от някои тук и вземат под внимание ВСИЧКО, за завършат успешно изключително сложните задачи, които са им поставени). Но е вярно, че не обвиняваш йоносферата за влияние над атомните часовници, както погрешно съм те разбрал (определено трябва да подобриш яснотата и последователността на коментарите ти, пич - така са много объркващи!).

За наказание, че не отговаряш - ще ти усложня живота! Нали привеждаше тук някакви глупости с йоносферата (дето Джереми моментално клъвна, все едно е твой ник-клонинг )? Има два типа орбити на сателити - полярни и геостационарни. Геостационарните сателити обикновено са на разстояние 35 786 километра над морското равнище (йоносферата е на височина 60-1000 км), над Екватора, стоят относително неподвижно спрямо точка на земната повърхност под тях (може да има някакви малки потрепвания, но това няма нищо общо с обикаляне с някаква постоянна скорост, която най-често е немалка). Полярните сателити обикалят повърхността на Земята на височини между няколкостотин и няколко хиляди километра, а GPS-сателитите са дори на около 20 000 километра над морското равнище. Както ти сам си цитирал в твоя коментар за йоносферата: "За да се избегне неточността на определяне на мястото по тази причина, се извършват корекции. Те са особено прецизни при едновременно използване на два радиосигнала. Ако това не е възможно, се използват модели на йоносферно разпространение за прогнозиране на грешката, но тогава точността се влошава. Втората причина за неточности се обяснява с ефектите на специалната теория на относителността (СТО) на Айнщайн." Тоест - както гравитационните ефекти на ОТО и релативистките ефекти на СТО се калкулират отделно, така отделно от тях се калкулират и/или преодоляват инженерно ефектите на йоносферата и това за йоносферните влияния над атомните часовници (пак тъпотия - йоносферата не влияе на атомните часовници, защото те са много-много над нея, а на сигналите за синхронизиране между часовниците на Земята и в Космоса) е поредната смешна измислица. Въпросът е - защо при геостационарните сателити трябва да се игнорира употребата на СТО (те са в значителна степен неподвижни спрямо повърхността на Земята), за разлика от полярните (обикалящите) сателити и при геостационарните се изчисляват само ефектите от ОТО, йоносфера и останалите неща, които евентуално участват и неизбежно се калкулират и/или преодоляват инженерно? Друг още по-интересен въпрос - как по-точно става сравняването на часовниците на Земята и на сателитите в Космоса, без последните да спират да обикалят и часовниците им да се връщат на Земята за сравнение? Жокер - синхронизирането на часовниците играе ролята на "връщането и сравняването" на подвижния часовник с неподвижния, затова между две поредни синхронизации се получава ново и ново изоставане на часовника на сателита, без самия сателит да спира обикалянето си около планетата. Какво ти е условието, заради което не си напълно съгласен за скоростите и часовниковите еталони? Или нямаш никакво основание да не се съгласиш, но не ти се иска да признаеш, че всичко е наред, защото ти предполагаше друго? Няма страшно, пиленце нежно, никой не се е родил научен на всичко отведнъж, дори и аз и затова и те питам за съображенията ти да не си напълно съгласен - може аз да пропускам нещо.

Това не може да е просто така, без някакви основания (а основанията ти ме интересуват, защото може да съм изпуснал нещо смислено, което ти да си забелязал). Иначе би излязло като: "2+2=4, няма никакви противоречия, но си запазвам правото, когато ми скимне, да отрека, че 2+2=4"! Или имаш някакви обосновани резерви и съмнения и те ме интересуват, или всичко е наред и просто ще циклим безсмислени спорове и тролене, дали черното е черно или бяло (или може би пък синьо)... Ако още сега, докато все още сме при Нютон, възникват неизяснени моменти на несъгласие - след това ще потънем в тотална неразбория и нищо няма да можем да се разберем.