glishev

Тя си е част от него. Тъй де, забелязал съм, че срещу правописа мрънкат хора, които не го владеят.

Бел. мод. Рицарю, скрих ти последните постинги. Тук фантазьорства не се насърчават. Препоръчвам ти да прегледаш правилата на форума. За втори път. Трети няма да има. Темата е напълно оспамена и за нищо не става. Заключвам я.

Все тая, важното е да се спазва правописът.

Ник, а когато законите на страната предвиждат затвор за кражба и се окаже, че голям процент от кражбите се извършват от представители на едно малцинство, превръща ли се прилагането на закона в ксенофобия?

Така е. Понятието "робска войска" би звучало чудовищно за елините. Човек или е роб, или носи оръжие. Не може и двете. Поне в Елада. Историята на Ориента е пълна с робски войски, а дори и в Рим се появява нещо подобно. Но в Гърция? В Спарта? Въоръжен илот? Абсурд. Наистина, примерът с "крепостник-рицар" е много добър.

ОК. Не знам, мисля, че има опасности и в призивите към насилие, и в прекаления страх от действие.

А аз мисля, че си склонен да лепиш етикети на хората, ник1. Хайде, да го правехме ние с КГ - разбирам. Нали сме си ксенофоби. Но ти... не ти приляга.

Темата е безумна.

Какви хора, наистина. За огромно съжаление всички тук сме напълно безпомощни. Не сме тези, които биха могли да помогнат. Но можем да следим новините и да отдадем дължимото на невероятното чувство за солидарност и дълг у японците. Изключителни хора. Извън останалите си постижения тази нация е постигнала нещо, което обикновено смятаме за нереално: безкористност и благородство. Колко жалко, че трябваше това да проличи чрез жестоката трагедия на Япония.

Сириус, тая премудрост оправда съществуването на темата Инак си по моему лека-полека ще заприлича на "Спомени от казармата", но тук-там с музикални забежки

Рицарю, чий е текстът?

Почти си прав, но не съвсем. Ако много настояваш, ще ти отговоря на ЛС, но не тук, защото не би трябвало във форума да се върши радикалистка пропаганда.

Нямам против да ме включиш в подобен списък. Само изяснявах нещо, което ми се струваше нужно. Дефиницията на "геноцид", която цитираш, е интересна, но не съвсем приемлива за мен. Или пък приемлива - ако бъде употребена и по адрес на тези, които я ползват. Особено тази част ме забавлява: Според мен тук крадецът вика: "Дръжте крадеца!" Като националист в смисъла от трийсетте или умерен националист в днешна употреба смятам, че антинационализмът, неолиберализмът (който има и културни измерения) и мултикултурализмът в техните крайни форми са вредни за националността и действително отговарят на цитираните и подчертани думи. Щом "геноцид" не е само избиването, то мултикултурализмът също е форма на геноцид. Оказва се, че на практика всяка форма на взаимодействие с чужда култура е "геноцид" (което по моему показва слабостта на дадената дефиниция, но нейсе). А ако "геноцидът" в една или друга форма е неизбежен, то определено предпочитам да не съм от потърпевшата страна. Смятам, че в собствената ми страна собствената ми култура следва да бъде доминираща и намирам това за естествено. Готов съм да приема тук присъствието на чужди култури дотолкова, доколкото те нямат стремежа да изместят собствената ми от доминиращата й позиция в страната. Какво става в други страни по тази линия ме интересува, но по-слабо от ставащото тук. Това е разбираема за повечето съфорумци позиция.

Това е порочен скок в логиката. Човек може да одобрява апартейда, гетата (и гегата), но не и Холокоста. Пропускаш това, че представител на дадено доминиращо мнозинство може да се отнася по различен начин към различните малцинства. Както и да има задръжки относно степента на натиск, която смята за приемлива. Грубо казано, това означава, че например някой тукашен националист би могъл да има нещо против, да речем, циганите, но не и против, да кажем, арменците. И че би бил съгласен циганите да бъдат дискриминирани в някаква степен, но не и избивани. И че би бил готов да предложи някакви що-годе рационални аргументи за това диференцирано (дори йерархизирано) отношение към различните малцинства и начини на действие. Тези нюанси в национализма често убягват на критиците му, а мога от опит да кажа, че съществуват. Като ученик членувах в доста радикална организация на националисти. С времето убежденията ми се смекчиха, разбира се. Преди две години заедно с мой приятел бяхме интервюирани като представители на начин на мислене, който можем да наречем "умерен национализъм" - това беше във връзка с един университетски проект за национизма. Интервюиращият беше изненадан от позицията ни. За него самата дума "национализъм" означаваше само глуповати и насилствено настроени момченца с бръснати глави. Наложи се да му припомня, че в 1930, например, думата "националист" е имала по-различно значение в България. Изобщо, нюансите са важни, за да не бъдат представите ни схематични. Дори езиковото богатство ни ги предлага - шовинист, националист, расист, патриот... Това са донякъде различни неща.

Давам само два примера. Вж. "Византийското богословие" на Майендорф по отношение на Рим. 5:12. Вж. и различните възможни преводи на Деян. 17:32, които, направо казано, са препъни-камък. В двата случая синодалните преводи се опират на Вулгатата, която, за съжаление, дава възможности за погрешно разбиране на текста. Гръцкият текст не е следван плътно нито в новоруския, нито в новобългарския синодален превод.

Част от описаните по-горе крайности може спокойно да се дължат и на антиюдейския патос на ранновизантийските автори, който е с чисто религиозни основания, но се прехвърля и в битовите взаимоотношения. Йоан Златоуст и по-късният Йоан Цец пишат невероятни неща за юдеите. Но - само част. Че юдеите се отнасят с недоверие и често нелоялно към римската и римско-християнската власт, е факт. Че римляните, и като християни, и като езичници, недолюбват затворените юдеи, също е факт. В големите градове на Изтока има сблъсъци между младежи от еврейските и елинизираните райони и преди, и след официалното приемане на християнството.

Добре дошъл във форума. За мен изглужда любопитно. Струва ми се, че старият проект за интерактивен текст на "Беоулф" с коментар беше с донякъде подобен вид и идея, но не толкова разработени. Там семантичните връзки бяха проследени между старо- и новоанглийски.

Аман от вангизми.

Скрих си старите постинги по темата. Те бяха основани на фактическа грешка. Частното ми съображение против канонизацията на батачани беше, че в баташката църква е имало случаи на самоубийства и убийства на жени и деца от съпрузите и бащите им. Това мое съображение просто излезе напълно невярно. Всъщност в Батак няма случаи на самоубийства и убийства между християните - всички тези случаи се отнасят само до Перущица. Батачани са загинали без да вдигнат ръка срещу себе си и своите. А жените и децата - без да вдигнат ръка и срещу врага си. В Батак има случаи на отказ от ислямски "аман" и убийства от страна на башибозуците вследствие на отказ да бъде приет ислямът. Източниците са, разбира се, Скайлър, Стоянов и Макгахан. Отделно от всичко това дори се оказва, че има засвидетелствани случаи, когато Църквата е канонизирала мъченици, извършили самоубийство, за да избегнат поругание. Следователно трябва да призная, че канонизацията на баташките жертви е включително и канонично напълно основателна и не съм бил прав да я отхвърлям. Хубаво е казано, че човек трябва да слуша епископа си. Да цитирам Рицаря: Само за "страхливите шопи" няма да се съглася, предвид по-късната слава на Първа Желязна

Добро уточнение, Аеций.

Тия дни имах разговори по един фрагмент от Деянията и според мен е очевидно, че нашата и руската модерни синодални Библии са в зависимост от Вулгатата. Оказва се, че това не е нонсенс. Майендорф също пише нещо такова.

Всъщност най-вероятно си прав.

Remember, remember the Fifth of November, the day of the Gunpowder Plot. I see no reason why such a high treason should ever be forgot Ще го дръпна.

Интересно какъв е по-големият процент от жителите на Елия Капитолина. Елинизирани юдеи, сирийци, финикийци, гърци или все пак обикновени юдеи? В IV в. Юлиан Апостат дава разрешение на юдеите да започнат отново строеж на мястото на някогашния Втори Храм. Явно е имало достатъчно юдеи в града и околността по това време.