glishev

... и Коцеля кънендза блатненска... "Карантания" не би ли трябвало да е Каринтия? А Каринтия пък май е що-годе днешна Долна Австрия, Фриули и Словения, тогава във Фриулската марка на Източнофранкското (Германското) кралство. Винаги съм си мислел, че "блатненският" княз владее земи някъде край езерото Балатон, тоест по-скоро в Хунската марка (бившите централни територии на Аварския хаганат в Панония, бъдеща Унгария). Кой знае дали подвластните на Коцел не са се наричали блатненци или нещо такова (може би заради исторически спомен за някогашно тяхно обитаване на блатисти места или пък заради близостта до езерото) и не са оставили името си под формата Балатон. Мисля, че този Коцел не е владетел на държава (за разлика от моравските князе Моимир, Растица/Ростислав и Светоплук, да речем), а по-скоро зависим от Каролингите славянски предводител с местно значение. Все пак е интересно, че Черноризецът го нарича "княз": тази титла някога е имала по-голяма тежест от сега. Вероятно от гледна точка на обикновеното население в Моравия, Панония и дори в най-северозападните краища на българската държава "блатненският княз" е бил достатъчно могъщ, та да го сравняват с Растица и Борис - или поне да датират някакви събития с имената и на тримата владетели, както е в "За буквите". Пък и на теория епархията на св. Методий е Панонска (струва ми се, че Методий е обявен за епископ именно на някогашния късноантичен панонски диоцез на св. Андроник и св. Сергий, но ако греша, някой ще ме поправи). Така че вероятно за Методий и приемника на катедрата му св. Горазд князът, намиращ се действително в Панония е имал някакво значение и си е заслужавал споменаването. А нашият монах Храбър просто следва авторитета на Методий и Горазд, когато споменава Коцел. За някакви отношения между България и "блатненското княжество" (ако изобщо има такова трайно княжество) няма никакви данни. Разбира се, между Крум и Симеон може да се мисли доста за действията и интересите на България в Панония и оттам да излязат някакви предположения, но дотам. Интересно дали изобщо има други извори освен "За буквите", които говорят за Коцел, за "блатненско княжество" и за други тамошни "князе" (ей на, като бащата на Коцел, Прибина от Нитра). Може би нещо в MGH - манастирска хроника, каролингски капитуларии или кралски писма.

"Условности" са онези явно погрешни или бутафорни елементи от сюжета, които обаче няма как да бъдат избегнати в рамките на дадения жанр. Публиката обикновено ги приема като даденост. Примерно в операта се пее. Ако конкретното представление е "Атила", на човек може да му стане доста смешно, ако си представи как владетелят на хуните командува в лагера си с оперни арии. Но това е жанрът, няма как да се избегне пеенето. Същото е, да речем, с безтегловността в кораба "Ентърпрайс". Просто няма как да се заснеме безтегловност в условията на телевизионен сериал. Всички тези недостатъци могат да се отдадат на нисък (телевизионен) бюджет и на факта, че "Стар трек" е по-скоро приказка отколкото действително научна фантастика. Последното се отнася и за много други филми и книги, включително и до адски успешни такива. Това, че действието се развива в неопределеното "бъдеще", в "Космоса", на "друга планета" и пр., още не прави от сюжета научна фантастика, а само някаква фантастика. "Стар Трек" няма нищо общо с Холивуд.

Мисля, че Симеон търси контакт с Египет, а не се "разбира лесно с арабите". Колкото до ислямски духовници при Борис-Михаил - това ми намирисва на клише. Общо място, взето от други разкази за други владетели и народи, изоставящи старото езичество и търсещи нова религия. За хазарите и русите се разказват подобни неща и нищо не пречи някой автоматично да ги е прехвърлил и върху българите.

Тоест наблюденията са върху новоразкрити вътрешни повърхности - ще рече, изследваният метеорит е разтрошен. Това засилва тезата за чужд произход на бактерийния фосил. Или поне факта, че не става дума за замърсена повърхност. Още по-интересно в такъв случай е, че става дума за бактерия, доста подобна на земните. Както и че все пак фосилът се намира в метеорит. Какъв е произходът на бактерията? Този метеорит трябва доста дълго да се е носил из Системата преди да се стовари на Земята. А представата за бактерии, намерили условия за живот на изолиран метеорит в открития Космос е доста странна. Това положение създава хляб за доста хипотези. Предполагам, че е възможно метеоритът да се е движил известно време в орбита около Земята и може би на него да са попаднали бактери от много висок атмосферен слой. Това би дало съвсем земно обяснение за намерения материал. По-горе онзи PZ Meyers предупреждава, че Хувър е привърженик на теза за изцяло извънземния произход на живота на Земята. В това има ли някаква истина?

Уау. Това наистина е страшно интересно и потенциално е новина с невъобразимо (поне за мен) значение. Възможно ли е бактерийните фосили върху хондрита да са със земен произход?

КГ, тук не си прав. Все пак над славянските езици далеч не влияе само гръцкият. Нормално е между България, Русия и Полша да има разлики в езиковото развитие - различни съседи, различни контакти. Вече уточняването на всички детайли би било огромен труд.

ОК, изписал съм постинги със страшни простотии, а сега Хърс ще изясни всичко. Да ся возрадваме

Е, предполагам, че за човек, на когото тия неща все пак не са изрично и системно посочвани, пък и не ползва гръцки, работата изглежда малко странна. Не излиза, че гръцкият е тласнал българския към аналитизъм. Просто гръкоезични са създали (старо)българската граматика. После вече и двата езика имат свои си пътища на развитие като, разбира се, тези пътища понякога пак се пресичат.

По първия въпрос - да, старобългарският е донякъде изкуствен език. Поне доколкото е създаден във вида, в който го изучаваме и досега, именно от солунските братя. Това означава - писмената му норма. А тя очевидно влияе върху говоримите форми - пак поради прочутата инертна маса на литературния багаж. Влиянието на високата и консервативна писмена култура върху говоримия език не бива да се подценява (макар че и обратният феномен на "Труд" и "24 часа" също не е от вчера). Днешният руски е нещо като провинциален старобългарски. Имало е шанс и с новобългарския да стане така. И то под руско (църковнославянско) влияние. Но по-малката тежест на старобългарския и църковнославянския у нас води до създаването на наистина модерен език. Това е донякъде ирония или парадокс - говорим за "старобългарски", но влиянието му върху новобългарския е относително ограничено поради прекъсване на приемствеността в самата България (или, както смятам, поради липса на достатъчно влиятелна средновековна литература в България). Оказва се, че старобългарското наследство е най-жизнено в Русия. За да не стават обърквания трябва да говорим за старославянски, а не за старобългарски, но у нас патриотичният термин си върви. По втория - мисля, че се отнася и за Средновековието, и за Новото време, та и поне до началото на ХХ в. Влиянието на консерватизма обаче е отгоре надолу и конкретно за ниските слоеве настъпва по-скоро късно, покрай разпространението на училищата, грамотността и пресата. Това би трябвало да е очевидно. Тоест за простолюдието консервативната норма на писмената традиция придобива значение (и то голямо) едва в по-скорошни времена - както казваше един приятел, на катаревуса ("чист" език) в Гърция днес вече се пишат само поканите за сватби на селските баровци. Такива неща се наблюдават и не само по отношение на езика, пък и не само в Гърция. Високата култура обикновено съществува много дълго време в ограничени, но влиятелни прослойки, които определят развитието на културните процеси. С напредването на XIX в. високата култура спира да бъде висока - горните слоеве се отърсват от нея, но за известно време я запазва дребната буржоазия, която просто изостава от тензенциите, но пък си е оформила някаква представа за изискани навици.

Тука Невски е прав. Гръцкият определено е повлиял и на лексиката, а някога в миналото - и на граматиката на българския. Това е нормално - все пак старобългарският е създаден от византийски монаси и носи много от личната им езикова култура, която си е гръцка. Одеве като си лафихме, Торн много точно каза, че има не само калкирани от гръцки понятия, но и цели граматически конструкции, които автоматично са пренесени от гръцки в старобългарски. Няма и нещо кой знае колко чудно в това, че "доминиращият" гръцки език е изостанал в развитието си към аналитизъм повече от "доминирания" български. Все пак гръцката литература е много по-стара и богата от българската, създава консервативни навици на четене, писане и говорене, та в чисто езиково отношение дърпа назад. Това е вредата от класиката Пък и в Гърция и България по време на националните им Възраждания тече един и същ спор за езика. Как да се пише на новогръцки/новобългарски? Консервативно или опростено? В Гърция поне за известно време печели консервативната идея. У нас - не. Причините, мисля, са точно в различната степен на "класичност" на наличните литератури, които формират езиковата култура. КГ, ако се чудиш какво е консервативен, застинал в миналото опит за новобългарски език, прочети няколко страници от Раковски и ще видиш какво имам предвид. Такова же друго подобное великое макаронение не знаю, но и знати не ищу, аще ли мя разумльеши

Божичко, мислех, че разделът е "Теоретична физика", а той си се оказа чиста метафизика.

И срещу неизбежните условности в киното.

След последните няколко постинга с удивление научих, че: - нестинарството е травматична реакция вследствие османски зверства; - Николай Хайтов е историк, че и вероятно автор на извори от първа ръка за потурчванията; - българите са били зурванисти; - някои съфорумци не са чували за зурванизъм. Ако тези потресаващи разкрития бъдат последвани от подобни, това ще ме накара да преместя темата там, където й е мястото. Още не съм сигурен дали в "Историческо моделиране" или в "Паранауки". Впрочем, скрих няколко постинга, от които дискусията нищо не печелеше.

Бел. мод. Еньо, моля те, не си позволявай до оскърбяваш интелигентността ни. Последният ти постинг е пейстнат и съвсем леко редактиран текст на Пантелей Зарев. Отделно от това художествените произведения не са научни, каквато и да е славата на автора им (а тази на Хайтов е най-малкото противоречива), тъй че, ако обичаш, не представяй литературни инвенции като исторически конвенции. Това, което написа за произхода на нестинарството, е не просто невярно, а удивително по степента на своята невярност. Опитът ти да го аргументираш като исторически факт пък е просто неуспешен, да не кажа друго. КГ125 беше прав в реакцията си. Край на офф-топика, да се върнем на религията на древните българи.

Официално демонстрираният вкус у нас винаги е посредствен и клиширан. Без значение дали ще го изяви Божо Димитров, Вежди, Гоцето, БНТ, БНР, СБП или Монетният двор. Това е някакво нерушимо правило на чиновническо-казионната неграмотност.

Как да има като в тия комисии не влиза нито едно експертно лице, а само политически играчи и Калинки... Инак Монетният двор не е просто "някаква монетна къща", а кос коджа ми ти държавна институция. Но в случая това само показва, че държавата пак е наела художник без познания и точно никакъв консултант. Вероятно е трябвало да се усвоят "едни пари". Художникът Иван Тодоров е коричен илюстратор още през осемдесетте. Сещай се. Не схванах медалът (щото това си е медал, как да го нарека иначе) сребърен ли е или само със сребърно покритие.

Еньо, трактовката ти има несъмнено високохудожествена стойност. Скромно препоръчвам да я превърнеш в стихотворение, лирично есе, разказ или едноактна драма

Както виждаш, такова твърдение нямам. Другото, което си изписал, е вокруг дооколо. Демек си кривиш душата.

Колега, то може да е Скопие точно защото е без копие, ако ме разбираш

Не е прозападно настроен. Да не бъдем късопаметни и да се сетим за Локърби. Кадафи е сериозно обвързан с антизападни терористи (включително с такива в стила на Rote Armee Fraktion). Колкото до падането му, изобщо не е задължително то да доведе ислямистите на власт. В крайна сметка, режимът, който самият Кадафи някога е свалил, също е бил светски. Кадафи е по-лудият вариант на Саддам. Самият Кадафи е донякъде ислямист - въвел е Шариата като законодателство в страната си. Всъщност той е най-лошата комбинация между ляв революционер, ислямист и луд тиран. Любимите му съюзници са все сатрапи като него. И наистина е луд. И е убиец на народа си.

Лошо, че е близо и до Гюргево.

Вероятно е имало и защо да не си вярват помежду си тези пазарливи древни ориенталци Инак - очарователни договори. Има нещо много приятно в това че можем да четем такива текстове от ежедневието на толкова стара епоха. Не помня къде бях чел, че Ксеркс е поставен от Дарий за титулярен цар на Вавилон. Един вид Уелски принц, а не фактически владетел. Но не зная дали е вярно, не мога и да цитирам източник. Мисля, че двата стълбеца между царя (който и от Ахеменидите да е той) и молителя пред него са точно за спазване на дистанция от трона. Линията между тях не бива да бъде пресичана. Ахеменидската монархия няма засвидетелствани случаи на двуцарствие, така че второто предположение би трябвало да отпадне. А изправеният мъж до трона очевидно не е равен по ранг на седналия. Ако бяха равнопоставени, щяха или и двамата да са изправени, или и двамата да са на тронове. Според мен е очевидно, че седналият е цар, а този до него - негов високопоставен служител, родственик или наследник.

Извинявам се за грозната забележка, а за коя епоха се отнасят първите данни за нестинарство по нашите земи?

Не, няма да остане отворен. Такива конспиративни теории са възмутителни.

Расате, неподготвен се изказваш. Това за Великото преселение просто е невярно. Не е лошо да се поориентираш в появата на нови народи в Европа в III-VII в. (че и по-късно). И да съобразиш едно-друго за архаизация в изворите. Някой скоро питаше за прояви на автохтонизма. Ето това е една от тях - отхвърлянето на фактите около Великото преселение заради сравнително малка информираност и прибързани изводи, идващи не от научни, а от патриотични подбуди. ------------------------- Едит: Маготин, Бахрам Гур е цар, а не велможа и е исторически, а не митичен.