Laci

медянка (Coronella austriaca)

Меланистите са доста рядко явление у нас. Само веднъж съм виждал в природата меланист - стенен гущер (Podarcis muralis) и втори път ни донесоха пак стенен гущер ...

Прилича ми на млад пъстър смок (Elaphe sauromates) но ще помогне ако споделиш от къде е?

Обикновен тритон (=малък гребенест и т.н. други имена на български) (Lissotriton vulgaris), не е гущер а опашато земноводно и по-често зимува на сушата или ако са неполовозрели си живеят на сушата докато "не порастнат". Ако не е тайна къде е намерен? Може и на лична.

Моруна (Huso huso), иначе ето една прекрасна страница за тази група риби у нас: http://danube-sturgeons.org/bg/ Нагледно как човешката лакомия е на път да ги затрие от лицето на земята ....

Малко офф, но понеже гледам, че сте зачекнали "звездите", ето в този "overground" форум нещо от БГ underground'a от 80-те https://www.youtube.com/watch?v=UZGga5Lfwww

У нас до към началото на 19-ти век смокът мишкар е бил известен сред хората като смок домошар и хората са се радвали на присъствието му в сеновала например, отървававъл ги е от доста гризачи ...

Понеже дръпнах статията от тук http://www.miroise.org/public/Science-2014-Hellenthal-747-51.pdf + приложението: http://www.sciencemag.org/content/suppl/2014/02/12/343.6172.747.DC1/Hellenthal.SM.pdf и веднага да отбележа, че като оставим на страна наистина "чутовния" труд на молекулярните биолози .. опитите за историческа интерпретация са меко казано на далеч, далеч по-ниско ниво .... А тази осреднена стойност 858 г. хич не ѝ се предоверявайте защото вариацията за БГ е (по таблица S16 от приложението): от 634 г. до 1082 г.... което иначе казано е 858 ± 224 г. Точността на метода не мога да коментирам ... Като прибавим и крайно некоректното придаване на "етно-облик" на отделните генетичните линии .... За по-смислен коментар някой с време, желание и ценз да се пребори с приложението

Гущерът от линка на Doris е женски ивичест гущер Lacerta trilineata (че и L. t. dobrogica) ...само за протокла "http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15223#entry270322"

По същата причина, поради която липсват и южно от Дунав ... въпреки многото повече източници за присъствие/заселване там преди Аспарух (или както там е редно да ми се произнася името) ...

Здравей инертесно наблюдение. Това са две мъжки пепелянки в характерна "турнирна схватка".

Всъщност жабето ги отглежда в резонаторните си мехури, които са вътрешки при тях. А тези, които (са) ги отлглеждали в стома, за съжаление са история ... Rheobatrachus silus и Rheobatrachus vitellinus, първата последно видяна 1981, втората 1985 ...и оценките сочат, че е малка вероятността да бъдат намрени отново ... но пък кой знае ...

Тук я има качена: АРМЯНСКАЯ ГЕОГРАФИЯ[1] VII ВЕКА ПО Р. Х. (ПРИПИСЫВАВШАЯСЯ МОИСЕЮ ХОРЕНСКОМУ) Աշխարհացույց ТЕКСТ И ПЕРЕВОД С ПРИСОВОКУПЛЕНИЕМ КАРТ И ОБЪЯСНИТЕЛЬНЫХ ПРИМЕЧАНИЙ ИЗДАЛ К. П. ПАТКАНОВ. Има карти две на брой ... Има няколко много интерсни момента, които не са по темата обаче. Ще сложа само няколко и да се надяваме да стане приятна дискусия. В частта Азия сред изредените народи няма нищо "б(ъ)лгрообразно" и само в коментар 134 и то като допълнение т.е. предполагам от преводача е поместен текста: "Два слова о болгарах. Хоренский (II, 9) говорит, что во II веке до Р. X. булгары, прорвавшись через Кавказские горы, вторглись в Армению. Это известие возбуждает весьма понятное сомнение в исследователях. Но не сам же Хоренский сочинил его: он указывает на свой источник, на сирийца Мар-Абаса-Катину, который, как теперь достаточно доказано, жил в III веке по Р. X. Следовательно, в III веке по Р. X. в Армении была болгарская колония — это факт исторический, тем более, что в другом месте (гл. VI) автор производит от них имя одной армянской области." .... А в частта Европа при описанието на Сарматия дава следното: "Сарматия Европ. (‛Η ν Ερώπ Σαρματία)60, часть которой лежит к востоку от Германии61, тянется по Северному Океану до Неизвестной земли и до гор Рипия (‛Ρίπαια), из которых вытекает река Тонавис (Τάναϊς). Сарматия заключает в себе несколько провинций, одну христианскую: полуостров Херсонез Таврический () и много языческих. В Сармантии 5 гор, 13 рек, небольшое озеро и 2 острова. Там же находятся два капища, из которых одно называется Александровым (ι ’Αλεξάνδρου βωμοί), а другое Кесаревым (ι Κάισαρος βωμοί)." ииии в препратка номер 61 пише следното: "61 В текстах Вистонов и С. Мартена вместо: от Германии, стоит: т. е. Сарматия находится к востоку от Загурии, или от Немецких Болгар, тянется по Северному Океану до Неизвестной земли, называемой Палах (?) и до гор Рипия и пр." Приятно четене и очаквам интересна дискусия ... Не мога да не сложа приложената карта ... много е интересна и също навежда на размисли

Патев, Павел. Птиците в България. БАН, София, 1950 Освен по специализирани библиотеки, бих казал че книгата е антикварна рядкост.

Браво Южняк ... този форум кръстен "БГ Наука" все пак не е академичното ѝ изражение а е форум за хора интересуващи се от научни факти, тук-там и боравещи професионално с тях ... това разбира се по никакъв начин не омаловажава написаното от теб то си е за 'рамка' Извинение на автора на темата за спама

Нилска водоплавка Lepthocerus patruelis. В последните години все по чест гост у нас в южните части на страната.

Съвсем накратко за намрените в България останки - депонирани са в Националния природонаучен музей и са публикувани тук: Mateus, O., Dyke, G.J., Motchurova-Dekova, N., Kamenov, J.D., Ivanov, P. 2010. The first record of a dinosaur from Bulgaria. Lethaia, 43 (1): 88–94. Става въпрос за "A portion of the left humerus of a possible ornithomimosaur". Авторите предполагат, че материала е преотложен, тъй като околните седиметни са морски и т.н. Godefroita P., N. Motchurova-Dekova. 2010. Latest Cretaceous hadrosauroid (Dinosauria: Ornithopoda) remains from Bulgaria. - Comptes Rendus Palevol, 9: 163-169. Тук материалът е 'distal portion of a left femur with typical hadrosauroid morphology' и още right tibia, right fibula, left metatarsal II, left second or third phalanx of toe digit IV, proximal end of ?second metacarpal, caudal centrum' Материала и от двете статии е недостатъчен за по-точно определяне. Произхождат от околностите на Червен Бряг и са отложени в най-най-горнокредни скали. Даже вторият 25 години си е лежал 'погрешно определен' ... Малко но пък от сърце !!! опааааа сега видях, че си има и тема по този въпрос ...

За съжаление неоснователен повод за радост ... произходът на екземпляра, който за зла участ даже беше и публикуван е неясен но едно е сигурно не е от България ... в официалната литература по този въпрос са използвани пестеливи изказвания за да не се използват по-остри думи срещу гореспоменатите 'герои' ... и едно малко уточнение - швейцарецът е швед (попаднал на неподходящото място в неподходящото време и най-вече с неподходящите хора) Така че няма преоткриване на този вид у нас ... търсенето продължава ... има и надежда разбира се, например в Трансилвания беше преоткрит 2002 ... новината беше публикувана доста по-късно поради приородазащитни съображения.

За или против ... винаги ще има две мнения, било то и експертни (понятието 'независим експерт' е доста абстракто за нашите географски ширини) ... предвид че е нова технология за БГ - преспочитам да не се прилага ... деструктивна е и да си я пазят за далечното бъдеще ...

Нямаш дОкази ... както споменах по-горе по тази снимка няма за какво да се хване човек, иначе за протокола A. fenestrata има една малка междинна люспа на върха на муцуната си (като цяло рядко явление при рода а и май в групата, като цяло) - снимка: Я да видим и A. xera - претендента:

Едно малко уточнение за тази миниатюрна жабка - в статията, в която се описва вида в типусната серия има и "малко по-големи" екземпляри, като "най-едрите" достигат 8 mm (който размер си е даден и в статията като ревалентен за вида --> table 6), така че всъщност това би трябвало да е размера, който да се цитира ... това 'дребнаво' утрочнение е важно единствено за търсачите на по-по-най и за тези които са от сектата на подробните до акрибичност п.с. статЮята, в която е описанo жабето е в списание със свободен достъп --> http://www.plosone.org/article/info%3Adoi%2F10.1371%2Fjournal.pone.0029797

В интерес на истината по тази снимка не може да се определи точно кой е вида Amphibaena тъй като животинката си е полузарила главата а белега, който ще покаже дали е А. xera или A. fenestrata е точно на върха на 'муцката' ѝ ... така че нека goshawk да каже от сайта, от който е свалил снимката, кой вид се споменава ...

Amphisbaena xera енигматична животинка, която всъщност е гущер най-общо казано

Да, да, да => Най-ранният препис е от 1348 г. в среднобългарския Лаврентиев (Иван Александров) сборник (сигн. F. I. 376)