Perkūnas

Ами ако се намерят някакви подобни названия и в България...но да си кажат думата историците във форума.

извежда се от *xvatavyaini-, ж.р. от xvatavya- "господин", което е калка от гръцкото автократор. Сравнението с qatun е популярно (qatun се извежда от xwātēn - поради липса на собствено тюркска етимология), но според Бенвенист това е малко вероятно, тъй като и двете титли се срещат почти една до друга в някои текстове, т.е. писарят-согдиец очевидно не е смятал хатун за тюркизиран вариант на познатата му дума и я е записал без да я превежда, а и май хатун е зафиксирано значително по-рано в китайска транскрипция. май се касае за прилика по случайност.

средноперсийски b'nwk > нперс. بانو /bānū/ "дама, госпожа", b'nbyšn "кралица, царица" партски visduxt "принцеса" согдийски p'mpwšt (заемка от средноперсийски), δβ'mbn /dbamban/ "дама", γw'tyn /xwātēn/ "царица, кралица", wysδγwt /visdugd/ "принцеса", използва се и тюркското qatun изключително за тюркските принцеси. в новоперсийски се използват освен това турските дума ханъм (خانم) в значение "госпожа", ага "господин" (اقا).

Ъъъ, този списък с галски думи е най-малкото странен (какво дири caballus в него???) и наподобява подобни списъци от дакийски думи в румънски (пак в Уикипедията)??? За лексиката на галския език се знае също така твърде малко, тъй като най-дългият открит надпис на този език се състои от около 50 знака... Никой не отрича, че в романските езици има келтски заемки, но не знам дали някой ги е изброил точно. В съвременните келтски езици има също много латински заемки (като caballus). Бретонският език е донесен във Франция от преселници от Острова, а не е наследник на галския език...

мадан е арабска дума, заета през турски. може в български турските думи майдан и мадан да са си омешали значенията. видна е вероятно диалектна форма на вигна, и е от един произход с чешката дума výheň "мадан", т.е. думата не е свързана с виждам. и самата дума е най-вероятно донесена от чешки рудари, както се предполага в книгата Българска етнография. стомана е гърцизъм.

Ами от отделни войскови части или групи наемници не се очаква да остане много... Ще гледам да пусна нещо по латино-българската тема в най-скоро време.

Интересно е да се отбележи, че в българския език съществуват няколко различни думи за коприна, които са засвидетелствани поне от 13 век: -коприна, среща се и в сръбски, в стари текстове коприна (Гр. Назиански, руски препис, 13 в.) -свила (среща се и в сръбски), в по-стари текстове имаме свилие "копринен плат", свильнъ "копринен" (Кормчая книга, руски препис, 13 в.) - и двете думи не са характерни за руските народни говори, т.е. преписани са дословно от старобългарския оригинал -ибришим "копринена нишка", турцизъм Излезли от употреба старобългарски названия: -брачинъ, брачина "копринена дреха" (Златоструй, руски препис, 13 в.; Троянска повест, 1245 г.), брачиньнъ "копринен" (отнася се до ризи, платъ) (Кормчая книга, сръбски препис, 1262 г.), -годовабль (Михановичев менеологий; преводът на Г. Амартол), чехо-моравизъм, съвременно чешко hedvábí "коприна"

Някои от думите в списъка се срещат и в други романски езици (вкл. и в провансалския - който е брутално изместен от френския), така че едва ли са наследство от франките, ами от вестготите, лангобардите и други старогермански племена. Би било интересно да се компилира списък с балканороманските заемки в български, за да направим сравнение. Но една такава тема беше заключена във форума.

Богомилската литература е превеждана от български на латински (справка: Богомилски книги и легенди, примерно стр. 151 и следващите с обзор и анализ на българския, гръцкия и латинския текст).

След като се оказа че и в староарменски липсва такава персийска дума, то единствената възможност е Кисина (на латински може би това е солунската Чезена) да е някакъв топоним от района на Солун. преводът на Бешевлиев да се промени и "прабългарската" дума кисинии да бъде зачеркната като несъществуваща. Това е и най-логичното обяснение.

Искаш ли да ти пратя за успокоение рекламни материали от златари в Германия - осребрете най-изгодно накитите на прабаба си?

Хаха, какви "граждани" са се подписали срещу мораториума - агенти на ДС и бившият посланик в Москва. юнак до юнака, мила моя майно льо... Пълна кретения отново.... ПП. Енергийната независимост означава само едно - разширяване на кръга от доставчици на енергийните носители, каквото включва непременно създаване на връзки с тръби, различни от съветските...

Още повече в средноперсийски думата би звучала като каашаанак (?), но такава не мога да намеря в речника (т.е. не сме сигурни откъде се е появила каашаана-та в новоперсийски), а и нищо подобно не виждаме на надписа. Не знам дали думата се среща в староарменски, но нямам арменски речник под ръка и не мога да чета арменската азбука.

Ето и филмчето на ББС и мистър Монти Пайтън за келтите: http://www.youtube.com/watch?v=-4fZNxlLcVY http://www.youtube.com/watch?v=t483pG5voac http://www.youtube.com/watch?v=iN9FnwbAIvg http://www.youtube.com/watch?v=PHzZwiwpia4

Кухилине, персийското ка:ша:не (كاشانه "(луксозна) вила") не може да бъде транскрибирано като κισινα с I (дори и на турски е kaşane, освен това не мога да намеря думата в средноперсийския речник на Бойс). Колкото до осетинската дума, тя е безспорно късна заемка от съседните кавказки езици (заета от черкезки) и към нашето кисинии няма никакво отношение. Ако става дума за топонима Κισσός на Халкидики, може да имаме латинско прилагателно Ciss-inus м.р., Ciss-ina ж.р., образувано от него и съответен топоним и.т.н.

В надписа гръцкият правопис изобщо не е на ниво. Аз също бих попитал какви са тези кисинии, или е някакво географско название...някои има ли повече сведения? PS. Сравка в гугъл на кисинии препраща предимно към файла на ЖВ...

Исках да кажa, че след като определени праформи не се приемат фонетически или морфологически като възможни праиндоевропейски, не би трябвало да се смятат за праиндоевропейски! Особено ако са засвидетелствани в ограничен брой дъщерни групи, и то съседни (балто-славянски, германски, келтски; гръцки и латински; латински и келтски). така че каменната лексика почти изцяло автоматично отпада от класацията. примерно: там се мъдрят измислени праформи като *twerd- "hard stone, quartz; hard as quartz", или със значение "round stone, lump", под което се мъдрят индийско медицинско понятие за "гуша" от Атхарваведата (glau-), германска дума за кълбо прежда (англ. clew и подобни) и руско-украинска дума за каменен блок (глыба)??? Така че не могат да се правят абсолютно никакви заключения във основа на такива сравнения, а предполагам, че и алтайският материал бъка от подобни нагласистики.

Да, пак опираме до индоевропейските реконструкции на Покорни от 30-те години на 20 век (плюс базата на Старостин), а оттогава нещата в индоевропеистиката са напреднали много. И че ИЕ праформи като lepa-, psabh- и подобни вече не се приемат като възможни, както и сравнението на средноиндийски форми с неясна фонетична и морфологична структура и съответно съмнителен произход може да бъде прието само след щателна проверка на дравидския и другия туземен материал от субконтинента. Ако изучаването на алтайските езици продължава, нищо чудно след 40 години и съответните алтайски етимологии да бъдат променени.

qa-si-re-u в линейно писмо Б наистина съответства на βασιλεύς. Сричката QA се чете като /kwa/, или /gwa/, като в по-късния гръцки тези устнени съгласни се превръщат в П или Б. В това писмо звуците Р и Л не се различават, както и звучни от беззвучни съгласни. Има и правило С и Н в края на сричката да не се отбелязват изобщо. По принцип в старогръцки има голям брой думи с неустановена етимология (не могат да се изведат по гръцки фонетични правила от някаква смислена индоевропейска праформа). Затова се търси алтернативен произход (от финикийски, староегипетски, староеврейски, етруски, хетски, лувийски), като напоследък има опити да се изследва минойски произход (заети от езика на предгръцкото население на егейските острови), и да се прави някакъв морфологичен анализ на тези думи, без да се използват индоевропейски етимологии. Тъй като линейното писмо е доста опростено и непригодено дори за старогръцкия език, е много трудно дори да се разгадае фонетичния състав на минойския език (или минойски езици) въз основа само на писмото. Твърде е възможно βασιλεύς да произлиза от някой предгръцки език, говорен по егейските острови, и да е възприета от придошлите индоевропейски народи, чиито езикови наследници са античните гърци.

Точно мен Старостин ме съмнява, тъй като не е китаист. освен това за китайския има поне 3 сериозни труда - Карлгрен (основополагащ, от 20-те години), Пулибленк (от 70-те) и Бакстър (най-ново). Не знам дали Старостин е имал достъп до последните два, но по търсачката може да се разбере само, че използва най-малкото номерацията на Карлгрен, която е стандартна. Предвид "индоевропейската каша" в търсачката на Старостин бих имал едно наум при ползване на предлаганата информация за китайския.

Без цитати на сериозни трудове по китаистика или най-малкото по иранистика, става само за развлекателно четиво.

В язва, ям, ясли началната гласна си е ятова по произход. Изобщо въпросът за транскрибиране с глаголица на съвременен български е доста сложен. Предполагам, че и в думи като жар, ужас или печат също трябва вместо а да пишем ятова гласна, за да сме точни на 100%....

Това е основният принос на арабските цифри - използват единици, десетици, стотици, като всяка от тях се слага на точно определена позиция. Нулата е "местопазител" и означава, че я няма съответната единица, десетица, стотица, а самите цифри са просто знаци на броя единици, десетици, стотици, хиляди и.т.н. 105 = 1. позиция (отдясно наляво, както се пише на арабица) 5 единици (5 Х 1) 2 позиция 0 десетици (0 Х 10) 3 позиция 1 стотица (1 Х 10*10) –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– ОБЩО 5 + 1*10*10 = 105 Римската система не е толкова съвършена, защото не е позиционна: IV (4) = 5 - 1, IX (9) = 10 - 1 Двоичната система е позиционна, но използва само две единици (0 и 1), две се пише вече като 10, а три като 11 и т.н.

Във всички славянски езици на много ранен етап са съществували носово О и носово Е, за които в старобългарската азбука са използвани голям и малък юс. Но при самостоятелното развитие на всеки език тези гласни са променили звученето си - в български съответно до Ъ и Е, в руски - У и Я, в сръбски - У и Е, в словенски - О и Е, но са се запазили в полски, където има носови гласни и до днес Ą и Ę. Съвременното руско произношение не може да бъде аршин за останалите славянски езици. Буквата Я е въведена под влиянието на руския правопис. Преди на мястото на съвременното -Я- (което не е от ятова гласна) или се е пишело А (в началото на думите - аблъка, йотацията е вторична на южнославянска почва), или ИА, или IА. Съчетанието /йа/ е било доста рядко.

گوش /гуш/ "ухо" = срперс gwš "ухо" = авест. gaoša "ухо", осетински хъус/гъос "ухо" и.т.н. общоиранска. گوشه "ъгъл" = срперс gwšk /гошак/ "ъгъл" (MacKenzie. Concise Pahlavi Dictionary: 37) е производна (?) на горната основа. В новоперсийски са изпаднали всички краесловни к-та от окончанието -ak, което обаче е запазено в согдийски, осетински, памирските езици, арменски (в заемки от средноперсийски и партски) и.т.н. Това е един от основните критерии да се определи дали съответната форма е заета от новоперсийски или не в съответните езици. Така се разбира много лесно, че "огромният ирански пласт" в български е всъщност зает от новоперсийски през турски.