Perkūnas

Българската "толерантност" си е чиста измислица, правилното название е българска апатия. А че учебниците по история бяха написани понякога супер тъпо и обучението по предмета беше скучно и затормозяващо (почти като химята и биологията - трчбваше да се зубри - гимназиален спомен)... Мисля, че от учителката по литература в 8 клас научих повече за Среновековна България, отколкото от 1 до 11 клас...

Не ми се искам да намесваме някакви хаплогрупи или генетики, тъй като да напомня пак индоевропейци е условно понятие, реконструирано въз основа на сравнително-историческото езикознание, което няма нищо общо нито с генетиката, нито с археологията. Другото, което искам да кажа, е, че за периода 7-6 хилядолетие пр.Хр., когато можем да говорим за съществиване на прауралски или праиндоевропейски общности, ние можем само да гадаем например къде са се намирали прасемитите или прагрузинците. В статията на Долгополски, както и в книгата на Гамкрелидзе (етнически грузинец) ми се струва, че местонахождението на прагрузинските племена е фиксирано на територията на съвременна Грузия и се използва като ориентир...едва ли не те са били винаги там, за което естествено няма никакви данни. На практика ние нямаме никакви данни за това къде по онова време се е намиралa коя да е от тези езикови праобщности. За уралските езици е почти сигурно, че са се намирали доста дълго в най-северната част на Евразия и по-точно около Урал и Западен Сибир, тъй като основната им лексика изобилства от названия на северни животни... но за другите почти нищо не е ясно, тъй като семитските езици се засвидетелстват в Двуречието едва с появата на Акад... а грузинските - чак от началото на новата ера. Примерно дравидските езици са били разпространени някога и на територията на Южен Иран, а в последствие са се изместили до Южна Индия (в шумерските клинописни документи са запазени някои дравидски думи). Естествените езици като отворени системи постоянно обменят лексиката си - така че наличие на думи за лъв, жираф или прасета не може да се приема за абсолютна мярка. ПП. Кухулин: Осетинската дума мал "водовъртеж, дълбоко място в река; дълбок" е заета от унгарски mély "дълбок, дълбочина", - защото: 1. в индоиранските езици наследници на *mori изобщо няма. 2. еднакви форми в двата осетински диалекта - в дигорския не би се очаквала редукция на крайната сричка в простата основа, *mori би дало *mаlæ в дигорски. 3. значението в унгарски съвпада, докато *mori означава конкретно "море" (голямо водно пространство по площ, а не по дълбочина), а не "дълбоко място", унгарската дума има и когнати в други угро-фински езици. Аз в "скито-европейските изоглоси" на Абаев не вярвам. Осетински няма нищо общо със скитски, ами се появява чак с появата на аланите много по-късно, вече оформен като средноирански език от източната група. В осетински има обаче думи, заети от угро-финските, славянските и германските езици и от гръцки (контакти на средновековни алани със славянски племена, маджари, готи и Византия). Осетинският се дооформя под силното влияние на съседните кавказки езици (грузински, черкезки и чеченски), както и в контакт с тюркски езици след 12 век (най-вече карачаево-балкарски).

То аргументи за и против винаги ще има. Проблемът донякъде се състои и в това, че няма достатъчно изследвания върху субстратните елементи (каквито винаги присъстват). Аргументът "море" на Дългопоски тотално издиша, тъй като в гръцки, тохарски или индоиранските езици и помен няма от това въпросно индоевропейско *mori, *mari. То мяза силно на северноевропейска субстратна лексема (разпространена в придошлите откъм север от Алпите или разпространени в Северна Европа клонове - келтски, германски, балто-славянски и латински). Индоиранските езици пък имат съвсем друго понятие за голямо водно пространство, което отсъства от гръцки и европейските клонове... а гърците са нарекли морето просто "път"... Защото им е било толкова познато...

Аз си мисля, че окончателното разпространение и обособяване на славянските езици се извършва едва през 7-8 век (периода на Аварския хаганат, когато "праславянският" език се явява де факто лингва франка на тази империя), а не през 5-6 век. Защо чак тогава? Просто славянските езици си приличат повече отколкото романските, да не говорим за германските.

Очевидно двете езикови групи се обособяват окончателно едва след като част от праариите пресичат огромните планински хребети на Хиндукуш и попадат в долината на Инд, докато праиранците остават зад планините. Малко трудно мога да си представя как биха оцелели с колесниците си по планинските чукари и на Кавказ. Да пресечеш две толкова негостоприемни планински вериги 2000 г.пр.Хр. ми се струва доста голямо предизвикателство. Част от праариите обаче са се втурнали на запад през Иранското плато до Мала Азия, където окончателно се асимилират. Персите се появяват сравнително късно на историческата сцена в сравнение със споменатите индоарии в хетските текстове. Тъй като основният им канцеларски език не е староперсийският (мидийците пък изобщо не са оставили паметници на собствения си ирански език), може да се предположи, че са дошли от изток и са се сблъскали с по-високата градска и канцеларска култура едва в Двуречието. Ако бяха дошли от север, вероятно щяха да се цивилизоват малко по-рано.

Откъде накъде? В славянските езици е имало поне 2 словоформи *ontero- и *vitoro-, които са означавали втори. wutora "вторник" се среща и при лужишките сърби. И те ли са го заели от Панония (дето им е на 1000 км), след като това название (заедно с чешката дума úterý "вторник") произлиза от ontero-, а не от vitoro-, откъдето са българското втори и вторник??? В индоевропейските езици в много случаи числителното "2-ри" е възникнало от думи със "друг" (antras, eiliad) или "следващ" (secundus). втори няма значение "следващ" или "друг" в старобългарски, т.е. вероятно е по-стара дума за "2-ри" от други. Цялата бърканица в подредбата и названията на отделните дни се дължи на това, че са възникнали при спонтанен превод на латинските названия, а не покрай някаква официална повеля или привнасяне свише от Солунската област. Дори името на съботата е заето от 2 източника (от балканоромански в южнославянски и руски (sambata) и от западноромански (sabato в западнославянски)), което говори в полза на "децентрализираното" възникване на тези термини. Срядата е превод на немската и скандинавска "среда на седмицата", има я дори във финския език, където няма номерация на дните или гръцко влияние. Т.е. имената на седмицата са по-стари от мисията на Кирил и Методий.

Така може съвсем успешно да докажем, че в Илиада се споменават и топоними от Южна Америка ако вървим по този път и че Одисей е стигнал до Нова Зеландия. Цялата "творба" на Трубачов е построена на такива съответствия (примерно вече е почти успановено, че суфиксът -nda в санскрит има местен (субконтинетален) произход и следователно да го търсим на Крим е професионално харакири). Тръгвайки от късния тюркския топоним Аюдаг (вероятно от 15/16 век, ако не и по-късно) се стига до прадревна "диалектна" форма, която на всичкото отгоре представлява по-стар вариант на ведическата форма (от около 1500 пр.Хр.), но запазила се в името на нищо и никаква хълмиста местност (?). Това е просто абсурдно! Колко от названията на планинските върхове и крайречни местности в България могат да се похвалят с толкова древни имена, колкото са открити и на Крим??? Дори античните имена на планините ни едвам са се запазили тук-там! За капак на всичко след "мечата планина" се мъдри "большой город двойник" в раннопракритска форма с африката дж- (от й-) (!) и никъде не е обяснено защо и как една до друга на един полуостров съжителстват синхронно 2 форми, еднат от които е от преди 1500 пр.Хр. (дреноиндоевропейска, арткос), а другата е от 5 в. пр.Хр. (пракритска, бахбарджамин). Ами няма как да е възможно, тъй като името на града е нищо друго освен "варварска земя" (барбар-замин) на новоперсийски!

Неубедителните етимологии са много. Особено твърденията, че дадена основа не се срещала в иранските езици, ами в индийските и хоп - ето още едно индийско име. примерно - племенното име Анти е изкарано индийско (anta-), защото в иранските езици се използвала друго понятие... - ами какво да правим тогава с осетинското æндаг "външен, чужд" (< *antaka-)? . "Мечата планина", която си нацелил, Артек (стр. 228) е всъщност изопачено от руския език татарско название: ...місцеві татари Артек називали Арт этек, тобто ‘Заднє підніжжя [гори Аю-Даг]’, пор. Чатырдагъ этеги ‘підніжжя гори Чатирдаг’ – ног., ктат., тур. art ‘спина; задня сторона, задня частина (чогось); зад; зворотний (протилежний) бік; простір, що знаходиться позаду (когось, чогось); задній’, etek ‘пола, поділ; підніжжя, підошва (пагорба і т.п.)’. При орієнтації на схід сонця або за киблою (на Каабу) західний схил Аюдагу дійсно є “заднім”. Форма Артек виникла з Арт этек внаслідок гаплології. / В. Бушаков. Проблематика перебування iндоарiїв у пiвнiчному причорноморiї (за топонiмiчними даними). http://turkolog.narod.ru/info/bush_problematyka.pdf Тълкуването на Артек от индоевропейската праформа *artk'os е просто абсурдно, ще излезе, че името Артек се е запазило непроменено в продължение на 5-6000 години, което е своеобразен рекорд!!! Друг много слаб момент е силното предубеждение (направо догма), че едно название непременно е калка (буквален превод) на друго, което се среща често в монографията. Примерно по тази логика, Средец ще означава среден град, въпреки че това е славянското произношение на латинско прилагателно Serdica, град на сердите!!! Все едно от това да заключим, че серди е ознчавало на тракийски "средни"...

То не е необходимо да се търси някаква критика. Трубачов просто не познава индийските езици и тяхното историческо развитие. Примерно да откриваш пракритизми в района на Черно море си е чисто и просто професионално харакири, тъй като фонетичните характеристики на пракрита (средноиндийските езици) са очевидно възникнали при контакта на иноарийските езици с туземните езици в индия (имам предвид церебрални съгласни и.т.н., характерни за дравидските езици) и те няма как да се появят на 5000 км оттам в съвсем друга езикова среда. Някои от конструкциите са изсмукани от пръстите или откровено манипулирани в семантично отношение (примерно скитската богинята Табити е кръстена "тази която бие (това)" (*tad-bhīti-), въпреки че в Ригведа се употребява формата bhīta м. и ср.р., -i ж.р. в пасивно, а не активно значение, и която означава "уплашен, разстроен" и хипотетичната конструкция *tad-bhīti- реално би означавала "разстроена от това") Другият основен проблем е, че в изследването са включени огромно количество топоними от късното средновековие (генуезкия период) или османския период на Крим, които са очевидно тюркски, или арабо-персийски (като Мангуп и подбни). които авторът просто не е разпознал като такива поради непознаване на съответните езици. Цялата работа е тръгнала от приликата на т.нар. синди, описани в гръцките източници, които се приравняват с индийското название Синд и персийското Хинд (съвременната р. Инд) и оттук се пръква цялата индоарийска хипотеза. Работата е там, че Синдху се употребява като име на страна чак в Махабхарата (първоначалното му значение във ведическия санскрит е само "водно пространство") т.е. не става дума за име на племе и в случая може да има само звуково съвпадение. Друг парадокс - в съседните езици на черноморския арийски обаче няма и помен от индийски заемки (примерно в черкезки, абхазки или осетински, които са засвидетелствани там поне от 3/4 век), обаче индийска топномика изведнъж се появява през 15/16 век и то в тюркизирано произношение (според Трубачов).

Проблемът с миниземетресенията изобщо не е фантастика. В Германия в Рурската област и в Заарланд, където въглища са копани на поразия, и днес (50 и повече години след закриването на мините) има сериозен проблем при слягането на почвата. Имаше дори случай на пропаднал квартал преди 2 години в Заарланд. Колкото до химията - ясно е, че на каквато и дълбочина да помпат, химикалите все ще се озоват в чинията ви. И ето един пример от Канада: Athabasca Oil Sands, чиято икономическа ефективност е под всякакво съмнение.

Съгласен съм с изложеното от senufer за археологическите култури, но (винаги има едно но)... Ведите познават географски само района на Северозападна Индия (Пунджаб), Пакистан и Източен Афганистан и се предполага, че са създадени там в периода грубо казано от 15 до 5 век пр.Хр. (В Авестата нещата са още по-неясни,,,тъй като не всички описани райони (включително и т.нар. "арийски простор") могат да бъдат локализирани със сигурност) Най-старата индийска Веда е Ригведата, която описва едно общество, което още не познава желязото. Но и тя не е монолитно произведение и езиково се отнася към различни периоди (в смисъл дори лексиката й не е еднородна - в някои книги броят на думите с неиндоевропейски произход е значително по-висок и те се смятат за по-късни). След като преминават в субконтинента, ариите се смесват с местното население, и се появява индийската култура, такава каквато я познаваме (с хиндуизъм, многоръкия Шива, Рамаяна...). Ведическата религия, каквато я познаваме от Ригведата, постепенно остава на заден план. Появата на индоарийски имена в хетските клинописни документи може да се свърже с единични нахлувания на население, говорещо на индоарийски прадиалект, в посока запад. На практика за културата на тези групички не се знае нищо повече от това, че използват коне и колесници. За връзката с останалите индоевропейски езици е показателен фактът, че земеделските понятия в индо-иранските езици се различават коренно от тези в западните подгрупи (гръцки, балто-славянски, келтски). Мисля, че единственото културно растение общо за иранските и западните клонове е "ръжта" (но в индийския клон го няма). Понеже някои от тези земеделски понятия са зафиксирани в угро-финските езици, може да се предполага с голяма увереност, че те са се оформили по време на симбиозата на индоариите с БМАК. Информацията в руската книжка не е съвсем точна относно имената на звездите (на стр.4), примерно Arundhati = Мицар, Svati = Арктур, които се наблюдават и в южните ширини (а Северна Индия е на ширината на Египет, не става дума за екватора)! Останалите твърдения за полярната нощ пък ми се виждат написани като за наивници...

проблемът с туземните езици в Америка е също много интересен. Като изключим ескимоските езици в Северна Канада и Аляска, които са разпространени и в Азия (Чукотка), за останалите няма никакви сигурни данни, че са свързани с някои друг азиатски език. Т.е. хората са се заселили в Америка много преди да се оформят дори наченките на сьременните езикови семейства в Евразия.

Не трябва да забравяме и големите епидемии през средновековието и по-късно...

Като човек, който от 6 години живее извън България, мога да кажа, че словоред като Е ли правилно? Е ли това? чувам съвсем отскоро (в България). Което ме кара да си мисля, че е нов израз и се е появил под влияние на английския език (Is this... и други подобни). Не си спомням да съм срещал в писмен текст такъв словоред... демек, не е правилно да се говори така. Глаголът съм, мисля си, не може да носи логическото ударение, понеже е спомагателен... и така че не може да стои на първо място в изречението... А Йода говори на английски с приличен немски словоред.

Арменците пишат xak'an, защото и персите пишат xaqan خاقان. Кой знае колко варианта има още на тази титла, но в руническите надписи се среща и формата qan.

Мерси за информацията. Човекът е византинолог и може да се е подвел по транскрипицията, използвана в изданията на арменските източници. Т.е. арменският запис съвпада с гръцкия и имаме /brat/, а не /barat/ или подобни. А арменското Х какви персийски съгласни транскрибира обикновено: ه‎ [h] или خ‎ [x]? (предполагам, че второто). За името Четкат не знам как се тълкува и откъде е взето най-вече. Може да е двусъставно. или това АТ е просто турската дума "ат".

В Америка не негрите, а латиносите са "втора ръка". Може латиноси работят като продавачи, а негрите - най-много като чистачи. Това е. Затова има и толкова негри-войници, защото работата е по-добре платена... Както се вижда в Гърция палят, трошат, и хвърлят бомби и пенсионери... това може да се случи и по на Запад след 30 г., когато пенсионните системи фалират тотално. Колкото до асимилацията на имигрантите, на различни места е различно. примерно в Германия италианците-имигранти са на едно от най-долните социални стъпала, редом с мароканците. И им е трудно да се асимилират. За българите е трудно да се каже (защото са прекалено отскоро там), но ми се струва, че вървят по пътя на италианците.

Индийското име kubera и иранските имена от цитирания тип нямат нищо общо. Името на божеството по всяка вероятност е санскритизация на някоя средноиндийска форма и следователно няма историческа давност (името му се тълкува от лексикографите като "грозен, урдолив"). Впрочем в новоиндийските езици има подбни форми (*kubba- "гърбица, гърбушко", [Turner, CDIAL, No. 3301]). Кубера се среща в сравнително късни произведения (като Атхарваведа) - където е отрицателен персонаж - водач на тъмните сили, крадците и убийците, после фукнцията му се видоизменя (става покровител на търговци) и чак в Пурана и Махабхарата придобива някаква божествена роля, т.е. чак изкласяването на хиндуизма. А между хиндуизъм и индоиранската (старата ведическа) религия не може да се сложи знак за равенство. Първоначалната функция на Кубера изобщо не е свързана с богатство или добитък (в староиндийски имаме go-, gav- със значение "добитък, крава", не ku-). Колкото до въпросния суфикс -ад, той безспорно се среща и в други прабългарски имена като Мур-ад, Ас-ад,... :!!!: В речника на Моравчик под Кубрат се срещат и следните арменски и сирийски форми - Kubratos, Qetrades, Chudbrathaj, Chudbadraj, а те накъде ли водят? Какво бях писал преди за Кардам: Мога да си допълня хипотезата - оказа се, че имало такова име в Грузия - Kartam. Т.е. предположеният от мен вариант kard-dar- отпада. Но дали това име е иранско, а не грузинско или гръцко?

огледало и зръцало са може би калки на латинското speculum - specio. в Европа тази аналогия е доста разпространена. връзката между огледало и кръгъл предмет се среща обаче в Азия, примерно тохарската дума за "огледало" (tapaki) е заета от иранската дума *tapaka- със значение "тиган, тава" (персийски taba, tava). ПП. Недейте се прехласва по Рона-Таш, при него има също голяма доза стъкмистика.

керка е заемка от сръбски в македонскиот литературен язик. на български се казва щерка, но не щерква.

Отвори кое е да е евангелие-апраксос от кирилометодиевия превод...

Имах предвид манастирските библиотеки в Синай. В смисъл, намират се в не много стариблна държава, а и манастриската община не пуска току-така всеки в библиотеката. Поне за глаголически ръкописи все още има надежда да се открият там.

До 2007 г. трябваха визи за студенти или работа например. Сега документите се оправят на място в съответната служба в съответната държава (ако не става въпрос за работа на черно). На Хърватия мисля че никога не са били налагани визи за туристически пътувания (може би за кратко през 90-те). Мисля, че от 2010 са премахнати туристическите визи за граждани на Сърбия, Черна гора, Македония и Албания.

Твърде възможно е да изскочат и книги от синайските библиотеки. Там през 70-те е открит съвсем случайно нов глаголически псалтир, който съдържа в най-интересната си част рецептурник и заклинания против уроки от 11 век. Но не е публикуван досега (защо ли?). Проблемът е, че достъпът до тези библиотеки е много труден.

Славянските имена на дните от седмицата са според мен преведени най-вероятно от църковния латински, разпространен от християнски мисионери (feria secunda, feria tertia,.. с номерация по гръцки и в крайна сметка по староеврейски образец). Примерно в португалски дните също са номерирани segunda-feira "понеделник", terça-feira "вторник", quarta-feira "сряда" и.т.н., а в останалите романски езици се използват езическите имена (марсов ден, юпитеров ден,...). Германските и келтските племена са си актуализирали седмицата от римската, превеждайки доста точно имената на съответните богове... (неделя е ден на слънцето и в Англия и в Уелс). При славяните има смесване на номерираните дни с християнски мотивирани понятия: събота (в крайна сметка от староеврейски), неделя (празник, свободен от работа ден, вероятно превод на църковнолатинското feria, но няма влияние на господния ден dominica). Езичниците и току що покръстените не са имали съвсем точна представа за фукнциите и имената на седмичните дни и затова се е получила такава смесица. В балтийските езици номерацията започва от първи ден (pirmadienis, antradienis, trečiadienis,...), като дори думата за събота означава "шести ден". Което си е натъкмяване по примера на славянските езици, но изчистено от християнско значение.