Perkūnas

Мисля, че употребата на изрази и епитети като "дълбоко непълноценен", "с вроден дефект", "езиците от евразийската степ са по правило лимитирани лексикално", "непригодни за институционализация", "лексикална недостатъчност", "езици на племена, които живеят прост, консервиран живот в течение на хилядолетия, безписмени и на практика безсловесни; правилото е - не повече от 500 думи", "лимитираността на безписмените езици от епохата и региона", "непълноценност на оригиналния език, която е всъщност логична с оглед на региона", "оригиналните алтайски езици, както всички останали палеосибирски, са с изумително бедна лексика", "изключително бедни ловци на животни", "хора от тайгата, които скитите и тохарианците са подритвали в течение на векове и малко по малко са извадили от полубезсловесния им начин на живот" беше характерна за една по-друга епоха в не толкова далечното минало. Но не от човек, който претендира да се занимава с антропология или културология в Канада. Нямам думи.

Не може да е директно от гръцки, тъй като дори гръкоезичните източници (където се изписва като Bολιάδες) не разпознават в нея гръцкия ѝ първообраз. Остават две възможности да е пристигнала в България: или от балканороманската, или от тюркската езикова традиция, като първата ми се струва по-малко вероятна.

ВОПРОСЫ ЯЗЫКОЗНАНИЯ, бр. 3, 1990 г. Шервашидзе И.Н. (Тбилиси). Фрагмент древнетюркской лексики. Титулатура. Personal Names in Sogdian Sources. P.Lurje. 2010 г. Споменава се в първата статия, че същата титла (в бактрийска графика βοιλη) се среща и върху селевкидски монети. За съжаление не мога да открия каталог с такива монети. Очевидно bojla е остатък от империята на Александър Македонски в Средна Азия: старогръцки -> бактрийски/согдийски -> тюркски. Среща се и в списък с тюркски имена на согдийски език kwl pwyl' (т.е. Kül Bojla), както и в руническия надпис на Тонюкук, намерен в непосредствена близост до днешната монголска столица Улан Батор. И моля, оставете чергите на мира.

чрътогъ означава и "спално помещение", но е малко вероятно несъкратена форма (чрътогъ) да бъде засвидетелствана след съкратрената (чърго). напротив, дори и през 14 век чрътогъ не се съкратила. колкото до бъiлiа, мисля, че е отдавна известно, че е с гръцки произход (βουλεία). думата черга естествено няма никаква работа тук.

Със същия успех може да се прочете там и ПЕТРОС. И няма защо да намесваме прусите, които са на хиляди километри от мястото, където е намерен този монограм. Не позна. Нито едното, нито другото.

Трябва да се споменат източниците (по възможност с превод на български език) за т.нар. черни българи. И да се направи съпоставка с черните маджари и черните синове (sev-ord) в арменските източници.

hō zrayō āyaozayeiti, hō zrayō vīvaozayeiti, hō zrayō āχzrāδayeiti, hō zrayō vīχzrāδayeiti, hō zrayō āχžārayeiti, hō zrayō vīχžārayeiti - да ви е познато? без коментар...

Айде отиде коньо...

Говоря общо за батака в тази тема, а не конкретно.

Както вече бях писал, тези наименования са заети от пантеона на местното, заварено в Индия население (дравиди, мунда, бурушо и други, чиито езици не са се запазили до днес). Те винаги са били в Индия при завареното местно население.

прилагателно име küber с такова значение е посочено на ред 18 и 19. и нали съвпада с въпросното име? според бърснача на Окам, това е по-доброто решение, отколкото да търсим в славянското име Без-мер партско-персийски хибридни конструкции а ла Бурзмихр, или в Омуртаг имената на семтитски божества, които са били забравени още преди да се появят иранци на историческата сцена, а ла Мардук. Приятен волен полет на въображението ви пожелавам.

каквато има и при зулусите в Южна Африка. Там виреят толкова много теории - както и при индоевропейската прародина. Просто губене на време. Необходима ни е "алтайска" Гимбуте, ама работата не е толкова лесна. Тези народи са живели твърде далече от Месопотамия, за да ни оставят ранни писмени паметници. Това едва ли ще се разбере... Колкото до имената - да, някои имена са с ирански произход, но по структура Заберган примерно е очевидно средноперсийско (не "иранско"), а средноперсийско (подчертавам), като староперсийският му вариант се среща за пръв път във вавилонския клинопис. Предвид персийското културно влияние върху Армения, Грузия и Дагестан, е близко до ума, че средноперсийско име би се разпространило в тази област, че и по-нататък. Същото се отнася и до Кубрат, което е по мое скромно мнение потюрчено средноперсийско име (с първообраз Hufrata(ra)- или Gofrada- в староперсийски, и двете форми са засвидетелствани в дворцовата канцелария на Ахеменидите). Изобщо дори формата на имена като Кубрат или Аспарух е ясен знак, че тези имена са адаптирани към тюркска (а не към иранска) фонетика. Както и доста турски имена са адаптирани арабо-персийски. Други сравнения в статията на Бешевлиев са нелепи (Омуртаг = осетинска дума murtaeg "езичник") murtaeg <- очевидна арабска заемка през турското mürted "отказал се от исляма". Блестящ пример за грешка, която се предава "от век на век". Но Бешевлиев не е учил иранистика, а от времето на Менгес и Згуста (откъдето е взел цитата) до днес е изтекла много вода. Безмер е очевидно славянско име, но упорито бива използвано като доказателство за митраизъм в ПБЦ. Докога???? Кубер е по-скоро тюркско име и означава "горд" -> справка Севортян, Этим. слов. тюрк. яз. т.3, стр. 92, в средата е цитирана точната форма.

shqiptar е производно на shqipoj "разбирам", което е латинското excipio "прихващам". названието shqiptar е сравнително ново. от albanoi произлиза arbër, което се употребява и като собствено име, и естествено Арбанаси. албанският език има своя собствена подгрупа в индоевропейското езиково семейство - т.е. не е нито кентумен, нито сатемен. изучаването на неговия език-прародител е затруднено поради твърде големия дял латински заемки (над 50% от корените). най-ранните писмени паметници на албански език са от 15 век.

Не мисля, че Тамарин се е изразил по този начин. Дори се възхищавам на желанието му да повтаря и потретва обяснения в тази забатачена тема. Апропо, съкращения в живата реч има и в праславянски, но те могат да се открият само при съпоставяне на формите с други индоевропейски езици.

Много от панелките в България са изключително некачествено построени (за сравнение в бившето ГДР съм виждал несаниране панелки, който са по-качествени от някои образци на новото жилищно строителство в България). Май е по-добре да ги бутаме, а не да ги санираме. За какво им е на държавата и данъкоплатците да се набутват със собственост, която е загубила пазарната си стойност?

Да съм казал някъде, че е имало разговорна форма цар преди 11 век??? Бях посочил, че съкратената форма цар се употребява вече към средата на 14 век. После уважаемият Тироглиф даде за пример паметник от 12 век със съкратена форма цар. Изводът е, че в периода между началото на 11 и края на 12 век (грубо казано) е настъпило въпросното опростяване на цѣсарь до цар в разговорната реч. Което е доста добро датиране. Да вземем друг пример, където датирането е по-сложно: тъштета (11 век) -> щета (19 век). Кога се е опростила?

Като повтаряш "Отче наш" по няколко пъти на ден и то наизуст, няма ли да ти се прииска да опростиш малко текста, а? Писмеността (заедно със съкращенията, титлите и под.) изобщо няма какво да я месим, понеже делът на грамотното население по онова време едва ли достига повече от 2-3%. Останалият дял от 97-98% изобщо не го е било еня дали при писане се употребяват стандартни съкращения или не. Албанският език няма никакво отношение към славянската титла цар, понеже в албанския се употребява латинската по произход дума mbret "цар", съответно mbretëri "царство". Cesar би звучало на албански като *qeshër, ако беше заето от латински. Çezar е заето от италиански сравнително скоро. Ето и албанския "Отче наш": Ati ynë që je në qiell, u shënjtëroftë emri yt, arthtë mbretëria jote. ... Sepse jotja është mbretëria e fuqia e lavdia në jetët të jetëvet. В румънски се употребява аналогично думата împărat "цар". împărăție "царство".

Това не е първият случай на самолет, чиято навигация е настроена погрешно. Ако на автопилота са зададени погрешни координати, самолетът попада не там, където трябва. Ако пилотите не са били съсредоточени, може и да не се разбрали, че уредите им са настроени погрешно и къде всъщност са попаднали. По-рано е имало подобен случай на корейски самолет през 1978, чиято навигационна система се скапва и вместо да държат курс на запад към Аляска, завиват на изток и попадат над Мурманск, където са свалени. и това отклонение е било МНОГО по-голямо, но не са се усетили. Преди 3 години катастрофира самолет на Ер Франс над Атлантическия океан, защото пилотите са се заврели по непредпазливост в центъра на тропическа буря. Има и много случаи на кацане на самолети на погрешно летище (обикновено в близост до правилното) поради невнимание на пилотите.

И то не само на нея - на лист 4 си имаме царъстви, а по-нататък и царици - без титли.

За съжаление нямам под ръка факсимиле от ръкописа. Също за сведение в Добрейшовото евангелие (около 1220 г.) се среща и на много места формата црство без никаква титла. Също в Манасиевата хроника имаме и на няколко места царство (по изданието на Й. Иванов).

Боже, боже, колко мъка има по тоя свят... Мислех си, че хората тук са достатъчно интелигентни да разберат елементарни обяснения, но не би... По време на Второто българско царство се употребява само и единствено царъ и царица. и то не само в Палаузовия препис на Синодика, ами и в текстове, превеждани и съставяни по това време (12/14 век), като например Троянската повест. В Троянската повест цар е не само Йоан Александър, ами и Менелай, а царица е и хубавата Елена. Липсват обаче цесари и цесарици, защото в народната реч такива форми вече не е имало. В същия текст няма повече сътвори, а само створи, откъдето е и съвременното стори, както и го няма вече местоимението иже, а се срещат съвременните който, каквото, което. Евангелският текст е възможно най-консервативен, а Житието на Кирил е съставено през 9 век, и неговият език е също консервативен и при преписите се запазват старите форми! Тези форми от евангелския текст не са меродавни за езика от 12/13/14 век.

изобщо не мога да разбера какво питаш. ако си наясно изобщо с терминологията, която използваш. изречението няма наклонение. единствено глаголът има наклонение. за причастията: причастието е отглаголна форма ПО ПРОИЗХОД. може да изпълнява и функция на прилагателно име В РЕЧТА. прилагателни като ЛАКОМ, ЗЕЛЕН и ЧЕРВЕН са по ПРИЗХОД причастия. ЗЪЛ, ДОБЪР, ЯБЪЛКОВ са прилагателни (от ИМЕНЕН произход).

Понеже съм бил в Порту и Брага (единствените места по време на краткото ми посещение в Португалия преди 2 години), бих искал да попитам дали е вярно това, което ми обясниха там за името Португалия. Портукале означавало Portus Calae, пристанище на Кала (в момента град/предградие южно от Порту). Ето и снимки от катедралата на Брага (Sé de Braga) http://en.wikipedia.org/wiki/Braga_Cathedral 100% представител на романската архитектура с тежък портал и много, много тъмен интериор. Отстрани на катедралата има малко площадче, на което има паметник в стил, който в България наричаме "соц"-реализъм, който описва въпросните събития от историята.

Ами по същия начин (съкратен - за пестене на място) се изписва и в Асеманиевото евангелие. Но на неграмотните люде изобщо им е било все тая как се изписва думата в евангелския текст. Който е бил грамотен и можел да го чете обаче, ще е знаел, че въпросното съкращение црь се чете като цѣсарь, както е знаел, че бъ = богъ, а не бѣсъ, а глѧще = глаголѧще, а не глѧдѧще.

Това е абсурдно. Очевидно неграмотните съставители на народни песни са си правили "справка" по надписа на Мостич... цѣсарь (с ударение на първата сричка) се е опростило точно в народната реч (на неграмотните люде) до цар. и това е станало вероятно по следния начин: по аналогия с други думи на -арь, означаващи занаяти (козарь, рыбарь, овьчарь), ударението се е отметнало върху втората сричка. вероятно в говорите е съществувала и форма с редуцирана ятова гласна за краткост при обръщение към високата особа (засвидетелствана в сръбски и руски ръкописи като цьсарь) - оттук ь в слабоположение е изпаднало -> цсар -> цар. такива кратки форми не са рядкост - английското sir, френското sire < латински senior, английското king < kuning, албанското mbret < латински imperator, персийското ميرزا mirza < amir-zada