Perkūnas

Бях помолил в тази тема да няма място за фантастики. гния и загивам нямат нищо общо едно с друго, както и талъ с тлее и каквито ще да са хуритски форми. названието въглен за синя пъпка е буквален превод на гръцкото й название антракс.

Иранска ли е по произход слав. *talogъ "утайка, гной"? A. Loma. Aus der skythisch–sakischen Lehnwortforschung (1. Slav. talogъ ‘Bodensatz’; 2. Gr. λάταξ ‘Biber’; 3. Gr. βόνασος ‘Wisent’; 4. Die türkische Pferdebezeichnung alaša) // Studia Etymologica Cracoviensia 7: 53–65 *talogъ няма еднозначно обяснение. Среща се в български талог "утайка" -> уталожа (производен глагол) сърбохърватски талог "утайка" -> сталожити, уталожити (производен глагол) долнолужишки tałog, taług "гной, гурел" -> tałužiś se "гноя" (производен глагол) с друго окончание (?) старочешки talov "гной" словашки tálov "гной, кръвотечение" горнолужишки tałoj, tałow "кръвотечение" Може би сръбски (кайкавски) talog, talov, talova treva "кукуряк" словенски talov "кукуряк" и като заемка от славянски в унгарски tályog "цирей" -> словашки tálok (обратна заемка) Авторът прави обзор на съществуващите етимологии (от *talъ "стопен", *taliti "топя се"), но те не обясняват различното словообразуване. Затова той предлага иранска (или по-точно скитска етимология) въз основа на староиндийска глаголна основа śad- "падам, изпадам" (каузатив) "бутам, карам говеда". На скитски тази форма би звучала като **θal- (с характерни за скитския език замени на s > θ, d > l). Понеже в ирански съответната глаголна основа липсва, се прибягва до помощта на старогръцкия език, където се намира подобна по звучене дума λάταξ, мн.ч. λάταγες термин "капки вино, останли по дъното на чашата при игра коттабос", също "водно четириного, може би бобър". Първоначалното значение на гръцката дума би било "винена утайка" или подобно. Така авторът стига до извода, че гръцката дума е стигнала до славяните посредством винената търговия на иранските племена по Северното Черноморие, като на иранска почва се е кръстосала по народна етимология с въпросната глаголна основа в скитски. Значението "кукуряк" е производно на *talъ "стопен" (кукурякът пониква на места, където се е стопил снегът). За мен обяснението е неудовлетворително. Не е ясно как старогръцки винарски термин може да се преобразува през "скитска среда" до "гной" или "кръвотечение" в славянски. Горната група със значение "гной" не може да бъде отделена от унгарското tálló "болест синя пъпка, антракс", от което най-вероятно са заети формите на -ov в словашки, чешки и горнолужишки. Както е добре известно, tálló е тюркска заемка <- talaɣu "бързодействаща отрова, дизентерия" (Махмуд Кашгарски, Clauson EDT: 497), دالاو poison mortel /с означени гласни/ (De Courteil, DTO: 316) в съвременните тюркски езици (казахски, татарски, башкирски, карачаево-балкарски) талау, талав "синя пъпка, цирей, възпалена кожа". Същата форма е очевидно била заета и в славянски като *talogъ (което съответства на дълго /а:/ в тюркската форма ta:laɣu). Долнолужишката форма е запазила първоначалното значение "гной" (характерни признаци на болестта са тъмни язви или циреи по кожата, отичане на лимфни възли, разстройство, повръщане на кръв). Унгарското tályog е сигурно заето от старосръбски или старобългарски със старото значение. В български и сръбски значението "гной" се е развило постепенно до "утайка (~ отпадък)" - сравни думата гной, която едновременно с "телесна гной от рана" означава и "тор, гюбре, смет" (Найден Геров)- не само в български, а и в много други славянски езици. Това сигурно е станало и под влиянието на глагола *taliti "топя се". Следователно въпросната "скито-сакска форма" е фантом и следва да бъде зачеркната.

Глаголът благодаря е резултат от взаимодействието на български с гръцки. И това не е единичен случай.

това не е задължително. в български и гръцки има доста изрази, които са буквален превод един на друг. самото руско досвидание е превод от френското au revoir.

Всъщност ΙΑΖΥΓΕΣ = черкези (днес адъга, но през ранното Средновековие са записани като ΖΥΓΟΙ, ΖΙΓΧΟΙ) - абхазите и до днес ги наричат аз(а)хуа, а в записките на барон Услар от 19 век са записани като адзугга.

Проблемът идва от там, че на грузински България се превежда или като Bulgare-ti, или като Sa-bargalo (Грузия е Sa-kartvelo), но не като Бурджан.

buddha- e причастна форма на староиндийски глагол със значение "събуждам" - който по форма отговаря на българското бдя и литовското budėti "бдя". и трите форми са сродни по индоевропейска линия. будя е производен на бдя. от своя страна будя е сроден с bodhi- будистки термин бодхи (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B4%D1%85%D0%B8). берзени изглежда като 100%-ва грузинска дума.

Името Куруш е вероятно еламско (неиранско), но гърците са го подвели по фолканалогията хвар-хшайта "слънце сияйно"... Вероятно и Камбуджия не е иранско име. Иначе супер списъче.

Естествено. С Балканите славяните се запознават през романоезичното население. За мен тук няма съмнение, че балканороманският е от огромно значение. Проблемът при обяснението от vulgaris е, - че в съвременните романски езици тази дума vulgaris не се е запазила - проверете в сравнителния речник на романските езици или в албанския етимологичен речник. - наличието на такова название (bulghar) в района на Волга, и то от няколко независими източника. Как може да бъде обяснено това от латинското прилагателно - ако не се предположи преселване на българи или власи от Балканите към Волга, за каквото няма никакви езикови доказателства...

Първо, едно време Русия не е била огромна територия. Затова при руския език, макар да еразпространен на огромна площ сега, има малко на брой диалекти. Второ, за въпросната наставка -тел, може да се предположи, че не е била много продуктивна в славянските езици, но е била използвана в старобългарски стилистично и така е разширила употребата си в преводната литература. В народните говори наставката -тел не е имала никога широко разпространение нито в български нито в другите славянски езици.

Този "суфикс" /ир, гир/ е с неизвестно значение. Поне от контекста на гръцкия текст не може да се разбере това название в единствено число ли е или не. Тука продължават да се пишат фантастики върху липсваща фактологическа основа (и които биват надграждани от апологетите на Петър Добрев или Омелян Прицак). При украинските фамилии се срещат суфикси -чук, -ич или -енко, но нито един от трите е суфикс за множествено число...

Е какво по-сериозничко - пишат се само празни приказки и глупости... Електромобили за масова употреба - моля? Това едва ли ще се осъществи в близките 50 години в БГ. Енергийната зависимост от Русия (при горивата) няма нищо общо с производството на ток. Не мога да си представя как обеднелите балкански държавици са се втурнали да строят АЕЦове, за да ни прецакат. Румънската АЕЦ има само 2 работещи блока от планирани общо 5 (други два са от 25 години в строеж заради хронична липса на средства и с неясноти при финансирането, 5-ти е замразен за неопределено време). На това му се вика супер печеливш проект, нали? Апокалиптичните прогнози за енергийна дупка досега не са се сбъднали. Май в БГ има и спад в потреблението през последните 2 години. Недостигът на ток в Албания се дължи предимно на липсата на електроразпределителна мрежа в тази страна (както и на цялостна инфраструктура). Не е ясно дали такива мега-проекти са икономически изгодни. Цените на тока от различни източници се определят от държавата. Ако АЕЦ Козлодуй беше частна инвестиция, която трябва да се изплаща, не съм убеден, че щеше да го продава на такава смешна цена. Същото се отнася и до АЕЦ Белене или до частни нови блокове на Козлодуй. На практика свободен пазар на тока в момента в БГ няма. А и работата на държавата не е да строи електроцентрали.

Ммм, за всичко е виновен световният заговор...

Един компютър домати моля..................... Само дето елка е съкратено от ЕЛектронен КАлкулатор. БЕЗ ДУМИ

бе ти в какъв речник си се заровил?! отличие Е русизъм. българската дума отличане (справка речника на Н. геров, т.3, стр. 414) означава нещо съвсем различно.

Това не е ли за раздел Псевдпонаука?

-ле е май от румънски.

По принцип всички прилагателни на -им (всъщност причастия по произход) са заети от български - където въпросната категория е отпаднала през Средните векове. Много руски думи има и в сръбски, но не са толкова много.

ис в искони е представка. истъ си е с индоевропейски произход като има точни успоредици в латински и литовски.

То кое е кентум, кое - сатем, а кое изобщо не може да се определи дали принадлежи към индоевропейската група, е много трудно. Проблемът с албанския е, че наследените от индоевропейско време коренни основи в този език са по-малко от 5%. Около 50-60% от коренните основи са директно заети от латински, а останалото е микс от турски, гръцки, италиански, сръбски и български заемки. Това затруднява допълнително историята на езика. Във всеки случай между албански и тракийски има сравнително малко фонетични прилики (в тракийските местни имена се среща изобилие от -sk-та и d-та, докато в албански на съчетание -sk- отговаря по правило -h-, ако е наследено, и -shk- ако е заето от латински, а d изпада между гласни). Във всеки случай е важно да се отбележи приликата на алб. bjeshke "планина" с планинската верига Бескиди в Словакия, Полша и Украйна, където се наблюдава въпросното изпадане на -d- между гласни.

Родопските диалекти - интересен микс от редки и остарели думи (реликтови останки от старобългарски?), много турцизми и гърцизми, които не се срещат в другите диалекти. Мисля, че някъде там се употребяваше старобългарското относително местоимение НЖЕ "който, която, което", което е отпаднало от другите говори.

Получило се е по аналогия - и в български има много такива примери. Влияние на угро-финските езици? За това няма никакви доказателства. Палатализацията протича неравномерно в различните езици: български - сръбски -чешки - словашки - полски - украински - руски цвят - цвет (произнася се /цвэт/) - květ - kvet - kwiat - цвіт - цвет /цвьет/ ясно е, че това са различни езици.

Това е официалната теория, но ми се вижда по-вероятно Usted да е силно повлияно от арабското أستاذ /ʔustað/, което е заемка от персийски استاد /ostad/ "майстор, началник на еснафа, професор", оттам през турски и нашия Уста (Кольо Фичето). Мисълта ми е. че учтивата форма се развива във всеки език самостоятелно... в български не знам със сигурност откога съществува, но подозирам, че е вкарана в употреба чак през Възраждането.

По същия начин може да се питаме защо учтивото "Вие" е всъщност "те" (Sie в немски), "тя" (Lei в италиански), или "майсторе" (Usted в испански).

ПОКАЗОВЪ КРИЧАГА ? нещо съгласуването по род куца...